How to tame your wandering mind | Amishi Jha

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

Consider the following statement:

Помислете над следното твърдение -

human beings only use 10 percent of their brain capacity.

хората използват само 10 процента от способностите на мозъка си.

Well, as a neuroscientist, I can tell you

Като невробиолог мога да ви кажа, че

that while Morgan Freeman delivered this line

макар Морган Фрийман да произнася тези думи

with the gravitas that makes him a great actor,

с достойнството, което го прави голям актьор,

this statement is entirely false.

твърдението е напълно погрешно.

(Laughter)

(Смях)

The truth is, human beings use 100 percent of their brain capacity.

Истината е, че хората използват 100 процента от капацитетa на мозъка си.

The brain is a highly efficient, energy-demanding organ

Мозъкът е високоефективен, изискващ енергия орган,

that gets fully utilized

който се използва напълно

and even though it is at full capacity being used,

и въпреки че влиза в действие целият му капацитет,

it suffers from a problem of information overload.

той страда от претоварване с информация.

There's far too much in the environment than it can fully process.

Наоколо има доста повече, отколкото той може напълно да обработи.

So to solve this problem of overload,

За да реши проблема с претоварването,

evolution devised a solution,

еволюцията е намерила решение -

which is the brain's attention system.

системата на вниманието на мозъка.

Attention allows us

Вниманието ни позволява да

to notice, select and direct the brain's computational resources

забелязваме, избираме и насочваме изчислителните ресурси на мозъка

to a subset of all that's available.

към част от всичко възможно.

We can think of attention as the leader of the brain.

Можем да смятаме вниманието за ръководител на мозъка.

Wherever attention goes, the rest of the brain follows.

Където е вниманието, там е и целият мозък.

In some sense, it's your brain's boss.

В известен смисъл, шеф на мозъка ви е то.

And over the last 15 years,

През последните 15 години

I've been studying the human brain's attention system.

изучавах системата на вниманието на човешкия мозък.

In all of our studies, I've been very interested in one question.

При всичките ни проучвания много ме интересуваше един въпрос.

If it is indeed the case that our attention is the brain's boss,

Ако наистина вниманието ни е шефът на мозъка,

is it a good boss?

добър шеф ли е то?

Does it actually guide us well?

Добре ли ни води на практика?

And to dig in on this big question, I wanted to know three things.

И за да задълбая по този важен въпрос, исках да знам три неща.

First, how does attention control our perception?

Първо, как вниманието контролира възприятията ни?

Second, why does it fail us,

Второ, защо ни проваля,

often leaving us feeling foggy and distracted?

като често ни оставя да се чувстваме объркани и разсеяни?

And third, can we do anything about this fogginess,

И трето, можем ли да направим нещо срещу това объркване,

can we train our brain to pay better attention?

можем ли да тренираме мозъка си да внимава повече?

To have more strong and stable attention in the work that we do in our lives.

Да обръща повече и по-трайно внимание на нещата, които вършим в живота си.

So I wanted to give you a brief glimpse

Искам да ви предложа бърз поглед към

into how we're going to look at this.

начина, по който ще разгледаме това.

A very poignant example

Един много уместен пример

of how our attention ends up getting utilized.

за това как бива използвано вниманието ни.

And I want to do it using the example of somebody that I know quite well.

Искам да използвам като пример някой, когото познавам много добре.

He ends up being part of a very large group of people that we work with,

Той е част от голяма група хора, с които работим,

for whom attention is a matter of life and death.

за които вниманието е въпрос на живот и смърт.

Think of medical professionals

Помислете за медиците

or firefighters

или пожарникарите

or soldiers or marines.

или войниците и моряците.

This is the story of a marine captain, Captain Jeff Davis.

Това е историята на морски капитан Джеф Дейвис.

And the scene that I'm going to share with you, as you can see,

И епизодът, който ще споделя с вас, както виждате,

is not about his time in the battlefield.

не се случва на бойното поле.

He was actually on a bridge, in Florida.

Той всъщност се намира на един мост във Флорида.

But instead of looking at the scenery around him,

Но вместо да гледа природата наоколо,

seeing the beautiful vistas

забелязвайки красивите гледки

and noticing the cool ocean breezes,

и хладния океански бриз,

he was driving fast and contemplating driving off that bridge.

той кара бързо и възнамерява да се хвърли с колата във водата.

And he would later tell me that it took all of everything he had not to do so.

По-късно ще ми каже, че му е струвало много да не го направи.

You see, he'd just returned from Iraq.

Току-що се е върнал от Ирак.

And while his body was on that bridge,

И докато тялото му е на моста,

his mind, his attention, was thousands of miles away.

съзнанието и вниманието му са на хиляди мили.

He was gripped with suffering.

Обзет е от страдание.

His mind was worried and preoccupied

Умът му е разтревожен и затормозен

and had stressful memories and, really, dread for his future.

с напрягащи спомени и истински ужас за бъдещето.

And I'm really glad that he didn't take his life.

Радвам се, наистина, че той не отне живота си.

Because he, as a leader, knew that he wasn't the only one

Защото, като лидер знаеше, че не е единственият,

that was probably suffering;

който може би страда,

many of his fellow marines probably were, too.

много от колегите му от флота вероятно също страдаха.

And in the year 2008, he partnered with me in the first-of-its-kind project

И през 2008 г. той започна да работи с мен в първия по рода си проект,

that actually allowed us to test and offer something called mindfulness training

който ни даде възможност да изпитаме и предложим т.нар. обучение по осъзнатост

to active-duty military personnel.

на военния персонал на служба.

But before I tell you about what mindfulness training is,

Но преди да ви кажа какво представлява обучението по осъзнатост

or the results of that study,

или резултатите от проучването,

I think it's important to understand how attention works in the brain.

мисля, че е важно да разберем как работи вниманието при мозъка.

So what we do in the laboratory

В лабораторията ни

is that many of our studies of attention involve brain-wave recordings.

много от проучванията на вниманието включват записи на мозъчни вълни.

In these brain wave recordings, people wear funny-looking caps

При тези записи на мозъчните вълни хората носят смешни шапки,

that are sort of like swimming caps, that have electrodes embedded in them.

които приличат на шапките за плуване и имат закрепени електроди.

These electrodes pick up the ongoing brain electrical activity.

Електродите отчитат текущата мозъчна електрическа активност.

And they do it with millisecond temporal precision.

И го правят с прецизност до милисекунда.

So we can see these small yet detectable voltage fluctuations over time.

Така че виждаме малките и все пак забележими колебания във времето.

And doing this, we can very precisely plot the timing of the brain's activity.

Правейки това, можем много прецизно да определим времето на мозъчната активност.

About 170 milliseconds

Около 170 милисекунди

after we show our research participants a face on the screen,

след като покажем на участниците в нашето проучване лице на екрана,

we see a very reliable, detectable brain signature.

виждаме много сигурна, забележима мозъчна дейност.

It happens right at the back of the scalp,

Появява се точно отзад на скалпа,

above the regions of the brain that are involved in face processing.

над областите в мозъка, които участват в анализирането на лице.

Now, this happens so reliably and so on cue,

Толкова е сигурно, че ще се случи и то след толкова време,

as the brain's face detector,

тъй като мозъкът е детектор на лица,

that we've even given this brain-wave component a name.

че дори сме дали име на този мозъчно-вълнов компонент.

We call it the N170 component.

Наричаме го компонент N170.

And we use this component in many of our studies.

И го използваме в много от проучванията си.

It allows us to see the impact that attention may have on our perception.

Позволява ни да видим влиянието на вниманието върху възприятието ни.

I'm going to give you a sense of the kind of experiments

Ще ви дам представа за естеството на експериментите,

that we actually do in the lab.

които правим в лабораторията.

We would show participants images like this one.

Показваме на участниците изображения като това.

You should see a face and a scene overlaid on each other.

Трябва да видите лице и сцена, насложени едно върху друго.

And what we do is we ask our participants

И искаме от участниците,

as they're viewing a series of these types of overlaid images,

докато гледат поредица от такъв тип насложени изображения,

to do something with their attention.

да насочват някъде вниманието си.

On some trials, we'll ask them to pay attention to the face.

При някои експерименти ги молим да обръщат внимание на лицето.

And to make sure they're doing that,

И за да се уверим, че го правят,

we ask them to tell us, by pressing a button,

искаме да ни кажат, като натиснат един бутон,

if the face appeared to be male or female.

дали лицето е мъжко или женско.

On other trials,

При други експерименти

we ask them to tell what the scene was -- was it indoor or outdoor?

искаме да кажат каква е сцената - на закрито или навън?

And in this way, we can manipulate attention

По този начин манипулираме вниманието

and confirm that the participants were actually doing what we said.

и потвърждаваме, че участниците правят каквото сме им казали.

Our hypotheses about attention were as follows:

Хипотезите ни за вниманието бяха следните -

if attention is indeed doing its job and affecting perception,

ако вниманието наистина върши работата си и засяга възприятието,

maybe it works like an amplifier.

може би то действа като увеличител.

And what I mean by this

Имам предвид, че

is that when we direct attention to the face,

когато насочим внимание към лицето,

it becomes clearer and more salient,

то става по-ясно и изпъква повече,

it's easier to see.

по-лесно е да се види.

But when we direct it to the scene, the face becomes barely perceptible

Но когато го насочим към сцената, лицето става едва различимо,

as we process the scene information.

защото обработваме информация за сцената.

So what we wanted to do

Това, което искахме е

is look at this brain-wave component of face detection, the N170,

да погледнем мозъчно-вълновия компонент за откриване на лица N170

and see if it changed at all

и да разберем дали изобщо се е променил

as a function of where our participants were paying attention --

според това накъде е било насочено вниманието на участниците -

to the scene or the face.

към сцената или лицето.

And here's what we found.

И ето какво открихме.

We found that when they paid attention to the face,

Открихме, че когато обръщат внимание на лицето,

the N170 was larger.

N170 е по-голям.

And when they paid attention to the scene, as you can see in red, it was smaller.

А когато обръщат внимание на сцената, както виждате в червено, той е по-малък.

And that gap you see between the blue and red lines

Разликата, която виждате между синята и червената линия

is pretty powerful.

е доста голяма.

What it tells us is that attention,

Тя ни казва, че вниманието,

which is really the only thing that changed,

единственото нещо, което се е променило,

тъй като разглежданите изображения са еднакви и в двата случая,

since the images they viewed were identical in both cases --

attention changes perception.

вниманието променя възприятието.

And it does so very fast.

И го променя много бързо.

Within 170 milliseconds of actually seeing a face.

В рамките на 170 милисекунди от забелязването на лицето.

In our follow-up studies, we wanted to see what would happen,

В следващите ни проучвания искахме да видим какво ще се случи,

how could we perturb or diminish this effect.

как бихме могли да отклоним или да намалим този ефект.

And our hunch was that if you put people in a very stressful environment,

И усещането ни беше, че ако поставим хората в силно стресираща среда,

if you distract them with disturbing, negative images,

ако ги разсеем с обезпокоителни, негативни изображения,

images of suffering and violence --

картини на страдание и насилие -

sort of like what you might see on the news, unfortunately --

като тези, които, за нещастие можете да видите по новините -

that doing this might actually affect their attention.

това би могло на практика да повлияе на вниманието им.

And that's indeed what we found.

И наистина, това открихме.

If we present stressful images while they're doing this experiment,

Ако им покажем стресиращи картини, докато правят експеримента,

this gap of attention shrinks, its power diminishes.

разликата от вниманието се стопява, силата ѝ намалява.

So in some of our other studies,

В някои от другите ни проучвания

we wanted to see, OK, great --

искахме да видим, да, страхотно –

not great, actually, bad news that stress does this to the brain --

но всъщност е лоша новина, че стресът причинява това на мозъка -

but if it is the case that stress has this powerful influence on attention

но ако стресът има такова силно влияние върху вниманието

through external distraction,

при разсейване отвън,

what if we don't need external distraction,

какво, ако не ни трябва разсейване отвън,

what if we distract ourselves?

ами ако ние сами разсейваме себе си?

And to do this,

И за да направим това,

we had to basically come up with an experiment

трябваше да измислим експеримент,

in which we could have people generate their own mind-wandering.

в който хората сами да причиняват блуждаенето на ума си.

This is having off-task thoughts

Това значи да мислим извън задачата,

while we're engaged in an ongoing task of some sort.

докато сме ангажирани в някаква текуща задача.

And the trick to mind-wandering is that essentially, you bore people.

Номерът за блуждаенето на ума, всъщност, е в това да отегчиш хората.

So hopefully there's not a lot of mind-wandering happening right now.

Надявам се, че в момента няма много блуждаещи умове.

When we bore people,

Когато отегчаваме хората,

people happily generate all kinds of internal content to occupy themselves.

те с удоволствие си създават всякакъв вид вътрешно съдържание, за да се занимават.

Затова измислихме нещо, което може да се смята

So we devised what might be considered

one of the world's most boring experiments.

за един от най-скучните експерименти в света.

All the participants saw were a series of faces on the screen,

Участниците виждаха само поредица от лица на екрана,

one after another.

едно след друго.

They pressed the button every time they saw the face.

Те натискаха един бутон всеки път щом видеха лице.

That was pretty much it.

И това беше всичко.

Well, one trick was that sometimes, the face would be upside down,

Уловката беше, че понякога лицето беше обърнато

and it would happen very infrequently.

и това се случваше много рядко.

On those trials they were told just to withhold the response.

В тези случаи им казвахме просто да не реагират.

Pretty soon, we could tell that they were successfully mind-wandering,

Много скоро разбрахме, че успешно сме ги разсеяли,

because they pressed the button when that face was upside down.

защото натискаха бутона, когато лицето беше обърнато.

Even though it's quite plain to see that it was upside down.

Въпреки че е доста просто да видиш, че е обърнато.

So we wanted to know what happens when people have mind-wandering.

Искахме да разберем какво става, когато умът на хората блуждае.

And what we found was that,

И открихме, че

very similar to external stress

подобно на стреса отвън,

and external distraction in the environment,

и външното разсейване от средата,

internal distraction, our own mind wandering,

вътрешното разсейване, собственият ни блуждаещ ум

also shrinks the gap of attention.

също намалява разликата от вниманието.

It diminishes attention's power.

То намалява силата на вниманието.

So what do all of these studies tell us?

Какво доказват всички тези проучвания?

They tell us that attention is very powerful

Доказват, че вниманието има голяма власт

in terms of affecting our perception.

да засяга възприятието ни.

Even though it's so powerful, it's also fragile and vulnerable.

Въпреки че е толкова могъщо, то също е крехко и уязвимо.

And things like stress and mind-wandering diminish its power.

И неща като стрес и разсейване намаляват силата му.

But that's all in the context of these very controlled laboratory settings.

Но всичко това е в контекста на силно контролираните лабораторни условия.

What about in the real world?

А в реалния живот?

What about in our actual day-to-day life?

Във всекидневието ни?

What about now?

Ами сега?

Where is your attention right now?

Къде е вниманието ви точно сега?

To kind of bring it back,

За да го върна тук,

I'd like to make a prediction about your attention

искам да предскажа вниманието ви

for the remainder of my talk.

през останалата част от беседата.

Are you up for it?

Съгласни ли сте?

Here's the prediction.

Ето предвиждането ми.

You will be unaware of what I'm saying for four out of the next eight minutes.

Няма да сте наясно за какво ви говоря през четири от следващите осем минути.

(Laughter)

(Смях)

It's a challenge, so pay attention, please.

Това е предизвикателство, затова внимавайте, моля.

Now, why am I saying this?

Защо казвам това?

I'm surely going to assume that you're going to remain seated

Вероятно ще допусна, че вие ще останете по местата си

and, you know, graciously keep your eyes on me as I speak.

и благосклонно ще ме следите с поглед, докато говоря.

But a growing body of literature suggests that we mind-wander,

Но все повече източници предполагат, че съзнанието ни блуждае,

we take our mind away from the task at hand,

че го изпращаме далеч от текущата задача

about 50 percent of our waking moments.

през около 50 процента от будните ни моменти.

These might be small, little trips that we take away,

Това може да са малки пътешествия, които предприемаме,

private thoughts that we have.

лично наши мисли.

And when this mind-wandering happens,

И когато разсейването се случи,

it can be problematic.

може да създаде проблем.

Now I don't think there will be any dire consequences

Не мисля, че ще има някакви ужасни последствия

with you all sitting here today,

за всички вас тук днес, но

but imagine a military leader missing four minutes of a military briefing,

представете си военен лидер да изпусне четири минути от военен брифинг

or a judge missing four minutes of testimony.

или съдия да изпусне четири минути свидетелски показания.

Or a surgeon or firefighter missing any time.

Или хирург или пожарникар да изгубят време въобще.

The consequences in those cases could be dire.

Последствията в тези случаи може да са ужасни.

So we might ask why do we do this?

Затова се питаме защо го правим.

Why do we mind-wander so much?

Защо съзнанието ни се лута толкова много?

Well, part of the answer is that our mind is an exquisite time-traveling master.

Част от отговора е, че то е изключителен пътешественик във времето.

It can actually time travel very easily.

Може да пътува във времето много лесно.

If we think of the mind as the metaphor of the music player, we see this.

Ако разгледаме съзнанието като метафора на музикален плейър, виждаме това.

We can rewind the mind to the past

Можем да превъртим съзнанието в миналото,

to reflect on events that have already happened, right?

за да размишлява върху събития, които вече са се случили, нали?

Or we can go and fast-future, to plan for the next thing that we want to do.

Или пък да отидем бързо в бъдещето, за да планираме следващото нещо.

And we land in this mental time-travel mode of the past or the future

Оказваме се в този ментален режим на пътуване в миналото или бъдещето

very frequently.

много често.

And we land there often without our awareness,

И често се оказваме там без да го осъзнаваме,

most times without our awareness,

повечето пъти не го осъзнаваме,

even if we want to be paying attention.

дори да искаме да бъдем внимателни.

Think of just the last time you were trying to read a book,

Спомнете си последния път, когато четохте книга

got to the bottom of the page with no idea what the words were saying.

и стигнахте до края на страницата без да сте проумяли думите.

This happens to us.

Случва се.

And when this happens, when we mind-wander without an awareness that we're doing it,

И когато се случи, когато се разсейваме без да осъзнаваме, че го правим,

there are consequences.

има последствия.

We make errors.

Правим грешки.

We miss critical information, sometimes.

Понякога пропускаме важна информация.

And we have difficulty making decisions.

Трудно ни е да взимаме решения.

What's worse is when we experience stress.

Още по-лошо е, когато сме под стрес.

When we're in a moment of overwhelm.

Когато в момента сме объркани.

We don't just reflect on the past when we rewind,

Ние не просто размишляваме за миналото, когато се връщаме там,

we end up being in the past ruminating, reliving or regretting

ние се оказваме в миналото, преживявайки го отново или съжалявайки

events that have already happened.

за събития, които вече са се случили.

Or under stress, we fast-forward the mind.

Или под стрес превъртаме съзнанието напред.

Not just to productively plan.

Не само за да планираме продуктивно.

But we end up catastrophizing or worrying

А си представяме нещата в черни краски или се тревожим

about events that haven't happened yet

за събития, които още не са се случили

and frankly may never happen.

и честно казано, може и да не се случат.

So at this point, you might be thinking to yourself, OK,

Сега може би си мислите, ОК,

mind-wandering's happening a lot.

често се случва да се разсейваме.

Often, it happens without our awareness.

Често се случва без да разберем.

And under stress, it's even worse --

И под стрес е дори по-лошо -

we mind-wander more powerfully and more often.

разсейваме се много повече и по-често.

Is there anything we can possibly do about this?

Можем ли да направим нещо по въпроса?

And I'm happy to say the answer is yes.

Щастлива съм да ви кажа, че отговорът е да.

From our work, we're learning

От работата си научаваме,

that the opposite of a stressed and wandering mind is a mindful one.

че обратното на стресираното и разсеяно съзнание е внимаващото съзнание.

Mindfulness has to do with paying attention

Осъзнатостта означава да обръщаме внимание

to our present-moment experience with awareness.

на това, което ни се случва в момента с пълно съзнание.

And without any kind of emotional reactivity of what's happening.

И без никаква емоционална реакция.

It's about keeping that button right on play

То е като да държим бутона Play натиснат,

to experience the moment-to-moment unfolding of our lives.

за да преживяваме миг след миг случването на живота си.

And mindfulness is not just a concept.

Осъзнатостта не е просто идея.

It's more like practice,

Тя е по-скоро практика,

you have to embody this mindful mode of being to have any benefits.

трябва да овладеете състоянието на осъзнатост, за да имате ползи.

And a lot of the work that we're doing, we're offering people programs

Голяма част от работата ни е да предлагаме на хората програми,

that give our participants a suite of exercises

които дават на участниците серия от упражнения,

that they should do daily

които да изпълняват всеки ден,

in order to cultivate more moments of mindfulness in their life.

за да създадат повече осъзнати моменти в живота си.

And for many of the groups that we work with, high-stress groups,

За много от групите, с които работим, групи със силен стрес

like I said -- soldiers, medical professionals --

като войници, медицински работници,

for them, as we know, mind-wandering can be really dire.

разсейването, както знаем, може да е страшно.

So we want to make sure we offer them very accessible,

Затова искаме да се уверим, че им предлагаме много достъпни,

low time constraints to optimize the training,

отнемащи малко време упражнения, за да оптимизираме обучението

so they can benefit from it.

и те да имат полза от него.

And when we do this, what we can do is track to see what happens,

Докато правим това, проследяваме какво се случва

not just in their regular lives

не само във всекидневието им,

but in the most demanding circumstances that they may have.

но и при най-трудните обстоятелства, в които могат да попаднат.

Why do we want to do this?

Защо правим това?

Well, we want to, for example, give it to students right around finals season.

Искаме, например, да го предложим на студентите по време на сесия.

Or we want to give the training to accountants during tax season.

Или да обучим счетоводителите за годишното приключване.

Or soldiers and marines while they're deploying.

Или войниците и моряците, когато настъпват.

Why is that?

Защо?

Because those are the moments

Защото това са моментите,

in which their attention is most likely to be vulnerable,

в които вниманието им най-вероятно е уязвимо

because of stress and mind-wandering.

поради стрес и разсейване.

And those are also the moments

Това са също и моментите,

in which we want their attention to be in peak shape

в които искаме вниманието им да е във върхова форма,

so they can perform well.

за да се справят добре.

So what we do in our research

В проучването си

is we have them take a series of attention tests.

ги караме да правят поредица от тестове за внимание.

We track their attention at the beginning of some kind of high-stress interval,

Проследяваме вниманието им в началото на някакъв интервал със силен стрес

and then two months later, we track them again,

и два месеца по-късно ги проследяваме отново

and we want to see if there's a difference.

и искаме да видим дали има разлика.

Is there any benefit of offering them mindfulness training?

Има ли полза от предложеното им обучение по осъзнатост?

Can we protect against the lapses in attention

Можем ли да се защитим от загубите на внимание,

that might arise over high stress?

които могат да се случат под силен стрес?

So here's what we find.

Ето какво установяваме.

Over a high-stress interval,

В интервал със силен стрес,

unfortunately, the reality is if we don't do anything at all,

реалността за нещастие е, че ако не направим нещо,

attention declines,

вниманието отслабва,

people are worse at the end of this high-stress interval than before.

хората са по-зле отпреди в края на стресовия интервал.

But if we offer mindfulness training, we can protect against this.

Но ако минат обучение по осъзнатост, можем да ги защитим срещу това.

They stay stable, even though just like the other groups,

Те остават стабилни, макар и също като останалите групи

they were experiencing high stress.

да са подложени на силен стрес.

And perhaps even more impressive

И може би дори по-впечатляващо е това,

is that if people take our training programs

че ако хората преминат обучителните ни програми

over, let's say, eight weeks,

за, да кажем, осем седмици

and they fully commit to doing the daily mindfulness exercises

и се ангажират напълно да правят ежедневните упражнения за осъзнатост,

that allow them to learn how to be in the present moment,

това им дава възможност да се научат да живеят в настоящето,

well, they actually get better over time, even though they're in high stress.

е, те всъщност стават по-добри с времето, дори да са под силен стрес.

And this last point is actually important to realize,

И този последен факт е много важен,

because of what it suggests to us

защото ни навежда на мисълта,

is that mindfulness exercises are very much like physical exercise:

че упражненията по осъзнатост много приличат на физическите -

if you don't do it, you don't benefit.

ако не ги правиш, полза няма.

But if you do engage in mindfulness practice,

Но ако се включите в практика за осъзнатост,

the more you do, the more you benefit.

колкото повече се занимавате, повече ползи ще имате.

And I want to just bring it back to Captain Jeff Davis.

Искам да се върнем при капитан Джеф Дейвис.

As I mentioned to you at the beginning,

Както ви споменах в началото,

his marines were involved in the very first project

неговите колеги от флота бяха включени в първия проект,

that we ever did, offering mindfulness training.

който някога сме правили за обучение по осъзнатост.

And they showed this exact pattern, which was very heartening.

И те показаха точно тази тенденция, която е много окуражаваща.

We had offered them the mindfulness training

Проведохме обучението им по осъзнатост

right before they were deployed to Iraq.

точно преди да ги изпратят в Ирак.

And upon their return, Captain Davis shared with us

И след като се върнаха, капитан Дейвис сподели с нас

what he was feeling was the benefit of this program.

какви според него са били ползите от програмата.

He said that unlike last time,

Той каза, че за разлика от последния път,

after this deployment, they were much more present.

са "присъствали" много повече след това назначение.

They were discerning.

Били са разумни.

They were not as reactive.

Не са реагирали бурно.

And in some cases, they were really more compassionate

И в някои случаи наистина са били по-състрадателни

with the people they were engaging with and each other.

към хората, с които общували и един към друг.

He said in many ways,

Той много пъти каза,

he felt that the mindfulness training program we offered

че е почувствал, че програмата за обучение в осъзнатост

gave them a really important tool

им е дала важнo средство

to protect against developing post-traumatic stress disorder

за защита срещу развитието на пост-травматичен стрес

and even allowing it to turn into post-traumatic growth.

и дори за превръщането му в пост-травматичен растеж.

To us, this was very compelling.

За нас това беше завладяващо.

And it ended up that Captain Davis and I --

И завърши с това, че капитан Дейвис и аз -

you know, this was about a decade ago, in 2008 --

това се случи преди десет години, през 2008 -

we've kept in touch all these years.

ние поддържахме връзка през всички тези години.

And he himself has gone on to continue practicing mindfulness

Самият той продължава да практикува осъзнатост

in a daily way.

всеки ден.

He was promoted to major,

Произвели са го в майор

he actually then ended up retiring from the Marine Corps.

и после всъщност е напуснал флота.

He went on to get a divorce, to get remarried,

Развел се е, после се оженил отново,

to have a child, to get an MBA.

има дете и е взел магистърска степен.

And through all of these challenges and transitions and joys of his life,

И по време на всички предизвикателства, промени и радости в живота си,

he kept up with his mindfulness practice.

той продължавал с практиката за осъзнатост.

And as fate would have it, just a few months ago,

И по стечение на обстоятелствата, само преди няколко месеца

Captain Davis suffered a massive heart attack, at the age of 46.

капитан Дейвис получил масивен инфаркт, на 46 години.

And he ended up calling me a few weeks ago.

И ми се обади преди няколко седмици.

And he said, "I want to tell you something.

Каза ми: "Искам да ти кажа нещо.

I know that the doctors who worked on me, they saved my heart,

Знам, че лекарите, които ме лекуваха спасиха сърцето ми,

but mindfulness saved my life.

но осъзнатостта спаси живота ми.

The presence of mind I had to stop the ambulance

Присъствието на духа, което имах, за да спра линейката,

that ended up taking me to the hospital," -- himself,

която ме закара в болницата",

the clarity of mind he had to notice when there was fear and anxiety happening

яснотата на ума, която имал, за да забележи страха и тревогата си,

but not be gripped by it --

но да не им се поддаде -

he said, "For me, these were the gifts of mindfulness."

той каза: "За мен това бяха подаръци на осъзнатостта."

And I was so relieved to hear that he was OK.

Толкова си отдъхнах, щом разбрах, че е добре.

But really heartened to see that he had transformed his own attention.

Но истински ме окуражи фактът, че той бе трансформирал вниманието си.

He went from having a really bad boss --

От човек с наистина лош шеф -

an attention system that nearly drove him off a bridge --

система на вниманието, която почти го изхвърли от един мост

to one that was an exquisite leader and guide,

до човек, който има изключителен лидер и водач,

and saved his life.

спасил живота му.

So I want to actually end by sharing my call to action to all of you.

Искам да завърша като споделя призива си за действие към всички вас.

And here it is.

Ето го.

Pay attention to your attention.

Обръщайте внимание на вниманието си.

Alright?

Нали?

Pay attention to your attention

Обръщайте внимание на вниманието си

and incorporate mindfulness training as part of your daily wellness toolkit,

и включете упражнения за осъзнатост в ежедневните си здравословни практики,

in order to tame your own wandering mind

за да усмирите блуждаещото си съзнание

and to allow your attention to be a trusted guide in your own life.

и да позволите на вниманието си да бъде надежден водач в живота ви.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)