Amanda Burden: How public spaces make cities work

Translator: Hristina Petrova Reviewer: Darina Stoyanova

When people think about cities,

Когато хората мислят за градовете,

they tend to think of certain things.

обикновено мислят за определени неща

They think of buildings and streets

като сгради и улици,

and skyscrapers, noisy cabs.

небостъргачи и шумни таксита.

But when I think about cities,

Когато аз мисля за градовете,

I think about people.

мисля за хората.

Cities are fundamentally about people,

Градовете са места главно за хора,

and where people go

а местата, където хората ходят

and where people meet

и където се срещат

are at the core of what makes a city work.

са в основата на градовете, които функционират добре.

So even more important than buildings in a city

Затова местата, които са дори по-важни от сградите в един град

are the public spaces in between them.

са обществените пространства между тях.

And today, some of the most transformative

Някои от най-големите промени

changes in cities

в градовете все още

are happening in these public spaces.

се случват във връзка с тези пространства.

So I believe that lively, enjoyable public spaces

Именно затова аз вярвам, че оживените и приветливите обществени пространства

are the key to planning a great city.

са ключов етап в планирането на проспериращия град.

They are what makes it come alive.

Те му вдъхват живот.

But what makes a public space work?

Но какво допринася за това пространствата да бъдат успешен проект?

What attracts people to successful public spaces,

Кои неща в добре работещите пространства привличат хората

and what is it about unsuccessful places

и кои неща в провалилите се проекти

that keeps people away?

ги отблъскват?

I thought, if I could answer those questions,

Помислих си, че ако мога да отговоря на тези въпроси,

I could make a huge contribution to my city.

бих могла значително да допринеса за града си.

But one of the more wonky things about me

Едно от причудливите неща за мен е

is that I am an animal behaviorist,

че съм експерт по поведението на животните (animal behaviorist)

and I use those skills not to study animal behavior

и прилагам тези умения не само за да изучавам тяхното поведение,

but to study how people in cities

но и за да изследвам как хората в градовете

use city public spaces.

използват градските обществени пространства.

One of the first spaces that I studied

Едно от първите места, които изследвах

was this little vest pocket park called Paley Park

беше миниатюрния Пейли Парк (Paley Park)

in midtown Manhattan.

в централен Манхатън.

This little space became a small phenomenon,

Това малко пространство се превърна в мини-феномен

and because it had such a profound impact

и тъй като беше впечатлил дълбоко

on New Yorkers,

Ню Йоркчаните,

it made an enormous impression on me.

успя да развълнува и мен.

I studied this park very early on in my career

Изследвах този парк още в началото на кариерата си,

because it happened to have been built

защото той е бил построен

by my stepfather,

от втория ми баща,

so I knew that places like Paley Park

така че аз знаех, че места като Пейли Парк

didn't happen by accident.

не са били изградени случайно.

I saw firsthand that they required

Видях от непосредствен опит, че изискват

incredible dedication

невероятна отдаденост

and enormous attention to detail.

и силно изразено отношение към детайлите.

But what was it about this space

Но какво имаше в това място,

that made it special and drew people to it?

което го правеше специално и привличаше хора?

Well, I would sit in the park and watch very carefully,

Аз седях в парка и наблюдавах внимателно

and first among other things

и видях, че едно от нещата

were the comfortable, movable chairs.

бяха удобните, подвижни столове.

People would come in, find their own seat,

Хората идваха, сядаха,

move it a bit, actually, and then stay a while,

разместваха си стола и оставаха за малко,

and then interestingly,

а след това, интересното е,

people themselves attracted other people,

че тези хора привличаха други хора

and ironically, I felt more peaceful

и колкото и да е иронично, аз се чувствах по-спокойна

if there were other people around.

в присъствието на други хора наоколо.

And it was green.

И имаше зеленина.

This little park provided what New Yorkers crave:

Малкият парк предоставяше това, за което Ню Йоркчаните копнеят -

comfort and greenery.

комфорт и зеленина.

But my question was,

Но въпросът ми беше:

why weren't there more places with greenery

"Защо няма повече зелени площи

and places to sit in the middle of the city

и места за сядане в центъра на града,

where you didn't feel alone,

където не се чувствате сами

or like a trespasser?

или като нарушители?"

Unfortunately, that's not how cities

За съжаление, градовете не са били

were being designed.

проектирани така.

So here you see a familiar sight.

Тук виждате позната гледка.

This is how plazas have been designed for generations.

Ето как площадите са били проектирани от десетилетия.

They have that stylish, Spartan look

Имат стилен, спартански вид,

that we often associate with modern architecture,

който често асоциираме със съвременната архитектура,

but it's not surprising that people

но не е изненадващо,

avoid spaces like this.

че хората избягват такива пространства.

They not only look desolate,

Те не само изглеждат неприветливи,

they feel downright dangerous.

но и много опасни.

I mean, where would you sit here?

Имам предвид, къде тук всъщност бихте седнали?

What would you do here?

Какво бихте правили тук?

But architects love them.

Но архитектите ги обичат.

They are plinths for their creations.

Те са образци на техните творения.

They might tolerate a sculpture or two,

Могат да допуснат една, две скулптури,

but that's about it.

но само толкова.

And for developers, they are ideal.

А за предприемачите те са съвършени.

There's nothing to water, nothing to maintain,

Няма нищо за поливане или поддръжка

and no undesirable people to worry about.

и нежелани хора, за които да се тревожат.

But don't you think this is a waste?

Но не мислите ли, че е загуба?

For me, becoming a city planner

За мен да бъда част от градското планиране

meant being able to truly change the city

означаваше да бъда способна да променя града,

that I lived in and loved.

в който живеех и който обичах.

I wanted to be able to create places

Исках да мога да създам места,

that would give you the feeling that you got

които да имат усещането, което получавате

in Paley Park,

в Пейли Парк

and not allow developers to build bleak plazas like this.

и да не позволя на предприемачите да изграждат такива неприветливи площади.

Но в течение на годините

But over the many years,

I have learned how hard it is

разбрах колко е трудно

to create successful, meaningful,

да се изградят добре работещи, практични,

enjoyable public spaces.

приветливи обществени пространства.

As I learned from my stepfather,

Както научих от втория си баща,

they certainly do not happen by accident,

те определено не се правят случайно,

especially in a city like New York,

особено в град като Ню Йорк,

where public space has to be fought for to begin with,

където има борба за обществените пространства,

and then for them to be successful,

а за да бъдат те добре работещи,

somebody has to think very hard

някой трябва да помисли много усилено

about every detail.

за всеки детайл.

Now, open spaces in cities are opportunities.

Откритите пространства в градовете са места с потенциал.

Yes, they are opportunities for commercial investment,

Те дават възможност за търговски инвестиции,

but they are also opportunities for the common good

но и за общото благо

of the city,

на града

and those two goals are often not aligned with one another,

и тези две цели

често не са съобразени една с друга и там става конфликт.

and therein lies the conflict.

The first opportunity I had to fight

Първия път, когато се наложи да водя битка

for a great public open space was in the early 1980s,

за обществено пространство

беше в ранния период на 80те, когато ръководех екип по планиране

when I was leading a team of planners

at a gigantic landfill called Battery Park City

в голямото депо Battery Park City

in lower Manhattan on the Hudson River.

в южен Манхатън, на река Хъдсън.

And this sandy wasteland had lain barren

Тази песъчлива пустош стоеше неизползваема

for 10 years,

в продължение на 10 години и ни беше казано,

and we were told, unless we found a developer

че ако не намерим предприемач

in six months, it would go bankrupt.

за шест месеца, проектът ще фалира.

So we came up with a radical,

Затова предложихме една радикална,

almost insane idea.

почти налудничава идея.

Instead of building a park

Вместо да построим парк

as a complement to future development,

като добавка към предстоящ проект,

why don't we reverse that equation

защо да не обърнем уравнението

and build a small but very high-quality

и първо да построим пространство -

public open space first,

малко, но с много добри качества -

and see if that made a difference.

и да видим дали то ще промени нещо.

So we only could afford to build a two-block section

Можехме да построим само малка част

of what would become a mile-long esplanade,

от това, което щеше да се превърне в еспланада с дължина 1.6 км,

so whatever we built had to be perfect.

така че това, което можехме да построим трябваше да е перфектно.

So just to make sure, I insisted

Аз настоях, за по-голяма сигурност,

that we build a mock-up

да построим макет от дърво

in wood, at scale, of the railing and the sea wall.

на парапета и морската преграда.

And when I sat down on that test bench

Когато седнах на тази пробна пейка,

with sand still swirling all around me,

а пясъкът все така се носеше около мен,

the railing hit exactly at eye level,

перилото се падна точно на нивото на очите ми,

blocking my view and ruining my experience

препречвайки гледката и разваляйки удоволствието ми от момента

at the water's edge.

в непосредствена близост до водата.

So you see, details really do make a difference.

Виждате, че детайлите имат голямо значение.

But design is not just how something looks,

Но дизайнът не е само как нещо изглежда,

it's how your body feels on that seat in that space,

а как тялото Ви се чувства на тази седалка в това пространство

and I believe that successful design always depends

и аз вярвям, че успешният дизайн

винаги зависи от това лично усещане.

on that very individual experience.

In this photo, everything looks very finished,

На тази снимка всичко изглежда завършено,

but that granite edge, those lights,

но гранитният бордюр, уличните лампи,

the back on that bench,

облегалката на пейката,

the trees in planting,

засадените дървета,

and the many different kinds of places to sit

най-различните места за сядане

were all little battles that turned this project

бяха малки битки, които превърнаха проекта

into a place that people wanted to be.

в място, където хората искат да бъдат.

Now, this proved very valuable 20 years later

Всичко това се оказа много ценно 20 години по-късно,

when Michael Bloomberg asked me to be

когато Майкъл Блумбърг ме помоли

his planning commissioner

да бъда неговия комисар по планирането

and put me in charge of shaping

и ми възложи оформянето

the entire city of New York.

на целия Ню Йорк.

And he said to me on that very day,

В този ден той ми каза,

he said that New York was projected

че според прогнозите за Ню Йорк,

to grow from eight to nine million people.

населението ще се увеличи

And he asked me,

от 8 на 9 милиона души. И ме попита:

"So where are you going to put

"Къде ще разположиш

one million additional New Yorkers?"

още един милион Ню Йоркчани?"

Well, I didn't have any idea.

Аз нямах представа.

Now, you know that New York does

Знаете, че за Ню Йорк е важно

place a high value on attracting immigrants,

да привлича имигранти,

so we were excited about the prospect of growth,

така че ние се вълнувахме от перспективата на растеж,

but honestly, where were we going to grow

но накъде можехме още да се разрастваме

in a city that was already built out to its edges

в град, който вече беше застроен до своя предел

and surrounded by water?

и беше заобиколен от вода?

How were we going to find housing

for that many new New Yorkers?

Как щяхме да намерим жилища

за многото нови Ню Йоркчани?

And if we couldn't spread out,

И ако не можехме да се разрастваме,

which was probably a good thing,

което може би беше добре,

where could new housing go?

откъде щяха да дойдат новите жилища?

And what about cars?

А какво да кажем за колите?

Our city couldn't possibly handle any more cars.

Градът ни едва ли можеше

да поеме повече коли. Какво можехме да направим?

So what were we going to do?

If we couldn't spread out, we had to go up.

Щом не можехме да се разрастваме,

трябваше да растем нагоре и да изберем места,

And if we had to go up,

we had to go up in places

where you wouldn't need to own a car.

където не е нужно

да се притежава кола.

So that meant using one of our greatest assets:

Това ознаваше да използваме

our transit system.

едно от големите ни предимства - транспортната ни система.

But we had never before thought

Никога преди това не бяхме мислили

of how we could make the most of it.

как да извлечем полза от нея.

So here was the answer to our puzzle.

Това беше отговорът на нашия проблем.

If we were to channel and redirect

В случай че успеем да насочим и пренасочим

all new development around transit,

новото строителство в близост до транспорта,

we could actually handle that population increase,

всъщност бихме могли да се справим

с ръста на населението.

we thought.

And so here was the plan,

Ето какъв беше планът,

what we really needed to do:

това, което трябваше да направим:

We needed to redo our zoning --

трябваше да променим зонирането -

and zoning is the city planner's regulatory tool --

а зонирането е регулаторния инструмент на урбаниста -

and basically reshape the entire city,

и така да преустроим целия град

targeting where new development could go

с цел вместването на нови сгради

and prohibiting any development at all

и забрана на всякакво ново строителство

in our car-oriented,

в онези райони,

suburban-style neighborhoods.

ориентирани към коли и предградия.

Well, this was an unbelievably ambitious idea,

Това беше невероятно амбициозна идея -

ambitious because communities

амбициозна, тъй като общините

had to approve those plans.

трябваше да одобрят този план.

So how was I going to get this done?

Как можех да я осъществя?

By listening. So I began listening,

Чрез изслушване. Затова започнах да изслушвам,

in fact, thousands of hours of listening

прекарах хиляди часове в изслушване,

just to establish trust.

само за да спечеля доверие.

You know, communities can tell

Знаете, че общините могат да познаят

whether or not you understand their neighborhoods.

дали разбирате техните райони.

It's not something you can just fake.

Не е нещо, което може да прикриете.

And so I began walking.

И започнах да вървя.

I can't tell you how many blocks I walked,

Не мога да кажа колко много пресечки извървях,

in sweltering summers, in freezing winters,

в горещите лета и ледените зими,

year after year,

година след година,

just so I could get to understand

само за да разбера

the DNA of each neighborhood

ДНК-то на всеки район и да видя какво е

and know what each street felt like.

чувството на всяка една улица.

I became an incredibly geeky zoning expert,

Станах невероятно добър експерт по зониране,

finding ways that zoning could address

намирайки начини, по които зонирането да може да се справи

communities' concerns.

с проблемите на общините.

So little by little, neighborhood by neighborhood,

Стъпка по стъпка, район по район,

block by block,

пресечка по пресечка, започнахме налагането

we began to set height limits

на граници за височина,

so that all new development

would be predictable and near transit.

така че всякакво ново строителство

да бъде предвидимо

и близо до транспорта. В продължение на 12 години

Over the course of 12 years,

we were able to rezone

успяхме да резонираме

124 neighborhoods,

124 района,

40 percent of the city,

40 % от града,

12,500 blocks, so that now,

12,500 пресечки, така че сега

90 percent of all new development of New York

90 % от новото строителство в Ню Йорк

is within a 10-minute walk of a subway.

е на 10 минути пеша от метро-станция.

In other words, nobody in those new buildings

С други думи, никой в тези нови сгради

needs to own a car.

не трябва да притежава кола.

Well, those rezonings were exhausting

Цялото това резониране бе изтощително,

and enervating and important,

омаломощаващо и важно,

but rezoning was never my mission.

но то никога не е било моята мисия.

You can't see zoning and you can't feel zoning.

Не можете да видите и да почувствате зонирането.

My mission was always to create

Моята мисия винаги е била

да създам чудесни обществени пространства.

great public spaces.

So in the areas where we zoned for significant development,

В областите, в които предвиждахме

значително строителство, бях решена да създам места,

I was determined to create places

that would make a difference in people's lives.

които да имат значение в живота на хората.

Here you see what was

Тук виждате това, което беше 3,2 км

two miles of abandoned, degraded waterfront

изоставена и западнала брегова линия

in the neighborhoods of Greenpoint

в околоностите на Грийнпойнт

and Williamsburg in Brooklyn,

и Уилямсбърг в Бруклин,

impossible to get to and impossible to use.

труднодостъпна и неизползваема.

Now the zoning here was massive,

Зонирането тук беше мащабно,

so I felt an obligation to create

така че почувствах задължение да създам

magnificent parks on these waterfronts,

прекрасни паркове на тези брегови линии

and I spent an incredible amount of time

и прекарах изключително много време,

on every square inch of these plans.

вглеждайки се в най-дребните детайли на тези планове.

I wanted to make sure that there were

tree-lined paths from the upland to the water,

Исках да се уверя, че ще има три пешеходни алеи

между по-издигнатата част и водата,

that there were trees and plantings everywhere,

че ще има дървета и растения навсякъде

and, of course, lots and lots of places to sit.

и, разбира се, много места за сядане.

Honestly, I had no idea how it would turn out.

Признавам, че не знаех как ще се получи.

I had to have faith.

Трябваше да имам вяра.

But I put everything that I had studied and learned

Но вложих всичко, което знаех

into those plans.

в тези планове.

And then it opened,

И след това открихме проекта

and I have to tell you, it was incredible.

и трябва да ви кажа,

че беше невероятно. Хората от всички райони на града

People came from all over the city

to be in these parks.

идваха в тези паркове.

I know they changed the lives of the people who live there,

Знам, че те промениха живота

на хората, които живеят там, но също така и представата

but they also changed New Yorkers' whole image

на Ню Йоркчани за техния град.

of their city.

I often come down and watch people

Често гледам как хората

get on this little ferry

се качват на малкия ферибот,

that now runs between the boroughs,

който сега свързва петте района на града

and I can't tell you why,

и не мога да ви кажа защо,

but I'm completely moved

но съм много развълнувана

by the fact that people are using it

от факта, че хората го използват

as if it had always been there.

сякаш винаги е бил там.

And here is a new park in lower Manhattan.

А това е един нов парк в Южен Манхатън.

Now, the water's edge in lower Manhattan

Крайбрежната ивица в Южен Манхатън

was a complete mess before 9/11.

беше в окайващо състояние преди 9/11.

Wall Street was essentially landlocked

Wall Street нямаше достъп до водата,

because you couldn't get anywhere near this edge.

защото нямаше как да се стигне дотам.

And after 9/11, the city had very little control.

След 9/11 градът имаше много малко контрол.

But I thought if we went

Но аз си помислих, че ако се обърнем към Корпорацията за Развитие

to the Lower Manhattan Development Corporation

на Южен Манхатън

and got money to reclaim this two miles

и получим пари, за да разработим тези 3 км

of degraded waterfront

западнала брегова линия,

that it would have an enormous effect

то това ще окаже огромно значение

on the rebuilding of lower Manhattan.

за преустройството на Южен Манхатън.

And it did.

Така и направихме. Южен Манхатън най-накрая има

Lower Manhattan finally has a public waterfront

публична брегова ивица

on all three sides.

и на трите си страни.

I really love this park.

Наистина харесвам този парк.

You know, railings have to be higher now,

Тъй като плотовете трябва да стоят по-високо,

so we put bar seating at the edge,

сложихме бар столовете на ръба

and you can get so close to the water

и можете да се приближите до такава степен,

you're practically on it.

че все едно сте във водата.

And see how the railing widens

Вижте как плотът се разширява

and flattens out so you can lay down

и става плосък, за да можете да сложите

your lunch or your laptop.

обяда или лаптопа си.

And I love when people come there

Харесва ми когато хората идват,

and look up and they say,

вдигат поглед и казват:

"Wow, there's Brooklyn, and it's so close."

"Уау, там е Бруклин, а е толкова близо"

So what's the trick?

Каква е тайната?

How do you turn a park

Как да превърнете един парк

into a place that people want to be?

в място, където хората искат да бъдат?

Well, it's up to you,

Зависи от самите вас,

not as a city planner but as a human being.

не като урбанисти, а като човешки същества.

You don't tap into your design expertise.

Трябва да ви води не експертизата в дизайна,

You tap into your humanity.

а хуманносттта ви.

I mean, would you want to go there?

Бихте ли искали да отидете там?

Would you want to stay there?

Бихте ли искали да останете там?

Can you see into it and out of it?

Вижда ли се отвън и изгледът от него

Are there other people there?

добър ли е? Има ли други хора?

Does it seem green and friendly?

Изглежда ли ви парка зелен и приветлив?

Can you find your very own seat?

Можете ли да намерите собственото си място за сядане?

Well now, all over New York City,

Сега навсякъде в Ню Йорк има места,

there are places where you can

find your very own seat.

където можете да намерите

Where there used to be parking spaces,

собственото си място за сядане.

Там, където имаше паркинг места,

there are now pop-up cafes.

сега има импровизирани кафенета.

Where Broadway traffic used to run,

Там, където имаше движение по Бродуей,

there are now tables and chairs.

сега има столове и маси;

Where 12 years ago, sidewalk cafes were not allowed,

където преди 12 години не бяха разрешени

кафенета по тротоарите, сега са навсякъде.

they are now everywhere.

But claiming these spaces for public use

Отвоюването на обществените пространства

не беше лесна задача и е още по-трудно

was not simple,

and it's even harder to keep them that way.

да ги запазим такива.

So now I'm going to tell you a story

Сега ще ви разкажа една история за един необикновен парк

about a very unusual park called the High Line.

с името Хай Лайн (High Line).

The High Line was an elevated railway.

Хай Лайн беше естакадна жп линия.

(Applause)

(Аплодисменти)

The High Line was an elevated railway

Хай Лайн беше естакадна жп линия,

that ran through three neighborhoods

която минаваше през три района

on Manhattan's West Side,

в западната част на Манхатън,

and when the train stopped running,

а когато влакът спря да се движи,

it became a self-seeded landscape,

там се обособи естествен ландшафт,

a kind of a garden in the sky.

нещо като градина в небето.

And when I saw it the first time,

Когато видях мястото за първи път,

honestly, when I went up on that old viaduct,

когато отидох до стария виадукт,

I fell in love the way you fall in love with a person,

откровено казано, аз се влюбих така,

както някой се влюбва в човек.

honestly.

And when I was appointed,

И когато ми го възложиха,

saving the first two sections of the High Line

спасяването от събаряне

на първите два участъка на парка

from demolition became my first priority

стана мой първи приоритет и най-важен проект.

and my most important project.

I knew if there was a day that I didn't

Знаех, че дори и за ден

да бях спряла да се тревожа за Хай Лайн, проектът щеше да се провали.

worry about the High Line, it would come down.

And the High Line,

even though it is widely known now

А колкото до Хай Лайн,

въпреки че сега е всеизвестен

and phenomenally popular,

и много харесван, той си остава най-спорното

it is the most contested public space in the city.

обществено пространство в града.

You might see a beautiful park,

Може и да виждате в него един красив парк,

but not everyone does.

но това не е така за всеки.

You know, it's true, commercial interests

Наистина е така - търговските интереси

will always battle against public space.

винаги ще са в конфликт с обществените пространства.

You might say,

Може да си кажете:

"How wonderful it is that more than

"Колко е прекрасно,

four million people come from all over the world

че повече от 4 милиона души

от целия свят идват да посетят Хай Лайн".

to visit the High Line."

Well, a developer sees just one thing: customers.

Да, но предприемачите виждат само едно нещо: клиентите.

Hey, why not take out those plantings

Хей, а защо да не се отървем от насажденията

and have shops all along the High Line?

и да направим магазини по протежението на Хай Лайн?

Wouldn't that be terrific

Няма ли това да е чудесно,

and won't it mean a lot more money for the city?

няма ли да донесе

повече пари за града? Всъщност не, няма да е чудесно.

Well no, it would not be terrific.

It would be a mall, and not a park.

Ще бъде мол, а не парк.

(Applause)

(Аплодисменти)

And you know what, it might mean

И знаете ли какво - ще донесе

more money for the city,

повече пари за града,

but a city has to take the long view,

но един град трябва да приеме

дългосрочната перспектива, перспективата за общото благо.

the view for the common good.

Most recently, the last section of the High Line,

Наскоро, последният участък от Хай Лайн,

the third section of the High Line,

третият участък от Хай Лайн,

the final section of the High Line,

финалният участък от Хай Лайн

has been pitted against development interests,

се сблъска с търговски интереси -

where some of the city's leading developers

в зоната някои от водещите предприемачи в града

are building more than 17 million square feet

изграждат повече от 1,6 мил. кв. м.

at the Hudson Yards.

в района Хъдзън Йардс (Hudson Yards).

And they came to me and proposed

Те дойдоха при мен и ми предложиха

that they "temporarily disassemble"

"временно да спрат строежа"

that third and final section.

на този трети и последен участък.

Perhaps the High Line didn't fit in

Може би Хай Лайн не влизаше

with their image of a gleaming city of skyscrapers

в представата им за лъскав град с небостъргачи

on a hill.

на хълма.

Perhaps it was just in their way.

Може би им пречеше.

But in any case, it took nine months

Както и да е, отне ми девет месеца

of nonstop daily negotiation

безкрайни ежедневни преговори,

to finally get the signed agreement

за да се стигне до подписване на споразумение

to prohibit its demolition,

за забрана на разрушаването

and that was only two years ago.

и това се случи едва преди две години.

So you see, no matter how popular

Така че виждате, че колкото и да е обичано и всепризнато

and successful a public space may be,

едно обществено пространство,

it can never be taken for granted.

никога не трябва да се приема за даденост.

Public spaces always -- this is it saved --

Обществените пространства - благополучно опазени -

public spaces always need vigilant champions,

винаги се нуждаят от бдителни лидери,

not only to claim them at the outset for public use,

не само за да ги отстояват в интерес на обществото,

but to design them for the people that use them,

но и за да ги проектират за хората, които ги използват,

then to maintain them to ensure

да ги поддържат, за да са сигурни,

that they are for everyone,

че те са за всички,

that they are not violated, invaded,

че никой не ги осквернява,

abandoned or ignored.

не ги превзема, изоставя или занемарява.

If there is any one lesson

Ако има някакъв урок,

that I have learned in my life as a city planner,

който съм научила като урбанист,

it is that public spaces have power.

той е че обществените пространства имат притегателна сила.

It's not just the number of people using them,

Не е важен само броя на хората, които ги използват,

it's the even greater number of people

а още по-големия брой хора,

who feel better about their city

които се чувстват по-добре в града си,

just knowing that they are there.

просто знаейки, че те съществуват.

Public space can change how you live in a city,

Обществените пространства могат да променят начина на живот в града,

how you feel about a city,

как хората се чувстват в един град,

whether you choose one city over another,

дали избират един или друг град;

and public space is one of the most important reasons

обществените пространства са една от най-важните причини

why you stay in a city.

хората да останат в един град.

I believe that a successful city

Вярвам, че проспериращият град

is like a fabulous party.

е като едно страхотно парти.

People stay because they are having a great time.

Хората остават, защото си прекарват чудесно.

Thank you.

Благодаря.

(Аплодисменти)

(Applause)

Thank you. (Applause)

Благодаря ви. (Аплодисменти)