A mother and son's photographic journey through dementia | Tony Luciani

Translator: Antonia Terpesheva Reviewer: Stilyana Stoyanova

When my 91-year-old mother, Elia, moved in with me,

Когато 91-годишната ми майка, Елия, се премести да живее при мен,

I thought I was doing her a service.

си мислех, че аз й правя услуга.

In fact, it was the other way around.

Всъщност беше точно обратното.

You see, Mom was having issues with memory loss and accepting her age.

Майка ми имаше проблеми с паметта и с приемането на възрастта си.

She looked defeated.

Изглеждаше съкрушена.

I tried to make her as comfortable as possible,

Опитвах се да й създам приятна обстановка за живеене,

but when I was at my easel, painting,

ала, докато рисувах на статива си

I would peek over and see her just ... there.

поглеждах отстрани и я виждах просто... там.

She'd be staring at nothing in particular.

Тя се взираше в нищото.

I'd watch her slowly climb the stairs,

Наблюдавах я как бавно изкачва стълбите,

and she wasn't the mom I grew up with.

тя не беше майката, с която бях отраснал.

I saw, instead, a frail,

Вместо това виждах крехка,

tiny, old woman.

мъничка, възрастна жена.

A few weeks went by, and I needed a break from my painting.

След няколко седмици изпитах нужда да си взема почивка от рисуването.

I wanted to play with the new camera I had just bought.

Исках да си поиграя с фотоапарата, който купих наскоро.

I was excited -- it had all sorts of dials,

Бях развълнуван - имаше най-различни режими,

buttons and settings I wanted to learn,

копчета и настройки, които исках да разуча.

so I set up my tripod facing this large mirror,

Така че поставих триножника си пред голямо огледало,

blocking the doorway to the only bathroom in the house.

блокирайки вратата към единствената тоалетна вкъщи.

(Laughter)

(смях)

After a while, I hear,

След малко чувам:

(Imitating Italian accent) "I need to use the washroom."

(с италиански акцент) "Трябва да използвам тоалетната."

(Laughter)

(смях)

"Five minutes, Mom. I need to do this."

"5 минути, мамо. Трябва да довърша."

15 minutes later, and I hear, again,

15 минути по-късно. Чувам отново:

"I need to use the washroom."

"Трябва да използвам тоалетната."

"Five more minutes."

"Още 5 минути."

Then this happened.

Тогава се случи това.

(Laughter)

(смях)

(Applause)

(аплодисменти)

And this.

И това.

(Laughter)

(смях)

And then, this.

И после това.

(Laughter)

(смях)

I had my "aha!" moment.

Просветна ми.

We connected.

Бяхме се свързали.

We had something tangible we could do together.

Притежавахме нещо осезаемо, което можехме да правим заедно.

My mom was born in a small mountain village in central Italy,

Майка ми е родена в малко планинско село в Централна Италия,

where her parents had land and sheep.

където родителите й са имали земя и овце.

At a young age, her father died of pneumonia,

Много млад баща й умира от пневмония,

leaving his wife and two daughters alone with all the heavy chores.

като оставя жена си и двете си дъщери сами с нелеките домашни задължения.

They found that they couldn't cope.

Те осъзнават, че не могат да се справят.

So a very hard decision was made.

За това взимат едно много трудно решение.

Mom, the oldest, at 13,

Майка ми, като най-голяма - на 13,

was married off to a complete stranger twice her age.

е омъжена за напълно непознат, два пъти по-възрастен от нея.

She went from being just a kid and was pushed into adulthood.

Била просто едно дете, насилствено вкарано в света на възрастните.

Mom had her first child when she was only 16.

Майка ми ражда първото си дете, когато е само на 16.

Years later, and now living in Toronto,

Години по-късно вече живееща в Торонто,

Mom got work in a clothing factory

майка ми започва работа във фабрика за платове

and soon became manager of a very large sewing department.

и скоро става директор на много голям шивашки отдел.

And because it was full of immigrant workers,

И защото беше пълно с работници имигранти,

Mom taught herself words from translation books.

майка ми учеше думи от разговорници.

She then practiced them in French, Greek, Spanish, Portuguese, Danish,

След това ги упражняваше на френски, гръцки, испански, португалски, датски,

Polish, Russian, Romanian, Hungarian, all around the house.

полски, руски, румънски, унгарски из цялата къща.

I was in awe of her focus and determination to succeed

Аз се възхищавах пред концентрацията й и непоколебимостта й да успява

at whatever she loved to do.

във всичко, което обича да прави.

After that bathroom "aha!" moment,

След моето тоалетно просветление

I practiced my newfound camera skills with Mom as portrait model.

упражних своите новооткрити фото умения с майка ми като модел.

Through all of this, she talked, and I listened.

През цялото време тя говореше, а аз слушах.

She'd tell me about her early childhood and how she was feeling now.

Разказваше ми за ранното си детство и как се чувстваше в момента.

We had each other's attention.

Бяхме се съсредоточили един върху друг.

Mom was losing her short-term memory,

Майка ми губеше краткосрочната си памет,

but was better recalling her younger years.

но си спомняше по-добре ранните си години.

I'd ask, and she would tell me stories.

Разпитвах я и тя ми разказваше истории.

I listened, and I was her audience.

Аз слушах, бях нейната публика.

I got ideas.

Хрумваха ми идеи.

I wrote them down, and I sketched them out.

Записвах ги и ги скицирах.

I showed her what to do by acting out the scenarios myself.

Показвах й какво да прави като сам изпълнявах сценариите.

We would then stage them.

След това ги изпълнявахме.

So she posed, and I learned more about photography.

Тя позираше, а аз опознавах повече фотографията.

Mom loved the process, the acting.

Майка ми обичаше процеса, актьорстването.

She felt worthy again, she felt wanted and needed.

Чувстваше се способна, желана и нужна.

And she certainly wasn't camera-shy.

И определено не се срамуваше да е пред камера.

(Laughter)

(смях)

(Applause)

(аплодисменти)

Mom laughed hysterically at this one.

Майка ми се смя истерично на тази.

(Laughter)

(смях)

The idea for this image came from an old German film I'd seen,

Идеята за тази снимка дойде от един стар немски филм, който бях гледал,

about a submarine, called "Das Boot."

за подводница на име "Das Boot".

As you can see, what I got instead looked more like "E.T."

Както можете да видите, се получи по-скоро "E.T."

(Laughter)

(смях)

So I put this image aside, thinking it was a total failure,

Оставих тази снимка настрана, считайки я за пълен провал,

because it didn't reach my particular vision.

тъй като не отговаряше на виждането ми.

But Mom laughed so hard,

Но майка ми се смя толкова много,

I eventually, for fun, decided to post it online anyway.

че накрая на шега реших все пак да я публикувам онлайн.

It got an incredible amount of attention.

Предизвика огромен интерес.

Now, with any Alzheimer's, dementia,

При Алцхаймер и деменция

there's a certain amount of frustration and sadness

има известна доза обезсърчение и тъга

for everyone involved.

за всички замесени.

This is Mom's silent scream.

Това е сподавеният писък на майка ми.

Her words to me one day were,

Веднъж тя ми каза:

"Why is my head so full of things to say,

"Защо главата ми е пълна с неща, които искам да кажа,

but before they reach my mouth, I forget what they are?"

но преди да достигнат устата ми, забравям какви са?"

"Why is my head so full of things to say,

"Защо главата ми е пълна с неща, които искам да кажа,

but before they reach my mouth, I forget what they are?"

но преди да достигнат устата ми, забравям какви са?"

(Applause)

(аплодисменти)

Now, as full-time care partner and full-time painter,

Като болногледач на пълен работен ден и художник на пълен работен ден

I had my frustrations too.

и аз имах своите моменти на обезсърчение.

(Laughter)

(смях)

But to balance off all the difficulties, we played.

Но, за да уравновесим всички трудности, се забавлявахме.

That was Mom's happy place.

Това беше нейното щастливо място.

And I needed her to be there, too.

Аз също имах нужда тя да е там.

(Laughter)

(смях)

(Laughter)

(смях)

(Laughter)

(смях)

Now, Mom was also preoccupied with aging.

Вниманието на майка ми беше заето и с остаряването.

She would say, "How did I get so old, so fast?"

Тя казваше: "Как станах толкова стара, толкова бързо?"

(Audience sighs)

(публиката въздъхва)

"So old."

"Толкова стара."

"So fast."

"Толкова бързо."

I also got Mom to model for my oil paintings.

Майка ми беше модел и за маслените ми картини.

This painting is called "The Dressmaker."

Тази картина се казва "Шивачката".

I remember, as a kid,

Спомням си, като бях малък

Mom sewing clothes for the whole family

как майка ми шиеше дрехи за цялото семейство

on this massive, heavy sewing machine

на тази масивна, тежка шевна машина,

that was bolted to the floor in the basement.

която беше захваната за пода на мазето.

Many nights, I would go downstairs and bring my schoolwork with me.

Много нощи слизах долу и взимах домашното си с мен.

I would sit behind her in this overstuffed chair.

Посядах зад нея на един мек фотьол.

The low hum of the huge motor and the repetitive stitching sounds

Тихото бръмчене на големия мотор и повтарящото се тракане на иглата

were comforting to me.

ми действаха успокояващо.

When Mom moved into my house,

Когато майка ми се премести при мен,

I saved this machine and stored it in my studio for safekeeping.

запазих машината и я прибрах в моето студио, за да я запазя.

This painting brought me back to my childhood.

Тази картина ме върна обратно в детството.

The interesting part

Интересното беше,

was that it was now Mom, sitting behind me,

че сега майка ми седеше зад мен,

watching me paint her

гледайки как я рисувам,

working on that very same machine she sewed at

работеща над същата тази машина, на която тя шиеше,

when I sat behind her, watching her sew,

докато аз седях зад нея, гледайки как шие

50 years earlier.

50 години по-рано.

I also gave Mom a project to do, to keep her busy and thinking.

Дадох на майка ми и проект, който да я държи заета.

I provided her with a small camera

Донесох й малък фотоапарат

and asked her to take at least 10 pictures a day of anything she wanted.

и я помолих да прави поне 10 снимки на ден на всичко, което поиска.

These are Mom's photographs.

Това са снимки на майка ми.

She's never held a camera in her life before this.

Тя никога не бе държала фотоапарат в живота си преди този момент.

She was 93.

Беше на 93 години.

We would sit down together and talk about our work.

Сядахме заедно и обсъждахме работата си.

I would try to explain

Опитвах се да обясня

(Laughter)

(смях)

how and why I did them,

как и защо ги правех,

the meaning, the feeling, why they were relevant.

смисъла, чувството, как са свързани.

Mom, on the other hand, would just bluntly say,

Майка ми, от друга страна, казваше просто:

"sì,"

"si",

"no,"

"no"

"bella" or "bruta."

"bella" или "bruta".

(Laughter)

(смях)

I watched her facial expressions.

Наблюдавах изразите на лицето й.

She always had the last say, with words or without.

Тя винаги имаше последната дума, вербално или не.

This voyage of discovery hasn't ended with Mom.

Това изследователско пътешествие не приключи с майка ми.

She is now in an assisted living residence,

В момента тя е в дом за възрастни хора

a 10-minute walk away from my home.

на 10 минути пеша от дома ми.

I visit her every other day.

Посещавам я през ден.

Her dementia had gotten to the point

Деменцията й достигна до момента,

where it was unsafe for her to be in my house.

в който не беше безопасно за нея да остане вкъщи.

It has a lot of stairs.

Има твърде много стълби.

She doesn't know my name anymore.

Тя вече не знае името ми.

(Voice breaking) But you know what? That's OK.

(гласът секва) Но знаете ли какво? Това е добре.

She still recognizes my face

Тя все още разпознава лицето ми

and always has a big smile when she sees me.

и винаги се усмихва широко, когато ме види.

(Applause)

(аплодисменти)

(Applause ends)

(аплодисментите спират)

I don't take pictures of her anymore.

Вече не я снимам.

That wouldn't be fair or ethical on my part.

Не би било честно, нито пък етично от моя страна.

And she wouldn't understand the reasons for doing them.

И тя не би разбрала причините да я снимам.

My father,

Баща ми,

my brother,

брат ми,

(Voice breaking) my nephew,

племенникът ми,

my partner and my best friend,

партньорът ми и най-добрият ми приятел,

all passed away suddenly.

всички те починаха внезапно.

And I didn't have the chance

И аз нямах възможност

to tell them how much I appreciated and loved them.

да им кажа колко много ги ценя и обичам.

With Mom, I need to be there

С майка ми - трябва да съм там

and make it a very long goodbye.

и да направя сбогуването дълго.

(Applause)

(аплодисменти)

(Applause ends)

(аплодисментите спират)

For me, it's about being present and really listening.

За мен е важно да присъствам и да слушам истински.

Dependents want to feel a part of something, anything.

Близките ни искат да се чувстват част от нещо, каквото и да е.

It doesn't need to be something exceptionally profound that's shared --

Няма нужда това, което споделяте, да е изключително дълбоко -

it could be as simple as walks together.

може да е нещо простичко като разходки заедно.

Give them a voice

Дайте им глас,

of interaction, participation,

за да влияят, за да споделят,

and a feeling of belonging.

и чувство за принадлежност.

Make the time meaningful.

Осмислете времето.

Life, it's about wanting to live

Животът - той се върти около желанието да живееш,

and not waiting to die.

а не очакването да умреш.

(Applause)

(аплодисменти)

(Applause ends)

(аплодисментите спират)

Can I get a wave and a smile from everyone, please?

Може ли всички да помахате и да се усмихнете?

(Laughter)

(смях)

This is for you, Mom.

Това е за теб, мамо.

(Camera clicks)

(фотоапаратът щраква)

(Applause)

(аплодисменти)