Robots with "soul" | Guy Hoffman

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Ina Krasteva

My job is to design, build and study robots that communicate with people.

Работата ми е да проектирам, създавам и изучавам

роботи, които общуват с хората.

But this story doesn't start with robotics at all, it starts with animation.

Но тази история съвсем не започва с роботика,

тя започва с анимация.

When I first saw Pixar's "Luxo Jr.,"

Kогато за пръв път видях "Луксо Джуниър" на Пиксар,

I was amazed by how much emotion they could put

се удивих колко много емоция

into something as trivial as a desk lamp.

са успели да вложат в нещо

толкова тривиално като настолна лампа.

I mean, look at them -- at the end of this movie,

Погледнете ги - в края на този филм,

you actually feel something for two pieces of furniture.

вие на практика имате чувства към две парчета инвентар.

(Смях)

(Laughter)

And I said, I have to learn how to do this.

И си казах, че трябва да се науча да правя това.

Затова взех едно доста лошо за кариерата си решение.

So I made a really bad career decision.

(Laughter)

And that's what my mom was like when I did it.

Ето как изглеждаше майка ми, като го направих.

(Laughter)

(Смях)

I left a very cozy tech job in Israel at a nice software company

Напуснах една много приятна технoлогична работа в Израел,

в хубава софтуерна компания и се преместих в Ню Йорк

and I moved to New York to study animation.

да уча анимация.

And there I lived

Там живеех

in a collapsing apartment building in Harlem with roommates.

в порутен блок в Харлем със съквартиранти.

I'm not using this phrase metaphorically --

Не използвам фразата метафорично,

the ceiling actually collapsed one day in our living room.

таванът наистина един ден се срути

във всекидневната ни.

Whenever they did news stories about building violations in New York,

Когато новините предаваха за строителните нарушения в Ню Йорк,

репортажът винаги беше пред нашата сграда.

they would put the report in front of our building,

Като един вид декор, за да покажат колко зле са нещата.

as kind of, like, a backdrop to show how bad things are.

Anyway, during the day, I went to school

Както и да е, през деня ходех на училище, а през нощта

and at night I would sit and draw frame by frame of pencil animation.

седях и рисувах кадър по кадър анимация с молив.

And I learned two surprising lessons.

И научих два изненадващи урока –

One of them was that when you want to arouse emotions,

единият беше, че

когато искаме да предизвикаме емоции,

it doesn't matter so much how something looks;

няма голямо значение как изглежда нещо,

всичко е в движенията - в намирането на правилното темпо,

it's all in the motion, in the timing of how the thing moves.

с което нещото се движи.

And the second was something one of our teachers told us.

Вторият урок беше нещо, което един от учителите ни каза.

Той всъщност е рисувал невестулката в "Ледена епоха".

He actually did the weasel in "Ice Age."

And he said, "As an animator, you're not a director -- you're an actor."

Той каза:

"Като аниматори, вие не сте режисьори, вие сте актьори"

So, if you want to find the right motion for a character,

Така че, ако искате да намерите точното движение за един герой,

don't think about it -- go use your body to find it.

не мислете за него, а използвайте тялото си -

Stand in front of a mirror, act it out in front of a camera --

застанете пред огледало, изиграйте го

пред камера - каквото ви е необходимо.

whatever you need -- and then put it back in your character.

И после го вложете в героя си.

A year later I found myself at MIT in the Robotic Life Group.

Година по-късно се озовах в Масачузетския технологичен институт,

в групата по роботика - тя беше една от първите групи,

It was one of the first groups researching the relationships

изучаващи взаимооотношенията между хора и роботи.

between humans and robots.

Аз все още мечтаех да направя

And I still had this dream to make an actual, physical Luxo Jr. lamp.

една реална, физическа Луксо Джуниър лампа.

But I found that robots didn't move at all in this engaging way

Но открих, че роботите въобще не се движат

по онзи очарователен начин, с който бях свикнал

в училището по анимация.

that I was used to from my animation studies.

Вместо това, те бяха...

Instead, they were all -- how should I put it --

как до го кажа, всички те бяха някак механични.

they were all kind of robotic.

(Laughter)

(Смях)

And I thought, what if I took whatever I learned in animation school,

И си помислих, ами ако използвам наученото в училището по анимация,

and used that to design my robotic desk lamp.

за да проектирам моята настолна лампа-робот?

So I went and designed frame by frame

И така, започнах и проектирах кадър по кадър,

to try to make this robot as graceful and engaging as possible.

за да се опитам да направя този робот

колкото е възможно по-грациозен и очарователен.

And here when you see the robot interacting with me on a desktop --

Тук виждате робота да общува с мен

на работната ми маса.

and I'm actually redesigning the robot,

А аз, всъщност, го пре-проектирам, така че,

so, unbeknownst to itself,

без да знае,

it's kind of digging its own grave by helping me.

той един вид копае собствения си гроб като ми помага.

(Laughter)

(Смях)

I wanted it to be less of a mechanical structure giving me light,

Исках той да бъде в по-малка степен механичнo устройство,

което ми свети

and more of a helpful, kind of quiet apprentice

и по-скоро полезен, тих помощник,

that's always there when you need it and doesn't really interfere.

който винаги е до теб, когато имаш нужда, без да ти пречи.

And when, for example, I'm looking for a battery that I can't find,

И когато, например, търся батерия

и не мога да я намеря,

in a subtle way, it'll show me where the battery is.

по един ненатрапващ се начин той ще ми покаже къде е тя.

So you can see my confusion here.

Вярвам, разбирате объркването ми тук.

I'm not an actor.

Аз не съм актьор.

And I want you to notice how the same mechanical structure

И искам да забележите как едно и също

механично устройство може в един момент,

can, at one point, just by the way it moves,

само заради начина, по който се движи, да изглежда внимателно и загрижено,

seem gentle and caring and in the other case,

seem violent and confrontational.

а в друг момент да има раздразнителен и конфликтен вид.

And it's the same structure, just the motion is different.

А е все същата конструкция, само движението е различно.

Actor: "You want to know something? Well, you want to know something?

Актьор: "И знаеш ли какво? Знаеш ли какво?

He was already dead!

Той вече беше мъртъв!

Just laying there, eyes glazed over!"

Просто лежеше там с изцъклени очи!"

(Laughter)

(Смях)

But, moving in a graceful way is just one building block

Но грациозните движения са само една от съставните части

of this whole structure called human-robot interaction.

на взаимодействието човек-робот.

I was, at the time, doing my PhD, I was working on human-robot teamwork,

По това време подготвях доктората си,

работех по темата за сътрудничеството между хора и роботи -

екипи от хора и роботи, които работят заедно.

teams of humans and robots working together.

I was studying the engineering,

Изучавах организацията,

the psychology, the philosophy of teamwork,

психологията, философията на съвместната работа.

and at the same time,

И в същото време се оказах

I found myself in my own kind of teamwork situation,

в своеобразна моя ситуация на сътрудничество

с близък мой приятел, който е тук сега.

with a good friend of mine, who's actually here.

И в тази ситуация можем лесно да си представим роботите

And in that situation, we can easily imagine robots

in the near future being there with us.

заедно с нас в близко бъдеще.

It was after a Passover Seder.

Беше след Пасха.

We were folding up a lot of folding chairs,

Прибирахме много сгъваеми столове

and I was amazed at how quickly we found our own rhythm.

и се удивих колко бързо намерихме ритъма си.

Всеки вършеше собствената си част от работата.

Everybody did their own part, we didn't have to divide our tasks.

Не беше нужно да разпределяме задачите.

We didn't have to communicate verbally about this --

Не се наложи да говорим за това.

it all just happened.

Всичко просто се случи.

And I thought, humans and robots don't look at all like this.

И си помислих -

с хората и роботите въобще няма да е така.

When humans and robots interact, it's much more like a chess game:

Общуването между хора и роботи

прилича повече на партия шах.

Човекът прави нещо,

the human does a thing, the robot analyzes whatever the human did,

роботът анализира това, което е направил човекът

и после решава какво да направи от своя страна,

the robot decides what to do next, plans it and does it.

планира го и го прави.

Then the human waits, until it's their turn again.

Човекът чака, докато отново дойде неговия ред.

Наистина много прилича на шахмат

So it's much more like a chess game, and that makes sense,

и това е разбираемо, защото шахът е страхотен

because chess is great for mathematicians and computer scientists.

за математици и за хора, занимаващи се с компютърни науки.

Той предполага анализ на информация,

It's all about information, analysis, decision-making and planning.

взимане на решения и планиране.

But I wanted my robot to be less of a chess player,

Но аз исках моят робот да бъде в по-малка степен играч на шах

and more like a doer

и да е по-скоро активен помощник,

that just clicks and works together.

който те разбира веднага и работи заедно с теб.

So I made my second horrible career choice:

Затова направих втория ужасен за кариерата си избор -

I decided to study acting for a semester.

реших да уча актьорско майсторство за един семестър.

I took off from the PhD, I went to acting classes.

Оставих доктората. Отидох да уча за актьор.

I actually participated in a play --

На практика участвах в еднo представление,

I hope there’s no video of that around still.

надявам се да няма видео запис от него някъде наоколо.

(Laughter)

And I got every book I could find about acting,

И се сдобих с всички книги по актьорско майсторство, които успях да намеря,

including one from the 19th century that I got from the library.

включително една от 19 век,

която взех от библиотеката.

And I was really amazed, because my name was the second name on the list --

И наистина се изумих, защото името ми беше второто в списъка -

the previous name was in 1889.

предишното име бе записано през 1889. (Смях)

(Laughter)

And this book was kind of waiting for 100 years

Тази книга сякаш бе чакала 100 години

to be rediscovered for robotics.

да бъде преоткрита за роботиката.

And this book shows actors

Тя показва на актьорите

how to move every muscle in the body

как да мърдат всяко мускулче в тялото си,

to match every kind of emotion that they want to express.

за да успеят да изразят всякакви емоции.

But the real revelation was when I learned about method acting.

Но беше истинско прозрение,

когато научих за метода на игра.

It became very popular in the 20th century.

Станал е много популярен през 20 век.

And method acting said

Според метода на игра не трябва да планирате движението на всеки мускул.

you don't have to plan every muscle in your body;

Вместо това, трябва да използвате тялото си, за да намерите вярното движение.

instead, you have to use your body to find the right movement.

Трябва да използвате сетивната си памет,

You have to use your sense memory to reconstruct the emotions

за да си припомните емоциите и някак си

and kind of think with your body to find the right expression --

да помислите заедно с тялото си, за да намерите точния израз.

improvise, play off your scene partner.

Да импровизирате, да предизвиквате сценичния си партньор.

And this came at the same time

Това откритие дойде по същото време, когато четях за едно течение

as I was reading about this trend in cognitive psychology,

в когнитивната психология, наречено въплътено познание.

called embodied cognition, which also talks about the same ideas.

Това течение споделя същите идеи -

We use our bodies to think;

ние използваме тялото си, за да мислим,

не мислим единствено с мозъка си и не използваме тялото само за движение.

we don't just think with our brains and use our bodies to move,

but our bodies feed back into our brain

Тялото ни подава обратно информация към мозъка,

to generate the way that we behave.

за да бъде създадено поведението ни.

Това прозрение беше като мълния.

And it was like a lightning bolt.

I went back to my office,

Върнах се в офиса си

I wrote this paper, which I never really published,

и написах тази теза, която така и не публикувах,

called "Acting Lessons for Artificial Intelligence."

със заглавие "Уроци по актьорско майсторство за изкуствен интелект".

And I even took another month

И даже си взех още един месец,

to do what was then the first theater play

за да направя първото до този момент театрално представление

with a human and a robot acting together.

с актьори човек и робот.

That's what you saw before with the actors.

Това видяхте преди малко с актьорите.

And I thought:

И си помислих,

How can we make an artificial intelligence model --

как можем да създадем модел на изкуствен интелект -

a computer, computational model --

компютър, компютърен модел,

that will model some of these ideas of improvisation,

който да следва някои от идеите за импровизация,

поемане на рискове, използване на възможности,

of taking risks, of taking chances,

дори допускане на грешки?

even of making mistakes?

Maybe it can make for better robotic teammates.

Може би той би допринесъл за по-добри сътрудници-роботи.

So I worked for quite a long time on these models

Работих доста дълго върху тези модели

and I implemented them on a number of robots.

и ги внедрих в много роботи.

Here you can see a very early example

Тук можете да видите един най-ранните примери

with the robots trying to use this embodied artificial intelligence

за робот, който се опитва да използва въплътения изкуствен интелект,

за да наподоби движенията ми възможно най-точно

to try to match my movements as closely as possible.

It's sort of like a game.

в нещо като игра.

Let's look at it.

Нека да го видим.

You can see when I psych it out, it gets fooled.

Като го анализирам, виждам, че мога да го заблудя.

And it's a little bit like what you might see actors do

Това прилича малко на играта на актьори,

които се опитват да се движат огледално,

when they try to mirror each other

to find the right synchrony between them.

за да намерят синхрона помежду си.

And then, I did another experiment,

После направих друг експеримент -

and I got people off the street to use the robotic desk lamp,

поканих хора от улицата да използват настолната лампа-робот

and try out this idea of embodied artificial intelligence.

и да изпробват идеята за въплътен изкуствен интелект.

So, I actually used two kinds of brains for the same robot.

Всъщност, аз използвах два типа мозък за един робот.

The robot is the same lamp that you saw,

Роботът е същата лампа, която видяхте

и аз сложих в него два мозъка.

and I put two brains in it.

For one half of the people,

За половината хора,

I put in a brain that's kind of the traditional,

сложих мозък, който е разновидност на традиционния,

calculated robotic brain.

изчислителен мозък на робот.

It waits for its turn, it analyzes everything, it plans.

Той чака да му дойде реда, анализира всичко, планира.

Let's call it the calculated brain.

Да го наречем математическия мозък.

Другата половина получиха мозъка-актьор, рискуващия мозък.

The other got more the stage actor, risk-taker brain.

Let's call it the adventurous brain.

Да го наречем мозък-авантюрист.

It sometimes acts without knowing everything it has to know.

Понякога той действа без да знае всичко необходимо.

It sometimes makes mistakes and corrects them.

Понякога прави грешки и ги поправя.

And I had them do this very tedious task that took almost 20 minutes,

Накарах хората и робота да изпълнят тази много досадна задача,

която отнема почти 20 минути

and they had to work together,

и те трябваше да свършат заедно

somehow simulating, like, a factory job

нещо като симулация на работа във фабрика -

of repetitively doing the same thing.

многократно повтаряне на едно и също действие.

What I found is that people actually loved the adventurous robot.

Открих, че хората са във възторг от

робота-авантюрист.

They thought it was more intelligent,

Те мислеха, че той е по-умен,

more committed, a better member of the team,

по-отдаден, по-добър член на екипа

contributed to the success of the team more.

и е допринесъл повече за общия успех.

They even called it "he" and "she,"

Дори го наричаха "той" или "тя",

докато хората с математическия мозък го наричаха "то".

whereas people with the calculated brain

called it "it," and nobody ever called it "he" or "she."

Никой не го нарече "той" или "тя".

When they talked about it after the task, with the adventurous brain,

Когато говореха за робота след задачата

с мозъка-авантюрист,

they said, "By the end, we were good friends and high-fived mentally."

участниците казаха: "Накрая вече бяхме добри приятели и се поздравихме ментално с плясване на вдигнатите си длани"

Whatever that means.

Каквото и да значи това.

(Laughter)

(Смях) Звучи болезнено.

Sounds painful.

Хората, работили с математическия мозък

Whereas the people with the calculated brain

said it was just like a lazy apprentice.

казаха, че той прилича на мързелив чирак.

It only did what it was supposed to do and nothing more,

Прави само това, което се иска от него и нищо повече.

which is almost what people expect robots to do,

Но от роботите се очаква нещо такова,

so I was surprised that people had higher expectations of robots

затова се изненадах, че те имаха по-големи очаквания

от когото и да е в роботиката.

than what anybody in robotics thought robots should be doing.

И си помислих, че може би е време -

And in a way, I thought, maybe it's time --

точно както метода на игра е променил начина,

just like method acting changed the way people thought

по който хората възприемат актьорската игра през 19 век,

about acting in the 19th century,

from going from the very calculated, planned way of behaving,

от абсолютно пресметнато,

планирано поведение

to a more intuitive, risk-taking, embodied way of behaving --

до един по-интуитивен, рискован, въплътен начин на държание -

maybe it's time for robots to have the same kind of revolution.

може би е време роботите

да преживеят същата революция.

A few years later, I was at my next research job at Georgia Tech in Atlanta,

Няколко години по-късно,

на следващата си изследователска работа в Технологичния институт на Джорджия в Атланта,

and I was working in a group dealing with robotic musicians.

работех в група,

която се занимаваше с роботи-музиканти.

И си помислих, че музиката - това е идеалното поле

And I thought, music: that's the perfect place

to look at teamwork, coordination, timing, improvisation --

за наблюдение на работата в екип, координацията,

синхрона, импровизацията

и просто накарахме един робот да свири на маримба.

and we just got this robot playing marimba.

And the marimba, for everybody like me,

Маримба - за хората като мен,

it was this huge, wooden xylophone.

това беше огромен, дървен ксилофон.

And when I was looking at this,

И докато го гледах,

I looked at other works in human-robot improvisation --

видях и други творби-импровизации на човек и робот -

yes, there are other works in human-robot improvisation --

да, има други такива творби -

and they were also a little bit like a chess game.

и те също малко приличаха на партия шах.

The human would play,

Човекът свири,

the robot analyzed what was played,

роботът анализира изсвиреното

и импровизира собствената си част.

and would improvise their own part.

So, this is what musicians called a call-and-response interaction,

Това е, което музикантите наричат

"повикване и отговаряне"

and it also fits very well robots and artificial intelligence.

и то приляга много добре на роботите и изкуствения интелект.

But I thought, if I use the same ideas I used in the theater play

Но си помислих, че ако използвам идеите, които използвах

в театралното представление и екипното проучване,

and in the teamwork studies,

maybe I can make the robots jam together like a band.

може и да мога да накарам роботите да импровизират

заедно като оркестър.

Everybody's riffing off each other, nobody is stopping for a moment.

Всеки да "надсвирва" другия, никой да не спира и за миг.

And so I tried to do the same things, this time with music,

И така, опитах се да направя същото, този път с музика -

роботът на практика не знае

where the robot doesn't really know what it's about to play,

какво ще изсвири.

it just sort of moves its body and uses opportunities to play,

Той просто движи тялото си

и използва възможностите да свири.

and does what my jazz teacher when I was 17 taught me.

Той прави това, на което ме научи джаз-учителката ми, когато бях на 17.

She said, when you improvise,

Тя каза, че когато импровизираме,

sometimes you don't know what you're doing, and you still do it.

понякога не знаем какво правим,

но все пак го правим.

Затова се опитах да създам робот, който всъщност

So I tried to make a robot that doesn't actually know what it's doing,

не знае какво прави, но все пак го прави.

Да видим няколко секунди от това изпълнение,

but is still doing it.

So let's look at a few seconds from this performance,

в което роботът слуша човека-музикант

where the robot listens to the human musician

и импровизира.

and improvises.

And then, look how the human musician also responds

Забележете как човекът-музикант също

отговаря на това, което прави роботът и взаимства

to what the robot is doing

and picking up from its behavior,

от поведението му.

and at some point can even be surprised by what the robot came up with.

В един момент той дори се изненадва от представянето на робота.

(Music)

(Музика)

(Music ends)

(Applause)

(Аплодисменти)

Being a musician is not just about making notes,

Да си музикант не означава само да произвеждаш ноти,

otherwise nobody would ever go see a live show.

ако беше така, никой никога нямаше да отиде на концерт на живо.

Musicians also communicate with their bodies,

Музикантите също така комуникират чрез тялото си

with other band members, with the audience,

с останалите членове на оркестъра, с публиката,

they use their bodies to express the music.

те използват тялото си, за да изразят музиката.

And I thought, we already have a robot musician on stage,

И си помислих - щом вече имаме робот-музикант на сцената,

защо да не го направим завършен музикант?

why not make it be a full-fledged musician?

And I started designing a socially expressive head

И започнах да проектирам социално-изразителна глава

for the robot.

за робота.

The head doesn’t actually touch the marimba,

Главата всъщност не докосва маримбата,

it just expresses what the music is like.

тя просто изразява музиката.

These are some napkin sketches from a bar in Atlanta

Това са няколко рисунки върху салфетка от един бар в Атланта,

that was dangerously located exactly halfway

който има опасно разположение - точно на половината

between my lab and my home.

път между лабораторията и дома ми. (Смях)

So I spent, I would say, on average, three to four hours a day there.

Прекарвах, да кажем, средно

3-4 часа на ден там.

I think.

Така мисля. (Смях)

(Laughter)

And I went back to my animation tools and tried to figure out

Върнах се към анимационните си инструменти и се опитах да си представя

not just what a robotic musician would look like,

не само как би изглеждал един музикант-робот,

а по-специално как би се движил той,

but especially what a robotic musician would move like,

to sort of show that it doesn't like what the other person is playing --

за да покаже по някакъв начин, че не харесва това, което свири другият музикант

and maybe show whatever beat it's feeling at the moment.

и може би да покаже ритъма, който чувства

в момента.

So we ended up actually getting the money to build this robot, which was nice.

В края на краищата получихме парите за създаването на този робот, което беше хубаво.

I'm going to show you now the same kind of performance,

Сега ще ви покажа същото изпълнение,

но този път със социално-експресивна глава.

this time with a socially expressive head.

And notice one thing --

И забележете нещо -

how the robot is really showing us

как роботът в действителност ни показва

the beat it's picking up from the human,

ритъма, който вижда от човека.

while also giving the human a sense that the robot knows what it's doing.

Също така даваме на човека усещането, че роботът знае какво прави.

And also how it changes the way it moves

И как променя движенията си,

as soon as it starts its own solo.

щом започне неговото соло.

(Music)

(Музика)

Now it's looking at me, showing that it's listening.

Сега ме поглежда, за да се увери, че слушам.

(Music)

(Музика)

А сега отново погледнете финалния акорд на парчето -

Now look at the final chord of the piece again.

And this time the robot communicates with its body

този път роботът комуникира с тялото си,

when it's busy doing its own thing,

докато е зает със собственото си свирене

and when it's ready to coordinate the final chord with me.

и когато е готов

да координира финалния акорд с мен.

(Music)

(Музика)

(Music ending)

(Final chord)

(Applause)

(Аплодисменти)

Thanks.

Благодаря. Надявам се, че виждате колко много -

I hope you see

how much this part of the body that doesn't touch the instrument

колко много тази част от тялото, която не докосва инструмента,

всъщност помага на музикалното изпълнение.

actually helps with the musical performance.

And at some point -- we are in Atlanta,

Ние сме в Атланта, така че очевидно някой рапър

so obviously some rapper will come into our lab at some point --

ще влезе в лабораторията ни все някога.

and we had this rapper come in and do a little jam with the robot.

И ние поканихме този рапър

да направи малка импровизация с робота.

Here you can see the robot basically responding to the beat.

Тук можете да видите робота

да отговаря на ритъма и

Notice two things:

забележете две неща. Първо, колко непреодолимо е

one, how irresistible it is to join the robot while it's moving its head.

желанието да се присъединиш към движенията на робота с глава,

You kind of want to move your own head when it does it.

ти искаш също да движиш главата си заедно с него.

And second, even though the rapper is really focused on his iPhone,

И второ, въпреки че рапърът е съсредоточен в айфона си,

as soon as the robot turns to him, he turns back.

щом роботът се обърне към него, той също се обръща.

So even though it's just in the periphery of his vision,

Въпреки, че е в периферията на зрението му,

в ъгълчето на окото му, движението има силен ефект.

in the corner of his eye, it's very powerful.

И причината е, че не можем да игнорираме

And the reason is that we can't ignore

физически обекти, които се движат около нас.

physical things moving in our environment.

Така сме устроени.

We are wired for that.

So if you have a problem --

Затова, ако имате проблем с партньорите си,

maybe your partner is looking at their iPhone or smartphone too much --

ако твърде много гледат в айфоните или смартфоните си,

you might want to have a robot there to get their attention.

може да поискате да имате робот,

който да им привлича вниманието.(Смях)

(Laughter)

(Музика)

(Music)

(Music ends)

(Applause)

(Аплодисменти)

Да представя последния робот,

Just to introduce the last robot that we've worked on,

върху който работихме,

it came out of something surprising that we found:

който произлезе от нещо изненадващо, което установихме -

Some point people didn't care about the robot being intelligent,

в един момент на хората вече не им пука, че роботът е толкова интелигентен

и може да импровизира, да слуша

able to improvise and listen,

and do all these embodied intelligence things that I spent years developing.

и да прави всички онези неща, свързани с въплътената интелигентност, които ми отнеха години.

They really liked that the robot was enjoying the music.

Те харесват истински това, че роботът изпитва удоволствие от музиката. (Смях)

(Laughter)

And they didn't say the robot was moving to the music,

Те не казват, че роботът се движи в такт с музиката,

те казват, че роботът се наслаждава на музиката.

they said "enjoying" the music.

And we thought, why don't we take this idea,

И ние си помислихме - защо да не използваме тази идея

and I designed a new piece of furniture.

и аз проектирах нов вид устройство.

This time it wasn't a desk lamp, it was a speaker dock,

Този път не беше настолна лампа, беше speaker dock -

едно от онези неща, в които включвате смартфона си.

one of those things you plug your smartphone in.

And I thought,

Помислих си, какво ще се случи,

what would happen if your speaker dock didn't just play the music for you,

ако през вашия speaker dock не просто звучи музика за вас,

but would actually enjoy it, too?

а освен това той й се наслаждава. (Смях)

And so again, here are some animation tests from an early stage.

И отново, ето няколко анимационни опита

от ранната фаза. (Смях)

(Laughter)

And this is what the final product looked like.

Ето как изглеждаше крайният продукт.

(Music)

("Пусни го, сякаш е горещо")

(Music ends)

So, a lot of bobbing heads.

И така, много клатене на глава.

(Applause)

(Аплодисменти)

A lot of bobbing heads in the audience,

И много клатещи се глави в публиката -

so we can still see robots influence people.

отново виждаме роботите да влияят на хората.

And it's not just fun and games.

Не са само игрите и забавлението.

I think one of the reasons I care so much

Мисля, че една от причините да ме интересуват толкова много

about robots that use their body to communicate

роботите, които използват тялото си, за да общуват

and use their body to move is --

и да се движат -

I'm going to let you in on a little secret we roboticists are hiding --

ще ви кажа една малка тайна, която ние, създателите на роботи, крием

is that every one of you is going to be living with a robot

и тя е, че всеки един от вас ще живее с робот

at some point in your life.

в някакъв момент от живота си.

Somewhere in your future, there will be a robot in your life.

Някъде в бъдещето ви, в живота ви ще има робот.

Ако не във вашия, то в живота на децата ви.

If not in yours, your children's lives.

И аз искам тези роботи да бъдат,

And I want these robots to be more fluent, more engaging, more graceful

да бъдат по-естествени, по-приятни, по-грациозни,

отколкото са сега.

than currently they seem to be.

And for that I think maybe robots need to be less like chess players

И мисля, че може би роботите

трябва да са по-малко играчи на шах

and more like stage actors and more like musicians.

и повече актьори на сцена, повече музиканти.

Maybe they should be able to take chances and improvise.

Може би те трябва да са способни да поемат рискове и да импровизират.

Maybe they should be able to anticipate what you're about to do.

И може би трябва да могат да предвиждат какво се каните да направите.

Maybe they even need to be able to make mistakes and correct them,

Може би трябва да могат да правят грешки

и да ги поправят,

защото, в края на краищата, всички сме хора.

because in the end, we are human.

And maybe as humans, robots that are a little less than perfect

И може би, защото сме хора, роботи, на които малко не достига, за да бъдат съвършени

are just perfect for us.

са най-съвършените за нас.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)