Latif Nasser: The amazing story of the man who gave us modern pain relief

Translator: Рая Райчева Reviewer: Darina Stoyanova

A few years ago,

Преди няколко години,

my mom developed rheumatoid arthritis.

майка ми разви ревматоиден артрит.

Her wrists, knees and toes swelled up, causing crippling, chronic pain.

Нейните китки, колена и пръсти се подуха, причинявайки осъкатяваща хронична болка.

She had to file for disability.

Тя се превърна в инвалид.

She stopped attending our local mosque.

Спря да посещава местната джамия.

Some mornings it was too painful for her to brush her teeth.

Имаше сутрини, през които беше твърде болезнено, даже да си измие зъбите.

I wanted to help.

Исках да й помогна.

But I didn't know how.

Но не знаех как.

I'm not a doctor.

Не съм доктор.

So, what I am is a historian of medicine.

Така че , това което съм аз е медицински историк.

So I started to research the history of chronic pain.

И започнах изследване за историята на хроничната болка.

Turns out, UCLA has an entire history of pain collection

Оказа се ,че UCLA има цяла колекция с история на болката,

in their archives.

в архивите си.

And I found a story -- a fantastic story --

И аз намерих една история -- една фантастична история

of a man who saved -- rescued -- millions of people from pain;

за един мъж, който е спасил , избавил милиони хора от болката

people like my mom.

хора като майка ми

Yet, I had never heard of him.

Дотогава, не бях чувал за него.

There were no biographies of him, no Hollywood movies.

За него нямаше биография, нямаше Холивудски филм.

His name was John J. Bonica.

Името му беше Джон Дж. Боника.

But when our story begins,

Но когато започва нашата история,

he was better known as Johnny "Bull" Walker.

той бе по-познат като Джони Ходещият Бик.

It was a summer day in 1941.

Беше един летен ден на 1941.

The circus had just arrived in the tiny town of Brookfield, New York.

Циркът току що бе пристигнал в малкият град Брукфийлд, Ню Йорк.

Spectators flocked to see the wire-walkers, the tramp clowns --

Зрителите се стекоха да видят въжеиграчите, уличните клоуни,

if they were lucky, the human cannonball.

и ако имаха късмет, изстрелване на човек с топ.

They also came to see the strongman, Johnny "Bull" Walker,

Те също идваха да видят властелина Джони Ходещият Бик,

a brawny bully who'd pin you for a dollar.

атлетичен побойник, който те просва за един долар.

You know, on that particular day, a voice rang out

Незнайно, в този ден, прозвуча глас

over the circus P.A. system.

през високоговорителя на цирка.

They needed a doctor urgently, in the live animal tent.

Те имали спешна нужда от доктор, в палатката за животни.

Something had gone wrong with the lion tamer.

Нещо се било случило с дресьора на лъвове.

The climax of his act had gone wrong,

В кулминацията на представлението нещо се объркало

and his head was stuck inside the lion's mouth.

и главата му била заклещена в устата на лъва.

He was running out of air;

Той се задушавал,

the crowd watched in horror

тълпата ужасено гледала

as he struggled and then passed out.

как той се борил и след това припаднал.

When the lion finally did relax its jaws,

И когато най-накрая лъва отворил чеслюстта си,

the lion tamer just slumped to the ground, motionless.

дресьора просто се свлякъл на земята неподвижен

When he came to a few minutes later,

Когато се свестил няколко минути по-късно

he saw a familiar figure hunched over him.

той видял наведена над него позната фигура

It was Bull Walker.

Това бил Бул Уолкър.

The strongman had given the lion tamer mouth-to-mouth, and saved his life.

Властелинът оказал първа помощ на дресьора и спасил живота му.

Now, the strongman hadn't told anyone,

Властелинът не бил казал на никого,

but he was actually a third-year medical student.

че всъщност е студент по медицина в трети курс.

He toured with the circus during summers to pay tuition,

Той обикалял с цирка през лятото, за да си плати обучението,

but kept it a secret to protect his persona.

Но пазел това в тайна, за да запази своето реноме.

He was supposed to be a brute, a villain --

Предполагало се, че той е брутален, свиреп,

not a nerdy do-gooder.

а не безрасъден смарянин.

His medical colleagues didn't know his secret, either.

В медицинският колеж също не знаели за неговата тайна.

As he put it, "If you were an athlete, you were a dumb dodo."

Както се изрази той, "Ако сте спортист, то вие сте тъпа додо птица. "

So he didn't tell them about the circus,

Така че, той не им бе казвал за цирка,

or about how he wrestled professionally on evenings and weekends.

или за това, че участва в професионални борби вечер и през почивните дни.

He used a pseudonym like Bull Walker,

Тай използваше псевдонима Ходещият бик,

or later, the Masked Marvel.

а по-късно, Маскираното чудо.

He even kept it a secret that same year,

Даже пазаше това в тайна, и в тази година ,

when he was crowned the Light Heavyweight Champion

когато спечели в тежка категория

of the world.

световният шампионат.

Over the years, John J. Bonica lived these parallel lives.

През годините, Джон Дн. Боника живял в тези два паралелни живота.

He was a wrestler;

Той беше професионален борец,

he was a doctor.

той беше доктор.

He was a heel;

Той беше злодей

he was a hero.

Той беше герой

He inflicted pain,

Той предизвикваше болка

and he treated it.

и я лекуваше.

And he didn’t know it at the time, but over the next five decades,

И той не знаеше по това време, но през следващите пет десетилетия,

he'd draw on these dueling identities

той щеше да се възползва от това раздвоение на личносттите,

to forge a whole new way to think about pain.

за да изкове един напълно нов начин на мислене за болката

It'd change modern medicine so much so, that decades later,

Това мислене променило толкова много модерната медицина, че десетилетия по-късно

Time magazine would call him pain relief's founding father.

списанието "Time" го провъзгласява за бащата на откритието за облекчаване на болката.

But that all happened later.

Но всичко това се случва по-късно.

In 1942, Bonica graduated medical school and married Emma,

През 1942, Боника завършва медицинското си образование и се жени за Ема,

his sweetheart, whom he had met at one of his matches years before.

неговата любима, с която той се запознава на един от мачовете му.

He still wrestled in secret -- he had to.

Той все още тайно се бореше - защото трябваше.

His internship at New York's St. Vincent's Hospital paid nothing.

Стажът му в Ню Йоркската болница Св.Винсент е бил зле заплатен.

With his championship belt, he wrestled in big-ticket venues,

Шампионската титла му осигурявала мачове в престижни зали,

like Madison Square Garden,

като Медисон Скуер Гардън,

against big-time opponents,

срещу опоненти от голям ранг,

like Everett "The Blonde Bear" Marshall,

като Еверет "Русата Мечка" Маршала,

or three-time world champion, Angelo Savoldi.

или трикратния световен шампион Анжело Саволди.

The matches took a toll on his body;

Мачовете вземат своето от тялото му,

he tore hip joints, fractured ribs.

той къса сухожилия, счупени ребра.

One night, The Terrible Turk's big toe scratched a scar like Capone's

Една нощ, кечиста с псевдоним "Ужасният турски голям палец", му оставя белег като на Капоне

down the side of his face.

по цялото лице.

The next morning at work, he had to wear a surgical mask to hide it.

На следващата сутрин по време на работа му се налага да носи хирургична маска за да го прикрие.

Twice Bonica showed up to the O.R. with one eye so bruised,

Два пъти Боника се появява в операционната зала с толкова посинено око,

he couldn't see out of it.

че не могъл да вижда с него.

But worst of all were his mangled cauliflower ears.

Но най-лошото от всичко са били неговите обезобразени деформирани от ударите уши.

He said they felt like two baseballs on the sides of his head.

Той казва, че ги е чувствал като две бейзболни топки отстрани на главата си.

Pain just kept accumulating in his life.

Болката непрекъснато се акумулира в живота му.

Next, he watched his wife go into labor at his hospital.

Следва, раждането на жена му в неговата болница.

She heaved and pushed, clearly in anguish.

Тя дишала и напъвала, очевидно в агония.

Her obstetrician called out to the intern on duty

Нейният акушер, поръчал на дежурният стажант

to give her a few drops of ether to ease her pain.

да й даде няколко капки етер, за облекчаване на болката.

But the intern was a young guy, just three weeks on the job --

Но дежурният стажант бил новак, работел от преди три седмици,

he was jittery, and in applying the ether,

той бил притеснен и при поставянато на етера,

irritated Emma's throat.

раздразнил гърлото на Ема.

She vomited and choked, and started to turn blue.

Тя се задавила и повърнала и започнала да посинява.

Bonica, who was watching all this, pushed the intern out of the way,

Боника, който наблюдавал всичко това, избутал дежурният стажант,

cleared her airway,

прочистил дихателните пътища,

and saved his wife and his unborn daughter.

и спасил жена си и неродената си дъщеря.

At that moment, he decided to devote his life to anesthesiology.

От този момент, той решил да посвети живота си на анестиологията.

Later, he'd even go on to help develop the epidural, for delivering mothers.

По-късно, той помага при разработването на епидoралната упойка, прилагана при раждане на майките.

But before he could focus on obstetrics,

Но преди това той се съсредоточава върху акушерството.

Bonica had to report for basic training.

Боника получил военна призовка.

Right around D-Day,

Около деня за военно нападение,

Bonica showed up to Madigan Army Medical Center,

Боника пристигнал във военният медицински център Медиган,

near Tacoma.

близо до Такома.

At 7,700 beds, it was one of the largest army hospitals in America.

С 7 700 легла, това била една от най-големите военни болници в Америка.

Bonica was in charge of all pain control there.

Там Боника отговарял за надзора над болката,

He was only 27.

Той бил само на 27.

Treating so many patients, Bonica started noticing cases

Лекувайки толкова много пациенти, Боника започнал да забелязва случаи,

that contradicted everything he had learned.

които опревергавали всичко, което е учил.

Pain was supposed to be a kind of alarm bell -- in a good way --

Болката би трябвало да бъде, нещо като алармен звънец - в добрият смисъл,

a body's way of signaling an injury, like a broken arm.

начин по който тялото сигнализира за травма, например счупена ръка.

But in some cases,

Но в някои случаи,

like after a patient had a leg amputated,

например след частична ампутация на пациента ,

that patient might still complain of pain in that nonexistent leg.

този пациент може все още да се оплаквал от болка в тази ампутирана част.

But if the injury had been treated, why would the alarm bell keep ringing?

Но ако осакатяването е било излекувано, защо камбаната за тревога продължи да звъни?

There were other cases in which there was no evidence of an injury whatsoever,

Имало и други случаи , когато е нямало никакви доказателства за травма,

and yet, still the patient hurt.

и въпреки всичко , пациентът все още изпитвал болка.

Bonica tracked down all the specialists at his hospital -- surgeons,

Боника издирил всички спициалисти в болницата му, хирурзи,

neurologists, psychiatrists, others.

невролози, психиатри и други.

And he tried to get their opinions on his patients.

И ги попитал за мнението им относно пациентите си.

It took too long, so he started organizing group meetings over lunch.

Това било твърде дълго, така че той започнал да организира групови срещи по обяд.

It would be like a tag team of specialists going up against the patient's pain.

Те трябвало да бъде като група от специалисти, борещи се срещу болката на пациентите.

No one had ever focused on pain this way before.

Никой друг преди не се бе фокусирал върху болката по този начин.

After that, he hit the books.

След това, той започнал с книгите,

He read every medical textbook he could get his hands on,

изчел всеки медицински учебник, който можел да му помогне,

carefully noting every mention of the word "pain."

внимателно отбелязвал всяко споменаване на думата "болка"

Out of the 14,000 pages he read,

Той прочел повче от 14 000 страници,

the word "pain" was on 17 and a half of them.

думата "болка" била на 17 и половина от тях,

Seventeen and a half.

седемнадесет и половина.

For the most basic, most common, most frustrating part of being a patient.

За най-основната, най-обичайната, наи-обезсърчаващата част от това да бъдеш пациент,

Bonica was shocked -- I'm quoting him,

Боника бил шокиран - Цитирам го,

he said, "What the hell kind of conclusion can you come to there?

той казва, "Какъв вид заключение, по дяволите , може да си направите?

The most important thing from the patient's perspective,

Най-важното нещо от гледна точка на пациента,

they don't talk about."

за което те не говорят."

So over the next eight years, Bonica would talk about it.

Така през следващите осем години Боника започнал да говори за това.

He'd write about it; he'd write those missing pages.

Той писал за това. Той написал онези липсващи страници.

He wrote what would later be known as the Bible of Pain.

Той написал това, което по-късно е познато като Библията на болката.

In it he proposed new strategies,

В нея той предлагал нови стратегии,

new treatments using nerve-block injections.

нови лечения използвайки инжекции за блокиране на нервите.

He proposed a new institution, the Pain Clinic,

Той предложил една нова институция, Клиника на болката,

based on those lunchtime meetings.

базирана на онези обедни срещи.

But the most important thing about his book

Но най-важното важното в тази книга

was that it was kind of an emotional alarm bell for medicine.

е че тя е била емоционален алармен звънец за медицината.

A desperate plea to doctors to take pain seriously

Отчаян апел към докторите, да приемат сериозно болката

in patients' lives.

в живота на пациентите.

He recast the very purpose of medicine.

Той променил самото предназначение на медицината.

The goal wasn't to make patients better;

Целта не била по-добри пациенти,

it was to make patients feel better.

целта била да накара пациентите да се чувстват по-добре.

He pushed his pain agenda for decades,

Това изтласкало знанието за болката с години напред,

before it finally took hold in the mid-'70s.

преди то наистина да се утвърди в средата на 70-те години.

Hundreds of pain clinics sprung up all over the world.

Създали се хиляди клиники за лечение на болката в целият свят.

But as they did -- a tragic twist.

Но докато това се случвало - един трагичен обрат

Bonica's years of wrestling caught up to him.

Ушните травми от спортната кариера на Боника го застигнали.

He had been out of the ring for over 20 years,

Близо 20 години, той бил извън ринга,

but those 1,500 professional bouts had left a mark on his body.

но тези 1500 професионални боеве оставили белези върху тялото му

Still in his mid-50s, he suffered severe osteoarthritis.

Още на 50 години той страдал от тежък остео-артрит.

Over the next 20 years he'd have 22 surgeries,

През следващите 20 години, той претърпява 22 операции,

including four spine operations,

включително четири операции на гръбначния стълб

and hip replacement after hip replacement.

и замяна на тазобедрените стави една след друга.

He could barely raise his arm, turn his neck.

Той едва вдигал ръката си, движел врата си.

He needed aluminum crutches to walk.

Нуждаел се от алуминиеви патерици за да ходи.

His friends and former students became his doctors.

Неговите приятели и бивши колеги станали негови доктори.

One recalled that he probably had more nerve-block injections

В резултат от това, той вероятно е имал най-много поставени нерво-блокиращи инжекции,

than anyone else on the planet.

отколкото всеки друг на тази планета.

Already a workaholic, he worked even more --

Като утвърден работохолик, той работел дори повече

15- to 18-hour days.

по 15 до 18 часа на ден,

Healing others became more than just his job,

Да лекува другите, станало не просто работа,

it was his own most effective form of relief.

това била най-ефективна лична форма на облекчение на болката.

"If I wasn't as busy as I am," he told a reporter at the time,

"Ако не бях толкова зает" - обяснявал на репортерите,

"I would be a completely disabled guy."

"Щях да бъда напълно инвалидизиран човек."

On a business trip to Florida in the early 1980s,

На едно работно пътуване до Флорида в началото на 1980,

Bonica got a former student to drive him to the Hyde Park area in Tampa.

Боника взел бивш студент, за до го закара до място в района на Хайд Парк в Тампа.

They drove past palm trees and pulled up to an old mansion,

Те преминали през палмова гора и отбили в едно старо имение,

with giant silver howitzer cannons hidden in the garage.

с гигантска сребърна гаубица скрита в гаража.

The house belonged to the Zacchini family,

Къщата принадлежала на фамилията Закини,

who were something like American circus royalty.

които били нещо като цирковото висше общество в Америка.

Decades earlier, Bonica had watched them,

Преди години, Боника наблюдавал техни представления,

clad in silver jumpsuits and goggles,

облечени в сребристи гащеризони и очила,

doing the act they pioneered -- the Human Cannonball.

те били пионерите на атракцията Изтрелване на човек от топ.

But now they were like him: retired.

Но сега те били като него: пенсионирани.

That generation is all dead now, including Bonica,

Хората на това поколение са вече мъртви, включително и Боника,

so there's no way to know exactly what they said that day.

така че няма как да знаем какво са си казали в този ден.

But still, I love imagining it.

Но аз все още обичам да си го представям.

The strongman and the human cannonballs reunited,

Властелинът и човека изтрелван от топ заедно отново,

showing off old scars, and new ones.

показвайки си стари белези, и нови такива.

Maybe Bonica gave them medical advice.

Може би Боника им е дал медицински съвет.

Maybe he told them what he later said in an oral history,

Може би им е казал това, което е разказвал като история,

which is that his time in the circus and wrestling deeply molded his life.

това че времето прекарано в цирка и борбите, определили живота му.

Bonica saw pain close up.

Боника видял болката от близо.

He felt it. He lived it.

Той я е чувствал. Той я е преживял.

And it made it impossible for him to ignore in others.

И това довело до невъзможността да я игнорира и за другите.

Out of that empathy, he spun a whole new field,

Освен тази емпатия, той отвори изцяло ново поле,

played a major role in getting medicine to acknowledge pain

изигравайки главната роля в опознаването от медицината на болката

in and of itself.

такава каквато е.

In that same oral history,

В същият този разказ,

Bonica claimed that pain

Боника твърди, че болката

is the most complex human experience.

е най-сложното човешко преживявяне.

That it involves your past life, your current life,

Което е връзката между твоят предишен живот, настоящия ти живот,

your interactions, your family.

твоите взаимотношения, твоето семейство.

That was definitely true for Bonica.

Това определено важеше за Боника.

But it was also true for my mom.

Но това също така важеше и за майка ми.

It's easy for doctors to see my mom

Докторите лесно виждат в майка ми

as a kind of professional patient,

един вид професионален пациент,

a woman who just spends her days in waiting rooms.

една жена, която прекарва дните си в чакалнята.

Sometimes I get stuck seeing her that same way.

Понякога и аз се хващам, че я виждам по същият начин.

But as I saw Bonica's pain --

Но когато видях болката на Боника,

a testament to his fully lived life --

едно свидетелство за пълноценният му живот,

I started to remember all the things that my mom's pain holds.

Аз започнах да си припомням всичко, което болката на майка ми скриваше.

Before they got swollen and arthritic,

Преди да се превърнат в надути и артритни,

my mom's fingers clacked away

пръстите на майка ми пукаха,

in the hospital H.R. department where she worked.

докато работеше в отдела "Човешки ресурси" на болницата.

They folded samosas for our entire mosque.

Тези ръце правеха пироги от месо за цялата местна джамия.

When I was a kid, they cut my hair,

Когато бях дете, тези ръце ме постригваха,

wiped my nose,

издухваха носа ми,

tied my shoes.

и връзваха обувките ми.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)