The dream we haven't dared to dream | Dan Pallotta

Translator: Gloriya Haralanova Reviewer: Anton Hikov

When I think about dreams,

Когато разсъждавам върху мечтите,

like many of you,

както повечето от вас,

I think about this picture.

си представям тази снимка.

I was eight when I watched Neil Armstrong

Бях на осем години, когато гледах Нийл Армстронг

step off the Lunar Module onto the surface of the Moon.

да слиза от Лунния модул на повърхността на Луната.

I had never seen anything like it before,

Никога не бях виждал нещо подобно,

and I've never seen anything like it since.

и от тогава насам - също.

We got to the Moon for one simple reason:

Стъпихме на Луната поради една проста причина:

John Kennedy committed us to a deadline.

Джон Кенеди ни постави краен срок.

And in the absence of that deadline,

И ако този краен срок не съществуваше,

we would still be dreaming about it.

ние все още щяхме само да си мечтаем.

Leonard Bernstein said two things are necessary for great achievement:

Ленард Бърнстейн е казал,че са необходими две неща за постигането на велики успехи:

a plan and not quite enough time.

стратегия и недостатъчно време.

(Laughter)

(Смях)

Deadlines and commitments

Крайните срокове и задълженията

are the great and fading lessons of Apollo.

са важните, и постепенно изчезващи поуки от програмата Аполо.

And they are what give the word "moonshot" its meaning.

Дори изразът "невероятен шанс" идва от там (бел. прев. - анг. moonshot - лунен опит).

And our world is in desperate need of political leaders

Нашият свят има огромна нужда от политически лидери,

willing to set bold deadlines

сколонни да поставят решителни крайни срокове

for the achievement of daring dreams on the scale of Apollo again.

за постигането на смели мечти от мащаба на Аполо.

When I think about dreams,

Когато си мисля за мечтите,

I think about the drag queens of LA and Stonewall

си представям травеститите от Лос Анджелис и Стоунуол,

and millions of other people risking everything

и милионите други, които рискуваха всичко,

to come out when that was really dangerous,

в името на това да заявят кои са, във време, когато това беше много опасно.

and of this picture of the White House lit up in rainbow colors,

Сещам се също за тази снимка на Белия дом, осветен в цветовете на дъгата.

yes --

Да...

(Applause) --

(Ръкопляскане)

celebrating America's gay and lesbian citizens' right to marry.

по случай честването на озаконяването на хомосексуалните бракове в Америка.

It is a picture that in my wildest dreams I could never have imagined

Това е снимка, която не бих си представил дори и в най-смелите си мечти,

when I was 18

когато бях на 18 години,

and figuring out that I was gay

и осъзнах факта, че съм гей,

and feeling estranged from my country

и се чувствах отчужден от страната ми

and my dreams because of it.

и от мечтите ми.

I think about this picture of my family

Мисля си за тази снимка на семейството ми,

that I never dreamed I could ever have --

за която не бях си и мечтал,

(Applause) --

(Ръкопляскане)

и за нашите деца, с това заглавие в ръце, (бел. прев. - Брак за всички)

and of our children holding this headline

I never dreamed could ever be printed about the Supreme Court ruling.

за решението на Върховния съд - решение, което не съм вярвал да видя отпечатано.

Имаме нужда от още смелост, като тази на травеститите и космонавтите.

We need more of the courage of drag queens and astronauts.

(Смях)

(Laughter)

(Applause)

(Ръкопляскане)

But I want to talk about the need for us to dream

Но аз искам да говоря за необходимостта да мечтаем

in more than one dimension,

в по-голям мащаб и всестранно,

because there was something about Apollo that I didn't know when I was 8,

защото имаше нещо относно Аполо, за което не знаех, когато бях на 8,

and something about organizing that the rainbow colors over.

и нещо, свързано с организирането на цветове на дъгата.

Of the 30 astronauts in the original Mercury, Gemini and Apollo programs,

От браковете на 30те космонавта, участвали в програмите Меркурий, Джемини и Аполо,

only seven marriages survived.

само седем са оцеляли.

Those iconic images of the astronauts bouncing on the Moon

Тези емблематични образи на космонавтите, подскачащи на Луната,

obscure the alcoholism and depression on Earth.

прикриват алкохолизма и депресията им на Земята.

Thomas Merton, the Trappist monk,

Траписткият монах Томас Мъртън

asked during the time of Apollo,

попитал по времето на Аполо:

"What can we gain by sailing to the moon

"Какво печелим от пътешествието до Луната,

if we are not able to cross the abyss that separates us from ourselves?"

щом не можем да преодолеем пропастите, които ни делят от самите себе си?"

And what can we gain by the right to marry

И какво печелим с правото да сключим брак,

if we are not able to cross the acrimony

щом не можем да преодолеем язвителността,

and emotional distance that so often separates us from our love?

и емоционалната ни дистанция, която така често ни дели от любовта ни?

And not just in marriage.

И не само що се касае до браковете.

I have seen the most hurtful, destructive,

Ставал съм свидетел на възможно най-жестоките, разрушителни

tragic infighting in LGBT and AIDS

и трагични вътрешни борби между активисти, било то ЛГБТ, СПИН,

and breast cancer and non-profit activism,

рак на гърдата, или други организации с нестопанска цел,

all in the name of love.

всички те - в името на любовта.

Thomas Merton also wrote about wars among saints

Томас Мъртън също така е описвал войни между светци,

and that "there is a pervasive form of contemporary violence

и че "има една широко разпространена форма на съвременно насилие,

to which the idealist most easily succumbs:

на която идеалистите най-лесно се поддават:

activism and overwork.

активизъм и преработване.

The frenzy of our activism neutralizes our work for peace.

Безумията на активизма ни неутрализират усилията ни за постигане на мир.

It destroys our own inner capacity for peace."

И разрушават способността ни да сме в мир със самите себе си."

Too often our dreams become these compartmentalized fixations

Твърде често мечтите ни се превръщат в раздробени фикс-идеи

on some future

за някакво бъдеще,

that destroy our ability to be present for our lives right now.

и убиват способността ни да живеем пълноценно в настоящето.

Our dreams of a better life for some future humanity

Мечтите ни за по-добър живот, за един бъдещ народ,

or some other humanity in another country

или един бъдещ народ в друга страна,

alienate us from the beautiful human beings sitting next to us

ни отчуждават от прекрасните човешки същества, които ни заобикалят

at this very moment.

тук и сега.

Well, that's just the price of progress, we say.

И ние си казваме: "Е, това е цената на прогреса."

You can go to the Moon

Възможно е да отидеш на Луната,

or you can have stability in your family life.

и също да имаш стабилен семеен живот.

And we can't conceive of dreaming in both dimensions at the same time.

Но не можем да си го представим, и да мечтаем за двете едновременно.

And we don't set the bar much higher than stability

И, уви, целите ни рядко надхвърлят "стабилност",

when it comes to our emotional life.

когато става въпрос за емоционалния ни живот.

Which is why our technology for talking to one another

И точно по тази причина, технологиите ни за общуване

has gone vertical,

следват един и същи модел,

our ability to listen and understand one another

а способността ни да слушаме и да се разбираме

has gone nowhere.

отиват наникъде.

Our access to information is through the roof,

Достъпът ни до информация е неограничен,

our access to joy, grounded.

но достъпът ни до удоволствие е заземен.

But this idea, that our present and our future are mutually exclusive,

Но това схващане, че настоящето и бъдещето ни са взаимно-изключващи се понятия,

that to fulfill our potential for doing we have to surrender

че за да реализираме способностите си, трябва да се откажем

our profound potential for being,

от абсолютния ни потенциал да съществуваме,

that the number of transistors on a circuit can be doubled and doubled,

че броят на транзисторите в една верига може да бъде удвояван многократно,

but our capacity for compassion and humanity and serenity and love

но способността ни да съчувстваме, да сме човечни, и да изпитваме мир и обич

is somehow limited

е някак си ограничена,

is a false and suffocating choice.

е един грешен и задушаващ избор.

Now, I'm not suggesting

Но нямам просто предвид

simply the uninspiring idea of more work-life balance.

изтърканата идея за баланс между личния и професионалния живот.

What good is it for me to spend more time with my kids at home

Какъв е смисълът да прекарвам повече време вкъщи с децата ми,

if my mind is always somewhere else while I'm doing it?

ако междувременно мислите ми са постоянно някъде другаде?

I'm not even talking about mindfulness.

И не говоря просто за съсредоточаване.

Mindfulness is all of a sudden becoming a tool for improving productivity.

Съсредоточаването изведнъж се превърна в уред за увеличаване на продуктивността.

(Laughter)

(Смях)

Right?

Нали?

I'm talking about dreaming

Говоря за мечтаенето за самите нас,

as boldly in the dimension of our being

смело и всестранно,

as we do about industry and technology.

така, както мечтаем относно промишлеността и технологиите.

I'm talking about an audacious authenticity

Говоря за една дръзка откровеност,

that allows us to cry with one another,

благодарение на която сме способни да плачем заедно;

a heroic humility that allows us to remove our masks and be real.

Храбро смирение, посредством което можем да свалим маските си и да бъдем истински.

It is our inability to be with one another,

Това, че сме неспособни да бъдем едни с други,

our fear of crying with one another, that gives rise to so many

и страхът да плачем заедно, е причината за много от проблемите,

of the problems we are frantically trying to solve in the first place,

които така трескаво се опитваме да разрешим -

from Congressional gridlock to economic inhumanity.

като се започне от блокажите в Конгреса и се стигне до икономически жестокости.

(Applause)

(Ръкопляскане)

I'm talking about what Jonas Salk called an Epoch B,

Говоря за това, което Джонас Солк нарече Епохата Б -

a new epoch in which we become as excited about and curious about

нова епоха, в която сме точно толкова ентусиазирани, любопитни и умели,

and scientific about the development of our humanity

когато става въпрос за развитието на човечеството,

as we are about the development of our technology.

колкото сме такива, когато става въпрос за развитието на технологиите.

We should not shrink from this opportunity

Не бива да се свиваме като мислим за тези възможности,

simply because we don't really understand it.

просто защото не ги разбираме много добре.

There was a time when we didn't understand space.

Едно време не разбирахме какво е космосът.

Or because we're more used to technology and activism.

Или да се свиваме, понеже сме свикнали да мислим за технологиите и активизма.

That is the very definition of being stuck in a comfort zone.

Та това тъкмо е определението на понятието "комфортна зона".

We are now very comfortable imagining unimaginable technological achievement.

В днешно време сме свикнали да мислим за невероятни постижения в технологиите.

In 2016, it is the dimension of our being itself

През 2016 година имаме нужда да използваме въображението си

that cries out for its fair share of our imagination.

за самото ни същество, което плаче за вниманието ни.

Now, we're all here to dream,

Ако сме честни, всички ние сме тук, за да мечтаем,

but maybe if we're honest about it,

но ако сме още по-честни,

each of us chasing our own dream.

всички тук преследваме собствените си мечти.

You know, looking at the name tags to see who can help me with my dream,

Знаете за какво говоря - вглеждаме се в баджовете, да видим кой може да ни помогне

sometimes looking right through one another's humanity.

и понякога даже съзираме човечността, която се крие във всеки от нас.

I can't be bothered with you right now. I have an idea for saving the world.

Сега не ми се занимава с теб. Имам идея как да спася света.

Right?

Нали?

(Laughter)

(Смях)

Years ago, once upon a time, I had this beautiful company

Едно време, преди години, имах една прекрасна фирма,

that created these long journeys for heroic civic engagement.

която организираше дълги пътешествия за създаване на гражданска ангажираност.

And we had this mantra:

И си имахме едно мото:

"Human. Kind. Be Both."

"Човек. Добър. Бъди и двете."

And we encouraged people to experiment outrageously with kindness.

И насърчавахме хората да експериментират с възмутително много добрини.

Like, "Go help everybody set up their tents."

Например: "Иди и помогни на всички да си опънат палатките."

And there were a lot of tents.

А имахме много, много палатки.

(Laughter)

(Смях)

"Go buy everybody Popsicles."

"Иди и купи ледени близалки за всички."

"Go help people fix their flat tires

"Иди и помогни на хората да си сменят спуканите гуми,

even though you know the dinner line is going to get longer."

въпреки че междувременно опашката за вечеря ще стане още по-дълга."

And people really took us up on this,

И хората наистина взеха, че ни послушаха,

so much so that if you got a flat tire on the AIDS ride,

до такава степен, че ако по време на поход в подкрепа на болните от СПИН

you had trouble fixing it, because there were so many people there asking you

ти се спукаше гума, щеше да имаш проблем със смяната, понеже твърде много хора

if you needed help.

биха се притекли на помощ.

For a few days, for tens of thousands of people,

За няколко дни, създавахме тези светове

we created these worlds

за десетки хиляди хора,

that everybody said were the way they wish the world could always be.

които казваха, че си мечтаят истинския свят да бъде винаги такъв.

What if we experimented with creating that kind of world

Какво ще кажете да експериментираме и да създадем един такъв свят

these next few days?

през следващите няколко дни?

And instead of going up to someone and asking them, "What do you do?"

И вместо да се изправим пред някого и да го питаме "С какво се занимаваш?",

ask them, "So what are your dreams?"

да го питаме "Какви са мечтите ти?",

or "What are your broken dreams?"

или "Какви са разбитите ти мечти?"

You know, "TED." Tend to Each other's Dreams.

Така де, "ТЕД". Грижи за Взаимните Мечти. (бел. прев.)

(Applause)

(Ръкопляскане)

Maybe it's "I want to stay sober"

Може би е "Искам да съм трезвен",

or "I want to build a tree house with my kid."

или "Искам да построя къща на дърво с детето ми."

You know, instead of going up to the person everybody wants to meet,

Сещате ли се, вместо да се обърнете към човека, с когото всички искат да говорят,

go up to the person who is all alone

идете при онзи, който е сам,

and ask them if they want to grab a cup of coffee.

и го питайте дали иска да пийнете заедно едно кафе.

I think what we fear most

Мисля, че най-големият ни ужас,

is that we will be denied the opportunity to fulfill our true potential,

е че няма да имаме възможност да реализираме способностите си;

that we are born to dream

че сме родени да мечтаем,

and we might die without ever having the chance.

и че може да умрем без дори да сме имали шанса да опитаме.

Imagine living in a world

Представете си един свят,

where we simply recognize that deep, existential fear in one another

в който всички приемаме взаимния си дълбок, екзистенциален страх -

and love one another boldly because we know

- и се обичаме смело, понеже осъзнаваме,

that to be human is to live with that fear.

че да живееш с този страх, те прави човек.

It's time for us to dream in multiple dimensions simultaneously,

Време е да започнем да мечтаем всестранно, и едновременно,

and somewhere that transcends all of the wondrous things

и някъде там, където надминаваме тези удивителни неща,

we can and will and must do

които можем, и трябва, и ще сторим,

lies the domain of all the unbelievable things we could be.

е и царството на всички най-невероятни неща, които бихме могли да бъдем.

It's time we set foot into that dimension

Време е да стъпим в това измерение,

and came out about the fact that we have dreams there, too.

и да признаем, че имаме мечти и в него.

If the Moon could dream,

Мисля си, че ако Луната можеше да мечтае,

I think that would be its dream for us.

сигурно това би била нейната мечта за нас.

It's an honor to be with you.

За мен е чест да бъда сред вас.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскане)