Taiye Selasi: Don't ask where I'm from, ask where I'm a local | TED

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Anton Hikov

Last year, I went on my first book tour.

Миналата година бях на първото турне за новата ми книга.

In 13 months, I flew to 14 countries

За 13 месеца посетих 14 държави

and gave some hundred talks.

и проведох около стотина дискусии.

Every talk in every country

Всяка дискусия във всяка държава

began with an introduction,

започваше с представяне,

and every introduction began, alas, with a lie:

а всяко представяне, уви, започваше с лъжа:

"Taiye Selasi comes from Ghana and Nigeria,"

"Тайи Селаси е от Гана и Нигерия."

or "Taiye Selasi comes from England and the States."

или "Тайи Селаси е от Англия и САЩ."

Whenever I heard this opening sentence,

Всеки път щом чуех това откриващо изречение,

no matter the country that concluded it --

без значение коя страна включваше то --

England, America, Ghana, Nigeria --

Англия, Америка, Гана, Нигерия --

I thought, "But that's not true."

си мислех: "Но това не е вярно."

Yes, I was born in England and grew up in the United States.

Да, родена съм в Англия и съм израснала в САЩ.

My mum, born in England, and raised in Nigeria,

Майка ми, родена в Англия и отгледана в Нигерия,

currently lives in Ghana.

понястоящем живее в Гана.

My father was born in Gold Coast, a British colony,

Баща ми е роден в Златен Бряг, Британска колония,

raised in Ghana,

израснал е в Гана

and has lived for over 30 years in the Kingdom of Saudi Arabia.

и е живял в продължение на 30 години в Кралство Саудитска Арабия.

For this reason, my introducers also called me "multinational."

Поради тази причина презентаторите ми ме наричат "мултинационална".

"But Nike is multinational," I thought,

"Но Найк е мултинационален", си мислех.

"I'm a human being."

"Аз съм човешко същество."

Then, one fine day, mid-tour,

Тогава през един хубав ден по средата на турнето,

I went to Louisiana, a museum in Denmark

посетих Луизиана, музей в Дания,

where I shared the stage with the writer Colum McCann.

където споделих сцената с писателя Колъм Маккан.

We were discussing the role of locality in writing,

Обсъждахме значението на това дали си местен при писането,

when suddenly it hit me.

когато изведнъж ми просветна.

I'm not multinational.

Аз не съм мултинационална.

I'm not a national at all.

Аз не съм национална поначало.

How could I come from a nation?

Как може да произлизам от нация?

How can a human being come from a concept?

Как може човешко същество да произлезе от понятие?

It's a question that had been bothering me for going on two decades.

Това е въпрос, който ме тормозеше повече от две десетилетия.

From newspapers, textbooks, conversations,

Покрай вестниците, учебниците, разговорите

I had learned to speak of countries

се бях научила да говоря за държавите

as if they were eternal, singular, naturally occurring things,

като нещо вечно, отделено и случващо се по естествен път,

but I wondered:

но си мислех:

to say that I came from a country

да кажем, че произлизам от страна,

suggested that the country was an absolute,

предполагайки, че страната е нещо безусловно,

some fixed point in place in time,

фиксирано във времето и мястото,

a constant thing, but was it?

нещо постоянно, но дали е такова?

In my lifetime, countries had disappeared -- Czechoslovakia;

По време на живота ми, държави са изчезвали - Чехословакия;

appeared -- Timor-Leste; failed -- Somalia.

появявали са се - Източен Тимор; проваляли са се - Сомалия.

My parents came from countries that didn't exist when they were born.

Родителите ми идват от държави, които още не са съществували, когато са били родени.

To me, a country -- this thing that could be born, die, expand, contract --

За мен държавата -- нещо, което може да се роди, да умре, да се разшири или свие --

hardly seemed the basis for understanding a human being.

едва ли е основата, на която трябва да разбираме едно човешко същество.

And so it came as a huge relief to discover the sovereign state.

Така че за мен беше голямо облекчение да открия суверенитета.

What we call countries are actually

Държавите всъщност са

various expressions of sovereign statehood,

различни изрази на суверенитет,

an idea that came into fashion only 400 years ago.

идея, навлязла широко само преди 400 години.

When I learned this, beginning my masters degree in international relations,

Когато научих това в началото на магистратура по международни отношения,

I felt a sort of surge of relief.

почувствах вълна на облекчение.

It was as I had suspected.

Нещата стояха така, както предполагах.

History was real, cultures were real,

Историята бе реална, различните култури са реални,

but countries were invented.

но държавите са измислени.

For the next 10 years, I sought to re- or un-define myself,

През следващите 10 години търсех начин да предефинирам себе си,

my world, my work, my experience,

света си, работата си, опита си

beyond the logic of the state.

отвъд понятието за държава.

In 2005, I wrote an essay, "What is an Afropolitan,"

През 2005 година написах есе със заглавие: "Какво е да си афрополитен",

sketching out an identity that privileged culture over country.

очертавайки идентичността на избрана култура пред националната идентичност.

It was thrilling how many people could relate to my experience,

Силно се развълнувах от това колко много хора можеха да ме разберат,

and instructional how many others didn't buy my sense of self.

но беше и доста поучително колко други не схващаха моята идея за самоопределяне.

"How can Selasi claim to come from Ghana," one such critic asked,

"Как може Селаси да твърди, че е от Гана", каза един такъв скептик,

"when she's never known the indignities

"когато никога не е преживяла унижението

of traveling abroad on a Ghanian passport?"

при пътуване в чужбина с ганайски паспорт?"

Now, if I'm honest,

За да бъда честна ще кажа,

I knew just what she meant.

че много добре знам какво има предвид.

I've got a friend named Layla who was born and raised in Ghana.

Имам приятелка, нарича се Лейла, която е родена и отраснала в Гана.

Her parents are third-generation Ghanians of Lebanese descent.

Родителите ѝ са трето поколение ганaйци с ливански произход.

Layla, who speaks fluent Twi, knows Accra like the back of her hand,

Лейла, която говори свободно езика "чи", познава Акра като дланта на ръката си,

but when we first met years ago, I thought, "She's not from Ghana."

но когато се срещнахме за пръв път преди години, помислих: "Тя не е от Гана."

In my mind, she came from Lebanon,

По моите представи тя беше от Ливан,

despite the patent fact that all her formative experience

въпреки очевидния факт, че целият ѝ съзнателен живот

took place in suburban Accra.

е преминал в предградията на Акра.

I, like my critics,

Аз, също като моите критици,

was imagining some Ghana where all Ghanaians had brown skin

си представях една Гана, населена единствено от тъмнокожи ганайци,

or none held U.K. passports.

никой от които нямаше английски паспорт.

I'd fallen into the limiting trap

Бях попаднала в същия ограничаващ капан

that the language of coming from countries sets --

на определенията, свързани с държавите:

the privileging of a fiction, the singular country,

преимуществото на една измислица, отделната държава,

over reality: human experience.

пред реалността, която е човешкият опит.

Speaking with Colum McCann that day, the penny finally dropped.

Разговаряйки с Колъм Маккан в онзи ден, най-накрая проумях.

"All experience is local," he said.

"Опитът се случва на местно равнище", каза той.

"All identity is experience," I thought.

"Цялата ни идентичност се основава на опита", помислих си аз.

"I'm not a national," I proclaimed onstage.

"Аз не съм национална", обявих на сцената.

"I'm a local. I'm multi-local."

"Аз съм местен жител, на много различни места."

See, "Taiye Selasi comes from the United States," isn't the truth.

Виждате ли, твърдението "Тайи Селаси идва от САЩ" не е истина.

I have no relationship with the United States,

Нямам връзка със САЩ,

all 50 of them, not really.

не и с целите петдесет щата.

My relationship is with Brookline, the town where I grew up;

Връзката ми е с Бруклин, града, в който съм израснала;

with New York City, where I started work;

с Ню Йорк, където започнах работа;

with Lawrenceville, where I spend Thanksgiving.

с Лорънсвил, където прекарвам Деня на Благодарността.

What makes America home for me is not my passport or accent,

Това, което прави Америка дом за мен, не са паспортът или акцентът ми,

but these very particular experiences

а точно тези определени изживявания

and the places they occur.

и мястото, където са се случили.

Despite my pride in Ewe culture,

Въпреки гордостта ми от принадлежността към Еве културата,

the Black Stars, and my love of Ghanaian food,

Черните звезди и любовта ми към ганайската кухня,

I've never had a relationship with the Republic of Ghana, writ large.

никога не съм имала отношения с Република Гана като цяло.

My relationship is with Accra, where my mother lives,

Отношенията ми са с Акра, където живее майка ми

where I go each year,

и където ходя всяка година,

with the little garden in Dzorwulu where my father and I talk for hours.

с малката градина в Джорвулу, където аз и баща ми говорим с часове.

These are the places that shape my experience.

Това са местата, които оформят опита ми.

My experience is where I'm from.

Опитът ми определя откъде съм аз.

What if we asked, instead of "Where are you from?" --

Какво ако вместо да питаме: "Откъде си?",

"Where are you a local?"

питаме "Къде си местен жител?"

This would tell us so much more about who and how similar we are.

Това би ни казало толкова повече за това кои сме и как сме свързани.

Tell me you're from France, and I see what, a set of clichés?

Кажи ми, че си от Франция, и какво ще изплува в главата ми? Серия от клишета?

Adichie's dangerous single story, the myth of the nation of France?

"Опасността от единствената история" на Адичи, митът за нацията на Франция?

Tell me you're a local of Fez and Paris,

Кажи ми, че си местен жител на Фез или Париж,

better yet, Goutte d'Or, and I see a set of experiences.

още по-добре, на Гут Дор, и веднага ще се сетя за серия от изживявания.

Our experience is where we're from.

Опитът ни показва откъде сме.

So, where are you a local?

И така, къде сте местни жители вие?

I propose a three-step test.

Предлагам тест от три стъпки.

I call these the three "R’s": rituals, relationships, restrictions.

Наричам го "Трите О-та": обичаи, отношения, ограничения.

First, think of your daily rituals, whatever they may be:

Първо помислете за ежедневните си ритуали, каквито и да са те:

making your coffee, driving to work,

правене на кафе, шофиране до работа,

harvesting your crops, saying your prayers.

събиране на реколтата, казване на молитва.

What kind of rituals are these?

Какъв вид дейности са това?

Where do they occur?

Къде възникват?

In what city or cities in the world do shopkeepers know your face?

В кои градове по света продавачите в магазините познават лицето ви?

As a child, I carried out fairly standard suburban rituals in Boston,

Като дете в предградията на Бостън имах приблизително стандартни ритуали

with adjustments made for the rituals my mother brought from London and Lagos.

с малки промени, наложени от обичаите на майка ми, привнесени от Лондон и Лагос.

We took off our shoes in the house,

Събувахме обувките си вкъщи,

we were unfailingly polite with our elders,

бяхме неизменно учтиви с по-възрастните от нас,

we ate slow-cooked, spicy food.

ядяхме приготвена на бавен огън пикантна храна

In snowy North America, ours were rituals of the global South.

В снежна Северна Америка нашите ритуали бяха южняшки.

The first time I went to Delhi or to southern parts of Italy,

Първият път, когато посетих Делхи и южните части на Италия,

I was shocked by how at home I felt.

бях шокирана от това колко у дома си се чувствах.

The rituals were familiar.

Обичаите ми бяха познати.

"R" number one, rituals.

"О" номер едно - обичаи.

Now, think of your relationships, of the people who shape your days.

Сега, помислете за отношенията си, за хората, които са част от живoта ви.

To whom do you speak at least once a week,

С кого разговаряте поне веднъж седмично,

be it face to face or on FaceTime?

дали лице в лице или от разстояние?

Be reasonable in your assessment;

Бъдете честни в оценката си,

I'm not talking about your Facebook friends.

не говоря за приятелите ви във Фейсбук.

I'm speaking of the people who shape your weekly emotional experience.

Говоря за хората, от които всяка седмица зависят емоционалните ви изживявания.

My mother in Accra, my twin sister in Boston,

Майка ми в Акра, моята сестра-близнак в Бостън,

my best friends in New York:

най-добрите ми приятели в Ню Йорк,

these relationships are home for me.

тези взаимоотношения представляват "дома" за мен.

"R" number two, relationships.

"О" номер две: отношения.

We're local where we carry out our rituals and relationships,

Ние сме местни там, където поддържаме обичаите и взаимоотношенията си,

but how we experience our locality

но как преживяваме това чувство да си местен жител

depends in part on our restrictions.

зависи отчасти от евентуалните ни наложени ограничения.

By restrictions, I mean, where are you able to live?

Под ограничения имам предвид: Къде имате право да живеете?

What passport do you hold?

Какъв паспорт имате?

Are you restricted by, say, racism, from feeling fully at home where you live?

Ограничен ли сте - да речем от расизъм - за това да се чувствате напълно у дома си?

By civil war, dysfunctional governance, economic inflation,

Дали гражданска война, нефункциониращо правителство или икономическа инфлация

from living in the locality where you had your rituals as a child?

ви пречат да живеете в местността, в която сте изградили обичаите си като дете?

This is the least sexy of the R’s,

Това е най-малко привлекателното "О",

less lyric than rituals and relationships,

по-неблагозвучно от обичаите и отношенията,

but the question takes us past "Where are you now?"

но въпросът ни отвежда отвъд "Къде се намираш сега?"

to "Why aren't you there, and why?"

до "Защо не си там?"

Rituals, relationships, restrictions.

Обичаи, отношения, ограничения.

Take a piece of paper

Извадете лист хартия

and put those three words on top of three columns,

и напишете тези три думи в горната част на три колони,

then try to fill those columns as honestly as you can.

после опитайте да попълните колоните колкото се може по-честно.

A very different picture of your life in local context,

Една много по-различна картина на живота ви в местен контекст,

of your identity as a set of experiences,

на вашата идентичност като сбор от преживявания

may emerge.

може да се появи.

So let's try it.

Така че, нека опитаме.

I have a friend named Olu.

Имам приятел, наречен Олу.

He's 35 years old.

Той е на 35 години.

His parents, born in Nigeria, came to Germany on scholarships.

Родителите му, родом от Нигерия, дошли в Германия със студентски стипендии.

Olu was born in Nuremberg and lived there until age 10.

Олу е роден в Нюрнберг и е живял там до десетгодишна възраст.

Когато семейството му се премести в Лагос, отиде да учи в Лондон,

When his family moved to Lagos, he studied in London,

then came to Berlin.

а после се премести в Берлин.

He loves going to Nigeria --

Той обожава да посещава Нигерия -

the weather, the food, the friends --

времето, храната, приятелите -

but hates the political corruption there.

но мрази корумпираните политици там.

Where is Olu from?

Откъде е Олу?

I have another friend named Udo.

Имам друг приятел, името му е Удо.

He's also 35 years old.

Той също е на 35 години.

Udo was born in Córdoba, in northwest Argentina,

Удо е роден в Кордоба, северозападна Аржентина,

where his grandparents migrated from Germany, what is now Poland,

където баба му и дядо му са се преселили от тогавашна Германия, сега - Полша,

after the war.

след края на войната.

Udo studied in Buenos Aires, and nine years ago came to Berlin.

Удо е завършил в Буенос Айрес, а преди 9 години дойде в Берлин.

He loves going to Argentina -- the weather, the food, the friends --

Той обожава да ходи в Аржентина - времето, храната, приятелите -

but hates the economic corruption there.

но не понася икономическата корупция там.

Where is Udo from?

Откъде е Удо?

With his blonde hair and blue eyes, Udo could pass for German,

С русата си коса и сини очи Удо лесно може да мине за германец,

but holds an Argentinian passport, so needs a visa to live in Berlin.

но има аржентински паспорт, така че се нуждае от виза, за да живее в Берлин.

That Udo is from Argentina has largely to do with history.

Това, че Удо е от Аржентина, се дължи до голяма степен на историята.

That he's a local of Buenos Aires and Berlin,

Това, че е местен жител на Буенос Айрес и на Берлин,

that has to do with life.

това се дължи на живота му.

Olu, who looks Nigerian, needs a visa to visit Nigeria.

Олу, който изглежда като нигериец, има нужда от виза, за да посети Нигерия.

He speaks Yoruba with an English accent,

Говори езика "йоруба" с английски акцент

and English with a German one.

и английски с немски акцент.

To claim that he's "not really Nigerian," though,

Да твърдим, че не е истински нигериец,

denies his experience in Lagos,

би отрекло спомените му в Лагос,

the rituals he practiced growing up,

обичаите, които е спазвал, докато расте,

his relationship with family and friends.

отношенията със семейството му и неговите приятели.

Meanwhile, though Lagos is undoubtedly one of his homes,

И все пак, въпреки че Лагос без съмнение е едно от местата, които счита за свой дом,

Olu always feels restricted there,

Олу винаги се чувства ограничен там,

not least by the fact that he's gay.

най-малкото заради факта, че е гей.

Both he and Udo are restricted by the political conditions

И той, и Удо са възпрепятствани от политическите условия

of their parents' countries,

на държавите на родителите си,

from living where some of their most meaningful rituals

да живеят там, където някои от най-важните за тях обичаи

and relationships occur.

и взаимоотношения са се зародили.

To say Olu is from Nigeria and Udo is from Argentina

Да твърдим, че Олу е от Нигерия, а Удо - от Аржентина,

distracts from their common experience.

пренебрегва общия им опит.

Their rituals, their relationships, and their restrictions are the same.

Обичаите, отношенията и ограниченията им са същите.

Of course, when we ask, "Where are you from?"

Разбира се, когато ни питат: "Откъде си?",

we're using a kind of shorthand.

използваме заучени бързи отговори.

It's quicker to say "Nigeria" than "Lagos and Berlin,"

По-лесно е да кажем "Нигерия", отколкото "Лагос и Берлин",

and as with Google Maps, we can always zoom in closer,

също както с Google карти, винаги можем да погледнем по-отблизо:

from country to city to neighborhood.

от държавата до града, до квартала.

But that's not quite the point.

Но не това е важното.

The difference between "Where are you from?"

Разликата между "Откъде си"

and "Where are you a local?"

и "Къде си местен жител?"

isn't the specificity of the answer;

не е в това колко конкретен отговор търсим,

it's the intention of the question.

а в това с какво намерение задаваме въпроса.

Replacing the language of nationality with the language of locality asks us

Подмяната на езика на националността с езика на местните обичаи ни кара

to shift our focus to where real life occurs.

да преместим фокуса си там, където се случва истинският живот.

Even that most glorious expression of countryhood, the World Cup,

Дори най-знаменитият израз на държавност, Световната Купа,

gives us national teams comprised mostly of multilocal players.

включва национални отбори, съставени основно от играчи от различни местности.

As a unit of measurement for human experience,

Ако искаме да бъде средство за измерване на човешкия опит,

the country doesn't quite work.

държавата не върши работа.

That's why Olu says, "I'm German, but my parents come from Nigeria."

Ето защо Олу отговаря: "Аз съм германец, но родителите ми са от Нигерия."

The "but" in that sentence belies the inflexibility of the units,

Това "но" в изречението показва липсата на гъвкавост в понятията ни за произход,

one fixed and fictional entity bumping up against another.

едни фиксирани, измислени обекти, които си противостоят.

"I'm a local of Lagos and Berlin," suggests overlapping experiences,

"Местен жител съм на Лагос и Берлин" предполага наличие на припокриващ се опит,

layers that merge together, that can't be denied or removed.

различни пластове, които се сливат и не могат да бъдат отречени или разделени.

You can take away my passport,

Можете да вземете паспорта ми,

but you can't take away my experience.

но не можете да отнемете опита ми.

That I carry within me.

Той е нещо, което нося у себе си.

Where I'm from comes wherever I go.

Мястото, от където произлизам, идва с мен, където и да отида.

To be clear, I'm not suggesting that we do away with countries.

За да сме наясно, не казвам, че не трябва да има държави.

There's much to be said for national history,

Има много какво да се каже за националната история,

more for the sovereign state.

повече за суверенитета.

Culture exists in community, and community exists in context.

Културата просъществува в общества, а обществата съществуват в даден контекст.

Geography, tradition, collective memory: these things are important.

География, традиции, колективна памет, тези неща са важни.

What I'm questioning is primacy.

Това, което поставям под въпрос, е кое е първото.

All of those introductions on tour began with reference to nation,

Всички представяния на турнето ми започваха с препратка към дадена страна,

as if knowing what country I came from would tell my audience who I was.

сякаш страната, от която идвам, ще каже на публиката коя съм аз.

What are we really seeking, though, when we ask where someone comes from?

Какво в действителност ни интересува, когато попитаме някого откъде е?

And what are we really seeing when we hear an answer?

И какво всъщност си представяме, когато чуем отговора?

Here's one possibility:

Ето една възможност:

basically, countries represent power.

в основата си държавите са олицетворение на сила.

"Where are you from?" Mexico. Poland. Bangladesh. Less power.

"Откъде си?" Мексико. Полша. Бангладеш. По-малко сила.

America. Germany. Japan. More power.

Америка. Германия. Япония. Повече сила.

China. Russia. Ambiguous.

Китай. Русия. Неопределено.

(Laughter)

(Смях)

It's possible that without realizing it, we're playing a power game,

Възможно е, без да осъзнаваме, да си играем на игра на сила,

especially in the context of multi-ethnic countries.

особено в контекста на мултиетнически страни.

As any recent immigrant knows,

Както знае всеки скорошен емигрант,

the question "Where are you from?" or "Where are you really from?"

въпросът "Откъде си?" или "Откъде си наистина?"

is often code for "Why are you here?"

често е кодово име за въпроса "Защо си тук?"

Then we have the scholar William Deresiewicz's writing

Чуйте написаното от Уилям Дерезевиц

of elite American colleges.

за елитните американски университети.

"Students think that their environment is diverse

"Студентите мислят, че средата им е разнородна,

if one comes from Missouri and another from Pakistan --

ако един идва от Мисури, а друг - от Пакистан,

never mind that all of their parents are doctors or bankers."

без да отчитат факта, че родителите им са лекари или банкери."

I'm with him.

Сългасна съм с него.

To call one student American, another Pakistani,

Да наречеш един студент американец, друг - пакистанец,

then triumphantly claim student body diversity

а след това триумфално да обявиш студентската общност за разнородна,

не взема предвид факта, че тези студенти са местни жители в обществената среда.

ignores the fact that these students are locals of the same milieu.

The same holds true on the other end of the economic spectrum.

Същото важи и за другия край на икономическия спектър.

A Mexican gardener in Los Angeles and a Nepali housekeeper in Delhi

Един мексикански градинар в Лос Анджелис и една непалска домашна помощница в Делхи

have more in common in terms of rituals and restrictions

имат повече общи неща по отношение на обичаи и ограничения,

than nationality implies.

отколкото националността предполага.

Perhaps my biggest problem with coming from countries

Може би най-големият ми проблем с това да кажа, че идвам от страна,

is the myth of going back to them.

е митът, че трябва да се върна там.

I'm often asked if I plan to "go back" to Ghana.

Често ме питат, дали планирам "да се върна" в Гана.

I go to Accra every year, but I can't "go back" to Ghana.

Ходя до Акра всяка година, но не мога "да се върна" в Гана.

It's not because I wasn't born there.

Не е, защото не съм родена там.

My father can't go back, either.

Баща ми също не може да се върне.

The country in which he was born,

Страната, в която той е роден,

that country no longer exists.

тази страна вече не съществува.

We can never go back to a place and find it exactly where we left it.

Няма как да се върнем някъде и всичко да е такова, каквото сме го оставили.

Something, somewhere will always have changed,

Нещо някъде винаги ще се е променило,

most of all, ourselves.

най-вече - ние самите.

People.

Хората.

Finally, what we're talking about is human experience,

И накрая, това, за което говорим, е човешкият опит,

this notoriously and gloriously disorderly affair.

този прословут безпорядък.

In creative writing, locality bespeaks humanity.

В творческото писане местността говори за човешката природа.

The more we know about where a story is set,

Колкото повече знаем за това къде се случва една история,

the more local color and texture,

толкова повече цветове и текстури имаме,

the more human the characters start to feel,

и толкова по-човешки става образът на героя,

the more relatable, not less.

толкова по-добре можем да го разберем.

The myth of national identity and the vocabulary of coming from

Митът за националната идентичност и езикът на "идването отнякъде"

confuses us into placing ourselves into mutually exclusive categories.

ни объркват, опитвайки да се поставим във взаимоизключващи се категории.

In fact, all of us are multi -- multi-local, multi-layered.

Всъщност, всички сме многообразни: многопластови, много-културни.

To begin our conversations with an acknowledgement of this complexity

Започването на разговори с признаването на тази комплексност

brings us closer together, I think, not further apart.

би ни сплотило повече, според мен, а не би ни раздалечило.

So the next time that I'm introduced,

Така че, следващия път, когато ме представят,

I'd love to hear the truth:

ми се иска да чуя истината:

"Taiye Selasi is a human being, like everybody here.

"Тайи Селаси е човек като всички тук.

She isn't a citizen of the world, but a citizen of worlds.

Тя не е жител на света, а на светове.

She is a local of New York, Rome and Accra."

Тя е местен жител на Ню Йорк, Рим и Акра."

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)