The neuroscience of restorative justice | Dan Reisel

Translator: Alexander Banderov Reviewer: Anton Hikov

I'd like to talk today

Днес бих искал да говоря

about how we can change our brains

относно това как можем да променим нашите мозъци

and our society.

и нашето общество.

Meet Joe.

Запознайте се с Джо.

Joe's 32 years old and a murderer.

Джо е на 32 и е убиец.

I met Joe 13 years ago on the lifer wing

Срещнах Джо преди 13 години в крилото за "доживотни"

at Wormwood Scrubs high-security prison in London.

в строго охранявания затвор Уормууд Скръбс в Лондон.

I'd like you to imagine this place.

Бих искал да си представите това място.

It looks and feels like it sounds:

Неговия изглед се чувства така, както и звучи:

Wormwood Scrubs.

Уормууд Скръбс.

Built at the end of the Victorian Era

Построен в края на викторианската ера,

by the inmates themselves,

от самите затворници,

it is where England's most dangerous prisoners are kept.

това е мястото на най-опасните затворници в Англия

These individuals have committed acts

Тези личности са извършили актове

of unspeakable evil.

на неизговоримо зло.

And I was there to study their brains.

И аз бях там, за да изучавам техните мозъци.

I was part of a team of researchers

Бях част от екип изследователи

from University College London,

от Лондонския университетски колеж,

on a grant from the U.K. department of health.

имахме субсидия от британското министерство по здравеопазване.

My task was to study a group of inmates

Моята задача бе да изучавам група затворници,

who had been clinically diagnosed as psychopaths.

които са били клинично диагностицирани като психопати.

That meant they were the most

Това означаваше, че те са

callous and the most aggressive

най-коравосърдечните и най-агресивните

of the entire prison population.

от всички затворници в страната.

What lay at the root of their behavior?

Какво лежеше в основата на тяхното поведение?

Was there a neurological cause for their condition?

Имаше ли неврологична причина за тяхното състояние?

And if there was a neurological cause,

И ако имаше такава,

could we find a cure?

можем ли да намерим лек?

So I'd like to speak about change, and especially about emotional change.

И така, бих искал да говоря относно промяна и особено относно емоционална промяна.

Growing up, I was always intrigued

Израствайки, винаги бях заинтригуван

by how people change.

от това как хората се променят.

My mother, a clinical psychotherapist,

Моята майка, клиничен психотерапевт,

would occasionally see patients at home

от време на време виждаше пациенти вкъщи

in the evening.

вечерта.

She would shut the door to the living room,

Тя затваряше вратата на всекидневната

and I imagined

и аз си представях, че

magical things happened in that room.

се случват магически неща вътре.

At the age of five or six

На възраст от 5 или 6 г.,

I would creep up in my pajamas

аз се промъквах по пижама

and sit outside with my ear glued to the door.

и стоях с долепено до вратата ухо.

On more than one occasion, I fell asleep

В повече от един случай заспивах

and they had to push me out of the way

и трябваше да бъда избутан от пътя

at the end of the session.

в края на сесията.

And I suppose that's how I found myself

И предполагам, че така намерих себе си

walking into the secure interview room

да влизам в защитената стая за интервюта

on my first day at Wormwood Scrubs.

в първия си ден в Уормууд Скръбс.

Joe sat across a steel table

Джо седеше от другата страна на стоманена маса

and greeted me with this blank expression.

и ме поздрави с празно изражение.

The prison warden, looking equally indifferent,

Стражът, който изглеждаше също толкова безразличен,

said, "Any trouble, just press the red buzzer,

каза: "Ако има проблем, натисни червения бутон

and we'll be around as soon as we can."

и ще дойдем колкото се може по-скоро".

(Laughter)

(Смях)

I sat down.

Седнах.

The heavy metal door slammed shut behind me.

Тежката метална врата се затвори зад мен.

I looked up at the red buzzer

Погледнах към червения бутон

far behind Joe on the opposite wall.

далеч зад Джо, на отстрещната стена.

(Laughter)

(Смях)

I looked at Joe.

Погледнах Джо.

Perhaps detecting my concern,

Може би усещайки загрижеността ми

he leaned forward, and said,

се наведе напред и каза,

as reassuringly as he could,

колкото се може по-успокоително:

"Ah, don't worry about the buzzer,

"А, не се притеснявай за бутона,

it doesn't work anyway."

той не работи и без това."

(Laughter)

(Смях)

Over the subsequent months,

През следващите месеци

we tested Joe and his fellow inmates,

ние тествахме Джо и неговите съкилийници

looking specifically at their ability

като гледахме специално на тяхното умение

to categorize different images of emotion.

да категоризират различни изображения на емоции.

And we looked at their physical response

И наблюдавахме физическия им отговор

to those emotions.

на тези емоции.

So, for example, when most of us look

Например, когато повечето от нас погледнат

at a picture like this of somebody looking sad,

картина като тази - на натъжен човек -

we instantly have a slight,

ние мигновенно имам лек,

measurable physical response:

измеряем физически отклик:

increased heart rate, sweating of the skin.

увеличен сърдечен ритъм, потене.

Докато психопатите от нашето проучване бяха в състояние

Whilst the psychopaths in our study were able

to describe the pictures accurately,

да опишат точно изображенията,

they failed to show the emotions required.

те не показаха нужните емоции.

They failed to show a physical response.

Те не възпрозведоха физическа реакция.

It was as though they knew the words

Сякаш знаеха думите,

but not the music of empathy.

но не и музиката на емпатията.

So we wanted to look closer at this

Искахме да погледнем това по-отблизо,

to use MRI to image their brains.

да използваме МРТ, за да изобразим техния мозък.

That turned out to be not such an easy task.

Това не се оказа лесна задача.

Imagine transporting a collection

Представете си да пренасяте колекция

of clinical psychopaths across central London

от клинични психопати из центъра на Лондон

in shackles and handcuffs

в окови и белезници,

in rush hour,

по време на пиков час,

and in order to place each of them in an MRI scanner,

а, за да ги сложите под МРТ,

трябва да премахнете всички метални предмети,

you have to remove all metal objects,

including shackles and handcuffs,

включително оковите и белезниците,

and, as I learned, all body piercings.

а и, както научих, всички пиърсинги по тялото.

After some time, however, we had a tentative answer.

След известно време, все пак, имахме хипотетичен отговор.

These individuals were not just the victims

Тези личности не са единствено жертви

of a troubled childhood.

на проблемно детство.

There was something else.

Имаше и нещо друго.

People like Joe have a deficit in a brain area

Хора като Джо имат дефицит в област от мозъка

called the amygdala.

наречена амигдала.

The amygdala is an almond-shaped organ

Амигдалата е орган във формата на бадем,

deep within each of the hemispheres of the brain.

намира се дълбоко във всяка от хемисферите на мозъка.

It is thought to be key to the experience of empathy.

Смята се, че е важна при изпитването на емпатия.

Normally, the more empathic a person is,

Нормално, колкото по-емпатичен е един човек,

the larger and more active their amygdala is.

толкова по-голяма и по-активна ще е неговата амигдала.

Our population of inmates

Нашите затворници

had a deficient amygdala,

имаха дефицитна амигдала,

which likely led to their lack of empathy

която вероятно е довела до тяхната липса на емпатия

and to their immoral behavior.

и неморално поведение.

So let's take a step back.

Нека да се върнем стъпка назад.

Normally, acquiring moral behavior

Обикновено, придобиване на морално поведение

is simply part of growing up,

е просто част от израстването,

like learning to speak.

подобно на ученето да говорим.

At the age of six months, virtually every one of us

На 6 месеца почти всеки един от нас

is able to differentiate between animate and inanimate objects.

има възможността да различава между одушевени и неодушевени предмети.

At the age of 12 months,

На 12 месеца

most children are able to imitate

повечето деца могат да имитират

the purposeful actions of others.

целенасочените действия на другите.

So for example, your mother raises her hands

Например, вашата майка вдига ръката си,

to stretch, and you imitate her behavior.

за да се протегне и вие имитирате нейното поведение.

At first, this isn't perfect.

В началото то не е перфектно.

I remember my cousin Sasha,

Спомням си моята брадовчедка Саша,

two years old at the time,

бе на 2 години тогава,

looking through a picture book

да преглежда книга с картинки

and licking one finger and flicking the page with the other hand,

и да облизва пръст, и да обръща страницата с другата ръка,

licking one finger and flicking the page with the other hand.

облизва един пръст и обръща страницата с другата ръка.

(Laughter)

(Смях)

Bit by bit, we build the foundations of the social brain

Стъпка по стъпка ние градим основите на социалния си мозък

so that by the time we're three, four years old,

така, че когато сме вече 3-4 годишни,

most children, not all,

повечето деца, не всички,

have acquired the ability to understand

са придобили способността да разбират

the intentions of others,

намеренията на другите,

another prerequisite for empathy.

друга предпоставка за емпатия.

The fact that this developmental progression

Фактът, че този процес на развитие

is universal,

е универсален,

irrespective of where you live in the world

независимо от местоживеенето

or which culture you inhabit,

или културата ви,

strongly suggests that the foundations

категорично показва, че основите

of moral behavior are inborn.

на моралното поведение са вродени.

If you doubt this,

Ако се съмнявате в това,

try, as I've done, to renege on a promise you've made

пробвайте, както аз съм правил, да се отметнете от даденото

to a four-year-old.

на 4 годишно дете обещание.

You will find that the mind of a four-year old

Ще откриете, че съзнанието на 4 г. дете

is not naïve in the slightest.

не е толкова наивно.

It is more akin to a Swiss army knife

То е подобно на швейцарско ножче

with fixed mental modules

с фиксирани мисловни модули

finely honed during development

добре ошлайфани по време на развитието

and a sharp sense of fairness.

и остро чувсто за справедливост.

The early years are crucial.

Ранните години са критични.

There seems to be a window of opportunity,

Изглежда има възможност,

after which mastering moral questions

след която овладяването на моралните въпроси

becomes more difficult,

става все по-трудно,

like adults learning a foreign language.

подобно на възрастните, които изучават чужд език.

That's not to say it's impossible.

Това не значи, че е невъзможно.

A recent, wonderful study from Stanford University

Едно скорошно, прекрасно изследване от Станфордския университет

showed that people who have played

показа, че хора, които са играли

a virtual reality game in which they took on

игри във виртуална реалност, в които са поемали

the role of a good and helpful superhero

ролята на добър и помагащ супер герой,

actually became more caring and helpful

всъщност след това станали по-грижовни и

towards others afterwards.

помагащи към другите.

Now I'm not suggesting

Сега, не предлагам

we endow criminals with superpowers,

да снабдим престъпниците със суперсили,

but I am suggesting that we need to find ways

а предлагам, че трябва да намерим пътища

to get Joe and people like him

да накараме Джо и хора като него

to change their brains and their behavior,

да променят своите мозъци и поведение

for their benefit

за тяхно добро

and for the benefit of the rest of us.

и за доброто на всички нас.

So can brains change?

Могат ли да се променят мозъците?

For over 100 years,

За повече от 100 години,

neuroanatomists and later neuroscientists

невроатомистите и по-късно невролозите

held the view that after initial development in childhood,

поддържали мнението, че след началното развитие в детска възраст

no new brain cells could grow

не се развиват нови мозъчни клетки

in the adult human brain.

в мозъка на възрастния.

The brain could only change

Мозъкът могъл да се промени единствено

within certain set limits.

в определени зададени граници.

That was the dogma.

Това е била догмата.

But then, in the 1990s,

Но, през 90-те години на XX век,

studies starting showing,

изследванията започнали да показват,

following the lead of Elizabeth Gould at Princeton and others,

следвайки примера на Елизабет Гулд в Принстън и други,

studies started showing the evidence of neurogenesis,

изследванията започнали да показват доказателство за неврогенезис -

the birth of new brain cells

раждането на нови мозъчни клетки

in the adult mammalian brain,

в мозъка на възрастен бозайник,

first in the olfactory bulb,

първо в обонятелната луковица,

which is responsible for our sense of smell,

която е отговорна за нашето усещане за миризма,

then in the hippocampus

после в хипокампуса,

involving short-term memory,

замесен с краткосрочната памет

and finally in the amygdala itself.

и накрая самата амигдала.

In order to understand

За да мога да разбера

how this process works,

как работи този процес,

I left the psychopaths and joined a lab in Oxford

напуснах психопатите и се присъединих към лаборатория в Оксфорд,

specializing in learning and development.

която специализира в учене и развитие.

Instead of psychopaths, I studied mice,

Вместо психопати, изучавах мишки,

because the same pattern of brain responses

понеже същия модел на мозъчни реакции

appears across many different species of social animals.

се появява сред много различни видове от социални животни.

So if you rear a mouse in a standard cage,

Ако отгледате мишка в стандартна клетка,

a shoebox, essentially, with cotton wool,

кутия за обувки, в основата си, с памук,

alone and without much stimulation,

сама и без много стимулация,

not only does it not thrive,

не само, че не се развива,

but it will often develop strange,

но също така често развива странно,

repetitive behaviors.

повтарящо се поведение.

This naturally sociable animal

Това по природа социално животно

will lose its ability to bond with other mice,

ще изгуби своята способност да създава връзки с другите мишки,

even becoming aggressive when introduced to them.

дори става агресивна, когато се запознава с тях.

However, mice reared in what we called

Въпреки това, мишки отгледани в това, което наричаме

an enriched environment,

обогатена околна среда,

a large habitation with other mice

голямо място за живеене с други мишки,

with wheels and ladders and areas to explore,

с колела и стълби и места за проучване,

demonstrate neurogenesis,

демонстрират неврогенезис,

the birth of new brain cells,

раждането на нови мозъчни клетки

and as we showed, they also perform better

и, както показахме, те също така се представят по-добре

on a range of learning and memory tasks.

в редица задачи за памет и заучаване.

Now, they don't develop morality to the point of

Сега, те не развиват моралност до това ниво,

carrying the shopping bags of little old mice

че да носят пазарските торби през улицата

across the street,

на малките стари мишки,

but their improved environment results in healthy,

но подобрената околна среда се отразява в здраво

sociable behavior.

социално поведение.

Mice reared in a standard cage, by contrast,

От друга страна, мишки отгледани в стандартна клетка,

not dissimilar, you might say, from a prison cell,

може да кажете, не по-различна от затворническа килия,

have dramatically lower levels of new neurons

имат драстично по-ниски нива на нови неврони

in the brain.

в мозъка.

It is now clear that the amygdala of mammals,

Сега става ясно, че амигдалата на бозайниците,

including primates like us,

включително примати като нас,

can show neurogenesis.

може да покаже неврогенезис.

In some areas of the brain,

В някои части на мозъка,

more than 20 percent of cells are newly formed.

повече от 20% от клетките са новосформирани.

We're just beginning to understand

Едва започваме да разбираме

what exact function these cells have,

каква точно функция имат тези клетки,

but what it implies is that the brain is capable

но това, което загатват е, че мозъкът е способен

of extraordinary change way into adulthood.

на необикновенна промяна дори и в зряла възраст.

However, our brains are also

Обаче, нашите мозъци са също така

exquisitely sensitive to stress in our environment.

изключително сензитивни на стреса от околната ни среда.

Stress hormones, glucocorticoids,

Стресовите хормони, глюкокортикоидите,

released by the brain,

освободени от мозъка,

suppress the growth of these new cells.

потискат разстежа на тези нови клетки.

The more stress, the less brain development,

Колкото повече стрес, толкова по-малко развитие на мозъка,

which in turn causes less adaptability

което на свой ред причинява по-малко приспособяване

and causes higher stress levels.

и причинява високи стресови нива.

This is the interplay between nature and nurture

Това е взаимодействието между природата и възпитанието

in real time in front of our eyes.

в реално време пред очите ни.

When you think about it,

Когато се замислите,

it is ironic that our current solution

иронично е, че сегашното ни решение

for people with stressed amygdalae

за хора със стресирана амигдала

is to place them in an environment

е да ги поставим в среда,

that actually inhibits any chance of further growth.

която всъщност потиска всякакъв шанс за бъдещо развитие.

Of course, imprisonment is a necessary part

Разбира се, затварянето в затвор е необходима част

of the criminal justice system

от наказателната система

and of protecting society.

и защитата на обществото.

Our research does not suggest

Нашето изследване не намеква,

that criminals should submit their MRI scans

че престъпниците трябва да представят своите МРТ снимки

as evidence in court

като доказателство в съда

and get off the hook because they've got a faulty amygdala.

и да им се размине, понеже имат дефектна амигдала.

The evidence is actually the other way.

Доказателството всъщност е в обратната посока.

Because our brains are capable of change,

Понеже нашите мозъци са способни на промяна,

we need to take responsibility for our actions,

ние трябва да поемем отговорност за нашите действия,

and they need to take responsibility

а те трябва да поемат отговорност

for their rehabilitation.

за собствената си рехабилитация.

One way such rehabilitation might work

Начинът, по който такава рехабилитация може да проработи

is through restorative justice programs.

е чрез програмите за възстановително правосъдие.

Here victims, if they choose to participate,

Тук жертвите, ако изберат да участват,

and perpetrators meet face to face

и извършителите се срещат лице в лице

in safe, structured encounters,

в сигурни, структурирани срещи

and the perpetrator is encouraged

като извършителя е насърчен

to take responsibility for their actions,

да поеме отговорност за действията си,

and the victim plays an active role in the process.

а жертвата играе активна роля в процеса.

In such a setting, the perpetrator can see,

В такава обстановка, извършителят вижда,

perhaps for the first time,

може би за пръв път,

the victim as a real person

жертвата като истински човек

with thoughts and feelings and a genuine

с мисли и чувства и истински

emotional response.

емоционален отклик.

This stimulates the amygdala

Това стимулира амигдалата

and may be a more effective rehabilitative practice

и може да е по-ефективна рехабилитационна практика

than simple incarceration.

от простото затваряне в затвор.

Such programs won't work for everyone,

Подобни програми няма да работят за всички,

but for many, it could be a way

но за повечето може да е начин

to break the frozen sea within.

да бъдат вътрешно повлияни.

So what can we do now?

Какво можем да направим сега?

How can we apply this knowledge?

Как можем да приложим това знание?

I'd like to leave you with

Бих искал да ви оставя с

three lessons that I learned.

три урока, които научих.

The first thing that I learned was that

Първото нещо, което научих бе това, че

we need to change our mindset.

ние трябва да променим начина си на мислене.

Since Wormwood Scrubs was built 130 years ago,

Откакто Уормууд Скръбс е построен, преди 130 години,

society has advanced in virtually every aspect,

обществото е напреднало почти във всяко отношение,

in the way we run our schools, our hospitals.

в начина, по който действат нашите училища, болници.

Yet the moment we speak about prisons,

Въпреки това, когато заговорим за затвори,

it's as though we're back in Dickensian times,

все едно се връщаме във времената на Ч. Дикенс,

if not medieval times.

ако не и Средновековието.

For too long, I believe,

Смятам, че твърде дълго

we've allowed ourselves to be persuaded

сме позволявали да бъдем убедени

of the false notion that human nature cannot change,

в грешната представа, че човешката природа не може да се промени

and as a society, it's costing us dearly.

и като общество, това ни струва скъпо.

We know that the brain is capable of extraordinary change,

Знаем, че мозъкът е способен на необикновена промяна

and the best way to achieve that,

и най-добрия начин да се осъществи това,

even in adults, is to change and modulate

дори при възрастни, е да се промени и приспособи

our environment.

нашата околна среда.

The second thing I have learned

Второто нещо, което научих

is that we need to create an alliance

е, че трябва да създадем съюз

of people who believe that science is integral

от хора, които вярват, че науката е неделима част

to bringing about social change.

от осъществяването на социална промяна.

It's easy enough for a neuroscientist to place

Достатъчно лесно е за невролог да постави

a high-security inmate in an MRI scanner.

затворник от строго охраняван затвор под МРТ.

Well actually, that turns out not to be so easy,

Всъщност това оказа се, че не е толкова лесно,

but ultimately what we want to show

но в края на краищата това, което искаме да покажем

is whether we're able to reduce the reoffending rates.

е дали имаме възможността да намалим рецидивизма.

In order to answer complex questions like that,

За да отговорим на сложни въпроси като този,

we need people of different backgrounds --

се нуждаем от хора от различни среди --

lab-based scientists and clinicians,

учените от лаборатории и клинични специалисти,

social workers and policy makers,

социални работници и политици,

philanthropists and human rights activists —

филантропи и активисти за правата на човека --

to work together.

да работят заедно.

Finally, I believe we need

Накрая, вярвам, че трябва

to change our own amygdalae,

да променим свобствената си амигдала,

because this issue goes to the heart

понеже този въпрос достига в основата си

not just of who Joe is,

не само до това кой е Джо,

but who we are.

но и до това кои сме ние самите.

We need to change our view of Joe

Трябва да променим нашето разбиране за Джо

as someone wholly irredeemable,

като за някой напълно непоправим,

because if we see Joe as wholly irredeemable,

понеже, ако виждаме Джо като такъв,

how is he going to see himself as any different?

как ще може той самият да се види по различен начин?

In another decade, Joe will be released

След някое десетилетие, Джо ще бъде освободен

from Wormwood Scrubs.

от Уормууд Скръбс.

Will he be among the 70 percent of inmates

Ще бъде ли сред тези 70% от затворниците,

who end up reoffending

които рецидивират

and returning to the prison system?

и се връщат в затворническата система?

Wouldn't it be better if, while serving his sentence,

Няма ли да е по-добре, ако, докато излежава своята присъда,

Joe was able to train his amygdala,

Джо има възможността да обучи своята амигдала,

which would stimulate the growth of new brain cells

която би стимулирала растежа на нови мозъчни клетки

and connections,

и връзки

so that he will be able to face the world

така, че да може да се изправи пред света

once he gets released?

след като бъде освободен?

Surely, that would be in the interest of all of us.

Със сигурност това би било в интерес на всички нас.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thank you. (Applause)

Благодаря ви. (Ръкопляскане)