Sir Martin Rees: Earth in its final century?

Translator: Iva Todorova Reviewer: Anton Hikov

If you take 10,000 people at random, 9,999 have something in common:

Ако изберете 10000 души със случаен подбор, 9999 от тях ще имат нещо общо:

their interests in business lie on or near the Earth's surface.

те се интересуват от това, което е върху или близо до повърхността на Земята.

The odd one out is an astronomer, and I am one of that strange breed.

Странният сред тях е астроном и аз съм един от това странно племе.

(Laughter)

(Смях)

My talk will be in two parts. I'll talk first as an astronomer,

Речта ми ще бъде от две части. Първо ще говоря като астроном,

and then as a worried member of the human race.

а след това - като притеснен представител на човешката раса.

But let's start off by remembering that Darwin showed

Но нека за начало да припомним, че Дарвин ни показа

how we're the outcome of four billion years of evolution.

как ние сме резултат от 4 млрд. години еволюция.

And what we try to do in astronomy and cosmology

И в астрономията и космологията ние се опитваме

is to go back before Darwin's simple beginning,

да се върнем преди простото начало на Дарвин,

to set our Earth in a cosmic context.

за да поставим Земята в контекста на целия космос.

And let me just run through a few slides.

Нека ви покажа набързо няколко слайда.

This was the impact that happened last week on a comet.

Това се случи миналата седмица на една комета.

If they'd sent a nuke, it would have been rather more spectacular

Ако бяха изпратили атомна бомба, резултатът щеше да е далеч по-зрелищен

than what actually happened last Monday.

от това, което се случи в понеделник.

So that's another project for NASA.

И така - това е друг проект за НАСА.

That's Mars from the European Mars Express, and at New Year.

Това е Марс от европейската мисия "Марс експрес" и на Нова година

This artist's impression turned into reality

идеята на този художник се превърна в реалност,

when a parachute landed on Titan, Saturn's giant moon.

когато парашут кацна на Титан - гигантската луна на Сатурн.

It landed on the surface. This is pictures taken on the way down.

Кацна на повърхността. Тази снимка е от пътя надолу.

That looks like a coastline.

Това прилича на брегова линия.

It is indeed, but the ocean is liquid methane --

И наистина е, но океанът е от течен метан с

the temperature minus 170 degrees centigrade.

температура -170 градуса по Целзий.

If we go beyond our solar system,

Ако излезем извън нашата слънчева система,

we've learned that the stars aren't twinkly points of light.

ще разберем, че звездите не са искрящи точки светлина.

Each one is like a sun with a retinue of planets orbiting around it.

Всяка звезда е като слънце с кортеж от планети, които се въртят около нея.

And we can see places where stars are forming,

И можем да видим места, където се зараждат звезди

like the Eagle Nebula. We see stars dying.

като Мъглявината Орел. Виждаме как умират звезди.

In six billion years, the sun will look like that.

След 6 млрд. години Слънцето ще изглежда така.

And some stars die spectacularly in a supernova explosion,

А някои звезди умират зрелищно в експлозия на свръхнова,

leaving remnants like that.

като оставят следи като тези.

On a still bigger scale, we see entire galaxies of stars.

Погледато по-глобално, можем да видим и цели галактики от звезди.

We see entire ecosystems where gas is being recycled.

Виждаме цели екосистеми, в които се рециклира газ.

And to the cosmologist,

А за космолога

these galaxies are just the atoms, as it were, of the large-scale universe.

тези галактики са просто атоми от огромната вселена.

This picture shows a patch of sky

На тази снимка виждаме парче от небето -

so small that it would take about 100 patches like it

толкова малко, че ще трябват около 100 такива

to cover the full moon in the sky.

да покрият пълнолунието в небето.

Through a small telescope, this would look quite blank,

През малък телескоп ще изглежда доста безлично,

but you see here hundreds of little, faint smudges.

но тук виждате стотици малки бледи петънца.

Each is a galaxy, fully like ours or Andromeda,

Всяко едно от тях е галактика, точно като нашата или Андромеда,

which looks so small and faint because its light

която изглежда толкова малка и бледа, защото нейната светлина

has taken 10 billion light-years to get to us.

достига до нас за 10 млрд. светлинни години.

The stars in those galaxies probably don't have planets around them.

Звездите в тези галактики вероятно нямат планети около тях.

There's scant chance of life there -- that's because there's been no time

Оскъдният шанс за живот там се дължи на това, че не е имало време

for the nuclear fusion in stars to make silicon and carbon and iron,

ядреният синтез в звездите да създаде силиций, въглерод и желязо -

the building blocks of planets and of life.

градивните елементи на планетите и на живота.

We believe that all of this emerged from a Big Bang --

Вярваме, че всичко това се зародило в резултат на Големия взрив -

a hot, dense state. So how did that amorphous Big Bang

гореща, плътна маса. Как аморфният Голям взрив

turn into our complex cosmos?

се е превърнал в нашия сложен космос?

I'm going to show you a movie simulation

Ще ви покажа една филмова симулация

16 powers of 10 faster than real time,

10 на шестнадесета степен по-бързо от реално време,

which shows a patch of the universe where the expansions have subtracted out.

която показва част от вселената, в която разширяванията проследяват развитието й.

But you see, as time goes on in gigayears at the bottom,

Виждате, че с течение на времето в гига-години - в дъното,

you will see structures evolve as gravity feeds

възникват структури в резултат на гравитацията

on small, dense irregularities, and structures develop.

като малки плътни неравномерни образувания.

And we'll end up after 13 billion years

И след 13 млрд. години ще имаме

with something looking rather like our own universe.

нещо, което много прилича на нашата вселена.

And we compare simulated universes like that --

И ние сравняваме симулирани вселени като тази

I'll show you a better simulation at the end of my talk --

(ще ви покажа по-добра симулация в края на презентацията)

with what we actually see in the sky.

с това, което действително виждаме в небето.

Well, we can trace things back to the earlier stages of the Big Bang,

Можем да проследим събитията назад във времето до началото на Големия взрив,

but we still don't know what banged and why it banged.

но все още не знаем какво се е взривило и защо се е взривило.

That's a challenge for 21st-century science.

Това е предизвикателство за науката на 21ви век.

If my research group had a logo, it would be this picture here:

Ако моята изследователска група имаше лого, щеше да изглежда така:

an ouroboros, where you see the micro-world on the left --

уроборос, където от лявата страна виждате микро-света -

the world of the quantum -- and on the right

света на кванта, а от дясната -

the large-scale universe of planets, stars and galaxies.

мащабната вселена на планетите, звездите и галактиките.

We know our universes are united though --

Ние знаем обаче, че нашите вселени са обединени -

links between left and right.

съществуват връзки между лявата и дясната страна.

The everyday world is determined by atoms,

Ежедневието се определя от атоми,

how they stick together to make molecules.

от това как те се свързват в молекули.

Stars are fueled by how the nuclei in those atoms react together.

Звездите се зареждат в зависимост от това в какви реакции влизат ядрата на тези атоми.

And, as we've learned in the last few years, galaxies are held together

И както разбрахме през последните години, галактиките се държат заедно

by the gravitational pull of so-called dark matter:

от гравитационната сила на т.нар. тъмна материя:

particles in huge swarms, far smaller even than atomic nuclei.

огромни рояци от частици, далеч по-малки дори от атомните ядра.

But we'd like to know the synthesis symbolized at the very top.

Но ние бихме искали да познаваме синтеза, изобразен най-горе.

The micro-world of the quantum is understood.

Микро-светът на кванта е разбран.

On the right hand side, gravity holds sway. Einstein explained that.

От дясната страна господства гравитацията. Айнщайн обясни това.

But the unfinished business for 21st-century science

Но недовършената работа за науката на 21ви век

is to link together cosmos and micro-world

е да свърже космоса и микро-света

with a unified theory -- symbolized, as it were, gastronomically

в една обща теория - изобразена с гастронoмическия символ

at the top of that picture. (Laughter)

в горния край на картината. (Смях)

And until we have that synthesis,

И докато не се появи този синтез,

we won't be able to understand the very beginning of our universe

няма как да разберем самото раждане на нашата вселена,

because when our universe was itself the size of an atom,

защото, когато нашата вселена е била с големината на атом,

quantum effects could shake everything.

квантовите ефекти са могли да разтърсят всичко.

And so we need a theory that unifies the very large and the very small,

И така, имаме нужда от теория, която да обедини най-голямото и най-малкото,

which we don't yet have.

каквато още нямаме.

One idea, incidentally --

Една възможност е

and I had this hazard sign to say I'm going to speculate from now on --

(и аз поемам риска да кажа, че оттук нататък ще спекулирам)

is that our Big Bang was not the only one.

че нашият Голям взрив не е бил единствен.

One idea is that our three-dimensional universe

Една от идеите е, че нашата триизмерна вселена

may be embedded in a high-dimensional space,

може да се постави в едно многоизмерно пространство,

just as you can imagine on these sheets of paper.

както може да си представите на тези листове.

You can imagine ants on one of them

Може да си представите мравки на един от тях,

thinking it's a two-dimensional universe,

които си мислят, че това е двуизмерна вселена,

not being aware of another population of ants on the other.

като не знаят за съществуването на друга популация от мравки на другия лист.

So there could be another universe just a millimeter away from ours,

Така че може да има друга вселена само на милиметър от нас,

but we're not aware of it because that millimeter

без да знаем за нея, защото този милиметър

is measured in some fourth spatial dimension,

се измерва в някакво четвърто измерение,

and we're imprisoned in our three.

а ние сме затворени в нашите три.

And so we believe that there may be a lot more to physical reality

И така, ние вярваме, че може да има нещо много повече от физическата реалност,

than what we've normally called our universe --

която сме свикнали да наричаме наша вселена -

the aftermath of our Big Bang. And here's another picture.

последиците от Големия взрив. Ето друга снимка.

Bottom right depicts our universe,

Долу вдясно е нашата вселена,

which on the horizon is not beyond that,

която на хоризонта не излиза извън това тук,

but even that is just one bubble, as it were, in some vaster reality.

но дори това е просто мехур в една много по-голяма реалност.

Many people suspect that just as we've gone from believing

Много хора подозират, че точно както аз промених убежденията си

in one solar system to zillions of solar systems,

и от една слънчева система вярвам в безброй много слънчеви системи,

one galaxy to many galaxies,

от една галактика - в много галактики,

we have to go to many Big Bangs from one Big Bang,

така трябва да повярваме от един Голям взрив в много Големи взривове.

perhaps these many Big Bangs displaying

Може би тези Големи взривове

an immense variety of properties.

са много различни един от друг.

Well, let's go back to this picture.

Нека да се върнем на тази снимка.

There's one challenge symbolized at the top,

Горе е изобразено едно предизвикателство,

but there's another challenge to science symbolized at the bottom.

но има и друго предизвикателство пред науката, изобразено тук долу.

You want to not only synthesize the very large and the very small,

Ние не само искаме да намерим общото между най-голямото и най-малкото,

but we want to understand the very complex.

но искаме да разберем най-сложното.

And the most complex things are ourselves,

А най-сложното сме ние -

midway between atoms and stars.

по-средата между атомите и звездите.

We depend on stars to make the atoms we're made of.

Зависим от звездите да създават атомите, от които сме изградени.

We depend on chemistry to determine our complex structure.

Зависим от химията, за да определим нашата сложна структура.

We clearly have to be large, compared to atoms,

Ясно е, че трябва да сме големи в сравнение с атомите,

to have layer upon layer of complex structure.

да имаме слой върху слой, изграждащи нашата структура.

We clearly have to be small, compared to stars and planets --

Ясно е, че трябва да сме малки в сравнение със звездите и планетите -

otherwise we'd be crushed by gravity. And in fact, we are midway.

иначе гравитацията ще ни разбие. И всъщност стоим по средата.

It would take as many human bodies to make up the sun

Колкото хора са необходими, за да изградят Слънцето,

as there are atoms in each of us.

толкова атоми има във всеки от нас.

The geometric mean of the mass of a proton

Средното геометрично на масата на протона

and the mass of the sun is 50 kilograms,

и масата на Слънцето е 50 килограма, което

within a factor of two of the mass of each person here.

разделено на две и умножено по две, дава границите на теглото на всеки човек тук.

Well, most of you anyway.

Е, поне за повечето от вас.

The science of complexity is probably the greatest challenge of all,

Науката за комплексните системи е, може би, най-голямото предизвикателство,

greater than that of the very small on the left

по-голямо от предизвикателството на най-малкото отляво

and the very large on the right.

и на най-голямото отдясно.

And it's this science,

И именно тази наука

which is not only enlightening our understanding of the biological world,

не само осветлява нашето разбиране за биологичния свят,

but also transforming our world faster than ever.

но и трансформира нашия свят по-бързо отвсякога.

And more than that, it's engendering new kinds of change.

И дори повече - тя поражда нови промени.

And I now move on to the second part of my talk,

И сега преминавам към втората част на моята презентация.

and the book "Our Final Century" was mentioned.

Беше спомената книгата "Нашият последен век".

If I was not a self-effacing Brit, I would mention the book myself,

Ако не бях скромен британец, щях да спомена книгата сам

and I would add that it's available in paperback.

и щях да добавя, че е издадена с меки корици.

(Laughter)

(Смях)

And in America it was called "Our Final Hour"

В Америка е издадена със заглавие "Нашият последен час",

because Americans like instant gratification.

понеже американците ценят незабавното удовлетворение.

(Laughter)

(Смях)

But my theme is that in this century,

Но идеята ми е, че през този век

not only has science changed the world faster than ever,

науката не само промени света по-бързо от всякога,

but in new and different ways.

но и по някои нови начини.

Targeted drugs, genetic modification, artificial intelligence,

Целенасочени медикаменти, генетични модификации, изкуствен интелект,

perhaps even implants into our brains,

може би дори импланти в мозъка,

may change human beings themselves. And human beings,

могат да променят самите хора. А човешките същества -

their physique and character, has not changed for thousands of years.

тяхната физика и характер, не са се променили за хиляди години.

It may change this century.

Това може да се промени през този век.

It's new in our history.

Това е новост в нашата история.

And the human impact on the global environment -- greenhouse warming,

И влиянието на човека върху околната среда - затоплянето от парникови газове,

mass extinctions and so forth -- is unprecedented, too.

изчезването на биологични видове и т.н. - също няма прецедент.

And so, this makes this coming century a challenge.

И всичко това е сериозно предизвикателство в идващия век.

Bio- and cybertechnologies are environmentally benign

Био- и кибер-технологиите имат положително влияние върху околната среда,

in that they offer marvelous prospects,

като предоставят великолепни възможности

while, nonetheless, reducing pressure on energy and resources.

и въпреки това намаляват негативния ефект върху енергията и ресурсите.

But they will have a dark side.

Те обаче ще имат и тъмна страна.

In our interconnected world, novel technology could empower

В нашия взаимосвързан свят новите технологии

just one fanatic,

могат да дадат възможност на някой фанатик

or some weirdo with a mindset of those who now design computer viruses,

или някоя странна птица като онези, които създават компютърните вируси,

to trigger some kind on disaster.

да задейства някоя катастрофа.

Indeed, catastrophe could arise simply from technical misadventure --

Наистина, катастрофа може да бъде предизвикана просто от техническа злополука -

error rather than terror.

по-скоро грешка, а не тероризъм.

And even a tiny probability of catastrophe is unacceptable

А дори и най-малката вероятност от катастрофа е неприемлива,

when the downside could be of global consequence.

когато негативните последствия могат да засегнат целия свят.

In fact, some years ago, Bill Joy wrote an article

Всъщност, преди няколко години Бил Джой написа статия,

expressing tremendous concern about robots taking us over, etc.

в която изразяваше огромната си загриженост от това, че роботите ни завладяват и т.н.

I don't go along with all that,

Аз не съм напълно съгласен,

but it's interesting that he had a simple solution.

но интересното е, че той предлага просто решение.

It was what he called "fine-grained relinquishment."

Нарича го фино отстъпление.

He wanted to give up the dangerous kind of science

Той искаше да се откаже от опасната наука

and keep the good bits. Now, that's absurdly naive for two reasons.

и да запази добрите трохички. Е, това е абсурдно наивно поради две причини.

First, any scientific discovery has benign consequences

Първо, всяко научно откритие има положителни последствия,

as well as dangerous ones.

също както и опасни последствия.

And also, when a scientist makes a discovery,

И освен това, когато един учен направи откритие,

he or she normally has no clue what the applications are going to be.

той или тя обикновено няма идея какво приложение ще има то.

And so what this means is that we have to accept the risks

Това означава, че ще трябва да приемем рисковете,

if we are going to enjoy the benefits of science.

ако искаме да се насладим на ползата от науката.

We have to accept that there will be hazards.

Трябва да приемем, че съществуват рискове.

And I think we have to go back to what happened in the post-War era,

И мисля, че трябва да се върнем към това, което стана след войната,

post-World War II, when the nuclear scientists

след Втората световна война, когато ядрените учени,

who'd been involved in making the atomic bomb,

участвали в създаването на атомната бомба,

in many cases were concerned that they should do all they could

в много случаи смятаха, че трябва да направят всичко, което е по силите им,

to alert the world to the dangers.

за да предупредят света за опасностите.

And they were inspired not by the young Einstein,

И ние се вдъхновявахме не от младия Айнщайн,

who did the great work in relativity, but by the old Einstein,

който създаде страхотната теория за относителността, но от възрастния Айнщайн -

the icon of poster and t-shirt,

иконата на плакатите и фланелките,

who failed in his scientific efforts to unify the physical laws.

който не успя в научните си усилия да обедини физичните закони.

He was premature. But he was a moral compass --

Той беше изпреварил времето си. Но беше нравствен компас -

an inspiration to scientists who were concerned with arms control.

вдъхновение за учените, които бяха загрижени за контрола върху оръжията.

And perhaps the greatest living person

И, може би, най-великият жив учен,

is someone I'm privileged to know, Joe Rothblatt.

когото имам привилегията да познавам, е Джо Ротблат.

Equally untidy office there, as you can see.

Също толкова разхвърлян офис, както виждате.

He's 96 years old, and he founded the Pugwash movement.

Той е на 96 години, основател на движението Пъгуош.

He persuaded Einstein, as his last act,

Убедил Айнщайн - последното, което направил,

to sign the famous memorandum of Bertrand Russell.

да подпише известния меморандум на Бъртранд Ръсел.

And he sets an example of the concerned scientist.

И той е пример за загриженост на учения.

And I think to harness science optimally,

И мисля, че за да впрегнем оптимално науката

to choose which doors to open and which to leave closed,

да избере кои врати да отвори и кои да остави затворени,

we need latter-day counterparts of people like Joseph Rothblatt.

имаме нужда от съвременни двойници на хора като Джоузеф Ротблат.

We need not just campaigning physicists,

Имаме нужда не само от организирани физици,

but we need biologists, computer experts

но и от биолози, компютърни специалисти

and environmentalists as well.

и еколози.

And I think academics and independent entrepreneurs

И мисля, че хората от научните среди и независимите предприемачи

have a special obligation because they have more freedom

имат специален ангажимент, тъй като имат по-голяма свобода

than those in government service,

от държавните служители

or company employees subject to commercial pressure.

и служителите в частни фирми, които са подложени на натиска да продават.

I wrote my book, "Our Final Century," as a scientist,

Написах моята книга "Нашият последен век" като учен,

just a general scientist. But there's one respect, I think,

просто учен, независимо от областта. Но има едно отношение, в което, според мен,

in which being a cosmologist offered a special perspective,

като космолог имах по-особена гледна точка

and that's that it offers an awareness of the immense future.

и това е, че познавам необятното бъдеще.

The stupendous time spans of the evolutionary past

Удивително големите периоди от време в нашата еволюция

are now part of common culture --

сега са част от общата култура -

outside the American Bible Belt, anyway --

е, извън онези американски щати, подвластни на консервативната евангелска църква.

(Laughter)

(Смях)

but most people, even those who are familiar with evolution,

Но повечето хора, дори тези, които познават еволюцията,

aren't mindful that even more time lies ahead.

не осъзнават, че пред нас има дори още повече време.

The sun has been shining for four and a half billion years,

Слънцето свети от 4,5 млрд. години,

but it'll be another six billion years before its fuel runs out.

но ще отнеме още 6 млрд. години, докато горивото му свърши.

On that schematic picture, a sort of time-lapse picture, we're halfway.

На фона на тази схематична рисунка, един вид рисунка на безвремието, ние сме на половината път.

And it'll be another six billion before that happens,

Още 6 млрд. години, докато се случи това

and any remaining life on Earth is vaporized.

и всякакъв останал живот на Земята се изпари.

There's an unthinking tendency to imagine that humans will be there,

Лекомислено е да си представяме, че ще има хора, които

experiencing the sun's demise,

ще станат свидетели на смъртта на Слънцето.

but any life and intelligence that exists then

Всякаква форма на живот и интелект, които ще съществуват тогава

will be as different from us as we are from bacteria.

ще бъдат толкова различни от нас, колкото ние се различаваме от бактериите.

The unfolding of intelligence and complexity

На разгръщането на интелекта и сложността на организмите

still has immensely far to go, here on Earth and probably far beyond.

предстои дълъг път тук на Земята и вероятно далеч извън нея.

So we are still at the beginning of the emergence of complexity

Така че все още сме в началото на възникването на сложността

in our Earth and beyond.

на Земята и извън нея.

If you represent the Earth's lifetime by a single year,

Ако представим живота на Земята с една година,

say from January when it was made to December,

да кажем - от януари, когато е възникнала, до декември,

the 21st-century would be a quarter of a second in June --

21ви век ще бъде четвърт от секундата през юни -

a tiny fraction of the year.

една много мъничка част от годината.

But even in this concertinaed cosmic perspective,

Но дори от космическа гледна точка

our century is very, very special,

нашият век е много, много специален.

the first when humans can change themselves and their home planet.

Първият, през който хората могат да се променят или да променят своя дом - Земята.

As I should have shown this earlier,

Трябваше да го покажа по-рано -

it will not be humans who witness the end point of the sun;

не хората ще станат свидетели на края на Слънцето,

it will be creatures as different from us as we are from bacteria.

а същества, толкова различни от нас, колкото ние сме от бактериите.

When Einstein died in 1955,

Когато Айнщай почина през 1955,

one striking tribute to his global status was this cartoon

поразително признание за неговото световно значение беше тази карикатура

by Herblock in the Washington Post.

на Хърблок във Вашингтон пост

The plaque reads, "Albert Einstein lived here."

На табелката пише: "Айнщайн живя тук."

And I'd like to end with a vignette, as it were, inspired by this image.

И аз бих искал да завърша със скица, вдъхновена от този образ.

We've been familiar for 40 years with this image:

От 40 години познаваме този образ -

the fragile beauty of land, ocean and clouds,

крехката красота на земята, океана и облаците,

contrasted with the sterile moonscape

контрастираща със стерилния лунен пейзаж,

on which the astronauts left their footprints.

на който космонавтите оставиха стъпки.

But let's suppose some aliens had been watching our pale blue dot

Но нека предположим, че извънземни наблюдават нашата бледа синя точка

in the cosmos from afar, not just for 40 years,

в космоса отдалече не само от 40 години,

but for the entire 4.5 billion-year history of our Earth.

а през всичките 4,5 млрд. години история на Земята.

What would they have seen?

Какво щяха да видят те?

Over nearly all that immense time,

През почти цялото това огромно време

Earth's appearance would have changed very gradually.

видът на Земята щеше да се променя много постепенно.

The only abrupt worldwide change

Единствената рязка промяна, засягаща целия свят,

would have been major asteroid impacts or volcanic super-eruptions.

щеше да е в резултат на масивни астероидни влияния или избухване на супер-вулкани.

Apart from those brief traumas, nothing happens suddenly.

Като се изключат тези малки травми, нищо не се случва изневиделица.

The continental landmasses drifted around.

Континенталните плочи се носели наоколо.

Ice cover waxed and waned.

Ледената покривка се топяла и изчезвала.

Successions of new species emerged, evolved and became extinct.

Нови видове се зараждали, развивали се и умирали.

But in just a tiny sliver of the Earth's history,

Само в един процеп от историята на Земята,

the last one-millionth part, a few thousand years,

през последната една милионна част, няколко хиляди години,

the patterns of vegetation altered much faster than before.

растителността се променяла много по-бързо отпреди.

This signaled the start of agriculture.

Това сигнализирало началото на земеделието.

Change has accelerated as human populations rose.

Промяната се засилила с нарастването на броя на хората.

Then other things happened even more abruptly.

Тогава се случили и други, още по-неочаквани неща.

Within just 50 years --

В рамките само на 50 години -

that's one hundredth of one millionth of the Earth's age --

това е една стотна от една милионна част от възрастта на Земята -

the amount of carbon dioxide in the atmosphere started to rise,

количеството на въглероден диоксид в атмосферата започнало да нараства

and ominously fast.

злокобно бързо.

The planet became an intense emitter of radio waves --

Планетата станала интензивен излъчвател на радио вълни -

the total output from all TV and cell phones

от всички телевизори и мобилни телефони,

and radar transmissions. And something else happened.

и радарни трансмисии. Случило се и друго нещо.

Metallic objects -- albeit very small ones, a few tons at most --

Метални обекти, макар и много малки - най-много няколко тона,

escaped into orbit around the Earth.

избягали в орбитата на Земята.

Some journeyed to the moons and planets.

Някои пътували до луните и планетите.

A race of advanced extraterrestrials

Развита извънземна цивилизация,

watching our solar system from afar

която наблюдава нашата слънчева система отдалече,

could confidently predict Earth's final doom in another six billion years.

уверено може да предскаже гибелта на Земята през следващите 6 млрд. години.

But could they have predicted this unprecedented spike

Но биха ли могли те да предскажат този безпрецедентен скок

less than halfway through the Earth's life?

на по-малко от половината път от живота на Земята?

These human-induced alterations

Тези промени, предизвикани от човека,

occupying overall less than a millionth of the elapsed lifetime

които заемат по-малко от една милионна част от изминалия живот на Земята,

and seemingly occurring with runaway speed?

и които, както изглежда, се случват с бясна скорост?

If they continued their vigil,

Ако продължат своето бдение,

what might these hypothetical aliens witness

какво биха видели тези хипотетични извънземни

in the next hundred years?

през следващите сто години?

Will some spasm foreclose Earth's future?

Да не би някой пристъп да сложи преждевременен край на бъдещето на Земята?

Or will the biosphere stabilize?

Или пък биосферата ще се стабилизира?

Or will some of the metallic objects launched from the Earth

Или пък някои от металните обекти, изстреляни от Земята,

spawn new oases, a post-human life elsewhere?

ще пренесат живота на нови оазиси, нов живот след човека някъде другаде?

The science done by the young Einstein will continue

Науката на младия Айнщайн ще продължи,

as long as our civilization, but for civilization to survive,

докато продължава и нашата цивилизация. Но за да оцелее цивилизацията,

we'll need the wisdom of the old Einstein --

имаме нужда от мъдростта на възрастния Айнщайн -

humane, global and farseeing.

човечна, повсеместна и далновидна.

And whatever happens in this uniquely crucial century

И каквото и да се случи в този уникално решаващ век,

will resonate into the remote future and perhaps far beyond the Earth,

то ще се отрази на далечното бъдеще, не само тук, а вероятно и далеч извън Земята,

far beyond the Earth as depicted here.

далеч извън Земята, както се вижда тук.

Thank you very much.

Много ви благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)