Why should you read “Fahrenheit 451”? - Iseult Gillespie

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Yavor Ivanov

“It was a pleasure to burn.

"За него беше наслада да опожарява.

It was a special pleasure to see things eaten,

Особена наслада му доставяше да гледа как огънят поглъща,

to see things blackened and changed.”

почерня, променя вещите."

Fahrenheit 451 opens in a blissful blaze - and before long,

"451° по Фаренхайт" започва с блажен пламък

we learn what’s going up in flames.

и не след дълго разбираме какво се случва в пламъците.

Ray Bradbury’s novel imagines a world

Романът на Рей Бредбъри представя свят,

where books are banned from all areas of life -

където книгите са забранени във всички сфери на живота -

and possessing, let alone reading them, is forbidden.

притежанието им, камо ли четенето, е забранено.

The protagonist, Montag, is a fireman responsible for destroying what remains.

Героят, Монтег, е пожарникар, отговорен да унищожава книгите, които са останали.

But as his pleasure gives way to doubt,

Но тъй като удоволствието от работата му отстъпва пред съмнението,

the story raises critical questions of how to preserve one’s mind in a society

историята повдига критични въпроси как да запазиш ума си в общество,

where free will, self-expression, and curiosity are under fire.

където свободна воля, себеизразяване, и любопитството са "под огън".

In Montag’s world, mass media has a monopoly on information,

В света на Монтег медиите имат монопол върху информацията,

erasing almost all ability for independent thought.

изтривайки почти всички възможности за самостоятелна мисъл.

On the subway, ads blast out of the walls.

Реклами светят по стените в метрото.

At home, Montag’s wife Mildred listens to the radio around the clock,

У дома, съпругата на Монтег Милдред слуша радио денонощно

and three of their parlor walls are plastered with screens.

и три от стените във всекидневната са осеяни с екрани.

At work, the smell of kerosene hangs over Montag’s colleagues,

На работа, миризмата на керосин се пропива в колегите на Монтаг,

who smoke and set their mechanical hound after rats to pass the time.

които пушат и пускат механичните си хрътки след плъхове, за да убиват време.

When the alarm sounds they surge out in salamander-shaped vehicles,

Когато зазвучи алармата, те се втурват в превозни средства с формата на саламандър,

sometimes to burn whole libraries to the ground.

понякога за да изгорят до основи цели библиотеки.

But as he sets tomes ablaze day after day like “black butterflies,”

Изгаряйки томове като "черни пеперуди" ден след ден,

Montag’s mind occasionally wanders to the contraband that lies hidden in his home.

умът на Монтаг се отнася към контрабандата, която крие в дома си.

Gradually, he begins to question the basis of his work.

Постепенно, той започва да поставя под съмнение основанието за неговата работа.

Montag realizes he’s always felt uneasy -

Монтег осъзнава, че винаги е бил неспокоен -

but has lacked the descriptive words to express his feelings in a society

но му липсват думи, с които да обясни чувствата си в общество,

where even uttering the phrase “once upon a time” can be fatal.

в което дори изричането на фразата “Имало едно време” може да бъде фатално.

Fahrenheit 451 depicts a world governed

"451° по Фаренхайт" описва свят, управляван чрез

by surveillance, robotics, and virtual reality-

наблюдение, роботика, и виртуална реалност -

a vision that proved remarkably prescient, but also spoke to the concerns of the time.

визия, която се оказа предсказание, но и говори за проблемите на времето.

The novel was published in 1953, at the height of the Cold War.

Романът е публикуван през 1953 година, в разгара на Студената война.

This era kindled widespread paranoia and fear

Тази епоха разпростира параноя и страх

throughout Bradbury’s home country of the United States,

в родината на Бредбъри Съединените американски щати,

amplified by the suppression of information and brutal government investigations.

усилвани чрез ограничаване на информацията и брутални разследвания на правителството.

In particular, this witch hunt mentality

По-специално, този лов на вещици атакува

targeted artists and writers who were suspected of Communist sympathies.

артисти и писатели, които са заподозрени в симпатии към комунистите.

Bradbury was alarmed at this cultural crackdown.

Бредбъри е разтревожен от тази културна репресия.

He believed it set a dangerous precedent for further censorship,

Той вярвал, че това е опасен прецедент за по-нататъшна цензура,

and was reminded of the destruction of the Library of Alexandria

и му напомня за унищожаването на Библиотеката на Александрия

and the book-burning of Fascist regimes.

и изгарянето на книгите от фашистките режими.

He explored these chilling connections in Fahrenheit 451,

Той изследва тези притеснителни връзки в "451° по Фаренхайт",

titled after the temperature at which paper burns.

озаглавен с температурата, при която хартията изгаря.

The accuracy of that temperature has been called into question,

Точността на тази температура е поставяна под съмнение,

but that doesn’t diminish the novel’s standing

но това не омаловажава стойността на романа

as a masterpiece of dystopian fiction.

като шедьовър на дистопичната фантастика.

Dystopian fiction as a genre amplifies troubling features of the world around us

Дистопичната фантастика като жанр усилва притеснителни черти на света около нас

and imagines the consequences of taking them to an extreme.

и представя последствията, ако те се развият до крайност.

In many dystopian stories,

В много антиутопични истории,

the government imposes constrictions onto unwilling subjects.

правителството налага ограничения върху нежелани теми.

But in Fahrenheit 451,

Но в "451° по Фаренхайт",

Montag learns that it was the apathy of the masses

Монтег разбира, че именно апатията на хората

that gave rise to the current regime.

довежда до възхода на сегашния режим.

The government merely capitalized on short attention spans

Правителството просто се възползва от това кратко разсейване

and the appetite for mindless entertainment,

и желанието за безсмислено забавление,

reducing the circulation of ideas to ash.

ограничавайки обмяната на идеи до пепел.

As culture disappears, imagination and self-expression follow.

Културата изчезва, а след нея въображението и себеизразяването.

Even the way people talk is short-circuited

Дори начинът, по който хората говорят, е претупан -

- such as when Montag’s boss Captain Beatty describes the acceleration of mass culture:

например, когато шефът на Монтег капитан Бити описва бързооборотната мас-култура:

"Speed up the film, Montag, quick. Click? Pic? Look, Eye, Now, Flick, Here,

"Завърти по-бързо лентата, Монтег! Клик? Насочи обектива! Щрак, тук, там, бързо,

There, Swift, Pace, Up, Down, In, Out, Why, How, Who, What, Where, Eh? Uh!

темпо, нагоре, надолу, наблизо, надалеч, тук, там, защо, как, кой, какво, къде? А?

Bang! Smack! Wallop, Bing, Bong, Boom! Digest-digests, digest-digest-digests.

Така ли? Фрас! Готово! Бим, бам, бум! Резюмета на резюметата на резюметата...

Politics? One column, two sentences, a headline! Then, in mid-air, all vanishes!"

Политиката? Една колона, две изречения, заглавие! Внезапно всичко се изпарява!"

In this barren world, Montag learns how difficult it is to resist when

В този безплоден свят Монтаг научава колко е трудно да се устои, когато

there's nothing left to hold on to.

нищо не ти остава.

Altogether, Fahrenheit 451 is a portrait of independent thought

Като цяло, "451° по Фаренхайт" е портрет на независимата мисъл

on the brink of extinction -

на прага на изчезването -

and a parable about a society which is complicit

и притча за това как обществото става съпричастно

in its own combustion.

към собственото си изгаряне.