How the hyperlink changed everything | Small Thing Big Idea, a TED series

Translator: Camille Martínez Reviewer: Krystian Aparta

Translator: Pavlina Koleva Reviewer: Anton Hikov

I remember thinking to myself,

Спомням си, че си помислих:

"This is going to change everything about how we communicate."

"Това ще промени всичко в начина, по който комуникираме."

[Small thing.]

[Нещо малко.]

[Big idea.]

[Голяма идея.]

[Margaret Gould Stewart on the Hyperlink]

[Маргарет Гулд Стюарт за препратките]

A hyperlink is an interface element,

Препратката е интерфейсен елемент,

and what I mean by that is,

имам предвид,

when you're using software on your phone or your computer,

че когато използвате софтуер на телефона или компютъра си,

there's a lot of code behind the interface

зад интерфейса има много код,

that's giving all the instructions for the computer on how to manage it,

който дава всички инструкции на компютъра какво да прави,

but that interface is the thing that humans interact with:

но интерфейсът е нещото, с което хората взаимодействат:

when we press on this, then something happens.

когато натиснем това, тогава нещо се случва.

When they first came around, they were pretty simple

Когато се появили за пръв път, били много опростени

and not particularly glamorous.

и не особено лъскави.

Designers today have a huge range of options.

Днешните дизайнери имат огромен набор от възможности.

The hyperlink uses what's called a markup language -- HTML.

Препратките ползват нещо наречено маркиращ език - HTML.

There's a little string of code.

Представлява кратко изречение код.

And then you put the address of where you want to send the person.

После в него слагаш адресa на нещото, към което препращаш хората.

It's actually remarkably easy to learn how to do.

Всъшност е забележително лесно да се научиш да го правиш.

And so, the whole range of references to information elsewhere on the internet

И така цялото разнообразие от референции към информация в интернет

is the domain of the hyperlink.

е в обхвата на препратките.

Back when I was in school --

Когато бях в училище,

this is before people had wide access to the internet --

това беше преди хората да имат свободен достъп до интернет,

if I was going to do a research paper,

ако трябваше да пиша доклад,

I would have to physically walk to the library,

трябваше физически да ида до библиотеката

and if they had the book that you needed, great.

и ако имат книгата, която ми трябва - чудесно.

You sometimes had to send out for it,

Понякога трябваше да чакаш за нея,

so the process could take weeks.

та процесът можеше да отнеме седмици.

And it's kind of crazy to think about that now,

И сега това звучи налудничаво,

because, like all great innovations,

защото като всяка голяма иновация,

it's not long after we get access to something

щом имаме достъп до нещо, не след дълго

that we start to take it for granted.

започваме да го приемаме за даденост.

Back in 1945,

През 1945,

there was this guy, Vannevar Bush.

живял един човек, Ванивър Буш.

He was working for the US government,

Работел за американското правителство,

and one of the ideas that he put forth was,

и една от идеите, които изложил била:

"Wow, humans are creating so much information,

"Леле, хората създават толкова много информация,

and we can't keep track of all the books that we've read

а ние не можем да следим всички книги, които сме прочели

or the connections between important ideas."

или връзките между важни идеи."

And he had this idea called the "memex,"

И му хрумнала идеята за "мемекс",

where you could put together a personal library

където събираш лична библиотека

of all of the books and articles that you have access to.

от всички книги и статии, до които имаш достъп.

And that idea of connecting sources captured people's imaginations.

И тази идея за свързване на ресурсите предизвикала човешкото въображение.

Later, in the 1960s,

По-късно, през 60-те години,

Ted Nelson launches Project Xanadu,

Тед Нелсън стартира Проект Занаду,

and he said,

и казал:

"Well, what if it wasn't just limited to the things that I have?

"Ами ако не е ограничено само до нещата, които аз имам?

What if I could connect ideas across a larger body of work?"

Ако можех да свържа идеи в по-голям обем?"

In 1982, researchers at the University of Maryland

През 1982, изследователи от Мерилендския университет

developed a system they called HyperTIES.

разработили система наречена ХиперВъзели.

They were the first to use text itself as a link marker.

Те били първите използвали самият текст като обозначение за препратка.

They figured out that this blue link on a gray background

Установили, че синята препратка на сив фон

was going to work really well in terms of contrast,

ще изглежда чудесно от гледна точка на контраст,

and people would be able to see it.

и хората ще могат да я забелязват.

Apple invented HyperCard in 1987.

Епъл изобретили ХиперКарти през 1987.

You had these stacks of cards,

Имаш тестета карти

and you could create links in between the cards.

и можеш да създаваш връзки между тях.

HyperCard actually created the ability to jump around in a story.

ХиперКартите позволили да прескачаш из дадена история.

These kinds of notions of nonlinear storytelling

Тези видове понятия за нелинеарно разказване на истории

got a huge boost when the hyperlink came along,

получили тласък, когато препратките се появили,

because it gave people the opportunity to influence the narrative.

понеже позволили на хората да променят разказа.

These ideas and inventions, among others,

Тези идеи и открития, както и други,

inspired Tim Berners-Lee, the inventor of the World Wide Web.

вдъхновили Тим Бърнърс-Лий, откривателят на Глобалната Интернет Мрежа.

The hyperlink almost feels like a LEGO block,

Препратките са нещо като парченца лего,

this very basic building block to a very complex web of connections

основополагащ изграждащ елемент на сложна мрежа от връзки,

that exists all around the world.

съществуваща по целия свят.

Because of the way that hyperlinks were first constructed,

Поради първоначалната структура на препратките,

they were intended to be not only used by many people,

целта им била не само да се ползват от много хора,

but created by many people.

но и да бъдат създавани от много хора.

To me, it's one of the most democratic designs ever created.

За мен това е един от най-демократичните дизайни създавани някога.