Stuart Brown: Play is more than fun

Translator: denitsa aleksandrova Reviewer: Anton Hikov

So, here we go: a flyby of play.

И ето сега: един кратък преглед на играта.

It's got to be serious if the New York Times

Трябва да е нещо сериозно щом Ню Йорк Таймс

puts a cover story of their February 17th Sunday magazine about play.

слага на първа страница на неделното списание от 17 февруари статия за играта.

At the bottom of this, it says, "It's deeper than gender.

На края на статията, пише за играта, "Тя минава отвъд пола.

Seriously, but dangerously fun.

Сериозно, но опасно забавна.

And a sandbox for new ideas about evolution."

Кутия с интересни идеи за еволюцията."

Not bad, except if you look at that cover, what's missing?

Не е зле, само че като погледнеш корицата, какво липсва?

You see any adults?

Виждате ли възрастни?

Well, lets go back to the 15th century.

Да се върнем назад в 15 век.

This is a courtyard in Europe,

Това е кралски двор в Европа,

and a mixture of 124 different kinds of play.

и 124 различни игри, събрани на едно място.

All ages, solo play, body play, games, taunting.

Всички възрасти, по единично, с тяло, игри, закачки.

And there it is. And I think this is a typical picture

Това е. Струва ми се, че това е типична рисунка

of what it was like in a courtyard then.

на един кралски двор по онова време.

I think we may have lost something in our culture.

Мисля си, че сме загубили нещо в културата си.

So I'm gonna take you through

Ще ви отведа на място

what I think is a remarkable sequence.

където ще се уверите в правотата на думите ми.

North of Churchill, Manitoba, in October and November,

На север от Чърчил, Манибота, октомври и ноември,

there's no ice on Hudson Bay.

няма лед по залива Хъдсън.

And this polar bear that you see, this 1200-pound male,

И полярната мечка, която виждате, този 1200 паунда (500 кг.) мъжкар,

he's wild and fairly hungry.

той е див и доста гладен.

And Norbert Rosing, a German photographer,

Норбърт Роузинг, немски фотограф,

is there on scene, making a series of photos of these huskies, who are tethered.

е там на място, снимайки тези хъскита, които са вързани.

And from out of stage left comes this wild, male polar bear,

И от ляво идва този полярен мечок,

with a predatory gaze.

с хищнически поглед.

Any of you who've been to Africa or had a junkyard dog come after you,

Всеки от вас, който е бил в Африка, или го е гонило улично куче

there is a fixed kind of predatory gaze

знае, че когато срещнеш този хищнически поглед,

that you know you're in trouble.

ти си в беда.

But on the other side of that predatory gaze

Но този хищнически поглед среща

is a female husky in a play bow, wagging her tail.

едно женско хъски, което си играе и размахва опашка.

And something very unusual happens.

И нещо много необичайно се случва.

That fixed behavior -- which is rigid and stereotyped

Типичното поведение - установено и стереотипно

and ends up with a meal -- changes.

и по правило завършва с храна - се променя.

And this polar bear

И тази полярна мечка

stands over the husky,

се навежда над хъскито.

no claws extended, no fangs taking a look.

Ноктите са прибрани, не се виждат зъби.

And they begin an incredible ballet.

И те започват един невероятен балет.

A play ballet.

Балет игра.

This is in nature: it overrides a carnivorous nature

Тази игра е в природата: надделява над месоядния инстинкт

and what otherwise would have been a short fight to the death.

и това, което иначе щяхме да видим - кратка битка до смърт.

And if you'll begin to look closely at the husky that's bearing her throat to the polar bear,

Ако погледнете близко към хъскито, доближило гърлото си до мечока,

and look a little more closely, they're in an altered state.

и още по-близо, ще видите промяната.

They're in a state of play.

Те играят.

And it's that state

И точно играта е това състояние

that allows these two creatures to explore the possible.

което позволява на тези две същества да изследват възможното.

They are beginning to do something that neither would have done

Те започват нещо, което никога нямаше да се случи, ако

without the play signals.

ги нямаше сигналите за игра.

And it is a marvelous example

И това е чудесен пример

of how a differential in power

за това как разликата в силите

can be overridden by a process of nature that's within all of us.

може да бъде преодоляна от нещо, което е във всички нас.

Now how did I get involved in this?

И сега, как аз станах част от това?

John mentioned that I've done some work with murderers, and I have.

Джон спомена, че съм работил с убийци, и това е така.

The Texas Tower murderer opened my eyes,

И тексаският убиец от кулата ми отвори очите -

in retrospect, when we studied his tragic mass murder,

сега като се върна назад, докато разглеждахме трагедията с неговото масово убийство -

to the importance of play,

за това колко е важна играта.

in that that individual, by deep study,

Този човек след задълбочено изучаване

was found to have severe play deprivation.

се оказа, че е бил напълно лишен от игра.

Charles Whitman was his name.

Името му беше Чарлз Уитмън.

And our committee, which consisted of a lot of hard scientists,

И нашата група, която се състоеше от сериозни учени,

did feel at the end of that study

наистина се убеди след като случая приключи

that the absence of play and a progressive suppression of developmentally normal play

че липсата на игра при него и продължителното подтискане на естествения му импулс да се развива така

led him to be more vulnerable to the tragedy that he perpetrated.

отчасти е довело до това, което е извършил.

And that finding has stood the test of time --

И този извод се доказва във времето -

unfortunately even into more recent times, at Virginia Tech.

за съжаление, дори и наскоро в Политехническия университет във Вирджиния.

And other studies of populations at risk

Други изследвания на групи хора в риск

sensitized me to the importance of play,

също ме насочиха към смисъла на играта,

but I didn't really understand what it was.

но тогава не го разбирах точно.

And it was many years in taking play histories of individuals

И трябваше години да изучавам хора и мястото на играта в живота им

before I really began to recognize that I didn't really have a full understanding of it.

преди да осъзная, че всъщност аз не съм разбирал истинския смисъл на играта.

And I don't think any of us has a full understanding of it, by any means.

А и не вярвам, че някой от нас напълно я разбира.

But there are ways of looking at it

Но пък има различни гледни точки към нея

that I think can give you -- give us all a taxonomy, a way of thinking about it.

които мога да ви предложа, върху които да поразсъждаваме.

And this image is, for humans, the beginning point of play.

И за хората, този образ е началото на играта.

When that mother and infant lock eyes,

Когато очите на майката и детето се срещнат,

and the infant's old enough to have a social smile,

и детето е достатъчно голямо и се усмихва на хората

what happens -- spontaneously -- is the eruption of joy on the part of the mother.

Това, което се случва спонтанно е изблик на радост у майката.

And she begins to babble and coo and smile, and so does the baby.

И тя започва да му гука и говори, и бебето също.

If we've got them wired up with an electroencephalogram,

Ако мозъците им се свържат с електроенцефалограм,

the right brain of each of them becomes attuned,

десните половини на мозъците им се синхронизират,

so that the joyful emergence of this earliest of play scenes

и радостта, която се създава при тази ранна игра

and the physiology of that is something we're beginning to get a handle on.

и физиологията при нея е нещо, което едва сега започваме да разбираме.

And I'd like you to think that every bit of more complex play

И ми се иска да помислите, че всяка част от някоя по-сложна игра

builds on this base for us humans.

действа по този начин при нас хората.

And so now I'm going to take you through sort of a way of looking at play,

И сега нека заедно разгледаме играта,

but it's never just singularly one thing.

макар че тя не е нещо еднопластово.

We're going to look at body play,

Да погледнем играта на тялото,

which is a spontaneous desire to get ourselves out of gravity.

която е наше спонтанно желание да преодолеем гравитацията.

This is a mountain goat.

Това е планинска коза.

If you're having a bad day, try this:

Ако имате лош ден пробвайте това:

jump up and down, wiggle around -- you're going to feel better.

скачайте нагоре надолу, въртете се наляво надясно - ще се почувствате по-добре.

And you may feel like this character,

А може да се почувствате и като този герой,

who is also just doing it for its own sake.

който си играе заради самата игра.

It doesn't have a particular purpose, and that's what's great about play.

Няма конкретна цел, и това е страхотното на играта.

If its purpose is more important

Ако целта е по-важна

than the act of doing it, it's probably not play.

от самото действие, то тогава навярно това не е игра.

And there's a whole other type of play, which is object play.

И има съвсем друг тип игра, която е игра с предмети.

And this Japanese macaque has made a snowball,

И този японски макак е направил снежна топка,

and he or she's going to roll down a hill.

и тук се кани да се търколи надолу по хълма.

And -- they don't throw it at each other, but this is a fundamental part of being playful.

И те не се замерят един друг с нея, това е част от това да играеш.

The human hand, in manipulation of objects,

Човешката ръка, боравейки с предмети,

is the hand in search of a brain;

е ръката, която търси мозъка.

the brain is in search of a hand;

И мозъкът търси ръка,

and play is the medium by which those two are linked in the best way.

играта просто се явява най-доброто свързващо звено.

JPL we heard this morning -- JPL is an incredible place.

ЛРД (Лабораторията за реактивно движение) както чухме тази сутрин - ЛРД е невероятно място.

They have located two consultants,

Те са открили двама консултанти,

Frank Wilson and Nate Johnson,

Франк Уилсън и Нейт Джонсън.

who are -- Frank Wilson is a neurologist, Nate Johnson is a mechanic.

Които са - Франк Уилсън е невролог, Нейт Джонсън е механик.

He taught mechanics in a high school in Long Beach,

Той преподавал механика в гимназията в Лонг Бийч,

and found that his students were no longer able to solve problems.

и открил, че студентите не можели повече да решават проблеми.

And he tried to figure out why. And he came to the conclusion, quite on his own,

И се опитал да разбере защо. И стигнал до заключението, съвсем сам,

that the students who could no longer solve problems, such as fixing cars,

че студентите, които не можели да се справят с проблеми, като например поправянето на коли,

hadn't worked with their hands.

не били работили с ръцете си.

Frank Wilson had written a book called "The Hand."

Франк Уилсън е написал книга с заглавие "Ръката."

They got together -- JPL hired them.

И те се събрали - ЛРД го наел.

Now JPL, NASA and Boeing,

Сега ЛРД, НАСА и Боинг

before they will hire a research and development problem solver --

преди те щели да наемат човек да им прави проучванията и решава проблемите -

even if they're summa cum laude from Harvard or Cal Tech --

дори ако се завършили Харвард или Кал Тек с най-високо отличие -

if they haven't fixed cars, haven't done stuff with their hands early in life,

а без да са поправяли коли, без да са правили неща с ръцете си,

played with their hands, they can't problem-solve as well.

без да са играли преди това, те не могат да решават проблеми.

So play is practical, and it's very important.

Така че играта е практика и е много важна.

Now one of the things about play is that it is born by curiosity and exploration. (Laughter)

И ето едно от нещата при играта е, че тя се ражда от любопитство и изследване. (Смях)

But it has to be safe exploration.

Но изследването трябва да е безопасно.

This happens to be OK -- he's an anatomically interested little boy

Както тук - от анатомична гледна точка, той е малко момче, интересно му е

and that's his mom. Other situations wouldn't be quite so good.

а това е майка му. При други обстоятелства би било по-трудно.

But curiosity, exploration, are part of the play scene.

Но любопитството, изследването са част от играта.

If you want to belong, you need social play.

Ако искаш чувство на принадлежност, имаш нужда от социална игра.

And social play is part of what we're about here today,

А социалната игра е част от това, за което сме се събрали тук,

and is a byproduct of the play scene.

и е вторичен продукт на играта.

Rough and tumble play.

Груба и дива игра.

These lionesses, seen from a distance, looked like they were fighting.

Тези лъвици, снимани от разстояние, изглеждат все едно се бият.

But if you look closely, they're kind of like the polar bear and husky:

Но ако погледнете по-отблизо, те са нещо като мечока и хъскито:

no claws, flat fur, soft eyes,

няма нокти, козината не е настръхнала, спокоен поглед,

open mouth with no fangs, balletic movements,

отворена уста, не се виждат зъби, грациозни движения,

curvilinear movements -- all specific to play.

извити движения - всичко това е характерно за играта.

And rough-and-tumble play is a great learning medium for all of us.

И боричкането е чудесен начин на учене за всички ни.

Preschool kids, for example, should be allowed to dive, hit, whistle,

На децата преди училище, например, трябва да им се позволява да се гмуркат, удрят, свирят,

scream, be chaotic, and develop through that a lot of emotional regulation

да викат, да са хаотични - така те регулират емоциите си

and a lot of the other social byproducts -- cognitive, emotional and physical --

и голяма част от другите вторични продукти от боричкането са налице -

that come as a part of rough and tumble play.

развиват познавателни, емоционални и физически способности.

Spectator play, ritual play -- we're involved in some of that.

Игра с зрители, игра ритуал - ние участваме в такива неща.

Those of you who are from Boston know that this was the moment -- rare --

Тези от вас, които са от Бостън знаят, че това беше момента - рядък такъв

where the Red Sox won the World Series.

когато Ред Сокс спечелиха Световната серия.

But take a look at the face and the body language of everybody

Но погледнете лицето и езика на тялото на всеки един

in this fuzzy picture, and you can get a sense that they're all at play.

на тази не много ясна снимка, може да усетите, че всеки играе.

Imaginative play.

Въображаема игра.

I love this picture because my daughter, who's now almost 40, is in this picture,

Обичам тази снимка, защото дъщеря ми, която сега е почти на 40, е на нея,

but it reminds me of her storytelling and her imagination,

и тя ми напомня за нейните истории и въображение;

her ability to spin yarns at this age -- preschool.

способността й да си измисля и разказва истории на тази възраст - предучилищната.

A really important part of being a player

Много важна част от това да играеш

is imaginative solo play.

е умението да си измисляш неща сам.

And I love this one, because it's also what we're about.

И тази много ми харесва, защото показва какво става с нас.

We all have an internal narrative that's our own inner story.

Всички имаме свой разказ, това е нашата собствена история вътре.

The unit of intelligibility of most of our brains is the story.

Мозъците на повечето хора разбират нещата чрез истории.

I'm telling you a story today about play.

Аз днес ви разказвам история за играта.

Well, this bushman, I think, is talking about the fish that got away that was that long,

А този бушмен, мисля, разказва за рибата, която му се е изплъзнала и колко дълга е била

but it's a fundamental part of the play scene.

и това е основна част от играта.

So what does play do for the brain?

И така какво прави играта за мозъка?

Well, a lot.

Ами, много неща.

We don't know a whole lot about what it does for the human brain,

Не знаем много от нещата, които прави за човешкия мозък,

because funding has not been exactly heavy for research on play.

защото досега не се е финансирало добре нейното изследване.

I walked into the Carnegie asking for a grant.

Аз ходих при Карнеги за стипендия.

They'd given me a large grant when I was an academician

Те ми дадоха голяма стипендия когато бях в университета

for the study of felony drunken drivers, and I thought I had a pretty good track record,

за изследване на пияните шофьори и си мислех, че имам добри референции.

and by the time I had spent half an hour talking about play,

Но като им обяснявах половин час за играта,

it was obvious that they were not -- did not feel that play was serious.

беше очевидно, че те не я вземат насериозно.

I think that -- that's a few years back -- I think that wave is past,

Това, беше преди няколко години и мисля, че тази вълна е отминала,

and the play wave is cresting,

и, че сега се надига вълната на играта,

because there is some good science.

защото има вече научни доказателства.

Nothing lights up the brain like play.

Нищо не запалва така мозъка както играта.

Three-dimensional play fires up the cerebellum,

Триизмерната игра възбужда малкия мозък,

puts a lot of impulses into the frontal lobe --

засилват се импулсите в предната част на мозъка –

the executive portion -- helps contextual memory be developed,

те от своя страна помагат за развитието на контекстуалната памет,

and -- and, and, and.

и така още много неща.

So it's -- for me, its been an extremely nourishing scholarly adventure

И така, за мен, като учен беше изключително вълнуващо приключение,

to look at the neuroscience that's associated with play, and to bring together people

да изследвам неврологията свързана с играта и да събера заедно хора,

who in their individual disciplines hadn't really thought of it that way.

които в техните отделни области не са мислили за нея по този начин.

And that's part of what the National Institute for Play is all about.

И това е част от идеята на Националния Институт по Играта.

And this is one of the ways you can study play --

А това е един от начините, по които може да изучаваш играта -

is to get a 256-lead electroencephalogram.

с 256 - инчов електроенцефалограм.

I'm sorry I don't have a playful-looking subject, but it allows mobility,

Съжалявам, че нямам уред, който да изглежда като игра, но пък позволява мобилност

which has limited the actual study of play.

което ограничава изучаването на играта.

And we've got a mother-infant play scenario

И имаме един сценарий с майка и дете

that we're hoping to complete underway at the moment.

който се надяваме да завършим сега.

The reason I put this here is also to queue up

Причината да сложа това тук е да онагледя

my thoughts about objectifying what play does.

моите мисли, за това какво прави играта.

The animal world has objectified it.

В света на животните това се вижда много ясно.

In the animal world, if you take rats,

При плъховете например,

who are hardwired to play at a certain period of their juvenile years

които са програмирани да играят през определен период като са малки,

and you suppress play -- they squeak, they wrestle,

ако подтиснеш играта - те цвърчат, бият се,

they pin each other, that's part of their play.

драскат се един друг, това е част от играта им.

If you stop that behavior on one group that you're experimenting with,

Ако спреш този вид поведение на една група, с която експериментираш

and you allow it in another group that you're experimenting with,

и го позволиш при друга група, също част от експеримента,

and then you present those rats

и после дадете на тези плъхове

with a cat odor-saturated collar,

каишка с миризма на котка,

they're hardwired to flee and hide.

те са програмирани да бягат и да се крият.

Pretty smart -- they don't want to get killed by a cat.

Доста умно - не искат да бъдат убити от котката.

So what happens?

И какво се случва?

They both hide out.

И двете групи се крият.

The non-players never come out --

Тези, обаче, които не са играли никога не излизат -

they die.

те умират.

The players slowly explore the environment,

Тези, които са играли бавно изследват какво става наоколо

and begin again to test things out.

и започват да излизат.

That says to me, at least in rats --

Това ми показва, поне при плъховете -

and I think they have the same neurotransmitters that we do

и мисля, че те имат същите нервотрансмитери като нас

and a similar cortical architecture --

и подобна структура на мозъчната кора като нашата -

that play may be pretty important for our survival.

че играта може би е много важна за нашето оцеляване.

And, and, and -- there are a lot more animal studies that I could talk about.

И още, и още - има много експерименти с животни, за които мога да говоря.

Now, this is a consequence of play deprivation. (Laughter)

Сега, това е следствие от липса на игра. (Смях)

This took a long time --

Това отне много време -

I had to get Homer down and put him through the fMRI and the SPECT

Трябваше да сваля Хоумър и да го прекарам през фМРТ (fMRI) и ЕЕКТ (SPECT)€

and multiple EEGs, but as a couch potato, his brain has shrunk.

и много ЕЕГ-та, и като един мързеливец неговия мозък се сви.

And we do know that in domestic animals

И знаем, че при домашните животни

and others, when they're play deprived,

и други, когато те са лишени от игра,

they don't -- and rats also -- they don't develop a brain that is normal.

те, и плъховете също, те не развиват мозъка си, както е нормално.

Now, the program says that the opposite of play is not work,

Сега програмата казва, че противоположното на играта не е работа,

it's depression.

а депресия.

And I think if you think about life without play --

И ми се струва, че ако се замислите за живота без игра -

no humor, no flirtation, no movies,

без хумор, без флирт, без филми,

no games, no fantasy and, and, and.

без игри, без фантазия - и още, и още.

Try and imagine a culture or a life, adult or otherwise

Опитайте се да си представите култура или живот, на малки или големи хора

without play.

без игра.

And the thing that's so unique about our species

И нещото, което е толкова уникално за нас като вид

is that we're really designed to play through our whole lifetime.

е, че наистина сме проектирани да играем през целия си живот.

And we all have capacity to play signal.

И всички имаме способнотта да даваме сигнали за игра.

Nobody misses that dog I took a picture of on a Carmel beach a couple of weeks ago.

Никой не изпуска това куче, което снимах на Кармел бийч преди няколко седмици.

What's going to follow from that behavior

Това, което ще последва от този тип поведение

is play.

е игра.

And you can trust it.

И може да й се доверите.

The basis of human trust is established through play signals.

Доверието между хората идва чрез сигнали за игра.

And we begin to lose those signals, culturally and otherwise, as adults.

И ние започваме да губим тези сигнали в обществото, като възрастни.

That's a shame.

Това е жалко.

I think we've got a lot of learning to do.

Струва ми се, че имаме много неща за учене.

Now, Jane Goodall has here a play face along with one of her favorite chimps.

Тук, лицето на Джейн Гудол също дава сигнал за игра, заедно с едно от любимите й шимпанзета.

So part of the signaling system of play

Та част от сигналите за игра идват

has to do with vocal, facial, body, gestural.

чрез гласа, лицето, тялото, жестовете.

You know, you can tell -- and I think when we're getting into collective play,

Те се долавят, усещат се - и мисля, че като участваме в колективна игра

its really important for groups to gain a sense of safety

много е важно за групата да има усещане за сигурност

through their own sharing of play signals.

при споделяне на сигналите на игра.

You may not know this word,

Може и да не знаете тази дума.

but it should be your biological first name and last name.

Но тя трябва да е вашето биологично първо и последно име.

Because neoteny means the retention of immature qualities into adulthood.

Защото всъщност "неотония" означава запазване на качества, присъщи на млади индивиди в по-късна възраст.

And we are, by physical anthropologists,

И ние сме, според физичните антрополози,

by many, many studies, the most neotenous,

и многобройни изследвания, най-неотоничните,

the most youthful, the most flexible, the most plastic of all creatures.

най-младите, най-гъвкавите, най-пластичните от всички същества.

And therefore, the most playful.

И следователно, най-игривите.

And this gives us a leg up on adaptability.

И това ни дава по-добри шансове при приспособяване.

Now, there is a way of looking at play

Ето една гледна точка към играта

that I also want to emphasize here,

на която искам да наблегна,

which is the play history.

и тя е историята на играта.

Your own personal play history is unique,

Вашата собствена история е уникална,

and often is not something we think about particularly.

и често не е нещо, за което се замисляме по специално.

This is a book written by a consummate player

Това е книга написана от един опитен играч

by the name of Kevin Carroll.

на име Кевин Карол.

Kevin Carroll came from extremely deprived circumstances:

Кевин Карол идва от изключително тежка среда:

alcoholic mother, absent father, inner-city Philadelphia,

майка алкохоличка, отсъстващ баща, центъра на Филаделфия,

black, had to take care of a younger brother.

чернокож, трябвало да се грижи за по-малък брат

Found that when he looked at a playground

Открил, че като гледал към детска площадка

out of a window into which he had been confined,

от прозореца в стаята, в която бил затворен,

he felt something different.

той се чувствал различно.

And so he followed up on it.

И последвал сигналите на това чувство.

And his life -- the transformation of his life

И живота му - трансформацията на живота му

from deprivation and what one would expect -- potentially prison or death --

от лишение и това, което всеки би предположил - влизане в затвора или смърт -

he become a linguist, a trainer for the 76ers and now is a motivational speaker.

той станал лингвист, треньор на (Филаделфия) 76, и сега е един от най-добрите мотивационни оратори.

And he gives play as a transformative force

И той посочва играта като трансформираща сила

over his entire life.

през целия си живот.

Now there's another play history that I think is a work in progress.

Има друга игра, която мисля, че е проект в развитие.

Those of you who remember Al Gore,

Тези от вас, които си спомнят Ал Гор,

during the first term and then during his successful

през първия му мандат и после през успешната му

but unelected run for the presidency,

но възпрепятствана кампания за президент,

may remember him as being kind of wooden and not entirely his own person,

навярно си го спомнят като малко вдървен и не напълно себе си.

at least in public.

Поне на публични места.

And looking at his history, which is common in the press,

И поглеждайки историята му, която е достъпна за пресата,

it seems to me, at least -- looking at it from a shrink's point of view --

ми се струва, поне от гледна точка на психиатър,

that a lot of his life was programmed.

че голяма част от живота му е била програмирана.

Summers were hard, hard work, in the heat of Tennessee summers.

Летата не били леки, работело се е много, в горещината в Тенеси.

He had the expectations of his senatorial father and Washington, D.C.

Баща му, сенатор, е имал очаквания от него, Вашингтон ДС също.

And although I think he certainly had the capacity for play --

И въпреки че той неминуемо е имал нагласата да играе -

because I do know something about that --

понеже разбирам от тези неща -

he wasn't as empowered, I think, as he now is

той не е бил толкова силен, колкото е сега

by paying attention to what is his own passion

тъй като не е обръщал внимание на собствената си страст

and his own inner drive,

на това отвътре, което го мотивира да върши неща,

which I think has its basis in all of us in our play history.

което според мен се отразява в игрите ни като малки.

So what I would encourage on an individual level to do,

И това, което бих препоръчал на всички е

is to explore backwards as far as you can go

да се върнете колкото може по-назад и да изследвате

to the most clear, joyful, playful image that you have,

да се върнете до най-ясния, най-радостния, най-игривия образ, който имате.

whether it's with a toy, on a birthday or on a vacation.

Било то играчка, рожден ден, или ваканция.

And begin to build to build from the emotion of that

И да тръгнете от тази емоция и да видите как

into how that connects with your life now.

тя се свързва с живота ви сега.

And you'll find, you may change jobs --

И ще откриете, че може да сменяте професии -

which has happened to a number people when I've had them do this --

което съм карал много хора да правят за да

in order to be more empowered through their play.

могат да са по заредени чрез импулса на играта.

Or you'll be able to enrich your life by prioritizing it

Или ще можете да обогатите живота като определите приоритетите си

and paying attention to it.

и им обръщате внимание.

Most of us work with groups, and I put this up because

Повечето от нас работят с групи и искам на наблегна на това

the d.school, the design school at Stanford,

защото училището по дизайн в Станфорд,

thanks to David Kelley and a lot of others

благодарение на Дейвид Кели и много други

who have been visionary about its establishment,

които са мечтали за създаването му,

has allowed a group of us to get together

се съгласи да работи с наш екип

and create a course called "From Play to Innovation."

и да създаде курс на име "От игра към иновации".

And you'll see this course is to investigate

И ще видите, че целта на курса е да изследва

the human state of play, which is kind of like the polar bear-husky state

човешкото състояние на игра, което наподобява това при полярния мечок и хъскито

and its importance to creative thinking:

неговото значение за развитие на творческото мислене.

"to explore play behavior, its development and its biological basis;

Целта му е да изследва поведението при игра, как се развива то и биологичната му основа.

to apply those principles, through design thinking,

Да приложи тези принципи при проектирането,

to promote innovation in the corporate world;

и така да насърчи иновациите в света на корпорациите.

and the students will work with real-world partners

И студентите ще работят с реални партньори от света

on design projects with widespread application."

по различни дизайнерски проекти с широко приложение.

This is our maiden voyage in this.

И това ни е първият такъв опит.

We're about two and a half, three months into it, and it's really been fun.

Вече два месеца и половина, три, работим по него и е наистина забавно.

There is our star pupil, this labrador,

Това е нашият топ ученик, този лабрадор,

who taught a lot of us what a state of play is,

който научи много от нас какво значи да играеш,

and an extremely aged and decrepit professor in charge there.

и един вече остарял и грохнал професор, който отговаря за нещата тук.

And Brendan Boyle, Rich Crandall -- and on the far right is, I think, a person who

И Брендън Бойл, Рик Крендъл - и отзад вляво е човекът, който мисля, че

will be in cahoots with George Smoot for a Nobel Prize -- Stuart Thompson,

ще бъде в спор с Джордж Смуут за Нобеловата Награда - Стюарт Томпсън,

in neuroscience.

в областта на неврологията.

So we've had Brendan, who's from IDEO,

И така, ние сме с Брендън, който е от IDEO

and the rest of us sitting aside and watching these students

и другите от нашия екип и стоим настрани наблюдавайки студентите

as they put play principles into practice in the classroom.

докато те прилагат принципите на играта в класната стая.

And one of their projects was to

И един от техните проекти беше за срещите

see what makes meetings boring,

и това, което ги прави скучни,

and to try and do something about it.

и какво може да се направи по въпроса.

So what will follow is a student-made film

Това, което ще видите сега е филм, направен от студенти

about just that.

по този проект.

Narrator: Flow is the mental state of apparition

Разказвач: Потокът е това състояние на мозъка,

in which the person is fully immersed in what he or she is doing.

при което човека е напълно погълнат от това, което прави.

Characterized by a feeling of energized focus,

Характеризира се с чувство на фокус и прилив на енергия,

full involvement and success in the process of the activity.

пълно отдаване на дейността и успешното й извършване.

An important key insight that we learned about meetings

Важно, ключово прозрение, което имахме относно срещите

is that people pack them in one after another,

е, че хората ги провеждат една след друга,

disruptive to the day.

и така се прекъсва целия ден.

Attendees at meetings don't know when they'll get back to the task

Присъстващите не знаят кога ще могат да си продължат текущите задачи

that they left at their desk.

които са започнали вече.

But it doesn't have to be that way.

Не е нужно да се работи по този начин.

(Music)

(Музика)

Some sage and repeatedly furry monks

Някои мъдри и много често с прегракнал глас монаси

at this place called the d.school

на това място, наречено "Училище по дизайн"

designed a meeting that you can literally step out of when it's over.

организираха среща, от която буквално може да излезеш, щом свърши.

Take the meeting off, and have peace of mind that you can come back to me.

Съблечете срещата и бъдете спокойни, че може да се върнете към нея.

Because when you need it again,

Ако ви потрябва пак,

the meeting is literally hanging in your closet.

срещата прсто си виси в гардероба ви.

The Wearable Meeting.

Срещата, която може да се носи.

Because when you put it on, you immediately get everything you need

Защото, като я облечете, вие незабавно имате всичко, което ви трябва

to have a fun and productive and useful meeting.

за да си направите една забавна, продуктивна и полезна среща.

But when you take it off --

Но като я съблечете..

that's when the real action happens.

тогава започва същинската работа.

(Music)

(Музика)

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

Stuart Brown: So I would encourage you all

Стюарт Браун: И така бих ви окуражил всички

to engage

да забравите

not in the work-play differential --

разделението работа/игра

where you set aside time to play --

и не да отделяте време за игра,

but where your life becomes infused

а да наситите живота си

minute by minute, hour by hour,

минута по минута, час по час,

with body,

с различни видове игра,

object,

които използват тяло, предмети,

social, fantasy, transformational kinds of play.

общуване, фантазии, различни видове трансформации.

And I think you'll have a better and more empowered life.

И мисля, че ще имате по-добър живот, с повече енергия.

Thank You.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

John Hockenberry: So it sounds to me like what you're saying is that

Джон Хокънбъри: Това, което казвате ми звучи сякаш

there may be some temptation on the part of people to look at your work

хората са някак изкушени да видят какво правите

and go --

и да си кажат -

I think I've heard this, in my kind of pop psychological understanding of play,

мисля, че съм го чувал това за играта, в някоя книга за полулярна психология,

that somehow,

че всъщност,

the way animals and humans deal with play,

играта, която присъства в живота на хората и животните

is that it's some sort of rehearsal for adult activity.

е един вид репетиция за по-късен етап, когато ще са възрастни.

Your work seems to suggest that that is powerfully wrong.

Вашите изследвания показват, че това е абсолютно погрешно.

SB: Yeah, I don't think that's accurate,

СБ: Да, точно така,

and I think probably because animals have taught us that.

и ми се струва, че животните ни учат на това.

If you stop a cat from playing --

Ако не даваш на едно коте да играе -

which you can do, and we've all seen how cats bat around stuff --

което може да направиш, и всички сме виждали как котките се стрелкат навсякъде -

they're just as good predators as they would be if they hadn't played.

те са такива добри хищници, каквито биха били ако не бяха играли.

And if you imagine a kid

И ако се представите сега едно дете

pretending to be King Kong,

което се прави на Кинг Конг,

or a race car driver, or a fireman,

или на рали състезател, или на пожарникар,

they don't all become race car drivers or firemen, you know.

те не всички стават рали състезатели или пожарникари.

So there's a disconnect between preparation for the future --

Разбирате, че има разлика между подготовката за бъдещето -

which is what most people are comfortable in thinking about play as --

което повечето хора свързват със смисъла на играта

and thinking of it as a separate biological entity.

и играта като самостоятелна биологична единица.

And this is where my chasing animals for four, five years

И тук е момента, когато моята гледна точка на лекар се промени

really changed my perspective from a clinician to what I am now,

след като бях изучавал животните в продължение на 4-5 години,

which is that play has a biological place,

и сега за мен играта има своето място в живота на всеки,

just like sleep and dreams do.

също както съня и сънищата.

And if you look at sleep and dreams biologically,

И ако погледнем на съня и мечтите от билогична гледна точка,

animals sleep and dream,

животните спят и сънуват,

and they rehearse and they do some other things that help memory

и репетират, и правят други неща, които помагат на паметта

and that are a very important part of sleep and dreams.

и са важна част от съня и сънуването.

The next step of evolution in mammals and

Следващата стъпка в еволюцията на бозайниците и

creatures with divinely superfluous neurons

съществата с изобилно количество неврони

will be to play.

ще бъде да играят.

And the fact that the polar bear and husky or magpie and a bear

И факта, че полярната мечка и хъскито, или свраката и мечката,

or you and I and our dogs can crossover and have that experience

или вие и аз и нашите кучета може да имаме това преживяване

sets play aside as something separate.

отрежда на играта по-специално място.

And its hugely important in learning and crafting the brain.

И тя е изключително важна в процеса на учене и изграждане на мозъчните връзки.

So it's not just something you do in your spare time.

Така че, тя не е нещо, което правим само в свободното си време.

JH: How do you keep -- and I know you're part of the scientific research community,

ДХ: Как успявате - и знам, че сте част от екип за научни изследвания,

and you have to justify your existence with grants and proposals like everyone else --

и трябва да кандидатствате за субсидии както всеки друг -

how do you prevent --

как предотвратявате -

and some of the data that you've produced, the good science that you're talking about you've produced, is hot to handle.

част от данните, които сте получили, интересните резултати, за които говорите, не са лесни за представяне.

How do you prevent either the media's interpretation of your work

Как се справяте с медиите и техните възможни интерпретации на вашата работа

or the scientific community's interpretation of the implications of your work,

или пък тези на научната общност относно усложненията при вашата работа,

kind of like the Mozart metaphor,

от рода на метафората на Моцарт,

where, "Oh, MRIs show

където," МРТи (MRIs) показват...

that play enhances your intelligence.

че играта развива интелигентността.

Well, let's round these kids up, put them in pens

Ами, хайде тогава да затворим тези деца, например в кошари

and make them play for months at a time; they'll all be geniuses and go to Harvard."

и така да си играят няколко месеца заедно. Те всички ще станат гении и ще отидат в Харвард."

How do you prevent people from taking that sort of action

Как се справяте с такъв тип реакции от страна на хората

on the data that you're developing?

по повод експериментите, които правите?

SB: Well, I think the only way I know to do it

СБ: Ами, единствения начин, който знам е

is to have accumulated the advisers that I have

да събера консултантите, които имам:

who go from practitioners --

работим с хора, които практикуват играта -

who can establish through improvisational play or clowning or whatever --

и могат чрез средствата на импровизацията или клоунадата или нещо друго

a state of play.

да провокират състояние на игра.

So people know that it's there.

И така хората да знаят, че то съществува.

And then you get an fMRI specialist, and you get Frank Wilson,

И после викате някой фМРТ (fMRI) специалист, примерно Франк Уилсън,

and you get other kinds of hard scientists, including neuroendocrinologists.

и други добри учени, включително невроендокринолози.

And you get them into a group together focused on play,

И ги събирате заедно в една група, фокусирана върху играта,

and it's pretty hard not to take it seriously.

и няма как те да не бъдат взети насериозно.

Unfortunately, that hasn't been done sufficiently

За съжаление, това не е било правено достатъчно досега

for the National Science Foundation, National Institute of Mental Health

за Националната фондация на науката, Националния институт по психично здраве

or anybody else to really look at it in this way seriously.

или за някой друг, който сериозно да подходи към въпроса.

I mean you don't hear about anything that's like cancer or heart disease

Искам да кажа, че не се говори за неща като рака и сърдечните болести

associated with play.

и тяхната връзка с играта.

And yet I see it as something that's just as basic for survival -- long term --

А аз я виждам като нещо, толкова важно за оцеляването в дългосрочен план,

as learning some of the basic things about public health.

колкото и нещата, които знаем за здравето.

JH: Stuart Brown, thank you very much.

ДХ: Стюарт Браун, много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)