The psychology of post-traumatic stress disorder - Joelle Rabow Maletis

Translator: Lora Botev Reviewer: Pavlina Koleva

Many of us will experience some kind of trauma during our lifetime.

Много от нас ще преживеят някакъв вид травма през живота си.

Sometimes, we escape with no long-term effects.

Понякога ще се разминем без дълготрайни последици.

But for millions of us, those experiences linger,

Но за милиони от нас последиците ще продължат, със симптоми като

causing symptoms like flashbacks,

нахлуващи спомени

nightmares,

кошмари,

and negative thoughts that interfere with everyday life.

и негативни мисли, които влияят на ежедневието ни.

This phenomenon, called post-traumatic stress disorder,

Това явление, наречено посттравматично стресово разстройство

or PTSD,

или ПТСР

isn’t a personal failing;

не е лично несправяне,

rather, it’s a treatable malfunction of certain biological mechanisms

а по-скоро лечимо функционално отклонение на определени биологични механизми,

that allow us to cope with dangerous experiences.

които ни позволяват да се справим с опасни преживявания.

To understand PTSD,

За да разберем ПТСР,

we first need to understand how the brain processes a wide range of ordeals,

първо трябва да узнаем как нашият мозък преработва широк обхват от изпитания,

including the death of a loved one,

включително смъртта на лобим човек,

domestic violence,

домашно насилие

injury or illness,

нараняване или заболяване,

abuse,

злоупотреба,

rape,

изнасилване,

war,

война,

car accidents,

катастрофи

and natural disasters.

и природни бедствия.

These events can bring on feelings of danger and helplessness,

Тези събития могат да доведат до чувства за опасност и безпомощност,

which activate the brain’s alarm system,

което активира алармената система на мозъка,

known as the “fight-flight-freeze” response.

позната като реакция на ” борба - бягство - замръзване “.

When this alarm sounds,

Когато се включи тази аларма,

the hypothalamic, pituitary, and adrenal systems,

хипоталамичната, хипофизната и надбъбречната системи,

known as the HPA axis,

известни като оста ХХН,

work together to send signals to the autonomic nervous system.

работят заедно, за да изпращат сигнали до парасимпатиковата нервна система.

That’s the network that communicates with adrenal glands and internal organs

Това е мрежата, която комуникира с надбъбречните жлези и вътрешните органи,

to help regulate functions like heart rate,

за регулирането на функции като сърдечен ритъм,

digestion, and respiration.

храносмилане,

и дишане.

These signals start a chemical cascade

Тези сигнали започват поредица от химични реакции,

that floods the body with several different stress hormones,

която залива тялото с няколо различни стресови хормона,

causing physiological changes that prepare the body to defend itself.

предизвиквайки физиологични промени, които подготвят тялото да се защитава.

Our heart rate speeds up,

Сърдечният ни ритъм се ускорява,

breathing quickens,

and muscles tense.

дишането се забързва,

мускулите се напрягат.

Even after a crisis is over,

дори след края на кризата,

escalated levels of stress hormones may last for days,

повишените нива на стресовите хормони могат да траят с дни,

contributing to jittery feelings,

причинявайки нервност,

nightmares,

кошмари

and other symptoms.

и други симптоми.

For most people, these experiences disappear within a few days to two weeks

При повечето хора тези преживявания изчезват за няколко дни до две седмици,

as their hormone levels stabilize.

докато нивата на хормоните се стабилизират.

But a small percentage of those who experience trauma

Но при малък процент от хората, които преживяват травма,

have persistent problems

проблемите продължават

—sometimes vanishing temporarily only to resurface months later.

- понякога изчезвайки временно само, за да се появят месеци по-късно.

We don’t completely understand what’s happening in the brain,

Ние не разбираме напълно какво се случва в мозъка,

but one theory is that the stress hormone cortisol

но една от теориите е, че стресовия хормон кортизол

may be continuously activating the “fight-flight-freeze” response

може непрекъснато да активира реакцията ” борба - бягство -замръзване ”,

while reducing overall brain functioning, leading to a number of negative symptoms.

ограничавайки работата на мозъка, което води до

поредица негативни симптоми.

These symptoms often fall into four categories:

Тези симптоми често попадат в четири категории:

intrusive thoughts, like dreams and flashbacks,

нахлуващи мисли като сънища и внезапни спомени,

avoiding reminders of the trauma,

избягване на напомнания за травмата,

negative thoughts and feelings, like fear, anger, and guilt,

негативни мисли или чувства, като страх, гняв и вина,

and “reactive” symptoms like irritability and difficulty sleeping.

и “реактивни” симптоми като раздразнителност и трудности със съня.

Not everyone has all these symptoms,

Не всеки проявява всички тези симптоми

or experiences them to the same extent and intensity.

или пък не и със същата степен и интензивност.

When problems last more than a month, PTSD is often diagnosed.

Когато проблемите продължават повече от месец, често се диагностицира ПТСР.

Genetics,

Генетични фактори,

on-going overwhelming stress,

продължителен претоварващ стрес и

and many risk factors like preexisting mental illnesses

много рискови фактори, като предишни психични заболявания и

or lack of emotional support,

липса на емоционална подкрепа,

likely play a role in determining who will experience PTSD.

вероятно играят определяща роля за това при кой ще се развие ПТСР .

But the underlying cause is still a medical mystery.

Но основната причина все още е медицинска загадка.

A major challenge of coping with PTSD is sensitivity to triggers,

Основното предизвикателство за справяне с ПТСР е чувствителността към тригери,

physical and emotional stimuli

физически и емоционални стимули,

that the brain associates with the original trauma.

които мозъкът свързва с първоначалната травма.

These can be everyday sensations that aren’t inherently dangerous

Това биха могли да са усещания от ежедневието, които всъщност не са опасни,

but prompt powerful physical and emotional reactions.

но предизвикват мощни физически и емоционални реакции.

For example, the smell of a campfire

Например, миризмата на лагерния огън

could evoke the memory of being trapped in a burning house.

може да предизвика спомен за приклещване в горяща къща.

For someone with PTSD,

За някой с ПТСР

that memory activates the same neurochemical cascade

този спомен акивира същата неврохимична реакция

as the original event.

като първоначалното събитие.

That then stirs up the same feelings of panic and helplessness

Това на свой ред предизвиква същите чувства на паника и безпомощност

as if they’re experiencing the trauma all over again.

сякаш травмата се преживява изцяло наново.

Trying to avoid these triggers, which are sometimes unpredictable,

Опитът да се избегнат тези тригери, които понякга са непредвидими,

can lead to isolation.

може да доведе до изолация.

That can leave people feeling invalidated,

Това кара хората да се чувстват безсилни,

ignored,

игнорирани

or misunderstood,

или неразбрани,

like a pause button has been pushed on their lives

сякаш на живота им е натиснат бутона за “Пауза”,

while the rest of the world continues around them.

докато животът на останалата част от света продължава .

But, there are options.

Но, има възможности.

If you think you might be suffering from PTSD,

Ако мислите, че може би страдате от ПТСР,

the first step is an evaluation with a mental health professional

първата стъпка е да се консултирате със специалист по психично здраве,

who can direct you towards the many resources available.

който може да ви насочи към многото налични ресурси.

Psychotherapy can be very effective for PTSD,

Психотерапията може да бъде много ефикасна за ПТСР,

helping patients better understand their triggers.

помагайки на пациентите по-добре да разбират своите тригери.

And certain medications can make symptoms more manageable,

Някои медикаменти правят симптомите по-управляеми,

as can self- care practices, like mindfulness and regular exercise.

както и практиките на грижа за себе си като осъзнатост и редовните упражнения.

What if you notice signs of PTSD in a friend or family member?

Ами ако забележите признаци на ПТСР при приятел или член на семейството ?

Social support, acceptance, and empathy are key to helping and recovery.

Социалната подкрепа, приемане и емпатия са ключови за помагането и възстановяването.

Let them know you believe their account of what they’re experiencing,

Нека разберат, че вярвате в разказа им за това какво преживяват

and that you don’t blame them for their reactions.

и че не ги обвинявате за техните реакции.

If they’re open to it,

Ако са склонни за това,

encourage them to seek evaluation and treatment.

насърчете ги да търсят клинична оценка и терапия.

PTSD has been called “the hidden wound”

ПТСР е наречено “скритата рана”,

because it comes without outward physical signs.

защото настъпва без видими външни физически признаци.

But even if it’s an invisible disorder, it doesn’t have to be a silent one.

Но дори да е невидимо разстройство, не трябва да е и премълчано.