An Internet Without Screens Might Look Like This | Tom Uglow | TED Talks

Translator: Stela Dragova Reviewer: Darina Stoyanova

I'd like to start by asking you all to go to your happy place, please.

Желая да започна с призив към всички мислено да отидете в "щастливото ви място".

Yes, your happy place,

Да, Вашето щастливо място.

I know you've got one even if it's fake.

Знам, че го имате макар да е измислено.

(Laughter)

(Смях)

OK, so, comfortable?

И така, настанихте ли се?

Good.

Добре.

Now I'd like to you to mentally answer the following questions.

Сега искам мислено да отговорите на следните въпроси.

Is there any strip lighting in your happy place?

Има ли луминисцентни светлини в щасливото Ви място?

Any plastic tables?

Ами пластмасови маси?

Polyester flooring?

Мокетени подове?

Mobile phones?

Мобилни телефони?

No?

Не?

I think we all know that our happy place

Считам че, знаем, нашето щастливо място

is meant to be somewhere natural, outdoors --

се предполага да е някъде сред природата, навън --

on a beach, fireside.

на плаж, около домашно огнище.

We'll be reading or eating or knitting.

Бихме чели, яли или плели.

And we're surrounded by natural light and organic elements.

И бихме били обградени от естествена светлина и природни елементи

Natural things make us happy.

Естествените неща ни правят щастливи.

And happiness is a great motivator; we strive for happiness.

Щастието е силна мотивация; Ние жадуваме за щастие.

Perhaps that's why we're always redesigning everything,

Вероятно и затова постоянно преустройваме всичко

in the hopes that our solutions might feel more natural.

с надеждата иновациите ни да създадат естествено усещане.

So let's start there --

Хайде да започнем с това --

with the idea that good design should feel natural.

с идеята, че добрият дизайн изглежда като природосъздаден.

Your phone is not very natural.

Телефонът Ви не е много природосъздаден.

And you probably think you're addicted to your phone,

И сигурно смятате, че сте пристрастени към него,

but you're really not.

но всъщност, не сте.

We're not addicted to devices,

Не сме пристрастени към устройства,

we're addicted to the information that flows through them.

пристрастени сме към информацията, която тече през тях.

I wonder how long you would be happy in your happy place

Чудя се колко дълго бихте били щасливи на щастливото Ви място,

without any information from the outside world.

без абсолютно никакъв достъп до информация.

I'm interested in how we access that information,

Заинтригуван съм от добирането ни до информация,

how we experience it.

от начина, по който я преживяваме.

We're moving from a time of static information,

Пренасяме се от период на статична информация,

held in books and libraries and bus stops,

заключена в книги, библиотеки и автобусни спирки

through a period of digital information,

в периода на дигитална информация,

towards a period of fluid information,

устремявайки се към ерата на гъвкавата информация,

where your children will expect to be able to access anything, anywhere at any time,

където децата Ви очакват постоянно и навсякъде да могат да се доберат до всичко.

from quantum physics to medieval viticulture,

от квантова физика до средновековно лозарство

from gender theory to tomorrow's weather,

от теория на половете до прогнозата за времето,

just like switching on a lightbulb --

като щракване с пръсти.

Imagine that.

Представете си това.

Humans also like simple tools.

Хората харесват и прости устройства.

Your phone is not a very simple tool.

Телефонът ви не е много просто устройство.

A fork is a simple tool.

Вилицата е прост уред.

(Laughter)

(Смях)

And we don't like them made of plastic,

И никак не ги харесваме, когато са направени от пластмаса,

in the same way I don't really like my phone very much --

поради същата причина изобщо не харесвам и телефона си,

it's not how I want to experience information.

не е приборът, с който искам да ползвам информация.

I think there are better solutions than a world mediated by screens.

Мисля че има по-добри възможности от свят сглобен от екрани.

I don't hate screens, but I don't feel --

Не мразя екраните, но не вярвам,

and I don't think any of us feel that good

не мисля, че някой сред нас одобрява

about how much time we spend slouched over them.

безкрайните часове, които прекарваме висейки над тях.

Fortunately,

За щастие

the big tech companies seem to agree.

големите технологични фирми изглеждат съгласни.

They're actually heavily invested in touch and speech and gesture,

Всъщност са стабилно инвестирали в сензори за допир, реч и жест

and also in senses --

и също в усещания

things that can turn dumb objects, like cups,

неща правещи скучни неща. като чашките, интересни

and imbue them with the magic of the Internet,

придавайки им магията на Интернета.

potentially turning this digital cloud

потенциално превръщайки дигиталния облак

into something we might touch and move.

в нещо, което можем да докоснем и местим.

The parents in crisis over screen time

Родителите ужасени от времето, прекарано пред екрана

need physical digital toys teaching their kids to read,

се нуждаят от дигитални играчки, които да учат децата им да четат

as well as family-safe app stores.

и от функцията родителски контрол в магазини за дигитални апликации.

And I think, actually, that's already really happening.

И мисля, всъщност, това наистина е започнало да се случва.

Reality is richer than screens.

Реалността е по-пищна от каквото и да е тя на екрана.

For example, I love books.

Например аз обичам книги.

For me they are time machines -- atoms and molecules bound in space,

За мен те са като машини на времето, атоми и молекули свързани в пространството,

from the moment of their creation to the moment of my experience.

от момента на тяхното създаване до момента, в който самият аз ги преживея.

But frankly,

Но честно казано,

the content's identical on my phone.

същото съдържание мога да открия и на телефона.

So what makes this a richer experience than a screen?

Тогава какво прави четенето на книга по-великолепно от четенето от екран?

I mean, scientifically.

Имам предвид от научна гледна точка.

We need screens, of course.

Ние се нуждаем от екрани, разбира се.

I'm going to show film, I need the enormous screen.

Ще показвам филм, трябва ми огромен екран.

But there's more than you can do with these magic boxes.

Но много повече може да се направи с тези магически кутийки.

Your phone is not the Internet's door bitch.

Телефонът ви не е Цербер, пазещ портите на Интернета.

(Laughter)

(Смях)

We can build things -- physical things,

Можем да построим неща, физически неща,

using physics and pixels,

използвайки физика и пиксели,

that can integrate the Internet into the world around us.

които могат да интегрират Интернета в света около нас.

And I'm going to show you a few examples of those.

И ще Ви дам няколко примера.

A while ago, I got to work with a design agency, Berg,

Преди време работих с дизайн агенцията Берг,

on an exploration of what the Internet without screens might actually look like.

проучвайки какво всъщност би бил Интернета без екрани.

And they showed us a range ways

И те ни представиха различните начина,

that light can work with simple senses and physical objects

по които светлината работи с основни сетива и с материални обекти

to really bring the Internet to life, to make it tangible.

за да вдъхне живот на Интернета и да го направи осезаем.

Like this wonderfully mechanical YouTube player.

Като този прекрасен, изцяло механичен YouTube плейър.

And this was an inspiration to me.

Това беше вдъхновение за мен.

Next I worked with the Japanese agency, AQ,

След това работих с японската агенция АQ

on a research project into mental health.

по проект за изследване на психичното здраве.

We wanted to create an object

Искахме да създадем обект

that could capture the subjective data around mood swings

който да улови субективна информация за смяната на настроения,

that's so essential to diagnosis.

която е изключително важна за диагностика.

This object captures your touch,

Oбектът отчита допира,

so you might press it very hard if you're angry,

бихте го натиснали много силно ако сте ядосани

or stroke it if you're calm.

или погалили нежно ако сте спокойни.

It's like a digital emoji stick.

Като дигитален архив на емоции.

And then you might revisit those moments later,

Като по-късно можете да прегледате тези моменти отново

and add context to them online.

и да добавите контекста им онлайн.

Most of all,

Най-вече,

we wanted to create an intimate, beautiful thing

искахме да създадем интимно, красиво нещо,

that could live in your pocket

което да живее в джоба ви

and be loved.

и да бъде обект на обич.

The binoculars are actually a birthday present

Биноклите всъщност са подарък за рожден ден -

for the Sydney Opera House's 40th anniversary.

40 годишнината на Операта в Сидни.

Our friends at Tellart in Boston brought over a pair of street binoculars,

Приятелите ни от Теларт в Бостън донесоха чифт улични бинокли

the kind you might find on the Empire State Building,

като тези на сградата на Емпайър Стейт,

and they fitted them with 360-degree views

и вътре монтираха 360-градусови изгледи

of other iconic world heritage sights --

от други иконични места от световното наследство --

(Laughter)

(Смях)

using Street View.

използвайки услугата 'Street View'.

And then we stuck them under the steps.

И тогава ги поставихме под стълбищата.

So, they became this very physical, simple reappropriation,

Така те се превърнаха в тези физически, лесно пресътворени пространства,

or like a portal to these other icons.

като портал към емблематични места.

So you might see Versailles or Shackleton's Hut.

Може да видите Версай или Шекълтънс Хат.

Basically, it's virtual reality circa 1955.

Като цяло е виртуална реалност идваща от около 1955.

(Laughter)

(Смях)

In our office we use hacky sacks to exchange URLs.

В офиса използваме топчета за хек, за да изпращаме инернет адреси.

This is incredibly simple, it's like your Opal card.

Много е просто, като електронните билети.

You basically put a website on the little chip in here,

Само слагаш уебсайта на мъничкия чип вътре

and then you do this and ... bosh! --

и после правиш това и ...Тадаам!

the website appears on your phone.

Уебсайтът се появява на телефона ви.

It's about 10 cents.

Струва около 10 стотинки.

Treehugger is a project that we're working on

Treehugger е проект, по който работим

with Grumpy Sailor and Finch, here in Sydney.

с Грампи Сейлър и Финч, тук в Сидни.

And I'm very excited about what might happen

И съм много развълуван от възможностите, които ще се явят,

when you pull the phones apart and you put the bits into trees,

когато разглобиш телефоните и сложиш парченцата по дърветата,

and that my children might have an opportunity

и от вероятността децата ми

to visit an enchanted forest guided by a magic wand,

да посетят омагьосана гора, направлявани от вълшебна пръчица,

where they could talk to digital fairies and ask them questions,

където могат да говорят с дигитални феички, да задават въпроси

and be asked questions in return.

и да бъдат питани въпроси в замяна.

As you can see,

Както виждате,

we're at the cardboard stage with this one.

в момента сме в началото с този проект.

(Laughter)

(Смях)

But I'm very excited

Но съм много развълнуван

by the possibility of getting kids back outside without screens,

от възможността да върнем децата навън, без екраните

but with all the powerful magic of the Internet at their fingertips.

но с целия магически свят на Интернета около тях.

And we hope to have something like this working by the end of the year.

И се надяваме да имаме нещо такова, работещо до края на годината.

So let's recap.

Нека обобщим.

Humans like natural solutions.

Хората харесват простите отговори.

Humans love information.

Хората обожават информация.

Humans need simple tools.

Хората се нуждаят от прости уреди.

These principles should underpin how we design for the future,

Тези норми трябва да са в основата на дизайните ни за бъдещето,

not just for the Internet.

не само за Интернета.

You may feel uncomfortable about the age of information that we're moving into.

Може би се чувствате неудобно в новата ера на информация, в която навлизаме.

You may feel challenged, rather than simply excited.

Може би се чувствате по-скоро предизвикан, от колкото просто развълнуван.

Guess what? Me too.

Знаете ли какво? Аз също.

It's a really extraordinary period of human history.

Наистина забележителен период в човешката история.

We are the people that actually build our world,

Ние сме хората, които построихме света около себе си,

there are no artificial intelligences...

Няма намеса на изкуствен интелект...

yet.

засега.

(Laughter)

(Смях)

It's us -- designers, architects, artists, engineers.

Ние го направихме - дизайнерите, архитектите, творците, инжинерите.

And if we challenge ourselves,

И ако си го поставим за цел,

I think that actually we can have a happy place

смятам, че всъщност можем да създадем 'щастливо място'

filled with the information we love

изпълнено с информацията, която обожаваме

that feels as natural and as simple as switching on lightbulb.

и до която достигаме със същата лекота, с която включваме лампата вкъщи.

And although it may seem inevitable,

И въпреки че изглежда неизбежно

that what the public wants is watches and websites and widgets,

обществото да продължи да жадува часовници, уебсайтове и джаджи,

maybe we could give a bit of thought to cork and light and hacky sacks.

може да помислим и за употребата на корк, светлина и топчета за хек.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)