The secrets of the world’s most famous symphony - Hanako Sawada

Translator: Tzveta Borissova Reviewer: Pavlina Koleva

These eight ferocious notes

С тези осем свирепи ноти

open one of the most explosive pieces of music ever composed.

започва едно от най-експлозивните музикал- ни произведения, композирано някога.

Ludwig van Beethoven’s Symphony Number Five

Симфония №5 на Лудвиг Ван Бетховен,

premiered in 1808, on a blisteringly cold Vienna night.

представена за първи път през 1808, в една смразяваща дъха виенска нощ.

The piece was just one small part of a lengthy program,

Произведението било малка част от по-дълга програма, за която

and the orchestra had been hastily assembled and under-rehearsed.

оркестърът бил сформиран набързо и не бил репетирал достатъчно.

But despite this inauspicious premiere, the symphony quickly won acclaim.

Въпреки тази несполучлива премиера, симфонията бързо спечелила одобрение.

One critic likened the piece to “glowing beams of light,

Един критик наподобил произведението на “светлинни лъчи, които

piercing through the darkness.”

пробиват път през тъмнината”

This intensity persists throughout the composition,

Композицията поддържа интензитета си през цялото време

and its dramatic musicality continues to move listeners today.

и нейната драматичност продължава да вълнува слушателите и днес.

So what exactly makes Beethoven’s Fifth so captivating?

Какво точно прави Симфония №5 на Бетховен толкова завладяваща?

When the symphony premiered, Beethoven already had a formidable reputation.

Когато симфонията била представена, Бетховен вече имал страхотна репутация.

While his peers produced music exclusively for religious functions or private events

Докато неговите колеги правели музика най- вече за религиозни цели и частни събития

held by their wealthy patrons,

на техните богати покровители,

Beethoven was one of the first freelance composers.

Бетховен бил един от първите композитори на свободна практика.

He made his living composing and selling his music

Той се издържал като композирал и продавал музиката си

to publishers in multiple countries

на издатели в различни страни

and showcasing his compositions to an adoring public.

и представяйки композициите си пред възхитената публика.

This career choice gave him the flexibility to compose for self-expression

Този професионален избор му дал гъвкавостта да композира за себеизразяване

and Beethoven was always pursuing new ways

и Бетховен винаги търсел нови начини

to translate his powerful emotions into music.

да превежда мощните си емоции в музика.

По онова време, повечето композитори се придържали към стила на Класицизма,

At the time, most composers worked within the Classical style,

which offered limited options for a piece’s overarching structure

който предлагал ограничени възможности за основната структура

на произведенията и оркестровка им.

and instrumentation.

Beethoven composed most of his earlier pieces in this tradition,

Бетховен композирал повечето от ранните си произведения в тази традиция,

following in the footsteps of role models like Mozart and Haydn.

следвайки стъпките на моделите за подражание Моцарт и Хайдн.

But with his Fifth Symphony, he experimented with elements of Romanticism.

Но с 5-тата Симфония, той експериментирал с елементи от Романтизма.

This blossoming mode of composition was known for its expressive melodies,

Този разцъфтяващ начин на композиране е известен с изразителна мелодия,

extended forms and surprising instrumentations.

издължени форми и изненадващи инструментали.

The first movement of Beethoven’s Fifth uses a Classical sonata form,

Първото действие в Симфония №5 използва формата на класическа соната,

in which a central musical idea is explored, developed, and repeated

в която централната музикална идея бива изследвана, развиване и повтаряна

in an altered manner.

по различни начини.

Within these parameters, he explores a simple idea with incredible depth.

В рамките на тези параметри, той изследва една проста идея в невероятна дълбочина.

A single rhythmic motif serves as the building block for most of the movement:

Един единствен ритмичен мотив служи за построяване на повечето от движенията:

three short notes, followed by a lingering fourth.

три кратки ноти, следвани от продължителна четвърта.

One of Beethoven’s biographers would later call this pattern the “fate motif,”

Един от биографите на Бетховен, по-късно нарича този модел “мотив на съдбата“,

because it suggests the figure of fate knocking at the door.

защото подсказва, как фигурата на Съдбата чука на вратата.

While it's not clear if Beethoven composed the motif with fate in mind,

Макар да не е ясно дали Бетховен композира този мотив, имайки наум Съдбата,

these notes certainly create a gripping hook.

тези ноти определено ни закачат като кука.

The rhythmic pattern creates forward movement,

Ритмичния модел създава движение напред,

while the prolonged fourth note signals doom.

докато удължената четвърта нота предвещава гибел.

This motif haunts the symphony,

Този мотив ни преследва в Симфонията,

including its accompanying parts and rhythmic flourishes.

заедно с придружаващите го части и ритмични разцъфвания.

Beethoven experiments with dozens of variations,

Бетховен експериментира с дузина вариации,

playing out across different instruments and pitches.

изсвирени от различни инструменти и височини.

Throughout the piece, this motif is passed around the orchestra like a whisper,

Из цялото произведение, този мотив бива предаван в оркестъра като шепот

gradually reaching more and more instruments until it becomes a roar.

достигащ постепенно до все повече инстру- менти докато стане тътен.

The motif’s inventive repetition is a large part

Умишленото повторение на този мотив до голяма степен е това,

of what makes this piece so memorable,

което прави това произведение толкова запомнящо се,

but it’s not the only innovation on display.

но не е единствената иновация, която наблюдаваме.

This was the first major orchestral composition to use trombones,

Това било първата голяма композиция за оркестър, в който участват тромбони

and Beethoven also employs a high-pitched piccolo

а Бетховен включва и пиколо

and a low-pitched contrabassoon

и ниско звучащия контрафагот,

to give the orchestra a wider range than most classical compositions.

да придадат на оркестъра по-широк диапазон от повечето класически композиции.

Exaggerated musical dynamics further heighten the drama.

Преувеличената музикална динамика допълнително усилва драматизма.

And harmonically, the piece has a clear emotional arc—

А хармонично, произведението има ясен емоционален мост -

beginning in a somber C minor and ending in a triumphant C major.

започва в мрачен до минор и завършва с триумфален до мажор.

This progression, from ominous unease to majestic resolution,

Това изграждане от зловещо безпокойство към величествено разрешение,

is a testament to Beethoven’s ability to inject raw emotionality into his music.

е доказателство за способността на Бетховен да инжектира

сурова емоционалност в музиката си.

He wrote this symphony while battling with hearing loss,

Той написал тази симфония докато се борел със загубата на слуха си

and his anguish can be heard in the composition’s

и неговата мъка може да се долови в трещящите

thunderous and repeating musical phrases.

и повтарящи се музикални фрази.

Beethoven continued to compose even after he became completely deaf,

Бетховен е продължил да композира дори след като напълно оглушал,

producing innovative music until his death in 1827.

създавайки иновативна музика чак до смъртта си през 1827г.

And the Fifth Symphony’s central motif has continued to resound through the ages.

А централния мотив на Симфония №5 продължава да кънти през вековете.

Outside of concert halls,

Извън концертните зали,

the piece has become a symbol for suspense, revelation, and triumph.

произведението се е превърнало в символ на очакване, разкритие и триумф.

The fate motif sounds out the letter V in Morse code,

Мотивът за съдбата звучи като буквата V в морзовата азбука,

and during World War II,

и през Втората Световна Война,

the Fifth Symphony became a code for victory amongst the Allies.

Симфония №5 се е превърнала в код за победа между Съюзниците.

The iconic composition can be found in film scores,

Емблематичната композиция може да бъде чута в различни филми,

and it’s even been explored through musical reinterpretations and visual art.

бива изследвана в музикални интерпретации и художествени произведения.

But whatever the context,

Но какъвто и да е контекстът,

Beethoven’s Fifth takes its listeners through a dark world,

Петатат симфония отвежда слушателите си през мрачен свят,

then guides them into the light.

и накрая ги завежда при светлината.