Barbara Natterson-Horowitz: What veterinarians know that doctors don't

Translator: Inna Sarkizova Reviewer: Yavor Ivanov

Ten years ago,

Преди десет години

I got a phone call that changed my life.

Получих обаждане по телефона, което промени живота ми.

At the time, I was cardiologist at UCLA,

Тогава бях кардиолог в Калифорнийския университет, Лос Анджелис

specializing in cardiac imaging techniques.

специализирах сърдечно-съдова образна диагностика.

The call came from a veterinarian at the Los Angeles Zoo.

Обаждането беше от ветеринар от зоопарка на Лос Анджелис.

An elderly female chimpanzee

Едно женско шимпанзе в напреднала възраст

had woken up with a facial droop

се беше събудило с паралич на лицето

и ветеринарите се опасяваха, че е преживяла инсулт.

and the veterinarians were worried that she'd had a stroke.

They asked if I'd come to the zoo

Питаха ме дали мога да отида в зоопарка

and image the animal's heart

да направя снимка на сърцето на животното,

to look for a possible cardiac cause.

за въможна причина за сърдечно заболяване.

Нека бъде ясно, че американските зоопаркове имат назначени

Now, to be clear, North American zoos are staffed

by highly qualified, board-certified veterinarians

висококвалифицирани и сертифицирани ветеринари,

who take outstanding care of their animal patients.

които по изключителен начин се грижат за техните животински пациенти.

But occasionally, they do reach into the human medical community,

Но понякога се допитват и до медицинската общност,

particularly for some speciality consultation,

особено за специфични консултации.

and I was one of the lucky physicians who was invited in to help.

И аз бях един от лекарите късметлии, поканени да помогнат.

Имах късмета да изключа възможността за инсулт в това шимпанзе

I had a chance to rule out a stroke in this chimpanzee

and make sure that this gorilla didn't have a torn aorta,

и да се уверя, че тази горила няма разкъсана аорта,

evaluate this macaw for a heart murmur,

да прегледам този папагал за сърдечен шум,

make sure that this California sea lion's paricardium wasn't inflamed,

да се уверя, че перикардът на този калифорнийски морски лъв не е възпален,

and in this picture, I'm listening to the heart of a lion

и на тази снимка преслушвам сърцето на лъва

after a lifesaving, collaborative procedure

след животоспасяваща съвместна процедура

with veterinarians and physicians

на ветеринари и лекари,

where we drained 700 cc's of fluid from the sac

в която дренирахме 700 cm3 течност от торбичката,

in which this lion's heart was contained.

в която се намира сърцето на този лъв.

And this procedure, which I have done on many human patients,

И тази процедура, която съм извършвала върху много човешки пациенти

беше същата, с изключение на тази лапа и тази опашка.

was identical, with the exception of that paw and that tail.

Now most of the time, I was working at UCLA Medical Center with physicians,

Така, през повечето време работех в мед. център на калифорнийския университет с доктори,

discussing symptoms and diagnoses and treatments

обсъждайки симптоми, диагнози и лечения

за моите човешки пациенти,

for my human patients,

but some of the time, I was working at the Los Angeles Zoo

но понякога, работех в зоопарка на Лос Анджелис

with veterinarians, discussing symptoms and diagnoses and treatments

с ветеринари, обсъждайки симптоми, диагнози и лечения

за техните животински пациенти.

for their animal patients.

And occasionally, on the very same day,

И понякога, в един и същ ден

I went on rounds at UCLA Medical Center

бях на смени в мед. център на калифорнийския университет

and at the Los Angeles Zoo.

и в зоопарка на Лос Анджелис.

And here's what started coming into very clear focus for me.

И ето какво започна да ми става пределно ясно.

Physicians and veterinarians were essentially taking care

Лекари и ветеринари всъщност се грижеха

of the same disorders in their animal and human patients:

за еднакви нарушения в техните пациенти - хора и животни:

застойна сърдечна недостатъчност, мозъчни тумори,

congestive heart failure, brain tumors,

leukemia, diabetes, arthritis, ALS, breast cancer,

левкемия, диабет, артрит, АЛС, рак на гърдата,

дори психиатрични синдроми като депресия, тревожност,

even psychiatric syndromes like depression, anxiety,

compulsions, eating disorders and self-injury.

натрапливи мисли, хранителни разстройства и самонараняване.

Now, I've got a confession to make.

Трябва да си призная.

Even though I studied comparative physiology and evolutionary biology

Въпреки че учих сравнителна физиология и еволюционна биология

as an undergrad --

в бакалавърската си степен,

I had even written my senior thesis on Darwinian theory --

дори дипломната ми работа беше на тема теорията на Дарвин,

добитият опит за значителното съвпадение

learning about the significant overlap

between the disorders of animals and humans,

между заболяванията на животните и хората,

it came as a much needed wake-up call for me.

дойде като доста необходим призив за събуждане за мен.

So I started wondering, with all of these overlaps,

Започнах да си задавам въпроси с всички тези съвпадения,

how was it that I had never thought to ask a veterinarian,

как така досега никога не бях помислила да попитам ветеринар,

or consult the veterinary literature,

или да се консултирам с ветеринарна литература

for insights into one of my human patients?

за нови виждания за един от моите човешки пациенти?

Why had I never, nor had any of my physician friends and colleagues

Защо досега нито аз, нито един от моите приятели лекари и колеги

whom I asked, ever attended a veterinary conference?

които запитах, не са присъствали на ветеринарна конференция?

For that matter, why was any of this a surprise?

Всъщност, защо всичко това беше изненада?

I mean, look, every single physician accepts some biological connection

Имам предвид, че всеки доктор приема определена биологична връзка

between animals and humans.

между животни и хора.

Every medication that we prescribe or that we've taken ourselves

Всяко лекарство, което предписваме или ние самите сме вземали

or we've given to our families

или сме давали на близките си

has first been tested on an animal.

първо са били тествани на животни.

But there's something very different

Но има и голяма разлика

about giving an animal a medication or a human disease

между даване на лекарство или човешка болест на животно

and the animal developing congestive heart failure

и това животното да развие застойна сърдечна недостатъчност

or diabetes or breast cancer on their own.

или диабет или рак на гърдата само по себе си.

Now, maybe some of the surprise

Mоже би част от изненадата

comes from the increasing separation in our world

е свързана с по-изразеното разделение в света

between the urban and the nonurban.

между града и извън него.

You know, we hear about these city kids

Знаете, чуваме за градските деца,

who think that wool grows on trees

които мислят, че вълната расте по дърветата

or that cheese comes from a plant.

или, че сиренето идва от растение.

Well, today's human hospitals,

Е, днешните болници за хора

increasingly, are turning into these gleaming cathedrals of technology.

все повече се превръщат в свети храмове на технологията.

And this creates a psychological distance between the human patients

И това създава психологично раздалечение между пациентите,

who are being treated there

лекуващи се там

and animal patients who are living in oceans

и животинските пациенти, живеещи в океани,

and farms and jungles.

ферми и джунгли.

But I think there's an even deeper reason.

Но мисля, че има дори по-дълбока причина.

Ние, лекарите и учените приемаме разумно, че нашият вид

Physicians and scientists, we accept intellectually that our species,

Homo sapiens, is merely one species,

Homo sapiens e само един вид,

не по-уникален или специален от всеки друг.

no more unique or special than any other.

But in our hearts, we don't completely believe that.

Но в сърцата си, не сме напълно убедени в това.

I feel it myself when I'm listening to Mozart

Аз самата го чувствам, когато слушам Моцарт

or looking at pictures of the Mars Rover on my MacBook.

или гледам снимки на Марс Роувър на моя MacBook.

Чувствам това привличане за изключителност на човека,

I feel that tug of human exceptionalism,

even as I recognize the scientifically isolating cost

дори като признавам за научната цена от изолацията

of seeing ourselves as a superior species, apart.

да се виждаме като отделен, по-висш вид.

Well, I'm trying these days.

Е, тези дни се опитвам.

When I see a human patient now, I always ask,

Когато видя пациент-човек сега, винаги питам

what do the animal doctors know about this problem that I don't know?

какво знаят ветеринарите за този проблем, което аз не?

And, might I be taking better care of my human patient

И бих ли могла да се грижа по-добре за пациента си

if I saw them as a human animal patient?

ако го виждах като човешки животински пациент?

Here are a few examples of the kind of exciting connections

Ето няколко примера за вълнуващи връзки,

that this kind of thinking has led me to.

до които ме доведе този вид мислене.

Fear-induced heart failure.

Сърдечна недостатъчност, предизвикана от страх.

Around the year 2000,

В периода на 2000 г.,

human cardiologists "discovered" emotionally induced heart failure.

лекари кардиолози „откриха“ емоционално причинена сърдечна недостатъчност.

It was described in a gambling father who had lost his life's savings

Това бе описано с баща, играещ хазарт, който губи всичките си спестявания

with a roll of the dice,

с едно хвърляне на зара.

in a bride who'd been left at the alter.

С булка, която е изоставена пред олтара.

But it turns out, this "new" human diagnosis

Оказва се също така, че тази „нова“ диагноза при човека

was neither new, nor was it uniquely human.

не е нито нова, нито присъща само за човека.

Veterinarians had been diagnosing, treating and even preventing

Ветеринарите диагностират, лекуват и дори възпрепятстват

emotionally induced symptoms in animals

симптомите, предизвикани от емоции в животните

ranging from monkeys to flamingos, from to deer to rabbits,

в това число от маймуната до фламингото, от елена до заека,

since the 1970s.

и това от 1970-те години.

How many human lives might have been saved

Колко човешки животи биха могли да бъдат спасени

if this veterinary knowledge had been put into the hands

ако това познание на ветеринарите беше налично

of E.R. docs and cardiologists?

за докторите от спешното отделение и кардиолозите?

Self-injury.

Самонараняване.

Some human patients harm themselves.

Някои пациенти се самонараняват.

Some pluck out patches of hair,

Някои оскубват кичури коса,

others actually cut themselves.

други в действителност се самонарязват.

Some animal patients also harm themselves.

Някои животински пациенти също се нараняват.

There are birds that pluck out feathers.

Птици, които си скубят перата.

There are stallions that repetitively bite their flanks until they bleed.

Жребци, които постоянно хапят хълбоците си до разкървяване.

But veterinarians have very specific and very effective ways

Обаче ветеринарите имат много специални и ефикасни начини

of treating and even preventing self-injury

за лечение и дори предотвратяване на самонараняването

in their self-injuring animals.

при техните самонараняващи се животни.

Shouldn't this veterinary knowledge be put into the hands

Не трябва ли това познание на ветеринарите да бъде прилагано

of psychotherapists and parents and patients

от психотерапевти, родители и пациенти,

struggling with self-injury?

които искат да преборят самонараняването?

Postpartum depression and postpartum psychosis.

Следродилна депресия и следродилно психично разстройство.

Sometimes, soon after giving birth,

Понякога, малко след раждането

some women become depressed,

някои жени изпитват депресия

and sometimes they become seriously depressed and even psychotic.

и понякога силно се депресират, дори страдат от психично разстройство.

They may neglect their newborn,

Mоже да пренебрегнат новороденото си бебе

and in some extreme cases,

и в някои крайни случаи

even harm the child.

дори да наранят детето.

Equine veterinarians also know that occasionally,

Ветеринарите на коне също знаят, че понякога

a mare, soon after giving birth,

кобилата, кратко след като е родила,

will neglect the foal, refusing to nurse,

ще пренебрегне малкото конче, отказвайки да го кърми,

and in some instances, kick the foal, even to death.

и в някои случаи рита жребчето, дори до фатален край.

Но ветеринарите са намерили

But veterinarians have devised

an intervention to deal with this foal rejection syndrome

начин за справянето с този синдром на отблъскване на жребчето,

that involves increasing oxytocin in the mare.

който представлява повишаване на нивата на окситоцин в кобилата.

Oxytocin is the bonding hormone,

Окситоцинът е хормонът за привързването

and this leads to renewed interest,

и това води до подновен интерес

on the part of the mare, in her foal.

на кобилата към нейното жребче.

Shouldn't this information

Не трябва ли тази информация

be put into the hands of ob/gyn's

да бъде налична за акушер-гинеколозите,

and family doctors and patients

личните лекари и пациентите,

who are struggling with postpartum depression and psychosis?

които се борят за справянето със следродилна депресия или психично разстройство?

Е, въпреки целия този потенциал,

Well, despite all of this promise,

unfortunately the gulf between our fields remains large.

за съжаление пропастта между нашите области остава голяма.

To explain it, I'm afraid I'm going to have to air some dirty laundry.

За да го обясня, мисля че ще трябва да извадя на показ този проблем.

Some physicians can be real snobs

Някои лекари могат да се държат снобски

about doctors who are not M.D.'s.

с лекари, които не са медицински доктори.

I'm talking about dentists and optometrists and psychologists,

Имам предвид зъболекари, оптици и психолози,

but maybe especially animal doctors.

но може би предимно с ветеринарите.

Of course, most physicians don't realize that it is harder

Разбира се, повечето лекари не осъзнават, че днес

to get into vet school these days than medical school,

е по-трудно да си приет във ветеринарно училище, отколкото в медицинско

and that when we go to medical school,

и, че когато сме приети в медицинско заведение,

we learn everything there is to know

учим всичко, което трябва да се знае

about one species, Homo sapiens,

за един вид - Homo sapiens,

but veterinarians need to learn about health and disease

а ветеринарите трябва да знаят за здравето и болестите

in mammals, amphibians, reptiles, fish and birds.

на бозайници, земноводни, влечуги, риби и птици.

So I don't blame the vets for feeling annoyed

Затова не обвинявам ветеринарите, за това, че се чувстват раздразнени

by my profession's condescension and ignorance.

от снизхождението и непросветението в моята професия.

Ето нещо от ветеринарите

But here's one from the vets:

Как наричате ветеринар,

What do you call a veterinarian

who can only take care of one species?

който може да се погрижи само за един вид?

A physician. (Laughter)

Лекар. (Смях в залата)

Closing the gap has become a passion for me,

Затварянето на пропастта се превърна в страст за мен,

and I'm doing this through programs

и правя това чрез програми

like Darwin on Rounds at UCLA,

като „Дарвин на кръгла маса" в Калифорнийския университет,

where we're bringing animal experts and evolutionary biologists

на които каним ветеринарни експерти и еволюционни биолози

and embedding them on our medical teams

и ги включваме в нашите медицински екипи

with our interns and our residents.

с нашите стажанти и лекари.

And through Zoobiquity conferences,

Също и чрез конференциите на Zoobiquity,

на които събираме студенти от медицински и ветеринарни училища

where we bring medical schools together with veterinary schools

за съвместни дискусии

for collabortive discussions

of the shared diseases and disorders

относно общите болести и нарушения

of animal and human patients.

при животинските и човешките пациенти.

At Zoobiquity conferences,

На конференциите на Zoobiquity,

участниците се учат как лечението на рак на гърдата при тигъра

participants learn how treating breast cancer in a tiger

can help us better treat breast cancer

може да ни помогне да подобрим лечението на рак на гърдата

in a kindergarten teacher;

на учителка от детската градина;

how understanding polycystic overies in a Holstein cow

как познанията за поликистозните яйчници при крави Холщайн

can help us better take care

могат да спомогнат за по-добро лечение

of a dance instructor with painful periods;

на инструктор по танци с болезнен менструален цикъл;

and how better understanding the treatment of separation anxiety

и как по-добрите познания в лечението на тревога при раздяла

in a high-strung Sheltie

при превъзбудено куче порода шелти

can help an anxious young child struggling with his first days of school.

може да помогне на притеснено малко дете да се пребори с първите си дни в училище.

In the United States and now internationally, at Zoobiquity conferences

В САЩ, а сега и по света, на конференциите на Zoobiquity

physicians and veterinarians check their attitudes and their preconceptions

лекари и ветеринари сравняват становищата и предубежденията си

at the door and come together as colleagues,

още в началото и участват като колеги

като равни, като лекари

as peers, as doctors.

After all, we humans are animals, too,

В крайна сметка, ние хората сме също и животни

and it's time for us physicians to embrace

и е време за нас, лекарите, да възприемем

our patients' and our own animal natures

животинската си природа и тази на нашите пациенти

and join veterinarians

и да се присъединим към ветеринарите

in a species-spanning approach to health.

в подход за здравето, който обхваща всички видове.

Because it turns out,

Защото се оказва,

some of the best and most humanistic medicine

че част от най-добрата и най-хуманна медицина

is being practiced by doctors whose patients aren't human.

се практикува от лекари, чиито пациенти не са хора.

And one of the best ways we can take care

И един от най-добрите начини, по който можем да се погрижим

of the human patient is by paying close attention

за човека, е като следим внимателно

to how all the other patients on the planet

как всички други пациенти на планетата

live, grow, get sick and heal.

живеят, развиват се, разболяват се и оздравяват.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause).

(Аплодисменти)