Chip Kidd: The art of first impressions — in design and life

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Anton Hikov

Blah blah blah blah blah.

Бля, бля. Бля, бля бла бла.

Blah blah blah blah,

Бля бла бла бла,

blah blah, blah blah blah blah blah blah.

бла бла, бла бла бла бла бла бла.

Blah blah blah, blah.

Бла бла бла, бла.

So what the hell was that?

Та какво по дяволите беше това?

Well, you don't know because you couldn't understand it.

Ами, не знаете какво, защото не успяхте да го разберете.

It wasn't clear.

Не беше ясно.

But hopefully, it was said with enough conviction

Но да се надяваме, че беше казано с достатъчно убедителност,

that it was at least alluringly mysterious.

че да е прозвучало поне интересно и загадъчно.

Clarity or mystery?

Яснота или загадъчност?

I'm balancing these two things in my daily work as a graphic designer,

Балансирам тези две неща ежедневно в работата си на графичен дизайнер,

as well as my daily life as a New Yorker

както и в живота си на нюйоркчанин,

every day,

всеки ден.

and there are two elements that absolutely fascinate me.

И има два елемента, които тотално ме пленяват.

Давам пример:

Here's an example.

Така, колко хора знаят какво е това?

Now, how many people know what this is?

Okay. Now how many people know what this is?

Добре. А сега колко хора знаят какво е това?

Okay. Thanks to two more deft strokes by the genius Charles M. Schulz,

Благодарение на две допълнителни черти на гениалния Чарлз М. Шулц,

сега имаме седем чертички, които сами по себе си

we now have seven deft strokes that in and of themselves

create an entire emotional life,

създават цялостен емоционален заряд.

one that has enthralled hundreds of millions of fans

Такъв, който е увличал стотици милиони фенове

for over 50 years.

за повече от 50 години.

This is actually a cover of a book

А това всъщност е корица на книга,

that I designed about the work of Schulz and his art,

която създадох за работата и изкуството на Шулц,

which will be coming out this fall,

и която ще излезе на пазара тази есен,

and that is the entire cover.

и това е цялата корица.

There is no other typographic information or visual information on the front,

Няма друга текстова или визуална информация отпред,

and the name of the book is "Only What's Necessary."

а името на книгата е "Само необходимото".

So this is sort of symbolic about the decisions I have to make every day

Този пример е показателен за решенията, които се налага да вземам всеки ден

about the design that I'm perceiving,

за дизайна, който възприемам,

and the design I'm creating.

и дизайна, който създавам.

So clarity.

И така, за яснотата.

Clarity gets to the point.

Яснотата кара направо.

It's blunt. It's honest. It's sincere.

Тя е директна, неприкрита, тя е искрена.

We ask ourselves this. ["When should you be clear?"]

Питаме се следното. ["Кога е редно да бъдеш ясен?"]

Now, something like this, whether we can read it or not,

Сега, нещо като това - без значение дали можем да го разчетем или не -

needs to be really, really clear.

е нужно да бъде наистина, наистина ясно.

Is it?

Разбираемо ли ви се струва?

This is a rather recent example of urban clarity that I just love,

Това е доста скорошен пример за яснота в града, който просто обожавам,

mainly because I'm always late and I am always in a hurry.

най-вече защото все закъснявам и винаги бързам.

So when these meters started showing up a couple of years ago on street corners,

И затова, когато тези броячи се появиха по светофарите преди няколко години,

I was thrilled, because now I finally knew

бях обзет от истинско вълнение, защото най-накрая можех да знам

how many seconds I had to get across the street

колко секунди имам да пресека улицата,

before I got run over by a car.

преди да ме прегази някоя кола.

Six? I can do that. (Laughter)

Шест? Мога да го направя. (Смях)

So let's look at the yin to the clarity yang,

Така че, нека да погледнем към "ин", ако яснотата е "ян",

and that is mystery.

а това е загадъчността.

Mystery is a lot more complicated by its very definition.

Загадъчността е много по-сложна, както говори самото ѝ наименование.

Mystery demands to be decoded,

Мистерията изисква да бъде разбулена,

and when it's done right, we really, really want to.

а когато загадката е замислена правилно, страшно много ни се иска да я решим.

["When should you be mysterious?"]

["Кога да си загадъчен?"]

In World War II, the Germans really, really wanted to decode this,

През Втората световна война на германците много им се е искало да дешифрират това,

and they couldn't.

но не са съумели.

Here's an example of a design that I've done recently

Ето пример за дизайн, който направих наскоро

for a novel by Haruki Murakami,

за корица на роман от Харуки Мураками,

who I've done design work for for over 20 years now,

за когото правя илюстрации вече над 20 години,

and this is a novel about a young man who has four dear friends

а това е история за млад мъж, който има четирима близки приятели,

които внезапно след завършване на първата година в колежа

who all of a sudden, after their freshman year of college,

completely cut him off with no explanation,

напълно го изолират без никакви обяснения,

и той е съкрушен.

and he is devastated.

And the friends' names each have a connotation in Japanese to a color.

И името на всеки приятел означава различен цвят в японския език.

So there's Mr. Red, there's Mr. Blue, there's Ms. White, and Ms. Black.

Така че имаме г-н Червен, имаме г-н Син, имаме г-н Бял и г-н Черен.

Tsukuru Tazaki, his name does not correspond to a color,

Цукуру Тадзаки, неговото име не отговаря на цвят,

so his nickname is Colorless, and as he's looking back on their friendship,

затова прякорът му е "Безцветният", а докато си припомня приятелството им,

той се сеща, че те са били като петте пръста на една ръка.

he recalls that they were like five fingers on a hand.

So I created this sort of abstract representation of this,

И така, аз създадох нещо като абстрактно представяне на всичко това,

but there's a lot more going on underneath the surface of the story,

но в самата история се случва много повече от това, което виждаме на повърхността,

and there's more going on underneath the surface of the jacket.

затова създадох обложка, под която се случва още нещо.

Четирите пръста сега се превръщат в четири влакови линии

The four fingers are now four train lines

in the Tokyo subway system,

от системата на токийското метро,

which has significance within the story.

което има значима роля в сюжета.

And then you have the colorless subway line

А после имате безцветната линия на метрото,

intersecting with each of the other colors,

пресичаща се с всички останали цветове,

което на практика мъжът прави по-нататък в историята.

which basically he does later on in the story.

He catches up with each of these people

Свързва се с всеки един от тези хора,

to find out why they treated him the way they did.

за да узнае защо са се отнесли с него по този начин.

And so this is the three-dimensional finished product

И така, ето го триизмерният завършен продукт,

sitting on my desk in my office,

поставен на бюрото в офиса ми,

and what I was hoping for here is that you'll simply be allured

и това, на което се надявам, е, че просто ще сте привлечени

by the mystery of what this looks like,

от загадката в корицата

and will want to read it

и ще пожелаете да прочетете книгата,

to decode and find out and make more clear why it looks the way it does.

за да я разгадаете и да си изясните защо изглежда точно по този начин.

["Визуална символика."]

["The Visual Vernacular."]

This is a way to use a more familiar kind of mystery.

Това е начин да използваш по-позната форма на мистерия.

What does this mean?

Какво означава това?

This is what it means. ["Make it look like something else."]

Ето какво означава. ["Направи нещо да изглежда като друго."]

The visual vernacular is the way we are used to seeing a certain thing

Визуалните символи са начина, по който сме свикнали да виждаме нещо,

отнесен към друго нещо, така че да видим второто по нов начин.

applied to something else so that we see it in a different way.

This is an approach I wanted to take to a book of essays by David Sedaris

Това е подход, който исках да приложа в книгата с есета на Дейвид Седарис,

that had this title at the time. ["All the Beauty You Will Ever Need"]

която по онова носеше заглавието: ["Цялата красота, която ти е нужна"]

Now, the challenge here was that this title actually means nothing.

Предизвикателството тук беше в това, че името всъщност не означава нищо.

It's not connected to any of the essays in the book.

Не е свързано с никое от есетата в сборника.

It came to the author's boyfriend in a dream.

Приятелят на автора е измислил името, след като го е сънувал.

Thank you very much, so -- (Laughter) -- so usually, I am creating a design

Много съм благодарен! -- (Смях) -- Обикновено създавам дизайн,

that is in some way based on the text, but this is all the text there is.

по някакъв начин базиран на текста, но тук текстът не е свързан с нищо.

So you've got this mysterious title that really doesn't mean anything,

И така, имаме това мистериозно заглавие, което реално не значи нищо,

so I was trying to think:

и аз се опитвах да се сетя:

Where might I see a bit of mysterious text that seems to mean something but doesn't?

Къде бих могъл да срещна парченце текст, което привидно значи нещо, но не е така?

And sure enough, not long after,

И разбира се, не след дълго,

one evening after a Chinese meal,

една вечер, след като приключих с китайската си храна,

this arrived, and I thought, "Ah, bing, ideagasm!" (Laughter)

това пристигна, а аз си помислих: "Та-дам, идеагазъм!" (Смях)

I've always loved the hilariously mysterious tropes of fortune cookies

Винаги съм обичал смешните, мистериозни послания на бисквитките с късмети,

that seem to mean something extremely deep

които изглежда, че казват нещо изключително проникновено,

but when you think about them -- if you think about them -- they really don't.

но ако въобще се замислиш по въпроса, всъщност не значат нищо.

This says, "Hardly anyone knows how much is gained by ignoring the future."

Това гласи: "Почти никой не осъзнава колко печелим, като игнорираме бъдещето."

Thank you. (Laughter)

Благодаря ви. (Смях)

But we can take this visual vernacular and apply it to Mr. Sedaris,

Но можем да вземем тази визуална символика и да я приложим към г-н Седарис,

а и сме толкова наясно с това как изглеждат късметите от бисквитките,

and we are so familiar with how fortune cookie fortunes look

that we don't even need the bits of the cookie anymore.

че дори вече не се нуждаем от самите бисквитки.

We're just seeing this strange thing

Просто виждаме това странно нещо

and we know we love David Sedaris,

и освен това обичаме Дейвид Седарис,

and so we're hoping that we're in for a good time.

така че се надяваме, че ще си прекараме добре.

["'Fraud' Essays by David Rakoff"] David Rakoff was a wonderful writer

["Измама", есета от Дейвид Ракоф"] Дейвид беше страхотен писател,

кръсти първата си книга "Измама",

and he called his first book "Fraud"

because he was getting sent on assignments by magazines

защото постоянно му даваха задания от различни списания

to do things that he was not equipped to do.

да върши неща, за които не бе пригоден.

So he was this skinny little urban guy

Той беше едно кльощаво, градско момче,

а от списание GQ го пращаха например по река Колорадо,

and GQ magazine would send him down the Colorado River

whitewater rafting to see if he would survive.

на екстремен рафтинг в бързите води, за да видят дали ще оцелее.

And then he would write about it, and he felt that he was a fraud

После той трябваше да описва преживяното и се чувстваше като измамник,

and that he was misrepresenting himself.

който не се представя с истинското си аз.

And so I wanted the cover of this book to also misrepresent itself

Така че исках корицата на тази книга също да я представя във фалшива светлина

and then somehow show a reader reacting to it.

и освен това някак си да показва как читателят реагира на тази измама.

This led me to graffiti.

Това ме доведе до идеята за графити.

I'm fascinated by graffiti.

Аз съм очарован от графитите.

I think anybody who lives in an urban environment

Мисля, че всеки, който живее в градска среда,

encounters graffiti all the time, and there's all different sorts of it.

постоянно се натъква на графити, има какви ли не различни видове.

This is a picture I took on the Lower East Side

Това е снимка, която направих в долен Ийст Сайд,

на един уличен трансформатор на тротоара,

of just a transformer box on the sidewalk

and it's been tagged like crazy.

и хората се побъркаха да се отбелязват на нея.

Now whether you look at this and think, "Oh, that's a charming urban affectation,"

Сега, дали ще я погледнете и ще си кажете: "О, свеж, градски пейзаж",

or you look at it and say, "That's illegal abuse of property,"

или ще я погледнете и ще отсечете: "Посегателство над чужда собственост",

the one thing I think we can all agree on

това, с което мисля, че всички можем да се съгласим, е,

is that you cannot read it.

че графитите са неразбираеми.

Right? There is no clear message here.

Нали? Няма ясно послание тук.

There is another kind of graffiti that I find far more interesting,

Има един друг вид графити, който намирам за много по-интересен,

which I call editorial graffiti.

и който аз наричам "редакторски графити".

This is a picture I took recently in the subway,

Това е снимка, която наскоро направих в метрото,

and sometimes you see lots of prurient, stupid stuff,

понякога срещаме много неприлични, глупави неща,

but I thought this was interesting, and this is a poster that is saying

но това ми се стори доста интересно: беше плакат, пълен с

rah-rah Airbnb,

хвалебствия за Airbnb,

and someone has taken a Magic Marker

но някой беше извадил маркер

and has editorialized about what they think about it.

и го беше редактирал според това, което той или тя мисли по въпроса.

And it got my attention.

И това привлече вниманието ми.

So I was thinking, how do we apply this to this book?

Замислих се: как мога да приложа това в илюстрирането на книгата?

So I get the book by this person, and I start reading it, and I'm thinking,

И така, отварям книгата на този човек, започвам да чета и си мисля:

this guy is not who he says he is; he's a fraud.

"Този въобще не е това, за което се представя; пълна измама."

And I get out a red Magic Marker,

Намирам червен маркер

and out of frustration just scribble this across the front.

и от разочарование просто надрасквам "Измама" върху книгата.

Design done. (Laughter)

Корицата е готова. (Смях)

And they went for it! (Laughter)

И я приеха! (Смях)

Писателят я хареса, издателят я хареса

Author liked it, publisher liked it,

и това е начинът, по който книгата излезе на бял свят.

and that is how the book went out into the world,

and it was really fun to see people reading this on the subway

Беше наистина забавно да срещам хора, които я четяха в метрото,

and walking around with it and what have you,

разхождаха се с нея и останалия си багаж

and they all sort of looked like they were crazy.

и всички донякъде изглеждаха луди.

(Смях)

(Laughter)

["'Perfidia' a novel by James Ellroy"] Okay, James Ellroy, amazing crime writer,

["Перфидия", роман на Джеймс Елрой"] Джеймс Елрой, изумителен криминален автор

a good friend, I've worked with him for many years.

и добър приятел, с когото сме работили дълги години.

He is probably best known as the author

Вероятно най-познат като автора

на "Черната далия" и "Поверително от Ел Ей".

of "The Black Dahlia" and "L.A. Confidential."

Най-новият му роман се наричаше така, което е доста загадъчно заглавие,

His most recent novel was called this, which is a very mysterious name

that I'm sure a lot of people know what it means, but a lot of people don't.

чието значение съм сигурен, че много хора знаят, но много други - не.

And it's a story about a Japanese-American detective in Los Angeles in 1941

Това е история за един японско-американски детектив в Лос Анджелис през 1941,

investigating a murder.

който разследва убийство.

And then Pearl Harbor happens,

И тогава се случва нападението над Пърл Харбър,

and as if his life wasn't difficult enough,

и като че животът му и преди не е бил достатъчно труден,

now the race relations have really ratcheted up,

сега расовите отношения наистина са се нагорещили

и скоро се създават японско-американски концентрационни лагери,

and then the Japanese-American internment camps are quickly created,

and there's lots of tension

има страхотно напрежение

and horrible stuff as he's still trying to solve this murder.

и се случват ужасни неща, докато той все още се опитва да разреши случая.

And so I did at first think very literally about this in terms of

И така, първоначално си представях много буквално нещата, мислейки:

добре, ще вземем Пърл Харбър и ще го насложим върху Лос Анджелис,

all right, we'll take Pearl Harbor and we'll add it to Los Angeles

and we'll make this apocalyptic dawn on the horizon of the city.

после ще добавим на хоризонта апокалиптичен изгрев над града.

И така, ето как изглежда изображение от Пърл Харбър,

And so that's a picture from Pearl Harbor

just grafted onto Los Angeles.

пльоцнато отгоре върху Лос Анджелис.

My editor in chief said, "You know, it's interesting

Главният ми редактор каза: "Знаеш ли какво, това е интересно,

but I think you can do better and I think you can make it simpler."

но мисля, че можеш по-добре и можеш да поопростиш нещата."

И така, върнах се обратно на чертожната дъска, както често правя.

And so I went back to the drawing board, as I often do.

But also, being alive to my surroundings,

Но също така, бидейки винаги внимателен към обкръжението си,

аз работя във висока сграда в Мидтаун Манхатън

I work in a high-rise in Midtown,

and every night, before I leave the office,

и всяка вечер преди да напусна офиса

се налага да натисна един бутон,

I have to push this button to get out,

and the big heavy glass doors open and I can get onto the elevator.

който отваря големите стъклени врати, и аз мога да продължа към асансьора.

And one night, all of a sudden,

И една нощ, съвсем случайно

I looked at this and I saw it in a way that I hadn't really noticed it before.

погледнах към бутона и го видях по начин, който не бях забелязвал преди.

Голям червен кръг, опасност.

Big red circle, danger.

And I thought this was so obvious

Помислих, че това е толкова очевидно,

that it had to have been done a zillion times,

че няма как да не е било използвано хиляди пъти.

and so I did a Google image search, and I couldn't find another book cover

И затова потърсих изображения в Google, но не намерих друга корица на книга,

that looked quite like this,

която да изглежда така,

and so this is really what solved the problem,

и това всъщност бе решението на проблема,

and graphically it's more interesting

беше и графично по-интересен,

and creates a bigger tension between the idea

и създава по-голямо напрежение от варианта

of a certain kind of sunrise coming up over L.A. and America.

с изгрев над Ел Ей и Америка.

["'Gulp' A tour of the human digestive system by Mary Roach."]

["Преглъщане", за храносмилането от Мери Роуч."]

Мери Роуч е удивителен писател.

Mary Roach is an amazing writer

Тя взема потенциално банални научни факти

who takes potentially mundane scientific subjects

и ги превръща в нещо далеч от досадното; прави ги наистина забавни.

and makes them not mundane at all; she makes them really fun.

So in this particular case,

И в този конкретен случай

пише за човешката храносмилателна система.

it's about the human digestive system.

So I'm trying to figure out what is the cover of this book going to be.

И така, аз се опитвам да реша каква да е корицата на тази книга.

This is a self-portrait. (Laughter)

Това е автопортрет. (Смях)

Every morning I look at myself in the medicine cabinet mirror

Всяка сутрин се поглеждам в огледалото на банята,

to see if my tongue is black.

за да проверя дали езикът ми не е черен.

And if it's not, I'm good to go.

И ако не е, съм готов да изляза.

(Смях)

(Laughter)

Препоръчвам всички да го правите.

I recommend you all do this.

But I also started thinking, here's our introduction.

Но също така започнах да си мисля: "ето го началото".

Нали? На човешката храносмилателна система.

Right? Into the human digestive system.

But I think what we can all agree on

Но все пак мисля, че всички можем да се съгласим,

че реалистични фотографии на човешката паст или поне подобни на тази

is that actual photographs of human mouths, at least based on this,

are off-putting. (Laughter)

са отблъскващи. (Смях)

So for the cover, then, I had this illustration done

Така че за корицата реших да направя илюстрация,

which is literally more palatable

която е по-приятна за сетивата

and reminds us that it's best to approach the digestive system

и ни напомня, че най-добрата страна на храносмилателната система

from this end.

е от този край.

(Смях)

(Laughter)

I don't even have to complete the sentence. All right.

Дори няма нужда да завършвам това изречение. Добре.

["Unuseful mystery"]

["Излишна загадъчност"]

What happens when clarity and mystery get mixed up?

Какво става, когато някой сбърка в избора на яснота или загадъчност?

And we see this all the time.

А това се случва постоянно.

This is what I call unuseful mystery.

аз го наричам "излишна загадъчност".

I go down into the subway -- I take the subway a lot --

Слизам в метрото - много често пътувам с него -

and this piece of paper is taped to a girder.

и виждам този лист хартия, залепен на една от подпорите.

Right? And now I'm thinking, uh-oh,

Нали? И сега си мисля: "о-оу",

and the train's about to come and I'm trying to figure out what this means,

влакът всеки момент ще пристигне, а аз още не съм разчел съобщението,

е, много благодаря.

and thanks a lot.

Part of the problem here is that they've compartmentalized the information

Част от проблема тук е, че са групирали информацията

in a way they think is helpful, and frankly, I don't think it is at all.

по начин, който мислят за полезен, но честно казано не мисля, че е.

So this is mystery we do not need.

Така че това е загадъчност, от която не се нуждаем.

What we need is useful clarity, so just for fun, I redesigned this.

Тук се нуждаем от разбираемост, затова просто за забавление оправих дизайна.

This is using all the same elements.

Новият включва всички стари елементи.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thank you. I am still waiting for a call from the MTA. (Laughter)

Благодаря. Още чакам обаждане от управата на метрото. (Смях)

You know, I'm actually not even using more colors than they use.

Знаете ли, дори не използвам повече цветове от тях.

They just didn't even bother to make the 4 and the 5 green,

Те даже не са помислили да направят номерата 4 и 5 зелени,

those idiots. (Laughter)

идиотите му. (Смях)

So the first thing we see is that there is a service change,

И така, първото, което разбираме, е че има промяна в линиите,

and then, in two complete sentences with a beginning, a middle and an end,

а после в две прости изречения с начало, среда и край

it tells us what the change is and what's going to be happening.

съобщението ни информира каква е промяната и какво ще се случва.

Call me crazy! (Laughter)

Наречете ме луд! (Смях)

["Useful mystery"] All right.

["Полезна загадъчност"] Добре.

Сега, ето ви една мистерия, която аз обожавам:

Now, here is a piece of mystery that I love:

packaging.

опаковката.

This redesign of the Diet Coke can

Този редизайн на кутийката на Diet Coke,

by Turner Duckworth is to me truly a piece of art.

сътворен от Търнър Дакуърт, за мен е чисто произведение на изкуството.

Истински стойностна творба. Красота.

It's a work of art. It's beautiful.

Но част от това, което го прави ценен за мен като дизайнер,

But part of what makes it so heartening to me as a designer

is that he's taken the visual vernacular of Diet Coke --

е че е взел отличителните знаци от визуалната символика на Diet Coke -

the typefaces, the colors, the silver background --

шрифтовете, цветовете, сивия фон -

and he's reduced them to their most essential parts,

и ги е свел само до техните най-съществени части,

so it's like going back to the Charlie Brown face.

така че сякаш се връщаме обратно към лицето на Чарли Браун.

It's like, how can you give them just enough information so they know what it is

Въпросът е как да дадеш нужната информация какво е това,

but giving them the credit for the knowledge that they already have

но да признаеш на аудиторията това, което вече знае

about this thing?

за въпросното нещо?

It looks great, and you would go into a delicatessen

Изглежда страхотно, влизаш в магазин

and all of a sudden see that on the shelf, and it's wonderful.

и изведнъж виждаш това на рафта, удивително е.

Which makes the next thing --

Което прави следващия пример:

["Прекомерна яснота"] - дори още по-обезсърчаващ

["Unuseful clarity"] -- all the more disheartening,

at least to me.

поне за мен.

So okay, again, going back down into the subway,

Така че, отново, връщайки се обратно в метрото,

след като това излезе,

after this came out,

these are pictures that I took.

направих няколко снимки.

Times Square subway station:

Метро станция Таймс Скуеър:

Coca-Cola has bought out the entire thing for advertising. Okay?

Coca-Cola бяха изкупили цялата рекламна площ. ОК?

And maybe some of you know where this is going.

И може би някои от вас вече знаят накъде отивам с това.

Ahem.

Ъхъм.

"Пристигна в Ню Йорк с дрехите на гърба си,

"You moved to New York with the clothes on your back,

the cash in your pocket, and your eyes on the prize.

парите, които са ти в джоба, и очи, вперени в целта.

You're on Coke." (Laughter)

Ти си на кока кола." (Смях)

"You moved to New York with an MBA, one clean suit,

"Премести се в Ню Йорк с диплома по икономика, един чист костюм

and an extremely firm handshake.

и наистина здраво ръкостискане.

You're on Coke." (Laughter)

Ти си на кока кола." (Смях)

These are real! (Laughter)

Тези са истински! (Смях)

Дори и площта по подпорната греда не беше пощадена,

Not even the support beams were spared,

except they switched into Yoda mode. (Laughter)

с тази разлика, че бяха преминали на Йода режим. (Смях)

"Coke you're on." (Laughter)

"На кока кола ти си." (Смях)

["Excuse me, I'm on WHAT??"]

["Моля, аз съм на КАКВО??"]

Тази кампания бе огромна грешка.

This campaign was a huge misstep.

It was pulled almost instantly due to consumer backlash

Беше прекратена почти моментално поради оплаквания от потребителите

and all sorts of unflattering parodies on the web --

и появилите се какви ли не осмиващи пародии в мрежата --

(Laughter) --

(Смях) --

and also that dot next to "You're on," that's not a period, that's a trademark.

и също, тази точка след "Ти си на", това не е точка, а знак за запазена марка.

So thanks a lot.

Така че, много благодаря.

So to me, this was just so bizarre

Много ми беше чудно

about how they could get the packaging so mysteriously beautiful and perfect

как са могли да направят опаковката толкова загадъчно красива и съвършена,

and the message so unbearably, clearly wrong.

а посланието толкова непоносимо, очевидно грешно.

It was just incredible to me.

Струваше ми се просто невероятно.

So I just hope that I've been able to share with you some of my insights

И така, надявам се, че съм успял да ви предам някои от прозренията си

on the uses of clarity and mystery in my work,

за употребата на яснота и загадъчност в моята работа,

and maybe how you might decide to be more clear in your life,

а може би и познания как да решавате кога да сте по-директни в живота си,

и кога да внасяте малко повече загадъчност и да спестявате някои излишни подробности.

or maybe to be a bit more mysterious and not so over-sharing.

(Смях)

(Laughter)

И ако има само едно нещо, което ми се иска да сте запомнили от тази дискусия,

And if there's just one thing that I leave you with from this talk,

I hope it's this:

надявам се да е това:

Blih blih blih blah. Blah blah blih blih. ["'Judge This,' Chip Kidd"]

Бля. Бля, бла бла. ["'Оценете това', Чип Кид"]

Бля бля бла бла бла. Бла бла бла, бла.

Blih blih blah blah blah. Blah blah blah.

Бла бла.

Blah blah.

(Ръкопляскане)

(Applause)