What we don't know about Europe's Muslim kids | Deeyah Khan

Translator: Crawford Hunt Reviewer: Joanna Pietrulewicz

Translator: Liana Kamenova Reviewer: Darina Stoyanova

When I was a child, I knew I had superpowers.

Когато бях дете, знаех, че притежавам супер сили.

That's right.

Точно така.

(Laughter)

(смях)

I thought I was absolutely amazing because I could understand

Мислех, че съм абсолютно невероятна, защото мога да разбера

and relate to the feelings of brown people,

и да си обясня чувствата на мургавите хора,

like my grandfather, a conservative Muslim guy.

като на моя дядо, един консервативен мюсюлманин.

And also, I could understand my Afghan mother, my Pakistani father,

Също така, че мога да разбера майка ми от Афганистан и баща ми от Пакистан,

not so religious but laid-back, fairly liberal.

които не са толкова религиозни, но лежерни и доста либерални.

And of course, I could understand

И, разбира се, че мога да разбера

and relate to the feelings of white people.

и да си обясня чувствата на белите хора.

The white Norwegians of my country.

Белите норвежци в страна ми.

You know, white, brown, whatever --

Знаете, бели, мургави, без значение -

I loved them all.

Обичах ги всички.

I understood them all,

Разбирах ги всички,

even if they didn't always understand each other;

дори и те не винаги да се разбираха едни други;

they were all my people.

те всички бяха моите хора.

My father, though, was always really worried.

Баща ми, обаче, винаги беше много притеснен.

He kept saying that even with the best education,

Той продължаваше да казва, че дори и с най-доброто образование,

I was not going to get a fair shake.

аз няма да получа справедливо отношение.

I would still face discrimination, according to him.

Според него, аз все пак ще се сблъскам с дискриминацията.

And that the only way to be accepted by white people

И че единственият начин да бъдеш приет от белите хора,

would be to become famous.

е да станеш известен.

Now, mind you, he had this conversation with me when I was seven years old.

Сега си представете, че е водил този разговор с мен, когато бях на седем.

So while I'm seven years old, he said,

Така че, докато съм била на седем, е казал,

"Look, so it's either got to be sports, or it's got to be music."

"Виж, значи ти трябва спорт или музика".

He didn't know anything about sports -- bless him -- so it was music.

Той не знаеше нищо за спорта - да бъде благословен - така че беше музика.

So when I was seven years old, he gathered all my toys, all my dolls,

И така, когато бях на седем, събра всичките ми играчки, всичките ми кукли,

and he threw them all away.

и ги изхвърли.

In exchange he gave me a crappy little Casio keyboard and --

В замяна ми даде отвратителна малка клавиатура Касио и...

(Laughter)

(смях)

Yeah. And singing lessons.

О, да. И уроци по пеене.

And he forced me, basically, to practice for hours and hours every single day.

И ме принуди, общо взето, да се упражнявам всеки ден часове наред.

Very quickly, he also had me performing for larger and larger audiences,

Също така, много бързо трябваше да ме представи на все по-голяма публика,

and bizarrely, I became almost a kind of poster child

и странно, но станах почти един вид дете символ

for Norwegian multiculturalism.

на норвежкия мултикултурализъм.

I felt very proud, of course.

Чувствах се много горда, разбира се.

Because even the newspapers at this point

Защото дори и вестниците в този момент

were starting to write nice things about brown people,

започнаха да пишат хубави неща за мургавите хора,

so I could feel that my superpower was growing.

и така аз можех да почувствам, че моята могъща сила се разраства.

So when I was 12 years old, walking home from school,

И така, когато бях на 12 години и вървях от училище към вкъщи,

I took a little detour

малко се отклоних,

because I wanted to buy my favorite sweets called "salty feet."

защото исках да си купя любимите ми бонбони, наречени "соленки крачета".

I know they sound kind of awful,

Знам, че звучи ужасно,

but I absolutely love them.

но ги обожавам.

They're basically these little salty licorice bits in the shape of feet.

Те основно са тези малки солени парченца женско биле във формата на крака.

And now that I say it out loud, I realize how terrible that sounds,

И сега, когато го казвам на глас, осъзнавам колко ужасно звучи,

but be that as it may, I absolutely love them.

но и така да е, аз ги обожавам.

So on my way into the store,

И така на пътя ми към магазина

there was this grown white guy in the doorway blocking my way.

стоеше този възрастен бял мъж на вратата, като ми препречваше пътя.

So I tried to walk around him, and as I did that, he stopped me

Така че се опитах да мина покрай него, и когато го направих, той ме спря,

and he was staring at me,

вгледа се в мен,

and he spit in my face, and he said,

изплю се в лицето ми и каза,

"Get out of my way

"Разкарай се от пътя ми

you little black bitch, you little Paki bitch,

малка черна кучко, малка пакистанска кучко,

go back home where you came from."

върни се там, откъдето си дошла".

I was absolutely horrified.

Бях напълно ужасена.

I was staring at him.

Гледах го.

I was too afraid to wipe the spit off my face,

Бях прекалено уплашена, за да изтрия плюнката от лицето си,

even as it was mixing with my tears.

дори когато се смеси със сълзите ми.

I remember looking around, hoping that any minute now,

Спомням си, че се оглеждах наоколо, като се надявах, че всеки момент

a grown-up is going to come and make this guy stop.

ще дойде някой възрастен и ще накара този мъж да спре.

But instead, people kept hurrying past me and pretended not to see me.

Но вместо това, хората минаваха бързо край мен и се преструваха, че не ме виждат.

I was very confused because I was thinking, well,

Бях много объркана, защото си мислех, е добре,

"My white people, come on! Where are they? What's going on?

"Мойте бели хора, хайде! Къде са? Какво става?

How come they're not coming and rescuing me?"

Как така те не идват да ме спасят?

So, needless to say, I didn't buy the sweets.

И така, няма нужда да казвам, че не си купих бонбоните.

I just ran home as fast as I could.

Просто изтичах вкъщи толкова бързо, колкото можех.

Things were still OK, though, I thought.

Все пак смятах, че нещата все още са добре.

As time went on, the more successful I became,

С течение на времето, колкото по-известна ставах,

I eventually started also attracting harassment from brown people.

рано или късно ще започна да привличам омразата и на мургавите хора.

Some men in my parent's community felt that it was unacceptable

Някои мъже от семейното обкръжение смятаха, че това е неприемливо

and dishonorable for a woman to be involved in music

и непочтено за една жена, да бъде замесена в музката

and to be so present in the media.

и да присъства в медиите.

So very quickly, I was starting to become attacked at my own concerts.

Така много бързо започнаха да ме нападат на собствените ми концерти.

I remember one of the concerts, I was onstage, I lean into the audience

Спомням си един от концертите, бях на сцената, обърната към публиката

and the last thing I see is a young brown face,

и последното нещо, което видях, беше младо мургаво лице,

and the next thing I know is some sort of chemical is thrown in my eyes

a следващото нещо, което знам е, че някакъв вид химикал е хвърлен в очите ми,

and I remember I couldn't really see and my eyes were watering

спомням си, че наистина не можех да виждам и очите ми бяха насълзени

but I kept singing anyway.

но, въпреки това, продължих да пея

I was spit in the face in the streets of Oslo, this time by brown men.

Този път мургави мъже ме плюеха в лицето по улиците на Осло.

They even tried to kidnap me at one point.

Дори един път се опитаха да ме отвлекат.

The death threats were endless.

Смъртните заплахи бяха безкрайни.

I remember one older bearded guy stopped me in the street one time,

Спомням си, че веднъж ме спря на улицата един възрастен брадат мъж

and he said, "The reason I hate you so much

и ми каза, "Причина да те мразя толкова много

is because you make our daughters think

е, защото ти накара дъщерите ни да мислят,

they can do whatever they want."

че могат да правят, каквото си искат."

A younger guy warned me to watch my back.

Един по-млад мъж ме предупреди да пазя гърба си.

He said music is un-Islamic and the job of whores,

Той каза, че музиката е неислямска и е работа за курви,

and if you keep this up, you are going to be raped

и ако продължавам така, ще бъда изнасилена

and your stomach will be cut out so that another whore like you will not be born.

и стомахът ми ще бъде нарязан, така че да не се роди друга курва, като мен.

Again, I was so confused.

Отново бях толкова объркана.

I couldn't understand what was going on.

Не можех да разбера какво се случва.

My brown people now starting to treat me like this -- how come?

Мургавите ми хора започнаха да се отнасят с мен по този начин - как така?

Instead of bridging the worlds, the two worlds,

Вместо свързване на световете, двата свята,

I felt like I was falling between my two worlds.

имах чувството, че падах между двата ми свята.

I suppose, for me, spit was kryptonite.

Предполагам, оплюването беше моята ахилесова пета.

So by the time I was 17 years old,

Така по времето, когато бях на 17 години,

the death threats were endless, and the harassment was constant.

смъртните заплахи нямаха край и тормозът беше постоянен.

It got so bad, at one point my mother sat me down and said,

Стана толкова лошо и веднъж майка ми седна и каза,

"Look, we can no longer protect you, we can no longer keep you safe,

"Виж, няма да можем дълго време да те защитаваме и да те пазим,

so you're going to have to go."

така че ще трябва да тръгваш".

So I bought a one-way ticket to London, I packed my suitcase and I left.

Така аз си купих еднопосочен билет до Лондон, опаковах куфара си и тръгнах.

My biggest heartbreak at that point was that nobody said anything.

Най-голямата ми мъка в този момент беше, че никой не каза нищо.

I had a very public exit from Norway.

Имах много публични изяви в Норвегия.

My brown people, my white people -- nobody said anything.

Моите мургави хора, моите бели хора - никой не каза нищо.

Nobody said, "Hold on, this is wrong.

Никой не каза, "Чакайте, това е грешно.

Support this girl, protect this girl, because she is one of us."

Помогнете на това момиче, защитете това момиче, защото тя е една от нас".

Nobody said that.

Никой не го каза.

Instead, I felt like -- you know at the airport,

Вместо това, аз се чувствах - знаете, на летището,

on the baggage carousel you have these different suitcases

на въртележката за багаж имате тези различни куфари,

going around and around,

които обикалят наоколо

and there's always that one suitcase left at the end,

и винаги има един куфар, който остава в края,

the one that nobody wants, the one that nobody comes to claim.

този, който никой не иска, този, който никой не идва да вземе.

I felt like that.

Така се чувствах.

I'd never felt so alone. I'd never felt so lost.

Никога не съм се чувствала толкова самотна. Толкова изгубена.

So, after coming to London, I did eventually resume my music career.

Така след пристиганeто ми в Лондон, накрая, възобнових музикалната си кариера.

Different place, but unfortunately the same old story.

Различно място, но, за съжаление, същата стара история.

I remember a message sent to me saying that I was going to be killed

Спомням си едно съобщение до мен, в което се казва, че ще ме убият

and that rivers of blood were going to flow

и реки от кръв ще текат,

and that I was going to be raped many times before I died.

и че ще ме изнасилят много пъти преди да умра.

By this point, I have to say,

До този момент, трябва да кажа

I was actually getting used to messages like this,

бях свикнала на съобщения, като това,

but what became different was that now they started threatening my family.

но различното беше, че започнаха да заплашват семейството ми.

So once again, I packed my suitcase, I left music and I moved to the US.

Така още веднъж опаковах куфара си, оставих музиката и се преместих в САЩ.

I'd had enough.

Беше ми достатъчно.

I didn't want to have anything to do with this anymore.

Вече не исках да имам нищо общо с това.

And I was certainly not going to be killed for something

И със сигурност няма да бъда убита за нещо,

that wasn't even my dream -- it was my father's choice.

което дори не беше моя мечта - беше избор на баща ми.

So I kind of got lost.

Така аз някак се изгубих.

I kind of fell apart.

Някак се сринах.

But I decided that what I wanted to do

Но реших, че това, което искам да направя,

is spend the next however many years of my life

е да прекарам следващите, няма значение колко, години от живота си,

supporting young people

като подкрепям младите хора

and to try to be there in some small way,

и се опитвам да бъда с тях по някакъв малък начин,

whatever way that I could.

какъвто и да е този начин.

I started volunteering for various organizations

Започнах доброволчество в различни организации,

that were working with young Muslims inside of Europe.

които работят с млади мюсюлмани в Европа.

And, to my surprise, what I found was

И, за моя изненада, това, което открих е,

so many of these young people were suffering and struggling.

че толкова много от тези хора страдат и се борят.

They were facing so many problems with their families and their communities

Те са изправени пред толкова много проблеми с техните семейства и общности,

who seemed to care more about their honor and their reputation

които като че ли се притесняват повече за собствената си чест и репутация,

than the happiness and the lives of their own kids.

отколкото за щастието и живота на собствените си деца.

I started feeling like maybe I wasn't so alone, maybe I wasn't so weird.

Започнах да се чувствам, все едно че не бях толкова сама, толкова странна.

Maybe there are more of my people out there.

Може би така са голяма част от хората ми.

The thing is, what most people don't understand

Работата е там, че повечето хора не разбират,

is that there are so many of us growing up in Europe

че има толкова мното от нас, като се разрастваме в Европа,

who are not free to be ourselves.

които не са свободни да бъдат себе си.

We're not allowed to be who we are.

Не ни е позволено да бъдем това, което сме.

We are not free to marry

Не сме свободни да се оженим

or to be in relationships with people that we choose.

или да сме във връзка с хора, които ние избираме.

We can't even pick our own career.

Дори не можем да избираме професия.

This is the norm in the Muslim heartlands of Europe.

Това е норма на мюсюлманските общности в сърцето на Европа.

Even in the freest societies in the world, we're not free.

Дори и в най-свободните общества в света, ние не сме свободни.

Our lives, our dreams, our future does not belong to us,

Нашите животи, нашите мечти, нашето бъдеще не принадлежат на нас,

it belongs to our parents and their community.

те принадлежат на родителите ни и на тяхната общност.

I found endless stories of young people

Открих безкрайни истории на млади хора,

who are lost to all of us,

които са загубени за всички ни,

who are invisible to all of us

които са невидими за всички ни,

but who are suffering, and they are suffering alone.

но, които страдат, и страдат сами.

Kids we are losing to forced marriages, to honor-based violence and abuse.

Погубваме децата си в принудителни бракове, в чест на насилие и злоупотреба.

Eventually, I realized after several years of working with these young people,

В крайна сметка, след няколко години работа с тези млади хора, аз осъзнах,

that I will not be able to keep running.

че няма да мога да продължа да бягам.

I can't spend the rest of my life being scared and hiding

Не мога да прекарам остатъка от живота си в страх и криене

and that I'm actually going to have to do something.

и че всъщност трябва да направя нещо.

And I also realized that my silence, our silence,

Осъзнах, че моето мълчание, нашето мълчание,

allows abuse like this to continue.

позволява тези злоупотреби да продължат.

So I decided that I wanted to put my childhood superpower to some use

Затова реших, че искам да използвам могъщата си сила от детството,

by trying to make people on the different sides of these issues understand

като се опитам да накарам хората от двете страни на тези въпроси да разберат

what it's like to be a young person stuck between your family and your country.

какво е да си млад човек заседнал между семейството и страна си.

So I started making films, and I started telling these stories.

Така започнах да правя филми и започнах да разказвам тези истории.

And I also wanted people to understand the deadly consequences of us

И, също така, исках хората да разберат смъртоносните последици от нас,

not taking these problems seriously.

ако не приемат на сериозно тези проблеми.

So the first film I made was about Banaz.

Така първият филм, който направих, беше за Банас.

She was a 17-year-old Kurdish girl in London.

Тя беше на 17 години, кюрдско момиче в Лондон.

She was obedient, she did whatever her parents wanted.

Беше покорна и правеше, каквото искат родителите й.

She tried to do everything right.

Опитваше се да прави всичко правилно.

She married some guy that her parents chose for her,

Омъжи се за някакъв мъж, който родителите й избраха,

even though he beat and raped her constantly.

въпреки че той я биеше и насилваше постояннно.

And when she tried to go to her family for help, they said,

Когато се опита да отиде при семейството си за помощ, казаха

"Well, you got to go back and be a better wife."

"Е, трябва да се вънеш и да бъдеш по-добра жена"

Because they didn't want a divorced daughter on their hands

Защото не искаха разведена дъщеря в своите ръце

because, of course, that would bring dishonor on the family.

защото, естествено, че това би опозорило семейството.

She was beaten so badly her ears would bleed,

Беше пребита толкова жестоко, че ушите й кървяха,

and when she finally left and she found a young man that she chose

и когато най-накрая го напусна и намери един млад мъж, когото тя избра,

and she fell in love with,

и се влюби в него,

the community and the family found out

общността и семейството й разбраха

and she disappeared.

и тя изчезна.

She was found three months later.

Три месеца по-късно беше намерена.

She'd been stuffed into a suitcase and buried underneath the house.

Беше напъхана в куфар и погребана под къщата.

She had been strangled, she had been beaten to death

Беше удушена и бита до смърт

by three men, three cousins, on the orders of her father and uncle.

от трима мъже, братовчеди, по заповед на баща й и чичо й.

The added tragedy of Banaz's story

В добавка на трагичната история на Банас,

is that she had gone to the police in England five times asking for help,

е това, че тя е ходила пет пъти до полицията в Англия, за да моли за помощ

telling them that she was going to be killed by her family.

като им е казала, че семейството й ще я убие.

The police didn't believe her so they didn't do anything.

В полицията не са й повярвали, така че нищо не са направили.

And the problem with this

И проблемът с това е,

is that not only are so many of our kids facing these problems

че не само, че толкова много от децата ни са изправени пред тези проблеми

within their families and within their families' communities,

в рамките на семействата и общностите им,

but they're also meeting misunderstandings

но те също така срещат неразбиране

and apathy in the countries that they grow up in.

и апатия в страните, където растат.

When their own families betray them, they look to the rest of us,

Когато семействата им ги предадат, те поглеждат към останалата час от нас,

and when we don't understand,

и когато не ги разбираме,

we lose them.

ние ги губим.

So while I was making this film, several people said to me,

Така, докато правих този филм, няколко души ми казаха,

"Well, Deeyah, you know, this is just their culture,

"Е, Дея, ти знаеш, че това просто е тяхната култура,

this is just what those people do to their kids

това е което тези хора правят с децата си,

and we can't really interfere."

наистина не можем да се намесваме

I can assure you being murdered is not my culture.

Мога да ви убедя, че да бъдеш убит не е моята култура.

You know?

Знаете ли?

And surely people who look like me,

И със сигурност хората, които приличат на мен,

young women who come from backgrounds like me,

млади жени, които идват от среди, като моята,

should be subject to the same rights, the same protections

трябва да бъдат предмет на същите права, същата защита,

as anybody else in our country, why not?

както всеки друг в страната ни, защо не?

So, for my next film, I wanted to try and understand

Така за следващия си филм, исках да се опитам да разбера

why some of our young Muslim kids in Europe

защо някои от нашите мюсюлмански деца в Европа

are drawn to extremism and violence.

са привлечени от екстремизъм и насилие.

But with that topic,

Но що се отнася до това,

I also recognized that I was going to have to face my worst fear:

признавам също, че щях да се изправя пред най-големия си страх:

the brown men with beards.

мургавите мъже с бради.

The same men, or similar men,

Същите мъже или подобни,

to the ones that have hounded me for most of my life.

като тези, които ме преследват през по-голямата част от живота си.

Men that I've been afraid of most of my life.

Мъжете, от които съм се страхувала през по-голямата част от живота си.

Men that I've also deeply disliked,

Мъжете, които също така, дълбоко ненавиждах,

for many, many years.

от много, много години.

So I spent the next two years interviewing convicted terrorists,

Така прекарах следващите две години в интервюта с осъдени терористи,

jihadis and former extremists.

джихадисти и бивши екстремисти.

What I already knew, what was very obvious already,

Това, което вече знаех, това, което вече беше много очевидно,

was that religion, politics, Europe's colonial baggage,

че религията, политиката, колониалният товар на Европа,

also Western foreign policy failures of recent years,

също и западните политически неуспехи през последните години,

were all a part of the picture.

бяха част от картината.

But what I was more interested in finding out was what are the human,

Но това, което най-вече ме интересуваше да открия, е какви са хората,

what are the personal reasons

какви са им личните причини

why some of our young people are susceptible to groups like this.

защо някои от нашите младежи са податливи на групи, като тези.

And what really surprised me was that I found wounded human beings.

И това, което наистина ме изненада, беше това, че открих наранени хора.

Instead of the monsters that I was looking for,

Вместо чудовищата, които търсех,

that I was hoping to find --

които се надявах да намеря -

quite frankly because it would have been very satisfying --

честно казано, защото щеше да е много удовлетворяващо -

I found broken people.

Намерих отчаяни хора.

Just like Banaz,

Точно като Банас,

I found that these young men were torn apart

Открих, че тези млади мъже бяха разкъсани

from trying to bridge the gaps

от oпита да преодолеят бездната

between their families and the countries that they were born in.

между семействата им и страните, в които са родени.

And what I also learned is that extremist groups, terrorist groups

И това, което също научих е, че екстремистките, терористичните групи

are taking advantage of these feelings of our young people

се възпозлзват от тези чувства на младежите ни

and channeling that -- cynically -- channeling that toward violence.

и насочват това - по циничен начин - към насилие.

"Come to us," they say.

"Елате при нас", казват те.

"Reject both sides, your family and your country

"Откажете се от двете страни, вашето семейство и вашата страна,

because they reject you.

защото те ви отхвърлят.

For your family, their honor is more important than you

За вашето семейство честта им е по-важна от вас,

and for your country,

а за страната ви,

a real Norwegian, Brit or a French person will always be white and never you."

истинските норвежци, британци или французи винаги ще са белите и никога вие".

They're also promising our young people the things that they crave:

Те също така обещават на младежите ни неща, за които те жадуват:

significance, heroism, a sense of belonging and purpose,

значимост, героизъм, чувство за принадлежност и призвание,

a community that loves and accepts them.

общност, която ги обича и ги приема.

They make the powerless feel powerful.

Те правят слабите да се чувстват силни.

The invisible and the silent are finally seen and heard.

Невидимите и мълчаливите най-накрая са забелязани и чути.

This is what they're doing for our young people.

Това е, което правят за младежите ни.

Why are these groups doing this for our young people and not us?

Защо тези групи правят това за младежите ни, а ние не?

The thing is,

Работата е там,

I'm not trying to justify

че не се опитвам да оправдая

or excuse any of the violence.

или да извиня, каквото и да е насилие.

What I am trying to say is that we have to understand

Това, което се опитвам да кажа е, че трябва да разберем

why some of our young people are attracted to this.

защо някои от младежите ни са привлечени от това.

I would like to also show you, actually --

Всъщност, бих искала също да ви покажа -

these are childhood photos of some of the guys in the film.

това във филма са детски снимки на някои от момчетата.

What really struck me is that so many of them --

Това, което наистина ме порази е, че много от тях -

I never would have thought this --

никога не бих си го помислила -

but so many of them have absent or abusive fathers.

имат отсъстващи или злоупотрябващи бащи.

And several of these young guys

И някои от тези млади момчета

ended up finding caring and compassionate father figures

в крайна сметка намират грижовни и състрадателни образи на бащи

within these extremist groups.

в тези екстремистки групи.

I also found men brutalized by racist violence,

Аз също намерих мъж малтретиран от расисти,

but who found a way to stop feeling like victims

но е намерил начин да спре да се чувства жертва,

by becoming violent themselves.

като се превърне в насилник.

In fact, I found something, to my horror, that I recognized.

Всъщност, за мой ужас аз намерих нещо, което разпознах.

I found the same feelings that I felt as a 17-year-old as I fled from Norway.

Намерих същите чувства, които изпитвах, като 17-годишна, когато бягах от Норвегия.

The same confusion, the same sorrow,

Същото объркване, същтата тъга,

the same feeling of being betrayed

същото чувство, че са те предали

and not belonging to anyone.

и че не принадлежиш на никого.

The same feeling of being lost and torn between cultures.

Същото чувство на загуба и разкъсване между културите.

Having said that, I did not choose destruction,

Като казвам това, не избрах разрушението,

I chose to pick up a camera instead of a gun.

избрах да взема камерата вместо пистолет.

And the reason I did that is because of my superpower.

И причината да направя това, се дължи на моята супер сила.

I could see that understanding is the answer, instead of violence.

Можех да видя, че разбирането е отговорът, а не насилието.

Seeing human beings

Виждаме човешки същества

with all their virtues and all their flaws

с всичките им добродетели и недостатъци

instead of continuing the caricatures:

вместо да продължава окарикатуряването:

the us and them, the villains and victims.

те и ние, злодейте и жертвите.

I'd also finally come to terms with the fact

Бих искала също така, накрая да се съглася с факта,

that my two cultures didn't have to be on a collision course

че моите две култури не трябваше да се сблъскват,

but instead became a space where I found my own voice.

но в замяна се превърнаха в мястото, където намерих моя глас.

I stopped feeling like I had to pick a side,

Спрях да се чувствам, сякаш трябваше да избирам страна,

but this took me many, many years.

но това ми отне много, много години.

There are so many of our young people today

Има много от младежите ни днес,

who are struggling with these same issues,

които се борят със същите въпроси,

and they're struggling with this alone.

и се борят сами с това.

And this leaves them open like wounds.

И това им оставя отворени рани.

And for some, the worldview of radical Islam

А за някои, светогледа на радикалния ислям

becomes the infection that festers in these open wounds.

става инфекцията, която загноява тези отворени рани.

There's an African proverb that says,

Има една африканска поговорка, в която се казва,

"If the young are not initiated into the village,

"Ако младите не са приети в селото,

they will burn it down just to feel its warmth."

те ще го изгорят, просто за да почувстват топлината му".

I would like to ask --

Бих искала да попитам -

to Muslim parents and Muslim communities,

мюсюлманските родители и общности,

will you love and care for your children

ще обичате и пазите ли децата си

without forcing them to meet your expectations?

без да ги принуждавате да отговарят на очакванията ви?

Can you choose them instead of your honor?

Можете ли да ги изберете вместо честта си?

Can you understand why they're so angry and alienated

Можете ли да разберете защо са толкова ядосани и отчуждени,

when you put your honor before their happiness?

когато поставяте честта си пред тяхното щастие?

Can you try to be a friend to your child

Можете ли да се опитате да бъдете приятели с децата си,

so that they can trust you

така че да могат да ви се доверят

and want to share with you their experiences,

и да искат да споделят с вас опита си

rather than having to seek it somewhere else?

вместо да се налага да го търсят някъде другаде?

And to our young people tempted by extremism,

И до младежите ни, изкушени от екстремизма,

can you acknowledge that your rage is fueled by pain?

можете ли да признаете, че яросттави се подхранва от болката?

Will you find the strength to resist those cynical old men

Ще намерите ли сили да се противопоставите на тези цинични старци,

who want to use your blood for their own profits?

които искат да използват кръвта ви за тяхна собствена изгода?

Can you find a way to live?

Можете ли да намерите начин да живеете?

Can you see that the sweetest revenge

Можете ли да разберете, че най-сладкото отмъщение,

is for you to live a happy, full and free life?

е да живеете щастлив, пълноценен и свободен живот?

A life defined by you and nobody else.

Животът ви зависи от вас самите и от никой друг.

Why do you want to become just another dead Muslim kid?

Защо искате да станете просто поредното мъртво мюсюлманско дете?

And for the rest of us, when will we start listening to our young people?

И за останалата част от нас, кога ще започнем да слушаме младежите ни?

How can we support them

Как можем да ги подкрепим

in redirecting their pain into something more constructive?

в пренасочване на болката им в нещо по-конструктивно?

They think we don't like them.

Те мислят, че не ги харесваме.

They think we don't care what happens to them.

Те мислят, че не ни интересува какво се случва с тях.

They think we don't accept them.

Те мислят, че не ги приемаме.

Can we find a way to make them feel differently?

Можем ли да намерим начин, за да се почувстват различно?

What will it take for us to see them and notice them

Какво ще ни коства да ги видим и да им обърнем внимание

before they become either the victims or the perpetrators of violence?

преди да станат жертви или извършители на насилие?

Can we make ourselves care about them and consider them to be our own?

Можем ли да се погрижим за тях и да ги считаме, като част от нас?

And not just be outraged when the victims of violence look like ourselves?

И не просто да се възмущаваме, когато жертвите на насилие изглеждат като нас?

Can we find a way to reject hatred and heal the divisions between us?

Можем ли да намерим начин да отхвърлим омразата и да изцерим разделението между нас?

The thing is we cannot afford to give up on each other or on our kids,

Това, което не можем да си позволим е, да се откажем един от друг или от децата си,

even if they've given up on us.

дори, ако те са се отказали от нас.

We are all in this together.

Ние всички сме заедно в това.

And in the long term, revenge and violence will not work against extremists.

В дългосрочен план, яростта и отмъщението няма да работят срещу екстремистите.

Terrorists want us to huddle in our houses in fear,

Терористите искат да се свираме в къщите си от страх,

closing our doors and our hearts.

като затваряме вратите и сърцата си.

They want us to tear open more wounds in our societies

Искат да открием още рани в общностите ни,

so that they can use them to spread their infection more widely.

така че да могат да ги използват и да разнесат инфекцията им по-нашироко.

They want us to become like them:

Те искат да станем като тях:

intolerant, hateful and cruel.

крайни, пълни с омраза и жестоки.

The day after the Paris attacks,

В деня след атентатите в Париж,

a friend of mine sent this photo of her daughter.

един мой приятел изпрати тази снимка на дъщеря си.

This is a white girl and an Arab girl.

Това са бяло и арабско момиче.

They're best friends.

Най-добри приятелки са.

This image is the kryptonite for extremists.

Тази снимка е ахилесова пета на екстремистите.

These two little girls with their superpowers

Тези две малки момичета с техните могъщи сили

are showing the way forward

показват пътя напред

towards a society that we need to build together,

към едно общество, което ние трябва да изградим заедно,

a society that includes and supports,

едно общество, което включва и подкрепя,

rather than rejects our kids.

а не отхвърля децата си.

Thank you for listening.

Благодаря за вниманието.

(Applause)

(Аплодисменти)