Chris Downey: Design with the blind in mind

Translator: Mihaela Nicheva Reviewer: Anton Hikov

So, stepping down out of the bus,

Слизайки от автобуса

I headed back to the corner

се насочих към ъгъла

to head west en route to a braille training session.

за да тръгна на запад, на път към урок по брайлов шрифт.

It was the winter of 2009,

Беше зимата на 2009

and I had been blind for about a year.

и аз бях сляп от около година.

Things were going pretty well.

Нещата вървяха доста добре.

Safely reaching the other side,

Стигайки безопасно до другата страна,

I turned to the left,

се обърнах наляво,

pushed the auto-button for the audible pedestrian signal,

натиснах бутона за звуков сигнал на светофара

and waited my turn.

и зачаках реда си.

As it went off, I took off

Тръгнах, когато чух сигнала

and safely got to the other side.

и стигнах безопасно до другата страна.

Stepping onto the sidewalk,

Когато стъпих на тротоара,

I then heard the sound of a steel chair

чух как един метален стол

slide across the concrete sidewalk in front of me.

се плъзна по бетонния тротоар пред мен.

I know there's a cafe on the corner,

Знам, че на ъгъла има кафене

and they have chairs out in front,

и че отпред има столове,

so I just adjusted to the left

за това се преместих на ляво

to get closer to the street.

за да бъда по близо до улицата.

As I did, so slid the chair.

Същото направи и столът.

I just figured I'd made a mistake,

Предположих, че съм направил грешка

and went back to the right,

и се върнах надясно.

and so slid the chair in perfect synchronicity.

Столът се плъзна в перфектен синхрон.

Now I was getting a little anxious.

Започнах леко да се притеснявам.

I went back to the left,

Мръднах на ляво

and so slid the chair,

и столът се плъзна

blocking my path of travel.

блокирайки пътя ми.

Now, I was officially freaking out.

Вече официално се побърквах.

So I yelled,

Затова извиках:

"Who the hell's out there? What's going on?"

'Кой, по дяволите, е там? Какво става?'

Just then, over my shout,

Именно тогава, покрай вика си,

I heard something else, a familiar rattle.

чух нещо друго, едно познато потракване.

It sounded familiar,

Звучеше познато,

and I quickly considered another possibility,

и бързо се сетих за една друга вероятност.

and I reached out with my left hand,

Посегнах с лявата си ръка

as my fingers brushed against something fuzzy,

и пръстите ми докоснаха нещо рошаво,

and I came across an ear,

напипах ухо,

the ear of a dog, perhaps a golden retriever.

ухото на куче, може би голдън ретрийвър.

Its leash had been tied to the chair

Каишката ѝ беше завързана за стола,

as her master went in for coffee,

докато стопанинът беше влязъл за кафе,

and she was just persistent in her efforts

а тя просто беше постоянна в усилията си

to greet me, perhaps get a scratch behind the ear.

да ме поздрави и може би да получи почесване зад ухото.

Who knows, maybe she was volunteering for service.

Кой знае, може би доброволно предлагаше услугите си.

(Laughter)

(Смях)

But that little story is really about

Но тази кратка история всъщност

the fears and misconceptions that come along

е за страховете и заблудите, съпътстващи

with the idea of moving through the city

идеята за движението из града

without sight,

без зрение,

seemingly oblivious to the environment

привидно незабелязвайки околната среда

and the people around you.

и хората наоколо.

So let me step back and set the stage a little bit.

Позволете ми да се върна назад и да поставя нещата в перспектива.

On St. Patrick's Day of 2008,

На деня на Свети Патрик през 2008 година

I reported to the hospital for surgery

бях приет в болница за операция,

to remove a brain tumor.

за премахването на мозъчен тумор.

The surgery was successful.

Операцията беше успешна.

Two days later, my sight started to fail.

Два дни по-късно зрението ми започна да отслабва.

On the third day, it was gone.

На третия ден си бе отишло.

Immediately, I was struck by an incredible sense

Незабавно ме обзе усещане за страх,

of fear, of confusion, of vulnerability,

за объркване, за уязвимост,

like anybody would.

както всеки в моята ситуация би направил.

But as I had time to stop and think,

Но след като имах време да спра и да помисля,

I actually started to realize

всъщност започнах да осъзнавам,

I had a lot to be grateful for.

че имам много неща, за които да съм благодарен.

In particular, I thought about my dad,

В частност, се сетих за баща ми,

who had passed away from complications

който почина от усложненията

from brain surgery.

на мозъчна операция.

He was 36. I was seven at the time.

Той беше на 36. Тогава бях на седем.

So although I had every reason

Така че, въпреки че имах много причини

to be fearful of what was ahead,

да се боя от това, което ме очакваше

and had no clue quite what was going to happen,

и нямах никакво понятие точно какво щеше да се случи,

I was alive.

бях жив.

My son still had his dad.

Синът ми все още имаше баща.

And besides, it's not like I was the first person

Освен това, не бях първият човек

ever to lose their sight.

изгубил зрението си.

I knew there had to be all sorts of systems

Знаех, че трябва да има множество системи

and techniques and training to have

и техники, които да ме обучат

to live a full and meaningful, active life

как да водя пълноценен, значим и активен живот

without sight.

без зрение.

So by the time I was discharged from the hospital

Докато дойде време да ме изпишат от болницата,

a few days later, I left with a mission,

няколко дни по-късно, аз си тръгнах с мисия,

a mission to get out and get the best training

мисия да изляза, да получа най-доброто обучение,

as quickly as I could and get on to rebuilding my life.

възможно най-бързо и да започна да строя живота си на ново.

Within six months, I had returned to work.

След шест месеца вече се бях върнал на работа.

My training had started.

Обучението ми беше започнало.

I even started riding a tandem bike

Дори започнах да карам двойно колело

with my old cycling buddies,

със старите си приятели колоездачи.

and was commuting to work on my own,

Пътувах до работа сам,

walking through town and taking the bus.

пеша през града и с автобус.

It was a lot of hard work.

Беше много трудно.

But what I didn't anticipate

Но това, което не бях предвидил,

through that rapid transition

през този бърз преход,

was the incredible experience of the juxtaposition

беше невероятното изживяване от съпоставянето

of my sighted experience up against my unsighted experience

на усещанията ми като зрящ с тези на незрящ,

of the same places and the same people

от същите места и същите хора,

within such a short period of time.

за толкова кратък период от време.

From that came a lot of insights,

От там достигнах до много прозрения,

or outsights, as I called them,

или - както аз ги наричам - наблюдения,

things that I learned since losing my sight.

Неща, които научих след като изгубих зрението си.

These outsights ranged from the trival

Тези наблюдения варираха от тривиални

to the profound,

до задълбочени,

from the mundane to the humorous.

от ежедневни до смешни.

As an architect, that stark juxtaposition

Като архитект, това рязко съпоставяне

of my sighted and unsighted experience

на усещанията ми като зрящ и незрящ

of the same places and the same cities

от същите места и същите градове

within such a short period of time

за толкова кратко време,

has given me all sorts of wonderful outsights

ме доведе до множество чудесни наблюдения

of the city itself.

за самия град.

Paramount amongst those

Най-главното от които

was the realization that, actually,

беше осъзнаването, че всъщност

cities are fantastic places for the blind.

градовете са фантастични места за слепите.

And then I was also surprised

Също така бях изненадан

by the city's propensity for kindness and care

от склонността на града към доброта и грижа,

as opposed to indifference or worse.

вместо към безразличие или по-лошо.

And then I started to realize that

И тогава започнах да осъзнавам,

it seemed like the blind seemed to have

че слепите, като че ли имат

a positive influence on the city itself.

положително влияние над самия град.

That was a little curious to me.

Това ми се стори любопитно.

Let me step back and take a look

Нека се върнем назад и да разгледаме

at why the city is so good for the blind.

защо градът е толкова добър за слепите.

Inherent with the training for recovery from sight loss

Присъщо за обучението за възстановяване от загуба на зрението

is learning to rely on all your non-visual senses,

е да се научите да разчитате на всичките си не-визуални сетива,

things that you would otherwise maybe ignore.

на нещата, които иначе бихте игнорирали.

It's like a whole new world of sensory information

Сякаш един цял нов свят на сетивна информация

opens up to you.

се разкрива пред Вас.

I was really struck by the symphony

Бях наистина впечатлен от симфонията

of subtle sounds all around me in the city

от едва доловими звуци около мен в града,

that you can hear and work with

които можете да чуете и чрез тях

to understand where you are,

да разберете къде се намирате,

how you need to move, and where you need to go.

как да се движите и къде да отидете.

Similarly, just through the grip of the cane,

По същия начин, само чрез хватката на бастуна,

you can feel contrasting textures in the floor below,

можете да усетите контрастиращи материи по земята,

and over time you build a pattern of where you are

и с течение на времето изграждате модел за това къде се намирате

and where you're headed.

и на къде сте се запътили.

Similarly, just the sun warming one side of your face

По същия начин, само слънцето, печащо на едната страна на лицето Ви

or the wind at your neck

или вятърът по врата Ви,

gives you clues about your alignment

Ви дава представа за позицията

and your progression through a block

и напредъка Ви по улицата,

and your movement through time and space.

и движението Ви през времето и пространството.

But also, the sense of smell.

Но също и обонянието.

Some districts and cities have their own smell,

Някои квартали и градове имат свои собствени миризми,

as do places and things around you,

както и местата и нещата около Вас,

and if you're lucky, you can even follow your nose

и ако имате късмет, можете дори да следвате носа си

to that new bakery that you've been looking for.

до новата пекарна, която търсите.

All this really surprised me,

Всичко това наистина ме изненада,

because I started to realize that

защото започнах да осъзнавам,

my unsighted experienced

че незрящите ми изживявания

was so far more multi-sensory

бяха много по-многосетивни

than my sighted experience ever was.

отколкото зрящите ми изживявания някога са били.

What struck me also was how much the city

Това, което също ме впечатли,

was changing around me.

беше колко се променяше градът около мен.

When you're sighted,

Когато си зрящ,

everybody kind of sticks to themselves,

всеки като че ли се затваря в себе си,

you mind your own business.

всеки гледа своята работа.

Lose your sight, though,

Когато изгубите зрението си обаче,

and it's a whole other story.

историята става друга.

And I don't know who's watching who,

Не знам кой кого гледа,

but I have a suspicion that a lot of people are watching me.

подозирам, че много хора гледат мен.

And I'm not paranoid, but everywhere I go,

Не съм параноик, но където и да отида,

I'm getting all sorts of advice:

получавам купища съвети:

Go here, move there, watch out for this.

'Ела тук!', 'Мръдни натам!', 'Внимавай за това!'

A lot of the information is good.

Голяма част от информацията е добра.

Some of it's helpful. A lot of it's kind of reversed.

Част от нея е полезна. Голяма част е противоречива.

You've got to figure out what they actually meant.

Трябва да прецените какво всъщност са имали предвид.

Some of it's kind of wrong and not helpful.

Част от нея е грешна и не е от помощ.

But it's all good in the grand scheme of things.

Но всичко това е хубаво като цяло.

But one time I was in Oakland

Веднъж бях в Оукланд,

walking along Broadway, and came to a corner.

вървях по Бродуей и стигнах до един ъгъл.

I was waiting for an audible pedestrian signal,

Чаках звуковия сигнал на светофара

and as it went off, I was just about to step out into the street,

когато той прозвуча, аз тъкмо щях да стъпя на улицата,

when all of a sudden, my right hand

когато от изневиделица дясната ми ръка

was just gripped by this guy,

бе сграбчена от един мъж.

and he yanked my arm and pulled me out into the crosswalk

Той дръпна ръката ми и ме задърпа по пешеходната пътека.

and was dragging me out across the street,

Влачеше ме през улицата,

speaking to me in Mandarin.

говорейки ми на китайски.

(Laughter)

(Смях)

It's like, there was no escape from this man's death grip,

Сякаш нямаше изход от хватката на този мъж,

but he got me safely there.

но той ме доведе безопасно.

What could I do?

Какво можех да направя?

But believe me, there are more polite ways

Но повярвайте ми, има по-учтиви начини

to offer assistance.

да предложите помощ.

We don't know you're there,

Ние не знаем, че сте там,

so it's kind of nice to say "Hello" first.

добре е първо да кажете 'Здрасти'

"Would you like some help?"

'Желаете ли помощ?'

But while in Oakland, I've really been struck by

Когато бях в Оукланд останах наистина впечатлен

how much the city of Oakland changed

от това колко градът се бе променил

as I lost my sight.

със загубата на зрението ми.

I liked it sighted. It was fine.

Харесвах го като зрящ. Беше хубав.

It's a perfectly great city.

Един напълно чудесен град.

But once I lost my sight

Но когато изгубих зрението си

and was walking along Broadway,

и вървях по Бродуей,

I was blessed every block of the way.

ме благославяха на всяка пресечка.

"Bless you, man."

'Бог да те благослови, човече!'

"Go for it, brother."

'Давай, братко!'

"God bless you."

'Бог да те благослови!'

I didn't get that sighted.

Това не ми се случваше като зрящ.

(Laughter)

(Смях)

And even without sight, I don't get that in San Francisco.

Дори като незрящ, не получавам това отношение в Сан Франциско.

And I know it bothers some of my blind friends,

Знам, че това притеснява някои от слепите ми приятели,

it's not just me.

не съм само аз.

Often it's thought that

Често се смята,

that's an emotion that comes up out of pity.

че тази емоция идва от съжаление.

I tend to think that it comes out of our shared humanity,

Аз мисля, че произлиза от споделената ни човечност,

out of our togetherness, and I think it's pretty cool.

от нашата сплотеност, и мисля че това е много хубаво.

In fact, if I'm feeling down,

Всъщност, ако се чувствам омърлушен

I just go to Broadway in downtown Oakland,

просто отивам на Бродуей в долната част на Оукланд,

I go for a walk, and I feel better like that,

разхождам се и за нула време

in no time at all.

се чувствам по-добре.

But also that it illustrates how

Но това също показва как

disability and blindness

уврежданията и слепотата

sort of cuts across ethnic, social,

някак пресичат етническите, социални,

racial, economic lines.

расови и икономически граници.

Disability is an equal-opportunity provider.

Уврежданията предоставят равни възможности.

Everybody's welcome.

Всеки е добре дошъл.

In fact, I've heard it said in the disability community

Всъщност, в обществото на хората с увреждания, съм чувал да казват,

that there are really only two types of people:

че има само два вида хора:

There are those with disabilities,

Тези с увреждания,

and there are those that haven't quite found theirs yet.

и тези, които още не са открили своето.

It's a different way of thinking about it,

Това е един различен поглед над въпроса,

but I think it's kind of beautiful,

но аз смятам, че е прекрасен,

because it is certainly far more inclusive

защото със сигурност е по-приобщаващ

than the us-versus-them

от ние-срещу-тях

or the abled-versus-the-disabled,

или здравите-срещу-увредените,

and it's a lot more honest and respectful

също така носи много повече честност и уважение

of the fragility of life.

към крехкостта на живота.

So my final takeaway for you is

Така че това, което бих искал да отнесете със себе си на финала,

that not only is the city good for the blind,

е не само, че градът е добър за слепите,

but the city needs us.

а и че градът има нужда от нас.

And I'm so sure of that that

И съм толкова убеден в това,

I want to propose to you today

че днес искам да ви предложа,

that the blind be taken as the prototypical city dwellers

да приемем слепите за прототипни обитатели на града

when imagining new and wonderful cities,

когато планираме нови, прекрасни градове,

and not the people that are thought about

а не да мислим за тях,

after the mold has already been cast.

чак когато матрицата вече е излята.

It's too late then.

Тогава е твърде късно.

So if you design a city with the blind in mind,

Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

you'll have a rich, walkable network of sidewalks

ще се имате богата мрежа от пешеходни тротоари,

with a dense array of options and choices

с широк спектър на възможности за избор,

all available at the street level.

достъпни на самата улица.

If you design a city with the blind in mind,

Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

sidewalks will be predictable and will be generous.

тротоарите ще са щедри и предвидими.

The space between buildings will be well-balanced

Разстоянието между сградите ще бъде добре разпределено

between people and cars.

между хората и колите.

In fact, cars, who needs them?

Всъщност, колите, кому са нужни те?

If you're blind, you don't drive. (Laughter)

Ако си сляп не караш кола. (Смях)

They don't like it when you drive. (Laughter)

Не се приема добре от околните. (Смях)

If you design a city with the blind in mind,

Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

you design a city with a robust,

проектирате град със здрава,

accessible, well-connected mass transit system

достъпна, добре свързана система за обществен транспорт,

that connects all parts of the city

свързваща всички части на града

and the region all around.

и районите около него.

If you design a city with the blind in mind,

Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

there'll be jobs, lots of jobs.

ще има работа, много работа.

Blind people want to work too.

Слепите също искат да работят.

They want to earn a living.

Искат да печелят прехраната си.

So, in designing a city for the blind,

Така че, проектирайки град, с мисъл за слепите,

I hope you start to realize

надявам се започвате да разбирате,

that it actually would be a more inclusive,

че той всъщност би бил един по-приемствен,

a more equitable, a more just city for all.

по-справедлив град за всички.

And based on my prior sighted experience,

И основавайки се на предишния ми опит като зрящ,

it sounds like a pretty cool city,

ми се струва като един доста готин град.

whether you're blind, whether you have a disability,

Без значение дали си сляп, имаш увреждане,

or you haven't quite found yours yet.

или все още не си намерил своето.

So thank you.

Благодаря ви!

(Applause)

(Аплодисменти)