Cara E. Yar Khan: The beautiful balance between courage and fear | TED

Translator: Nataliya Stancheva Reviewer: Darina Stoyanova

When we're young, we're innocently brave,

Когато сме млади, ние сме невинно смели

and we fearlessly dream about what our lives might be like.

и безстрашно мечтаем какъв живот бихме могли да имаме.

Maybe you wanted to be an astronaut or a rocket scientist.

Може би сте искали да станете астронавт или гениален учен-откривател.

Maybe you dreamed of traveling to every continent.

Може би сте си мечтали да посетите всеки континет.

Since I was very young,

Още от много малка

I dreamed of working for the United Nations

аз си мечтаех да работя за Обединените Нации

in some of the most difficult countries in the world.

в някои от най-трудните страни по света.

And thanks to a lot of courage

И благодарение на голяма доза кураж,

that dream came true.

тази моя мечта се сбъдна.

But here's the thing about courage:

Но ето какво е характерно за куража:

it doesn't just appear whenever we need it.

той не се появява просто винаги, когато ни е необходим.

It's the result of tough reflection and real work,

Идва като резултат от сериозно мислене и истинска работа,

involving the balance between fear and bravery.

включваща баланса между страх и смелост.

Without fear, we'll do foolish things.

Ако нямаме страх, ще вършим глупави неща.

And without courage, we'll never step into the unknown.

Ако нямаме смелост, никога няма да пристъпим към неизвестното.

The balance of the two is where the magic lies,

Балансът между двете е разковничето, там лежи магията

and it's a balance we all deal with every day.

и към баланс се стремим всички ние всеки ден.

First, a word about my fancy wheels.

Първо, две думи за шикозната ми количка.

I haven't always used a wheelchair.

Невинаги съм използвала инвалиден стол.

I grew up like many of you,

Израснах като много от вас,

running, jumping and dancing.

бягах, скачах и танцувах.

I love to dance.

Обичам да танцувам.

However, in my mid-twenties,

Но когато станах на около 25 години,

I began to experience a series of inexplicable falls.

започнах често да падам, необяснимо защо.

And a few years later,

Няколко години по-късно

I was diagnosed with a recessive genetic condition

ме диагностицираха с рецесивно генетично състояние,

called hereditary inclusion body myopathy,

на име "наследствена телесна миопатия"

or HIBM.

или НIBM миопатия.

It's a progressive muscle wasting disease

Това е заболяване на прогресивно стопяване на мускулите

that affects all of my muscles from head to toe.

и засяга всичките ми мускули от главата до петите.

HIBM is very rare.

Болестта се среща много рядко.

In the United States there are less than 200 people diagnosed.

В САЩ има по-малко от 200 души диагностицирани с тази болест.

To date, there is no proved treatment or cure,

Към днешна дата няма доказано ефективно лечение или лек,

and within 10 to 15 years of its onset,

и в рамките на 10-15 години от началото на болестта

HIBM typically leads to quadriplegia,

тя води до квадриплегия,

which is why I now use a wheelchair.

затова и сега използвам инвалидна количка.

When I was first diagnosed, everything changed.

Когато отначало ми поставиха диагнозата, всичко се промени.

It was frightening news

Новината ме изплаши,

because I had no experience with chronic illness or disabilities.

защото нямах никакъв опит с хронични болести или недъзи.

And I had no idea how the disease might progress.

Нямах представа как болестта би могла да прогресира.

But what was most disheartening

Най-обезсърчително, обаче,

was to listen to other people advise me

беше да слушам съветите на хората:

to limit my ambitions and dreams,

да огранича амбициите и мечтите си

and to change my expectations of what to expect from life.

и да променя очакванията си за това какво да очаквам от живота.

"You should quit your international career."

"Трябва да прекратиш международната си кариера."

"No one will marry you this way."

"Никой няма да се ожени за теб такава."

"You would be selfish to have children."

"Ще бъде егоистично да имаш деца."

The fact that someone who wasn't me

Фактът, че някой друг, а не аз самата,

was putting limitations on my dreams and ambitions

ми налагаше ограничения на моите мечти и амбиции,

was preposterous.

беше абсурдно нелепо.

And unacceptable.

И неприемливо.

So I ignored them.

Така че игнорирах всички.

(Cheers and applause)

(Одобрителни възгласи и аплодисменти)

I did get married.

Омъжих се.

And I decided for myself not to have children.

И сама взех решението да нямам деца.

And I continued my career with the United Nations

Продължих кариерата си в ООН

after my diagnosis,

след диагнозата ми,

going to work for two years in Angola,

отивайки да работя две години в Ангола,

a country recovering from 27 years of brutal civil war.

страна, която се съвзема от бруталната гражданска война, продължила 27 години.

However, it would be another five years

Минаха обаче още пет години,

until I officially declared my diagnosis to my employer.

преди официално да съобщя диагнозата си на своя работодател.

Because I was afraid

Страхувах се,

that they would question my capacity to manage and I'd lose my job.

че ще се усъмнят дали ще съумея да се справям и че ще загубя работата си.

I was working in countries where polio had been common,

Работех в страни, където детският паралич беше често срещан,

so when I overheard someone say

затова когато дочух някой да казва,

that they thought I might have survived polio,

че сигурно съм оцеляла след полиомиелит,

I thought my secret was safe.

си помислих, че тайната ми е безопасност.

No one asked why I was limping.

Никой не питаше защо куцам,

So I didn't say anything.

затова не казвах нищо.

It took me over a decade

Отне ми повече от 10 години

to internalize the severity of HIBM,

да осъзная колко сурова е болестта.

even as basic tasks and functions became increasingly difficult.

Ставаше ми все по-трудно да изпълнявам основни задачи и функции.

Yet, I continued to pursue my dream of working all over the world,

Въпреки това продължавах да преследвам мечтата си да работя по цял свят

and was even appointed as a disability focal point

и дори бях назначена в център за инвалиди

for UNICEF in Haiti,

към УНИЦЕФ в Хаити,

where I served for two years after the devastating 2010 earthquake.

където служих две години след опустошителното земетресение през 2010.

And then my work brought me to the United States.

После работата ми ме доведе в Съединените Щати.

And even as the disease progressed significantly

Дори когато болестта значително взе да прогресира

and I needed leg braces and a walker to get around,

и се нуждаех от шини за краката и количка, за да се придвижвам,

I still longed for adventure.

аз продължавах да копнея за приключения.

And this time,

Този път

I started dreaming of a grand outdoor adventure.

започнах да мечтая за грандиозно приключение на открито.

And what's more grand than the Grand Canyon?

А какво по-грандиозно може да има от Гранд Каньон?

Did you know that for every five million people who visit the Rim

Знаете ли, че на всеки пет милиона души, които посещават периферията,

only one percent go down to the canyon's base?

само един процент слизат долу, в основата на каньона?

I wanted to be a part of that one percent.

Исках да стана част от този един процент.

The only thing is --

Само че -

(Applause)

(Аплодисменти)

The only thing is that the Grand Canyon isn't exactly accessible.

Само че Гранд Каньон не е точно достъпен.

I was going to need some assistance

Трябваше ми помощ,

to get down the 5,000-foot descent of vertical loose terrain.

за да сляза по вертикалния неравен терен с дължина над 1500 метра.

Now, when I face obstacles,

Когато пред мен има препятствия,

fear doesn't necessarily immediately set in

страхът невинаги веднага ме завладява,

because I assume that one way or another,

защото предполагам, че по един или друг начин

I'll figure it out.

ще намеря изходен път.

And in this case, my thought was,

В този случай си казах:

well, if I can't walk down,

"Щом не мога да сляза до долу пеша,

I could learn to ride a horse.

бих могла да се науча да яздя кон."

So that's what I did.

Точно това и сторих.

And with that fateful decision

Това съдбоносно решение

began a four-year commitment,

сложи началото на 4 години посвещение,

tossing back and forth between fear and courage

в които се лутах напред-назад между страха и куража

to undertake a 12-day expedition.

да предприема 12-дневна експедиция.

Four days on horseback to cross Grand Canyon rim to rim,

Четири дни на гърба на кон, за да прекося целия Гранд Каньон по ръба

and eight days rafting 150 miles of the Colorado River,

и осем дни рафтинг 240 километра по реката Колорадо,

all with a film crew in tow.

и то със снимачен екип като допълнение.

Spoiler alert -- we made it.

Ще ви издам края - успяхме.

But not without showing me how my deepest fear

Но не и без да видя явно как най-дълбокият ми страх

can somehow manifest a mirror response of equal courage.

може по някакъв начин да породи огледална реакция на равностоен кураж.

On April 13, 2018,

На 13 април 2018 година,

sitting eight feet above the ground,

седнала на 2.5 метра над земята,

riding a mustang horse named Sheriff,

яздейки мустанг на име Шериф,

my first impression of Grand Canyon

първото ми впечатление от Гранд Каньон

was one of shock and terror.

беше шок и ужас.

Who knew I had a fear of heights.

Кой да знае, че имам страх от височини.

(Laughter)

(Смях)

But there was no giving up now.

Обаче, нямаше връщане назад.

I mustered up every ounce of courage inside me

Събрах всяка капчица кураж вътре в себе си,

to not let my fear get the best of me.

за да не позволя на страха да ограби най-доброто от мен.

Embarking on the South Rim,

Поемайки по Южния Ръб,

all I could do to keep myself composed

всичко, което можех да направя, за да запазя самообладание

was to breathe deeply, stare up into the clouds

беше да дишам дълбоко, да се взирам в облаците

and focus on my team's voices.

и да се фокусирам върху гласовете на хората от екипа ми.

But then, in the first hour, disaster struck.

Но още през първия час ме сполетя нещастие.

Unable to hold myself upright in the saddle,

Понеже не можех да се държа изправена на седлото,

going down an oversized step,

при една прекалено голяма стъпка

I flung forward and smacked my face on the back of the horse's head.

полетях напред и си разбих лицето в задната страна на главата на коня.

There was panic,

Настъпи паника,

my head hurt fiercely,

главата ми ме болеше свирепо,

but the path was too narrow for us to dismount.

но пътечката беше твърде тясна, за да можем да слезем.

Only at the halfway point at 2,300 feet,

Едва когато преполовихме пътя, на 700 метра,

at least another two hours down,

поне още два часа слизане надолу,

could we stop and remove my helmet

можахме да спрем, да си махна каската

and see the egg-sized bump protruding from my forehead.

и да видя как цицина, голяма колкото яйце, се издава от челото ми.

For all of that planning and gear,

При цялата ни подготовка и екипировка,

how is it that we didn't even have an ice pack?

незнайно как се озовахме без нито една торбичка с лед.

(Laughter)

(Смях)

Luckily for all of us, the swelling came outwards,

За наше щастие отокът излезе навън

and would drain into my face as two fantastic black eyes

и изби по лицето ми като две фантастични насинени очи,

which is an amazing way to look in a documentary film.

което е превъзходен начин да те снимат в документален филм.

(Laughter)

(Смях)

(Applause and cheers)

(Аплодисменти и възгласи)

This was not an easy, peaceful journey,

Пътуването не беше лесно, нито гладко,

and yet, that was exactly the point.

но точно в това беше смисълът.

Even though I was afraid to get back into the saddle,

Макар че се страхувах отново да се кача на седлото,

I got back in.

повторно яхнах коня.

The descent alone to the canyon floor

Само спускането до дъното на каньона

took a total of 10 hours

отне общо 10 часа

and that was just day one of four riding.

и това беше само един от общо четири дни яздене.

Next came the mighty rapids.

После дойдоха мощните бързеи.

The Colorado River in the Grand Canyon

Реката Колорадо в Гранд Каньон

has some of the highest white water in the country.

има едни от най-високите бързеи в страната.

And just to be prepared in case we should capsize,

За да съм готова, в случай че се преобърнем,

we'd practice having me swim through a smaller rapid.

бяхме тренирали да плувам в по-малък бързей.

And it's safe to say it wasn't glamorous.

Меко казано, не беше бляскаво преживяване.

(Laughter)

(Смях)

I took my breath in the wrong part of the wave,

Поех си въздух от грешната страна на вълната,

choked on river water

задавих се с речна вода

and was unable to steer myself.

и не можех да държа правилна посока.

Yes, it was scary,

Да, беше плашещо,

but it was also fantastic.

но същевременно фантастично.

Waterfalls, slick canyons

Водопади, страхотни каньони

and a couple billion years of bedrock

и земна маса на няколко милиарда години,

that seemed to change color throughout the day.

която сякаш променяше цвета си с всеки изминал час.

The Grand Canyon is true wilderness

Гранд Каньон е истинска необятност,

and worthy of all of its accolades.

достойна за всички получени суперлативи.

(Applause)

(Аплодисменти)

The expedition,

Експедицията,

all that planning and the trip itself,

цялото планиране и самото пътуване

showed me a level of fear I had never experienced before.

ми показа ниво на страх, което никога досега не бях преживявала.

But more importantly,

Ала по-важното е,

it showed me how boldly courageous I can be.

че ми показа колко дръзко смела мога да бъда.

My Grand Canyon journey was not easy.

Моето пътуване из Гранд Каньон не бе леко.

This was not a vision of an Amazonian woman

Не представляваше видение на жена амазонка,

effortlessly making her way through epic scenery.

която без усилие си проправя път през епичния пейзаж.

This was me crying,

Бях аз, обляна в сълзи,

exhausted and beat up with two black eyes.

изтощена и смазана с две насинени очи.

It was scary,

Беше плашещо,

it was stressful,

беше стресиращо,

it was exhilarating.

беше въодушевяващо.

Now that the trip is over,

Сега, след края на пътуването

it's easy to be blasé about what we achieved.

е лесно да приемаме постигнатото с равнодушие.

I know I want to raft the river again.

Зная, че отново искам да се спусна по бързеите.

This time, all 277 miles of it.

Само че този път, всичките 446 километра.

(Applause)

(Аплодисменти)

But I also know that I would never do the horseback-riding part again.

Също обаче зная, че няма да повторя тази част с язденето.

(Laughter)

(Смях)

It's just too dangerous.

Просто е твърде опасно.

And that's my real point.

Точно това целя.

I'm not just here to show you my film footage.

Не съм тук само за да ви покажа своя документален филм.

I'm here to remind us all

Тук съм, за да напомня на всички ни,

that life is really just a lesson

че животът е просто урок

in finding the balance between fear and courage.

за намиране на баланса между страха и куража.

And understanding what is and what isn't a good idea.

И за проумяване коя идея е добра и коя - не.

(Laughter)

(Смях)

Life is already scary,

Животът си е достатъчно плашещ,

so for our dreams to come true, we need to be brave.

така че за да се сбъднат мечтите ни, трябва да сме смели.

In facing my fears

Като посрещам страховете си

and finding the courage to push through them,

и намирам куража да ги преодолея,

I swear my life has been extraordinary.

кълна се, животът ми е невероятен.

So live big

Живейте с размах.

and try to let your courage outweigh your fear.

Опитайте се да позволите на куража да вземе превес над страха.

You never know where it might take you.

Кой знае къде може да ви отведе.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause and cheers)

(Аплодисменти и възгласи)