Let’s Help Refugees Thrive, Not Just Survive | Melissa Fleming | TED Talks

Translator: Nadia Boicheva Reviewer: Anton Hikov

So I started working

Започнах да работя с бежанци,

with refugees because I wanted

защото исках

to make a difference,

да направя промяна,

and making a difference starts

а промяната започва

with telling their stories.

с разказването на техните истории.

So when I meet refugees,

Затова когато се срещам с бежанци,

I always ask them questions.

винаги им задавам въпроси:

Who bombed your house?

"Кой бомбардира къщата ти?"

Who killed your son?

"Кой уби сина ти?"

Did the rest of your family make it out alive?

"Останалите от семейството ти живи ли са?"

How are you coping

"Как се справяш,

in your life in exile?

живеейки като изгнаник?"

But there's one question that always seems to me

Но има един въпрос, който

to be most revealing, and that is:

разкрива най-много, а той е:

What did you take?

"Какво взе със себе си?"

What was that most important thing

"Кое е най-ценното,

that you had to take with you

което трябваше да отнесеш,

when the bombs were exploding in your town,

когато бомбите падаха над града ти

and the armed gangs were approaching your house?

и групи въоръжени наближаваха дома ти?"

A Syrian refugee boy I know

Едно познато сирийско момче - бежанец

told me that he didn't hesitate

ми каза, че без колебания,

when his life was in imminent danger.

докато животът му е бил в опасност,

He took his high school diploma,

той е взел дипломата си от гимназията

and later he told me why.

и по-късно ми сподели защо.

He said, "I took my high school diploma

Той каза: "Взех дипломата си,

because my life depended on it."

защото животът ми зависеше от нея".

And he would risk his life to get that diploma.

Рискувал е живота си за тази диплома.

On his way to school, he would dodge snipers.

Вървял е сред летящи куршуми на път за училище;

His classroom sometimes shook

класната му стая се е тресяла

with the sound of bombs and shelling,

под звука на бомбите и стрелбите.

and his mother told me,

Майка му ми сподели:

"Every day, I would say to him every morning,

"Всяка сутрих го молех

'Honey, please don't go to school.'"

да не отива на училище".

And when he insisted, she said,

Но тъй като той настоявал,

"I would hug him as if it were for the last time."

тя всеки път го прегръщала като за последно.

But he said to his mother,

Всеки път казвал на майка си:

"We're all afraid,

"Всички ни е страх,

but our determination to graduate

но желанието ни да сме образовани

is stronger than our fear."

е по-силно от страха".

But one day, the family got terrible news.

Един ден семейството получило лоши новини.

Hany's aunt, his uncle and his cousin

Лелята, чичото и братовчедът на Хани

were murdered in their homes for refusing

били убити

to leave their house.

поради отказ да напуснат дома си.

Their throats were slit.

Гърлата им били прерязани.

It was time to flee.

Било време за бягство.

They left that day, right away, in their car,

Напуснали страната на същия ден.

Hany hidden in the back because they were facing

Хани се криел най-отзад в колата

checkpoints of menacing soldiers.

поради страх от разстрел.

And they would cross the border into Lebanon,

Семейството избягало в Ливан,

where they would find peace.

където намерило спокойствие.

But they would begin a life of grueling hardship

Животът им обаче станал труден

and monotony.

и монотонен.

They had no choice but to build a shack

Наложило се да си построят колиба

on the side of a muddy field,

на мръсно и кално поле.

and this is Hany's brother Ashraf,

Това е Ашраф, братчето на Хани,

who plays outside.

което играе навън.

And that day, they joined

В този ден те станали част

the biggest population of refugees in the world,

от най-големия бежански лагер в света,

in a country, Lebanon, that is tiny.

в толкова малка страна като Ливан.

It only has four million citizens,

Нейното население е само 4 милиона,

and there are one million Syrian refugees living there.

от които 1 милион са сирийски бежанци.

There's not a town, a city or a village

Там няма град или село,

that is not host to Syrian refugees.

където да няма настанени сирийци.

This is generosity and humanity

Подобна щедрост и човечност

that is remarkable.

са наистина забележителни.

Think about it this way, proportionately.

Представете си го така:

It would be as if

Подобно би било съотношението,

the entire population of Germany,

ако цялото население на Германия,

80 million people,

тоест 80 милиона души,

would flee to the United States in just three years.

мигрира в САЩ в рамките на 3 години.

Half of the entire population of Syria

Половината граждани на Сирия

is now uprooted,

в момента са откъснати от домовете си,

most of them inside the country.

а повечето от тях дори не са емигрирали.

Six and a half million people

6 милиона и половина души

have fled for their lives.

са избягали, за да се спасят.

Over and well over three million people

Над 3 милиона души

have crossed the borders

са преминали границите

and have found sanctuary in the neighboring countries,

и са намерили убежище в съседните държави.

and only a small proportion, as you see,

Само една малка част

have moved on to Europe.

са се преселили в Европа.

What I find most worrying

Най-притеснителното е,

is that half of all Syrian refugees are children.

че половината сирийски бежанци са деца.

I took this picture of this little girl.

Снимах това момиченце

It was just two hours after she had arrived

2 часа след като беше пристигнала,

after a long trek from Syria into Jordan.

след дълъг път от Сирия до Йордания.

And most troubling of all

Най-тревожното е,

is that only 20 percent of Syrian refugee children

че само 20% от тези сирийски деца

are in school in Lebanon.

ходят на училище в Ливан.

And yet, Syrian refugee children,

Въпреки това всички те продължават

all refugee children tell us

да твърдят, че образованието

education is the most important thing in their lives.

е най-важното нещо в живота им.

Why? Because it allows them to think of their future

Защото им позволява да мислят за бъдещето си,

rather than the nightmare of their past.

вместо за мрачното си минало.

It allows them to think of hope rather than hatred.

Изпълва ги с надежда, а не с омраза.

I'm reminded of a recent visit I took

Спомням си как скоро посетих

to a Syrian refugee camp in northern Iraq,

един сирийски бежански лагер в Ирак,

and I met this girl,

където срещнах едно момиче

and I thought, "She's beautiful,"

и си казах: "Колко е красива!".

and I went up to her and asked her,

Отидох при нея и я попитах

"Can I take your picture?"

дали може да я снимам.

And she said yes,

Тя се съгласи,

but she refused to smile.

но отказа да се усмихне.

I think she couldn't,

Предполагам, че не е способна,

because I think she must realize that she represents

защото осъзнава, че представя

a lost generation of Syrian refugee children,

едно изгубено поколение,

a generation isolated and frustrated.

изолирано и обезсърчено.

And yet, look at what they fled:

Вижте само от какво са избягали:

utter destruction,

тотално разрушение,

buildings, industries, schools, roads, homes.

сгради, индустрия, училища, пътища, домове.

Hany's home was also destroyed.

Домът на Хани също е разрушен.

This will need to be rebuilt

Всичко това трябва да бъде възстановено

by architects, by engineers, by electricians.

от архитекти, инженери, техници.

Communities will need teachers and lawyers

Обществото ще се нуждае от учители, юристи,

and politicians interested in reconciliation

и политици с жажда за мир,

and not revenge.

а не за отмъщение.

Shouldn't this be rebuilt

Не би ли трябвало това

by the people with the largest stake,

да бъде издигнато отново от най-засегнатите -

the societies in exile, the refugees?

заточените общества, бежанците?

Refugees have a lot of time

Бежанците имат достатъчно време,

to prepare for their return.

за да се подготвят за завръщане.

You might imagine that being a refugee

Сигурно си представяте, че да бъдеш бежанец

is just a temporary state.

е нещо временно.

Well far from it.

Далеч не е така.

With wars going on and on,

С толкова непрестанни войни

the average time a refugee will spend in exile

средностатистическият бежанец

is 17 years.

ще прекара 17 години в изгнание.

Hany was into his second year in limbo

Хани беше прекарал две години в забрава,

when I went to visit him recently,

когато отидох да го видя скоро

and we conducted our entire conversation in English,

и проведохме разговор на английски.

which he confessed to me he learned

Призна ми, че е научил езика,

from reading all of Dan Brown's novels

от романите на Дан Браун

and from listening to American rap.

и от американската рап музика.

We also spent some nice moments of laughter

Успяхме и да се позабавляваме

and fun with his beloved brother Ashraf.

в игри с братчето му Ашраф.

But I'll never forget what he told me

Но никога няма да забравя думите му

when we ended our conversation that day.

в края на разговора.

He said to me,

Той ми каза:

"If I am not a student, I am nothing."

"Ако не съм ученик, съм едно нищо".

Hany is one of 50 million people

Хани е един от 50-те милиона души,

uprooted in this world today.

които днес са извън дома си.

Never since World War II

От Втората световна война насам

have so many people been forcibly displaced.

не е имало толкова много принудителни преселения.

So while we're making sweeping progress

Докато напредваме ускорено

in human health,

в здравеопазването,

in technology, in education and design,

в технологиите, в образованието и дизайна,

we are doing dangerously little

същевременно правим страшно малко

to help the victims

в помощ на жертвите

and we are doing far too little

и почти нищо,

to stop and prevent

за да спрем и предотвратим

the wars that are driving them from their homes.

войните, които ги гонят от домовете им.

And there are more and more victims.

Броят на жертвите се увеличава.

Every day, on average,

Всеки ден,

by the end of this day,

в края на този ден дори,

32,000 people will be forcibly displaced

средно 32 000 души ще бъдат

from their homes —

принудително изгонени от домовете си.

32,000 people.

32 хиляди души.

They flee across borders like this one.

Те преминават през граници като тази.

We captured this on the Syrian border to Jordan,

Това е тази между Сирия и Йордания

and this is a typical day.

в един обичаен ден.

Or they flee on unseaworthy and overcrowded boats,

Други плават в препълнени и необезопасени лодки,

risking their lives in this case

рискувайки живота си, за да стигнат до Европа,

just to reach safety in Europe.

където ще са в безопасност.

This Syrian young man

Този млад сириец е оцелял,

survived one of these boats that capsized —

след като лодката се е обърнала,

most of the people drowned —

а повечето хора се издавили.

and he told us,

Той ни каза:

"Syrians are just looking for a quiet place

"Ние просто търсим някое спокойно място,

where nobody hurts you,

където няма кой да те нарани,

where nobody humiliates you,

където не те унижават

and where nobody kills you."

и където не убиват".

Well, I think that should be the minimum.

Смятам, че това трябва да бъде минимумът.

How about a place of healing,

Не мечтаете ли за свят, където за всички има лечение,

of learning,

учение

and even opportunity?

и възможности?

Americans and Europeans

Американците и европейците

have the impression that proportionally

си въобразяват, че броят на бежанците

huge numbers of refugees are coming

на глава от населението в страните им

to their country,

е огромен,

but the reality is

но истината е, че

that 86 percent, the vast majority of refugees,

86% от бежанците

are living in the developing world,

живеят в развиващите се страни,

in countries struggling with their own insecurity,

които си имат достатъчно вътрешни проблеми,

with their own issues of helping their own populations

търсят начини да помогнат на своя народ

and poverty.

и се борят с беднотията.

So wealthy countries in the world should recognize

Затова развитите страни трябва

the humanity and the generosity of the countries

да признават човечността и щедростта на по-малките,

that are hosting so many refugees.

които дават убежище на бежанци.

And all countries should make sure that no one

Всички държави трябва да направят така,

fleeing war and persecution

че да няма затворена граница за никого,

arrives at a closed border.

който бяга от войната и търси защита.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря ви.

But there is something more that we can do

Нещо повече, което можем да направим за бежанците

than just simply helping refugees survive.

освен просто да им помагаме да оцелеят,

We can help them thrive.

е да им помогнем да живеят.

We should think of refugee camps and communities

Трябва да възприемаме техните общности

as more than just temporary population centers

като нещо повече от временни заселници,

where people languish

които кретат ден след ден

waiting for the war to end.

и чакат войната да свърши.

Rather, as centers of excellence,

Тези общности са средища на добродетели,

where refugees can triumph over their trauma

където изгнаниците могат да превъзмогнат страданията

and train for the day that they can go home

и да се подготвят за деня, в който ще се върнат у дома

as agents of positive change

като носители на промяна към по-добро

and social transformation.

и социално преобразуване.

It makes so much sense,

Всичко е свързано.

but I'm reminded of the terrible war in Somalia

Сетих се за жестоката война в Сомалия,

that has been raging on for 22 years.

продължила близо 22 години.

And imagine living in this camp.

Представете си живота в подобен лагер.

I visited this camp.

Аз посетих този лагер.

It's in Djibouti, neighboring Somalia,

Намира се в Джибути, близо до Сомалия,

and it was so remote

и е толкова отдалечен,

that we had to take a helicopter to fly there.

че се наложи да пътуваме с хеликоптер дотам.

It was dusty and it was terribly hot.

Беше прашно и страшно горещо.

And we went to visit a school

Посетихме местно училище

and started talking to the children,

и разговаряхме с децата.

and then I saw this girl across the room

Тогава видях едно момиче, което

who looked to me to be the same age

сякаш беше на годините на дъщеря ми.

as my own daughter, and I went up and talked to her.

Отидох при нея и я заговорих.

And I asked her the questions

Задавах й обичайните въпроси,

that grown-ups ask kids,

които възрастните задават на децата:

like, "What is your favorite subject?"

"Кой е любимият ти предмет в училище?",

and, "What do you want to be when you grow up?"

"С какво искаш да се занимаваш, като пораснеш?".

And this is when her face turned blank,

В този момент изражението й изгуби всякаква емоция,

and she said to me,

а тя ми каза:

"I have no future.

"Аз нямам бъдеще".

My schooling days are over."

"Ученическият ми живот приключи".

And I thought, there must be some misunderstanding,

Помислих си, че не ме е разбрала.

so I turned to my colleague

Обърнах се към колежката си,

and she confirmed to me

а тя ми потвърди,

there is no funding for secondary education

че няма финансиране за гимназиалното образование

in this camp.

в този лагер.

And how I wished at that moment

В този момент ми се прииска

that I could say to her,

да мога да й кажа:

"We will build you a school."

"Ще ви построим училище!".

And I also thought, what a waste.

Помислих си и каква загуба е това.

She should be and she is

Тя би могла да бъде и е

the future of Somalia.

бъдещето на Сомалия.

A boy named Jacob Atem

Едно момче на име Якоб Атем

had a different chance, but not before he experienced

също е било изпълнено с възможности,

terribly tragedy.

преди да го сполети трагедия.

He watched — this is in Sudan —

Като бил на 7 години,

as his village — he was only seven years old —

селото му в Судан изгоряло пред очите му

burned to the ground, and he learned

и същевременно научил,

that his mother and his father

че родителите му

and his entire family

и цялото му семейство

were killed that day.

били убити на същия ден.

Only his cousin survived, and the two of them

Само братовчед му останал жив

walked for seven months —

и двете момчета тръгнали заедно,

this is boys like him —

вървели седем месеца,

chased and pursued by wild animals and armed gangs,

преследвали ги диви животни и въоръжени групи,

and they finally made it to refugee camps

но най-накрая стигнали бежанските лагери,

where they found safety,

където намерили безопасност.

and he would spend the next seven years

Якоб прекарал следващите 7 години

in Kenya in a refugee camp.

в бежански лагер в Кения.

But his life changed

Животът му се променил,

when he got the chance to be resettled

когато имал възможността

to the United States,

да бъде преместен в САЩ,

and he found love in a foster family

където попаднал на любящо приемно семейство,

and he was able to go to school,

тръгнал на училище

and he wanted me to share with you

и поиска да споделя с вас

this proud moment

този момент на гордост -

when he graduated from university.

дипломирането му от университета.

(Applause)

(Аплодисменти)

I spoke to him on Skype the other day,

Онзи ден се чухме по Скайп -

and he was in his new university in Florida

бил в новия си университет във Флорида,

pursuing his Ph.D. in public health,

където учел за докторска степен по обществено здраве

and he proudly told me how he was able to raise

и с гордост ми каза, че е успял да издейства достатъчно средства

enough funds from the American public

от обществениците в САЩ,

to establish a health clinic back in his village

с които да издигне клиника за лечение

back home.

в родното си село.

So I want to take you back to Hany.

Искам да ви върна вниманието към Хани.

When I told him I was going to have the chance

Когато му казах, че ще имам възможността

to speak to you here on the TED stage,

да говоря пред вас, на тази сцена,

he allowed me to read you a poem

той ми позволи да прочета

that he sent in an email to me.

едно негово стихотворение, което ми изпрати.

He wrote:

Той пише:

"I miss myself,

"Липсва ми същността ми,

my friends,

приятелите ми,

times of reading novels or writing poems,

четенето на романи или писането на стихотворения,

birds and tea in the morning.

птичките и сутрешният чай.

My room, my books, myself,

Стаята ми, книгите ми, същността ми

and everything that was making me smile.

и всичко, което ме кара да се усмихвам.

Oh, oh, I had so many dreams

О, имах толкова много мечти,

that were about to be realized."

които можех да осъществя."

So here is my point:

Ето какво искам да кажа с всичко това:

Not investing in refugees

Ако не инвестираме в бежанците,

is a huge missed opportunity.

пропускаме огромна възможност.

Leave them abandoned,

Като ги оставяме на произвола,

and they risk exploitation and abuse,

те стават жертви на насилие и експлоатация,

and leave them unskilled and uneducated,

остават необразовани и без никакви умения

and delay by years the return

и забавят с години завръщането си

to peace and prosperity in their countries.

към мира и просперитета в родните си страни.

I believe how we treat the uprooted

Вярвам, че начинът, по който се отнасяме с бежанците,

will shape the future of our world.

ще оформи облика на бъдещия свят.

The victims of war can hold the keys

Жертвите на войните може би държат ключа

to lasting peace,

към вечния мир

and it's the refugees

и бежанците са тези, които могат

who can stop the cycle of violence.

да сложат край на насилието.

Hany is at a tipping point.

Хани се намира в критичен момент.

We would love to help him go to university

Бихме се радвали да му помогнем да учи

and to become an engineer,

и да стане инженер,

but our funds are prioritized for the basics in life:

но средствата ни са заделени за основни житейски нужди:

tents and blankets and mattresses and kitchen sets,

палатки, завивки, матраци, кухненски пособия,

food rations and a bit of medicine.

хранителни провизии и лекарства.

University is a luxury.

Университетът е лукс.

But leave him to languish in this muddy field,

Но ако го оставим да мизерства в тези условия,

and he will become a member

той също ще стане част

of a lost generation.

от изгубеното поколение.

Hany's story is a tragedy,

Историята на Хани е трагедия,

but it doesn't have to end that way.

но това далеч не значи, че трябва да завърши като такава.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)