Brian Goldman: Doctors make mistakes. Can we talk about that?

Translator: Boyana Hristova Reviewer: Anton Hikov

I think we have to do something

Смятам, че трябва да направим нещо

about a piece of the culture of medicine that has to change.

за част от културата в медицината, която трябва да се промени.

And I think it starts with one physician, and that's me.

И смятам, че това започва с един доктор, и това съм аз.

And maybe I've been around long enough

И може би съм натрупал достатъчно практика

that I can afford to give away some of my false prestige

и мога да си позволя да загубя малко от фалшивият престиж

to be able to do that.

и да го направя.

Before I actually begin the meat of my talk,

Преди да започна със същността на моето представяне,

let's begin with a bit of baseball.

нека поговорим малко за бейзбол.

Hey, why not?

Хей, защо не?

We're near the end, we're getting close to the World Series.

Близо сме до края, наближаваме Световните Серии.

We all love baseball, don't we?

Всички обичаме бейзбол, нали така?

(Laughter)

(смях)

Baseball is filled with some amazing statistics.

В бейзбола има удивителни статистики.

And there's hundreds of them.

При това стотици.

"Moneyball" is about to come out, and it's all about statistics

"Moneyball" ще излезе скоро и е само за статистики

and using statistics to build a great baseball team.

и използва статистика за да изгради страхотен бейзболен отбор.

I'm going to focus on one stat

Аз ще се фокусирам върху статистика,

that I hope a lot of you have heard of.

за която се надявам, че много от вас са чували.

It's called batting average.

Нарича се осредняване на батирането.

So we talk about a 300, a batter who bats 300.

Говорим за 300, играч, който отбелязва 300.

That means that ballplayer batted safely, hit safely

Това означава, че играчът е батирал сигурно, ударил е сигурно

three times out of 10 at bats.

три пъти от 10 батирания.

That means hit the ball into the outfield,

Това означава, че е запратил топката извън полето,

it dropped, it didn't get caught,

тя е паднала и не е била хваната,

and whoever tried to throw it to first base didn't get there in time

и който се е опитал да я хвърли към първа база, не е стигнал до там навреме

and the runner was safe.

и рънърът (бягащият) е бил спасен.

Three times out of 10.

Три пъти от 10.

Do you know what they call a 300 hitter

Знаете ли как наричат подобен играч

in Major League Baseball?

в Мейджър Лийг Бейзбол?

Good, really good,

Добър, наистина добър,

maybe an all-star.

може би дори звезда.

Do you know what they call

Знаете ли как наричат

a 400 baseball hitter?

играч, който постига 400?

That's somebody who hit, by the way,

Това е някой, който, между другото,

four times safely out of every 10.

успява да удари със сигурност 4 от 10 пъти.

Legendary --

Легендарен --

as in Ted Williams legendary --

легендарен като Тед Уилямс --

the last Major League Baseball player

последният играч от Мейджър Лийг Бейзбол,

to hit over 400 during a regular season.

който постигна над 400 в редовният сезон.

Now let's take this back into my world of medicine

Сега нека се върнем към моят свят на медицината,

where I'm a lot more comfortable,

където се чувствам много по-комфортно

or perhaps a bit less comfortable

или може би малко по-некомфортно

after what I'm going to talk to you about.

след това, за което смятам да говоря.

Suppose you have appendicitis

Да предположим, че страдате от апендицит

and you're referred to a surgeon

и сте препратени към хирург,

who's batting 400 on appendectomies.

който постига 400 на апендектомия.

(Laughter)

(смях)

Somehow this isn't working out, is it?

Някак си това не работи, нали така?

Now suppose you live

Нека предположим, че живеете

in a certain part of a certain remote place

на определено отдалечено място

and you have a loved one

и имате любим човек,

who has blockages in two coronary arteries

който има запушени две коронарни артерии

and your family doctor refers that loved one to a cardiologist

и семейният ви доктор ви препраща към кардиолог,

who's batting 200 on angioplasties.

който стига 200 на ангиопластика.

But, but, you know what?

Но, но, знаете ли какво?

She's doing a lot better this year. She's on the comeback trail.

Тя се справя доста по-добре тази година. Завръща се в играта

And she's hitting a 257.

и отбелязва вече 257.

Somehow this isn't working.

Някак си това не сработва.

But I'm going to ask you a question.

Но смятам да ви задам въпрос.

What do you think a batting average

Каква според вас средна успеваемост

for a cardiac surgeon or a nurse practitioner

един сърдечен хирург или практикуваща сестра,

or an orthopedic surgeon,

или ортопедичен хирург,

an OBGYN, a paramedic

или АГ, или парамедик

is supposed to be?

се предполага, че трябва да има?

1,000, very good.

1 000, много добре.

Now truth of the matter is,

Сега истината е, че

nobody knows in all of medicine

никой не знае в медицината

what a good surgeon

какъв резултат един добър хирург

or physician or paramedic

или личен лекар или парамедик

is supposed to bat.

трябва да постигне.

What we do though is we send each one of them, including myself,

Това, което правим е, че пращаме всеки един, включително мен

out into the world

в живота

with the admonition, be perfect.

с препоръката, бъди перфектен.

Never ever, ever make a mistake,

Никога, никога, никога не допускай грешка,

but you worry about the details, about how that's going to happen.

но ти се притесняваш за детайлите, за това как точно да го постигнеш.

And that was the message that I absorbed

И това беше посланието, което приех,

when I was in med school.

когато бях в медицинското училище.

I was an obsessive compulsive student.

Аз бях обсесивно-компулсивен ученик.

In high school, a classmate once said

В средното училище, един съученик веднъж каза,

that Brian Goldman would study for a blood test.

че Браян Голдман би учил даже и за кръвен тест.

(Laughter)

(смях)

And so I did.

И аз правех така.

And I studied in my little garret

Учих в малката си таванска стая

at the nurses' residence at Toronto General Hospital,

в медицинското общежитие на Главната Болница на Торонто,

not far from here.

не далеч от тук.

And I memorized everything.

И запаметявах всичко.

I memorized in my anatomy class

Запаметявах в часовете по анатомия

the origins and exertions of every muscle,

произхода и развитието на всеки мускул,

every branch of every artery that came off the aorta,

всяко разклонение на всяка артерия, която излиза от аортата,

differential diagnoses obscure and common.

различни диагнози рядко и често срещани.

I even knew the differential diagnosis

Знаех дори различни начини

in how to classify renal tubular acidosis.

да класифицирам бъбречна тубуларна ацидоза.

And all the while,

И през цялото време

I was amassing more and more knowledge.

натрупвах все повече и повече знания.

And I did well, I graduated with honors,

И се справих добре, завърших с отличия

cum laude.

cum laude (лат. с изключителни почести).

And I came out of medical school

И излязох от медицинското училище

with the impression

с впечатлението,

that if I memorized everything and knew everything,

че ако запомня всичко и знам всичко,

or as much as possible,

или поне колкото повече е възможно,

as close to everything as possible,

почти всичко възможно,

that it would immunize me against making mistakes.

тогава ще бъда имунизиран към допускането на грешки.

And it worked

И това проработи

for a while,

за известно време,

until I met Mrs. Drucker.

докато не срещнах г-жа Дръкър.

I was a resident at a teaching hospital here in Toronto

Бях стажант в университетска болница тук в Торонто

when Mrs. Drucker was brought to the emergency department

когато г-жа Дръкър беше докарана в спешното

of the hospital where I was working.

на болницата, в която работех.

At the time I was assigned to the cardiology service

По това време бях назначен към кардиологията

on a cardiology rotation.

на ротационен принцип.

And it was my job,

И беше моя работа,

when the emergency staff called for a cardiology consult,

когато от спешното потърсят кардиолог за консултация,

to see that patient in emerg.

да се видя с пациента в спешното

and to report back to my attending.

и да докладвам обратно на моят наблюдаващ лекар.

And I saw Mrs. Drucker, and she was breathless.

И аз прегледах г-жа Дръкър, тя не можеше да диша.

And when I listened to her, she was making a wheezy sound.

Когато я слушах, тя издаваше хъркащи звуци.

And when I listened to her chest with a stethoscope,

И когато преслушах гърдите й със стетоскоп,

I could hear crackly sounds on both sides

можех да чуя пропукващи звуци и от двете страни

that told me that she was in congestive heart failure.

това ми подсказа, че тя изпада в сърдечна недостатъчност.

This is a condition in which the heart fails,

Това е състояние, при което сърцето не успява

and instead of being able to pump all the blood forward,

да изпомпва всичката кръв и

some of the blood backs up into the lung, the lungs fill up with blood,

част от кръвта се връща в дробовете и ги изпълва с кръв,

and that's why you have shortness of breath.

и от там идва и недостига на въздух.

And that wasn't a difficult diagnosis to make.

И това не беше трудна за поставяне диагноза.

I made it and I set to work treating her.

Направих я и се заех да я лекувам.

I gave her aspirin. I gave her medications to relieve the strain on her heart.

Дадох й аспирин, дадох и медикаменти да облекчат натоварването на сърцето.

I gave her medications that we call diuretics, water pills,

Дадох й лекарства, които наричаме диуретици, водни хапчета,

to get her to pee out the access fluid.

за да изкараме излишната течност чрез урината.

And over the course of the next hour and a half or two,

И в рамките на следващият час, час и половина,

she started to feel better.

тя започна да се чувства по-добре.

And I felt really good.

И аз се чувствах наистина добре.

And that's when I made my first mistake;

И тогава допуснах моята първа грешка.

I sent her home.

Пратих я да си ходи в къщи.

Actually, I made two more mistakes.

Всъщност, направих още две грешки.

I sent her home

Изпратих я в къщи

without speaking to my attending.

без да говоря с моят наблюдаващ лекар.

I didn't pick up the phone and do what I was supposed to do,

Не вдигнах телефона и не направих това, което трябваше да направя,

which was call my attending and run the story by him

а именно да се обадя на наблюдаващият лекар и да му разкажа какво е станало,

so he would have a chance to see her for himself.

така че той да има възможността да я види сам.

And he knew her,

Той я познаваше,

he would have been able to furnish additional information about her.

той щеше да има допълнителна информация за състоянието й.

Maybe I did it for a good reason.

Може би съм го направил с добри намерения.

Maybe I didn't want to be a high-maintenance resident.

Може би не съм искал да бъда стажант, който иска твърде много поддръжка.

Maybe I wanted to be so successful

Може би исках да съм толкова успешен

and so able to take responsibility

и толкова отговорен,

that I would do so

че направих така,

and I would be able to take care of my attending's patients

че да се грижа за пациентите на моят наблюдаващ лекар,

without even having to contact him.

без дори да се свържа с него.

The second mistake that I made was worse.

Втората грешка, която допуснах беше по-лоша.

In sending her home,

Докато я изпращах в къщи,

I disregarded a little voice deep down inside

пренебрегнах малко гласче дълбоко в мен,

that was trying to tell me,

което се опитваше да ми каже:

"Goldman, not a good idea. Don't do this."

"Голдман, не е добра идея. Не го прави."

In fact, so lacking in confidence was I

Всъщност, толкова ми липсваше увереност,

that I actually asked the nurse

че попитах сестрата,

who was looking after Mrs. Drucker,

която се грижеше за г-жа Дръкър:

"Do you think it's okay if she goes home?"

"Смяташ ли, че е добре да я пуснем да си ходи?"

And the nurse thought about it

И сестрата помисли малко

and said very matter-of-factly, "Yeah, I think she'll do okay."

и каза: "Да, смятам, че ще бъде добре."

I can remember that like it was yesterday.

Спомням си го сякаш беше вчера.

So I signed the discharge papers,

Подписах документите за изписване,

and an ambulance came, paramedics came to take her home.

линейката дойде и парамедиците я отведоха в къщи.

And I went back to my work on the wards.

И аз се върнах към работата ми по отделенията.

All the rest of that day,

През останалата част от деня,

that afternoon,

цял следобед,

I had this kind of gnawing feeling inside my stomach.

имах това разяждащо усещане в стомаха,

But I carried on with my work.

но продължих с работата си.

And at the end of the day, I packed up to leave the hospital

И в краят на деня, когато се приготвях да напусна болницата

and walked to the parking lot

излязох на паркинга

to take my car and drive home

да намеря колата си и да отпътувам за вкъщи,

when I did something that I don't usually do.

когато направих нещо, което обичайно не правя.

I walked through the emergency department on my way home.

Минах през спешното отделение.

And it was there that another nurse,

И там друга сестра,

not the nurse who was looking after Mrs. Drucker before, but another nurse,

не тази, която се грижеше за г-жа Дръкър преди,

said three words to me

ми каза три думи,

that are the three words

това са трите думи,

that most emergency physicians I know dread.

от които повечето лекари в спешното се боят.

Others in medicine dread them as well,

Другите лекари също се страхуват от тях,

but there's something particular about emergency medicine

но има нещо особено в спешното,

because we see patients so fleetingly.

защото виждаме пациентите за толкова кратко време.

The three words are:

Тези думи са:

Do you remember?

Спомняш ли си?

"Do you remember that patient you sent home?"

"Спомняш ли си пациентката, която изпрати в къщи?"

the other nurse asked matter-of-factly.

попита другата сестра делово.

"Well she's back,"

"Върнала се е,"

in just that tone of voice.

с онзи тон на гласа.

Well she was back all right.

Тя се беше върнала.

She was back and near death.

Беше в спешното и почти мъртва.

About an hour after she had arrived home,

Около час след като пристигнала в къщи,

after I'd sent her home,

след като аз я изпратих в къщи,

she collapsed and her family called 911

тя припаднала и семейството й се обадило на 911

and the paramedics brought her back to the emergency department

и парамедиците са я докарали обратно в спешното,

where she had a blood pressure of 50,

където тя беше с кръвно 50,

which is in severe shock.

което е тежък шок.

And she was barely breathing and she was blue.

И тя едва дишаше и беше посиняла.

And the emerg. staff pulled out all the stops.

И персонала в спешното бяха направили всичко възможно.

They gave her medications to raise her blood pressure.

Бяха й дали лекарства за да повишат кръвното налягане.

They put her on a ventilator.

Бяха я сложили на система.

And I was shocked

И аз бях шокиран

and shaken to the core.

и разтърсен изцяло.

And I went through this roller coaster,

И преминах през това влакче на ужасите,

because after they stabilized her,

защото след като я стабилизираха

she went to the intensive care unit,

тя беше прехвърлена в интензивното

and I hoped against hope that she would recover.

и аз се надявах въпреки всички шансове, че ще се възстанови.

And over the next two or three days,

И през следващите два или три дни

it was clear that she was never going to wake up.

стана ясно, че тя никога няма да се събуди.

She had irreversible brain damage.

Имаше необратимо мозъчно увреждане.

And the family gathered.

Семейството се събра.

And over the course of the next eight or nine days,

И през следващите осем или девет дни

they resigned themselves to what was happening.

отказваха да приемат това, което се случва.

And at about the nine day mark, they let her go --

И някъде около деветият ден, я оставиха да си отиде --

Mrs. Drucker,

г-жа Дръкър,

a wife, a mother

съпруга, майка,

and a grandmother.

баба.

They say you never forget the names

Казват, че никога не забравяш имената

of those who die.

на тези, които починат.

And that was my first time to be acquainted with that.

И това беше първият път, когато се сблъсках с това.

Over the next few weeks,

През следващите няколко седмици

I beat myself up

се самонаказвах

and I experienced for the first time

и изпитах за първи път

the unhealthy shame that exists

нездравословният срам, който съществува

in our culture of medicine --

в културата на медицината --

where I felt alone, isolated,

където се чувствах сам, изолиран,

not feeling the healthy kind of shame that you feel,

не онзи здравословен вид срам,

because you can't talk about it with your colleagues.

защото не можеш да говориш с колегите си за това.

You know that healthy kind,

Знаете за какво говоря,

when you betray a secret that a best friend made you promise never to reveal

когато издадеш тайна, която си обещал никога да не казваш

and then you get busted

и после те хванат, че си го направил

and then your best friend confronts you

и най-добрият ти приятел се изправя пред теб

and you have terrible discussions,

и водите онзи ужасен разговор,

but at the end of it all that sick feeling guides you

но накрая това болно чувство те води

and you say, I'll never make that mistake again.

и си казваш, че никога няма да повториш същата грешка.

And you make amends and you never make that mistake again.

И даваш обещание и никога не повтаряш грешката.

That's the kind of shame that is a teacher.

Този вид срам е учител.

The unhealthy shame I'm talking about

Нездравословният срам е това, за което говоря,

is the one that makes you so sick inside.

той е този, който те разболява от вътре.

It's the one that says,

Той е този, който казва,

not that what you did was bad,

не че това, което си направил е лошо,

but that you are bad.

а че ти самият си лош.

And it was what I was feeling.

Това чувствах аз.

And it wasn't because of my attending; he was a doll.

И не беше заради наблюдаващият ме лекар, той беше чудесен.

He talked to the family, and I'm quite sure that he smoothed things over

Той говори със семейството и съм сигурен, че е смекчил нещата

and made sure that I didn't get sued.

и се е уверил, че няма да ме съдят.

And I kept asking myself these questions.

Продължавах да се питам.

Why didn't I ask my attending? Why did I send her home?

Защо не попитах наблюдаващият ме лекар? Защо я изпратих в къщи?

And then at my worst moments:

И в най-лошите моменти:

Why did I make such a stupid mistake?

Защо допуснах толкова глупава грешка?

Why did I go into medicine?

Защо се захванах с медицина?

Slowly but surely,

Бавно, но сигурно,

it lifted.

нещата се поуспокоиха.

I began to feel a bit better.

Започнах да се чувствам малко по-добре.

And on a cloudy day,

И в облачният ден,

there was a crack in the clouds and the sun started to come out

се появи пролука и слънцето започна да се показва

и аз се чудех,

and I wondered,

maybe I could feel better again.

дали бих могъл да се чувствам добре отново.

And I made myself a bargain

Тогава преговарях със себе си

that if only I redouble my efforts to be perfect

ако удвоя усилията си да съм перфектен

and never make another mistake again,

и никога не допусна друга грешка,

please make the voices stop.

моля те, нека гласовете спрат.

And they did.

И те спряха.

And I went back to work.

И аз се върнах обратно на работа.

And then it happened again.

И тогава се случи отново.

Two years later I was an attending in the emergency department

Две години по-късно бях в спешното

at a community hospital just north of Toronto,

на обществена болница северно от Торонто

and I saw a 25 year-old man with a sore throat.

и видях 25 годишен мъж с възпалено гърло.

It was busy, I was in a bit of a hurry.

Беше натоварено, аз малко бързах.

He kept pointing here.

Той продължаваше да посочва тук.

I looked at his throat, it was a little bit pink.

Погледнах гърлото му, беше малко зачервено.

And I gave him a prescription for penicillin

Дадох му рецепта за пеницилин

and sent him on his way.

и го изпратих по пътя му.

And even as he was walking out the door,

И дори докато излизаше през вратата,

he was still sort of pointing to his throat.

той продължаваше да сочи към гърлото си.

And two days later I came to do my next emergency shift,

Два дни по-късно дойдох за следващата ми смяна в спешното

and that's when my chief asked to speak to me quietly in her office.

и шефът ми ме повика тихо да поговорим в офисът му.

And she said the three words:

И тя каза трите думи:

Do you remember?

Спомняш ли си?

"Do you remember that patient you saw with the sore throat?"

"Спомняш ли си пациента, който погледна, със зачервеното гърло?"

Well it turns out, he didn't have a strep throat.

Е, оказа се, че той не е имал възпалено гърло.

He had a potentially life-threatening condition

Имал е живото-застрашаващо състояние

called epiglottitis.

наречено епиглотит.

You can Google it,

Можете да го потърсите в Гугъл,

but it's an infection, not of the throat, but of the upper airway,

но това е възпаление, не на гърлото, а на горните дихателни пътища

and it can actually cause the airway to close.

и може да предизвика свиването им и спиране на въздуха.

And fortunately he didn't die.

За щастие той не почина.

He was placed on intravenous antibiotics

Беше поставен на венозни антибиотици

and he recovered after a few days.

и се възстанови след няколо дни.

And I went through the same period of shame and recriminations

И аз отново преживях период на срам и обвинения

and felt cleansed and went back to work,

и се почувствах пречистен и отидох отново на работа,

until it happened again and again and again.

докато не се случи отново и отново и отново.

Twice in one emergency shift, I missed appendicitis.

Два пъти за една смяна в спешното, пропуснах апендицит.

Now that takes some doing,

Сега, това изисква известни усилия,

especially when you work in a hospital

особено, когато работиш в болница,

that at the time saw but 14 people a night.

където по онова време преглеждахме по 14 човека на нощ.

Now in both cases, I didn't send them home

И в двата случая не ги изпратих да си ходят в къщи

and I don't think there was any gap in their care.

и не смятам, че има пропуски в грижата за тях.

One I thought had a kidney stone.

За единият смятах, че има бъбречен камък.

I ordered a kidney X-ray. When it turned out to be normal,

Наредих ренген на бъреците. Когато се оказа нормален,

my colleague who was doing a reassessment of the patient

колегата ми, който правеше преоценка на пациента,

noticed some tenderness in the right lower quadrant and called the surgeons.

забелязал отпуснатост ниско долу в десния квадрант и се обадил на хирург.

The other one had a lot of diarrhea.

Другият страдаше от диария.

I ordered some fluids to rehydrate him

Изписах му течности за да го хидратират

and asked my colleague to reassess him.

и помолих колегата ми да го прегледа отново.

And he did

И той го направи

and when he noticed some tenderness in the right lower quadrant, called the surgeons.

и когато забелязал отпуснатост ниско долу в десния квадрант, се обадил на хирург.

In both cases,

И в двата случая

they had their operations and they did okay.

бяха оперирани и бяха добре.

But each time,

Но всеки път,

they were gnawing at me, eating at me.

те ме човъркат и ядат отвътре.

And I'd like to be able to say to you

И ми се иска да мога да ви кажа,

that my worst mistakes only happened in the first five years of practice

че най-лошите ми грешки са се случвали само в първите пет години от практиката ми,

as many of my colleagues say, which is total B.S.

но както много мои колеги ще кажат, това са пълни глупости.

(Laughter)

(смях)

Some of my doozies have been in the last five years.

Някои от тях са от последните пет години.

Alone, ashamed and unsupported.

Сам, засрамен и без подкрепа.

Here's the problem:

Ето това е проблемът:

If I can't come clean

Ако не мога да си призная

and talk about my mistakes,

и да говоря за грешките си,

if I can't find the still-small voice

ако не мога да намеря тихото гласче,

that tells me what really happened,

което ми казва какво всъщност се е случило,

how can I share it with my colleagues?

как мога да го споделя с колегите си?

How can I teach them about what I did

Как бих могъл да ги науча на нещата, които съм направил,

so that they don't do the same thing?

така че те да не допускат същите грешки?

If I were to walk into a room --

Ако трябва да вляза в стая --

like right now, I have no idea what you think of me.

както сега, аз нямам представа какво мислите за мен.

When was the last time you heard somebody talk

Кога последно чухте някой да говори

about failure after failure after failure?

за провал след провал след провал?

Oh yeah, you go to a cocktail party

О да, бяхте на коктейлно парти

and you might hear about some other doctor,

и чухте за един друг доктор,

but you're not going to hear somebody

но няма да чуете някого

talking about their own mistakes.

да говори за собствените си грешки.

If I were to walk into a room filled with my colleages

Ако говорех пред стая пълна с мои колеги

and ask for their support right now

и ги помоля за подкрепа точно в този момент

and start to tell what I've just told you right now,

и започна да разказвам, това което току що ви разказах,

I probably wouldn't get through two of those stories

най-вероятно нямаше да мога да разкажа тези две истории

before they would start to get really uncomfortable,

преди те да започнат да се чувстват ужасно неудобно

somebody would crack a joke,

и някой да пусне шега,

they'd change the subject and we would move on.

да смени темата или да продължи с нещо друго.

And in fact, if I knew and my colleagues knew

Всъщност, ако знаех или ако моите колеги знаеха,

that one of my orthopedic colleagues took off the wrong leg in my hospital,

че един от колегите в ортопедията е отрязал грешен крак,

believe me, I'd have trouble

повярвайте ми, имам проблем

making eye contact with that person.

да погледна в очите този човек.

That's the system that we have.

Това е системата, която имаме.

It's a complete denial of mistakes.

Тя е пълно отрицание на грешките.

It's a system

Това е система,

in which there are two kinds of physicians --

в която има два вида позиции --

those who make mistakes

тези, които правят грешки

and those who don't,

и тези, които не правят,

those who can't handle sleep deprivation and those who can,

тези които не могат да се справят с липсата на сън и тези, които могат,

those who have lousy outcomes

тези, които имат скапани резултати

and those who have great outcomes.

и тези които имат чудесни резултати.

And it's almost like an ideological reaction,

И е почти като идеологическа реакция,

like the antibodies begin to attack that person.

сякаш антитела започват да атакуват този човек.

And we have this idea

И имаме тази идея,

that if we drive the people who make mistakes

че ако накараме хората, които правят грешки,

out of medicine,

да напуснат медицината,

what will we be left with, but a safe system.

това което остане ще бъде сигурна система.

But there are two problems with that.

Но има два проблема с тази идея.

In my 20 years or so

С 20 годишният ми опит

of medical broadcasting and journalism,

в медицината и журналистиката,

I've made a personal study of medical malpractice and medical errors

направих лично изследване на медицинските злоупотреби и грешки

to learn everything I can,

за да науча всичко, което мога

from one of the first articles I wrote for the Toronto Star

за една от първите статии, които написах за Торонто Стар

за моето предаване "Бяла престилка, черно изкуство."

to my show "White Coat, Black Art."

And what I've learned

И това, което научих бе,

is that errors are absolutely ubiquitous.

че грешките са абсолютно повсеместни.

We work in a system

Работим в система,

where errors happen every day,

в която грешки се случват всеки ден,

where one in 10 medications

където едно от десет лекарства

are either the wrong medication given in hospital

или е грешното лекарство давано в болницата

or at the wrong dosage,

или е с грешна дозировка,

where hospital-acquired infections are getting more and more numerous,

където инфекциите, прихванати в болниците стават все повече и повече,

causing havoc and death.

причинявайки хаос и смърт.

In this country,

В тази страна,

as many as 24,000 Canadians die

почти 24 000 канадци умират

of preventable medical errors.

от предотвратими медицински грешки.

In the United States, the Institute of Medicine pegged it at 100,000.

В Щатите, Института по Медицината определи бройката на 100 000.

In both cases, these are gross underestimates,

И в двата случая има голямо недооценяване,

because we really aren't ferreting out the problem

понеже не отчитаме проблемът,

as we should.

както трябва.

And here's the thing.

Там е работата.

In a hospital system

В болницата,

where medical knowledge is doubling

където медицинското знание се удвоява,

every two or three years, we can't keep up with it.

на всеки две или три години, ние просто не можем да насмогнем.

Sleep deprivation is absolutely pervasive.

Лишаването от сън е масова практика.

We can't get rid of it.

Не можем да се отървем от нея.

We have our cognitive biases,

Имаме познавателната основа,

so that I can take a perfect history on a patient with chest pain.

да разпознаем и напишем картон на пациент с болки в гърдите.

Now take the same patient with chest pain,

Сега вземете този същият пациент с болки в гърдите,

make them moist and garrulous

направете го потен и словоохотлив

and put a little bit of alcohol on their breath,

и да добавим и малко алкохол в дъха,

and suddenly my history is laced with contempt.

и изведнъж историята на заболяването е опорочена.

I don't take the same history.

Аз не правя същите изводи.

I'm not a robot;

Не съм робот,

I don't do things the same way each time.

не правя нещата по един и същи начин всеки път.

And my patients aren't cars;

И пациентите ми не са коли,

they don't tell me their symptoms in the same way each time.

те не казват симптомите си всеки път по един и същи начин.

Given all of that, mistakes are inevitable.

Взимайки предвид всичко това, грешките са неизбежни.

So if you take the system, as I was taught,

Така че, ако приемаш системата по начина, по който аз бях научен,

and weed out all the error-prone health professionals,

и изхвърлиш всички професионалисти, допуснали грешка,

well there won't be anybody left.

ами няма да остане никой.

And you know that business

Знаете как стоят нещата

about people not wanting

с хората, които не желаят

to talk about their worst cases?

да говорят за най-лошите си случаи?

On my show, on "White Coat, Black Art,"

В моето предаване "Бяла престилка, черно изкуство"

I made it a habit of saying, "Here's my worst mistake,"

си създадох навик да казвам "ето я най-лошата ми грешка."

I would say to everybody

Казвам на всеки

from paramedics to the chief of cardiac surgery,

от парамедиците до шефа на сърдечната хирургия,

"Here's my worst mistake," blah, blah, blah, blah, blah,

"Ето това е най-лошата ми грешка," дрън, дрън, дрън, дрън, дрън,

"What about yours?" and I would point the microphone towards them.

"Каква е твоята?" и насочвам микрофона към тях.

And their pupils would dilate,

И зениците им се разширяват,

they would recoil,

поклащат глава,

then they would look down and swallow hard

поглеждат надолу, преглъщат трудно

and start to tell me their stories.

и започват да ми разказват техните истории.

They want to tell their stories. They want to share their stories.

Те искат да разкажат техните история. Искат да споделят историите си.

They want to be able to say,

Искат да мога да кажат:

"Look, don't make the same mistake I did."

"Виж, недей да допускаш същата грешка като мен."

What they need is an environment to be able to do that.

Това, от което се нуждаят е среда, в която да могат да го правят.

What they need is a redefined medical culture.

Имат нужда от една предефинирана култура.

And it starts with one physician at a time.

И това започва с един лекар.

The redefined physician is human,

Предефинираният лекар е човек,

knows she's human,

знае, че е човек,

accepts it, isn't proud of making mistakes,

приема го, не е горд, че допуска грешки,

but strives to learn one thing

но се бори да се поучи

from what happened

от това, което се случва

that she can teach to somebody else.

и да научи и някой друг.

She shares her experience with others.

Споделя опита си с другите.

She's supportive when other people talk about their mistakes.

Подкрепя ги, когато другите говорят за грешките си.

And she points out other people's mistakes,

И посочва грешките на другите,

not in a gotcha way,

не в стил "хванах ли те сега,"

but in a loving, supportive way

а по любящ и подкрепящ начин,

so that everybody can benefit.

така че всеки да има полза.

And she works in a culture of medicine

Работи в култура на медицината,

that acknowledges

която признава,

that human beings run the system,

че човешките същества управляват системата

and when human beings run the system, they will make mistakes from time to time.

и когато хората управляват системата, те допускат грешки от време на време.

Така системата се развива,

So the system is evolving

to create backups

създава резервни планове,

that make it easier to detect those mistakes

които помагат по-лесно да се откриват грешките,

that humans inevitably make

които хората неминуемо допускат,

and also fosters in a loving, supportive way

и също насърчава по любящ и подкрепящ начин места,

places where everybody who is observing

където всеки може да наблюдава

in the health care system

здравната система

can actually point out things that could be potential mistakes

и да посочва къде могат да възникнат потенциални грешки,

and is rewarded for doing so,

и е възнаграден за това,

and especially people like me, when we do make mistakes,

и особено хора като мен, които допускат грешки,

we're rewarded for coming clean.

да бъдат поощрявани, че са признали.

My name is Brian Goldman.

Казвам се Браян Голдман.

I am a redefined physician.

Аз съм предефиниран лекар.

I'm human. I make mistakes.

Аз съм човек. Правя грешки.

I'm sorry about that,

Съжалявам за това,

but I strive to learn one thing

но се боря да науча едно нещо,

that I can pass on to other people.

което да предам на другите хора.

I still don't know what you think of me,

Все още не знам какво мислите за мен,

but I can live with that.

но мога да живея с това.

And let me close with three words of my own:

И нека приключа с три мои думи:

I do remember.

Аз наистина помня.

(Applause)

(Аплодисменти)