My year of saying yes to everything | Shonda Rhimes

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Darina Stoyanova

So a while ago, I tried an experiment.

Преди време опитах един експеримент.

For one year, I would say yes to all the things that scared me.

За една цяла година трябваше да казвам "Да" на всичко, което ме плашеше.

Anything that made me nervous, took me out of my comfort zone,

Каквото и да ме обезпокояваше, да ме изкарваше от зоната на комфорт,

I forced myself to say yes to.

принуждавах се да кажа "Да" на него.

Did I want to speak in public?

Исках ли да говоря пред публика?

No, but yes.

Не, но "Да".

Did I want to be on live TV?

Исках ли да ме излъчват на живо?

No, but yes.

Не, но "Да".

Did I want to try acting?

Исках ли да опитам като актриса?

No, no, no, but yes, yes, yes.

Не, не, не, но "Да, да, да".

And a crazy thing happened:

И нещо откачено се случи:

the very act of doing the thing that scared me

самият акт на вършене на онова, което ме плаши,

undid the fear,

премахна страха,

made it not scary.

направи го не така страшно.

My fear of public speaking, my social anxiety, poof, gone.

Страхът ми от излизане пред публика, тревогата от общуване, пуф, изчезнаха.

It's amazing, the power of one word.

Удивителна е - силата на една дума.

"Yes" changed my life.

"Да" промени живота ми.

"Yes" changed me.

"Да" промени самата мен.

But there was one particular yes

Но има едно конкретно "да",

that affected my life in the most profound way,

което повлия живота ми най-дълбоко,

in a way I never imagined,

както никога не си бях представяла,

and it started with a question from my toddler.

и започна с въпрос, който детето ми отправи към мен.

I have these three amazing daughters, Harper, Beckett and Emerson,

Имам три страхотни дъщери - Харпър, Бекет и Емерсън -

and Emerson is a toddler who inexplicably refers to everyone as "honey."

а Емерсън е малко дете, което неясно защо се обръща към всички с "миличък",

as though she's a Southern waitress.

сякаш е някоя южняшка сервитьорка.

(Laughter)

(Смях)

"Honey, I'm gonna need some milk for my sippy cup."

"Миличка, ще имам нужда от малко мляко в чашката ми."

(Laughter)

(Смях)

The Southern waitress asked me to play with her one evening

Една вечер южняшката сервитьорка поиска да си поиграем,

when I was on my way somewhere, and I said, "Yes."

точно когато излизах навън за събитие, и аз казах "Да".

And that yes was the beginning of a new way of life for my family.

И това "да" беше началото на един нов начин на живот за моето семейство.

I made a vow that from now on,

Дадох си обет, че оттук насетне

every time one of my children asks me to play,

всеки път, щом някое от децата ми поиска да играем,

no matter what I'm doing or where I'm going,

без значение какво правя или къде отивам,

I say yes, every single time.

ще казвам "Да", абсолютно всеки път.

Almost. I'm not perfect at it, but I try hard to practice it.

Почти всеки, не съм перфектна, но се старая усърдно да го спазвам.

And it's had a magical effect on me,

И това прояви вълшебно въздействие върху мен,

on my children, on our family.

върху децата ми, върху семейството ни.

But it's also had a stunning side effect,

Но имаше и един смайващ страничен ефект,

and it wasn't until recently that I fully understood it,

който всъщност не проумявах до съвсем наскоро:

that I understood that saying yes to playing with my children

разбрах, че отговорът "Да", който давах на децата ми при молба да поиграем,

likely saved my career.

най-вероятно е спасил кариерата ми.

See, I have what most people would call a dream job.

Вижте, имам това, което повечето хора биха нарекли "мечтана работа".

I'm a writer. I imagine. I make stuff up for a living.

Аз съм писател. Аз фантазирам. Работата ми е да си измислям неща.

Dream job.

Мечтана работа.

No.

Не.

I'm a titan.

Аз съм титан.

Dream job.

Мечтана работа.

I create television. I executive produce television.

Аз създавам телевизия. Аз продуцирам телевизия.

I make television, a great deal of television.

Аз правя телевизия, много, много телевизия.

In one way or another, this TV season,

По един или друг начин през този ТВ сезон

I'm responsible for bringing about 70 hours of programming to the world.

аз съм отговорна за пускането на около 70 часа програми по света.

Four television programs, 70 hours of TV --

Четири ТВ програми, 70 часа телевизия -

(Applause)

(Ръкопляскане)

Three shows in production at a time, sometimes four.

Три предавания в паралелна продукция, понякога четири.

Each show creates hundreds of jobs that didn't exist before.

Всяко предаване създава стотици работни места, несъществували преди.

The budget for one episode of network television

Бюджетът за един епизод, излъчен по телевизионна мрежа,

can be anywhere from three to six million dollars.

може да бъде от 3 до 6 милиона долара.

Let's just say five.

Нека да кажем 5.

A new episode made every nine days times four shows,

Нов епизод излиза всеки девет дни, умножено по 4 предавания,

so every nine days that's 20 million dollars worth of television,

така че всеки девет дни това е телевизия за 20 милиона долара,

four television programs, 70 hours of TV,

4 ТВ програми, 70 часа телевизия,

3 предавания в продукция едновременно, понякога 4,

three shows in production at a time, sometimes four,

16 episodes going on at all times:

16 епизода текат по всяко време,

24 episodes of "Grey's," 21 episodes of "Scandal,"

24 епизода от "Анатомията на Грей", 21 епизода - "Скандал",

15 episodes of "How To Get Away With Murder,"

15 епизода - "Как да ни се размине с убийство",

10 episodes of "The Catch," that's 70 hours of TV,

10 епизода от "Уловката", това са 70 часа ТВ,

that's 350 million dollars for a season.

това прави 350 милиона долара на сезон.

In America, my television shows

В Америка моите ТВ сериали

се излъчват последователно в четвъртък вечер.

are back to back to back on Thursday night.

Around the world, my shows air in 256 territories in 67 languages

По света сериалите ми се излъчват в 256 територии на 67 езика

for an audience of 30 million people.

пред аудитория от 30 милиона души.

My brain is global,

Мозъкът ми е глобален,

and 45 hours of that 70 hours of TV are shows I personally created

а понеже 45 от тези 70 са часове телевизия, които лично съм създала,

and not just produced, so on top of everything else,

а не просто продуцирала, като капак на всичко

I need to find time, real quiet, creative time,

се налага да намеря време, време за истинско уединение и творчество,

to gather my fans around the campfire

в което да събирам феновете си около лагерния огън

and tell my stories.

и да им разказвам моите истории.

Four television programs, 70 hours of TV,

4 ТВ предавания, 70 часа телевизия,

three shows in production at a time,

три сериала в продукция едновременно,

sometimes four, 350 million dollars, campfires burning all over the world.

понякога четири, 350 милиона долара, лагерни огньове горят навсякъде по света.

You know who else is doing that?

Знаете ли кой прави същото?

Nobody, so like I said, I'm a titan.

Никой, така че както казах, аз съм титан.

Dream job.

Мечтана работа.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Now, I don't tell you this to impress you.

Момент, не ви казвам това, за да ви впечатля.

I tell you this because I know what you think of when you hear the word "writer."

Казвам ви го, защото знам какво мислите, когато чуете думата "писател".

I tell you this so that all of you out there who work so hard,

Казвам ви го, за да може всички вие, които работите толкова усърдно,

whether you run a company or a country or a classroom

дали ръководите компания, държава или учебна зала,

or a store or a home,

или магазин, или дом,

take me seriously when I talk about working,

да ме вземете на сериозно, когато ви говоря за работа,

so you'll get that I don't peck at a computer and imagine all day,

да разберете, че не стоя пред компютъра, фантазирайки си по цял ден,

so you'll hear me when I say

да ме чуете, когато казвам,

that I understand that a dream job is not about dreaming.

че разбирам, че мечтаната работа не е изпълнена с мечтаене.

It's all job, all work, all reality, all blood, all sweat, no tears.

Всичко е само работа, всичко е реалност, всичко е кръв, всичко е пот, без сълзи.

I work a lot, very hard, and I love it.

Работя дълго, много усърдно и това ми харесва.

When I'm hard at work, when I'm deep in it,

Когато работя усърдно, когато съм задълбочена,

there is no other feeling.

няма друго такова чувство.

For me, my work is at all times building a nation out of thin air.

За мен работата ми през цялото време е като да строиш нация от нищото.

It is manning the troops. It is painting a canvas.

Тя включва да подготвиш войските. Трябва да обрисуваш пейзажа.

It is hitting every high note. It is running a marathon.

Трябва да удариш по всички тънки струни. Тя е като маратон.

It is being Beyoncé.

Тя е да бъдеш Бионсе.

And it is all of those things at the same time.

И всички тези неща се случват през цялото време.

I love working.

Обичам да работя.

It is creative and mechanical and exhausting and exhilarating

Работата ми е творческа и механична, изтощителна и оживяваща,

and hilarious and disturbing and clinical and maternal

развеселяваща и обезпокоителна, обективна и майчинска,

and cruel and judicious,

както и жестока и разсъдлива,

and what makes it all so good is the hum.

а това, което я прави така хубава, е жуженето.

There is some kind of shift inside me when the work gets good.

Нещо превключва в мен, когато върша работата си добре.

A hum begins in my brain,

В мозъка ми зазвучава жужене

and it grows and it grows and that hum sounds like the open road,

и нараства ли нараства, и това жужене звучи като голяма магистрала,

and I could drive it forever.

по която мога да карам безспир.

And a lot of people, when I try to explain the hum,

Много хора, на които опитвам да обясня жуженето,

they assume that I'm talking about the writing,

правят предположение, че говоря за писане,

that my writing brings me joy.

за това, че писането ми носи радост.

And don't get me wrong, it does.

И не ме разбирайте погрешно, носи ми.

But the hum --

Но жуженето -

it wasn't until I started making television

чак когато започнах да правя телевизия,

that I started working, working and making

когато започнах да работя, да работя и да изграждам,

and building and creating and collaborating,

да градя и да творя, и да си сътруднича с други,

that I discovered this thing, this buzz, this rush, this hum.

открих това нещо - всеобщото вълнение, адреналина, жуженето.

The hum is more than writing.

Жуженето е много повече от писане.

The hum is action and activity. The hum is a drug.

Жуженето е действие и дейност. Жуженето е наркотик.

The hum is music. The hum is light and air.

Жуженето е музика. Жуженето е светлина и въздух.

The hum is God's whisper right in my ear.

Жуженето е шепотът на Господ директно в ухото ми.

And when you have a hum like that,

А когато чувате такова жужене,

you can't help but strive for greatness.

и да искате, не можете да не се стремите към величие.

That feeling, you can't help but strive for greatness at any cost.

Това чувство, не можете да не се стремите към величие, каквато и да е цената.

That's called the hum.

Това е то, жуженето.

Or, maybe it's called being a workaholic.

Или може би се нарича работохолизъм.

(Laughter)

(Смях)

Maybe it's called genius.

Може би се нарича гениалност.

Maybe it's called ego.

Може би се нарича его.

Maybe it's just fear of failure.

Може би се нарича страх от провал.

I don't know.

Не знам.

I just know that I'm not built for failure,

Само знам, че аз не съм създадена за провал,

and I just know that I love the hum.

както и че обичам жуженето.

I just know that I want to tell you I'm a titan,

Само знам, че искам да ви кажа, че аз съм титан,

and I know that I don't want to question it.

и знам, че не искам да се съмнявам в това.

But here's the thing:

Но ето какво:

the more successful I become,

колкото по-успешна ставам,

the more shows, the more episodes, the more barriers broken,

колкото повече сериали, повече епизоди, колкото повече бариери са прескочени,

the more work there is to do,

толкова повече работа има за вършене,

the more balls in the air,

толкова повече топки са хвърлени,

the more eyes on me, the more history stares,

толкова повече очи са в мен, повече история се пише,

the more expectations there are.

толкова повече очаквания има към мен.

The more I work to be successful,

Колкото повече работя, за да съм успешна,

the more I need to work.

толкова повече се налага да работя.

And what did I say about work?

И какво казах за работата?

I love working, right?

Обичам да работя, нали?

The nation I'm building, the marathon I'm running,

Нацията, която строя, маратона, който бягам,

войските, пейзажа, тънките струни, жуженето,

the troops, the canvas, the high note, the hum,

the hum, the hum.

жуженето, жуженето.

I like that hum. I love that hum.

Това жужене ми харесва. Обичам това жужене.

I need that hum. I am that hum.

Нуждая се от това жужене. Това жужене съм самата аз.

Am I nothing but that hum?

Нищо друго освен жуженето ли съм аз?

And then the hum stopped.

И тогава жуженето спря.

Overworked, overused,

Претоварена, напълно употребена,

overdone, burned out.

прегоряла, изчерпана.

The hum stopped.

Жуженето спря.

Now, my three daughters are used to the truth

Сега, моите три дъщери са свикнали с истината,

that their mother is a single working titan.

че тяхната майка е сам, работещ титан.

Harper tells people,

Харпър казва на хората:

"My mom won't be there, but you can text my nanny."

"Майка ми няма да дойде, но може да пуснете съобщение на бавачката ми."

And Emerson says, "Honey, I'm wanting to go to ShondaLand."

А Емърсън казва: "Миличка, напоследък ми се е приискало да посетя Шондаландия."

They're children of a titan.

Те са деца на титан.

They're baby titans.

Те са бебета-титани.

They were 12, 3, and 1 when the hum stopped.

Те бяха на 12, 3 и 1, когато жуженето спря.

The hum of the engine died.

Жуженето на машината заглъхна.

I stopped loving work. I couldn't restart the engine.

Спрях да обичам да работя. Не можех да рестартирам машината.

The hum would not come back.

Жуженето не искаше да се завърне.

My hum was broken.

Моето жужене беше повредено.

I was doing the same things I always did, all the same titan work,

Правех абсолютно същите неща, които винаги съм правила, същата титанична работа,

15-hour days, working straight through the weekends,

15-часови работни дни, работа през целите уикенди,

no regrets, never surrender, a titan never sleeps, a titan never quits,

без съжаления, без поражения - един титан не спи, никога не се предава,

full hearts, clear eyes, yada, whatever.

изпълнени сърца, ясен поглед, ала-бала, каквото там прави.

But there was no hum.

Но нямаше жужене.

Inside me was silence.

Вътре в мен беше тишина.

Four television programs, 70 hours of TV, three shows in production at a time,

Четири предавания, 70 часа телевизия, три сериала в паралелна продукция,

sometimes four.

понякога четири.

Четири предавания, 70 часа телевизия, три сериала в паралелна продукция...

Four television programs, 70 hours of TV, three shows in production at a time ...

I was the perfect titan.

бях перфектното олицетворение на титан.

Бях титан, който можеш да заведеш вкъщи и да запознаеш с майка си.

I was a titan you could take home to your mother.

All the colors were the same, and I was no longer having any fun.

Всички цветове си бяха същите, а аз вече не се забавлявах.

And it was my life.

А това беше животът ми.

It was all I did.

Това бе всичко, което правех.

I was the hum, and the hum was me.

Аз бях жуженето и жуженето беше мен самата.

So what do you do when the thing you do,

Така че как постъпваш, когато нещото, което правиш,

the work you love, starts to taste like dust?

работата, която обичаш, започне да има вкус на прах?

Now, I know somebody's out there thinking,

Сега, знам, че има някой, който си мисли:

"Cry me a river, stupid writer titan lady."

"Изплачете порой сълзи, глупава госпожо, писателка-титан."

(Laughter)

(Смях)

But you know, you do,

Но ти просто знаеш, наистина,

if you make, if you work, if you love what you do,

ако твориш, ако работиш, ако обичаш това, което правиш,

being a teacher, being a banker, being a mother, being a painter,

да си учител, да си банкер, да си майка, да си художник,

being Bill Gates,

да си Бил Гейтс,

if you simply love another person and that gives you the hum,

дори просто да обичаш друг човек, а това ти носи жужене,

if you know the hum,

ако познаваш жуженето,

if you know what the hum feels like, if you have been to the hum,

ако знаеш какво е усещането от жуженето, ако си бил там и го познаваш,

when the hum stops, who are you?

когато жуженето спре, кой си ти?

What are you?

Какво си ти?

What am I?

Какво съм аз?

Am I still a titan?

Все още ли съм титан?

If the song of my heart ceases to play, can I survive in the silence?

Ако песента на сърцето ми спре, мога ли да оцелея в тишина?

And then my Southern waitress toddler asks me a question.

А после моята южняшка сервитьорка ми задава въпрос.

I'm on my way out the door, I'm late, and she says,

На вратата съм и излизам, закъснявам, а тя казва:

"Momma, wanna play?"

"Мамо, искаш ли да си играем?"

And I'm just about to say no, when I realize two things.

И аз съм на път да кажа "Не", когато осъзнавам две неща.

One, I'm supposed to say yes to everything,

Първо, трябва да казвам "Да" на всичко,

and two, my Southern waitress didn't call me "honey."

и второ, моята южняшка сервитьорка не ме нарече "миличка".

She's not calling everyone "honey" anymore.

Тя вече не нарича никого "миличък".

When did that happen?

Кога стана това?

I'm missing it, being a titan and mourning my hum,

Изпускам го, бидейки титан, оплаквайки жуженето си,

and here she is changing right before my eyes.

а ето я нея, променя се точно пред очите ми.

And so she says, "Momma, wanna play?"

И така, тя казва: "Мамо, искаш ли да играем?"

And I say, "Yes."

И аз отвръщам: "Да."

There's nothing special about it.

В това няма нищо специално.

We play, and we're joined by her sisters,

Играем си малко, сестрите ѝ се присъединяват към нас,

and there's a lot of laughing,

и има много смях,

and I give a dramatic reading from the book Everybody Poops.

аз правя драматичен прочит на пасажи от книгата "На всеки му се налага да ака".

Nothing out of the ordinary.

Нищо необичайно.

(Laughter)

(Смях)

And yet, it is extraordinary,

И все пак е забележително,

because in my pain and my panic,

защото насред моята болка и моята паника,

in the homelessness of my humlessness,

насред моята бездомност и безжужност,

I have nothing to do but pay attention.

нямам какво друго да правя, освен да обръщам внимание.

I focus.

Фокусирам се.

I am still.

Застинала съм.

The nation I'm building, the marathon I'm running,

Нацията, която строя, маратонът който бягам,

the troops, the canvas, the high note does not exist.

войските, пейзажът, тънките струни не съществуват.

All that exists are sticky fingers

Всичко, което съществува, са лепкави пръсти

and gooey kisses and tiny voices and crayons

и влажни целувки, и малки гласчета, и пастели,

and that song about letting go

и онази песен за слагането на край

of whatever it is that Frozen girl needs to let go of.

на каквото и да е това, което момичето от Замръзналото кралство, трябва да спре.

(Laughter)

(Смях)

It's all peace and simplicity.

Всичко е само мир и непринуденост.

The air is so rare in this place for me that I can barely breathe.

Въздухът е толкова разреден на това място за мен, че почти не успявам да дишам.

I can barely believe I'm breathing.

Едва мога да повярвам, че дишам.

Play is the opposite of work.

Играта е обратното на работата.

And I am happy.

И аз съм щастлива.

Something in me loosens.

Нещо в мен се отпуска.

A door in my brain swings open,

Врата вътре в мозъка ми се отваря със замах

and a rush of energy comes.

и прилив на енергия нахлува.

And it's not instantaneous, but it happens, it does happen.

Не става мигновено, но се случва, наистина се случва.

I feel it.

Усещам го.

A hum creeps back.

Едно малко жужене пропълзява обратно.

Not at full volume, barely there,

Не с пълна сила, почти не се чува,

it's quiet, and I have to stay very still to hear it, but it is there.

тихо е, трябва да стоя съвсем неподвижно, за да го чуя, но е там.

Not the hum, but a hum.

Не Жуженето, но все пак жужене.

And now I feel like I know a very magical secret.

И сега имам усещането, че съм познала едно наистина вълшебно тайнство.

Well, let's not get carried away.

Е, хайде да не се отвличаме.

It's just love. That's all it is.

То е просто любов. Това е всичко.

No magic. No secret. It's just love.

Няма магия. Няма тайна. Това е просто любов.

It's just something we forgot.

Просто нещо, което сме забравили.

The hum, the work hum, the hum of the titan,

Жуженето, работното жужене, жуженето на титана,

that's just a replacement.

това е само заместител.

If I have to ask you who I am,

Ако трябва да ви питам коя съм аз,

if I have to tell you who I am,

ако трябва да ви казвам коя съм аз,

if I describe myself in terms of shows

ако описвам себе си в контекста на сериали

and hours of television and how globally badass my brain is,

и часове телевизия, и колко корав е глобалният ми мозък,

I have forgotten what the real hum is.

значи съм забравила какво е истинското жужене.

The hum is not power and the hum is not work-specific.

Жуженето не е сила и жуженето не е нещо, свързано конкретно с работата.

The hum is joy-specific.

Жуженето е нещо, свързано пряко с радостта.

The real hum is love-specific.

Истинското жужене е свързано пряко с любовта.

The hum is the electricity that comes from being excited by life.

Жуженето е протичащото електричество, когато сме ентусиазирани от живота.

The real hum is confidence and peace.

Истинското жужене е увереност и спокойствие.

The real hum ignores the stare of history,

Истинското жужене игнорира онзи зорък поглед на историята

and the balls in the air, and the expectation, and the pressure.

и топките във въздуха, и очакванията, и напрежението.

The real hum is singular and original.

Истинското жужене е чудато и самобитно.

The real hum is God's whisper in my ear,

Истинското жужене е шепотът на Господ в ухото ми,

but maybe God was whispering the wrong words,

но може би Господ ми е шептял неправилните думи,

because which one of the gods was telling me I was the titan?

защото всеки един от боговете ми казваше, че аз съм титанът?

It's just love.

Всичко това е само любов.

We could all use a little more love,

Никой от нас не би отказал малко повече любов,

a lot more love.

много повече любов.

Any time my child asks me to play,

Всеки път, щом едно от децата ми ме помоли да играем,

I will say yes.

аз ще казвам "Да".

I make it a firm rule for one reason,

Правя го твърдо правило по една причина:

to give myself permission,

да си дам позволението,

to free me from all of my workaholic guilt.

да се освободя от всичката тази моя работохолическа вина.

It's a law, so I don't have a choice,

Това е закон, така че нямам избор,

and I don't have a choice,

аз просто нямам избор,

not if I want to feel the hum.

не ако искам да усетя жуженето отново.

I wish it were that easy,

Иска ми се да беше така лесно,

but I'm not good at playing.

но аз не съм добра в игрите.

I don't like it.

Не обичам да играя.

I'm not interested in doing it the way I'm interested in doing work.

Не се интересувам от това така, както се интересувам от работата си.

The truth is incredibly humbling and humiliating to face.

Истината е невероятно смиряваща и унизителна за признаване.

I don't like playing.

Не обичам да играя.

I work all the time because I like working.

Работя постоянно, защото обичам да работя.

I like working more than I like being at home.

Да работя ми харесва повече от това да си стоя вкъщи.

Facing that fact is incredibly difficult to handle,

Изправянето пред този факт е нещо изключително трудно,

because what kind of person likes working more than being at home?

защото какъв трябва да си, че да обичаш да работиш повече от това да си си у дома.

Well, me.

Ами, трябва да си мен.

I mean, let's be honest, I call myself a titan.

Искам да кажа, нека бъдем честни, аз наричам себе си титан.

I've got issues.

Явно е, че имам проблеми.

(Laughter)

(Смях)

And one of those issues isn't that I am too relaxed.

И един от тези проблеми не е, че съм прекалено спокойна.

(Laughter)

(Смях)

We run around the yard, up and back and up and back.

Тичаме из двора, нагоре-надолу и нагоре-надолу.

We have 30-second dance parties.

Правим си 30-секундни танцови забави.

We sing show tunes. We play with balls.

Пеем песни от филмчета. Играем с топки.

I blow bubbles and they pop them.

Духам балончета, а те ги пукат.

And I feel stiff and delirious and confused most of the time.

И се чувствам вдървена и не на себе си, и объркана през повечето време.

I itch for my cell phone always.

През цялото време посягам за телефона си.

But it is OK.

Но няма проблем.

My tiny humans show me how to live and the hum of the universe fills me up.

Моите малки човечета ми показват как да живея и жуженето на Вселената ме изпълва.

I play and I play until I begin to wonder

Играя и играя, докато не започна да се чудя

why we ever stop playing in the first place.

защо въобще някога спираме да играем.

You can do it too,

Вие също можете да го направите,

say yes every time your child asks you to play.

казвайте "Да" всеки път, щом детето ви поиска да играете.

Are you thinking that maybe I'm an idiot in diamond shoes?

Мислите ли, че може би съм идиот в диамантени обувки?

You're right, but you can still do this.

Прави сте, но все пак можете да направите това.

You have time.

Имате време.

You know why? Because you're not Rihanna and you're not a Muppet.

Знаете ли защо? Защото не сте Риана, не сте и мъпет.

Your child does not think you're that interesting.

Детето ви не ви смята за толкова интересни.

(Laughter)

(Смях)

You only need 15 minutes.

Имате нужда само от 15 минути.

My two- and four-year-old only ever want to play with me

Моите дву- и четиригодишни винаги искат да играят с мен само

for about 15 minutes or so

за около 15 минути и нещо,

before they think to themselves they want to do something else.

след което решават, че им се прави нещо друго.

It's an amazing 15 minutes, but it's 15 minutes.

Това са страхотни 15 минути, но са 15 минути.

If I'm not a ladybug or a piece of candy, I'm invisible after 15 minutes.

Ако не съм калинка или бонбон, аз ставам невидима след 15 минути.

(Laughter)

(Смях)

And my 13-year-old, if I can get a 13-year-old to talk to me for 15 minutes

А с моето 13-годишно дете - успея ли да накарам 13-годишен да разговаря 15 минути,

I'm Parent of the Year.

аз съм Родител на годината.

(Laughter)

(Смях)

15 minutes is all you need.

15 минути е всичко, от което се нуждаете.

I can totally pull off 15 minutes of uninterrupted time on my worst day.

Абсолютно мога да отделя 15 минути непрекъсвано време през най-лошия си ден.

Uninterrupted is the key.

Непрекъсвано е ключът.

No cell phone, no laundry, no anything.

Без телефон, без пране, без нищо друго.

You have a busy life. You have to get dinner on the table.

Водите заети животи. Трябва да сложите вечеря на масата.

You have to force them to bathe. But you can do 15 minutes.

Трябва да ги накарате да влязат в банята. Но можете да отделите 15 минути.

My kids are my happy place, they're my world,

Моите деца са щастливото ми място, те са моя свят,

but it doesn't have to be your kids,

но не е нужно това да са децата ви,

горивото, което захранва жуженето ви,

the fuel that feeds your hum,

the place where life feels more good than not good.

мястото, където животът е по-скоро хубав, отколкото не.

It's not about playing with your kids,

Не става въпрос за игри с деца,

it's about joy.

става въпрос за радостта.

It's about playing in general.

Става въпрос за играта като цяло.

Give yourself the 15 minutes.

Дайте си тези 15 минути.

Find what makes you feel good.

Открийте какво ви кара да се чувствате добре.

Just figure it out and play in that arena.

Просто го открийте и после играйте на тази арена.

I'm not perfect at it. In fact, I fail as often as I succeed,

Аз не съм перфектна - всъщност се провалям толкова често, колкото и успявам,

seeing friends, reading books, staring into space.

да се виждам с приятели, да чета книги, да се взирам в пространството.

"Wanna play?" starts to become shorthand for indulging myself

"Искаш ли да поиграем?" се превръща в кратък път да поглезя себе си

in ways I'd given up on right around the time I got my first TV show,

по начини, от които се бях отказала около времето на стартиране на първия ми сериал,

right around the time I became a titan-in-training,

точно около времето, когато станах "титан-в-обучение",

right around the time I started competing with myself for ways unknown.

точно когато започнах състезание със себе си в откриване на нови начини.

15 minutes? What could be wrong with giving myself my full attention

15 минути? Какво лошо може да има да дам на себе си цялото си внимание

for 15 minutes?

за 15 минути?

Turns out, nothing.

Оказва се, че нищо?

The very act of not working has made it possible for the hum to return,

Самият акт на това да не работя направи завръщането на жуженето възможно,

as if the hum's engine could only refuel while I was away.

сякаш машината на жуженето можеше да презареди, само докато ме няма.

Work doesn't work without play.

Работата не работи без игра.

It takes a little time, but after a few months,

Иска се малко време, но след няколко месеца

one day the floodgates open

един ден шлюзовете се вдигат

and there's a rush, and I find myself standing in my office

и то потича стремглаво, а аз намирам себе си стояща насред офиса,

filled with an unfamiliar melody, full on groove inside me,

изпълнена с непозната мелодия, разбуждаща вълнение вътре в мен

and around me, and it sends me spinning with ideas,

и около мен, то ми изпраща връхлитащи идеи

and the humming road is open, and I can drive it and drive it,

и пътят на жуженето е отворен и аз мога да карам по него, и да карам,

and I love working again.

и отново обичам да работя.

But now, I like that hum, but I don't love that hum.

Но сега вече харесвам това жужене, но не обичам това жужене.

I don't need that hum.

Нямам нужда от това жужене.

I am not that hum. That hum is not me,

Аз не съм това жужене. Това жужене не е моята същност,

not anymore.

вече не.

I am bubbles and sticky fingers and dinners with friends.

Аз съм балони и лепкави пръстчета, и вечери около масата с приятели.

I am that hum.

Аз съм този тип жужене.

Life's hum.

Животът е жужене.

Love's hum.

Любовта е жужене.

Work's hum is still a piece of me, it is just no longer all of me,

Жуженето на работата все още е част от мен, но вече е само част,

and I am so grateful.

и съм толкова благодарна.

And I don't give a crap about being a titan,

Въобще не ме интересува дали ще съм титан,

because I have never once seen a titan play Red Rover, Red Rover.

защото никога до сега не съм виждала титан да играе на Разбий портите.

I said yes to less work and more play, and somehow I still run my world.

Казах "Да" на по-малко работа и повече игра и някак пак се справям с всичко.

My brain is still global. My campfires still burn.

Мозъкът ми все още е глобален. Лагерните ми огньове все така горят.

The more I play, the happier I am, and the happier my kids are.

Колкото повече играя, ставам по-щастлива, и толкова по-щастливи са децата ми.

The more I play, the more I feel like a good mother.

Колкото повече играя, толкова повече се чувствам като добра майка.

The more I play, the freer my mind becomes.

Колкото повече играя, толкова повече умът ми се освобождава.

The more I play, the better I work.

Колкото повече играя, толкова по-добре работя.

The more I play, the more I feel the hum,

Колкото повече играя, толкова по-осезаемо става жуженето,

the nation I'm building, the marathon I'm running,

нацията, която строя, маратонът, който бягам,

the troops, the canvas, the high note, the hum, the hum,

войските, пейзажът, тънките струни, жуженето, жуженето,

the other hum, the real hum,

другото жужене, истинското жужене,

life's hum.

жуженето на живота.

The more I feel that hum,

Колкото повече усещам това жужене,

the more this strange, quivering, uncocooned,

толкова повече това странно, трептящо, разбулено,

awkward, brand new,

нетренирано, чисто ново,

alive non-titan feels like me.

живо, не-титанично мен се появява.

The more I feel that hum, the more I know who I am.

Колкото повече усещам това жужене, толкова повече знам коя съм.

I'm a writer, I make stuff up, I imagine.

Аз съм писател, измислям неща, фантазирам.

That part of the job, that's living the dream.

Тази част от работата, това е да изживяваш мечтата.

That's the dream of the job.

Това е мечтаното на работата.

Because a dream job should be a little bit dreamy.

Защото една мечтана работа би трябвало да бъде малко мечтателна.

I said yes to less work and more play.

Казах "Да" на по-малко работа и повече игра.

Titans need not apply.

Титаните не е необходимо да го правят.

Wanna play?

Искате ли да поиграем?

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)