4 Lessons in Creativity | Julie Burstein | TED Talks

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Yavor Ivanov

On my desk in my office, I keep a small clay pot

На бюрото ми, в офиса си, държа малка глинена тенджера,

that I made in college. It's raku, which is a kind of pottery

която направих в колежа. Това е раку, което е вид грънчарство,

that began in Japan centuries ago as a way of

което е започнало в Япония преди векове, като начин на

making bowls for the Japanese tea ceremony.

правене на купи за японската чаена церемония.

This one is more than 400 years old.

Тя е от преди повече от 400 години.

Each one was pinched or carved out of a ball of clay,

Всяка купа е била продупчвана или издълбавана от топка глина

and it was the imperfections that people cherished.

и хората са ценили несъвършенството.

Everyday pots like this cup take eight to 10 hours to fire.

Глинените съдове за всекидневна употреба като тази чаша са били нагрявани осем до 10 часа.

I just took this out of the kiln last week, and the kiln itself

Миналата седмица извадих тази чаша, а на пещта са нужни

takes another day or two to cool down, but raku

един-два дена, за да се охлади, но раку се

is really fast. You do it outside, and you take the kiln

прави бързо. Оформяте я отвън и загрявате пещта

up to temperature. In 15 minutes, it goes to 1,500 degrees,

до подходящата температура. След 15 минути тя се загрява до 1 500 градуса

and as soon as you see that the glaze has melted inside,

и щом видите, че глазурата отвътре се е стопила,

you can see that faint sheen, you turn the kiln off,

можете да видите този слаб блясък, изключвате пещта

and you reach in with these long metal tongs,

пресягате се с тези дълги метални клещи,

you grab the pot, and in Japan, this red-hot pot

взимате тенджерата и в Япония, тази червена тенджера

would be immediately immersed in a solution of green tea,

ще бъде веднага използвана за правене на зелен чай

and you can imagine what that steam would smell like.

и можете да си представите, как ще мирише парата.

But here in the United States, we ramp up the drama

Но тук, в Съединените щати, усложняваме нещата,

a little bit, and we drop our pots into sawdust,

смиламе тенджерите на стърготини,

which catches on fire, and you take a garbage pail,

които се запалват при огън, взимаме купчината боклук,

and you put it on top, and smoke starts pouring out.

слагаме я отгоре и пушекът започва да излиза.

I would come home with my clothes reeking of woodsmoke.

Идвах у дома, като дрехите ми воняха на пушек.

I love raku because it allows me to play with the elements.

Обичам раку, защото то ми позволява да играя с елементите.

I can shape a pot out of clay and choose a glaze,

Мога да оформя тенджера от глина и да избера гланц,

but then I have to let it go to the fire and the smoke,

но след това трябва да я оставя в огъня и пушека

and what's wonderful is the surprises that happen,

и се получава чудесна изненада,

like this crackle pattern, because it's really stressful

като този модел, защото това е стресиращо

on these pots. They go from 1,500 degrees

на тези тенджери. Те преминават от 1 500 градуса

to room temperature in the space of just a minute.

до стайна температура само за една минута.

Raku is a wonderful metaphor for the process of creativity.

Раку е чудесна метафора за процесът на творчество.

I find in so many things that tension between

Намирам го в толкова много неща,

what I can control and what I have to let go

които мога да управлявам и които оставям

happens all the time, whether I'm creating a new radio show

и това се случва през цялото време, независимо дали създавам ново радио шоу

or just at home negotiating with my teenage sons.

или говоря в къщи със синовете ми тийнеейджъри.

When I sat down to write a book about creativity,

Когато написах книга за творчеството,

I realized that the steps were reversed.

осъзнах, че стъпките са предопределени.

I had to let go at the very beginning, and I had to

Трябваше да я оставя от самото начало и да

immerse myself in the stories of hundreds of artists

се потопя в историите на стотици художници,

and writers and musicians and filmmakers, and as I listened

писатели и музиканти и режисьори на филми и като слушах

to these stories, I realized that creativity

тези истории, осъзнах, че творчеството

grows out of everyday experiences

се ражда от всекидневния опит

more often than you might think, including

по-често, отколкото си мислите, включително

letting go.

спирането.

It was supposed to break, but that's okay. (Laughter) (Laughs)

Трябваше да спра, но това е добре. (Смях) (Смее се)

That's part of the letting go, is sometimes it happens

Това е част от спирането, неща, което се случва

and sometimes it doesn't, because creativity also grows

и нещо, което не се случва, защото творчеството се създава и

from the broken places.

в пукнатини.

The best way to learn about anything

Най-добрия начин да научите за нещо,

is through stories, and so I want to tell you a story

е чрез истории, а аз искам да ви разкажа история

about work and play and about four aspects of life

за работа и игра и за четири аспекта на живота,

that we need to embrace

които трябва да възприемем,

in order for our own creativity to flourish.

за да процъфтява творчеството ни.

The first embrace is something that we think,

Първото е нещо, за което мислим:

"Oh, this is very easy," but it's actually getting harder,

"Това е много лесно", но то става трудно

and that's paying attention to the world around us.

и ни обръща внимание на света около нас.

So many artists speak about needing to be open,

Толкова много художници говорят за това, че трябва да бъдат открити,

to embrace experience, and that's hard to do when

да възприемат опита и това е трудно да бъде направено, когато

you have a lighted rectangle in your pocket that

имате светещ триъгълник в джоба си, който

takes all of your focus.

отнема цялото ви внимание.

The filmmaker Mira Nair speaks about growing up

Режисьорът на филми, Мира Наир, говори, че е израснала

in a small town in India. Its name is Bhubaneswar,

в малък град в Индия. Нарича се Вхубанесуор,

and here's a picture of one of the temples in her town.

а това е снимка на един от храмовете в града ѝ.

Mira Nair: In this little town, there were like 2,000 temples.

Мира Наир: В този малък град, има около 2 000 храма.

We played cricket all the time. We kind of grew up

Играехме крикет през цялото време. Израснахме

in the rubble. The major thing that inspired me,

в отломките. Основното нещо, което ме вдъхнови,

that led me on this path, that made me a filmmaker eventually,

което ме отведе по този път, което ме направи режисьор,

was traveling folk theater that would come through the town

беше пътуващ театър, който мина през града,

and I would go off and see these great battles

отидох и видях тези страхотни битки

of good and evil by two people in a school field

между доброто и злото, играни от двама души училище

with no props but with a lot of, you know,

без реквизит, но с

passion, and hashish as well, and it was amazing.

с много страст и хашиш и това беше удивително.

You know, the folk tales of Mahabharata and Ramayana,

Народните приказки на Махабхарата и Рамаяна,

the two holy books, the epics that everything comes out of

двете свещени книги, епосите, от които всичко идва

in India, they say. After seeing that Jatra, the folk theater,

в Индия, както казват те. След като видях театъра Джатра,

I knew I wanted to get on, you know, and perform.

знаех, че искам да стана актриса.

Julie Burstein: Isn't that a wonderful story?

Джули Бърщайн: Не е ли това чудесна история?

You can see the sort of break in the everyday.

Можете да я видите във всекидневния живот.

There they are in the school fields, but it's good and evil,

Те са в училището, но това е добро и зло,

and passion and hashish. And Mira Nair was a young girl

страст и хашиш. Мира Наир е момиче,

with thousands of other people watching this performance,

което заедно с хиляди други хора гледа това представление,

but she was ready. She was ready to open up

но тя беше готова. Тя беше готова да се открие

to what it sparked in her, and it led her,

на искрата в себе си и тя я отведе,

as she said, down this path to become

както тя каза, по пътя, за да стане

an award-winning filmmaker.

режисьор, който получи награда.

So being open for that experience that might change you

Да бъдете открити за това преживяване, което може да ви промени,

is the first thing we need to embrace.

е първото нещо, което трябва да възприемем.

Artists also speak about how some of their most powerful work

Художниците говорят и за това, как някои от най-хубавите им творби

comes out of the parts of life that are most difficult.

произлизат от пътя в живота им, който е бил най-труден.

The novelist Richard Ford speaks about

Романистът Ричард Форд говори за

a childhood challenge that continues to be something

предизвикателство в детството му, което продължава да бъде нещо,

he wrestles with today. He's severely dyslexic.

с което той се бори днес. Той има тежка дислексия.

Richard Ford: I was slow to learn to read, went all the way

Ричард Форд: Бавно се научих да чета, през цялото време,

through school not really reading more than the minimum,

когато ходех на училище, четях само минимума

and still to this day can't read silently

и до днес не мога да чета на ум

much faster than I can read aloud,

по-бързо, отколкото чета на глас,

but there were a lot of benefits to being dyslexic for me

но за мен имаше много ползи да бъда с дислексия,

because when I finally did reconcile myself to how slow

защото когато осъзнах, колко съм бавен,

I was going to have to do it, then I think I came very slowly

за да го възприема, много бавно

into an appreciation of all of those qualities of language

оцених качествата на езика

and of sentences that are not just the cognitive

и изреченията, които не са само когнитивни

aspects of language: the syncopations, the sounds of words,

аспекти на езика: синхопациите, звука на думите,

what words look like, where paragraphs break,

какво представляват думите, къде спира абзацът,

where lines break. I mean, I wasn't so badly dyslexic that

къде има точка. Искам да кажа, че не бях с толкова силна дислексия,

I was disabled from reading. I just had to do it

че да не мога да чета. Трябваше

really slowly, and as I did, lingering on those sentences

да чета бавно и аз го правех, бавейки се в изреченията,

as I had to linger, I fell heir to language's other qualities,

почувствах се наследник на другите качества на езика,

which I think has helped me write sentences.

които ми помогнаха да пиша изречения.

JB: It's so powerful. Richard Ford, who's won the Pulitzer Prize,

Дж.В.: Това е страхотно. Ричард Форд, който спечели награда Пулицър,

says that dyslexia helped him write sentences.

казва, че дислексията му е помогнала да пише изречения.

He had to embrace this challenge, and I use that word

Той е трябвало да осъзнае това предизвикателство и да използва

intentionally. He didn't have to overcome dyslexia.

тази дума съзнателно. Той не е трябвало да преодолее дислексията.

He had to learn from it. He had to learn to hear the music

Трябвало е да се учи от нея. Трябвало е да чуе музиката

in language.

на езика.

Artists also speak about how pushing up against

Художниците говорят и за това, как прекрачването

the limits of what they can do, sometimes pushing

на границите на това, което правят, понякога ги кара

into what they can't do, helps them focus

да правят това, което не могат, помага им да се фокусират

on finding their own voice.

върху намирането на собствения си глас.

The sculptor Richard Serra talks about how,

Скулпторът Ричард Сера говори за това, как

as a young artist, he thought he was a painter,

като млад художник, мислил, че е художник

and he lived in Florence after graduate school.

и живял във Флоренция след като завършил университет.

While he was there, he traveled to Madrid,

Докато бил там, пътувал до Мадрид,

where he went to the Prado to see this picture

където отишъл до Прадо, за да види тази картина

by the Spanish painter Diego Velázquez.

от испанския художник Диего Велазказ.

It's from 1656, and it's called "Las Meninas,"

Тя е от 1656 г. и се нарича "Лас Менинас"

and it's the picture of a little princess

и е картина на малка принцеса,

and her ladies-in-waiting, and if you look over

прислужниците ѝ и ако разгледате

that little blonde princess's shoulder, you'll see a mirror,

рамото на тази малка руса принцеса, ще видите огледало

and reflected in it are her parents, the King and Queen

и в него са отразени родителите ѝ, царят и царицата

of Spain, who would be standing where you might stand

на Испания, които трябва да са стоели там, където вие трябва да стоите

to look at the picture.

за да гледат картината.

As he often did, Velázquez put himself in this painting too.

Велазказ се е нарисувал на картината, както обикновено.

He's standing on the left with his paintbrush in one hand

Той стои в ляво с четката си в едната си ръка

and his palette in the other.

и с палетата си в другата.

Richard Serra: I was standing there looking at it,

Ричард Сера: Стоях и гледах рисунката,

and I realized that Velázquez was looking at me,

осъзнах, че Велазказ ме гледа

and I thought, "Oh. I'm the subject of the painting."

и си помислих: "Аз съм предметът на рисунката".

And I thought, "I'm not going to be able to do that painting."

Помислих си: "Не мога да нарисувам тази рисунка".

I was to the point where I was using a stopwatch

Тогава използвах часовник

and painting squares out of randomness,

и произволни квадрати

and I wasn't getting anywhere. So I went back and dumped

и това не водеше до никъде. Върнах се и потопих

all my paintings in the Arno, and I thought, I'm going to just start playing around.

всичките си рисунки в Арно и си помислих, че ще започна да флиртувам.

JB: Richard Serra says that so nonchalantly, you might

Дж.В. Ричард Сера казва, че неволно, сте

have missed it. He went and saw this painting by a guy

пропуснали това. Той видя тази рисунка, която беше нарисувана от мъж,

who'd been dead for 300 years, and realized,

който е живял преди 300 години и осъзнал,

"I can't do that," and so Richard Serra went back

че не може да направи това. Ричард Сера

to his studio in Florence, picked up all of his work

отишъл в студиото си във Флоренция, взел всичките си картини

up to that point, and threw it in a river.

и ги хвърлил в река.

Richard Serra let go of painting at that moment,

Ричард Сера не рисува сега,

but he didn't let go of art. He moved to New York City,

но се занимава с изкуство. Преместил се е в Ню Йорк

and he put together a list of verbs

и е написал списък с глаголи

— to roll, to crease, to fold —

- въртя се, сгъвам -

more than a hundred of them, and as he said,

повече от сто глагола и казал,

he just started playing around. He did these things

че започнал да се занимава.Той правел тези неща

to all kinds of material. He would take a huge sheet of lead

от всякакви материали. Взимал голям оловен лист,

and roll it up and unroll it. He would do the same thing

навивал го и го развивал. Правел същото

to rubber, and when he got to the direction "to lift,"

с гума, докато разбрал,

he created this, which is in the Museum of Modern Art.

че е създал това, което сега се намира в Музея на модерното изкуство.

Richard Serra had to let go of painting

Ричард Сера спря да рисува,

in order to embark on this playful exploration

за да се занимава с работа,

that led him to the work that he's known for today:

която го направи известен:

huge curves of steel that require our time and motion

големи издълбавания в желязо, които изискват време

to experience. In sculpture,

и опит. В скулпторите,

Richard Serra is able to do what he couldn't do in painting.

Ричард Сера може да направи това, което не можа да направи в рисунките си.

He makes us the subject of his art.

Той ни прави предмети на изкуството си.

So experience and challenge

Опитът, предизвикателството

and limitations are all things we need to embrace

и ограниченията са нещата, които трябва да осъзнаем,

for creativity to flourish.

за да процъфтява творчеството.

There's a fourth embrace, and it's the hardest.

Това е четвъртото нещо, което трябва да осъзнаем и то е най-трудното.

It's the embrace of loss,

Това е осъзнаване на загубата,

the oldest and most constant of human experiences.

най-старото и най-постоянното човешко преживяване.

In order to create, we have to stand in that space

За да творим, трябва да застанем в пространството

between what we see in the world and what we hope for,

между това, което виждаме в света и за което се надяваме,

looking squarely at rejection, at heartbreak,

като гледаме в отхвърлянето, в разбиването на сърцето,

at war, at death.

във войната, в смъртта.

That's a tough space to stand in.

Това е трудно място.

The educator Parker Palmer calls it "the tragic gap,"

Учителят Паркър Палмър го нарича "трагичното разстояние",

tragic not because it's sad but because it's inevitable,

трагично не защото е тъжно, а защото е неизбежно

and my friend Dick Nodel likes to say,

и приятелят ми Дик Нодел казва:

"You can hold that tension like a violin string

"Можеш да държиш това напрежение като струна на цигулка

and make something beautiful."

и да направиш нещо красиво".

That tension resonates in the work of the photographer

Напрежението се отразява в работата на фотографа

Joel Meyerowitz, who at the beginning of his career was

Джоел Мейеровиц, който в началото на кариерата си беше

known for his street photography, for capturing a moment

известен за уличните си снимки и улавяне на момента

on the street, and also for his beautiful photographs

на улиците и за красивите си снимки

of landscapes -- of Tuscany, of Cape Cod,

на пейзажи - Тискания, Кейп код,

of light.

светлина.

Joel is a New Yorker, and his studio for many years

Джоел е от Ню Йорк и студиото му беше в Челси

was in Chelsea, with a straight view downtown

много години, и имаше изглед към центъра на града

to the World Trade Center, and he photographed

към Световния търговски център и той снима

those buildings in every sort of light.

тези сгради във всякакви светлини.

You know where this story goes.

Знаете как ще продължи историята.

On 9/11, Joel wasn't in New York. He was out of town,

На 11-ти септември Джоел не беше в Ню Йорк. Беше извън града,

but he raced back to the city, and raced down to the site

но се върна в града и видя

of the destruction.

разрушението.

Joel Meyerowitz: And like all the other passersby,

Джоел Мейеровиц: Като всички минувачи,

I stood outside the chain link fence on Chambers

стоях извън оградата с верига на Камарите

and Greenwich, and all I could see was the smoke

и Гринуич и можах да видя само пушека

and a little bit of rubble, and I raised my camera

и малко от отломките и вдигнах камерата си,

to take a peek, just to see if there was something to see,

да видя по-ясно, да видя дали има нещо, което може да се види

and some cop, a lady cop, hit me on my shoulder,

и някакъв полицай, жена полицай ме потупа по гърба

and said, "Hey, no pictures!"

и каза: "Хей, не снимай!"

And it was such a blow that it woke me up,

Това беше такъв удар, че ме събуди

in the way that it was meant to be, I guess.

и разбрах, какво това означаваше.

And when I asked her why no pictures, she said,

Когато я попитах, защо да не снимам, тя каза:

"It's a crime scene. No photographs allowed."

"Това е сцена на престъпление. Не са разрешени снимки".

And I asked her, "What would happen if I was a member

Попитах я: "какво ще стане, ако бях

of the press?" And she told me,

журналист?" Тя каза:

"Oh, look back there," and back a block was the press corps

"Погледни назад" отзад бяха журналистите,

tied up in a little penned-in area,

в малка площ,

and I said, "Well, when do they go in?"

казах: "Кога ще влязат те?"

and she said, "Probably never."

Тя каза: "Вероятно никога".

And as I walked away from that, I had this crystallization,

Когато се отдалечавах, осъзнах,

probably from the blow, because it was an insult in a way.

може би от удара, защото това беше обида.

I thought, "Oh, if there's no pictures,

Помислих си: "Ако няма снимки,

then there'll be no record. We need a record."

няма да има запис. Нужен ни е запис.".

And I thought, "I'm gonna make that record.

Помислих си: "Ще направя запис.

I'll find a way to get in, because I don't want to

Ще намеря начин да вляза, защото не

see this history disappear."

искам тази история да изчезне".

JB: He did. He pulled in every favor he could,

Дж.Б. Той го направи. Направи всичко възможно

and got a pass into the World Trade Center site,

и получи достъп за Световния търговски център,

where he photographed for nine months almost every day.

където снима девет месеца почти всеки ден.

Looking at these photographs today brings back

Когато гледам тези снимки, чувствам

the smell of smoke that lingered on my clothes

мириса на пушека, който се просмука в дрехите ми,

when I went home to my family at night.

когато се връщах у дома вечер.

My office was just a few blocks away.

Офисът ми е само след няколко блока.

But some of these photographs are beautiful,

Но някои от тези снимки са красиви

and we wondered, was it difficult for Joel Meyerowitz

и се чудехме, трудно ли е било на Джоел Мейоровиц

to make such beauty out of such devastation?

да направи такава красота от такова разрушение.

JM: Well, you know, ugly, I mean, powerful

Дж.М. Както знаете, грозни, искам да кажа силни,

and tragic and horrific and everything, but

трагични и ужасяващи, но

it was also as, in nature, an enormous event

само по себе си, това беше голямо събитие,

that was transformed after the fact into this residue,

което беше преобразувано след факта в тази руина

and like many other ruins

и като много други руини

— you go to the ruins of the Colosseum or the ruins of a cathedral someplace —

- отивате до руините на Колизеума или руините на някоя катедрала -

and they take on a new meaning when you watch the weather.

и те придобиват ново значение, когато наблюдавате времето.

I mean, there were afternoons I was down there,

Имаше следобеди, когато бях там

and the light goes pink and there's a mist in the air

и светлината порозовяваше и имаше мъгла

and you're standing in the rubble, and I found myself

и стоях при отломките

recognizing both the inherent beauty of nature

осъзнавайки красотата на природата

and the fact that nature, as time,

и фактът, че природата, като времето,

is erasing this wound.

изтрива раните.

Time is unstoppable, and it transforms the event.

Времето не може да спре и то преобразува събитията.

It gets further and further away from the day,

Отдалечаваме се все повече от деня,

and light and seasons temper it in some way,

светлината и сезоните го боядисват по някакъв начин

and it's not that I'm a romantic. I'm really a realist.

и не е поради това, че съм романтичен. Реалист съм.

The reality is, there's the Woolworth Building

Реалността е, че Улуорт билдинг съществува

in a veil of smoke from the site, but it's now like a scrim

в облак от дим, но сега тя е като декор

across a theater, and it's turning pink,

в театър и порозовява,

you know, and down below there are hoses spraying,

на изгрев слънце пръскат маркучи,

and the lights have come on for the evening, and the water

светлините се запалват вечерта, водата

is turning acid green because the sodium lamps are on,

става зелена, защото содиевите лампи са включени

and I'm thinking, "My God, who could dream this up?"

и си мисля: "Боже, кой е измислил това?"

But the fact is, I'm there, it looks like that,

Но аз съм там,

you have to take a picture.

трябва да снимам.

JB: You have to take a picture. That sense of urgency,

Дж.Б.: Трябва да снимаш. Тази сцена на спешен случай,

of the need to get to work, is so powerful in Joel's story.

на нужда да се ходи на работа е толкова силна в историята на Джоел.

When I saw Joel Meyerowitz recently, I told him how much

Когато наскоро видях Джоел Мейоровиц, му казах, колко много

I admired his passionate obstinacy, his determination

много харесвам страстната му упоритост, решителността му

to push through all the bureaucratic red tape to get to work,

да преодолее бюрокрацията и да отиде на работа,

and he laughed, and he said, "I'm stubborn,

той се изсмя и каза: "Упорит съм,

but I think what's more important

но мисля, че по-важното е

is my passionate optimism."

страстният ми оптимизъм".

The first time I told these stories, a man in the audience

Първият път, когато разказах тези истории, един мъж от публиката

raised his hand and said, "All these artists talk about

вдигна ръка и каза: "Всички тези художници говорят за

their work, not their art, which has got me thinking about

работата си, не за изкуството си, което ме кара да мисля за

my work and where the creativity is there,

работата ми и дали има творчество в нея

and I'm not an artist." He's right. We all wrestle

и не съм художник". Той е прав. Всички се борим

with experience and challenge, limits and loss.

с опита и предизвикателството, ограниченията и загубите.

Creativity is essential to all of us,

Творчеството е важно,

whether we're scientists or teachers,

независимо дали сме учени или учители,

parents or entrepreneurs.

родители или предприемачи.

I want to leave you with another

Искам да ви разкажа още нещо за

image of a Japanese tea bowl. This one

правенето на купи за чай в Япония. Тази купа

is at the Freer Gallery in Washington, D.C.

се намира в галерията Фреер във Вашингтон.

It's more than a hundred years old and you can still see

Тя е направена преди повече от сто години, но можете да видите

the fingermarks where the potter pinched it.

отпечатъците от пръсти, където грънчарят я е продупчил.

But as you can also see, this one did break

Но можете да видите и че тази купа се е счупила

at some point in its hundred years.

някога.

But the person who put it back together,

Но човекът, който я е залепил,

instead of hiding the cracks,

вместо да скрие пукнатините,

decided to emphasize them, using gold lacquer to repair it.

решел да ги увеличи, като е използвал злато, за да я поправи.

This bowl is more beautiful now, having been broken,

Сега тази купа е по-красива, след като е била счупена,

than it was when it was first made,

отколкото когато е била направена

and we can look at those cracks, because

и можем да разглеждаме пукнатините, защото

they tell the story that we all live,

те разказват историята която преживяваме,

of the cycle of creation and destruction,

цикъла на създаване и разрушение,

of control and letting go, of picking up the pieces

на управление и спиране, на събиране на тези парчета

and making something new.

и правене на нещо ново.

Thank you. (Applause)

Благодаря! (Аплодисменти)