Alastair Parvin: Architecture for the people by the people

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ivaylo Shishedzhiev Reviewer: Yavor Ivanov

When we use the word "architect" or "designer,"

Когато използваме думите "архитект" или "дизайнер",

what we usually mean is a professional,

най-често имаме в предвид професионалист,

someone who gets paid,

някой със заплата,

and we tend to assume that it's those professionals

и си мислим, че именно професионалистите

who are going to be the ones to help us solve

биха ни помогнали в решаването на

the really big, systemic design challenges that we face

наистина големи структурни предизвикателства

like climate change, urbanization and social inequality.

като глобално затопляне, урбанизация и социално неравенство.

That's our kind of working presumption.

Това е начинът, по който мислим.

And I think it's wrong, actually.

Но за мен, всъщност, той е грешен.

In 2008, I was just about to graduate from architecture school

През 2008-ма, когато тъкмо завършвах архитектурно училище,

after several years, and go out and get a job,

след години учене и готов да търся работа,

and this happened.

нещо се случи.

The economy ran out of jobs.

На пазара нямаше работа.

And a couple of things struck me about this.

Тогава осъзнах няколко неща.

One, don't listen to career advisers.

Първо, не слушайте трудовите съветници.

And two, actually this is a fascinating paradox for architecture,

И второ, един голям парадокс за архитектурата,

which is that, as a society, we've never needed design thinking more,

обществото никога не сме имали по-голяма нужда от структуриране,

and yet architecture was literally becoming unemployed.

а въпреки това, архитектите се оказваме безработни.

It strikes me that we talk very deeply about design,

Учудва ме как говорим за структура, а всъщност

but actually there's an economics behind architecture

зад всичко това присъства икономика,

that we don't talk about, and I think we need to.

за която не говорим, а може би трябва.

And a good place to start is your own paycheck.

Нека започнем с личната ни заплата.

So, as a bottom-of-the-rung architecture graduate,

И така, като тъкмо завършващ архитект,

I might expect to earn about 24,000 pounds.

бих очаквал заплата от около 24,000 лири.

That's about 36,000, 37,000 dollars.

Това са около 36,000, 37,000 долара.

Now in terms of the whole world's population,

Отчитайки цялото население на планетата,

that already puts me in the top 1.95 richest people,

това ме поставя сред първите 1.95 най-заможни хора,

which raises the question of, who is it I'm working for?

но, в такъв случай, за кого работя аз?

The uncomfortable fact is that

Неудобната истина е, че

actually almost everything that we call architecture today

в днешно време всичко, което наричаме архитуктира,

is actually the business of designing

е всъщност бизнес, в който

for about the richest one percent of the world's population,

проектираме за този най-богат процент на света,

and it always has been.

както е било винаги.

The reason why we forgot that

Причината да го забравяме е,

is because the times in history when architecture

че в годините, когато архитектурата

did the most to transform society were those times

е променила най-осезаемо обществото

when, actually, the one percent would build

е всъщност, когато този един процент

on behalf of the 99 percent, for various different reasons,

строи за останалите 99 процента, независимо

whether that was through philanthropy in the 19th century,

дали говорим за филантропи от 19-ти век,

communism in the early 20th,

комунисти в началото на 20-ти,

the welfare state, and most recently, of course,

по време на война, или, най-скорошния случай,

through this inflated real estate bubble.

кризата в недвижимите имоти.

And all of those booms, in their own various ways,

И всеки път, когато ръстът в недвижимите имоти

have now kicked the bucket,

стигне край, се озоваваме

and we're back in this situation

обратно в положение,

where the smartest designers and architects in the world

когато най-интелигентните дизайнери и архитекти

are only really able to work for one percent of the population.

работят единствено за един процент от населението.

Now it's not just that that's bad for democracy,

И това не просто е зле за демокрацията,

though I think it probably is,

а то е,

it's actually not a very clever business strategy, actually.

но също и не е особено умно за бизнеса.

I think the challenge facing the next generation of architects

Смятам, че предизвикателството пред следващото поколение архитекти е

is, how are we going to turn our client

да се намерят клиенти не от

from the one percent to the 100 percent?

единия процент, а от всичките сто.

And I want to offer three slightly counterintuitive ideas

И бих искал да споделя три леко противоречиви идеи

for how it might be done.

как да го постигнем.

The first is, I think we need to question this idea

Като за начало, нека да оставим идеята,

that architecture is about making buildings.

че архитуктирата е за правене на сгради.

Actually, a building is about the most expensive solution

Всъщност, това е най-скъпият вариант,

you can think of to almost any given problem.

който да изберете в дадена ситуация.

And fundamentally, design should be much, much more interested

Проектирането трябва да е много по-тясно свързано с решаване

in solving problems and creating new conditions.

на проблем чрез създаването на нови условия.

So here's a story.

Ето ви една история.

The office was working with a school,

Един офис работи с училище, което

and they had an old Victorian school building.

притежава старинна Викторианска училищна сграда.

And they said to the architects, "Look,

И така, казват на архитектите: "Вижте,

our corridors are an absolute nightmare.

коридорите ни са пълен кошмар.

They're far too small. They get congested between classes.

Прекалено са малки. Задръстват се в междучасията.

There's bullying. We can't control them.

Децата се бият. Не можем да ги контролираме.

So what we want you to do is re-plan our entire building,

Искаме от вас да престуктурирате цялата сграда

and we know it's going to cost several million pounds,

и знаем, че ще струва няколко милиона,

but we're reconciled to the fact."

но сме се примирили с това."

And the team thought about this, and they went away,

И екипът размишлява по въпроса, тръгва си

and they said, "Actually, don't do that.

и решава: "Всъщност, не правете това.

Instead, get rid of the school bell.

Отървете се от училищния звънец.

And instead of having one school bell that goes off once,

Вместо да имате само един, звънящ за всички,

have several smaller school bells that go off

поставете няколко по-малки, които да звънят

in different places and different times,

на различни места по различно време,

distribute the traffic through the corridors."

и така движението на ученици се контролира."

It solves the same problem,

Това решава същия проблем,

but instead of spending several million pounds,

но вместо да се похарчат няколко милиона лири,

you spend several hundred pounds.

това ще струва само няколко стотин.

Now, it looks like you're doing yourself out of a job,

Звучи като все е едно сами си отнемате работата,

but you're not. You're actually making yourself more useful.

но не е така. Всъщност, дори ставате по-полезни.

Architects are actually really, really good

Архитектите са всъщност наистина добри

at this kind of resourceful, strategic thinking.

в продуктивно, аналитично мислене.

And the problem is that, like a lot of design professions,

Проблемът в случая е, че

we got fixated on the idea of providing

сме свикнали с идеята да предоставяме

a particular kind of consumer product,

точно определен вид продукт,

and I don't think that needs to be the case anymore.

а не мисля, че това трябва да бъде така.

The second idea worth questioning is this 20th-century thing

Втората идея, заслужаваща вниманието ни, е приемането

that mass architecture is about big --

че архитектурата е за

big buildings and big finance.

големи сгради и много пари.

Actually, we've got ourselves locked into this

Всъщност, сами сме се ограничили в това

Industrial Era mindset which says that

остаряло индустриално мислене, че

the only people who can make cities are large organizations

единствено големите организации строят градове,

or corporations who build on our behalf,

или пък корпорации, строящи за нас,

procuring whole neighborhoods

създаващи цели квартали

in single, monolithic projects, and of course,

с един монолитен проект и, разбира се,

form follows finance.

със солидни средства.

So what you end up with are single, monolithic neighborhoods

И в крайна сметка се озовавате в един еднообразен квартал,

based on this kind of one-size-fits-all model.

където всеки получава една и съща къща.

And a lot of people can't even afford them.

А много хора дори не могат да си ги позволят.

But what if, actually, it's possible now for cities

А всъщност, напълно възможно е градовете

to be made not just by the few with a lot

да се строят не само от малцинството с много средства,

but also by the many with a bit?

а и от мнозинството с малко средства.

And when they do, they bring with them

Когато това се случи,

a completely different set of values about the place that they want to live.

идват съвсем различни идеи за мястото, където хората биха живяли

And it raises really interesting questions about,

и се повдигат наистина интересни въпроси:

how will we plan cities? How will finance development?

Как да строим градове? Как да влагаме средства?

How will we sell design services?

Как да обслужваме нуждата от дизайн?

What would it mean for democratic societies

Какво ще се случи в демократично общество,

to offer their citizens a right to build?

в което гражданите строят сами?

And in a way it should be kind of obvious, right,

В известен смисъл е очевидно, че през 21-ви

that in the 21st century, maybe cities can be developed by citizens.

век градовете би трябвало да се строят от гражданите.

And thirdly, we need to remember that,

И трето, трябва да запомним, че от

from a strictly economic point of view,

конкретно икономическа гледна точка,

design shares a category with sex and care of the elderly --

дизайнът е в една категория със секса и грижата за възрастните...

mostly it's done by amateurs.

най-често се прави от аматьори.

And that's a good thing.

И това е хубаво нещо.

Most of the work takes place outside of the monetary economy

Повечето свършена работа се счита извън паричната икономика,

in what's called the social economy or the core economy,

в нещо, наречено "социална" или "съществена" икономика,

which is people doing it for themselves.

което е "правим го сами за себе си".

And the problem is that, up until now,

И проблемът е, че досега

it was the monetary economy which had

именно паричната икономика получава

all the infrastructure and all the tools.

цялата инфрастуктура и инструменти.

So the challenge we face is, how are we going

Така, че предизвикателството за нас е: Как да

to build the tools, the infrastructure and the institutions

намерим инструменти, инфраструктура иинституции

for architecture's social economy?

за архитектурната социална икономика?

And that began with open-source software.

Започна се със свободно разпространяващия

And over the last few years, it's been moving

се софтуер, а по-късно идеята навлезе и в

into the physical world with open-source hardware,

материалния свят и свободния хардуер,

which are freely shared blueprints

което представляват макети,

that anyone can download and make for themselves.

които всеки може да свали безплатно.

And that's where 3D printing gets really, really interesting.

И в този момент триизмерното принтиране става наистина интересно.

Right? When suddenly you had a 3D printer

Нали така? Изведнъж имаме 3D принтер

that was open-source, the parts for which

със свободни за хората части, които можем

could be made on another 3D printer.

да правим с друг 3D принтер.

Or the same idea here, which is for a CNC machine,

Или пък друга подобна идея, за CNC система,

which is like a large printer that can cut sheets of plywood.

която действа като голям принтер и изрязва пластове от шперплат.

What these technologies are doing is radically

Това, което тези технологии позволяват, е

lowering the thresholds of time and cost and skill.

значително спестяване на време, пари и умения.

They're challenging the idea that

Те са предизвикателство за идеята,

if you want something to be affordable it's got to be one-size-fits-all.

че щом нещо е достъпно като цена, то значи е масово произведено.

And they're distributing massively

А те позволяват огромни и наистина

really complex manufacturing capabilities.

сложни производителни възможности.

We're moving into this future where the factory is everywhere,

Озоваваме се в бъдещето, където фабриките са навсякъде,

and increasingly that means

а това и означава, че

that the design team is everyone.

всеки е в отбора на дизайнерите.

That really is an industrial revolution.

Истинска индустриална революция.

And when we think that the major ideological conflicts

И когато се замислим, че основните разминавания в

that we inherited were all based around this question

идеологията са основно базирани около въпроса

of who should control the means of production,

кой би трябвало да контролира продукцията,

and these technologies are coming back with a solution:

тогава технологиите носят и решението:

actually, maybe no one. All of us.

може би никой. Или всеки.

And we were fascinated by

Бяхме развълнувани как това

what that might mean for architecture.

ще се отрази на архитектурата.

So about a year and a half ago,

Преди около година и половина

we started working on a project called WikiHouse,

започнахме проекта "Уикихаус",

and WikiHouse is an open-source construction system.

отворена система за конструиране.

And the idea is to make it possible for anyone

Идеята е всеки да има свободен достъп

to go online, access a freely shared library

до напълно безплатна библиотека,

of 3D models which they can download and adapt in,

и 3D схеми, които да се свалят

at the moment, SketchUp, because it's free, and it's easy to use,

чрез "Скетчъп", безплатно и лесно,

and almost at the click of a switch

и само с кликане на мишката

they can generate a set of cutting files

могат да се създадат файлове,

which allow them, in effect,

които позволяват

to print out the parts from a house using a CNC machine

да се принтират части от сгради с тази CNC машина,

and a standard sheet material like plywood.

а също и материали като шперплат.

And the parts are all numbered,

Всяка част е номерирана

and basically what you end up with is a really big IKEA kit.

и в крайна сметка се озовавате с голям "Икеа" комплект.

(Laughter)

(Смях)

And it goes together without any bolts.

Това става без каквито и да е болтове.

It uses wedge and peg connections.

Използват се заключващи се връзки.

And even the mallets to make it

И дори инструментите за сглобяване

can be provided on the cutting sheets as well.

могат да бъдат създадени на пластове.

And a team of about two or three people,

И екип от двама-трима души, работещи

working together, can build this.

заедно, могат да построят това.

They don't need any traditional construction skills.

Не се нуждаят от майсторски умения.

They don't need a huge array of power tools or anything like that,

Не им трябват купчина инструменти или нещо подобно,

and they can build a small house of about this size

и могат да построят ето такава къща

in about a day.

за около ден.

(Applause)

(Аплодисменти)

And what you end up with is just the basic chassis of a house

В крайна сметка се озовавате с основата на къща,

onto which you can then apply systems like windows

към която може да добавите прозорците,

and cladding and insulation and services

покритие и изолация, в зависимост

based on what's cheap and what's available.

от това кое е най-изгодно и на разположение.

Of course, the house is never finished.

Разбира се, не се свършва с къщата.

We're shifting our heads here, so the house is not a finished product.

Сградата не е завършен продукт. Използвайки CNC,

With the CNC machine, you can make new parts for it

можем да създаваме части за нея

over its life or even use it to make the house next door.

или дори да построим и съседската къща.

So we can begin to see the seed of a completely open-source,

И така започваме да виждаме плода на един свободен и

citizen-led urban development model, potentially.

воден от гражданите модел за напредък.

And we and others have built a few prototypes around the world now,

И сега и ние, и други хора, строим различни прототипи по целия свят

and some really interesting lessons here.

и откриваме наистина интересни неща.

One of them is that it's always incredibly sociable.

Едно от тях е: колко всъщност е приятно.

People get confused between construction work and having fun.

Хората не знаят дали работят, или се забавляват.

But the principles of openness go right down

Но всъщност принципите на системата са

into the really mundane, physical details.

подчинени на съвсем логични неща.

Like, never designing a piece that can't be lifted up.

Не създавайте твърде тежки за повдигане неща.

Or, when you're designing a piece,

Или, когато създавате нещо,

make sure you either can't put it in the wrong way round,

внимавайте да не го създадете обърнато в грешна посока,

or, if you do, it doesn't matter, because it's symmetrical.

и да сбъркате, то и без това трябва да е симетрично.

Probably the principal which runs deepest with us

Може би, най-важните принципи в работата ни

is the principal set out by Linus Torvalds,

са тези, предадени ни от Лайнъс Торвалдс,

the open-source pioneer,

пионерът на идеята,

which was that idea of, "Be lazy like a fox."

която гласи "Бъдете мързеливи като лисици."

Don't reinvent the wheel every time.

Не създавайте отново колелото.

Take what already works, and adapt it for your own needs.

Вземете нещо и просто го адаптирайте към нуждите си.

Contrary to almost everything that you might get taught

Противно на всичко, което ще ви учат в архитектурно

at an architecture school, copying is good.

училище, да се копира е хубаво!

Which is appropriate, because actually,

И в това има логика, защото всъщност

this approach is not innovative.

копирането не е нещо ново.

It's actually how we built buildings

Това е начинът, по който строим

for hundreds of years before the Industrial Revolution

от стотици години преди Индустриалната революция

in these sorts of community barn-raisings.

и нейните комунални проекти.

The only difference between traditional

Единствената разлика между

vernacular architecture and open-source architecture

традиционната архитектура и отворената система

might be a web connection,

е интернет връзката, макар

but it's a really, really big difference.

и това наистина да е голяма разлика.

We shared the whole of WikiHouse

Успяхме да споделим цялата си база

under a Creative Commons license,

с лиценз за "Креативно споделяне",

and now what's just beginning to happen

и това, което започва да се случва,

is that groups around the world are beginning to take it

е как групи от целия свят изведнъж го харесват

and use it and hack it and tinker with it, and it's amazing.

и го изпозват, и обработват, и това наистина е невероятно.

There's a cool group over in Christchurch in New Zealand

Има една група от Христова църква в Нова Зеландия,

looking at post-earthquake development housing,

свързани с проектирането след земетресенията.

and thanks to the TED city Prize,

Благодарение на "TED наградите" пък

we're working with an awesome group in one of Rio's favelas

работим с хора от предградията на Рио,

to set up a kind of community factory

за да направим фабрика за идеи

and micro-university.

и микро-университет.

These are very, very small beginnings,

Това е едно наистина малко начало

and actually there's more people in the last week

и всъщност има нови и нови хора,

who have got in touch and they're not even on this map.

а те дори не са отбелязани тук.

I hope next time you see it, you won't even be able to see the map.

Надявам се, че следващия път вече няма да се вижда картата.

We're aware that WikiHouse is a very, very small answer,

Наясно сме, че WikiHouse е едно малко решение,

but it's a small answer to a really, really big question,

но е решение на наистина важен въпрос,

which is that globally, right now, the fastest-growing cities

а именно, че всъщност най-бързо растящите градове

are not skyscraper cities.

не са с небостъргачи.

They're self-made cities in one form or another.

Те са създадени по по-естествен начин.

If we're talking about the 21st-century city,

Говорейки си за града от 21-ви век,

these are the guys who are going to be making it.

това са хората, които ще го създадат.

You know, like it or not, welcome to the world's biggest design team.

Искате или не, добре дошли в най-големия дизайнерски отбор на света.

So if we're serious about problems

Ако наистина искаме решение за

like climate change, urbanization and health,

глобалното затопляне, урбанизацията и здравето,

actually, our existing development models aren't going to do it.

настоящите ни модели за развитие няма да подействат.

As I think Robert Neuwirth said, there isn't a bank

Както е казал Робърт Неурит, няма

or a corporation or a government or an NGO

банка, корпорация или правителство, които

who's going to be able to do it

да могат да се справят, ако

if we treat citizens only as consumers.

третират гражданите като клиенти.

How extraordinary would it be, though, if collectively

А колко интересно ще бъде, ако можем заедно

we were to develop solutions not just to the problem

да създадем решенията на проблемите

of structure that we've been working on,

в структурата на обществото

but to infrastructure problems like solar-powered air conditioning,

и в инфраструктурата, като системи на слънчеви батерии,

off-grid energy, off-grid sanitation --

извънмрежеви енергия и канализация -

low-cost, open-source, high-performance solutions

евтини, свободни, високоефективни решения,

that anyone can very, very easily make,

които всеки може лесно да достигне

and to put them all into a commons

и използва свободно

where they're owned by everyone and they're accessible by everyone?

от места, достъпни за хората.

A kind of Wikipedia for stuff?

Нещо като Wikipedia.

And once something's in the commons,

И щом нещо попадне е в свободното

it will always be there.

пространстно, то остава.

How much would that change the rules?

Няма ли това да промени правилата?

And I think the technology's on our side.

И смятам, че технологията ни подкрепя.

If design's great project in the 20th century

Ако най-голямото изпитание през 20-ти век

was the democratization of consumption --

е свободната консумация за всеки -

that was Henry Ford, Levittown, Coca-Cola, IKEA —

това са Хенри Форд, Левитаун, "Кока-Кола", "Икеа",

I think design's great project in the 21st century

то мисля, че най-мащабният проект в 21-ви век

is the democratization of production.

е свободното производство за всеки.

And when it comes to architecture in cities,

И стане ли въпрос за архитектура на град,

that really matters.

това има значение.

Thank you very much.

Благодаря Ви, наистина.

(Applause)

(Аплодисменти)