"A Bird Made of Birds" | Sarah Kay

Translator: Yordanka Stefanova Reviewer: Darina Stoyanova

I have a friend named Kaveh Akbar, who is a fellow poet.

Имам приятел на име Кавех Акбар, който също е поет.

And Kaveh found this photo online

Кавех открил в интернет тази снимка

of the anatomical heart of a blue whale

на анатомичното сърце на син кит,

that scientists had hung on a hook from the ceiling,

което учените са окачили на кука на тавана,

which is how they were able to observe that the heart of a blue whale

за да го наблюдават и така установили, че сърцето на синия кит

is big enough that a person can stand up fully inside of it.

е достатъчно голямо, че човек може да застане напълно изправен в него.

And when Kaveh shared this photo online,

Когато Кавех сподели снимката онлайн,

he did so with the caption,

той го направил с текста,

"This is another reminder

"Това е още едно напомняне,

that the universe has already written the poem you were planning on writing."

че Вселената вече е написала стиха, който мислиш да напишеш."

And when I first saw that, I was horrified.

Когато видях това за първи път, бях ужасена.

I was like, "Come on, man! I'm trying to invent new metaphors!

Мислех си "Стига, човече! Опитвам се да измисля нови метафори!

I'm trying to discover beauty that hasn't been discovered yet.

Опитвам се да открия все още неразкрита красота.

What do you mean, the universe is always going to get there before me?"

Какво искаш да кажеш, че Вселената винаги ще ме изпреварва?"

And I know this isn't a uniquely poet problem,

И зная, че това не е проблем само на поетите,

but on days when the world feels especially big

но в дни, в които светът ни се струва особено голям

or especially impossible

или твърде невъзможен

or especially full of grandeur,

или твърде изпълнен с величие,

those are the days when I feel,

точно в тези дни се питам,

"What do I possibly have to contribute

"С какво бих могла да допринеса

to all of this?"

към всичко това?"

Not long ago, I saw this video that some of you may have seen.

Неотдавна гледах видео клип, който някои от вас може да са виждали.

It makes the internet rounds every couple of months.

Върти се из интернет през няколко месеца.

There are these birds that are called starlings,

На него са снимани птици, наречени скорци,

and they fly in what's called a "murmuration,"

и те летят във формация, наречена "мурмурация"

which is generally just a big cloud of birds.

което най-общо е просто голям облак от птици.

And someone happened to catch a quick video on their phone

И някой е успял да направи кратък клип на телефона си

of these starlings flying.

от полета на тези скорци.

And at first, it's just an amorphous blob,

В началото те са просто безформено петно,

and then there's a moment where the birds shift,

и идва момент, в който птиците променят посоката на движение

and they form the shape of a starling

и образуват формата на скорец

in the sky!

в небето!

(Laughter)

(Смях)

And as soon as I saw it, I was like,

Още като го видях си казах,

(Gasps) "The universe has already written the poem

(Поема си дъх) "Вселената вече е написала стиха,

you were planning on writing!"

който мислиш да напишеш!"

(Laughter)

(Смях)

Except, for the first time, it didn't fill me with despair.

Само че за първи път това не ме изпълни с отчаяние.

Instead, I thought, "OK.

Вместо това си помислих, "Добре.

Maybe it's not my job to invent something new.

Може би не ми е работа да измислям нещо ново.

Maybe instead it's my job to listen to what the universe is showing me

Може би вместо това работата ми е да чуя какво ми показва Вселената

and to keep myself open to what the universe offers,

и да остана отворена за това, което Вселената предлага,

so that when it's my turn,

така че когато дойде моят ред,

I can hold something to the light,

да мога да покажа нещо на света,

just for a moment,

само за момент,

just for as long as I have.

само за колкото време ми е отделено.

The universe has already written the poem

Вселената вече е написала стиха,

that you were planning on writing.

който си мислиш да напишеш.

And this is why

Ето защо

you can do nothing but point at the flock of starlings

не можеш да направиш нищо освен да посочиш към ятото скорци,

whose bodies rise and fall in inherited choreography,

чиито тела се издигат и спадат в наследена хореография,

swarming the sky in a sweeping curtain

изпълвайки небето с широка завеса,

that, for one blistering moment,

която, за един кратък момент,

forms the unmistakeable shape

заема лесната за разпознаване форма

of a giant bird

на гигантска птица,

flapping against the sky.

размахваща криле в небето.

It is why your mouth forms an "o"

Това е причината устните ви да оформят "о",

that is not a gasp,

но не за да поемат въздух,

but rather, the beginning of,

а по-скоро за да изрекат,

"Oh. Of course."

"О. Разбира се."

As in, of course the heart of a blue whale is as large as a house

Както се разбира, че сърцето на синия кит е голямо колкото къща

with chambers tall enough to fit a person standing.

с достатъчно високи стаи, които побират изправен човек.

Of course a fig becomes possible

Разбира се, че смокинята става възможна,

when a lady wasp lays her eggs inside a flower,

когато женската оса снася яйцата си във вътрешността на цвета,

dies and decomposes,

умира и се разлага.

the fruit, evidence of her transformation.

Плодът е доказателство за трансформацията ѝ.

Sometimes, the poem is so bright,

Понякога стихът е така блестящ,

your silly language will not stick to it.

че глупавите думи няма как да го опишат.

Sometimes, the poem is so true,

Понякога стихът е така истински,

nobody will believe you.

че няма кой да ти повярва.

I am a bird

Аз съм птица,

made of birds.

направена от птици.

This blue heart a house you can stand up inside of.

Синьото сърце е къща, в която можеш да застанеш прав.

I am dying

Умирам

here

тук,

inside this flower.

в това цвете.

It is OK.

Добре е.

It is what I was put here to do.

Затова съм тук.

Take this fruit.

Вземи този плод.

It is what I have to offer.

Това имам да предложа.

It may not be first,

Може да не е първият

or ever best,

или най-добрият,

but it is the only way to be sure

но е единственият начин да съм сигурна,

that I lived at all.

че изобщо съм живяла.

(Applause)

(Аплодисменти)