We don't "move on" from grief. We move forward with it | Nora McInerny | TED

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Nataliya Stancheva

So, 2014 was a big year for me.

2014-та беше голяма година за мен.

Do you ever have that,

Имали ли сте някога

just like a big year, like a banner year?

голяма година, много значима?

For me, it went like this:

При мен се разви по следния начин:

October 3, I lost my second pregnancy.

На 3-ти октомври втората ми бременност завърши със спонтанен аборт,

And then October 8, my dad died of cancer.

на 8-ми октомври баща ми почина от рак.

And then on November 25, my husband Aaron died

И след това на 25-ти ноември почина съпругът ми Арън

after three years with stage-four glioblastoma,

след три години с глиобластома в IV-ти стадий,

which is just a fancy word for brain cancer.

което е просто научният термин за рак на мозъка.

So, I'm fun.

Така че, много съм забавна.

(Laughter)

(Смях)

People love to invite me out all the time.

Хората обичат да ме канят на гости непрекъснато.

Packed social life.

Да ми завиди човек.

Usually, when I talk about this period of my life,

Обикновено, когато говоря за този период от живота си,

the reaction I get is essentially:

получавам следната реакция:

(Sighs)

(Въздишка)

"I can't -- I can't imagine."

"Не мога...Не мога да си представя."

But I do think you can.

Аз пък мисля, че можете.

I think you can.

Мисля, че можете.

And I think that you should

Даже смятам, че трябва,

because, someday, it's going to happen to you.

защото някой ден това ще се случи и на вас.

Maybe not these specific losses in this specific order or at this speed,

Може би не точно такива загуби, в този конкретен ред и с този интензитет,

but like I said, I'm very fun

но, както ви казах, аз съм много забавна

and the research that I have seen will stun you:

и проучванията, които следя, ще ви зашеметят:

everyone you love has a 100 percent chance of dying.

всеки, когото обичате, има 100% шанс да умре.

(Laughter)

(Смях)

And that's why you came to TED.

И дойдохте на TED, за да чуете това.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

So, since all of this loss happened,

Така че, след всички тези загуби,

I've made it a career to talk about death and loss,

направих кариера, говорейки за смъртта и загубата,

not just my own, because it's pretty easy to recap,

не само за моите, защото е лесно да се резюмира,

but the losses and tragedies that other people have experienced.

но и за загубите и трагедиите, които други хора са преживели.

It's a niche, I have to say.

Трябва да кажа, че това си е ниша.

(Laughter)

(Смях)

It's a small niche, and I wish I made more money, but ...

Това е малка ниша и ми се иска да спечеля повече пари, но...

(Laughter)

(Смях)

I've written some very uplifting books,

Написах няколко повдигащи духа книги,

host a very uplifting podcast, I started a little nonprofit.

водя доста насърчителен подкаст, създадох малка организация с нестопанска цел.

I'm just trying to do what I can

Опитвам се да правя каквото мога,

to make more people comfortable with the uncomfortable,

за да помогна на хората да се чувстват удобно с неудобното,

and grief is so uncomfortable.

а скръбта е толкова неудобна.

It's so uncomfortable, especially if it's someone else's grief.

Толкова е неудобна, особено ако е скръбта на друг човек.

So part of that work is this group that I started with my friend Moe,

Част от работата ми е група, която създадох с приятелката ми Мо,

who is also a widow;

която също е вдовица.

we call it the Hot Young Widows Club.

Кръстихме се "Клуб на сексапилните млади вдовици".

(Laughter)

(Смях)

And it's real, we have membership cards

Групата наистина съществува, имаме си членски карти

and T-shirts.

и фланелки.

And when your person dies, your husband, wife, girlfriend, boyfriend,

Когато твоят човек умре, съпруг, съпруга, приятелка, приятел,

literally don't care if you were married,

без значение дали сте били женени,

your friends and your family are just going to look around

семейството и приятелите ви ще се огледат наоколо,

through friends of friends of friends of friends

проучвайки приятели на приятели на приятели,

until they find someone who's gone through something similar,

докато не открият някого, който преживява нещо подобно

and then they'll push you towards each other

и ще ви тласнат един към друг,

so you can talk amongst yourselves and not get your sad on other people.

за да си говорите заедно и да не изливате мъката си върху другите.

(Laughter)

(Смях)

So that's what we do.

Така че това е, което правим.

It's just a series of small groups,

Това са многобройни малки групи,

where men, women, gay, straight, married, partnered,

където мъже, жени, гей, хетеросексуални, женени, партньори,

can talk about their dead person,

могат да говорят за своя починал човек

and say the things

и да казват нещата, които

that the other people in their lives aren't ready or willing to hear yet.

другите хора в живота им не искат или още не са готови да чуят.

Huge range of conversations.

Доста разнообразни разговори.

Like, "My husband died two weeks ago,

Примерно: "Мъжът ми почина преди две седмици,

I can't stop thinking about sex, is that normal?"

а непрекъснато мисля за секс, нормално ли е?"

Yeah.

Да.

"What if it's one of the Property Brothers?"

"Ами, ако е единият от Property Brothers?"

Less normal, but I'll accept it.

По-малко нормално, но се приема.

(Laughter)

(Смях)

Things like, "Look, when I'm out in public and I see old people holding hands,

Неща като: "Когато съм навън и виждам възрастни хора да се държат за ръце,

couples who have clearly been together for decades,

двойки, които очевидно са заедно от десетилетия,

and then I look at them and I imagine

тогава ги гледам и си представям

all of the things they've been through together,

всички неща, през които са преминали заедно,

the good things, the bad things,

доброто, лошото,

the arguments they've had over who should take out the trash ...

споровете, които са имали за това, кой да изхвърли боклука...

I just find my heart filled with rage."

Просто сърцето ми се изпълва с гняв."

(Laughter)

(Смях)

And that example is personal to me.

Този пример е личен за мен.

Most of the conversations that we have in the group

Повечето от разговорите, които водим в групата,

can and will just stay amongst ourselves,

може и ще останат само помежду ни,

but there are things that we talk about

но има неща, за които говорим,

that the rest of the world -- the world that is grief-adjacent

които останалият свят - този непосредствено предшестващ скръбта,

but not yet grief-stricken --

но все още незасегнат от нея -

could really benefit from hearing.

наистина може да спечели, ако ги чуе.

And if you can't tell,

И ако още не сте разбрали,

I'm only interested in / capable of unscientific studies,

аз се интересувам от / мога да правя само ненаучни изследвания,

so what I did was go to The Hot Young Widows Club

затова отидох в "Клуба на сексапилните млади вдовици"

and say, "Hello, friends, remember when your person died?" They did.

и казах: "Здравейте, приятели! Помните ли, когато вашият човек почина?" Помнеха.

"Do you remember all the things people said to you?"

"Помните ли всички неща, които хората са ви казвали?"

"Oh, yeah."

"О, да."

"Which ones did you hate the most?"

"Кои от тях ви бяха най-омразни?"

I got a lot of comments, lot of answers, people say a lot of things,

Получих доста коментари, отговори, хората казват какви ли не неща,

but two rose to the top pretty quickly.

но две бързо заеха челна позиция.

"Moving on."

"Преживей го."

Now, since 2014,

От 2014 година насетне,

I will tell you I have remarried a very handsome man named Matthew,

ще ви кажа, че се омъжих повторно за много красив мъж на име Матю,

we have four children in our blended family,

имаме четири деца в нашето общо семейство,

we live in the suburbs of Minneapolis, Minnesota, USA.

живеем в предградията на Минеаполис, Минесота, САЩ.

We have a rescue dog.

Осиновили сме куче от приют.

(Laughter)

(Смях)

I drive a minivan,

Карам миниван,

like the kind where doors open and I don't even touch them.

такъв с отварящи се врати без дори да ги докосваш.

(Laughter)

(Смях)

Like, by any "mezhure," life is good.

Направо, по всички "кретерии", животът е прекрасен.

I've also never said "mezhure," I've never once said it that way.

Никога не съм казвала "кретерии", нито веднъж не съм го казвала така.

(Laughter)

(Смях)

I don't know where that came from.

Не знам откъде се взе това.

(Laughter)

(Смях)

I've never heard anyone else say it that way.

Дори не съм чувала някой друг да го казва така.

It looks like it should be said that way,

Изглежда сякаш трябва така да се каже

and that's why the English language is trash, so ...

и затова английският език е ужасна недомислица...

(Laughter)

(Смях)

So impressed with anyone who, like, speaks it

Толкова се впечатлявам, когато някой го говори

in addition to a language that makes sense -- good job.

като допълнение към език, който има смисъл - добра работа.

(Laughter)

(Смях)

But by any measure ...

Но, по всички критерии...

(Laughter)

(Смях)

By any measure, life is really, really good, but I haven't "moved on."

По всички критерии, животът е направо прекрасен, но не съм "го преодоляла".

I haven't moved on, and I hate that phrase so much,

Не съм го преодоляла и толкова много мразя този израз,

and I understand why other people do.

и разбирам защо го мразят и други хора.

Because what it says

Защото според него

is that Aaron's life and death and love are just moments

животът, смъртта и любовта на Арън са само моменти,

that I can leave behind me -- and that I probably should.

които мога да оставя зад гърба си - и вероятно трябва.

And when I talk about Aaron, I slip so easily into the present tense,

Когато говоря за Арън, неусетно преминавам в сегашно време.

and I've always thought that made me weird.

Винаги съм смятала, че за околните това е странно.

And then I noticed that everybody does it.

После забелязах, че всички го правят.

And it's not because we are in denial or because we're forgetful,

Не защото отказваме да повярваме или защото забравяме лесно.

it's because the people we love, who we've lost,

Правим го, защото хората, които сме обичали и изгубили,

are still so present for us.

са все още толкова реални за нас.

So, when I say, "Oh, Aaron is ..."

Така че, когато казвам "О, Арън е...",

It's because Aaron still is.

то е защото Арън все още е.

And it's not in the way that he was before,

Не е както е бил преди,

which was much better,

което беше много по-добре,

and it's not in the way that churchy people try to tell me that he would be.

и не е по начина, по който вярващите хора се опитват да ми кажат, че ще бъде.

It's just that he's indelible,

Просто той е незаличим

and so he is present for me.

и затова е реален за мен.

Here,

Тук,

he's present for me in the work that I do,

той присъства в работата, която правя,

in the child that we had together,

в детето, което имахме заедно,

in these three other children I'm raising,

в тези три други деца, които отглеждам,

who never met him, who share none of his DNA,

които никога не са го срещали, нямат общо ДНК с него,

but who are only in my life because I had Aaron

но са в живота ми само защото имах Арън

and because I lost Aaron.

и защото изгубих Арън.

He's present in my marriage to Matthew,

Той присъства в брака ми с Матю,

because Aaron's life and love and death

защото животът, любовта и смъртта на Арън

made me the person that Matthew wanted to marry.

ме направиха човека, за когото Матю пожела да се ожени.

So I've not moved on from Aaron,

Така че, не съм продължила, загърбвайки Арън,

I've moved forward with him.

просто продължих напред с него.

(Applause)

(Аплодисменти)

We spread Aaron's ashes in his favorite river in Minnesota,

Разпръснахме праха на Арън в любимата му река в Минесота

and when the bag was empty --

и когато торбичката беше празна -

because when you're cremated, you fit into a plastic bag --

защото когато те кремират, се събираш в една найлонова торбичка -

there were still ashes stuck to my fingers.

имаше остатъци от праха по пръстите ми.

And I could have just put my hands in the water and rinsed them,

Можех просто да изплакна ръцете си във водата,

but instead, I licked my hands clean,

но вместо това ги облизах,

because I was so afraid of losing more than I had already lost,

защото се боях, че ще загубя още повече, отколкото вече бях изгубила,

and I was so desperate to make sure that he would always be a part of me.

и толкова отчаяно исках да се уверя, че той винаги ще бъде част от мен.

But of course he would be.

Разбира се, че ще бъде.

Because when you watch your person fill himself with poison for three years,

Когато гледаш как твоят човек се пълни с отрова в продължение на три години,

just so he can stay alive a little bit longer with you,

само за да остане жив и да бъде с тебе още мъничко,

that stays with you.

това остава с теб.

When you watch him fade from the healthy person he was the night you met

Когато гледаш как бавно тлее от здравия човек, който е бил при запознанството ви,

to nothing, that stays with you.

до нищото - това остава с теб.

When you watch your son, who isn't even two years old yet,

Когато гледаш сина си, който дори не е навършил две,

walk up to his father's bed on the last day of his life,

как се покатерва по леглото в последния ден от живота на баща си,

like he knows what's coming in a few hours,

сякаш знаейки какво ще последва след няколко часа,

and say, "I love you. All done. Bye, bye."

и казва: "Обичам те. Това беше от мен. Чао, чао."

That stays with you.

Това остава с теб.

Just like when you fall in love, finally, like really fall in love

Точно както когато се влюбиш, най-накрая, когато наистина се влюбиш

with someone who gets you and sees you

в някого, който те разбира и те вижда,

and you even see, "Oh, my God, I've been wrong this entire time.

и ти осъзнаваш: "О, Боже мой, грешала съм през цялото време.

Love is not a contest or a reality show -- it's so quiet,

Любовта не е състезание или риалити шоу - тя е толкова тиха,

it's this invisible thread of calm that connects the two of us

една невидима нишка на спокойствие, която свързва двама ни,

even when everything is chaos,

дори когато всичко е хаотично,

when things are falling apart, even when he's gone."

когато всичко се разпада, дори когато него вече го няма."

That stays with you.

Това остава с теб.

We used to do this thing --

Често правехме следното:

because my hands are always freezing and he's so warm,

тъй като ръцете ми са винаги студени, а той е толкова топъл,

where I would take my ice-cold hands and shove them up his shirt ...

обикновено пъхвах леденостудените си ръце под блузата му,

press them against his hot bod.

притискайки ги към горещото му тяло.

(Laughter)

(Смях)

And he hated it so much,

Той мразеше това толкова много,

(Laughter)

(Смях)

but he loved me,

но обичаше мен,

and after he died, I laid in bed with Aaron

и след като почина, аз лежах в леглото с Арън

and I put my hands underneath him

и пъхнах ръцете си под него,

and I felt his warmth.

и усетих топлината му.

And I can't even tell you if my hands were cold,

Дори не мога да ви кажа дали ръцете ми бяха студени,

but I can tell you

но мога да ви кажа,

that I knew it was the last time I would ever do that.

че знаех, че това ще е последният път, когато ще направя това.

And that that memory is always going to be sad.

Този спомен винаги ще е тъжен.

That memory will always hurt.

Този спомен винаги ще боли.

Even when I'm 600 years old and I'm just a hologram.

Дори и когато стана на 600 години и съм просто холограма.

(Laughter)

(Смях)

Just like the memory of meeting him is always going to make me laugh.

Точно както споменът как се запознахме ще ме кара да се смея.

Grief doesn't happen in this vacuum,

Скръбта не се случва във вакуум,

it happens alongside of and mixed in with all of these other emotions.

случва се едновременно и смесвайки се с всички тези други емоции.

So, I met Matthew, my current husband --

И така, срещнах Матю - настоящия ми съпруг,

who doesn't love that title,

който не харесва това определение,

(Laughter)

(Смях)

but it's so accurate.

но пък то е изключително точно.

(Laughter)

(Смях)

I met Matthew, and ...

Срещнах Матю и...

there was this audible sigh of relief among the people who love me,

хората, които ме обичат, звучно въздъхнаха облекчени:

like, "It's over!

"Свърши се!

She did it.

Тя го направи.

Получи щастливия си край, сега всички можем да си ходим.

She got a happy ending, we can all go home.

And we did good."

Справихме се чудесно."

And that narrative is so appealing even to me,

И това описание толкова ми харесва,

and I thought maybe I had gotten that, too, but I didn't.

че и аз си помислих, че може би наистина съм го постигнала, но не бях.

I got another chapter.

Започнах друга глава.

And it's such a good chapter -- I love you, honey --

И това е толкова добра глава - обичам те, скъпи -

it's such a good chapter.

това е толкова добра глава.

But especially at the beginning, it was like an alternate universe,

Но най-вече в началото беше като алтернативна вселена,

or one of those old "choose your own adventure" books from the '80s

или като онези книги от 80-те, в които сам избираш приключенията си

where there are two parallel plot lines.

и има две паралелни сюжетни линии.

So I opened my heart to Matthew,

Аз отворих сърцето си за Матю,

and my brain was like, "Would you like to think about Aaron?

а мозъкът ми ме подканяше: "Искаш ли да мислиш за Арън?

Like, the past, the present, future, just get in there," and I did.

Хайде, минало, настояще и бъдеще, елате тук", и се замислих.

And all of a sudden, those two plots were unfurling at once,

Изведнъж тези паралелни сценария се развиха едновременно

and falling in love with Matthew really helped me realize the enormity

и влюбването ми в Матю наистина ми помогна да осъзная размера

of what I lost when Aaron died.

на това, което загубих, когато почина Арън.

And just as importantly,

Също толкова важно е,

it helped me realize that my love for Aaron

че това ми помогна да осъзная, че любовта ми към Арън

and my grief for Aaron,

и скръбта ми за Арън,

and my love for Matthew, are not opposing forces.

и любовта ми към Матю не са противопоставящи се сили.

They are just strands to the same thread.

Те са просто нишки в един и същи конец.

They're the same stuff.

От едно естество са.

I'm ... what would my parents say?

Аз съм...какво биха казали родителите ми?

I'm not special.

Аз не съм специална.

(Laughter)

(Смях)

They had four kids, they were like ... frankly.

Все пак са отгледали четири деца...честни са.

(Laughter)

(Смях)

But I'm not, I'm not special.

Но аз не съм, не съм специална.

I know that, I'm fully aware

Знам го, напълно съм наясно,

that all day, every day, all around the world,

че по цял ден, всеки ден, навсякъде по света,

terrible things are happening.

се случват ужасни неща.

All the time.

Непрекъснато.

Like I said, fun person.

Както ви казах - забавна съм.

But terrible things are happening,

Но ужасни неща действително се случват,

people are experiencing deeply formative and traumatic losses every day.

хората преживяват дълбоко формиращи и травматични загуби всеки ден.

And as part of my job,

Като част от работата ми,

this weird podcast that I have,

този странен подкаст, който водя,

I sometimes talk to people

понякога говоря с хората

about the worst thing that's ever happened to them.

относно най-лошото нещо, което им се е случвало.

And sometimes, that's the loss of someone they love,

Понякога това е загубата на някого, когото са обичали,

sometimes days ago or weeks ago, years ago, even decades ago.

понякога преди дни, седмици, години, дори преди десетилетия.

And these people that I interview,

И тези хора, които интервюирам,

they haven't closed themselves around this loss

не са се затворили около тази загуба

and made it the center of their lives.

и не са я направили центъра на живота си.

They've lived, their worlds have kept spinning.

Те продължават да живеят, техният свят продължава да се върти.

But they're talking to me, a total stranger,

Но те говорят с мен, една напълно непозната,

about the person they love who has died,

за човека, когото са обичали и е починал,

because these are the experiences

защото това са преживяванията,

that mark us and make us just as much as the joyful ones.

които ни белязват и изграждат точно толкова, колкото и радостните.

And just as permanently.

И също толкова трайно.

Long after you get your last sympathy card

Много след като получите последната си съболезнователна картичка

or your last hot dish.

или последното сготвено ястие.

Like, we don't look at the people around us

Не се обръщаме към хората около нас,

experiencing life's joys and wonders and tell them to "move on," do we?

изживяващи щастливи моменти, и не им казваме "Преодолей го", нали?

We don't send a card that's like, "Congratulations on your beautiful baby,"

Не изпращаме картичка: "Честито за красивото ти бебе"

and then, five years later, think like, "Another birthday party? Get over it."

и после, 5 години по-късно, "Пак ли парти за рождения ден? Преодолей го."

(Laughter)

(Смях)

Yeah, we get it, he's five.

Да, разбрахме, детето е на 5.

(Laughter)

(Смях)

Wow.

Еха.

(Laughter)

(Смях)

But grief is kind of one of those things,

Но скръбта е като едно от тези неща,

like, falling in love or having a baby or watching "The Wire" on HBO,

например да се влюбиш или да имаш бебе, или да гледаш "Наркомрежа" по HBO,

where you don't get it until you get it, until you do it.

и да не го разбираш, докато не го разбереш, докато не го направиш.

And once you do it, once it's your love or your baby,

Когато го направиш, когато намериш своята любов или имаш бебе,

once it's your grief and your front row at the funeral,

когато скръбта е лично твоя и ти си на първия ред на погребението,

you get it.

тогава го проумяваш.

You understand what you're experiencing is not a moment in time,

Разбираш, че каквото преживяваш не е момент във времето,

it's not a bone that will reset,

не е кост, която ще зарасне,

but that you've been touched by something chronic.

но, че си бил докоснат от нещо хронично.

Something incurable.

Нещо нелечимо.

It's not fatal, but sometimes grief feels like it could be.

Не е фатално, но понякога усещаш мъката като такава.

And if we can't prevent it in one another,

И ако не можем да го предотвратим,

what can we do?

какво можем да направим?

What can we do other than try to remind one another

Какво можем да направим, освен да опитаме да си напомняме,

that some things can't be fixed,

че някои неща не могат да бъдат поправени,

and not all wounds are meant to heal?

че не всички рани трябва да зараснат?

We need each other to remember,

Нуждаем се един от друг да си спомняме,

to help each other remember,

да си помагаме да помним,

that grief is this multitasking emotion.

че скръбта е много сложна емоция.

That you can and will be sad, and happy; you'll be grieving, and able to love

Че можеш и ще бъдеш тъжен и щастлив, ще скърбиш и ще можеш да обичаш

in the same year or week, the same breath.

в същата година или седмица, в същия този момент.

We need to remember that a grieving person is going to laugh again and smile again.

Трябва да си напомняме, че скърбящите ще се смеят отново и усмихват отново.

If they're lucky, they'll even find love again.

Ако са късметлии, дори ще намерят любовта отново.

But yes, absolutely, they're going to move forward.

И да, без съмнение, те ще продължат напред.

But that doesn't mean that they've moved on.

Но това не означава, че са го преодолели или превъзмогнали.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)