Chris Abani on the stories of Africa

Translator: MaYoMo com Reviewer: Mihail Stoychev

My search is always to find ways to chronicle,

Моето търсене винаги е насочено към откриване на начини за хроникиране,

to share and to document stories about people, just everyday people.

за споделяне и документиране на истории за хора, просто обикновени хора.

Stories that offer transformation, that lean into transcendence,

Истории, които предлагат преобразяване, които клонят към трансцеденталност,

but that are never sentimental,

но никога не са сантиментални,

that never look away from the darkest things about us.

които никога не отклоняват поглед от най-тъмните неща в нас.

Because I really believe that we're never more beautiful

Защото наистина вярвам, че никога не сме по-красиви,

than when we're most ugly.

отколкото когато сме най-грозни.

Because that's really the moment we really know what we're made of.

Защото това всъщност е моментът, когато наистина разбираме от какво сме направени.

As Chris said, I grew up in Nigeria

Както каза Крис, аз израснах в Нигерия

with a whole generation -- in the '80s --

с едно цяло поколение... през 80-те години...

of students who were protesting a military dictatorship, which has finally ended.

от студенти, които протестираха срещу военна диктатура, която най-сетне бе приключила.

So it wasn't just me, there was a whole generation of us.

Така че не бях само аз, бяхме цяло поколение.

But what I've come to learn

Но онова, което научих,

is that the world is never saved in grand messianic gestures,

е, че светът никога не е спасяван от величествени месиански жестове,

but in the simple accumulation of gentle, soft, almost invisible acts of compassion,

а от простото натрупване на нежни, меки, почти невидими актове на състрадание,

everyday acts of compassion.

ежедневни актове на състрадание.

In South Africa, they have a phrase called Ubuntu.

В Южна Африка имат един израз, убунту.

Ubuntu comes out of a philosophy that says,

Убунто произхожда от една филсофия, според която

the only way for me to be human is for you to reflect

единственият начин аз да съм човечен

my humanity back at me.

е ти да отразяваш моята човечност обратно към мен.

But if you're like me, my humanity is more like a window.

Но ако си като мен, моята човечност е повече като прозорец,

I don't really see it, I don't pay attention to it

аз всъщност не я виждам, не й обръщам внимание,

until there's, you know, like a bug that's dead on the window.

докато има, разбирате ли, като мъртва буболечка на прозореца.

Then suddenly I see it, and usually, it's never good.

После изведнъж я виждам, и обикновено никога не е добре.

It's usually when I'm cussing in traffic

Обикновено е, докато ругая в задръстване

at someone who is trying to drive their car and drink coffee

някого, който се опитва да кара колата си и да пие кафе,

and send emails and make notes.

да праща имейли и да си води бележки.

So what Ubuntu really says

Онова, което всъщност казва убунту,

is that there is no way for us to be human without other people.

е, че няма начин да бъдем човечни без други хора.

It's really very simple, but really very complicated.

Наистина е много просто, но всъщност е много сложно.

So, I thought I should start with some stories.

Затова мислех да започна с няколко истории.

I should tell you some stories about remarkable people,

Трябва да ви разкажа няколко истории за забележителни хора,

so I thought I'd start with my mother.

затова реших да започна с майка си.

(Laughter)

(Смях)

And she was dark, too.

Тя също беше тъмнокожа.

My mother was English.

Майка ми беше англичанка.

My parents met in Oxford in the '50s,

Родителите ми се срещнали в Оксфорд през 50-те,

and my mother moved to Nigeria and lived there.

майка ми се преместила в Нигерия и живяла там.

She was five foot two, very feisty and very English.

Беше висока пет фута и два инча, много темпераментна и много англичанка.

This is how English my mother is -- or was, she just passed.

Ето колко англичанка е майка ми... или беше, тя тъкмо почина.

She came out to California, to Los Angeles, to visit me,

Дойде в Калифорния, в Лос Анжелис, да ме посети

and we went to Malibu, which she thought was very disappointing.

и отидохме в Малибу, което според нея беше много разочароващо.

(Laughter)

(Смях)

And then we went to a fish restaurant,

А после отидохме в един рибен ресторант,

and we had Chad, the surfer dude, serving us,

сервираше ни сърфистът Чад,

and he came up and my mother said,

той дойде, а майка ми попита:

"Do you have any specials, young man?"

"Имате ли някакви специалитети, младежо?"

And Chad says, "Sure, like, we have this, like, salmon,

А Чад казва: "Разбира се, някакси, имаме някаква сьомга,

that's, like, rolled in this, like, wasabi, like, crust.

увита в една такава коричка, някакво уадаби.

It's totally rad."

Тотално рад е."

And my mother turned to me and said,

А майка ми се обърна към мен и попита:

"What language is he speaking?"

"Той на какъв език говори?"

(Laughter)

(Смях)

I said, "English, mum."

Отвърнах: "Английски, мамо."

And she shook her head and said,

А тя поклати глава и каза:

"Oh, these Americans. We gave them a language,

"О, тия американци, дадохме им език.

why don't they use it?"

Защо не го използват?"

(Laughter)

(Смях)

So, this woman, who converted from the Church of England

И така - тази жена, която сменила англиканската си вяра

to Catholicism when she married my father --

и приела католицизма, когато се омъжила за баща ми...

and there's no one more rabid than a Catholic convert --

а никой не е по-ревностен от новопокръстен католик...

decided to teach in the rural areas in Nigeria,

реши да преподава в селските райони на Нигерия,

particularly among Igbo women,

особено сред жените игбо,

the Billings ovulation method,

метода за овулация "Билингс" -

which was the only approved birth control by the Catholic Church.

единственото средство за контрол на раждаемостта, одобрено от католическата църква.

But her Igbo wasn't too good.

Но нейният език игбо не беше особено добър.

So she took me along to translate.

Затова ме взе със себе си за преводач.

I was seven.

Бях седемгодишен.

(Laughter)

(Смях)

So, here are these women,

И ето ги тези жени,

who never discuss their period with their husbands,

които никога не обсъждат цикъла си със своите съпрузи,

and here I am telling them, "Well, how often do you get your period?"

а аз ги питам: "Е, колко често ви идва цикълът?"

(Laughter)

(Смях)

And, "Do you notice any discharges?"

А забелязвате ли някакви течения?

(Laughter)

(Смях)

And, "How swollen is your vulva?"

А доколко набъбнала е вулвата ви?

(Laughter)

(Смях)

She never would have thought of herself as a feminist,

Майка ми за нищо на света не би се смятала за феминистка,

my mother, but she always used to say,

но винаги казваше:

"Anything a man can do, I can fix."

"Каквото и да направи един мъж, мога да го оправя."

(Applause)

(Аплодисменти)

And when my father complained about this situation,

А когато баща ми се оплакваше от тази ситуация,

where she's taking a seven-year-old boy

при която тя води седемгодишно момче

to teach this birth control, you know,

на обучение по контрол за раждаемостта, знаете ли,

he used to say, "Oh, you're turning him into --

той казваше: "О, ти го превръщаш в...

you're teaching him how to be a woman."

учиш го как да бъде жена."

My mother said, "Someone has to."

А майка ми отвръщаше: "Някой трябва да го стори."

(Laughter)

(Смях)

This woman -- during the Biafran war,

Тази жена... по време на Биафранската война,

we were caught in the war.

бяхме посред войната.

It was my mother with five little children.

Майка ми беше с пет малки деца.

It takes her one year, through refugee camp after refugee camp,

Отнема й една година, през бежански лагер след бежански лагер,

to make her way to an airstrip where we can fly out of the country.

да стигне до временно летище, откъдето да можем да излетим и да напуснем страната.

At every single refugee camp, she has to face off soldiers

Във всеки бежански лагер трябвало да се разправя с войници,

who want to take my elder brother Mark, who was nine,

които искали да вземат по-големия ми брат Марк, тогава деветгодишен,

and make him a boy soldier.

и да го превърнат в момче-войник.

Can you imagine this five-foot-two woman,

Можете ли да си представите тази жена, висока пет фута и два инча,

standing up to men with guns who want to kill us?

да се опълчва на въоръжени мъже, които искат да ни убият?

All through that one year,

През цялата тази година

my mother never cried one time, not once.

майка ми не плака нито един път, нито веднъж.

But when we were in Lisbon, in the airport,

Но когато бяхме в Лисабон, на летището,

about to fly to England,

на път да отлетим за Англия,

this woman saw my mother wearing this dress,

една жена видя майка ми, облечена в тази рокля,

which had been washed so many times it was basically see through,

прана толкова пъти, че нпараво беше прозрачна,

with five really hungry-looking kids,

с пет наистина гладни на вид деца,

came over and asked her what had happened.

дошла и я попитала какво се е случило.

And she told this woman.

Тя разказала на жената.

And so this woman emptied out her suitcase

А жената изпразнила куфара си

and gave all of her clothes to my mother, and to us,

и дала всичките си дрехи на майка ми и на нас

and the toys of her kids, who didn't like that very much, but --

и играчките на своите деца, на които това не им хареса особено, но...

(Laughter) --

(Смях)

that was the only time she cried.

Това беше единственият път, когато тя се разплака.

And I remember years later, I was writing about my mother,

Помня как години по-късно писах на майка си

and I asked her, "Why did you cry then?"

и я попитах: "Защо се разплака тогава?"

And she said, "You know, you can steel your heart

А тя отвърна: "Знаеш ли, може да втвърдиш сърцето си

against any kind of trouble, any kind of horror.

срещу всяка беда, всеки ужас.

But the simple act of kindness from a complete stranger

Но проявена от напълно непознат човек доброта

will unstitch you."

ще те извади от равновесие."

The old women in my father's village, after this war had happened,

Стариците в селото на баща ми, след като се случи тази война,

memorized the names of every dead person,

запаметиха имената на всички мъртви хора

and they would sing these dirges, made up of these names.

и пееха погребални песни, съставени от тези имена.

Dirges so melancholic that they would scorch you.

Толкова меланхолични песни, че направо те изгаряха.

And they would sing them only when they planted the rice,

И ги пееха само когато сееха ориза,

as though they were seeding the hearts of the dead

като че ли засяваха сърцата на мъртвите

into the rice.

в ориза.

But when it came for harvest time,

А когато идваше време за жътва,

they would sing these joyful songs,

пееха радостни песни,

that were made up of the names of every child

съставени от имената на всяко дете,

who had been born that year.

родено през онази година

And then the next planting season, when they sang the dirge,

А после, през следващия сезон за сеене, когато пееха погребалната песен,

they would remove as many names of the dead

махаха толкова имена на мъртви,

that equaled as many people that were born.

колкото хора са се родили.

And in this way, these women enacted a lot of transformation,

По този начин тези жени извършваха голямо преобразяване,

beautiful transformation.

прекрасно преобразяване.

Did you know, that before the genocide in Rwanda,

Знаете ли, че преди геноцида в Руанда

the word for rape and the word for marriage

думата за изнасилване и думата за брак

was the same one?

беше една и съща?

But today, women are rebuilding Rwanda.

Но днес жени изграждат отново Руанда.

Did you also know that after apartheid,

Знаете ли също, че след апартейда,

when the new government went into the parliament houses,

когато новото правителство влязло в сградите на парламента,

there were no female toilets in the building?

в сградата нямало дамски тоалетни?

Which would seem to suggest that apartheid

Което, изглежда, предполагало, че апартейдът

was entirely the business of men.

е бил изцяло работа на мъже.

All of this to say, that despite the horror, and despite the death,

Всичко това ще рече, че въпреки ужаса и въпреки смъртта

women are never really counted.

жените всъщност никога не ги броят.

Their humanity never seems to matter very much to us.

Тяхната човечност като че ли никога не значи кой знае колко за нас.

When I was growing up in Nigeria --

Когато растях в Нигерия...

and I shouldn't say Nigeria, because that's too general,

не трябва да казвам Нигерия, защото това е твърде общо,

but in Afikpo, the Igbo part of the country where I'm from --

а в Урнобо - частта игбо от страната, откъдето съм аз,

there were always rites of passage for young men.

винаги имаше ритуали за минаване от младите мъже.

Men were taught to be men in the ways in which we are not women,

Учеха мъжете да бъдат мъже по начини, по които ние не сме жени,

that's essentially what it is.

така е по същество.

And a lot of rituals involved killing, killing little animals,

А много ритуали включваха убиване, убиване на малки животни,

progressing along, so when I turned 13 --

което продължаваше, така че, като навърших 13 години...

and, I mean, it made sense, it was an agrarian community,

искам да кажа, имаше смисъл, беше аграрна общност,

somebody had to kill the animals,

някой трябваше да убива животните,

there was no Whole Foods you could go and get kangaroo steak at --

нямаше "Хол фуудс", откъдето да отидеш да си купиш пържола от кенгуру в...

so when I turned 13, it was my turn now to kill a goat.

и така, като станах на 13, вече беше мой ред да убия коза.

And I was this weird, sensitive kid, who couldn't really do it,

А аз бях едно странно, чувствително дете, което всъщност не можеше да го направи,

but I had to do it.

но трябваше да го направя.

And I was supposed to do this alone.

И трябваше да го извърша сам.

But a friend of mine, called Emmanuel,

Но един мой приятел на име Емануел,

who was significantly older than me,

значително по-голям от мен,

who'd been a boy soldier during the Biafran war,

който беше момче-войник по време на Биафранската война,

decided to come with me.

реши да дойде с мен.

Which sort of made me feel good,

Което ми беше някак приятно,

because he'd seen a lot of things.

защото той беше видял много.

Now, when I was growing up, he used to tell me

Докато растях, той ми разказваше

stories about how he used to bayonet people,

истории за това как пронизвал хора с щик

and their intestines would fall out, but they would keep running.

и вътрешностите им изпадали, но те продължавали да тичат.

So, this guy comes with me.

И така, този тип идва с мен.

And I don't know if you've ever heard a goat, or seen one --

Не знам дали някога сте чували или виждали коза...

they sound like human beings,

звучат като човешки същества,

that's why we call tragedies "a song of a goat."

затова наричаме трагедиите "козя песен".

My friend Brad Kessler says that we didn't become human

Приятелят ми Брад Кеслер казва, че не сме станали хора,

until we started keeping goats.

преди да започнем да държим кози.

Anyway, a goat's eyes are like a child's eyes.

Както и да е - очите на козата са като очи на дете.

So when I tried to kill this goat and I couldn't,

Затова, когато опит да убия тази коза и не можах,

Emmanuel bent down, he puts his hand over the mouth of the goat,

Емануел се наведе, сложи ръка на устата на козата,

covers its eyes, so I don't have to look into them,

покри очите й, така че да не трябва да гледам в тях,

while I kill the goat.

докато убивам козата.

It didn't seem like a lot, for this guy who'd seen so much,

Не изглежда много, за този човек, видял толкова много,

and to whom the killing of a goat must have seemed

и който... за когото убийството на една коза трябва да е изглеждало

such a quotidian experience,

такова банално преживяване,

still found it in himself to try to protect me.

все пак се опита да ме предпази.

I was a wimp.

Аз бях ревльо.

I cried for a very long time.

Плаках много дълго.

And afterwards, he didn't say a word.

А после той не каза нито дума,

He just sat there watching me cry for an hour.

само седеше там и ме гледа как плача цял час.

And then afterwards he said to me,

А после ми каза:

"It will always be difficult, but if you cry like this every time,

винаги ще бъде трудно, но ако плачеш така всеки път,

you will die of heartbreak.

ще умреш от разбито сърце.

Just know that it is enough sometimes

Просто знай, че понякога е достатъчно

to know that it is difficult."

да знаеш, че е трудно.

Of course, talking about goats makes me think of sheep,

Разбира се, говоренето за кози ме кара да мисля за овце,

and not in good ways.

и то не по добри начини.

(Laughter)

(Смях)

So, I was born two days after Christmas.

Роден съм два дни след Коледа.

So growing up, you know, I had a cake and everything,

Затова, докато растях, имах торта и така нататък,

but I never got any presents, because, born two days after Christmas.

но никога не получавах подаръци, защото... съм роден два дни след Коледа.

So, I was about nine, and my uncle had just come back from Germany,

Бях около деветгодишен, а чичо ми тъкмо се беше върнал от Германия

and we had the Catholic priest over,

и ни беше дошъл на гости един католически свещеник,

my mother was entertaining him with tea.

майка ми го забавляваше с чай,

And my uncle suddenly says, "Where are Chris' presents?"

а чичо ми изведнъж казва: "Къде са подаръците на Крис?"

And my mother said, "Don't talk about that in front of guests."

А майка ми отговаря: "Не говори за това пред гости."

But he was desperate to show that he'd just come back,

Но той отчаяно искаше да покаже, че тъкмо се е върнал,

so he summoned me up, and he said,

затова ме повика горе и каза:

"Go into the bedroom, my bedroom.

"Иди в спалнята, моята спалня.

Take anything you want out of the suitcase.

Вземи, каквото си искаш, от куфара.

It's your birthday present."

Това е подаръкът за рождения ти ден."

I'm sure he thought I'd take a book or a shirt,

Сигурно е мислил, че ще взема книга или риза,

but I found an inflatable sheep.

но аз открих една надуваема овца.

(Laughter)

(Смях)

So, I blew it up and ran into the living room,

И така, надух я и изтичах в хола,

my finger where it shouldn't have been,

с пръст там, където не трябваше,

I was waving this buzzing sheep around,

размахвах тая бръмчаща овца наоколо,

and my mother looked like she was going to die of shock.

а майка ми изглеждаше, все едно ще умре от шок.

(Laughter)

(Смях)

And Father McGetrick was completely unflustered,

А отец Макгетрик изобщо не се смути,

just stirred his tea and looked at my mother and said,

просто разбърка чая си, погледна майка ми и каза:

"It's all right Daphne, I'm Scottish."

"Всичко е наред, Дафне, аз съм шотландец."

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

My last days in prison, the last 18 months,

Последните ми дни в затвора, последните 18 месеца,

my cellmate -- for the last year, the first year of the last 18 months --

съкилийникът ми... за последната година, първата година от последните 18 месеца...

my cellmate was 14 years old.

Съкилийникът ми беше 14-годишен.

The name was John James,

Казваше се Джон Джеймс,

and in those days, if a family member committed a crime,

а в онези дни, ако един член от семейството извършеше престъпление,

the military would hold you as ransom

военните те държаха като откуп,

till your family turned themselves in.

докато семейството ти се предаде.

So, here was this 14-year-old kid on death row.

И така, това 14-годишно хлапе беше осъдено на смърт.

And not everybody on death row was a political prisoner.

А не всички осъдени на смърт бяха политически затворници...

There were some really bad people there.

там имаше някои наистина лоши хора.

And he had smuggled in two comics, two comic books --

А той беше вмъкнал тайно вътре два комикса, две книги с комикси...

"Spiderman" and "X-Men."

"Спайдърмен" и "Хикс мен".

He was obsessed.

Беше вманиачен.

And when he got tired of reading them,

А когато му омръзна да ги чете,

he started to teach the men in death row how to read,

започна да учи мъжете, осъдени на смърт, как да четат

with these comic books.

тези книжки с комикси.

And so, I remember night after night,

И помня как нощ след нощ

you'd hear all these men, these really hardened criminals,

се чуваше как всички тези мъже, тези наистина закоравели престъпници,

huddled around John James, reciting, "Take that, Spidey!"

скупчени около Джон Джеймс, рецитират: "Давай, Спайди!"

(Laughter)

(Смях)

It's incredible.

Невероятно е.

I was really worried.

Наистина се притеснявах.

He didn't know what death row meant.

Той не знаеше какво означава смъртна присъда.

I'd been there twice,

Случвало ми се е два пъти

and I was terribly afraid that I was going to die.

и ужасно съм се страхувал, че ще умра.

And he would always laugh, and say,

А той винаги се смееше и казваше:

"Come on, man, we'll make it out."

"Хайде, човече, ще се отървем."

Then I'd say, "How do you know?"

А аз питах: "Откъде знаеш?"

And he said, "Oh, I heard it on the grapevine."

Той казваше: "О, чух го от едно птиченце."

They killed him.

Убиха го.

They handcuffed him to a chair,

Оковаха го с белезници към един стол

and they tacked his penis to a table with a six-inch nail,

и приковаха пениса му към една маса с шестинчов гвоздей.

then left him there to bleed to death.

После го оставиха там да кърви до смърт.

That's how I ended up in solitary, because I let my feelings be known.

така се оказах в карцера, защото показах чувствата си.

All around us, everywhere, there are people like this.

Навсякъде около нас имаше такива хора.

The Igbo used to say that they built their own gods.

Игбо казваха, че са изградили собствените си богове.

They would come together as a community,

Събираха се като общност

and they would express a wish.

и изразяваха едно желание.

And their wish would then be brought to a priest,

А после желанието им беше отнасяно при свещеник,

who would find a ritual object,

който намираше ритуален обект

and the appropriate sacrifices would be made,

правеха се подходящите жертвоприношения

and the shrine would be built for the god.

и се изграждаше светилище за бога.

But if the god became unruly and began to ask for human sacrifice,

Но ако богът станеше буен и започнеше да иска човешки жертви,

the Igbos would destroy the god.

игбо унищожаваха бога.

They would knock down the shrine,

Събаряха светилището

and they would stop saying the god's name.

и спираха да изричат името на бога.

This is how they came to reclaim their humanity.

Така си възвръщаха човечността.

Every day, all of us here,

Всеки ден всички ние тук

we're building gods that have gone rampant,

изграждаме богове, които са побеснели

and it's time we started knocking them down

и е време да започнем да ги събаряме

and forgetting their names.

и да забравяме имената им.

It doesn't require a tremendous thing.

За това не е нужно нещо огромно.

All it requires is to recognize among us, every day --

Трябва само да признаваме сред себе си, всеки ден,

the few of us that can see -- are surrounded by people

малцината от нас, които могат да виждат, са заобиколени от хора

like the ones I've told you.

като онези, за които ви разказах.

There are some of you in this room, amazing people,

Има някои от вас в тази зала, изумителни хора,

who offer all of us the mirror to our own humanity.

които предлагат на всички нас огледалото за нашата собствена човечност.

I want to end with a poem by an American poet called Lucille Clifton.

Искам да завърша със стихотворение от една американска поетеса на име Люсил Клифтон.

The poem is called "Libation," and it's for my friend Vusi

Стихотворението се казва "Възливане" и е за моя приятел Вуси,

who is in the audience here somewhere.

който е някъде в публиката.

"Libation,

"Възливане",

North Carolina, 1999.

Северна Каролина, 1999 г.

I offer to this ground, this gin.

"Предлагам на тази земя този джин.

I imagine an old man crying here,

Представям си един старец да плаче там,

out of the sight of the overseer.

извън взора на надзирателя.

He pushes his tongue through a hole

Той пъха езика си през една дупка,

where his tooth would be, if he were whole.

където би бил зъбът му, ако беше цял.

It aches in that space where his tooth would be,

Боли на онова място, където би бил зъбът му,

where his land would be,

където би била земята му,

his house, his wife, his son, his beautiful daughter.

къщата му, жена му, синът му, красивата му дъщеря.

He wipes sorrow from his face,

Той изтрива мъката от лицето си,

and puts his thirsty finger to his thirsty tongue,

допира жадния си пръст до жадния си език

and tastes the salt.

и вкусва солта.

I call a name that could be his.

Викам име, което би могло да е неговото,

This is for you, old man.

това е за теб, старче.

This gin, this salty earth."

Този джин, тази солена земя."

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)