Evgeny Morozov: How the Internet strengthens dictatorships

Translator: MaYoMo com Reviewer: Christina Bozhidarova

Good morning. I think, as a grumpy Eastern European,

Добро утро. Мисля, че като мърморещ източноевропеец

I was brought in to play the pessimist this morning. So bear with me.

съм тук тази сутрин в ролята на песимиста. Изтърпете ме.

Well, I come from the former Soviet Republic of Belarus,

Идвам от бившата съветска република Беларус,

which, as some of you may know,

която, както някои от вас може би знаят,

is not exactly an oasis of liberal democracy.

не е точно оазис на либералната демокрация.

So that's why I've always been fascinated

Затова винаги съм бил очарован

with how technology could actually reshape

от това как технологията всъщност може да преоформи

and open up authoritarian societies like ours.

и отвори авторитарни общества като нашето.

So, I'm graduating college

Значи, завършвам колеж

and, feeling very idealistic,

и, чувствайки се голям идеалист,

I decided to join the NGO

реших да се присъединя към неправителствената организация,

which actually was using new media

която използваше нови медии

to promote democracy and media reform

за да популяризира демокрацията и медийната реформа

in much of the former Soviet Union.

в голяма част от бившия Съветски съюз.

However, to my surprise,

За моя изненада обаче

I discovered that dictatorships

открих, че диктатурите

do not crumble so easily.

не рухват толкова лесно.

In fact, some of them actually

Всъщност, някои от тях

survived the Internet challenge,

оцеляват след предизвикателството,

and some got even more repressive.

а някои стават дори по-репресивни.

So this is when I ran out of my idealism and

И тогава аз, влизайки и излизайки от идеализма си,

decided to quit my NGO job

реших да напусна работата си в НПО

and actually study how the Internet could impede democratization.

и да проучвам как Интернет би могъл да спъва демократизацията.

Now, I must tell you that this was never

Трябва да ви кажа, че това никога не е бил

a very popular argument,

много популярен спор.

and it's probably not very popular yet

И вероятно все още не е много популярен

with some of you sitting in this audience.

сред много от вас, седящите в тази публика.

It was never popular with many political leaders,

Той никога не е бил популярен сред много политически лидери,

especially those in the United States

особено онези в Съединените щати,

who somehow thought that new media

които някак смятаха, че новите медии

would be able to do what missiles couldn't.

ще успеят да направят онова, което ракетите не можаха.

That is, promote democracy in difficult places

Тоест, да подпомагат демокрацията на трудни места,

where everything else has already been tried and failed.

където всичко друго вече е опитвано и се е провалило.

And I think by 2009,

И мисля, че до 2009 г.

this news has finally reached Britain,

тази новина най-сетне е достигнала Британия.

so I should probably add Gordon Brown to this list as well.

Затова вероятно трябва да добавя и Гордън Браун към този списък.

However, there is an underlying argument about logistics,

Има обаче и един скрит спор за логистиката,

which has driven so much of this debate. Right?

който движи голяма част от този дебат. Нали?

So if you look at it close enough,

Затова, ако се вгледате достатъчно отблизо в него,

you'll actually see that much of this

ще видите всъщност, че в голяма част от него

is about economics.

става дума за икономика.

The cybertopians say, much like fax machines

Кибертопианците казват, че подобно на факсовете

and Xerox machines did in the '80s,

и копирните машини през 80-те години,

blogs and social networks

блоговете и социалните мрежи

have radically transformed the economics of protest,

радикално са трансформирали икономиката на протеста.

so people would inevitably rebel.

Затова хората неизбежно ще се разбунтуват.

To put it very simply,

За да го кажем много просто,

the assumption so far has been

предположението досега беше,

that if you give people enough connectivity,

че ако дадете на хората достатъчно свързаност,

if you give them enough devices,

ако им дадете достатъчно устройства,

democracy will inevitably follow.

неизбежно ще последва демокрация.

And to tell you the truth,

А аз, честно казано,

I never really bought into this argument,

никога не съм се съгласявал с този аргумент -

in part because I never saw three American presidents

отчасти защото никога не съм виждал трима американски президенти

agree on anything else in the past.

да се съгласяват за каквото и да било в миналото.

(Laughter)

(Смях)

But, you know, even beyond that,

Но, разбирате ли, дори отвъд това,

if you think about the logic underlying it,

ако помислите за скритата в него логика,

is something I call iPod liberalism,

е нещо, което наричам iPod либерализъм.

where we assume that every single Iranian or Chinese

При което предполагаме, че всеки един иранец или китаец,

who happens to have and love his iPod

който има iPod и го обича,

will also love liberal democracy.

ще обича също и либералната демокрация.

And again, I think this is kind of false.

И отново - мисля, че това е някак фалшиво.

But I think a much bigger problem with this

Но смятам, че много по-голям проблем с това

is that this logic --

е, че тази логика -

that we should be dropping iPods not bombs --

че трябва да хвърляме iPod-и, а не бомби -

I mean, it would make a fascinating title

Имам предвид - от това би излязло невероятно заглавие

for Thomas Friedman's new book.

за нова книга на Томас Фридман.

(Laughter)

(Смях)

But this is rarely a good sign. Right?

Но това рядко е добър знак. Нали?

So, the bigger problem with this logic

И така - по-големият проблем с тази логика

is that it confuses the intended

е, че тя обърква замислените

versus the actual uses of technology.

с реалните употреби на технологията.

For those of you who think that

За онези от вас, които мислят, че

new media of the Internet

новите медии в интернет

could somehow help us avert genocide,

могат някак да ни помогнат да отблъснем геноцида,

should look no further than Rwanda,

не трябва да търсят по-далеч от Руанда.

where in the '90s it was actually two radio stations

Където през 90-те всъщност две радиостанции

which were responsible for fueling much of the ethnic hatred in the first place.

бяха отговорни за подхранване на голяма част от етническата омраза.

But even beyond that, coming back to the Internet,

Но дори отвъд това, за да се върнем към Интернет,

what you can actually see

онова, което всъщност се вижда,

is that certain governments

е, че определени правителства

have mastered the use of cyberspace

са усвоили употребата на киберпространството

for propaganda purposes. Right?

за пропагандни цели. Нали?

And they are building what I call the Spinternet.

И те строят онова, което наричам спинтернет.

The combination of spin, on the one hand,

Комбинацията от завъртане (spin), от една страна,

and the Internet on the other.

и интернет от другата.

So governments from Russia to China to Iran

И така, правителства от Русия до Китай и Иран

are actually hiring, training and paying bloggers

наемат, обучават и плащат на блогъри,

in order to leave ideological comments

за да оставят идеологически коментари

and create a lot of ideological blog posts

и да създават много идеологически блог постове

to comment on sensitive political issues. Right?

като коментар по чувствителни политически въпроси. Нали?

So you may wonder, why on Earth are they doing it?

Може да се чудите - а защо, за бога, го правят?

Why are they engaging with cyberspace?

Защо се ангажират с киберпространството?

Well my theory is that

Е, моята теория е,

it's happening because censorship actually

че това се случва, защото цензурата всъщност

is less effective than you think it is in many of those places.

е по-малко ефективна, отколкото смятате, на много от онези места.

The moment you put something critical in a blog,

В момента, когато публикувате нещо критично в блог,

even if you manage to ban it immediately,

дори ако успеете да го забраните незабавно,

it will still spread around thousands and thousands of other blogs.

все пак то ще се разпространи сред хиляди и хиляди други блогове.

So the more you block it,

Така че, колкото повече го блогвате,

the more it emboldens people to actually avoid the censorship

толкова повече то всъщност влияе върху хората да избягват цензурата

and thus win in this cat-and-mouse game.

и така да печелят тази игра на котка и мишка.

So the only way to control this message

Значи, единственият начин да се контролира това

is actually to try to spin it

е да се опиташ да го завъртиш

and accuse anyone who has written something critical

и да обвиниш всеки, написал нещо критично,

of being, for example, a CIA agent.

че е, например, агент на ЦРУ.

And, again, this is happening quite often.

И, отново - това се случва доста често.

Just to give you an example of how it works in China, for example.

Ще ви дам само един пример как действа в Китай, например.

There was a big case in February 2009

Имаше един известен случай през февруари 2009 г.,

called "Elude the Cat."

наречен "Измъкни котката".

And for those of you who didn't know, I'll just give a little summary.

За онези от вас, на които не е известен, ще дам само кратко резюме.

So what happened is that a 24-year-old man,

Случилото се е, че един 24-годишен мъж,

a Chinese man, died in prison custody.

китаец, починал по време на излежаване на присъда в затвор.

And police said that it happened

Полицията твърди, че се е случило,

because he was playing hide and seek,

защото си играел на криеница,

which is "elude the cat" in Chinese slang,

което е "измъкни котката" на китайски жаргон,

with other inmates and hit his head

с други затворници, и си е ударил главата

against the wall,

в стената.

which was not an explanation which sat well with many Chinese bloggers.

Обяснение, прието доста недоверчиво от много китайски блогъри.

So they immediately began posting a lot of critical comments.

Те незабавно започват да публикуват много критични коментари.

In fact, QQ.com, which is a popular Chinese website,

Всъщност в KiKu.com, популярен китайски уебсайт,

had 35,000 comments

е имало 35 000 коментара

on this issue within hours.

по този въпрос до часове.

But then authorities did something very smart.

Но после властите правят нещо много умно.

Instead of trying to purge these comments,

Вместо да се опитат да изтрият тези коментари,

they instead went and reached out to the bloggers.

протягат ръка към блогърите.

And they basically said, "Look guys. We'd like you to become netizen investigators."

И казват по същество: "Вижте, хора. Искаме да станете нетизени-следователи."

So 500 people applied,

Кандидатствали 500 души

and four were selected to actually go and tour the facility in question,

и били избрани четирима, за да отидат и да обиколят въпросното учреждение,

and thus inspect it and then blog about it.

да го инспектират, а после да блогват за него.

Within days the entire incident was forgotten,

До дни целият инцидент бил забравен,

which would have never happened if they simply tried to block the content.

което никога не би се случило иначе, ако просто се бяха опитали да блокират съдържанието.

People would keep talking about it for weeks.

Хората щяха да продължат да говорят за него със седмици.

And this actually fits with another interesting theory

А това всъщност подхожда на друга интересна история

about what's happening in authoritarian states

за това какво се случва в авторитарните държави

and in their cyberspace.

и в тяхното киберпространство.

This is what political scientists call authoritarian deliberation,

Нещо, което политическите учени наричат авторитарно обсъждане.

and it happens when governments are actually reaching out to their critics

То се случва, когато правителствата всъщност подават ръка на своите критици

and letting them engage with each other online.

и им разрешават да се занимават един с друг онлайн.

We tend to think

Склонни сме да мислим,

that somehow this is going to harm these dictatorships,

че това ще навреди някак на тези диктатури,

but in many cases it only strengthens them.

но в много случаи само ги укрепва.

And you may wonder why.

Може би се чудите защо.

I'll just give you a very short list of reasons

Само ще ви дам много кратък списък от причини

why authoritarian deliberation

защо авторитарното обсъждане

may actually help the dictators.

всъщност може да помогне на диктаторите.

And first it's quite simple.

Първата е доста проста.

Most of them operate in a complete information vacuum.

Много от тях действат в пълен информационен вакуум.

They don't really have the data they need

Те всъщност нямат данните, от които имат нужда,

in order to identify emerging threats facing the regime.

за да идентифицират възникващи заплахи срещу режима.

So encouraging people to actually go online

Затова насърчаването на хората да отидат онлайн

and share information and data

и да споделят информация и данни

on blogs and wikis is great

в блогове и уики статии е страхотно,

because otherwise, low level apparatchiks and bureaucrats

защото иначе служители на ниско ниво и бюрократи

will continue concealing what's actually happening in the country, right?

ще продължават да прикриват какво всъщност се случва в страната, нали?

So from this perspective, having blogs and wikis

Затова, погледнато от този ъгъл, наличието на блогове и уики статии

produce knowledge has been great.

създава знания, което е страхотно.

Secondly, involving public in any decision making

Второ, включването на обществеността във всяко вземане на решения

is also great

също е страхотно,

because it helps you to share the blame

защото ви помага да споделите вината

for the policies which eventually fail.

за политиките, които в крайна сметка се провалят.

Because they say, "Well look, we asked you,

Защото те казват: "Е, вижте, попитахме ви,

we consulted you, you voted on it.

консултирахме се с вас, вие гласувахте за това.

You put it on the front page of your blog.

Поставихте го на първа страница на своя блог.

Well, great. You are the one who is to blame."

Е, прекрасно. Вие сте виновните."

And finally, the purpose of

И накрая, целта на

any authoritarian deliberation efforts

всички усилия за авторитарно обсъждане

is usually to increase the legitimacy of the regimes, both at home and abroad.

обикновено е да се повиши легитимността на режимите, както у дома, така и зад граница.

So inviting people to all sorts of public forums,

Затова да каниш хората на всякакви обществени форуми,

having them participate in decision making,

участието им във вземане на решения

it's actually great.

е наистина страхотно.

Because what happens is that then

Защото онова, което се случва, е, че тогава

you can actually point to this initiative and say,

всъщност можеш да посочиш тази инициатива и да кажеш:

"Well, we are having a democracy. We are having a forum."

"Е, имаме демокрация. Имаме форум."

Just to give you an example,

Само за да ви дам един пример -

one of the Russian regions, for example,

една от руските области, например,

now involves its citizens

сега включва гражданите си

in planning its strategy up until year 2020.

в планирането на нейната стратегия до 2020 г.

Right? So they can go online

Нали? Така че те могат да отидат онлайн

and contribute ideas on what that region would look like by the year 2020.

и да допринесат с идеи за това как ще изглежда този регион до 2020 г.

I mean, anyone who has been to Russia would know

Искам да кажа - всеки, който е бил в Русия, знае,

that there was no planning in Russia for the next month.

че в Русия нямаше планиране за следващите месеци.

So having people involved in planning for 2020

Така че включването на хората в планиране за 2020 г.

is not necessarily going to change anything,

няма непременно да промени нещо.

because the dictators are still the ones who control the agenda.

Защото диктаторите още са онези, които контролират дневния ред.

Just to give you an example from Iran,

Ще ви дам само един пример от Иран.

we all heard about the Twitter revolution

Всички сме чували за Twitter революцията,

that happened there,

която се случи там.

but if you look close enough, you'll actually see

Но ако се вгледате достатъчно отблизо, всъщност ще видите,

that many of the networks and blogs

че много от мрежите и блоговете,

and Twitter and Facebook were actually operational.

както и Twitter и Facebook, всъщност са били оперативни.

They may have become slower,

Те може да са станали по-бавни,

but the activists could still access it

но активистите все пак са имали достъп до тях

and actually argue that having access to them

и всъщност твърдят, че да имаш достъп до тях

is actually great for many authoritarian states.

е страхотно за много авторитарни държави.

And it's great simply because

А е страхотно, просто защото

they can gather open source intelligence.

те могат да събират разузнавателни данни от отворени източници.

In the past it would take you weeks, if not months,

В миналото би отнело седмици, ако не и месеци

to identify how Iranian activists connect to each other.

да се идентифицира как иранските активисти се свързват един с друг.

Now you actually know how they connect to each other

Сега всъщност знаете, че те се свързват един с друг,

by looking at their Facebook page.

като гледат страницата си във Facebook.

I mean KGB, and not just KGB,

Искам да кажа, че КГБ - и не само КГБ -

used to torture in order to actually get this data.

всъщност са прилагали мъчения, за да получат тези данни.

Now it's all available online.

Сега те са достъпни онлайн.

(Laughter)

(Смях)

But I think the biggest conceptual pitfall

Но мисля, че най-големият концептуален капан,

that cybertopians made

заложен от кибертопианците,

is when it comes to digital natives, people who have grown up online.

е, когато става дума за дигитални туземци - хора, израснали онлайн.

We often hear about cyber activism,

Често сме чували за киберактивизъм,

how people are getting more active because of the Internet.

как хората стават по-активни заради интернет.

Rarely hear about cyber hedonism, for example,

Рядко се чува за киберхедонизъм, например,

how people are becoming passive.

как хората стават пасивни.

Why? Because they somehow assume that the Internet

Защо? Защото те няка приемат, че Интернет

is going to be the catalyst of change

ще бъде катализаторът на промяната,

that will push young people into the streets,

която ще тласне млади хора на улиците,

while in fact it may actually be the new opium for the masses

докато всъщност той може да бъде новият опиум за масите,

which will keep the same people in their rooms downloading pornography.

който ще държи същите хора в стаите им, теглещи порнография.

That's not an option being considered too strongly.

Тази опция не се обмисля особено сериозно.

So for every digital renegade that is revolting in the streets of Tehran,

Така че за всеки дигитален ренегат, разбунтувал се по улиците на Техеран,

there may as well be two digital captives

спокойно може да има двама дигитални пленници,

who are actually rebelling only in the World of Warcraft.

които всъщност се бунтуват само в World of Warcraft.

And this is realistic. And there is nothing wrong about it

Това е реалистично. И няма нищо лошо в него,

because the Internet has greatly empowered many of these young people

защото Интернет е дал огромни възможности на много от тези млади хора.

and it plays a completely different social role for them.

Той играе напълно различна социална роля за тях.

If you look at some of the surveys

Ако погледнете някои от проучванията

on how the young people actually benefit from the Internet,

на това как всъщност младите хора извличат полза от Интернет,

you'll see that the number of teenagers in China, for example,

ще видите, че броят тийнейджъри в Китай например,

for whom the Internet actually broadens their sex life,

за които Интернет всъщност разширява сексуалния им живот,

is three times more than in the United States.

е три пъти по-голям, отколкото в Съединените щати.

So it does play a social role,

Така че той наистина играе социална роля,

however it may not necessarily lead to political engagement.

но не води непременно до политически ангажимент.

So the way I tend to think of it

Затова начинът, по който съм склонен да мисля за него,

is like a hierarchy of cyber-needs in space,

е като йерархия от кибернужди в пространството.

a total rip-off from Abraham Maslow.

Тотално разминаване с Ейбрахам Маслоу.

But the point here is that

Но въпросът тук е, че

when we get the remote Russian village online,

когато отдалеченото руско село мине онлайн,

what will get people to the Internet

онова, което ще заведе хората в Интернет,

is not going to be the reports from Human Rights Watch.

няма да са докладите от Наблюдение за човешките права (Human Rights Watch).

It's going to be pornography, "Sex and the City,"

Ще бъде порнография, Сексът и града,

or maybe watching funny videos of cats.

или може би гледането на смешни видеоклипове с котки.

So this is something you have to recognize.

Това е нещо, което трябва да признаете.

So what should we do about it?

А какво трябва да направим по въпроса?

Well I say we have to stop thinking

Е, според мен трябва да спрем да мислим

about the number of iPods per capita

за броя iPod-и на глава от населението

and start thinking about ways in which

и да започнем да мислим за начини, по които

we can empower intellectuals,

можем да овластим интелектуалците,

dissidents, NGOs and then the members of civil society.

дисидентите, неправителствените организации, а после - и членовете на гражданското общество.

Because even what has been happening up 'til now

Защото дори онова, което се случваше досега

with the Spinternet and authoritarian deliberation,

със спинтернет и авторитарното обсъждане,

there is a great chance that those voices will not be heard.

има огромна вероятност тези гласове да не бъдат чути.

So I think we should shatter some of our utopian assumptions

Затова мисля, че трябва да разбием някои от утопичните си предположения

and actually start doing something about it.

и наистина да започнем да правим нещо по въпроса.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)