Why should you read "The Handmaid's Tale"? - Naomi R. Mercer

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Anton Hikov

In Margaret Atwood's near-future novel, "The Handmaid's Tale,"

В романа за близкото бъдеще - "Разказът на прислужницата" на Маргарет Атууд,

a Christian fundamentalist regime called the Republic of Gilead

фундаментален Християнски режим, наречен Република Гилиад,

has staged a military coup and established a theocratic government

организира военен преврат и създава теократично правителство

in the United States.

в Съединените американски щати.

The regime theoretically restricts everyone,

Теоритично, режимът ограничава всички,

but in practice a few men have structured Gilead so they have all the power,

но на практика, няколко мъже изграждат Гилиад, за да имат цялата власт,

especially over women.

особено над жените.

The Handmaid's Tale is what Atwood calls speculative fiction,

"Разказът на прислужницата" е това, което Атууд нарича спекулативна измислица,

meaning it theorizes about possible futures.

което означава, че на теория разкрива варианти за бъдещето.

This is a fundamental characteristic

Това е основна характеристика,

shared by both utopian and dystopian texts.

споделена както от утопични, така и дистопични текстове.

The possible futures in Atwood's novels are usually negative, or dystopian,

Възможното бъдеще според романите на Атууд обикновено е негативно, или дистопично,

where the actions of a small group have destroyed society as we know it.

където действията на една малка група хора унищожават обществото, което познаваме.

Utopian and dystopian writing tends to parallel political trends.

Утопично и дистопично писане разглежда паралелни политически тенденции.

Utopian writing frequently depicts an idealized society

Утопичните текстове често описват идеалното общество,

that the author puts forth as a blueprint to strive toward.

към което трябва да се стремим според автора.

Dystopias, on the other hand,

От друга страна, дистопичните такива

are not necessarily predictions of apocalyptic futures,

не са непременно прогнози на апокалиптично бъдеще,

but rather warnings about the ways in which societies can set themselves

а по-скоро предупреждения за начините, по които обществата могат да тръгнат

on the path to destruction.

по пътя към унищожение.

The Handmaid's Tale was published in 1985, when many conservative groups

"Разказът на прислужницата" е публикуван през 1985, когато консервативни групи

attacked the gains made by the second-wave feminist movement.

атакуват достигнатите постижения от феминисткото движение от втората вълна.

This movement had been advocating greater social and legal equality for women

Това движение прокламира по-голямо социално и правно равенство на жените

since the early 1960s.

от началото на 60-те години.

The Handmaid's Tale imagines a future in which the conservative

"Разказът на прислужницата" представя бъдеще, в което консервативно,

counter-movement gains the upper hand

контра-движение увеличава влиянието си

and not only demolishes the progress women had made toward equality,

и не само елиминират напредъка на жените за постигане на равенство,

but makes women completely subservient to men.

но принуждава жените да са напълно подчинени на мъжете.

Gilead divides women in the regime into distinct social classes

Гилиад разделя жените в режима в отделни социални класове,

based upon their function as status symbols for men.

въз основа на техните функции като символи на статус за мъжете.

Even their clothing is color-coded.

Дори дрехите им са с цветни кодове.

Women are no longer allowed to read

На жените им е забранено да четат

or move about freely in public,

или публично да се разхождат свободно,

and fertile women are subject to state-engineered rape

и плодородните жени са обект на изнасилвания, възхвалявани от държавата,

in order to give birth to children for the regime.

за да раждат деца за режима.

Although The Handmaid's Tale is set in the future,

Въпреки че "Разказът на прислужницата" се развива в бъдещето,

one of Atwood's self-imposed rules in writing it

едно от самоналожените от Атууд правилата за написването на романа

was that she wouldn't use any event

е тя да не използва никакво събитие

or practice that hadn't already happened in human history.

или практика, които вече не са се случвали в човешката история.

The book is set in Cambridge, Massachusetts,

Действието на книгата се развива в Кеймбридж, Масачузетс,

a city that during the American colonial period

град, който по време на Американския колониален период,

had been ruled by the theocratic Puritans.

е управляван от теократичните пуритани.

In many ways, the Republic of Gilead resembles the strict rules

В много отношения Република Гилиад се оприличава със строгите правила,

that were present in Puritan society:

които са присъщи за пуританското общество:

rigid moral codes,

строги морални кодекси,

modest clothing,

скромно облекло,

banishment of dissenters,

изгнание за дисиденти,

and regulation of every aspect of people's lives and relationships.

и контрол върху всеки аспект от живота и отношенията на хората.

For Atwood, the parallels to Massachusett's Puritans

За Атууд, паралелите с пуританите на Масачузетс

were personal as well as theoretical.

са както лични, така и теоретични.

She spent several years studying the Puritans at Harvard

Тя прекарва няколко години, изследвайки пуританите в Харвард

and she's possibly descended from Mary Webster,

и вероятно е повлияна от Мери Уебстър,

a Puritan woman accused of witchcraft who survived her hanging.

пуританка, обвинена във вещерство, която оцелява след обесване.

Atwood is a master storyteller.

Атууд е майстор-разказвач.

The details of Gilead, which we've only skimmed the surface of,

Подробностите за Гилиад, които научаваме само повърхностно,

slowly come into focus through the eyes of its characters,

бавно са поставени на фокус през погледа на героите,

mainly the novel's protagonist Offred,

основно благодарение на протагониста Офред,

a handmaid in the household of a commander.

прислужница в домакинството на командир.

Before the coup that established Gilead,

Преди преврата, основал Гилиад,

Offred had a husband, a child, a job, and a normal, middle-class American life.

Офред има съпруг, дете, работа и средностатистически американски живот.

But when the fundamentalist regime comes into power,

Но след като фундаменталния режим взема властта,

Offred is denied her identity,

на Офред ѝ се отменя идентичността,

separated from her family,

разделена е от семейството си

and reduced to being, in Offred's words,

и е сведена, по собствените ѝ думи, до:

"a two-legged womb for increasing Gilead's waning population."

"друкрака утроба за увеличаване населението на Гилиад".

She initially accepts the loss of her fundamental human rights

Първоначално приема загубата на основните си човешки права

in the name of stabilizing the new government.

в името на стабилизирането на новото правителство.

But state control soon extends into attempts to control the language,

Но държавният контрол скоро се разширява в опити за контрол на езика,

behavior,

поведението,

and thoughts of herself and other individuals.

и мисли за себе си и други лица.

Early on, Offred says,

В началото Офред казва:

"I wait. I compose myself.

"Чакам. Успокоявам се.

My self is a thing I must compose, as one composes a speech."

Сега съм нещо, което трябва да бъде композирано, както се съставя реч."

She likens language to the formulation of identity.

Тя сравнява езика с изграждането на идентичност.

Her words also acknowledge the possibility of resistance,

Думите ѝ също признават възможността за съпротива,

and it's resistance, the actions of people who dare to break the political,

и това е съпротива, действията на хората, които се осмеляват да нарушат политически,

intellectual,

интелектуални

and sexual rules,

и сексуални правила,

that drives the plot of the Handmaid's Tale.

около които се изгражда сюжета на "Разказът на прислужницата".

Ultimately, the novel's exploration of the consequences of complacency,

В основата си повествованието на романа проследява последствията от самодоволство,

and how power can be wielded unfairly,

и как властта може да се използва несправедливо,

makes Atwood's chilling vision of a dystopian regime ever relevant.

което прави плашещото въображение на Атууд за дистопичен режим дори релевантно.