You are fluent in this language (and don't even know it) | Christoph Niemann

Translator: Irena Djourelova Reviewer: Luba Aleksandrova

I'm an artist.

Аз съм художник.

Being an artist is the greatest job there is.

Да бъдеш художник е най-невероятната работа, която съществува.

And I really pity each and every one of you

И наистина съжалявам всеки един от вас,

който трябва да прекарва дните си в откриването на нови галактики

who has to spend your days discovering new galaxies

or saving humanity from global warming.

или спасявайки човечеството от глобалното затопляне.

(Laughter)

(Смях)

But being an artist is also a daunting job.

Но да бъдеш художник е също обезсърчаваща работа.

I spend every day, from nine to six, doing this.

Аз прекарвам всеки ден от девет до шест, правейки ето това.

(Laughter)

(Смях)

I even started a side career that consists entirely

Дори започнах странична кариера, която се състои изцяло

of complaining about the difficulty of the creative process.

от оплакването за трудността на креативния процес.

(Laughter)

(Смях)

But today, I don't want to talk about what makes my life difficult.

Но днес не искам да говоря за това, което прави живота ми труден.

I want to talk about what makes it easy.

Искам да говоря за това, което го прави лесен.

And that is you --

И това сте вие

and the fact that you are fluent in a language

и фактът, че говорите свободно език,

that you're probably not even aware of.

за който дори не подозирате, че съществува.

You're fluent in the language of reading images.

Вие говорите свободно езика на разчитането на изображения.

Deciphering an image like that

Да дешифроваш подобно изображение

takes quite a bit of an intellectual effort.

изисква доста голямо интелектуално усилие.

But nobody ever taught you how this works,

Но никой никога не ви е учил как се случва това,

you just know it.

просто го знаете.

College, shopping, music.

Университет, пазаруване, музика.

What makes a language powerful is that you can take a very complex idea

Това, което прави езика могъщ, е, че можете вземете една много сложна идея

and communicate it in a very simple, efficient form.

и да я изразите в една много проста, ефикасна форма.

These images represent exactly the same ideas.

Тези изображения представят съвсем същите идеи.

But when you look, for example, at the college hat,

Но когато погледнете, например, университетската шапка,

знаете, че тя не изобразява аксесоара, който носите на главата си,

you know that this doesn't represent the accessory you wear on your head

когато връчват дипломите ви,

when you're being handed your diploma,

а по-скоро цялостната идея за университета.

but rather the whole idea of college.

Now, what drawings can do is they cannot only communicate images,

Това, което рисунките могат да правят, е не само да изразяват образи,

they can even evoke emotions.

те могат дори да предизвикват чувства.

Let's say you get to an unfamiliar place and you see this.

Да речем, че сте на непознато място и видите това.

You feel happiness and relief.

Ще почувствате щастие и облекчение.

(Laughter)

(Смях)

Or a slight sense of unease or maybe downright panic.

Или леко чувство на безпокойство, или може би чиста паника.

(Laughter)

(Смях)

Or blissful peace and quiet.

Или блажени мир и спокойствие.

(Laughter)

(Смях)

But visuals, they're of course more than just graphic icons.

Но образите, разбира се, са повече от просто графични икони.

You know, if I want to tell the story of modern-day struggle,

Ако искам да разкажа историята на трудностите на модерния живот,

I would start with the armrest between two airplane seats

аз бих започнал с подлакътника между две самолетни седалки

and two sets of elbows fighting.

и два чифта боричкащи се лакти.

What I love there is this universal law

Това, което обожавам, е, че има универсален закон,

that, you know, you have 30 seconds to fight it out

според който имате 30 секунди да се сборичкате,

and once it's yours, you get to keep it for the rest of the flight.

и веднъж стане ли ваш, можете да го задържите до края на полета.

(Laughter)

(Смях)

Now, commercial flight is full of these images.

Пътническите полети са пълни с такива изображения.

If I want to illustrate the idea of discomfort,

Ако искам да илюстрирам идеята за дикомфорт,

nothing better than these neck pillows.

няма нищо по-добро от тези възглавници за врат.

They're designed to make you more comfortable --

Те са проектирани, за да ви е по-комфортно...

(Laughter)

(Смях)

except they don't.

само, че не ви е.

(Laughter)

(Смях)

So I never sleep on airplanes.

И така, аз никога не спя в самолети.

What I do occasionally is I fall into a sort of painful coma.

Това, което правя от време на време, е да изпадна във вид болезнена кома.

And when I wake up from that,

И когато се събудя от нея,

I have the most terrible taste in my mouth.

имам най-ужасния вкус в устата си.

It's a taste that's so bad, it cannot be described with words,

Това е вкус, който е толкова ужасен, че не може да се опише с думи,

but it can be drawn.

но може да бъде нарисуван.

(Laughter)

(Смях)

The thing is, you know, I love sleeping.

Въпросът е, разбирате ли, че обичам да спя.

And when I sleep, I really prefer to do it while spooning.

И когато спя, аз наистина предпочитам да го правя, докато сe гушкам.

I've been spooning on almost a pro level for close to 20 years,

Гушкам се на почти професионално ниво от близо 20 години,

but in all this time, I've never figured out

но през цялото време, не можах да разберa

what to do with that bottom arm.

какво да правя с долната си ръка.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

And the only thing --

И единственото нещо...

the only thing that makes sleeping even more complicated

единственото нещо, което прави спането по-сложно

than trying to do it on an airplane

от това да се опитваш да го правиш в самолет,

is when you have small children.

е това да имаш малки деца.

They show up at your bed at around 4am

Те сe появят покрай леглото ти в около 4 часа през нощта

with some bogus excuse of, "I had a bad dream."

с някакво измислено оправдание като: "Сънувах кошмар".

(Laughter)

(Смях)

And then, of course you feel sorry for them, they're your kids,

И тогава, разбира се, че ги съжалявате, деца са ви,

so you let them into your bed.

така че ги пускате в леглото си.

And I have to admit, at the beginning, they're really cute and warm and snugly.

И трябва да призная, в началото те са много сладки, и топли, и гушещи се.

The minute you fall back asleep, they inexplicably --

В минутата, в която отново заспите, те без обяснение...

(Laughter)

(Смях)

start rotating.

започват да се въртят.

(Laughter)

(Смях)

We like to call this the helicopter mode.

Ние обичаме да наричаме това "хеликоптерен режим".

(Laughter)

(Смях)

Now, the deeper something is etched into your consciousness,

Колкото по-дълбоко нещо е издълбано в съзнанието ви,

the fewer details we need to have an emotional reaction.

от толкова по-малко детайли се нуждаем,

за да предизвикаме емоционална реакция.

(Laughter)

(Смях)

So why does an image like this work?

Защо тогава изображение като това действа?

It works, because we as readers

Действа, защото ние, като четящи,

are incredibly good at filling in the blanks.

сме невероятно добри в попълването на празнотите.

Now, when you draw, there's this concept of negative space.

При рисуването има една концепция за негативно пространство.

And the idea is, that instead of drawing the actual object,

Идеята е, че вместо да рисувате самия предмет,

you draw the space around it.

рисувате пространството около него.

So the bowls in this drawing are empty.

И така, купите в тази рисунка са празни.

But the black ink prompts your brain to project food into a void.

Но черното мастило подтиква мозъка ви да прожектира храна в празнотата.

What we see here is not a owl flying.

Това, което виждаме тук, не е бухал в полет.

Това, което всъщност виждаме, са чифт алкални батерии,

What we actually see is a pair of AA batteries

standing on a nonsensical drawing,

стоящи върху безмислена рисунка,

and I animate the scene by moving my desk lamp up and down.

а аз анимирам сценката като мърдам настолната си лампа нагоре-надолу.

(Laughter)

(Смях)

The image really only exists in your mind.

Този образ реално съществува само в ума ви.

So, how much information do we need to trigger such an image?

Така че колко информация ни е нужна, за да предизвикаме този образ?

My goal as an artist is to use the smallest amount possible.

Моята цел като художник е да използвам възможно най-малко количество.

I try to achieve a level of simplicity

Опитам се да достигна ниво на опростяване,

where, if you were to take away one more element,

в което ако отнемете още един елемент,

the whole concept would just collapse.

цялата концепция просто ще се разпадне.

And that's why my personal favorite tool as an artist is abstraction.

И ето защо личното ми любимо средство като художник е абстракцията.

I've come up with this system which I call the abstract-o-meter,

Измислил съм система, която наричам абстрактометър,

and this is how it works.

и тя работи ето така.

So you take a symbol, any symbol, for example the heart and the arrow,

Взимате символ, какъвто и да е символ, например сърце и стрела,

which most of us would read as the symbol for love,

които повечето от нас биха разчели като символ на любовта,

and I'm an artist, so I can draw this

а аз съм художник, така че мога да ги нарисувам

in any given degree of realism or abstraction.

във всякаква степен на реализъм или абстракция.

Now, if I go too realistic on it, it just grosses everybody out.

И така, ако бъда прекалено реалистичен, той ще погнуси всички.

(Laughter)

(Смях)

If I go too far on the other side and do very abstract,

Но ако наклоня прекалено далеч към другата крайност

прекалена абстрактност,

nobody has any idea what they're looking at.

никой няма да разбере какво вижда.

Така че трябва да намеря перфектния баланс по тази скàла,

So I have to find the perfect place on that scale,

in this case it's somewhere in the middle.

в случая - някъде по средата.

Now, once we have reduced an image to a more simple form,

Така, веднъж сведем ли изображението до по-проста форма,

all sorts of new connections become possible.

всякакви видове нови взаимовръзки ще станат възможни.

And that allows for totally new angles in storytelling.

И това позволява съвсем нови ъгли в разказването на истории.

(Laughter)

(Смях)

And so, what I like to do is,

И така, това, което обичам да правя, е...

I like to take images from really remote cultural areas and bring them together.

обичам да взимам образи от наистина далечени културни сфери

и да ги събирам.

Now, with more daring references --

И сега с малко повече смели препратки...

(Laughter)

(Смях)

I can have more fun.

мога да се позабавлявам повече.

But of course, I know that eventually things become so obscure

Но разбира се знам, че накрая нещата ще станат толкова неясни,

that I start losing some of you.

че ще започна да губя някои от вас.

So as a designer, it's absolutely key to have a good understanding

Така че, като дизайнер, е абсолютно ключово

да имаш добро разбиране

of the visual and cultural vocabulary of your audience.

за визуалния и културния речник на своята аудитория.

With this image here, a comment on the Olympics in Athens,

С това избражение тук -

коментар върху Олимпийските игри в Атина;

I assumed that the reader of the "New Yorker"

предположих, че читателите на "Ню Йоркър"

would have some rudimentary idea of Greek art.

биха имали елементарна идея за Гръцкото изкуство.

If you don't, the image doesn't work.

Ако нямате, изображението няма да работи върху вас.

But if you do, you might even appreciate the small detail,

Но ако имате, вероятно дори бихте оценили малките детайли,

like the beer-can pattern here on the bottom of the vase.

като мотива от бирени кенчета на дъното на вазата.

(Laughter)

(Смях)

A recurring discussion I have with magazine editors,

Повтаряща се дискусия, която водя с редактори на списания,

who are usually word people,

които обикновено са хора на думите,

is that their audience, you,

е, че тяхната аудитория, вие,

are much better at making radical leaps with images

е много по-добра във възприемането на крайностите в образите,

than they're being given credit for.

отколкото им се признава.

И единственото нещо, което намирам за обезсърчаващо, е,

And the only thing I find frustrating is that they often seem to push me

че те често сякаш ме тласкат

towards a small set of really tired visual clichés

към малка група от много изтъркани визуални клишета,

that are considered safe.

които са възприемани за безопасни.

You know, it's the businessman climbing up a ladder,

Знаете, това е бизнесменът, катерещ стълба,

and then the ladder moves, morphs into a stock market graph,

и после стълбата се измества, пробразява се в графа от фондовата борса,

and anything with dollar signs; that's always good.

и всичко със знака на долара; това винаги е уместно.

(Laughter)

(Смях)

If there are editorial decision makers here in the audience,

Ако има редактори, които взимат решения, тук в публиката,

I want to give you a piece of advice.

искам да ви дам един съвет.

Every time a drawing like this is published,

Всеки път, когато рисунка като тази бъде публикувана,

a baby panda will die.

бебе панда умира.

(Laughter)

(Смях)

Literally.

Буквално.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

When is a visual cliché good or bad?

Кога визуалните клишета са добри или слаби?

It's a fine line.

Границата е тънка.

And it really depends on the story.

И наистина зависи от историята.

In 2011, during the earthquake and the tsunami in Japan,

През 2011-та, по време на земетресението и цунамито в Япония,

I was thinking of a cover.

обмислях една корица.

And I went through the classic symbols:

И преминах през класическите символи -

the Japanese flag,

японското знаме,

"The Great Wave" by Hokusai, one of the greatest drawings ever.

"Великата вълна" на Хокусай, една от най-известните картини.

And then the story changed

И тогава историята се измени,

when the situation at the power plant in Fukushima got out of hand.

когато ситуацията с ядрения реактор във Фукушима излезе извън контрол.

And I remember these TV images of the workers in hazmat suits,

И помня онези телевизионни образи

на работници в костюми против радиация,

just walking through the site,

които просто ходеха през локацията,

and what struck me was how quiet and serene it was.

и това, което ми направи впечатление,

беше колко тихо и спокойно беше.

And so I wanted to create an image of a silent catastrophe.

И така, аз исках да пресъздам образа на тиха катастрофа.

And that's the image I came up with.

И това е образът, който измислих.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

What I want to do is create an aha moment, for you, for the reader.

Това, което искам да направя, е

да създам "аха" момент за вас, за читателя.

And unfortunately, that does not mean

Но за съжаление, това не значи,

that I have an aha moment when I create these images.

че трябва да достигна "аха" момент, докато създавам тези изображения.

I never sit at my desk

Никога не седя на бюрото си

with the proverbial light bulb going off in my head.

с взеизвестната крушка, светваща в главата ми.

What it takes is actually a very slow,

Това, което всъщност се случва, е един много бавен,

unsexy process of minimal design decisions

несекси процес на минимални дизайнерски решения,

that then, when I'm lucky, lead to a good idea.

които след това, когато имам късмет, водят до добра идея.

So one day, I'm on a train, and I'm trying to decode

И така, един ден бях във влака и се опитвах да декодирам

the graphic rules for drops on a window.

графичните правила на капките върху прозореца.

And eventually I realize,

И в последствие рабрах:

"Oh, it's the background blurry upside-down,

"О, това е рамазаният фон наобратно,

contained in a sharp image."

съдържащ се в ясен образ."

And I thought, wow, that's really cool,

И си помислих: "Уау, това е много готино

and I have absolutely no idea what to do with that.

и нямам абсолютно никаква идея какво да направя с него".

A while later, I'm back in New York,

Известно време по-късно, аз съм обратно в Ню Йорк

and I draw this image of being stuck on the Brooklyn bridge in a traffic jam.

и рисувам картина за засядането в задръстване на Бруклинския мост.

It's really annoying, but also kind of poetic.

Много е досадно, но също някак поетично.

And only later I realized,

И по-късно разбрах,

I can take both of these ideas and put them together in this idea.

че мога да взема двете идеи и да ги събера заедно в тази идея.

And what I want to do is not show a realistic scene.

И това, което исках да направя, беше не да покажа реалистичната сцена.

But, maybe like poetry,

А може би като при поезията,

make you aware that you already had this image with you,

да ви накарам да осъзнаете, че този образ вече е бил с вас,

but only now I've unearthed it

но чак сега сте го открили,

and made you realize that you were carrying it with you all along.

и да ви накарам да осъзнаете, че сте го носили във вас

през цялото време.

But like poetry, this is a very delicate process

Но също като при поезията това е много деликатен процес,

that is neither efficient nor scalable, I think.

който не е нито ефективен, нито измерим, мисля.

And maybe the most important skill for an artist

И може би най-важното умение за един художник

is really empathy.

е емпатията.

You need craft and you need --

Имаш нужда от умения, имаш нужда и от...

(Laughter)

(Смях)

you need creativity --

имаш нужда от креативност...

(Laughter)

(Смях)

thank you --

благодаря ви,

to come up with an image like that.

за да измислите изображение като това

But then you need to step back

Но след това трябва да отстъпите назад

and look at what you've done from the perspective of the reader.

и да погледнете какво сте направили през перспективата на читателя.

I've tried to become a better artist by becoming a better observer of images.

Аз се опитвам да стана по-добър художник,

ставайки по-добър наблюдател на изображения.

And for that, I started an exercise for myself

И затова започнах едно лично упражнение,

which I call Sunday sketching,

което наричам неделно скициране.

which meant, on a Sunday, I would take a random object I found around the house

което значи, че в неделя, взимам един случаен предмет от вкъщи

and try to see if that object could trigger an idea

и изпробвам дали този предмет може да подбуди идея,

that had nothing to do with the original purpose of that item.

която няма нищо общо с оригиналната функция на тази вещ.

And it usually just means I'm blank for a long while.

И това обикновено означава, че съм без идеи за дълго време.

И единственият трик, който накрая сработва

And the only trick that eventually works is if I open my mind

е да отворя ума си

and run through every image I have stored up there,

и да мина през всяко изображение, което съм запазил там,

and see if something clicks.

и да видя дали нещо кликва.

And if it does, just add a few lines of ink to connect --

И когато кликва, просто добавям няколко линии мастило, за да свържа...

to preserve this very short moment of inspiration.

за да запазя този кратък момент на вдъхновение.

And the great lesson there

И най-великият урок тук е,

was that the real magic doesn't happen on paper.

че истинската магия не не се случва на хартия.

It happens in the mind of the viewer.

Тя се случва в ума на наблюдаващия.

When your expectations and your knowledge clash with my artistic intentions.

Когато очакванията и знанието ви

се сблъскат с моите артистични намерния.

Your interaction with an image,

Вашето взаимодействие с образа,

your ability to read, question, be bothered or bored or inspired

вашата способност да разчетете, да поставите под въпрос, да се смутите,

да ви доскучее или да се вдъхновите от един образ,

by an image

is as important as my artistic contribution.

са толкова важни, колкото и моят художествен принос.

Because that's what turns an artistic statement

Защото това е, което превръща едно художествено изявление,

really, into a creative dialogue.

наистина, в един креативен диалог.

And so, your skill at reading images

И така, вашата способност да разчитате изображения

is not only amazing,

е не просто невероятна,

it is what makes my art possible.

тя е това, което прави изкуството ми възможно.

And for that, I thank you very much.

И затова аз ви благодаря много.

(Applause)

(Аплодисменти)

(Cheers)

(Увации)

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)