The Future of News? Virtual Reality | Nonny de la Peña | TED Talks

Translator: Peter Petrov Reviewer: Radost Tsvetkova

What if I could present you a story

Какво би станало ако ви покажа история,

that you would remember with your entire body

която ще запомните с цялото си същество,

and not just with your mind?

а не само с ума?

My whole life as a journalist, I've really been compelled

В журналистическия си живот трябваше

to try to make stories that can make a difference

да правя истории, които се отличават

and maybe inspire people to care.

и карат хората да ги е грижа.

I've worked in print. I've worked in documentary.

Работила съм в печата, в документалистиката,

I've worked in broadcast.

в радио предавания.

But it really wasn't until I got involved with virtual reality

Но наистина чак когато започнах да се занимавам с виртуална реалност,

that I started seeing these really intense,

започнах да виждам наистина емоционалните,

authentic reactions from people

автентични реакции на хората,

that really blew my mind.

което взриви ума ми.

So the deal is that with VR, virtual reality,

Работата е там, че с виртуална реалност,

I can put you on scene

мога да ви сложа на сцената

in the middle of the story.

в центъра на историята.

By putting on these goggles that track wherever you look,

Слагайки очила, които следят накъде гледате,

you get this whole-body sensation,

вие получавате пълното усещане

like you're actually, like, there.

за присъствие на място.

So five years ago was about when I really began to push the envelope

Преди около пет години започнах опитите да изляза от стандартното,

with using virtual reality and journalism together.

събирайки виртуална реалност и журналистика в едно.

And I wanted to do a piece about hunger.

Исках да направя материал за глада.

Families in America are going hungry, food banks are overwhelmed,

Американски семейства гладуват, хранителните банки са претоварени

and they're often running out of food.

и често свършват храната.

Now, I knew I couldn't make people feel hungry,

Знаех, че не мога да накарам хората да се почувстват гладни,

but maybe I could figure out a way to get them to feel something physical.

но навярно можех да намеря начин, да ги накарам да усетят физически нещо.

So -- again, this is five years ago --

По онова време, преди 5 години,

so doing journalism and virtual reality together

правенето на журналистика с виртуална реалност

was considered a worse-than-half-baked idea,

се оценяваше като недомислица

and I had no funding.

и аз нямах финансиране.

Believe me, I had a lot of colleagues laughing at me.

Повярвайте, много колеги ми се смееха.

And I did, though, have a really great intern,

Обаче имах страхотна стажантка,

a woman named Michaela Kobsa-Mark.

казва се Микела Кобза-Марк.

And together we went out to food banks

Ходехме заедно по хранителните банки

and started recording audio and photographs.

да снимаме и правим аудио записи.

Until one day she came back to my office

Един ден тя се върна в офиса

and she was bawling, she was just crying.

разревана, просто плачеше.

She had been on scene at a long line,

Беше присъствала на дълга опашка.

where the woman running the line was feeling extremely overwhelmed,

Служителката била извънредно претоварена

and she was screaming, "There's too many people!

и викала: "Има твърде много хора!

There's too many people!"

Има твърде мнoго хора!"

And this man with diabetes doesn't get food in time,

Един мъж с диабет не можал да получи храна на време.

his blood sugar drops too low, and he collapses into a coma.

Кръвната му захар паднала твърде ниско и той колабирал, изпадайки в кома.

As soon as I heard that audio,

Щом чух аудио записа,

I knew that this would be the kind of evocative piece

осъзнах, че това може да е емоционалният елемент,

that could really describe what was going on at food banks.

който да опише какво наистина става пред хранителните банки.

So here's the real line. You can see how long it was, right?

И така, ето я истинската опашка. Виждате колко дълга е била, нали?

And again, as I said, we didn't have very much funding,

Както вече казах, нямахме финансова възможност

so I had to reproduce it with virtual humans that were donated,

и трябваше да възпроизведа случая с виртуални фигури, които бяха дарени.

and people begged and borrowed favors to help me create the models

Хората изпросваха или заемаха услуги, за да ми помогнат, да създам моделите

and make things as accurate as we could.

и направя нещата колкото може по-прецизни.

And then we tried to convey what happened that day

След това опитахме да предадем случилото се в онзи ден

with as much as accuracy as is possible.

с възможно най-добрата точност.

(Video) Voice: There's too many people! There's too many people!

(Видео) Глас: Има твърде много хора! Има твърде много хора!

Voice: OK, he's having a seizure.

Глас: ОК, той получава припадък.

Voice: We need an ambulance.

Глас: Трябва ни линейка.

Nonny de la Peña: So the man on the right,

Нони де ла Пеня: И така, мъжът отдясно

for him, he's walking around the body.

е с усещането, че ходи около падналия.

For him, he's in the room with that body.

За него, той е на едно място с тялото.

Like, that guy is at his feet.

Подобно на момчето, е до краката му.

And even though, through his peripheral vision,

И макар че с периферното зрение

he can see that he's in this lab space,

може да вижда, че е в лабораторията,

he should be able to see that he's not actually on the street,

трябва да може да вижда, че всъщност не е на улицата,

but he feels like he's there with those people.

но му се струва, че сякаш е там с тези хора.

He's very cautious not to step on this guy

Много внимава да не настъпи човека,

who isn't really there, right?

който всъщност не е там, нали?

So that piece ended up going to Sundance in 2012,

Този материал отиде на филмовия фестивал в Сънданс през 2012

a kind of amazing thing, and it was the first virtual reality film

и удивителното е, че беше първият филм с виртуална реалност,

ever, basically.

правен някога.

And when we went, I was really terrified.

Когато отидохме, бях истински уплашена.

I didn't really know how people were going to react

Нямах представа как ще реагират хората

and what was going to happen.

и какво ще се случи.

And we showed up with this duct-taped pair of goggles.

Показахме се с тези омотани в тиксо очила.

(Video) Oh, you're crying. You're crying. Gina, you're crying.

(Видео) НП: О, ти плачеш. Ти плачеш. Джина, ти плачеш.

So you can hear the surprise in my voice, right?

Усещате изненадата в гласа ми, нали?

And this kind of reaction ended up being the kind of reaction we saw

Този тип реакция в крайна сметка беше реакцията, която виждахме

over and over and over:

отново и отново, и отново:

people down on the ground trying to comfort the seizure victim,

хора клекнали до жертвата на пристъпа, мъчещи се да я ободрят,

trying to whisper something into his ear

опитващи да ѝ шепнат нещо в ухото

or in some way help, even though they couldn't.

или по някакъв начин да помогнат, макар че не можеха.

And I had a lot of people come out of that piece saying,

Много от изгледалите материала казваха:

"Боже мой, бях сразен, че не мога да помогна на човека!"

"Oh my God, I was so frustrated. I couldn't help the guy,"

И това чувство нямаше да ги напусне.

and take that back into their lives.

So after this piece was made,

След като материалът беше готов,

the dean of the cinema school at USC, the University of Southern California,

деканът на факултета по кинодраматургия в Университета на Южна Каролина

brought in the head of the World Economic Forum to try "Hunger,"

доведе ръководителя на Световния икономически форум да изпробва "Глад".

and he took off the goggles,

Той свали очилата

and he commissioned a piece about Syria on the spot.

и още там поръча такъв материал за Сирия.

And I really wanted to do something about Syrian refugee kids,

Аз наистина исках да сторя нещо за сирийските деца на бежанци,

because children have been the worst affected by the Syrian civil war.

защото те бяха най-зле засегнати от гражданската война там.

I sent a team to the border of Iraq to record material at refugee camps,

Изпратих един екип до границата с Ирак да заснеме материал в бежанските лагери,

basically an area I wouldn't send a team now,

район, в който не бих ги пратила сега,

as that's where ISIS is really operating.

тъй като е територия на ИДИЛ.

And then we also recreated a street scene

Там също възстановихме улична сцена,

in which a young girl is singing and a bomb goes off.

в която младо момиче пее и експлодира бомба.

Now, when you're in the middle of that scene

Когато сте в средата на тази сцена,

and you hear those sounds,

чувате тези звуци

and you see the injured around you,

и виждате ранените около вас,

it's an incredibly scary and real feeling.

усещането е ужасяващо истинско.

I've had individuals who have been involved in real bombings tell me

Хора, преживели бомбардировки, ми казваха,

that it evokes the same kind of fear.

че това предизвиква същия ужас.

[The civil war in Syria may seem far away]

[Гражданската война в Сирия може да ви се струва далеко,]

[until you experience it yourself.]

[докато не я изпитате сами.]

(Girl singing)

(Момиче пее)

(Explosion)

(Взрив)

[Project Syria]

[Проект Сирия]

[A virtual reality experience]

[Преживяване на виртуална реалност]

NP: We were then invited to take the piece

НП: След това ни поканиха да го покажем

to the Victoria and Albert Museum in London.

в музея Виктория и Албърт в Лондон.

And it wasn't advertised.

Събитието не бе рекламирано.

And we were put in this tapestry room.

Сложиха ни в една зала с гоблени,

There was no press about it,

без да е упоменато някъде,

so anybody who happened to walk into the museum to visit it that day

така че всеки случайно влязъл да разгледа музея в онзи ден,

would see us with these crazy lights.

щеше да ни види с тези луди светлини.

You know, maybe they would want to see the old storytelling of the tapestries.

Хора, вероятно искащи да видят старите истории, разказвани от гоблените,

They were confronted by our virtual reality cameras.

а посрещани от нас с камери за виртуална реалност.

But a lot of people tried it, and over a five-day run

Но много от тях опитаха и след пет дни

we ended up with 54 pages of guest book comments,

завършихме с 54 страници коментари в книгата за гости,

and we were told by the curators there

а служителите на музея ни казаха,

that they'd never seen such an outpouring.

че никога не са виждали толкова отзиви.

Things like, "It's so real," "Absolutely believable,"

Неща като: "Толкова е истинско.", "Абсолютно правдоподобно."

or, of course, the one that I was excited about,

или едно, което ме развълнува:

"A real feeling as if you were in the middle of something

"Едно истинско усещане за присъствие насред нещо,

that you normally see on the TV news."

което обикновено гледаш по телевизионните новини."

So, it works, right? This stuff works.

Значи действа, нали? Това нещо работи.

And it doesn't really matter where you're from or what age you are --

И няма значение откъде сте или колко сте възрастен -

it's really evocative.

то разчувства.

Now, don't get me wrong -- I'm not saying that when you're in a piece

Само не ме разбирайте погрешно - аз не казвам, че когато сте там,

you forget that you're here.

вие забравяте, че сте тук.

But it turns out we can feel like we're in two places at once.

Но се оказва, че можем да усещаме сякаш сме и на двете места.

We can have what I call this duality of presence,

Ние можем да имаме, както го наричам, двойственост на присъствието.

and I think that's what allows me to tap into these feelings of empathy.

Мисля, че това ми позволява да се включа в тези чувства на съпричастие.

Right?

Нали?

So that means, of course,

Това, разбира се, означава,

that I have to be very cautious about creating these pieces.

че трябва да съм много внимателна при създаването на тези материали.

I have to really follow best journalistic practices

Трябва наистина да следвам най-добрите журналистически практики

and make sure that these powerful stories

и да съм сигурна, че тези силни истории

are built with integrity.

са изградени с почтеност.

If we don't capture the material ourselves,

Ако не снимаме ние,

we have to be extremely exacting

трябва да сме извънредно взискателни

about figuring out the provenance and where did this stuff come from

в установяването на произхода и мястото откъдето идват нещата

and is it authentic?

и дали са автентични.

Let me give you an example.

Нека ви дам един пример.

With this Trayvon Martin case, this is a guy, a kid,

Случаят е с Трейвон Мартин, едно момче

who was 17 years old and he bought soda and a candy at a store,

на 17, което купува газирана вода и бонбони в един магазин

and on his way home he was tracked by a neighborhood watchman

и на път за дома е проследен от кварталния страж

named George Zimmerman who ended up shooting and killing him.

Джордж Цимерман, който стреля по него и го убива.

To make that piece,

За да направим материала,

we got the architectural drawings of the entire complex,

взехме архитектурните чертежи на целия комплекс

and we rebuilt the entire scene inside and out, based on those drawings.

и възстановихме цялата сцена отвътре и отвън по тях.

All of the action

За случилото се

is informed by the real 911 recorded calls to the police.

знаем от действителните обаждания до полицията на 911.

And interestingly, we broke some news with this story.

Интересното е, че влязохме в някои новини с тази история.

The forensic house that did the audio reconstruction, Primeau Productions,

От съдебната лаборатория, която възстанови аудио записите, Прима Продакшънс,

they say that they would testify

казаха, че ще дадат показания,

that George Zimmerman, when he got out of the car,

затова, че при слизането от колата Джордж Цимерман

he cocked his gun before he went to give chase to Martin.

е вдигнал оръжието си, преди да тръгне да преследва Мартин.

So you can see that the basic tenets of journalism,

Виждате, че основните принципи на журналистиката

they don't really change here, right?

наистина не се променят, нали?

We're still following the same principles that we would always.

Продължаваме да ги следваме както винаги.

What is different is the sense of being on scene,

Различното тук е усещането за присъствие на сцената,

whether you're watching a guy collapse from hunger

без значение дали гледате колабирал от глад човек

or feeling like you're in the middle of a bomb scene.

или се чувствате на мястото на бомбен атентат.

And this is kind of what has driven me forward with these pieces,

Това е нещото, което ме кара да продължавам напред с тези материали

and thinking about how to make them.

и да мисля как да ги правя.

We're trying to make this, obviously, beyond the headset, more available.

Опитваме да го правим по-достъпно, отвъд слушалките.

We're creating mobile pieces like the Trayvon Martin piece.

Създаваме мобилни материали, като този за Трейвон Мартин.

And these things have had impact.

Тези неща оказват въздействие.

I've had Americans tell me that they've donated,

Има американци, споделящи ми, че са направили дарения,

direct deductions from their bank account, money to go to Syrian children refugees.

директни удръжки от банковите им сметки за децата на сирийските бежанци.

And "Hunger in LA," well, it's helped start

"Глад в Лос Анджелис" помогна да започне

a new form of doing journalism

една нова форма на журналистика,

that I think is going to join all the other normal platforms

която, мисля, ще се присъедини към другите нормални платформи

in the future.

в бъдещето.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)