Jake Wood: A new mission for veterans -- disaster relief

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

Two years ago, after having served four years

Преди две години, след като служих четири години

in the United States Marine Corps

в морската пехота на Съединените щати

and deployments to both Iraq and Afghanistan,

и мисии в Ирак и Афганистан,

I found myself in Port-au-Prince, leading a team

се озовах в Порт-о-Пренс, водейки екип

of veterans and medical professionals

от ветерани и медицински специалисти

in some of the hardest-hit areas of that city,

в някои от най-тежко засегнатите райони на този град,

three days after the earthquake.

три дни след земетресението.

We were going to the places that nobody else wanted to go,

Ходехме на места, където никой друг не искаше да отиде,

the places nobody else could go, and after three weeks,

места, където никой друг не можеше да отиде, и след три седмици,

we realized something. Military veterans

разбрахме нещо. Военните ветерани

are very, very good at disaster response.

са много, много добри при реагиране на бедствия.

And coming home, my cofounder and I,

И връщайки се у дома, съучредителят ми и аз,

we looked at it, and we said, there are two problems.

разгледахме това, и си казахме че има два проблема.

The first problem is there's inadequate disaster response.

Първият проблем е, че няма достатъчно добро реагиране на бедствията.

It's slow. It's antiquated. It's not using the best technology,

То е бавно. То е остаряло. Не използва най-добрата технология,

and it's not using the best people.

и не използва най-добрите хора.

The second problem that we became aware of

Вторият проблем, който узнахме

was a very inadequate veteran reintegration,

бе много неадекватната реинтеграция на ветераните,

and this is a topic that is front page news right now

и това е една тема, която е на предната страница на новините в момента,

as veterans are coming home from Iraq and Afghanistan,

докато ветерани се прибират в къщи от Ирак и Афганистан,

and they're struggling to reintegrate into civilian life.

и се борят да се реинтегрират в цивилния живот.

And we sat here and we looked at these two problems,

И ние седнахме и разгледахме тези два проблема,

and finally we came to a realization. These aren't problems.

и накрая стигнахме до заключение. Това не са проблеми.

These are actually solutions. And what do I mean by that?

Това са всъщност решения. И какво искам да кажа с това?

Well, we can use disaster response as an opportunity

Ами ние можем да използваме реагиране при бедствия като възможност

for service for the veterans coming home.

за работа на ветерани, идващи у дома.

Recent surveys show that 92 percent of veterans want

Последните проучвания показват, че 92 % от ветераните искат

to continue their service when they take off their uniform.

да продължат своята служба, когато свалят униформите си.

And we can use veterans to improve disaster response.

И можем да използваме ветерани за подобряване на реагирането при бедствия.

Now on the surface, this makes a lot of sense, and in 2010,

Сега на повърхността, това има много смисъл, и през 2010 г.

we responded to the tsunami in Chile,

ние реагирахме на цунамито в Чили,

the floods in Pakistan, we sent training teams to the Thai-Burma border.

наводненията в Пакистан, изпратихме екипи на границата между Тайланд и Бирма.

But it was earlier this year, when one of our

Но беше по-рано тази година, когато един от нашите

original members caused us to shift focus in the organization.

членове-учредители ни накара да сменим фокуса в организацията.

This is Clay Hunt. Clay was a Marine with me.

Това е Клей Хънт. Клей беше морски пехотинец с мен.

We served together in Iraq and Afghanistan.

Служихме заедно в Ирак и Афганистан.

Clay was with us in Port-au-Prince. He was also with us in Chile.

Клей беше с нас в Порт-о-Пренс. Той също беше с нас в Чили.

Earlier this year, in March, Clay took his own life.

По-рано тази година, през март, Клей отне собствения си живот.

This was a tragedy, but it really forced us

Това е трагедия, но тя наистина ни накара

to refocus what it is that we were doing.

да пренасочим какво правим.

You know, Clay didn't kill himself because of what happened

Знаете ли, Клей не се самоуби заради това което се бе случило

in Iraq and Afghanistan. Clay killed himself

в Ирак и Афганистан. Клей се самоуби

because of what he lost when he came home.

поради това, което той загуби, когато дойде вкъщи.

He lost purpose. He lost his community.

Той загуби целта си. Загуби своята общност.

And perhaps most tragically, he lost his self-worth.

И може би най-трагично е, че той загуби своето самочувствие.

And so, as we evaluated, and as the dust settled

И така, когато преценявахме и когато нещата улегнаха

from this tragedy, we realized that, of those two problems --

от тази трагедия ние осъзнахме, че от тези два проблема --

in the initial iteration of our organization,

в първоначалната итерация на нашата организация,

we were a disaster response organization that was using

ние бяхме организация за реагиране при бедствия, която използва

veteran service. We had a lot of success,

услугите на ветераните. Имахме много успехи,

and we really felt like we were changing the disaster response paradigm.

и наистина почувствахме като че ли променяме модела за реагиране на бедствия.

But after Clay, we shifted that focus, and suddenly,

Но след Клей, ние променихме този фокус и изведнъж,

now moving forward, we see ourselves

гледайки напред, се виждаме

as a veteran service organization that's using disaster response.

като организация за служене на ветерани, която използва реагиране при бедствия.

Because we think that we can give that purpose

Защото си мислим, че можем да дадем тази насока

and that community and that self-worth back to the veteran.

и тази общност и това самочувствие обратно на ветераните.

And tornadoes in Tuscaloosa and Joplin, and then later

И торнадата в Тускалуса и Джоплин и след това по-късно

Hurricane Irene, gave us an opportunity to look at that.

урагана Айрин, ни предоставиха възможност да разгледаме това.

Now I want you to imagine for a second an 18-year-old boy

Сега искам да си представим за секунда 18-годишно момче,

who graduates from high school in Kansas City, Missouri.

което се дипломира от училище в Канзас Сити, Мисури.

He joins the Army. The Army gives him a rifle.

Той постъпва в армията. Армията му дава пушка.

They send him to Iraq.

Изпращат го в Ирак.

Every day he leaves the wire with a mission.

Всеки ден той оставя телта назад с мисия.

That mission is to defend the freedom of the family that he left at home.

Тази мисия е да защитава свободата на семейството, което е оставил у дома си.

It's to keep the men around him alive.

И да пази мъжете около него живи.

It's to pacify the village that he works in.

И да умиротворява селото в което работи.

He's got a purpose. But he comes home [to] Kansas City, Missouri,

Той има цел. Но се прибира в къщи в Канзас Сити, Мисури,

maybe he goes to college, maybe he's got a job,

може би отива в колеж, може би си намира работа,

but he doesn't have that same sense of purpose.

но той няма същото чувство за насока.

You give him a chainsaw. You send him to Joplin, Missouri

Давате му резачка. Изпращате го в Джоплин, Мисури

after a tornado, he regains that.

след торнадо, той си възвръща чувството.

Going back, that same 18-year-old boy graduates from high school

Връщайки се назад, това същото момче, 18-годишният абитурент

in Kansas City, Missouri, joins the Army,

в Канзас Сити, Мисури се присъединява към армията.

the Army gives him a rifle, they send him to Iraq.

Армията му дава една пушка, те го изпращат в Ирак.

Every day he looks into the same sets of eyes around him.

Всеки ден, той гледа в един и същи набор от очи около него.

He leaves the wire. He knows that those people have his back.

Той оставя телта. Знае, че тези хора пазят гърба му.

He's slept in the same sand. They've lived together.

Той е спал в същия пясък. Те са живели заедно.

They've eaten together. They've bled together.

Яли са заедно. Кървели са заедно.

He goes home to Kansas City, Missouri.

Той се прибира в Канзас Сити, Мисури.

He gets out of the military. He takes his uniform off.

Напуска военните. Сваля униформата си.

He doesn't have that community anymore.

Не разполага с тази общност повече.

But you drop 25 of those veterans in Joplin, Missouri,

Но ако пуснете 25 от тези ветерани в Джоплин, Мисури,

they get that sense of community back.

те си възвръщат смисъла за приобщеноста обратно.

Again, you have an 18-year-old boy who graduates

Отново, имате 18-годишно момче, което завършва

high school in Kansas City.

гимназия в Канзас Сити.

He joins the Army. The Army gives him a rifle.

Той се присъединява към армията. Армията му дава една пушка.

They send him to Iraq.

Те го изпращат в Ирак.

They pin a medal on his chest. He goes home to a ticker tape parade.

Слагат медал на гърдите му. Той се завръща в къщи с парад.

He takes the uniform off. He's no longer Sergeant Jones

Сваля униформата. Не е вече сержант Джоунс

in his community. He's now Dave from Kansas City.

в своята общност. Сега той е Дейв от Канзас Сити.

He doesn't have that same self-worth.

Той няма същото това самочувствие.

But you send him to Joplin after a tornado,

Но го изпращате в Джоплин след торнадо,

and somebody once again is walking up to him

и някой отново идва при него

and shaking their hand and thanking them for their service,

и стиска ръцете им и им благодари за тяхната служба,

now they have self-worth again.

сега те имат отново самочувствие.

I think it's very important, because right now

Мисля, че това е много важно, защото точно сега

somebody needs to step up,

някой трябва да се захване,

and this generation of veterans has the opportunity

и това поколение на ветераните има възможността

to do that if they are given the chance.

да направи това, ако им се даде шанс.

Thank you very much. (Applause)

Много ви благодаря. (Аплодисменти)