Carlo Ratti: Architecture that senses and responds

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

Good afternoon, everybody.

Здравейте всички.

I've got something to show you.

Имам да ви покажа нещо.

(Laughter)

(Смях)

Think about this as a pixel, a flying pixel.

Помислете за това като за пиксел, летящ пиксел.

This is what we call, in our lab, sensible design.

Това е което ние наричаме, в нашата лаборатория, усещащ дизайн.

Let me tell you a bit about it.

Нека ви разкажа малко за него.

Now if you take this picture -- I'm Italian originally,

Ако вземете тази снимка -- аз съм италианец по произход,

and every boy in Italy grows up

и всяко момче в Италия израства

with this picture on the wall of his bedroom --

с тази снимка на стената в спалнята си.

but the reason I'm showing you this

Но причината да ви показвам това

is that something very interesting

е, че нещо много интересно

happened in Formula 1 racing

се случи в надпреварата за Формула 1

over the past couple of decades.

през последните две десетилетия.

Now some time ago,

Преди известно време,

if you wanted to win a Formula 1 race,

ако някой искаше да спечели състезание от Формула 1,

you take a budget, and you bet your budget

трябваше да вземе бюджет и да го заложи

on a good driver and a good car.

на добър шофьор и на добра кола.

And if the car and the driver were good enough, then you'd win the race.

И ако колата и шофьора бяха достатъчно добри, тогава можеше да спечели.

Now today, if you want to win the race,

А днес, ако искате да спечелите състезание,

actually you need also something like this --

всъщност ви трябва и нещо като това --

something that monitors the car in real time,

нещо, което следи колата в реално време,

has a few thousand sensors

има няколко хиляди сензора,

collecting information from the car,

събиращи информация от колата,

transmitting this information into the system,

препращащи тази информация в системата,

and then processing it

и след това я обработват

and using it in order to go back to the car with decisions

и я използват обратно в колата за вземане на решения

and changing things in real time

и променяне на нещата в реално време,

as information is collected.

докато се събира информация.

This is what, in engineering terms,

Това е което, в инженерни термини,

you would call a real time control system.

наричаме контролна система в реално време.

And basically, it's a system made of two components --

И всъщност е система, съставена от два компонента --

a sensing and an actuating component.

усещащ и задействащ компонент.

What is interesting today

Това, което е интересно днес

is that real time control systems

е, че контролни системи в реално време

are starting to enter into our lives.

започват да навлизат в живота ни.

Our cities, over the past few years,

Нашите градове, през последните няколко години,

just have been blanketed

просто са покрити

with networks, electronics.

с мрежи, електроника.

They're becoming like computers in open air.

Те са станали като компютри във въздуха.

And, as computers in open air,

И, както компютрите във въздуха,

they're starting to respond in a different way

те започват да реагират по различен начин,

to be able to be sensed and to be actuated.

за да могат да усещат и да се активират.

If we fix cities, actually it's a big deal.

Ако оправяме градовете, това всъщност е голямо нещо.

Just as an aside, I wanted to mention,

Само за момент, искам да вметна,

cities are only two percent of the Earth's crust,

че градовете заемат само два процента от площта на Земята,

but they are 50 percent of the world's population.

но те имат 50 процента от населението на света.

They are 75 percent of the energy consumption --

Те използват 75 процента от енергията --

up to 80 percent of CO2 emissions.

и създават до 80 процента от емисиите на CO2.

So if we're able to do something with cities, that's a big deal.

Така че ако можем да направим нещо с градовете, ще бъде от голямо значение.

Beyond cities,

Отвъд градовете,

all of this sensing and actuating

всичкото това усещане и действие

is entering our everyday objects.

навлиза в ежедневните предмети.

That's from an exhibition that

Това е от изложение,

Paola Antonelli is organizing

което Паола Антонели организира

at MoMA later this year, during the summer.

в МоМА (Музея на модерното изкуство) по-късно тази година, през лятото.

It's called "Talk to Me."

То се нарича "Говори с мен."

Well our objects, our environment

Всъщност нашите обекти, нашата среда,

is starting to talk back to us.

започват да си говорят отново с нас.

In a certain sense, it's almost as if every atom out there

В определен смисъл, сякаш всеки атом навън

were becoming both a sensor and an actuator.

става както сензор, така и действащ елемент.

And that is radically changing the interaction we have as humans

И това радикално променя взаимодействието, което имаме като хора

with the environment out there.

с околната среда навън.

In a certain sense,

В определен смисъл,

it's almost as if the old dream of Michelangelo ...

това е почти като в древния сън на Микеланджело...

you know, when Michelangelo sculpted the Moses,

нали знаете, когато Микеланджело изваял Моисей,

at the end it said that he took the hammer, threw it at the Moses --

накрая разказва как взел чука, хвърлил го по Мойсей --

actually you can still see a small chip underneath --

всъщност още можете да видите малка вдлъбнатина отдолу --

and said, shouted,

и казал, изкрещял:

"Perché non parli? Why don't you talk?"

"Perché non parli? Защо не говориш?"

Well today, for the first time,

Всъщност днес, за първи път,

our environment is starting to talk back to us.

нашата околна среда започва да си говори с нас.

And I'll show just a few examples --

И ще ви покажа само няколко примера --

again, with this idea of sensing our environment and actuating it.

отново, с тази идея за усещане и действие с нашата среда.

Let's starting with sensing.

Да започнем с усещането.

Well, the first project I wanted to share with you

Ами първият проект, който исках да споделя с вас

is actually one of the first projects by our lab.

всъщност е един от първите проекти от нашата лаборатория.

It was four and a half years ago in Italy.

Това е отпреди четири и половина години в Италия.

And what we did there

И това, което направихме там

was actually use a new type of network at the time

всъщност беше да използваме нов тип мрежа по онова време,

that had been deployed all across the world --

която беше разпространена по целия свят --

that's a cellphone network --

това е клетъчна мрежа --

and use anonymous and aggregated information from that network,

и използваме анонимна и агрегирана информация от тази мрежа,

that's collected anyway by the operator,

която се събира, така или иначе, от оператора,

in order to understand

за да разберем

how the city works.

как функционира градът.

The summer was a lucky summer -- 2006.

Лятото беше щастливо -- 2006.

It's when Italy won the soccer World Cup.

Това е, когато Италия спечели световната купа по футбол.

Some of you might remember, it was Italy and France playing,

Някои от вас може би си спомнят, Италия и Франция играха,

and then Zidane at the end, the headbutt.

и тогава Зидан накрая, нанесе удар с глава.

And anyway, Italy won at the end.

И както и да е, Италия спечели накрая.

(Laughter)

(Смях)

Now look at what happened that day

Сега вижте какво се случи през този ден,

just by monitoring activity

просто като отчитахме активността

happening on the network.

на мрежата.

Here you see the city.

Тук виждате града.

You see the Colosseum in the middle,

Виждате Колизеума в центъра,

the river Tiber.

реката Тибър.

It's morning, before the match.

Сутрин е, преди мача.

You see the timeline on the top.

Виждате продължителността на времето отгоре.

Early afternoon,

Ранен следобед,

people here and there,

хората тук и там

making calls and moving.

се обаждат и се придвижват.

The match begins -- silence.

Мачът започва -- тишина.

France scores. Italy scores.

Франция отбелязва. Италия отбелязва.

Halftime, people make a quick call and go to the bathroom.

Полувремето, хората бързо звънят и отиват до банята.

Second half. End of normal time.

Второто полувреме. Край на нормалното време.

First overtime, second.

Първо продължение, второ.

Zidane, the headbutt in a moment.

Зидан, ударът с глава в един момент.

Italy wins. Yeah.

Италия печели. Иха.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскания)

Well, that night, everybody went to celebrate in the center.

Ами, тази нощ всеки искаше да празнува в центъра.

You saw the big peak.

Видяхте големия максимум.

The following day, again everybody went to the center

На следващия ден, всеки отиде в центъра,

to meet the winning team

за да се срещне със спечелилия отбор

and the prime minister at the time.

и с министър-председателя по онова време.

And then everybody moved down.

И след това всички слезнаха надолу.

You see the image of the place called Circo Massimo,

Виждате снимка на мястото, наречено Циркус Максимус,

where, since Roman times, people go to celebrate,

където, още от римски времена, хората отиват за да празнуват --

to have a big party, and you see the peak at the end of the day.

за да организират голям купон, и виждате върха на края на деня.

Well, that's just one example of how we can sense the city today

Ами, това е само един пример за това как можем да усетим града днес,

in a way that we couldn't have done

по начин, по който не можехме да

just a few years ago.

да го правим преди няколко години.

Another quick example about sensing:

Друг бърз пример за усещане:

it's not about people,

не е за хора,

but about things we use and consume.

но за неща, които използваме и консумираме.

Well today, we know everything

Ами днес, ние знаем всичко

about where our objects come from.

за това, откъде идват предметите.

This is a map that shows you

Това е карта, която ви показва

all the chips that form a Mac computer, how they came together.

всичките чипове, които съдържа един Мак компютър, как те се събират.

But we know very little about where things go.

Но ние знаем много малко за това къде отиват нещата.

So in this project,

Така че в този проект,

we actually developed some small tags

ние всъщност създадохме някои малки маркери

to track trash as it moves through the system.

за да следим боклука, докато той се движи през системата.

So we actually started with a number of volunteers

Така че всъщност започнахме с няколко доброволци,

who helped us in Seattle,

които ни помогнаха в Сиатъл,

just over a year ago,

преди малко повече от година,

to tag what they were throwing away --

за да маркираме това, което те изхвърляха --

different types of things, as you can see here --

различни неща, както можете да видите тук --

things they would throw away anyway.

неща, които така или иначе биха изхвърлили.

Then we put a little chip, little tag,

След това ние слагахме малък чип, за маркировка,

onto the trash

на боклука,

and then started following it.

и след това започнахме да го следим.

Here are the results we just obtained.

И ето резултатите, които получихме.

(Music)

(Музика)

From Seattle ...

От Сиатъл ...

after one week.

след една седмица.

With this information we realized

С тази информация ние осъзнахме,

there's a lot of inefficiencies in the system.

че има много неефективност в системата.

We can actually do the same thing with much less energy.

Ние всъщност можем да правим същото нещо с много по-малко енергия.

This data was not available before.

Тези данни не са били налични преди.

But there's a lot of wasted transportation and convoluted things happening.

Но има много излишно транспортиране и разхищения които се случват.

But the other thing is that we believe

Но другото нещо е, че ние вярваме,

that if we see every day

че ако виждаме всеки ден,

that the cup we're throwing away, it doesn't disappear,

че чашата която изхвърляме, просто не изчезва,

it's still somewhere on the planet.

а е все някъде на планетата.

And the plastic bottle we're throwing away every day still stays there.

И пластмасовата бутилка, която изхвърляме всеки ден, пак остава някъде.

And if we show that to people,

И ако покажем това на хората,

then we can also promote some behavioral change.

тогава също можем да насърчим промяна в поведението.

So that was the reason for the project.

Така че това е причината за този проект.

My colleague at MIT, Assaf Biderman,

Моят колега в MIT, Асаф Бидерман,

he could tell you much more about sensing

може да ви разкаже много за усещането

and many other wonderful things we can do with sensing,

и за много други прекрасни неща, които можем да направим с усещането,

but I wanted to go to the second part we discussed at the beginning,

но аз исках да разкажа за втората част, която обсъдихме в началото,

and that's actuating our environment.

за задействането на нашата околна среда.

And the first project

И първия проект

is something we did a couple of years ago in Zaragoza, Spain.

е нещо, което направихме преди две години в Сарагоса, Испания.

It started with a question by the mayor of the city,

То започна с въпрос от кмета на града,

who came to us saying

който дойде при нас, споменавайки

that Spain and Southern Europe have a beautiful tradition

за добрата традиция, която имат Испания и Южна Европа

of using water in public space, in architecture.

за използването на вода в обществените пространства, в архитектурата.

And the question was: How could technology, new technology,

И въпроса беше: Как може технологията, новата технология,

be added to that?

да бъде добавена към това?

And one of the ideas that was developed at MIT in a workshop

И една от идеите, които разработихме в MIT, на работен семинар,

was, imagine this pipe, and you've got valves,

беше, представете си тази тръба, в която имате клапани,

solenoid valves, taps,

соленоидни клапани, кранчета,

opening and closing.

които се отварят и затварят.

You create like a water curtain with pixels made of water.

Създаваме нещо като водна завеса от пиксели, съставени от вода.

If those pixels fall,

Ако тези пиксели падат,

you can write on it,

вие можете да пишете на тях,

you can show patterns, images, text.

можете да показвате модели, картини, текст.

And even you can approach it, and it will open up

Дори можете да ги приближите и те ще се отворят,

to let you jump through,

за да ви позволят да прескочите отвъд,

as you see in this image.

както можете да видите на тази снимка.

Well, we presented this to Mayor Belloch.

Ами, ние представихме това на кмета Белоч.

He liked it very much.

Той много го хареса.

And we got a commission to design a building

И ни беше възложено да направим сграда

at the entrance of the expo.

на входа на експото.

We called it Digital Water Pavilion.

Нарекохме я "Дигиталния павилион на водата."

The whole building is made of water.

Цялата сграда е направена от вода.

There's no doors or windows,

Няма врати и прозорци,

but when you approach it,

но когато се приближите,

it will open up to let you in.

ще се отвори за да ви пусне.

(Music)

(Музика)

The roof also is covered with water.

Покрива също беше покрит с вода.

And if there's a bit of wind,

И ако има малко вятър,

if you want to minimize splashing, you can actually lower the roof.

ако искате да намалите плискането, можете просто да понижите покрива.

Or you could close the building,

Или просто да затворите сградата.

and the whole architecture will disappear,

и цялата архитектура ще изчезне,

like in this case.

като в този случай.

You know, these days, you always get images during the winter,

Знаете ли, в днешно време, винаги получаваме снимки през зимата,

when they take the roof down,

когато свалят покрива,

of people who have been there and said, "They demolished the building."

от хора, които са били там и казващи: "Те разрушиха сградата."

No, they didn't demolish it, just when it goes down,

Не, те не са я разрушили, просто когато е свалена,

the architecture almost disappears.

архитектурата почти изчезва.

Here's the building working.

Ето тук сградата е работеща.

You see the person puzzled about what was going on inside.

Можете да видите човека, който е объркан от това, което става вътре.

And here was myself trying not to get wet,

И ето ме и мен, опитвам се да не се намокря,

testing the sensors that open the water.

проверявам сензорите, които отварят водата.

Well, I should tell you now what happened one night

Ами сега трябва да ви кажа какво се случи една нощ,

when all of the sensors stopped working.

когато всички сензори спряха да работят.

But actually that night, it was even more fun.

Но всъщност през тази нощ, беше дори още по-забавно.

All the kids from Zaragoza came to the building,

Всички деца от Сарагоса дойдоха при сградата,

because the way of engaging with the building became something different.

защото начина на взимодействие със сградата се промени.

Not anymore a building that would open up to let you in,

Вече не беше сграда, която се отваря за да пусне вътре,

but a building that would still make cuts and holes through the water,

но сграда, която правеше разрези и пролуки чрез водата,

and you had to jump without getting wet.

и човек трябваше да прескочи, без да се намокри.

(Video) (Crowd Noise)

(Видео)(Шум от тълпа)

And that was, for us, was very interesting,

И това беше много интересно за нас,

because, as architects, as engineers, as designers,

защото, като архитекти, като инженери, като дизайнери,

we always think about how people will use the things we design.

ние винаги мислим за това как хората ще използват това, което създаваме.

But then reality's always unpredictable.

Но реалността е винаги непредвидима.

And that's the beauty of doing things

И това е красотата да правиш неща,

that are used and interact with people.

които се използват и си взаимодействат с хората.

Here is an image then of the building

Ето снимка на сградата

with the physical pixels, the pixels made of water,

с физическите пиксели, пикселите, създадени от вода,

and then projections on them.

и после с проекции на тях.

And this is what led us to think about

И това е нещото, което ни накара да се замислим

the following project I'll show you now.

за следния проект, който ще ви покажа.

That's, imagine those pixels could actually start flying.

Това, представете си как тези пиксели започват да летят.

Imagine you could have small helicopters

Представете си, че имате малки хеликоптери,

that move in the air,

които се движат във въздуха,

and then each of them with a small pixel in changing lights --

и всеки от тях е с малък пиксел с променяща се светлина --

almost as a cloud that can move in space.

почти като облак, който може да се движи в пространството.

Here is the video.

Ето и видео.

(Music)

(Музика)

So imagine one helicopter,

Така, представете си един хеликоптер,

like the one we saw before,

като този, който видяхме преди,

moving with others,

движещ се с другите,

in synchrony.

в синхрон.

So you can have this cloud.

Така че може да имате този облак.

You can have a kind of flexible screen or display, like this --

Може да имате един вид подвижен екран или дисплей, като този --

a regular configuration in two dimensions.

симетрична конфигурация в две измерения.

Or in regular, but in three dimensions,

Или симетрична, но в три измерения,

where the thing that changes is the light,

където нещото, което се променя е светлината,

not the pixels' position.

а не мястото на пикселите.

You can play with a different type.

Можете да си играете с различни типове.

Imagine your screen could just appear

Представете си вашия екран да може просто да се появи

in different scales or sizes,

в различни мащаби и размери,

different types of resolution.

различни видове резолюция.

But then the whole thing can be

Но това цялото нещо може да бъде

just a 3D cloud of pixels

просто 3D облак от пиксели,

that you can approach and move through it

към които можете да се приближавате и да се движите през тях

and see from many, many directions.

и да виждате от много, много гледни точки.

Here is the real Flyfire

Ето и реален контрол на Flyfire,

control and going down to form the regular grid as before.

и се придвижват надолу, за да формират симетрична мрежа, както и преди.

When you turn on the light, actually you see this. So the same as we saw before.

Когато включите осветлението, всъщност виждате това. Така че същото, което видяхме преди.

And imagine each of them then controlled by people.

И представете си всяка от тях да се контролира от хора.

You can have each pixel

Можете да имате всеки пиксел

having an input that comes from people,

с информация, идваща от хора,

from people's movement, or so and so.

от движението на хора, и така нататък.

I want to show you something here for the first time.

Исках да ви покажа нещо тук за първи път.

We've been working with Roberto Bolle,

Работим заедно с Роберто Боле,

one of today's top ballet dancers --

един от най-добрите съвременни балетисти --

the étoile at Metropolitan in New York

звездата в Метрополитан в Ню Йорк

and La Scala in Milan --

и Ла Скала в Милано --

and actually captured his movement in 3D

и всъщност записахме неговите движения в 3D,

in order to use it as an input for Flyfire.

за да ги използваме като входни данни за Flyfire.

And here you can see Roberto dancing.

И ето тук виждате как Роберто танцува.

You see on the left the pixels,

От ляво виждате пикселите,

the different resolutions being captured.

различните резолюции, които са заснети.

It's both 3D scanning in real time

Това е едновременно 3D сканиране в реално време

and motion capture.

и записване на движението.

So you can reconstruct a whole movement.

Така че можете да пресъздадете цялото движение.

You can go all the way through.

Можете да го проследите изцяло.

But then, once we have the pixels, then you can play with them

Но тогава, след като имаме пикселите, можете да се поиграете с тях

and play with color and movement

и да играете с цвета и движението,

and gravity and rotation.

и гравитацията и въртенето.

So we want to use this as one of the possible inputs

Така че ние искаме да използваме това като едни от възможните

for Flyfire.

входящи данни за Flyfire.

I wanted to show you the last project we are working on.

Исках да ви покажа последния проект, над който работим.

It's something we're working on for the London Olympics.

Нещо, над което работим за Олимпиадата в Лондон.

It's called The Cloud.

Нарича се Облака.

And the idea here is, imagine, again,

И идеята там е, представете си, отново,

we can involve people

че можем да включим хора

in doing something and changing our environment --

да правят нещо и да променят околната среда --

almost to impart what we call cloud raising --

почти да участват в това, което наричаме отглеждане на облаци --

like barn raising, but with a cloud.

като вдигане на хамбари, само че с облаци.

Imagine you can have everybody make a small donation for one pixel.

Представете си, че може всички да направят малко дарение от един пиксел.

And I think what is remarkable

И аз мисля, че впечатляващото нещо,

that has happened over the past couple of years

което се случи през последните две години

is that, over the past couple of decades,

е това, че през последните две десетилетия,

we went from the physical world to the digital one.

ние преминахме от физическия свят в дигиталния.

This has been digitizing everything, knowledge,

Това беше дигитализирането на всичко, знанието,

and making that accessible through the Internet.

и правенето на това достъпно чрез Интернет.

Now today, for the first time --

Сега днес, за първи път --

and the Obama campaign showed us this --

и кампанията на Обама ни показа това --

we can go from the digital world,

ние можем да се придвижим от дигиталния свят,

from the self-organizing power of networks,

от света на самоорганизиращата се сила на мрежите,

to the physical one.

към физическия.

This can be, in our case,

Това може да бъде, в нашия случай,

we want to use it for designing and doing a symbol.

ние искаме да го използваме за създаването на символ.

That means something built in a city.

Това означава нещо, построено в град.

But tomorrow it can be,

Но утре може да бъде,

in order to tackle today's pressing challenges --

за да посрещнем днешните приближаващи предизвикателства --

think about climate change or CO2 emissions --

мислете си за промяната в климата или CO2 емисиите --

how we can go from the digital world to the physical one.

как можем да се придвижим от дигиталния свят към физическия.

So the idea that we can actually involve people

Така че идеята, че можем всъщност да включим хора

in doing this thing together, collectively.

да правят това нещо заедно, колективно.

The cloud is a cloud, again, made of pixels,

Облакът е облак, отново, създаден от пиксели,

in the same way as the real cloud

по същия начин, както един истински облак

is a cloud made of particles.

е облак, съставен от частици.

And those particles are water,

И тези частици са вода,

where our cloud is a cloud of pixels.

а нашия облак е облак от пиксели.

It's a physical structure in London, but covered with pixels.

Това е физическа структура в Лондон, но покрита с пиксели.

You can move inside, have different types of experiences.

Можете да се движите вътре, да имате различни преживявания.

You can actually see from underneath,

Всъщност можете да видите отдолу,

sharing the main moments

споделяйки основните моменти

for the Olympics in 2012 and beyond,

на Олимпиадата през 2012 и отвъд,

and really using it as a way to connect with the community.

и наистина да го използвате по начин, с който да се свържете с обществото.

So both the physical cloud in the sky

Така че и двете -- физическия облак в небето

and something you can go to the top [of],

и нещо, върху което можете да отидете на върха,

like London's new mountaintop.

като новия планински връх на Лондон.

You can enter inside it.

Вие можете да влезете вътре.

And a kind of new digital beacon for the night --

И един вид нов дигитален фар за през нощта -

but most importantly,

но най-важното,

a new type of experience for anybody who will go to the top.

нов тип усещане за всеки, който ще отиде на върха.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)