Meera Vijayann: Find your voice against gender violence

Translator: Katiyana Nova Reviewer: Anton Hikov

Talking about empowerment is odd,

Да говорим за даване и увеличаване

because when we talk about empowerment,

на правата е странно, защото когато го правим

what affects us most are the stories.

най-много ни въздействат историите.

So I want to begin with an everyday story.

Искам да започна с една обикновена история

What is it really like to be a young woman in India?

Какво е да си млада жена в Индия?

Now, I've spent the last 27 years of my life

Прекарах последните 27 години от живота си

in India, lived in three small towns,

в Индия, живях в три малки града,

two major cities,

два големи града,

and I've had several experiences.

и ми се случиха няколко неща.

When I was seven,

Когато бях на седем,

a private tutor who used to come home

частен учител, който идваше вкъщи,

to teach me mathematics molested me.

за да ме учи на математика, ме тормозеше сексуално.

He would put his hand up my skirt.

Той си слагаше ръката под полата ми.

He put his hand up my skirt and told me

Слагаше си ръката под полата ми и казваше,

he knew how to make me feel good.

че знае как да ме накара да ми е хубаво.

At 17, a boy from my high school

На 17, едно момче от училище

circulated an email

разпространи имейл, в който

detailing all the sexually aggressive things

даваше детайли на всичките сексуални агресивни неща,

he could do to me

които може да ми направи,

because I didn't pay attention to him.

защото не му обръщах внимание.

At 19, I helped a friend

На 19 помогнах на приятелка,

whose parents had forcefully married her to an older man

чиито родители я бяха принудили да се омъжи за по-стар мъж,

escape an abusive marriage.

да избяга от този брак, в който той я тормозеше.

At 21, when my friend and I were walking

На 21, когато аз и приятелка се разхождахме

down the road one afternoon,

по пътя един следобед,

a man pulled down his pants

някакъв мъж си свали панталоните

and masturbated in front of us.

и почна да мастурбира пред нас.

We called people for help, and nobody came.

Викахме за помощ, но никой не дойде.

At 25, when I was walking home one evening,

Когато бях на 25, вървях към вкъщи една вечер,

two men on a motorcycle attacked me.

двама мъже на мотор ме нападнаха.

I spent two nights in the hospital

Прекарах два дни в болницата,

recovering from trauma and injuries.

за да се възстановя от травмата и нараняванията.

So throughout my life, I've seen women —

През целия ми живот съм виждала жени —

family, friends, colleagues —

от семейството ми, приятели, колежки —

live through these experiences,

които преживяват тези неща,

and they seldom talk about it.

а рядко говорят за тях.

So in simple words, life in India is not easy.

Просто казано животът в Индия не е лесен.

But today I'm not going to talk to you about this fear.

Но днес ще ви поговоря за този страх.

I'm going to talk to you about an interesting path

Ще ви говоря за интересния път,

of learning that this fear took me on.

по който поех и научих, че този страх ме превзе.

So, what happened one night in December 2012

Случилото се една нощ през декември 2012

changed my life.

промени живота ми.

So a young girl, a 23-year-old student,

И тогава младо момиче, 23-годишна студентка,

boarded a bus in Delhi with her male friend.

се качила на автобус в Дели с приятел.

There were six men on the bus, young men

Имало шестима мъже в автобуса, млади мъже,

who you might encounter every day in India,

които можеш да срещнеш всеки ден в Индия,

and the chilling account of what followed

и смразяващите факти от това, което е последвало

was played over and over again

беше показано отново и отново

in the Indian and international media.

в индийските и интернационални медии.

This girl was raped repeatedly,

Това момиче беше изнасилено неколкократно,

forcefully penetrated with a blunt rod,

и изнасилвана с пръчка,

beaten, bitten, and left to die.

бита, ухапвана, и оставена да умре.

Her friend was gagged, attacked,

Нейният приятел е бил нападнат

and knocked unconscious.

и изпаднал в безсъзнание.

She died on the 29th of December.

Тя умря на 29-ти декември.

And at a time when most of us here

И през времето, когато повечето от нас тук

were preparing to welcome the new year,

са се приготвяли да посрещнат новата година,

India plunged into darkness.

Индия потъна в мрак.

For the first time in our history,

За първи път в нашата история

men and women in Indian cities

мъже и жени в индийските градове

woke up to the horrific truth

се събудиха с ужасяващата истина

about the true state of women in the country.

за истинското състояние на жените в страната.

Now, like many other young women,

Като доста други млади жени

I was absolutely terrified.

и аз бях ужасена.

I couldn't believe that something like this

Не можех да повярвам, че

could happen in a national capital.

нещо такова можеше да се случи в една столица.

I was angry and I was frustrated,

Бях гневна и разочарована,

but most of all, I felt utterly, completely helpless.

но най-вече се чувствах напълно и изцяло безпомощна.

But really, what do you do, right?

Но наистина, какво можеш да направиш, нали?

Some write blogs, some ignore it,

Някои пишат блогове, други го игнорират,

some join protests.

някои протестират.

I did all of it. In fact, that was what everyone was doing

Направих всичко това, всъщност, всички го правеха

two years ago.

преди две години.

So the media was filled with stories about

И така в медиите беше пълно с истории за

all the horrific deeds

всички ужасни постъпки,

that Indian men are capable of.

на които бяха способни мъжете в Индия.

They were compared to animals,

Бяха сравнявани с животни

sexually repressed beasts.

и сексуално необуздани зверове.

In fact, so alien and unthinkable was this event

Всъщност, това събитие беше толкова чуждо и немислимо

in an Indian mind

в индийския ум,

that the response from the Indian media,

че отговорът от медиите в Индия,

public and politicians proved one point:

обществените медии и политиците, доказаха следното:

No one knew what to do.

Никой не знаеше какво да прави.

And no one wanted to be responsible for it.

И никой не искаше да е отговорен за случилото се.

In fact, these were a few insensitive comments

Всъщност, това бяха няколко безчувствени коментара,

which were made in the media

които бяха направени

by prominent people

в медиите от видни хора

in response to sexual violence against women in general.

в отговор на сексуалното насилие срещу жените като цяло.

So the first one is made by a member of parliament,

Първият е направен от член на парламента,

the second one is made by a spiritual leader,

вторият — от духовен водач,

and the third one was actually the defendants' lawyer

а третият дойде от адвоката на подсъдимите,

when the girl was fighting for her life

когато момичето се бореше за живота си

and she passed away.

и почина.

Now, as a woman watching this day after day,

Като жена, която гледа всичко това ден след ден,

I was tired.

бях изморена.

So as a writer and gender activist,

Като писателка и защитник

I have written extensively on women,

съм писала много за жените,

but this time, I realized it was different,

но тогава разбрах, че е различно,

because a part of me realized

защото част от мен осъзна,

I was a part of that young woman too,

че също бях част от тази млада жена,

and I decided I wanted to change this.

и реших, че искам да променя това.

So I did something spontaneous, hasty.

И така направих нещо спонтанно, прибързано.

I logged on to a citizen journalism platform

Влязох в един граждански журналистически уебсайт,

called iReport,

наречен АйРепорт,

and I recorded a video talking about

и записах видео, говорейки за

what the scene was like in Bangalore.

това какво беше положението в Бангалор.

I talked about how I felt,

Говорих за това как се чувствам,

I talked about the ground realities,

за реалността,

and I talked about the frustrations of living in India.

и за чувството на безсилие да се живее в Индия.

In a few hours, the blog was shared widely,

След няколко часа блогът се разпространи значително,

and comments and thoughts poured in

и коментари и мнения се изсипаха

from across the world.

от цял свят.

In that moment, a few things occurred to me.

В онзи момент ми хрумнаха няколко неща.

One, technology was always at hand

Първо, технологията винаги беше подръка

for many young women like me.

за много млади жени като мен.

Two, like me, most young women

Второ, също като мен, повечето млади жени

hardly use it to express their views.

не го използват много, за да изразяват мненията си.

Three, I realized for the first time

Трето, осъзнах, че за първи път

that my voice mattered.

гласът ми придоби значение.

So in the months that followed,

И така през отминаващите месеци

I covered a trail of events in Bangalore

съобщих доста събития в Бангалор,

which had no space in the mainstream news.

които не намериха място в обикновените медии.

In Cubbon Park, which is a big park in Bangalore,

В парк Кубон, който е голям парк в Бангалор,

I gathered with over 100 others

събрах над 100 души,

when groups of young men came forward

където групи млади мъже дойдоха

to wear skirts to prove that clothing

и носеха поли, за да докажат, че

does not invite rape.

облеклото не е причина за изнасилване.

When I reported about these events,

Когато правех репортажа за събитията

I felt I had charge, I felt like I had a channel

почувствах, че имах задължение, че имах поле за изява,

to release all the emotions I had inside me.

за да изразя емоциите вътре в мен.

I attended the town hall march

Отидох на градския марш,

when students held up signs saying

където студенти държаха табели с надписи

"Kill them, hang them."

''Убийте ги, обесете ги.''

"You wouldn't do this to your mothers or sisters."

''Не бихте го причинили на майките и сестрите си.''

I went to a candlelight vigil

Отидох на бдение със свещи,

where citizens gathered together

където гражданите се събраха заедно,

to talk about the issue of sexual violence openly,

за да говорят открито за проблема със сексуалното насилие,

and I recorded a lot of blogs

и записах доста блогове

in response to how worrying the situation was

в отговор на това колко бе тревожна ситуацията

in India at that point.

в Индия в онзи момент.

["I am born with sisters and cousin who now live in cities and abroad but they never talk to me or complain about their daily difficulties like you say"]

['Израстнал съм със сестри и братовчедки, които живеят в градове и чужбина, но никога не са се оплаквали за някакви ежедневни трудности както ти казваш']

Now, the reactions confused me.

Реакциите ме объркаха

While supportive comments poured in from across the world,

Имаше много подкрепа чрез коментари от цял свят, но

as did vicious ones.

имаше и много гневни такива.

So some called me a hypocrite.

Някои ме наричаха лицемерка.

Some called me a victim, a rape apologist.

Някои ме наричаха жертва, защитник на изнасилванията.

Some even said I had a political motive.

Някои дори казаха, че имам политически мотив.

But this one comment kind of describes

Но този един коментар описва

what we are discussing here today.

за какво точно разговаряме тук днес.

But I was soon to learn that this was not all.

Но скоро след това щях да науча, че това не беше всичко.

As empowered as I felt

Колкото и силна да се чувствах

with the new liberty that this

с тази нова свобода, дадена ми

citizen journalism channel gave me,

от журналистическия канал,

I found myself in an unfamiliar situation.

аз се намерих в една непозната ситуация.

So sometime last August, I logged onto Facebook

Миналият август, влязох във Фейсбук

and I was looking through my news feed,

и разглеждах общата стена,

and I noticed there was a link

и забелязах, че има линк,

that was being shared by my friends.

който бе споделен от приятелите ми.

I clicked on the link; it led me back

Щракнах на линка; отведе ме

to a report uploaded by an American girl

до една статия, качена от американско момиче,

called Michaela Cross.

на име Микаела Крос.

The report was titled,

Статията бе озаглавена

"India: The story you never wanted to hear."

'Индия: Историята, която никога не искате да чувате.'

And in this report, she recounted her firsthand

И в този репортаж, тя описва своя опит,

account of facing sexual harassment in India.

сблъсквайки се със сексулния тормоз в Индия.

She wrote, "There is no way to prepare for the eyes,

Тя пише, 'Няма как да се подготвиш за очите,

the eyes that every day stared

очите, които зяпаха всеки ден

with such entitlement at my body,

с такова право върху тялото ми,

with no change of expression

с никаква промяна в погледа,

whether I met their gaze or not.

след като го засичах или не.

Walking to the fruit seller's or the tailor's,

Когато отивах да купувам плодове или до шивач,

I got stares so sharp

ме зяпаха толкова остро,

that they sliced away bits of me piece by piece."

че ме режеха парче по парче.'

She called India a traveler's heaven and a woman's hell.

Тя нарече Индия рай за пътешественика и ад за жените.

She said she was stalked, groped,

Тя каза, че е била преследвана, опипвана,

and masturbated at.

и мъже са мастурбирали пред нея.

Now, late that evening, the report went viral.

Така, в онази вечер, репортажът се разпространи масово.

It was on news channels across the world.

Беше в медиите из целия свят.

Everyone was discussing it.

Всички говореха за него.

It had over a million views,

Имаше повече от милион

a thousand comments and shares,

виждания, хиляда коментара и споделяния,

and I found myself witnessing

и се оказа, че съм присъствала

a very similar thing.

на доста подобна ситуация.

The media was caught in this vicious cycle

Медиите бяха попаднали в порочен кръг

of opinion and outburst

от мнения и изблици,

and no outcome whatsoever.

без абсолютно никакъв резултат.

So that night, as I sat wondering

И така онази нощ, както седях и се чудех

how I should respond,

как да отвърна,

I found myself filled with doubt.

се озовах пълна със съмнения.

You see, as a writer, I approached this issue

Виждате ли, като писателка, подходих към този проблем

as an observer,

като наблюдател,

as an Indian, I felt embarrassment and disbelief,

като индийка, почувствах срам и липса на вяра,

and as an activist, I looked at it as a defender of rights,

а като активист, погледнах на нещата като защитник на правата,

but as a citizen journalist,

но като граждански журналист,

I suddenly felt very vulnerable.

внезапно се почувствах много уязвима.

I mean, here she was, a young woman

Имам предвид, че, ето ме, млада жена,

who was using a channel to talk about

която използваше канал, за да

her experience just as I was,

говори за собствения си опит,

and yet I felt unsettled.

и все пак почувствах неспокойство.

You see, no one ever tells you

Разбирате ли, никой не ти казва,

that true empowerment comes from giving yourself

че истинското оправомощаване идва от това да си дадеш

the permission to think and act.

позволение да мислиш и да действаш.

Empowerment is often made to sound as if

Оправомощаването е често създадено да звучи като че

it's an ideal, it's a wonderful outcome.

ли е идеал, прекрасен краен резултат.

When we talk about empowerment, we often

Когато говорим за него, ние често

talk about giving people access to materials,

говорим за това да дадем на хората достъп до материали,

giving them access to tools.

и до инструменти.

But the thing is, empowerment is an emotion.

Но всъщност, увеличаването на правата е една емоция.

It's a feeling.

Тя е чувство.

The first step to empowerment

Първата стъпка до това оправомощаване

is to give yourself the authority,

е да дадем пълномощие на себе си,

the key to independent will,

ключът към независимата воля,

and for women everywhere,

и за жените навсякъде,

no matter who we are or where we come from,

независимо кои сме и от къде идваме,

that is the most difficult step.

това е най-трудната стъпка.

We fear the sound of our own voice,

Страхуваме се от собствените си гласове,

for it means admission, but it is this that gives us

защото означава признание, но това е, което ни дава

the power to change our environment.

силата да променим нашата обстановка.

Now in this situation where I was faced

Ситуацията, с която се бях сблъскала

with so many different kinds of realities,

бе с толкова много различни реалности,

I was unsure how to judge,

и не бях сигурна как да отсъдя,

because I didn't know what it would mean for me.

защото не знаех какво би означавало за мен.

I feared to judge because I didn't know what it would be

Страхувах се да осъждам, защото не знаех какво би било

if I didn't support the same view as this girl.

ако нямах същите виждания като това момиче.

I didn't know what it would mean for me

Не знаех какво би означавало

if I was challenging someone else's truth.

за мен ако поставях под съмнение мнението на някой друг.

But yet, it was simple.

Но също така беше просто.

I had to make a decision:

Трябваше да взема решение:

Should I speak up or should I stay quiet?

Дали да говоря или да си мълча?

So after a lot of thought,

И така след дълго размишляване,

I recorded a video blog in response,

записах видео блог в отговор,

and I told Michaela, well,

и казах на Микаела, че

there are different sides to India,

Индия има различни страни,

and I also tried to explain

и също се опитах да обясня,

that things would be okay

че нещата ще се наредят,

and I expressed my regret for what she had faced.

и изявих моето съжаление за това, което тя е преживяла.

And a few days later, I was invited to talk

И няколко дни по-късно, ме поканиха да говоря

on air with her,

по телевизията с нея,

and for the first time, I reached out to this girl

и за първи път, аз се докоснах до това момиче,

who I had never met, who was so far away,

което никога не бях срещала, и беше толкова далече,

but yet I felt so close to.

но същевременно почувствах като толкова близка.

Since this report came to light,

От както репортажът бе видян,

more young people than ever

повече млади хора като никога

were discussing sexual harassment on the campus,

разговаряха за сексуално насилие в университетите

and the university that Michaela belonged to

и този, в който учеше Микаела

gave her the assistance she needed.

й оказа помощта, от която тя се нуждаеше.

The university even took measures

Университетът дори взе мерки

to train its students to equip them

да обучи студентите си и да ги снабди

with the skills that they need

с уменията, които са им нужни

to confront challenges such as harassment,

да се изправят срещу предизвикателствата като тормоза

and for the first the time, I felt I wasn't alone.

и за първи път, аз почувствах, че не съм сама.

You see, if there's anything that I've learned

Виждате ли, ако има нещо, което съм научила

as an active citizen journalist

като активен граждански журналист

over the past few years,

през последните няколко години,

it is our dire lack as a society to actively find

е нашата потресаваща липса като общество

avenues where our voices can be heard.

да намираме начин, по който гласовете ни да бъдат чути.

We don't realize that when we are standing up,

Ние не осъзнаваме, че когато се изправяме и говорим,

we are not just standing up as individuals,

ние не го правим само като индивиди,

we are standing up for our communities,

но и представляваме общностите си,

our friends, our peers.

приятелите си, връстниците си.

Most of us say that women are denied their rights,

Повечето от нас казват, че достъпът до правата на жените им е отказан,

but the truth is, oftentimes,

но истината е друга, доста пъти

women deny themselves these rights.

жените сами си отказват достъп до тях.

In a recent survey in India,

В едно скорошно проучване в Индия,

95 percent of the women who work in I.T.,

95 процента от жените, работещи в идустрията с компютърни технологии,

aviation, hospitality and call centers,

авиацията, хотелиерството и кол центрове,

said they didn't feel safe returning home alone

казаха, че не се чувстват в безопасност, когато

after work in the late hours or in the evening.

се прибират сами след работа късно вечер.

In Bangalore, where I come from,

В Бангалор, от където съм,

this number is 85 percent.

този процент е 85.

In rural areas in India,

В селските райони на Индия,

if anything is to go by the recent

имайки предвид неотдавнашните

gang rapes in Badaun and acid attacks in Odisha

групови изнасилвания в Бадон и атаки с киселина в Одиша

and Aligarh are supposed to go by,

и Алигар, които са известни там,

we need to act really soon.

ние трябва да действаме много бързо.

Don't get me wrong,

Не ме разбирайте погрешно,

the challenges that women will face

предизвикателствата, с които жените ще се срещнат,

in telling their stories is real,

когато разказват техните истории, са реални,

but we need to start pursuing

но ние трябва да започнем да преследваме

and trying to identify mediums

и да се опитаме да определим фактори,

to participate in our system

които да участват в системата ни

and not just pursue the media blindly.

а не само да преследваме медиите без да се замисляме.

Today, more women than ever

Днес, повече жени от всякога

are standing up and questioning

се борят и поставят под въпрос

the government in India,

правителството в Индия,

and this is a result of that courage.

и това е резултат от тази смелост.

There is a sixfold increase in women

Шестократно са се увеличили жените, които

reporting harassment,

съобщават в полицията за тормоз,

and the government passed

и правителството прие

the Criminal Law (Amendment) Act in 2013

Закон за Наказателното Право (Поправка) през 2013

to protect women against sexual assault.

да защитава жените срещу сексуално насилие.

As I end this talk,

Преди да сложа край на тази тема,

I just want to say

искам само да кажа,

that I know a lot of us in this room have our secrets,

че знам, че много от нас в тази зала си имат своите тайни,

but let us speak up.

но нека проговорим.

Let us fight the shame and talk about it.

Нека се борим срещу срама и разговаряме.

It could be a platform, a community,

Може да е сцена, общност,

your loved one, whoever or whatever you choose,

вашият любим човек, който и каквото поискате,

but let us speak up.

но нека проговорим.

The truth is, the end to this problem

Истината е, че краят на този проблем

begins with us.

започва с нас.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)