Soon We'll Cure Diseases With a Cell, Not a Pill | Siddhartha Mukherjee | TED Talks

Translator: Hristina Petrova Reviewer: Darina Stoyanova

I want to talk to you about the future of medicine.

Искам да говоря за бъдещето на медицината.

But before I do that, I want to talk a little bit about the past.

Но преди това нека ви кажа малко за миналото.

Now, throughout much of the recent history of medicine,

През по-голямата част от съвременната история на медицината

we've thought about illness and treatment

мислехме за болестите и лечението

in terms of a profoundly simple model.

опирайки се на един много опростен модел.

In fact, the model is so simple

Моделът е толкова опростен,

that you could summarize it in six words:

че можем да го обобщим с шест думи:

have disease, take pill, kill something.

имате болести, взимате хапчета, убивате нещо.

Now, the reason for the dominance of this model

Причината този модел да е доминиращ

is of course the antibiotic revolution.

е антибиотичната революция.

Many of you might not know this, but we happen to be celebrating

Много от вас може би не знаят това, но празнуваме

the hundredth year of the introduction of antibiotics into the United States.

стотната година от въвеждането на антибиотиците в САЩ.

But what you do know

Но това, което знаете,

is that that introduction was nothing short of transformative.

е че това въвеждане е трансформирало разбиранията.

Here you had a chemical, either from the natural world

Имате химикал - с естествен природен произход

or artificially synthesized in the laboratory,

или изкуствено синтезиран в лабораторията -

and it would course through your body,

който ще премине през тялото Ви,

it would find its target,

ще намери целта си,

lock into its target --

ще я атакува -

a microbe or some part of a microbe --

микроб или част от микроб- и ще блокира модела

and then turn off a lock and a key

на структурно съответствие "ключ-ключалка"

with exquisite deftness, exquisite specificity.

(lock-and-key теория на Фишер) много умело и прецизно.

And you would end up taking a previously fatal, lethal disease --

Така болести, които преди са смятани за смъртоносни,

a pneumonia, syphilis, tuberculosis --

като например пневмония, сифилис, туберколоза,

and transforming that into a curable, or treatable illness.

стават лечими.

You have a pneumonia,

Имате пневмония,

you take penicillin,

you kill the microbe

взимате пеницилин,

убивате микробите

and you cure the disease.

и лекувате заболяването.

So seductive was this idea,

Тази идея е била толкова съблазнителна,

so potent the metaphor of lock and key

а метафората за механизма за отключване и за това да се убие нещо

and killing something,

that it really swept through biology.

толкова силна,

It was a transformation like no other.

че е разтърсила из основи биологията.

Трансформация като никоя друга.

And we've really spent the last 100 years

Прекарали сме последните 100 години

trying to replicate that model over and over again

опитвайки се да репликираме модела нееднократно

in noninfectious diseases,

с неинфекциозните болести,

in chronic diseases like diabetes and hypertension and heart disease.

с хроничните заболявания като диабет, хипертония и сърдечни болести.

And it's worked, but it's only worked partly.

Имали сме успех, но само частично.

Let me show you.

You know, if you take the entire universe

Нека ви покажа.

Ако разгледаме цялата съвкупност

of all chemical reactions in the human body,

от химични реакции в човешкото тяло,

every chemical reaction that your body is capable of,

всяка химична реакция, на която тялото Ви е способно,

most people think that that number is on the order of a million.

повечето хора си мислят, че е от порядъка на милион.

Let's call it a million.

And now you ask the question,

Да кажем, че е милион.

what number or fraction of reactions

А сега се питате

can actually be targeted

колко или каква част от реакциите

by the entire pharmacopoeia, all of medicinal chemistry?

всъщност могат да бъдат обект

на цялата фармакопея, цялата медицинска химия?

That number is 250.

Числото е 250.

The rest is chemical darkness.

Всичко останало е химична тъмнина.

In other words, 0.025 percent of all chemical reactions in your body

С други думи 0.025 % от всички химични реакции в тялото Ви

are actually targetable by this lock and key mechanism.

са обект на блокиране на "механизма на отключване lock-and-key".

You know, if you think about human physiology

Ако мислим за човешката физиология

as a vast global telephone network

като за огромна световна телефонна мрежа

with interacting nodes and interacting pieces,

с взаимодействащи си възли и части,

then all of our medicinal chemistry

то тогава цялата медицинска химия

is operating on one tiny corner

се осъществява в един малък ъгъл

at the edge, the outer edge, of that network.

на ръба, на външния ръб на тези мрежа.

It's like all of our pharmaceutical chemistry

Все едно цялата ни фармацевтична химия

is a pole operator in Wichita, Kansas

да бъде оператор в Уичита, Канзас,

who is tinkering with about 10 or 15 telephone lines.

който работи с 10 или 15 телефонни линии.

So what do we do about this idea?

Какво да направим относно тази идея?

What if we reorganized this approach?

Ами ако реорганизираме този подход?

In fact, it turns out that the natural world

Оказва се, че природният свят

gives us a sense of how one might think about illness

ни подсказва как можем да мислим за болестите

in a radically different way,

по радикално различен начин

rather than disease, medicine, target.

от този "заболяване-лекарство-обект".

In fact, the natural world is organized hierarchically upwards,

Всъщност природният свят е организиран йерархично отдолу нагоре,

not downwards, but upwards,

не отгоре надолу, а отдолу нагоре

and we begin with a self-regulating, semi-autonomous unit called a cell.

и започваме със саморегулираща се полуавтономна единица, наречена клетка.

These self-regulating, semi-autonomous units

От тези саморегулиращи се полуавтономни единици

give rise to self-regulating, semi-autonomous units called organs,

се създават саморегулиращи се полуавтономни единици, наречени органи,

and these organs coalesce to form things called humans,

а тези органи се съединяват, за да образуват неща,

наречени хора и тези организми живеят в околна среда,

and these organisms ultimately live in environments,

which are partly self-regulating and partly semi-autonomous.

която е частично саморегулираща се и частично полуавтономна.

What's nice about this scheme, this hierarchical scheme

Това, което е хубаво за тази схема, тази йерархична схема,

building upwards rather than downwards,

построена отдолу нагоре, а не отгоре надолу,

is that it allows us to think about illness as well

е че ни позволява да мислим и за болестта

in a somewhat different way.

по един различен начин.

Take a disease like cancer.

Да вземем едно заболяване като рака.

Since the 1950s,

От 50-те години на XX век

we've tried rather desperately to apply this lock and key model to cancer.

правим отчаяни опити да приложим механизма "ключ-ключалка" за рака.

We've tried to kill cells

Опитваме се да убием клетки

using a variety of chemotherapies or targeted therapies,

чрез най-разнообразни химиотерапии или таргетирани терапии

and as most of us know, that's worked.

и както повечето от нас знаят, имаме успех

It's worked for diseases like leukemia.

по отношение на заболявания

It's worked for some forms of breast cancer,

като левкемия, някои форми на рака на гърдата,

but eventually you run to the ceiling of that approach.

но в крайна сметка се стига до прага на този подход.

And it's only in the last 10 years or so

Едва в последните десетина година

that we've begun to think about using the immune system,

започнахме да мислим как да използваме имунната система,

remembering that in fact the cancer cell doesn't grow in a vacuum.

запомняйки че раковите клетки не растат във вакуум,

It actually grows in a human organism.

а в човешки организъм.

And could you use the organismal capacity,

Защо да не използваме способностите на организма,

the fact that human beings have an immune system, to attack cancer?

фактът, че хората имат имунна система, за да атакуваме рака?

In fact, it's led to the some of the most spectacular new medicines in cancer.

На тази база идват някои от най-добрите нови лекарства за лечение на рака.

And finally there's the level of the environment, isn't there?

Най-накрая идва и околната среда.

You know, we don't think of cancer as altering the environment.

Не мислим за рака като за промяна на околната среда.

But let me give you an example of a profoundly carcinogenic environment.

Нека ви дам пример за една изключително карценогенна среда.

It's called a prison.

Казва се затвор.

You take loneliness, you take depression, you take confinement,

Вземете самотата, депресията, периода на затваряне

and you add to that,

и прибавете

rolled up in a little white sheet of paper,

завит в малък бял лист хартия

one of the most potent neurostimulants that we know, called nicotine,

един от най-силните невростимуланти, който познаваме, никотина,

and you add to that one of the most potent addictive substances that you know,

прибавете едно от най-силните вещества на зависимост, които познавате

and you have a pro-carcinogenic environment.

и имате прокарценогенна среда.

But you can have anti-carcinogenic environments too.

Но може да има и антикарценогенна среда.

Има опити да се създаде благоприятна среда,

There are attempts to create milieus,

change the hormonal milieu for breast cancer, for instance.

да се промени хормоналния баланс за рака на гърдата, например.

We're trying to change the metabolic milieu for other forms of cancer.

Опитваме се да променим метаболния баланс за други форми на рака.

Or take another disease, like depression.

Вземете друго заболяване - депресията.

Again, working upwards,

Тръгвайки пак отдолу нагоре

since the 1960s and 1970s, we've tried, again, desperately

от 60-те и 70-те години на XX век отчаяно се опитваме

to turn off molecules that operate between nerve cells --

да изключим молекули, които функционират между нервните клетки -

serotonin, dopamine --

серотонин, допамин -

and tried to cure depression that way,

така се опитваме да я лекуваме

and that's worked, but then that reached the limit.

и сме имали успех, но методът стигна своя праг.

And we now know that what you really probably need to do

Сега знаем, че това, което трябва да направим,

is to change the physiology of the organ, the brain,

е да променим физиологията на органа, на мозъка,

rewire it, remodel it,

да го пренастроим, премоделираме.

and that, of course, we know study upon study has shown

Сега знаем от многобройни изследвания,

that talk therapy does exactly that,

че речевата терапия прави точно това -

and study upon study has shown that talk therapy

те показват, че речевата терапия

combined with medicines, pills,

е много по-ефикасна в комбинация с лекарства

really is much more effective than either one alone.

отколкото са двете средства взети поотделно.

Can we imagine a more immersive environment that will change depression?

Можем ли да си представим по-имерсионна среда, която ще промени депресията?

Can you lock out the signals that elicit depression?

Можем ли да изключим сигналите, които предизвикват депресия,

Again, moving upwards along this hierarchical chain of organization.

придвижвайки се отново нагоре по йерархичната верига?

What's really at stake perhaps here

Може би това, което е от значение,

is not the medicine itself but a metaphor.

е не лекарството, а метафората.

Rather than killing something,

Вместо да убием нещо -

in the case of the great chronic degenerative diseases --

в случая на главните хронични дегенеративни заболявания като

kidney failure, diabetes, hypertension, osteoarthritis --

бъбречна недостатъчност, диабет, хипертония, остеоартрит -

maybe what we really need to do is change the metaphor to growing something.

да променим метафората - да култивираме нещо.

And that's the key, perhaps,

Може би това е ключа

to reframing our thinking about medicine.

към преосмислянето на медицината.

Now, this idea of changing,

Тази идея за промяна,

of creating a perceptual shift, as it were,

за създаване на перцептуална промяна,

came home to me to roost in a very personal manner about 10 years ago.

ме осени по повод на личен въпрос преди 10 години.

About 10 years ago -- I've been a runner most of my life --

Преди 10 години - аз винаги съм обичал да тичам -

I went for a run, a Saturday morning run,

излязох да тичам, една съботна сутрин,

върнах се и когато се събудих не можех да се движа.

I came back and woke up and I basically couldn't move.

My right knee was swollen up,

Дясното ми коляно бе подуто

and you could hear that ominous crunch of bone against bone.

и се чуваше ужасяващо тракане на кости една в друга.

And one of the perks of being a physician is that you get to order your own MRIs.

Едно от предимствата да си лекар е че можеш да поръчаш собствените си МРТ.

And I had an MRI the next week, and it looked like that.

Направих си МРТ следващата седмица и изглеждаше така.

Essentially, the meniscus of cartilage that is between bone

В общи линии менискусът на хрущяла, който е между костите,

had been completely torn and the bone itself had been shattered.

бе напълно разкъсан и самата кост бе разпокъсана.

Now, if you're looking at me and feeling sorry,

Ако ме гледате със съжаление,

let me tell you a few facts.

нека ви кажа някои факти.

If I was to take an MRI of every person in this audience,

Ако направя МРТ на всеки в залата,

60 percent of you would show signs

60 % от вас ще имат признаци на

of bone degeneration and cartilage degeneration like this.

костна дегенерация и хрущялна дегенерация като тази.

85 percent of all women by the age of 70

85 % от всички жени на 70 години

would show moderate to severe cartilage degeneration.

ще покажат признаци на умерена до изострена хрущялна дегенерация.

50 to 60 percent of the men in this audience

От 50 до 60 % от мъжете в тази зала

would also have such signs.

ще имат такива признаци.

So this is a very common disease.

Това е много често заболяване.

Well, the second perk of being a physician

Второто предимство на това да си лекар,

is that you can get to experiment on your own ailments.

е че можеш да експериментираш със собствените си болести.

So about 10 years ago we began,

Преди 10 години

we brought this process into the laboratory,

започнахме процеса в лабораторията

and we began to do simple experiments,

и започнахме с обикновени експерименти,

mechanically trying to fix this degeneration.

опитвайки се механично да поправим тази дегенерация.

We tried to inject chemicals into the knee spaces of animals

Опитахме се да инжектираме химикали в колянната област на животни,

to try to reverse cartilage degeneration,

за да се опитаме да забавим хрущялната дегенерация,

and to put a short summary on a very long and painful process,

и за да направим кратко обобщение на един много дълъг и болезнен процес

essentially it came to naught.

- всъщност не се получи.

Nothing happened.

Нищо не се случи.

And then about seven years ago, we had a research student from Australia.

И ето че преди седем години имахме студент от Австралия.

The nice thing about Australians

Хубавото нещо на австралийците

is that they're habitually used to looking at the world upside down.

е че те обикновено гледат света наопаки.

(Laughter)

(Смях)

And so Dan suggested to me, "You know, maybe it isn't a mechanical problem.

И така Дан ми предложи: "Знаеш ли, може би проблемът не е механичен.

Maybe it isn't a chemical problem. Maybe it's a stem cell problem."

Може би е химически. Може би е проблем на стволовите клетки."

С други думи той имаше две хипотези.

In other words, he had two hypotheses.

Number one, there is such a thing as a skeletal stem cell --

Първата е, че има такова нещо като мезенхимна стволова клетка -

a skeletal stem cell that builds up the entire vertebrate skeleton,

мезенхимна стволова клетка, която изгражда целия гръбначен скелет,

bone, cartilage and the fibrous elements of skeleton,

костите, хрущялите и влакнестите елементи на скелета,

just like there's a stem cell in blood,

също както има стволови клетки в кръвта,

just like there's a stem cell in the nervous system.

също както има стволови клетки в нервната система.

And two, that maybe that, the degeneration or dysfunction of this stem cell

И втората е, че може би дегенерацията или дисфункцията на тази клетка

is what's causing osteochondral arthritis, a very common ailment.

е това, което причинява остеохондрален артрит, много често срещано заболяване.

So really the question was, were we looking for a pill

Така че въпросът наистина беше лекарство ли търсим,

when we should have really been looking for a cell.

когато би трябвало да търсим клетка.

So we switched our models,

Така че променихме модела

and now we began to look for skeletal stem cells.

и започнахме да търсим мезенхимни стволови клетки.

And to cut again a long story short,

Накратко,

about five years ago, we found these cells.

преди пет години намерихме такива.

They live inside the skeleton.

Те живеят в скелета.

Here's a schematic and then a real photograph of one of them.

Ето една схематична и една истинска снимка на една от тях.

The white stuff is bone,

Бялото нещо е кост,

and these red columns that you see and the yellow cells

а тези червени колони, които виждате и жълтите клетки

are cells that have arisen from one single skeletal stem cell --

са клетки, които са се появили от една мезенхимна стволова клетка -

columns of cartilage, columns of bone coming out of a single cell.

колони от хрущял, колони от кости излизащи от единствена клетка.

These cells are fascinating. They have four properties.

Тези клетки са изключителни. Те имат четири свойства.

Number one is that they live where they're expected to live.

Първото е, че живеят там, където се очаква да живеят.

They live just underneath the surface of the bone,

Те живеят точно под повърхността на костта,

underneath cartilage.

под хрущяла.

You know, in biology, it's location, location, location.

Знаете, че важното в биологията е локация, локация, локация.

And they move into the appropriate areas and form bone and cartilage.

Те се движат към съответните зони и образуват кости и хрущял.

That's one.

Here's an interesting property.

Това е първото.

You can take them out of the vertebrate skeleton,

Ето едно интересно свойство.

you can culture them in petri dishes in the laboratory,

Можете да ги извлечете от гръбначния скелет,

да ги култивирате в чинии Петри в лабораторията

and they are dying to form cartilage.

Remember how we couldn't form cartilage for love or money?

и те са готови да образуват хрущял.

Не може да образуваме хрущял с любов или пари.

These cells are dying to form cartilage.

Е, тези клетки си умират да образуват хрущял.

They form their own furls of cartilage around themselves.

Образуват собствени слоеве от хрущял около себе си.

They're also, number three,

Третото свойство е,

the most efficient repairers of fractures that we've ever encountered.

че са най-ефикасните техници на счупвания, които сме срещали.

This is a little bone, a mouse bone that we fractured

Това е малка кост, кост на мишка, която счупихме

and then let it heal by itself.

и оставихме да заздравее сама.

These stem cells have come in and repaired, in yellow, the bone,

Тези стволови клетки са се намесили и са поправили костта - в жълто,

in white, the cartilage, almost completely.

хрущяла - в бяло, почти изцяло.

So much so that if you label them with a fluorescent dye

До такава степен, че ако им сложите флуоресцентна боя,

you can see them like some kind of peculiar cellular glue

може да ги видите като особено клетъчно лепило

coming into the area of a fracture,

в зоната на една фрактура,

fixing it locally and then stopping their work.

поправяйки я локално и спирайки работата им.

Now, the fourth one is the most ominous,

Четвъртото е най-тревожното,

and that is that their numbers decline precipitously,

и то е, че броят им намалява значително,

precipitously, tenfold, fiftyfold, as you age.

десетократно, петдесетократно с възрастта.

And so what had happened, really,

Така че това, което наистина се е случило,

is that we found ourselves in a perceptual shift.

е че сме направили перцептуална промяна.

We had gone hunting for pills

Ние сме търсели лекарства,

but we ended up finding theories.

а сме намерили теории.

And in some ways

В някакъв смисъл

we had hooked ourselves back onto this idea:

сме се върнали обратно към идеята -

cells, organisms, environments,

клетки, организми, среди,

because we were now thinking about bone stem cells,

защото ние мислехме за костни стволови клетки,

we were thinking about arthritis in terms of a cellular disease.

за артрита като клетъчно заболяване.

And then the next question was, are there organs?

И следващият въпрос беше има ли органи?

Can you build this as an organ outside the body?

Може ли да се създадат като орган извън тялото?

Can you implant cartilage into areas of trauma?

Може ли да се имлантира хрущяла в областите на травмата?

And perhaps most interestingly,

И може би най-интересното,

can you ascend right up and create environments?

може ли да се качим по-нагоре и да създадем среди?

You know, we know that exercise remodels bone,

Знаем, че упражненията премоделират костите,

but come on, none of us is going to exercise.

но нека да си признаем, че никой няма да спортува.

So could you imagine ways of passively loading and unloading bone

Представяте ли си начини за пасивно прикачване и отстраняване на кости,

so that you can recreate or regenerate degenerating cartilage?

така че да прекултивирате или възстановите дегенериралия хрущял?

And perhaps more interesting, and more importantly,

И може би още по-важен и интересен въпрос -

the question is, can you apply this model more globally outside medicine?

можем ли да приложим този модел по-общо извън медицината?

Както вече казах, залогът е не да се убие нещо,

What's at stake, as I said before, is not killing something,

but growing something.

а да се култивира нещо.

And it raises a series of, I think, some of the most interesting questions

Мисля, че тази перспектива повдига някои от най-интересните въпроси

about how we think about medicine in the future.

за това как да мислим за медицината в бъдещето.

Could your medicine be a cell and not a pill?

Може ли Вашето лечение да бъде клетка, а не лекарство?

How would we grow these cells?

Как бихме могли да култивираме тези клетки?

What we would we do to stop the malignant growth of these cells?

Как да спрем разрастването на злокачествените клетки?

Чували сме за тези проблеми за предизвикан растеж.

We heard about the problems of unleashing growth.

Could we implant suicide genes into these cells

Можем ли да присадим гени самоубийци в тези клетки,

to stop them from growing?

за да спрем разрастването им?

Could your medicine be an organ that's created outside the body

Може ли лечението Ви да бъде орган създаден извън тялото,

and then implanted into the body?

който след това да се присади там?

Could that stop some of the degeneration?

Може ли така да спрем дегенерацията?

What if the organ needed to have memory?

Ами ако един орган трябва да има памет?

In cases of diseases of the nervous system some of those organs had memory.

При заболявания на нервната система някои от органите имаха памет.

How could we implant those memories back in?

Можем ли да реимплантираме тази памет?

Could we store these organs?

Можем ли да съхраняваме тези органи?

Would each organ have to be developed for an individual human being

Трябва ли всеки орган да се създаде за всеки човек индивидуално

and put back?

и да се реимплантира?

And perhaps most puzzlingly,

И вероятно най-озадачаващият въпрос -

could your medicine be an environment?

може ли лечението Ви да бъде среда?

Може ли да патентовате среда?

Could you patent an environment?

You know, in every culture,

Знаете, че средата присъства във всяка култура,

shamans have been using environments as medicines.

шаманите са използвали средата като лекарство.

Could we imagine that for our future?

Можем ли да си представим това за бъдещето си?

I've talked a lot about models. I began this talk with models.

Говорих много за модели. Започнах този разговор с модели.

So let me end with some thoughts about model building.

Нека да завърша с някои мисли за изграждането на модели.

That's what we do as scientists.

Това е, което правим като учени.

You know, when an architect builds a model,

Знаете, че когато един архитект изгражда модел,

he or she is trying to show you a world in miniature.

той или тя се опитва да ви покаже един свят в макет.

But when a scientist is building a model,

Но когато един учен изгражда модел,

he or she is trying to show you the world in metaphor.

той или тя се опитва да ви покаже света в метафора.

He or she is trying to create a new way of seeing.

Той или тя се опитва да създаде нов начин на виждане.

The former is a scale shift. The latter is a perceptual shift.

Първата промяна е промяна в мащаба, втората е промяна във възприятието.

Now, antibiotics created such a perceptual shift

Антибиотиците създадоха такава промяна във възприятието

in our way of thinking about medicine that it really colored, distorted,

в нашия начин на мислене за медицината, че наистина объркаха много успешно

very successfully, the way we've thought about medicine for the last hundred years.

начинът по който мислим за медицината в последните 100 години.

But we need new models to think about medicine in the future.

Но ние имаме нужда от нови модели, за да мислим за медицината в бъдещето.

That's what's at stake.

Това е залогът.

You know, there's a popular trope out there

Знаете, че има едно клише, че

that the reason we haven't had the transformative impact

причината, поради която не сме имали трансформационна промяна

on the treatment of illness

на лечение на болестите,

is because we don't have powerful-enough drugs,

е защото нямаме достатъчно ефикасни лекарства

and that's partly true.

и това е частично вярно.

But perhaps the real reason is

Но истинската причина може би е,

that we don't have powerful-enough ways of thinking about medicines.

че нямаме достатъчно ефикасни начини на мислене за лекарствата.

It's certainly true that

Определено е вярно,

it would be lovely to have new medicines.

че би било прекрасно да имаме нови лекарства.

But perhaps what's really at stake are three more intangible M's:

Но вероятно това, от което наистина имаме нужда,

са три неосезаеми "М" - механизми, модели, метафори.

mechanisms, models, metaphors.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: I really like this metaphor.

Крис Андерсън: Наистина харевам тази метафора.

How does it link in?

Как се вписва?

There's a lot of talk in technologyland

В сферата на технологиите се говори много

about the personalization of medicine,

за персонализираната медицина,

that we have all this data and that medical treatments of the future

че имаме всички тези данни и че бъдещите лечения

ще бъдат конкретно за Вас, за Вашия геном, Вашия настоящ контекст.

will be for you specifically, your genome, your current context.

Does that apply to this model you've got here?

Това отнася ли се за модела, който описахте?

Siddhartha Mukherjee: It's a very interesting question.

Сидхарта Мукърджи: Много интересен въпрос.

Досега сме мислели за персонализираната медицина

We've thought about personalization of medicine

very much in terms of genomics.

до голяма степен в границите на геномиката.

That's because the gene is such a dominant metaphor,

Това е така, защото генът е доминираща метафора -

again, to use that same word, in medicine today,

използвам отново тази дума - в съвременната медицина,

до такава степен, че мислим, че геномът ще доведе до персонализацията.

that we think the genome will drive the personalization of medicine.

But of course the genome is just the bottom

Но геномът, разбира се, е само дъното

of a long chain of being, as it were.

от една дълга верига на съществуване, така да се каже.

That chain of being, really the first organized unit of that, is the cell.

Първата организирана единица от тази верига е клетката.

So, if we are really going to deliver in medicine in this way,

Ако трябва да лекуваме по този начин,

we have to think of personalizing cellular therapies,

трябва да мислим за персонализирани клетъчни терапии,

and then personalizing organ or organismal therapies,

органни терапии

and ultimately personalizing immersion therapies for the environment.

и накрая за имерсионни терапии в дадена среда.

So I think at every stage, you know --

Мисля, че на всеки етап -

there's that metaphor, there's turtles all the way.

като в метафората "Има костенурки по целия път"

Well, in this, there's personalization all the way.

- в медицината има персонализация по целия път.

CA: So when you say medicine could be a cell

КА: Когато казвате, че лекарството може да е клетка,

and not a pill,

а не хапче,

you're talking about potentially your own cells.

говорите потенциално за собствени клетки.

SM: Absolutely. CA: So converted to stem cells,

СМ: Точно така. КА: Стволови клетки,

perhaps tested against all kinds of drugs or something, and prepared.

може би използвани за тестване на всякакви лекарства и подготвени.

SM: And there's no perhaps. This is what we're doing.

СМ: Няма "може би". Точно това правим.

This is what's happening, and in fact, we're slowly moving,

Това се случва и всъщност бавно се придвижваме

not away from genomics, but incorporating genomics

не отдалечавайки се от геномиката, а интегрирайки я

into what we call multi-order, semi-autonomous, self-regulating systems,

в това, което наричаме многопластови, полу-автономни, саморегулиращи се системи

like cells, like organs, like environments.

като клетки, органи и среди.

CA: Thank you so much.

КА: Много Ви благодаря.

SM: Pleasure. Thanks.

СМ: За мен беше удоволствие. Благодаря.