We train soldiers for war. Let's train them to come home, too | Hector Garcia

Translator: Irina Lilova Reviewer: Anton Hikov

Carlos,

Карлос,

военноморският ветеран от Виетнамската война,

the Vietnam vet Marine

who volunteered for three tours and got shot up in every one.

който се записал доброволно в три мисии и бил прострелян във всяка от тях,

In 1971, he was medically retired

бил пенсиониран през 1971 г.,

because he had so much shrapnel in his body

защото имал толкова шрапнели в тялото си,

that he was setting off metal detectors.

че активирал металните детектори.

For the next 42 years, he suffered from nightmares,

През следващите 42 години той страдал от кошмари,

extreme anxiety in public,

изключителна тревожност на публични места,

isolation, depression.

изолация, депресия.

He self-medicated with alcohol.

Самолекувал се с алкохол.

He was married and divorced three times.

Оженил се и се развел три пъти.

Carlos had post-traumatic stress disorder.

Карлос страдал от посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Now, I became a psychologist to help mitigate human suffering,

Станах психолог, за да спомагам за намаляване на човешкото страдание

and for the past 10 years, my target has been the suffering caused by PTSD,

и през последните 10 години целта ми беше страданието, причинено от ПТСР,

as experienced by veterans like Carlos.

преживяно от ветерани като Карлос.

Until recently, the science of PTSD just wasn't there.

Доскоро науката за ПТСР просто не съществуваше.

And so, we didn't know what to do.

Така че не знаехме какво да правим.

We put some veterans on heavy drugs.

Сложихме някои ветерани на тежки медикаменти.

Others we hospitalized and gave generic group therapy,

Други хоспитализирахме и подложихме на обща групова терапия,

and others still we simply said to them,

а на трети просто казахме:

"Just go home and try to forget about your experiences."

"Прибери се вкъщи и се опитай да забравиш преживяното."

More recently, we've tried therapy dogs, wilderness retreats --

В последно време опитахме с кучета за терапия, оттегляне в дивата природа -

many things which may temporarily relieve stress,

много неща, които могат временно да облекчат стреса,

but which don't actually eliminate PTSD symptoms over the long term.

но всъщност не премахват дългосрочно симптомите на ПТСР.

But things have changed.

Но нещата се промениха.

And I am here to tell you that we can now eliminate PTSD,

И съм тук, за да ви кажа, че сега можем да премахнем ПТСР,

not just manage the symptoms,

не само да контролираме симптомите,

and in huge numbers of veterans.

и то при голям брой ветерани.

Because new scientific research has been able to show,

Защото новите проучвания успяха да покажат

objectively, repeatedly,

обективно и многократно

which treatments actually get rid of symptoms and which do not.

кои форми на лечение наистина премахват симптомите, и кои - не.

Now as it turns out,

Както се оказва,

the best treatments for PTSD use many of the very same training principles

най-доброто лечение на ПТСР използва много от същите тези обучителни принципи,

that the military uses in preparing its trainees for war.

използвани в армията при подготовка за война.

Now, making war --

Да правим война,

this is something that we are good at.

това е нещо, в което сме добри.

We humans have been making war since before we were even fully human.

Ние, хората, сме правели война още отпреди да сме били напълно хора.

And since then, we have gone from using stone and sinew

Оттогава сме преминали от използването на камъни и собствена сила

to developing the most sophisticated and devastating weapon systems imaginable.

до развиването на най-сложни и унищожителни оръжейни системи.

And to enable our warriors to use these weapons,

А за да могат войниците ни да използват тези оръжия,

we employ the most cutting-edge training methods.

ги обучаваме с най-напредничави методи.

We are good at making war.

Добри сме в правенето на война.

And we are good at training our warriors to fight.

И сме добри в обучаването на нашите войници да се бият.

Yet, when we consider the experience of the modern-day combat veteran,

Въпреки това, когато вземем предвид опита на ветераните в днешно време,

we begin to see that we have not been as good

забелязваме, че не сме били толкова добри

at preparing them to come home.

в подготвянето им за прибирането вкъщи.

Why is that?

Защо?

Well, our ancestors lived immersed in conflict,

Е, нашите предци са живели потопени в конфликт

and they fought right where they lived.

и са се биели там, където са живели.

So until only very recently in our evolutionary history,

Затова съвсем доскоро в историята на еволюцията ни

почти не е имало нужда да се учим как да се прибираме вкъщи от война,

there was hardly a need to learn how to come home from war,

because we never really did.

защото всъщност никога не сме го правили.

But thankfully, today,

Но днес, за щастие,

most of humanity lives in far more peaceful societies,

по-голямата част от човечеството живее в далеч по-мирни общества

and when there is conflict, we, especially in the United States,

и когато има конфликт, ние - особено в САЩ,

now have the technology to put our warriors through advanced training,

сега разполагаме с технологии да проведем напреднали обучения на войниците си,

drop them in to fight anywhere on the globe

да ги пуснем да се бият където и да било по земното кълбо

and when they're done,

и когато са готови,

jet them back to peacetime suburbia.

да ги качим обратно на самолета към мирните предградия.

But just imagine for a moment what this must feel like.

Но представете си само за секунда какво е усещането.

I've spoken with veterans who've told me

Говорил съм с ветерани, които са ми казвали,

that one day they're in a brutal firefight in Afghanistan

че на единия ден участвали в жесток открит огън в Афганистан,

where they saw carnage and death,

където били свидетели на клане и смърт,

and just three days later, they found themselves

и само три дни по-късно се озовали,

toting an ice chest to their kid's soccer game.

мъкнейки хладилна чанта за футболния мач на детето си.

"Mindfuck" is the most common term.

"Прецакване на ума" е най-честият термин.

(Laughter)

(Смях)

It's the most common term I've heard to describe that experience.

Най-честият термин, с който съм чувал да описват това преживяване.

And that's exactly what that is.

И то е точно това.

Because while our warriors spend countless hours training for war,

Защото, докато войниците ни прекарват безбройни часове в обучения по война,

we've only recently come to understand

едва наскоро разбрахме,

that many require training on how to return to civilian life.

че мнозина се нуждаят от обучение по завръщане към цивилен живот.

Now, like any training, the best PTSD treatments require repetition.

Като всяко обучение, най-добрите методи за лечение на ПТСР изискват повторение.

In the military,

В армията,

we don't simply hand trainees Mark-19 automatic grenade launchers

ние не раздаваме на обучаваните автоматични гранатомети Mk-19

and say, "Here's the trigger, here's some ammo and good luck."

с думите: "Това е спусъкът, ето малко боеприпаси, успех!"

No. We train them, on the range and in specific contexts,

Не. Обучаваме ги - на обсега и специфичните контексти,

over and over and over

отново и отново,

until lifting their weapon and engaging their target

докато вдигането на оръжието и прицелването

is so engrained into muscle memory

се запечатат така в мускулната памет,

that it can be performed without even thinking,

че могат да се изпълнят и без замисляне,

even under the most stressful conditions you can imagine.

дори при възможно най-стресови условия.

Now, the same holds for training-based treatments.

Е, същото важи и за леченията, базирани на обучение.

The first of these treatments is cognitive therapy,

Първото такова лечение е когнитивната терапия,

and this is a kind of mental recalibration.

която е вид умствена калибрация.

Когато ветераните се върнат от война,

When veterans come home from war,

their way of mentally framing the world is calibrated

начинът, по който умствено обхващат реалността, е калибриран

to an immensely more dangerous environment.

според много по-опасна среда.

So when you try to overlay that mind frame onto a peacetime environment,

А когато се опиташ да насложиш тази умствена рамка върху мирна среда,

you get problems.

се натъкваш на проблеми.

You begin drowning in worries about dangers that aren't present.

Започваш да се давиш в притеснения за опасности, които не съществуват.

You begin not trusting family or friends.

Започваш да не се доверяваш на семейството и приятелите си.

Which is not to say there are no dangers in civilian life; there are.

Което не означава, че в цивилния живот няма опасности, има.

It's just that the probability of encountering them

Просто вероятността да ги срещнем

compared to combat

в сравнение с бойното поле

is astronomically lower.

е многократно по-малка.

So we never advise veterans to turn off caution completely.

Никога не съветваме ветераните напълно да изключат предпазливостта си.

We do train them, however, to adjust caution

Обучаваме ги, обаче, да я приспособяват

according to where they are.

към условията, в които се намират.

If you find yourself in a bad neighborhood,

Ако се озовете в лош квартал,

you turn it up.

вие я повишавате.

Out to dinner with family?

Излезли сте на вечеря със семейството?

You turn it way down.

Тогава чувствително я понижавате.

We train veterans to be fiercely rational,

Обучаваме ветераните да бъдат строго рационални,

to systematically gauge the actual statistical probability

систематично да измерват реалната статистическа вероятност

of encountering, say, an IED here in peacetime America.

да се натъкнат на самоделен експлозив в Америка в мирно време.

With enough practice, those recalibrations stick.

С достатъчно практика тези калибрации стават устойчиви.

Следващото такова лечение е излагането на определена среда,

The next of these treatments is exposure therapy,

and this is a kind of field training,

което е вид полево обучение

and the fastest of the proven effective treatments out there.

и най-бързото от съществуващите лечения с доказан ефект.

You remember Carlos?

Помните ли Карлос?

This was the treatment that he chose.

Това беше лечението, което той избра.

And so we started off by giving him exercises,

Започнахме, като му давахме упражнения,

for him, challenging ones:

предизвикателни за него:

going to a grocery store,

да отиде до магазина,

going to a shopping mall, going to a restaurant,

да отиде до търговския център, да отиде на ресторант,

sitting with his back to the door.

седейки с гръб към вратата.

And, critically --

И много важно -

staying in these environments.

да остане в тази среда.

Now, at first he was very anxious.

В началото той беше много нервен.

He wanted to sit where he could scan the room,

Искаше да сяда там, където можеше да сканира стаята,

where he could plan escape routes,

да планира пътища за бягство,

where he could get his hands on a makeshift weapon.

да вземе в ръка импровизирано оръжие.

And he wanted to leave, but he didn't.

Той искаше да си тръгне, но не го направи.

He remembered his training in the Marine Corps,

Спомни си своето обучение в Корпуса на морската пехота

and he pushed through his discomfort.

и даде напред, въпреки дискомфорта си.

And every time he did this, his anxiety ratcheted down a little bit,

И всеки път, когато го направеше, тревожността му спадаше малко,

and then a little bit more and then a little bit more,

после още малко и още малко,

until in the end,

докато накрая

he had effectively relearned how to sit in a public space

той успешно се беше научил да седи на публично място

and just enjoy himself.

и просто да се наслаждава.

He also listened to recordings of his combat experiences,

Той слушаше и записи на неговите бойни преживявания

over and over and over.

отново и отново, и отново.

He listened until those memories no longer generated any anxiety.

Слушаше ги, докато тези спомени вече не предизвикваха никаква тревожност.

He processed his memories so much

Той преработи спомените си толкова много,

that his brain no longer needed to return to those experiences

че умът му вече нямаше нужда да се връща към тези преживявания

in his sleep.

в съня му.

And when I spoke with him a year after treatment had finished,

Когато говорих с него, година, след като лечението му беше приключило,

he told me,

той ми каза: "Докторе, това е първият път

"Doc, this is the first time in 43 years

от 43 години насам,

that I haven't had nightmares."

когато не съм сънувал кошмари."

Now, this is different than erasing a memory.

Това е различно от изтриването на спомен.

Veterans will always remember their traumatic experiences,

Ветераните винаги ще помнят травматичните си преживявания,

but with enough practice,

но с достатъчно практика

those memories are no longer as raw or as painful as they once were.

тези спомени вече не са толкова сурови или болезнени, както преди.

They don't feel emotionally like they just happened yesterday,

Те не ги преживяват емоционално, сякаш са се случили вчера

and that is an immensely better place to be.

и това е несравнимо по-добро състояние.

But it's often difficult.

Но често е трудно.

And, like any training, it may not work for everybody.

И - като всяко обучение, може да не проработи за всеки.

And there are trust issues.

Има проблеми с доверието.

Sometimes I'm asked,

Понякога ме питат:

"If you haven't been there, Doc, how can you help me?"

"Ако не сте били там, докторе, как можете да ми помогнете?"

Which is understandable.

Което е разбираемо,

But at the point of returning to civilian life,

но в момента на завръщане към цивилен живот

you do not require somebody who's been there.

не се нуждаеш от човек, който е бил там.

You don't require training for operations on the battlefield;

Не се нуждаеш от обучение по действия на бойното поле,

you require training on how to come home.

а от обучение как да се прибереш у дома.

For the past 10 years of my work,

През последните 10 години от работата ми

I have been exposed to detailed accounts

съм слушал подробни описания на най-лошите преживявания,

of the worst experiences that you can imagine,

daily.

ежедневно.

And it hasn't always been easy.

И невинаги е било лесно.

There have been times where I have just felt my heart break

Имало е моменти, когато съм усещал, че сърцето ми се къса

or that I've absorbed too much.

или че съм попил твърде много.

But these training-based treatments work so well,

Но тези практически лечения работят толкова добре,

that whatever this work takes out of me, it puts back even more,

че каквото и да ми коства тази работа, тя се отплаща още повече,

because I see people get better.

защото виждам хора да се подобряват.

I see people's lives transform.

Виждам човешки животи да се променят.

Carlos can now enjoy outings with his grandchildren,

Сега Карлос може да се радва на разходки с внуците си -

which is something he couldn't even do with his own children.

нещо, което не е могъл да направи дори със собствените си деца.

And what's amazing to me is that after 43 years of suffering,

И това, което е удивително за мен е, че след 43 години страдание

it only took him 10 weeks of intense training to get his life back.

му отне 10 седмици интензивно обучение, за да си върне живота обратно.

And when I spoke with him, he told me,

И когато говорих с него, той ми каза:

"I know that I can't get those years back.

"Знам, че не мога да си върна тези години.

But at least now, whatever days that I have left on this Earth,

Но поне сега, колкото и време да ми е останало на тази Земя,

I can live them in peace."

мога да го изживея в мир."

He also said, "I hope that these younger veterans don't wait

Каза също: "Надявам се по-младите ветерани да не чакат,

to get the help they need."

за да получат помощта, която им трябва.

And that's my hope, too.

Това е и моята надежда.

Because ...

Защото...

this life is short,

този живот е кратък

and if you are fortunate enough to have survived war

и ако имаш късмета да си преживял войната

or any kind of traumatic experience,

или някакво друго травматично преживяване,

you owe it to yourself to live your life well.

то дължиш на себе си да живееш живота си добре.

And you shouldn't wait to get the training you need

И не трябва да чакаш да получиш обучението, което ти трябва,

to make that happen.

за да се случи това.

Now, the best way of ending human suffering caused by war

Най-добрият начин да спрем човешкото страдание, причинено от войната,

is to never go to war.

е никога да не отиваме на война.

But we are just not there yet as a species.

Но просто не сме дорасли за това като вид.

Until we are,

Дотогава,

the mental suffering that we create in our sons and in our daughters

психическите страдания, които създаваме за синовете и дъщерите ни,

when we send them off to fight

когато ги изпращаме да се бият

can be alleviated.

могат да бъдат облекчени.

But we must ensure that the science, the energy level, the value

Но трябва да подсигурим, че науката, нивото на енергия, стойността,

that we place on sending them off to war

която влагаме, когато ги изпращаме на война,

is at the very least mirrored

е най-малкото реципрочна на това,

in how well we prepare them to come back home to us.

колко добре ги подготвяме да се приберат вкъщи при нас.

This much, we owe them.

Поне толкова им дължим.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)