Billy Collins: Everyday moments, caught in time

Translator: Ivelina Petkova Reviewer: Anton Hikov

I'm here to give you

Били Колинс: Тук съм, за да ви дам

your recommended dietary allowance

препоръчителната дневна доза

of poetry.

поезия.

And the way I'm going to do that

И ще го направя

is present to you

като ви представя

five animations

пет анимации

of five of my poems.

на пет от моите стихотворения.

And let me just tell you a little bit of how that came about.

Ще ви разкажа как се появиха.

Because the mixing of those two media

Защото обединяването на тези две медии

is a sort of unnatural or unnecessary act.

е някак неестествено и ненужно.

But when I was United States Poet Laureate --

Но когато бях поет-лауреат на САЩ --

and I love saying that.

обичам да казвам това.

(Laughter)

(Смях)

It's a great way to start sentences.

Страхотен начин е да започнеш изречение.

When I was him back then,

Когато бях лауреат,

I was approached by J. Walter Thompson, the ad company,

с мен се свърза рекламната агенция Джей Уолтър Томпсън,

and they were hired

които бяха наети

sort of by the Sundance Channel.

от канала Сънданс.

And the idea was to have me record some of my poems

Идеята беше да запиша някои от моите стихотворения,

and then they would find animators

а те да намерят аниматори,

to animate them.

които да ги анимират.

And I was initially resistant,

В началото бях против,

because I always think

защото винаги съм си мислел,

poetry can stand alone by itself.

че поезията е достатъчна сама за себе си.

Attempts to put my poems to music

Опитите да комбинират стихотворенията ми с музика

have had disastrous results,

завършваха катастрофално

in all cases.

всеки път.

And the poem, if it's written with the ear,

А ако стихотворението е написано с усещане за ритъм,

already has been set to its own verbal music

то вече си има своята словесна музикалност,

as it was composed.

сякаш е било композирано.

And surely, if you're reading a poem

Освен това, ако четете стихотворение,

that mentions a cow,

в което се споменава една крава,

you don't need on the facing page

не е нужно на отсрещната страница

a drawing of a cow.

да има илюстрация на тази крава.

I mean, let's let the reader do a little work.

Оставете читателя да поработи малко.

But I relented because it seemed like an interesting possibility,

Но накрая се съгласих, защото звучеше интересно,

and also I'm like a total cartoon junkie

а и аз съм страшен фен на анимацията

since childhood.

още от дете.

I think more influential

Въображението ми е било повлияно

than Emily Dickinson or Coleridge or Wordsworth

не толкова от Емили Дикинсън, Колридж или Удсуърт,

on my imagination

колкото от Уорнър Брадърс,

were Warner Brothers, Merrie Melodies

Весели Мелодии

and Loony Tunes cartoons.

и анимациите Шантави Рисунки.

Bugs Bunny is my muse.

Бъгс Бъни е моята муза.

And this way poetry could find its way onto television of all places.

Така поезията щеше да се окаже излъчвана по телевизията.

And I'm pretty much all for poetry in public places --

А аз съм много "за" поезията на публични места --

poetry on buses, poetry on subways,

поезия в автобуса, поезия в метрото,

on billboards, on cereal boxes.

на билбордове, на кутии с корнфлейкс.

When I was Poet Laureate, there I go again --

Когато бях поет-лауреат, ето пак го казвам --

I can't help it, it's true --

не мога да се спра, признавам си --

(Laughter)

(Смях)

I created a poetry channel on Delta Airlines

Създадох поетичен канал на Авиолинии Делта,

that lasted for a couple of years.

който съществува няколко години.

So you could tune into poetry as you were flying.

Можехте да слушате поезия по време на вашия полет.

And my sense is,

Моето усещане е,

it's a good thing to get poetry off the shelves

че е добра идея да свалим поезията от лавицата с книги

and more into public life.

и да я включим в обществения живот.

Start a meeting with a poem. That would be an idea you might take with you.

Започнете някоя среща със стихотворение. Ето ви една идея.

When you get a poem on a billboard or on the radio

Когато видите стихотворение на билборд или го чуете по радиото,

or on a cereal box or whatever,

или върху кутия за корнфлейкс или другаде,

it happens to you so suddenly

срещата е толкова внезапна,

that you don't have time

че нямате време

to deploy your anti-poetry deflector shields

да включите своя щит, отблъскващ поезията,

that were installed in high school.

с който се сдобихте в гимназията.

So let us start with the first one.

Нека да започнем с първото стихотворение.

It's a little poem called "Budapest,"

Това е кратко стихотворение наречено "Будапеща,"

and in it I reveal,

и в него аз разкривам,

or pretend to reveal,

или се преструвам, че разкривам

the secrets of the creative process.

тайните на творческия процес.

(Video) Narration: "Budapest."

(Видео) "Будапеща"

My pen moves along the page

Химикалът ми се движи по страницата

like the snout of a strange animal

като зурлата на странно животно

shaped like a human arm

придобила формата на човешка ръка

and dressed in the sleeve

и облечена в ръкава

of a loose green sweater.

на широк зелен пуловер.

I watch it sniffing the paper ceaselessly,

Наблюдавам го как неуморно души хартията

intent as any forager

с упоритостта на всяко едно тревопасно,

that has nothing on its mind

което не мисли за нищо друго,

but the grubs and insects

освен за червеи и насекоми,

that will allow it to live another day.

които ще му дадат още един ден живот.

It wants only to be here tomorrow,

То просто иска утре още да е тук

dressed perhaps

може би облечено

in the sleeve of a plaid shirt,

в ръкава на карирана риза,

nose pressed against the page,

с нос опрян в страницата,

writing a few more dutiful lines

пишещ прилежно още няколко реда,

while I gaze out the window

докато аз съм се загледал през прозореца

and imagine Budapest

и си представям Будапеща

or some other city

или някой друг град,

where I have never been.

където никога не съм бил.

BC: So that makes it seem a little easier.

БК: По този начин поезията изглежда малко по-лесна.

(Applause)

(Аплодисменти)

Writing is not actually as easy as that for me.

Всъщност писането не ми се отдава толкова лесно.

But I like to pretend that it comes with ease.

Но аз обичам да се преструвам, че го правя с лекота.

One of my students came up after class, an introductory class,

Една от моите студентки дойде при мен след първия ни час

and she said, "You know, poetry is harder than writing,"

и ми каза, "Според мен поезията е по-трудна от писането,"

which I found both erroneous and profound.

което за мен е хем погрешно, хем много дълбоко.

(Laughter)

(Смях)

So I like to at least pretend it just flows out.

Така че обичам поне да се преструвам, че поезията ми се отдава с лекота.

A friend of mine has a slogan; he's another poet.

Един мой приятел поет си има свое мото.

He says that, "If at first you don't succeed,

Той казва: "Ако в началото не успееш,

hide all evidence you ever tried."

скрий всякакви доказателства, че изобщо си опитвал."

(Laughter)

(Смях)

The next poem is also rather short.

Следващото стихотворение е доста кратко.

Poetry just says a few things in different ways.

Поезията просто представя неща по различен начин.

And I think you could boil this poem down to saying,

И според мен това стихотворение може да бъде сведено до:

"Some days you eat the bear, other days the bear eats you."

"Някои дни ти изяждаш мечката, а в други тя изяжда теб."

And it uses the imagery

То използва символиката

of dollhouse furniture.

на мебелите от къщичка за кукли.

(Video) Narration: "Some Days."

(Видео) "Някои дни"

Some days

През някои дни

I put the people in their places at the table,

слагам хората на техните места на масата,

bend their legs at the knees,

огъвам краката им в колената,

if they come with that feature,

ако това е техният номер в програмата

and fix them into the tiny wooden chairs.

и ги поставям в миниатюрни дървени столчета.

All afternoon they face one another,

Цял следобед се гледат един друг,

the man in the brown suit,

мъжът в кафявото сако,

the woman in the blue dress --

жената в синята рокля,

perfectly motionless, perfectly behaved.

напълно неподвижни, съвършено възпитани.

But other days I am the one

Но през други дни аз съм този,

who is lifted up by the ribs

който е вдигнат за ребрата,

then lowered into the dining room of a dollhouse

после е спуснат в трапезарията на кукленска къща

to sit with the others at the long table.

да седи с останалите на дългата маса.

Very funny.

Доста забавно,

But how would you like it

но как щеше да ви се стори,

if you never knew from one day to the next

ако никога не знаехте за времето от днес за утре,

if you were going to spend it

дали ще го прекарате

striding around like a vivid god,

крачейки наоколо като жив бог,

your shoulders in the clouds,

рамената ви в облаците,

or sitting down there

или да седите там

amidst the wallpaper

сред тапетите,

staring straight ahead

взирайки се право напред

with your little plastic face?

с малкото си пластмасово лице?

(Applause)

(Аплодисменти)

BC: There's a horror movie in there somewhere.

БК: Ще стане за сюжет на филм на ужасите.

The next poem is called forgetfulness,

Следващото стихотворение се казва "Забравяне"

and it's really just a kind of poetic essay

и е нещо като поетично есе

on the subject of mental slippage.

за спомените, които ни се изплъзват от ума.

And the poem begins

А стихотворението започва

with a certain species of forgetfulness

със специален вид забравяне,

that someone called

което някои наричат

literary amnesia,

литературна амнезия,

in other words, forgetting the things that you have read.

с други думи, да забравиш нещо, което си прочел.

(Video) Narration: "Forgetfulness."

(Видео) "Забравяне"

The name of the author is the first to go,

Първо забравяш името на автора,

followed obediently

чинно следвано

by the title, the plot,

от заглавието, сюжета,

the heartbreaking conclusion,

сърцераздирателния край,

the entire novel,

целия роман,

which suddenly becomes one you have never read,

който изведнъж се превръща в нещо, което никога не си чел,

never even heard of.

не си и чувал.

It is as if, one by one,

Като че ли един по един,

the memories you used to harbor

спомените, приютени в ума ти,

decided to retire to the southern hemisphere of the brain

са решили да се оттеглят в южното полукълбо на мозъка ти,

to a little fishing village

в малко рибарско селце,

where there are no phones.

където няма телефони.

Long ago,

Преди много време,

you kissed the names of the nine muses good-bye

целуна за сбогом имената на деветте музи

and you watched the quadratic equation

и наблюдава как квадратното уравнение

pack its bag.

си стяга багажа.

And even now,

И дори сега,

as you memorize the order of the planets,

опитвайки се да запомниш реда на планетите,

something else is slipping away,

нещо друго ти се изплъзва,

a state flower perhaps,

вид цвете може би,

the address of an uncle,

адреса на някой вуйчо,

the capital of Paraguay.

столицата на Парагвай.

Whatever it is

Каквото и да е това,

you are struggling to remember,

което се мъчиш да си спомниш,

it is not poised on the tip of your tongue,

то не е на върха на езика ти,

not even lurking

дори не се крие

in some obscure corner

в някой тъмен ъгъл

of your spleen.

на далака ти.

It has floated away

То е отплувало

down a dark mythological river

надолу по тъмната митологична река,

whose name begins with an L

чието име започва с Л,

as far as you can recall,

доколкото си спомняш,

well on your own way to oblivion

надолу по твоя път към забравата,

where you will join those

където ще се присъединиш към онези,

who have forgotten even how to swim

които са забравили дори как се плува

and how to ride a bicycle.

и как се кара колело.

No wonder you rise in the middle of the night

Нищо чудно, че ставаш по средата на нощта

to look up the date of a famous battle

да провериш датата на някоя известна битка

in a book on war.

в някоя книга за войната.

No wonder the Moon in the window

Нищо чудно, че луната през прозореца

seems to have drifted out of a love poem

сякаш е излязла от някое любовно стихотворение,

that you used to know by heart.

което знаеше наизуст.

(Applause)

(Аплодисменти)

BC: The next poem is called "The Country"

БК: Следващото стихотворение се казва "Провинцията"

and it's based on,

и е вдъхновено от живота ми,

when I was in college

когато учих в колеж,

I met a classmate who remains to be a friend of mine.

Там имах съученик, който още ми е приятел.

He lived, and still does, in rural Vermont.

Той живееше и все още живее в провинциален Вермонт.

I lived in New York City.

Аз живеех в Ню Йорк.

And we would visit each other.

И ние си ходихме на гости.

And when I would go up to the country,

Когато аз го посещавах,

he would teach me things like deer hunting,

той ме водеше, например, на лов за сърни,

which meant getting lost with a gun basically --

където аз в общи линии се губих с пушка в ръка --

(Laughter)

(Смях)

and trout fishing and stuff like that.

или да ловим пъстърва и подобни неща.

And then he'd come down to New York City

След това той идваше в Ню Йорк

and I'd teach him what I knew,

и аз го учех на това, което знаех,

which was largely smoking and drinking.

основно да пие и да пуши.

(Laughter)

(Смях)

And in that way we traded lore with each other.

И по този начин обменяхме знания.

The poem that's coming up

Следващото стихотворение

is based on him trying to tell me a little something

е вдъхновено от опитите му да ме научи

about a domestic point of etiquette

за един домашен аспект на етикета

in country living

на живота в провинцията,

that I had a very hard time, at first, processing.

който в началото много трудно разбрах.

It's called "The Country."

Казва се "Провинцията."

(Video) Narration: "The Country."

(Видео): "Провинцията"

I wondered about you

Много ми стана чуден,

when you told me never to leave

когато ми каза никога да не оставям

a box of wooden strike-anywhere matches

кибрит със "самозапалващи се" клечки

just lying around the house,

просто ей така из къщата,

because the mice might get into them

защото мишките могат да ги докопат

and start a fire.

и да запалят огън.

But your face was absolutely straight

Изглеждаше напълно сериозен,

when you twisted the lid down

когато завинти капака

on the round tin

на кръглата тенекиена кутия,

where the matches, you said, are always stowed.

в която ти каза, че винаги държиш клечките.

Who could sleep that night?

Кой би могъл да заспи тази нощ?

Who could whisk away the thought

Кой би могъл да се отърси от мисълта

of the one unlikely mouse

за някоя необичайна мишка,

padding along a cold water pipe

тупкайки с краченца по студената тръба

behind the floral wallpaper,

зад тапетите на цветя,

gripping a single wooden match

носеща една единствена дървена клечка

between the needles of his teeth?

между иглените си зъби?

Who could not see him rounding a corner,

Не успяхме да го видим как се скрива зад ъгъла,

the blue tip scratching against rough-hewn beam,

синият връх одрасква грубата дървена подпора,

the sudden flare

внезапният блясък,

and the creature, for one bright, shining moment,

а животното, за един ярък, ослепителен момент,

suddenly thrust ahead of his time --

изведнъж се изстрелва напред във времето --

now a fire-starter,

открива огъня,

now a torch-bearer

носи факела

in a forgotten ritual,

в забравен ритуал,

little brown druid

малък кафяв друид,

illuminating some ancient night?

осветяващ някоя древна нощ?

And who could fail to notice,

И кой би пропуснал да забележи,

lit up in the blazing insulation,

осветени от пожара,

the tiny looks of wonderment

малките погледи на удивление

on the faces of his fellow mice --

по лицата на останалите мишки --

one-time inhabitants

предишните обитатели

of what once was your house in the country?

на това, което беше твоята къща в провинцията?

(Applause)

(Аплодисменти)

BC: Thank you.

БК: Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. And the last poem is called "The Dead."

Благодаря ви. И последното стихотворение се казва "Мъртвите".

I wrote this after a friend's funeral,

Написах го след погребението на приятел,

but not so much about the friend as something the eulogist kept saying,

но те не е свързано толкова с приятеля ми, а с нещо което каза проповедника,

as all eulogists tend to do,

нещо което проповедниците често казват,

which is how happy the deceased would be

а именно колко би бил щастлив починалият,

to look down and see all of us assembled.

ако погледне надолу и ни види всички събрани.

And that to me was a bad start to the afterlife,

За мен това е лошо начало на отвъдния живот,

having to witness your own funeral and feel gratified.

да бъдеш свидетел на собственото си погребение и да се чувстваш удовлетворен.

So the little poem is called "The Dead."

И така, краткото стихотворение се казва "Мъртвите".

(Video) Narration: "The Dead."

(Видео): "Мъртвите"

The dead are always looking down on us,

Мъртвите винаги гледат надолу към нас,

they say.

говорят хората.

While we are putting on our shoes or making a sandwich,

Докато си обуваме обувките или си правим сандвич,

they are looking down

те ни гледат отгоре,

through the glass-bottom boats of heaven

от небесните лодки със стъклени дъна,

as they row themselves slowly

докато бавно загребват

through eternity.

през вечността.

They watch the tops of our heads

Те наблюдават как върховете на главите ни

moving below on Earth.

се движат долу на Земята.

And when we lie down

И когато легнем

in a field or on a couch,

в поле или на дивана,

drugged perhaps

може би упоени

by the hum of a warm afternoon,

от жуженето на топлия следобед,

they think we are looking back at them,

те си мислят, че ние също ги гледаме,

which makes them lift their oars

и това ги кара да вдигнат греблата,

and fall silent

да замълчат

and wait like parents

и да ни чакат като родители,

for us to close our eyes.

да затворим очи.

(Applause)

(Аплодисменти)

BC: I'm not sure if other poems will be animated.

БК: Не съм сигурен дали други стихотворения ще бъдат анимирани.

It took a long time --

Отне доста време --

I mean, it's rather uncommon to have this marriage --

подобен брак е доста необичаен --

a long time to put those two together.

доста време да обединим двете медии.

But then again, it took us a long time

Но от друга страна ни отне доста време

to put the wheel and the suitcase together.

да се сетим да сложим колелца на куфара.

(Laughter)

(Смях)

I mean, we had the wheel for some time.

Отдавна бяхме открили колелото.

And schlepping is an ancient and honorable art.

А хамалството е древен и уважаван занаят.

(Laughter)

(Смях)

I just have time

Имам още малко време,

to read a more recent poem to you.

за да ви прочета едно мое по-скорошно стихотворение.

If it has a subject,

Темата му е

the subject is adolescence.

юношеството.

And it's addressed to a certain person.

Адресирано е до определен човек.

It's called "To My Favorite 17-Year-Old High School Girl."

Нарича се "До моята любима седемнадесетгодишна гимназиална ученичка."

"Do you realize that if you had started building the Parthenon

"Осъзнаваш ли, че ако беше започнала да строиш Партенона

on the day you were born,

от деня, в който се роди,

you would be all done in only one more year?

щеше да си готова след само още една година?

Of course, you couldn't have done that all alone.

Разбира се, нямаше да го строиш съвсем сама.

So never mind;

Но няма значение;

you're fine just being yourself.

няма нищо лошо в това да бъдеш самата себе си.

You're loved for just being you.

Хората те обичат заради това, което си.

But did you know that at your age

Но знаеш ли че на твоята възраст

Judy Garland was pulling down 150,000 dollars a picture,

Джуди Гарланд изкарваше по 150 000 долара на филм,

Joan of Arc was leading the French army to victory

Жана Д'арк водеше френската армия към победата,

and Blaise Pascal had cleaned up his room --

а Блейз Паскал беше подредил стаята си --

no wait, I mean he had invented the calculator?

не, чакай, исках да кажа, че беше измислил калкулатора?

Of course, there will be time for all that

Разбира се, ще имаш време за всичко това

later in your life,

по-късно в живота ти,

after you come out of your room

след като излезеш от твоята стая

and begin to blossom,

и разцъфтиш

or at least pick up all your socks.

или поне си прибереш всичките чорапи.

For some reason I keep remembering

По някаква причина все ми идва наум

that Lady Jane Grey was queen of England

как Лейди Джейн Грей е станала кралица на Англия,

when she was only 15.

когато е била само на 15.

But then she was beheaded, so never mind her as a role model.

Но после е била обезглавена, така че не става за модел на подражание.

(Laughter)

(Смях)

A few centuries later,

Няколко века по-късно,

when he was your age,

когато е бил на твоята възраст,

Franz Schubert was doing the dishes for his family,

Франц Шуберт е миел чиниите вкъщи,

but that did not keep him

но това не му попречило

from composing two symphonies, four operas

да напише две симфонии, четири опери

and two complete masses as a youngster.

и две завършени меси като малък.

(Laughter)

(Смях)

But of course, that was in Austria

Но разбира се, това е било в Австрия,

at the height of Romantic lyricism,

по време на апогея на романтичния лиризъм,

not here in the suburbs of Cleveland.

не тук, в предградията на Кливланд.

(Laughter)

(Смях)

Frankly, who cares

И честно казано, на кого му пука,

if Annie Oakley was a crack shot at 15

че Ани Оукли е била велик стрелец само на 15,

or if Maria Callas debuted as Tosca at 17?

а Мария Калас е дебютирала като Тоска на 17?

We think you're special just being you --

За нас ти си специална каквато си --

playing with your food and staring into space.

играейки с храната си загледана в празното пространство.

(Laughter)

(Смях)

By the way,

Между другото,

I lied about Schubert doing the dishes,

излъгах, че Шуберт е миел чиниите,

but that doesn't mean he never helped out around the house."

но това не означава, че не е помагал вкъщи."

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. Thank you.

Благодаря ви. Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thanks.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)