The biology of our best and worst selves | Robert Sapolsky

Translator: Biliana Nikolova Reviewer: Anton Hikov

Chris Anderson: So Robert spent the last few years

Крис Андерсън: През последните няколко години Робърт

think about how weird human behavior is,

разсъждава колко е странно човешкото поведение

and how inadequate most of our language trying to explain it is.

и колко неадекватен е нашият език в опитите си да го обясни.

And it's very exciting to hear him explain some of the thinking behind it

Изключително вълнуващо е да чуем размислите му по темата

in public for the first time.

пред публика за първи път.

Over to you now, Robert Sapolsky.

Към Вас, Робърт Саполски.

(Applause)

(Аплодисменти)

Robert Sapolsky: Thank you.

Робърт Саполски: Благодаря.

The fantasy always runs something like this.

Фантазиите ни винаги следват някакъв такъв сценарий.

I've overpowered his elite guard,

Успявам да обезвредя елитната му охрана,

burst into his secret bunker

нахлувам в тайния му бункер,

with my machine gun ready.

с картечницата ми в бойна готовност.

He lunges for his Luger.

Посяга към своя пистолет „Люгер“.

I knock it out of his hand.

Избивам го от ръката му.

He lunges for his cyanide pill.

Посяга към цианидното хапче.

I knock that out of his hand.

Избивам го от ръката му.

He snarls,

Оголва зъби,

comes at me with otherworldly strength.

мята се върху ми с нечовешка сила.

We grapple, we fight,

Вкопчваме се един в друг, бием се,

I manage to pin him down

успявам да го закова на място

and put on handcuffs.

и да му поставя белезниците.

"Adolf Hitler," I say,

- Адолф Хитлер - казвам, -

"I arrest you for crimes against humanity."

арестувам Ви за престъпления срещу човечеството.

Here's where the Medal of Honor version of the fantasy ends

И тук частта от фантазията, заслужаваща медал на честа, свършва

and the imagery darkens.

и образите помръкват.

What would I do if I had Hitler?

Какво бих направил, ако Хитлер беше в ръцете ми?

It's not hard to imagine once I allow myself.

Не е трудно да си представя, ако дам воля на фантазията си.

Sever his spine at the neck.

Ще разсека гръбнака му през врата.

Take out his eyes with a blunt instrument.

Ще извадя очите му с тъп инструмент.

Puncture his eardrums. Cut out his tongue.

Ще пробия тъпанчетата му. Ще отрежа езика му.

Leave him alive on a respirator,

Ще го оставя да живее на респиратор,

tube-fed, not able to speak or move or see or hear, just to feel,

да се храни с тръба, да не говори, да се движи, вижда и чува, а само да чувства.

and then inject him with something cancerous

След това ще му инжектирам канцерогенно вещество,

that's going to fester and pustulate

което ще се разлага и гноясва,

until every cell in his body is screaming in agony,

докато всяка клетка в тялото му започне да пищи в агония,

until every second feels like an eternity in hell.

докато чувства всяка секунда като вечност в адски мъки.

That's what I would do to Hitler.

Ето това ще направя с Хитлер.

I've had this fantasy since I was a kid,

Имам тази фантазия още от дете,

still do sometimes,

понякога и сега я преживявам,

and when I do, my heart speeds up --

и когато това се случва, сърцето ми препуска –

all these plans for the most evil, wicked soul in history.

всички тези планове за най-злата, най-проклетата душа в историята.

But there's a problem,

Но има проблем,

which is I don't actually believe in souls or evil,

а той е, че всъщност не вярвам в душите или пък в злото,

and I think wicked belongs in a musical.

и си мисля, че проклетията е запазена за мюзикълите.

But there's some people I would like to see killed,

Но пък има хора, които ми се иска да бъдат убити,

but I'm against the death penalty.

само че съм против смъртната присъда.

But I like schlocky violent movies,

Но пък обичам шокиращите филми с насилие,

but I'm for strict gun control.

но искам да се наложи строг контрол на оръжията.

But then there was a time I was at a laser tag place,

Но пък веднъж играх лазерни игри

and I had such a good time hiding in a corner shooting at people.

и супер се забавлявах да стрелям по хората, спотайвайки се в ъгъла.

In other words, I'm your basic confused human when it comes to violence.

С други думи, аз съм обикновеният объркан човек, когато говорим за насилие.

Now, as a species, we obviously have problems with violence.

Като животински вид, очевидно имаме проблеми с насилието.

We use shower heads to deliver poison gas,

Използваме душове с отровен газ,

letters with anthrax, airplanes as weapons,

писма с антракс, самолети като оръжия,

mass rape as a military strategy.

масови изнасилвания като военна стратегия.

We're a miserably violent species.

Ние сме жестоко агресивен животински вид.

But there's a complication,

Но има усложнение,

which is we don't hate violence,

а то е, че ние не мразим насилието,

we hate the wrong kind.

мразим погрешния вид насилие.

And when it's the right kind,

А когато е правилният вид,

we cheer it on, we hand out medals,

ние го аплодираме, връчваме медали,

we vote for, we mate with our champions of it.

даваме гласа си и се женим за неговите защитници.

When it's the right kind of violence,

Когато е правилният вид насилие,

we love it.

ние го харесваме.

And there's another complication,

И има още едно усложнение,

which is, in addition to us being this miserably violent species,

което е, че освен, че сме жестоко агресивен животински вид,

we're also this extraordinarily altruistic, compassionate one.

ние сме и изключително алтруистичен, състрадателен вид.

So how do you make sense of the biology of our best behaviors,

Как тогава да разберем биологията на нашето най-добро,

our worst ones and all of those ambiguously in between?

най-лошо и противоречиво разположено помежду им поведение?

Now, for starters,

И така, за начинаещите,

what's totally boring is understanding the motoric aspects of the behavior.

най-досадното е да се разберат моторно- двигателните елементи на поведението.

Your brain tells your spine, tells your muscles

Вашият мозък казва на гръбначния ви стълб, на вашите мускули

to do something or other,

да изпълнят дадена команда

and hooray, you've behaved.

и, ура, извършвате действие.

What's hard is understanding the meaning of the behavior,

Трудно обаче е да се разбере значението на поведението,

because in some settings, pulling a trigger is an appalling act;

тъй като в някои ситуации натискането на спусъка е ужасен акт,

in others, it's heroically self-sacrificial.

а в други – героична саможертва.

In some settings, putting your hand one someone else's

В някои ситуации, поставянето на ръка върху тази на друг човек

is deeply compassionate.

е знак на дълбоко състрадание.

In others, it's a deep betrayal.

В други, на долно предателство.

The challenge is to understand

Предизвикателството е да разберем

the biology of the context of our behaviors,

биологията на контекста на нашето поведение

and that's real tough.

и тук е голямата трудност.

One thing that's clear, though, is you're not going to get anywhere

Едно нещо обаче е ясно и то е, че няма да стигнете доникъде,

if you think there's going to be the brain region or the hormone

ако мислите, че има част от мозъка или хормон

or the gene or the childhood experience

или ген или преживяване от детството

or the evolutionary mechanism that explains everything.

или еволюционен механизъм, който обяснява всичко.

Instead, every bit of behavior has multiple levels of causality.

Вместо това, всяко наше поведение има много нива на причини и следствия.

Let's look at an example.

Нека да разгледаме един пример.

You have a gun.

Държите пистолет.

There's a crisis going on:

Има някаква криза:

rioting, violence, people running around.

бунт, насилие, хората тичат нагоре-надолу.

A stranger is running at you in an agitated state --

Към вас тича непознат във възбудено състояние –

you can't quite tell if the expression is frightened, threatening, angry --

не можете да кажете дали изражението му е на уплаха, заплаха, ярост –

holding something that kind of looks like a handgun.

държи нещо, което изглежда като револвер.

You're not sure.

Не сте сигурни.

The stranger comes running at you

Непознатият ви приближава, тичайки,

and you pull the trigger.

а вие натискате спусъка.

And it turns out that thing in this person's hand

И се оказва, че в ръката си човекът е държал

was a cell phone.

мобилен телефон.

So we asked this biological question:

Задаваме биологичния въпрос:

what was going on that caused this behavior?

какво се случи, което причини това поведение?

What caused this behavior?

Какво причини това поведение?

And this is a multitude of questions.

А това са поредица от въпроси.

We start.

Започваме.

What was going on in your brain one second before you pulled that trigger?

Какво се случва в мозъка ви секунда преди да дръпнете спусъка?

And this brings us into the realm of a brain region called the amygdala.

И това ни довежда до царството на областта от мозъка, наречена амигдала.

The amygdala, which is central to violence, central to fear,

Амигдалата, отговорна за насилието, за страха,

initiates volleys of cascades

изпраща залпове от каскади,

that produce pulling of a trigger.

които водят до натискането на спусъка.

What was the level of activity in your amygdala one second before?

Какво е било нивото на активност на амигдалата ви секунда преди това?

But to understand that, we have to step back a little bit.

Но за да разберем това, трябва да направим крачка назад.

What was going on in the environment seconds to minutes before

Какво се случва около вас секунди и минути

that impacted the amygdala?

преди да въздейства на амигдалата?

Now, obviously, the sights, the sounds of the rioting,

Очевидно гледките, звуците на бунта

that was pertinent.

са свързани със ситуацията.

But in addition,

Но освен това,

you're more likely to mistake a cell phone for a handgun

е по-вероятно да объркате мобилен телефон с пистолет,

if that stranger was male

ако непознатият е мъж,

and large and of a different race.

едър на ръст и от друга раса.

Furthermore, if you're in pain,

Освен това, ако изпитвате болка,

if you're hungry, if you're exhausted,

ако сте гладен, ако сте изтощен,

your frontal cortex is not going to work as well,

фронталният ви кортекс също няма да работи,

part of the brain whose job it is to get to the amygdala in time

тази област от мозъка, чиято задача е да достигне амигдалата навреме

saying, "Are you really sure that's a gun there?"

и да каже: „Наистина ли си сигурна, че това е пистолет?“.

But we need to step further back.

Но трябва да направим и още крачка назад.

Now we have to look at hours to days before,

Трябва да погледнем от часове до дни назад.

and with this, we have entered the realm of hormones.

Така достигаме царството на хормоните.

For example, testosterone,

Например тестостеронът,

where regardless of your sex,

при който независимо от пола,

if you have elevated testosterone levels in your blood,

ако имате по-високи нива на тестостерон в кръвта си,

you're more likely to think a face with a neutral expression

е по-вероятно да възприемете лице с неутрално изражение

is instead looking threatening.

като заплашително.

Elevated testosterone levels, elevated levels of stress hormones,

При повишени нива на тестостерон, при повишени нива на хормоните на стреса

and your amygdala is going to be more active

амигдалата ви ще бъде по-активна

and your frontal cortex will be more sluggish.

и фронталният ви кортекс ще работи по-бавно.

Pushing back further, weeks to months before,

Да се върнем още назад, седмици до месеци назад –

where's the relevance there?

къде е връзката там?

This is the realm of neural plasticity,

Това е царството на невропластичността,

the fact that your brain can change in response to experience,

фактът, че мозъкът ви може да се променя в отговор на опита,

and if your previous months have been filled with stress and trauma,

и ако през предходните месеци сте преживели значителен стрес и травми,

your amygdala will have enlarged.

вашата амигдала е нараснала.

The neurons will have become more excitable,

Невроните ще са по-лесно възбудими,

your frontal cortex would have atrophied,

фронталният ви кортекс ще е атрофирал,

all relevant to what happens in that one second.

което допринася до събитията през онази една секунда.

But we push back even more, back years,

Но да отидем още назад, години,

back, for example, to your adolescence.

например към юношеството ви.

Now, the central fact of the adolescent brain

Централният факт на мозъка на юношата е,

is all of it is going full blast

че той работи с пълна сила,

except the frontal cortex,

с изключение на фронталния кортекс,

which is still half-baked.

който все още не е доизграден.

It doesn't fully mature until you're around 25.

Не узрява напълно до около 25-годишна възраст.

And thus, adolescence and early adulthood

И така, юношеството и началото на зрелостта

are the years where environment and experience sculpt your frontal cortex

са годините, през които средата и опитът извайват фронталния ви кортекс

into the version you're going to have as an adult in that critical moment.

във формата, която ще имате като възрастен в този решаващ момент.

But pushing back even further,

Но, ако се върнем още назад,

even further back to childhood and fetal life

още по-назад, до детството и ембрионалното развитие,

and all the different versions that that could come in.

и всичките различни варианти, които можеха да се получат.

Now, obviously, that's the time that your brain is being constructed,

Очевидно това е времето, когато се изгражда мозъкът ви,

and that's important,

а това е нещо важно,

but in addition, experience during those times

но същевременно преживяванията през този период

produce what are called epigenetic changes,

оформят т.нар. епигенетични промени,

permanent, in some cases,

в някои случаи перманентни,

permanently activating certain genes, turning off others.

постоянно активиращи определени гени и изключващи други.

And as an example of this,

Пример за този процес е,

if as a fetus you were exposed to a lot of stress hormones through your mother,

ако ембрионът е изложен на голямо количество хормони на стреса от майката,

epigenetics is going to produce your amygdala in adulthood

епигенетиката ще оформи вашата амигдала като възрастен

as a more excitable form,

в много по-лесно възбудим орган

and you're going to have elevated stress hormone levels.

и ще имате по-високи нива на хормоните на стреса.

But pushing even further back,

Но ако се върнем дори още по-назад,

back to when you were just a fetus,

още докато сте само ембрион,

back to when all you were was a collection of genes.

когато сте просто сбор от гени.

Now, genes are really important to all of this,

Гените са нещо много важно за тези процеси,

but critically, genes don't determine anything,

но още по-същественото е, че гените не са определящи,

because genes work differently in different environments.

защото действат различно в различна среда.

Key example here:

Основен пример тук:

there's a variant of a gene called MAO-A,

има вариант на ген, наречен MAO-A,

and if you have that variant,

и ако разполагате с този ген,

you are far more likely to commit antisocial violence

вие сте много по-склонен към антисоциално насилие,

if, and only if, you were abused as a child.

само, и то само ако, сте били малтретиран като дете.

Genes and environment interact,

Гените и средата си взаимодействат

and what's happening in that one second before you pull that trigger

и това, което се случва в секундата, преди да натиснете спусъка,

reflects your lifetime of those gene-environment interactions.

отразява целия живот на тези взаимодействия между гените и средата.

Now, remarkably enough, we've got to push even further back now,

И, което е впечатляващо, сега трябва да се върнем още по-назад,

back centuries.

векове назад.

What were your ancestors up to.

Да видим какво са правили вашите предци.

And if, for example, they were nomadic pastoralists,

И, ако например са били номади скотовъдци,

they were pastoralists,

скотовъдци,

people living in deserts or grasslands

хора, живели в пустини или по пасища,

with their herds of camels, cows, goats,

със своите стада камили, крави, кози,

odds are they would have invented what's called a culture of honor

много вероятно е да са създали т.нар. култура на честта,

filled with warrior classes,

с класи на своите войни,

retributive violence, clan vendettas,

насилнически наказания, междукланови вендети

and amazingly, centuries later,

и, удивителното е, че след векове

that would still be influencing the values with which you were raised.

това все още влияе върху ценностите, с които сте отгледани.

But we've got to push even further back,

Но трябва да се върнем дори още назад,

back millions of years,

милиони години назад,

because if we're talking about genes,

тъй като, ако говорим за гени,

implicitly we're now talking about the evolution of genes.

косвено говорим за еволюцията на гените.

And what you see is, for example,

И това, което виждате, са например

patterns across different primate species.

различни модели между различните видове примати.

Some of them have evolved for extremely low levels of aggression,

Някои от тях са се развили към крайно ниски нива на агресия,

others have evolved in the opposite direction,

други са се развили в противоположната посока,

and floating there in between by every measure are humans,

и в плаващата зона между тях със сигурност са хората,

once again this confused, barely defined species

отново този объркан, труден за определяне вид,

that has all these potentials to go one way or the other.

разполагащ с пълния потенциал да се лашка между двете крайности.

So what has this gotten us to?

И така, какво научихме?

Basically, what we're seeing here is,

Най-общо, това, което виждаме тук е,

if you want to understand a behavior,

ако искате да разберете дадено действие,

whether it's an appalling one, a wondrous one,

независимо дали е ужасяващо, дали е удивително хуманно

or confusedly in between,

или двусмислено помежду им,

if you want to understand that,

ако искате да разберете това действие,

you've got take into account what happened a second before

трябва да отчетете всичко, което се случва между секундата

to a million years before,

преди действието

everything in between.

до милион години преди това.

So what can we conclude at this point?

Какво ще заключим тогава на този етап?

Officially, it's complicated.

Официално, сложно е.

Wow, that's really helpful.

Е, голяма полза, няма що!

It's complicated,

Сложно е

and you'd better be real careful, real cautious

и най-добре е да сте наистина внимателни, много предпазливи,

before you conclude you know what causes a behavior,

преди да заключите, че знаете причините за дадено поведение,

especially if it's a behavior you're judging harshly.

най-вече, ако говорим за поведение, което осъждате строго.

Now, to me, the single most important point about all of this

Лично за мен най-важният въпрос за всичко, което описах,

is one having to do with change.

е свързан с промяната.

Every bit of biology I have mentioned here can change in different circumstances.

Обстоятелствата могат да променят всеки споменат елемент от биологията.

For example, ecosystems change.

Например екосистемите се променят.

Thousands of years ago, the Sahara was a lush grassland.

Преди хиляди години Сахара е била покрита с тучни пасища.

Cultures change.

Културите се променят.

In the 17th century, the most terrifying people in Europe were the Swedes,

През 17 век най-ужасяващите европейци са били шведите,

rampaging all over the place.

вилнеещи навсякъде.

This is what the Swedish military does now.

Вижте какво правят шведските войници днес.

They haven't had a war in 200 years.

Не са участвали във война от 200 години.

Most importantly,

И най-важното,

brains change.

мозъкът се променя.

Neurons grow new processes.

Невроните развиват нови процеси.

Circuits disconnect.

Връзките се прекъсват.

Everything in the brain changes,

Всичко в мозъка се променя,

and out of this come extraordinary examples of human change.

от което следват изключителни примери на промяна на хората.

First one:

Ето първият:

this is a man named John Newton,

този човек се казва Джон Нютън,

a British theologian

британски теолог,

who played a central role in the abolition of slavery from the British Empire

който играе основна роля в премахването на робството в Британската империя

in the early 1800s.

в началото на 19 век.

And amazingly, this man spent decades as a younger man

Изумителното е, че този човек прекарва десетилетия, докато е млад,

as the captain of a slave ship,

като капитан на кораб, превозващ роби,

and then as an investor in slavery,

след това като инвеститор в търговията с роби,

growing rich from this.

от което печели богатството си.

And then something changed.

Но след това нещо се променя.

Something changed in him,

Нещо се променя в самия него,

something that Newton himself celebrated in the thing that he's most famous for,

нещо, което самият Нютън ознаменува с творбата си, с която е най-известен,

a hymn that he wrote:

химн, който написва:

"Amazing Grace."

„Небесна милост“.

This is a man named Zenji Abe on the morning of December 6, 1941,

Този човек се казва Зенджи Абе, сниман е сутринта на 6 декември 1941 г.,

about to lead a squadron of Japanese bombers to attack Pearl Harbor.

преди да поведе ескадрон от японски бомбардировачи в атака срещу Пърл Харбър.

And this is the same man 50 years later to the day

Ето го същият този човек 50 години по-късно в деня,

hugging a man who survived the attack on the ground.

в който прегръща един от оцелелите след нападението на земята.

And as an old man,

Като възрастен човек

Zenji Abe came to a collection of Pearl Harbor survivors

Зенджи Абе се изправя пред група оцелели нападението над Пърл Харбър

at a ceremony there

на церемония в базата

and in halting English apologized for what he had done as a young man.

и на колеблив английски се извинява за действията си като млад.

Now, it doesn't always require decades.

Не винаги са нужни десетилетия за промяна.

Sometimes, extraordinary change could happen in just hours.

Понякога изключителната промяна настъпва за часове.

Consider the World War I Christmas truce of 1914.

Помислете за примирието по Коледа от 1914 г. през Първата световна война.

The powers that be had negotiated a brief truce

Страните във войната се договарят за кратко примирие,

so that soldiers could go out,

за да могат да излязат войниците

collect bodies from no-man's-land in between the trench lines.

да съберат телата от ничията земя между бойните линии.

And soon British and German soldiers

И ето какво правят малко след това

were doing that,

британските и германските войници,

and then helping each other carry bodies,

помагат си да пренасат телата,

and then helping each other dig graves in the frozen ground,

помагат си да изкопаят гробовете в замръзналата земя,

and then praying together,

след това се молят заедно,

and then having Christmas together and exchanging gifts,

след това празнуват Коледа заедно и си разменят подаръци,

and by the next day, they were playing soccer together

а на следващия ден вече играят заедно футбол

and exchanging addresses so they could meet after the war.

и си разменят адресите, за да могат да се срещнат след войната.

That truce kept going until the officers had to arrive

Примирието продължава, докато офицерите не пристигат

and said, "We will shoot you

и не заповядват: „Ще ви разстреляме,

unless you go back to trying to kill each other."

ако не се върнете и не започнете да се убивате отново.“

And all it took here was hours

На тези мъже им трябват само часове,

for these men to develop a completely new category of "us,"

за да създадат съвсем нова категория на „ние“,

all of us in the trenches here

всички ние в окопите тук,

on both sides, dying for no damn reason,

от двете страни, умиращи залудо,

and who is a "them," those faceless powers behind the lines

и кои са „те“, безличните политици зад бойната линия,

who were using them as pawns.

които ги използват като пионки.

And sometimes, change can occur in seconds.

Понякога пък промяната може да настъпи за секунди.

Probably the most horrifying event in the Vietnam War

Вероятно най-ужасяващият момент във Виетнамската война

was the My Lai Massacre.

е клането в Ми Лай.

A brigade of American soldiers

Бригада американски войници

went into an undefended village full of civilians

нахлуват в беззащитно село, пълно с цивилни,

and killed between 350 and 500 of them,

и избиват между 350 и 500 души,

mass-raped women and children,

извършват масови изнасилвания на жени и деца,

mutilated bodies.

обезобразени тела,

It was appalling.

ужасяващи кадри.

It was appalling because it occurred, because the government denied it,

Ужасяващо е, защото се случва, защото правителството го отрича,

because the US government eventually did nothing more than a slap on the wrist,

защото американското правителство само скастря виновните

and appalling because it almost certainly was not a singular event.

и ужасяващо, защото е почти сигурно, че не е било изолиран случай.

This man, Hugh Thompson, this is the man who stopped the My Lai Massacre.

Този човек, Хю Томпсън, е човекът, сложил край на клането в Ми Лай.

He was piloting a helicopter gunship,

Пилотира военен хеликоптер,

landed there, got out

каца на мястото на клането, излиза

and saw American soldiers shooting babies,

и вижда как американски войници стрелят по бебета,

shooting old women,

възрастни жени,

figured out what was going on,

разбира какво се случва,

and he then took his helicopter

качва се в хеликоптера

and did something that undid his lifetime of conditioning

и прави нещо, което предефинира целия му живот на определяне

as to who is an "us" and who is a "them."

кои сме „ние“ и кои са „те“.

He landed his helicopter

Приземява хеликоптера

in between some surviving villagers and American soldiers

сред някои от оцелелите жители и американските войници

and he trained his machine guns on his fellow Americans,

и насочва картечниците си срещу сънародниците си,

and said, "If you don't stop the killing, I will mow you down."

заявявайки: „Ако не спрете убийствата, ще ви покося.“

Now, these people are no more special than any of us.

Всички тези хора не се различават по нищо от нас.

Same neurons, same neurochemicals,

Същите неврони, същите неврологични

same biology.

химически вещества, същата биология.

What we're left with here is this inevitable cliche:

Това, което ни остава, е неизбежното клише:

"Those who don't study history are destined to repeat it."

„Хората, които не учат история, са осъдени да я повторят.“

What we have here is the opposite of it.

Тук имаме точно обратното.

Those who don't study the history of extraordinary human change,

Тези, които не учат историята на изключителната човешка промяна,

those who don't study the biology of what can transform us

тези, които не учат биологията на това, което ни преобразява,

from our worst to our best behaviors,

от най-лошото към най-доброто ни поведение,

those who don't do this are destined not to be able

тези, които не правят това, са осъдени да не са способни

to repeat these incandescent, magnificent moments.

да повторят тези озаряващи, великолепни моменти.

So thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

CA: Talks that really give you a new mental model about something,

КА: Лекции, които ви предлагат нов мисловен модел по дадена тема,

those are some of my favorite TED Talks,

това са някои от любимите ми беседи на TED,

and we just got one.

и току-що чухме такава.

Robert, thank you so much for that. Good luck with the book.

Робърт, благодаря много за нея. Успех с Вашата книга.

That was amazing,

Беше невероятно

and we're going to try and get you to come here in person one year.

и ще се опитаме да Ви накараме да дойдете при нас лично някой път.

Благодаря Ви много.

Thank you so much.

RS: Thank you. Thank you all.

РС: Благодаря. Благодаря на всички.