Michael Tilson Thomas: Music and emotion through time

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

Well when I was asked to do this TEDTalk, I was really chuckled,

Когат бях поканен на този разговор на TED, наистина се засмях,

because, you see, my father's name was Ted,

защото името на баща ми бе Тед

and much of my life, especially my musical life,

и голяма част от живота ми, особено музикалния ми живот,

is really a talk that I'm still having with him,

в действителност е разговор, който все още провеждам с него

or the part of me that he continues to be.

или частта от мен, която той продължава да бъде.

Now Ted was a New Yorker, an all-around theater guy,

Тед живееше в Ню Йорк, беше театрал

and he was a self-taught illustrator and musician.

и самонаучил се илюстратор и музикант.

He didn't read a note,

Не можеше да чете ноти

and he was profoundly hearing impaired.

и имаше дълбоко увреден слух.

Yet, he was my greatest teacher.

Въпреки това, той беше най-големия ми учител.

Because even through the squeaks of his hearing aids,

Защото дори през скърцането на устройството му за чуване,

his understanding of music was profound.

разбирането му на музиката беше дълбоко.

And for him, it wasn't so much the way the music goes

За него нямаше значение начинът, по който върви музиката,

as about what it witnesses and where it can take you.

а това, какво тя пресъздава и къде ви отвежда.

And he did a painting of this experience,

Той нарисува картина на това преживяване,

which he called "In the Realm of Music."

която нарече "В сферата на музиката".

Now Ted entered this realm every day by improvising

Тед влизаше в тази сфера всеки ден, като импровизираше

in a sort of Tin Pan Alley style like this.

стила на Тин Пан Али, ето така.

(Music)

(Музика)

But he was tough when it came to music.

Но той беше строг, когато ставаше дума за музика.

He said, "There are only two things that matter in music:

Казваше: "Има само две неща, които имат значение в музиката:

what and how.

какво и как.

And the thing about classical music,

Това, което е важно за класическата музика,

that what and how, it's inexhaustible."

е, че какво и как са неизчерпаеми."

That was his passion for the music.

Това беше страстта му за музика.

Both my parents really loved it.

И двамата ми родители я обичаха.

They didn't know all that much about it,

Те не знаеха твърде много за нея,

but they gave me the opportunity to discover it

но ми дадоха възможност да я открия

together with them.

заедно с тях.

And I think inspired by that memory,

Мисля, че вдъхновен от този спомен,

it's been my desire to try and bring it

желанието ми бе да се опитам и да я донеса

to as many other people as I can,

до колкото мога повече хора,

sort of pass it on through whatever means.

да предам това, което тя означава.

And how people get this music, how it comes into their lives,

Начинът, по който хората възприемат тази музика, начинът, по който тя влиза в живота им

really fascinates me.

наистина ме очарова.

One day in New York, I was on the street

Един ден в Ню Йорк, когато бях на улицата,

and I saw some kids playing baseball between stoops and cars and fire hydrants.

видях деца да играят бейзбол между магазини, коли и пожарогасители.

And a tough, slouchy kid got up to bat,

И едно яко, тромаво дете взе бухалката,

and he took a swing and really connected.

размаха я и удари силно топката.

And he watched the ball fly for a second,

Наблюдава топката да лети за секунда

and then he went, "Dah dadaratatatah.

и тогава запя: "Да, дадарататата.

Brah dada dadadadah."

Бра дада дададада."

And he ran around the bases.

След това изтича около базите.

And I thought, go figure.

Помислих си, виж ти.

How did this piece of 18th century Austrian aristocratic entertainment

Как това парче на Австрийско аристократично забавление от 18-и век,

turn into the victory crow of this New York kid?

се превърна в ликуванщия вик на това дете от Ню Йорк?

How was that passed on? How did he get to hear Mozart?

Как беше предадено това? Как детето е чуло Моцарт?

Well when it comes to classical music,

Когато става дума за класическа музика,

there's an awful lot to pass on,

има ужасно много, което да се предаде,

much more than Mozart, Beethoven or Tchiakovsky.

много повече, отколкото Моцарт, Бетховен или Чайковски.

Because classical music

Защото класическата музика

is an unbroken living tradition

е непрекъсната жива традиция,

that goes back over 1,000 years.

която датира от над 1000 години.

And every one of those years

Всяка от тези години

has had something unique and powerful to say to us

има да ни каже нещо уникално и силно,

about what it's like to be alive.

за това, какво означава да живеем.

Now the raw material of it, of course,

Суровият материал в тях, разбира се,

is just the music of everyday life.

е само музиката от всекидневния живот.

It's all the anthems and dance crazes

Всичко е в химните, танцовата музика,

and ballads and marches.

баладите и маршовете.

But what classical music does

Но това, което класическата музика прави,

is to distill all of these musics down,

е да пречисти цялата тази музика,

to condense them to their absolute essence,

да я сведе до същността й

and from that essence create a new language,

и да създаде нов език от тази същност,

a language that speaks very lovingly and unflinchingly

език, който говори обичливо и безстрашно

about who we really are.

за това, което сме в действителност.

It's a language that's still evolving.

Това е език, който все още се развива.

Now over the centuries it grew into the big pieces we always think of,

През вековете той се превърна в дълги парчета, за които мислим,

like concertos and symphonies,

като концерти и симфонии,

but even the most ambitious masterpiece

но дори най-амбициозната майсторска песен

can have as its central mission

може да има като своя централна мисия,

to bring you back to a fragile and personal moment --

да ви върне към крехки лични моменти -

like this one from the Beethoven Violin Concerto.

като например, тази от Концерта на Бетховен за цигулка.

(Music)

(Музика)

It's so simple, so evocative.

Тя е толкова проста, толкова емоционално наситена.

So many emotions seem to be inside of it.

Толкова много емоции като че ли има в нея.

Yet, of course, like all music,

Да, разбира се, като всяка музика,

it's essentially not about anything.

същността й не е за каквото и да е.

It's just a design of pitches and silence and time.

Тя е просто модел от височини, тишина и време.

And the pitches, the notes, as you know, are just vibrations.

Височините, нотите, както знаете, са само вибрации.

They're locations in the spectrum of sound.

Те са места в спектъра от звуци.

And whether we call them 440 per second, A,

Независимо дали ще ги наречем 440 за секунда, А,

or 3,729, B flat -- trust me, that's right --

или 3,729, Б равно - повярвайте ми, това е правилно -

they're just phenomena.

те са просто феномен.

But the way we react to different combinations of these phenomena

Но начинът, по който реагираме на различни комбинации от тези феномени,

is complex and emotional and not totally understood.

е сложен и емоционален, и не е разбран напълно.

And the way we react to them has changed radically over the centuries,

Начинът, по който реагираме на тях се е променил радикално през вековете,

as have our preferences for them.

както и предпочитанията ни към музика.

So for example, in the 11th century,

Например, през 11-и век,

people liked pieces that ended like this.

хората са харесвали песни, които завършват така.

(Music)

(Музика)

And in the 17th century, it was more like this.

А през 17-и век, те са харесвали такива.

(Music)

(Музика)

And in the 21st century ...

А през 21-и век ...

(Music)

(Музика)

Now your 21st century ears are quite happy with this last chord,

Ушите ви от 21-и век харесват този последен акорд,

even though a while back it would have puzzled or annoyed you

въпреки, че в малко по-ранна епоха, това щеше да ви озадачи или раздразни,

or sent some of you running from the room.

или някои от вас щяха да избягат от стаята.

And the reason you like it

Причината, поради която го харесвате,

is because you've inherited, whether you knew it or not,

е защото сте наследили, независимо дали знаете това или не,

centuries-worth of changes

вековните промени

in musical theory, practice and fashion.

в музикалната теория, практика и мода.

And in classical music we can follow these changes very, very accurately

В класическата музика можем да спазваме тези промени много прецизно,

because of the music's powerful silent partner,

поради тихия мощен партньор на музиката,

the way it's been passed on: notation.

по начина, по който е бил предадена: нотация.

Now the impulse to notate,

Импулсът да се нотира,

or, more exactly I should say, encode music

или по-точно, трябва да кажа, да се кодира музика,

has been with us for a very long time.

е бил с нас много дълго време.

In 200 B.C., a man named Sekulos

През 200 г. пр. Хр., човек, на име Секулос,

wrote this song for his departed wife

написва тази песен за своята починала съпруга

and inscribed it on her gravestone

и я гравира на надгробната й плоча

in the notational system of the Greeks.

с нотационната система на гърците

(Music)

(Музика)

And a thousand years later,

А хиляда години по-късно,

this impulse to notate took an entirely different form.

този импулс да се нотира възприе напълно различна форма.

And you can see how this happened

Можете да видите как се е случило това

in these excerpts from the Christmas mass "Puer Natus est nobis,"

в тези откъси от Коледната меса "Puer Natus est nobis".

"For Us is Born."

"За нас е роден".

(Music)

(Музика)

In the 10th century, little squiggles were used

През 10-и век са се използвали малко завъртулки,

just to indicate the general shape of the tune.

само за да се индикира общата форма на тона.

And in the 12th century, a line was drawn, like a musical horizon line,

А през 12-и век, беше начертана линия, като линия на музикален хоризонт,

to better pinpoint the pitch's location.

за да се определи по-точно местоположението на тона.

And then in the 13th century, more lines and new shapes of notes

А след това, през 13-и век, бяха измислени повече линии и нови форми на ноти,

locked in the concept of the tune exactly,

включени в концепция на тона много точно,

and that led to the kind of notation we have today.

което доведе до вида нотация, който използваме днес.

Well notation not only passed the music on,

Нотацията не само предава музиката,

notating and encoding the music changed its priorities entirely,

нотирането и кодирането на музиката изцяло смени своите приоритети,

because it enabled the musicians

защото то позволи на музикантите

to imagine music on a much vaster scale.

да си представят музика в много по-голям мащаб.

Now inspired moves of improvisation

Сега вдъхновена импровизация

could be recorded, saved, considered, prioritized,

може да бъде записана, запаметена, обмислена, приоритизирана,

made into intricate designs.

превърната в сложни модели.

And from this moment, classical music became

От този момент, класическата музика стана

what it most essentially is,

това, което е най-важно за нас,

a dialogue between the two powerful sides of our nature:

диалог между двете силни страни на природата ни:

instinct and intelligence.

инстинкт и интелигентност.

And there began to be a real difference at this point

Тук започна истинската разлика

between the art of improvisation

между изкуството на импровизиране

and the art of composition.

и изкуството на композиране.

Now an improviser senses and plays the next cool move,

Един импровизатор усеща и свири следващата страхотна песен,

but a composer is considering all possible moves,

но един композитор обмисля всички възможни песни,

testing them out, prioritizing them out,

тества ги, приоритизира ги,

until he sees how they can form a powerful and coherent design

докато види как те съставят силен и последователен модел

of ultimate and enduring coolness.

на окончателна и трайна наслада.

Now some of the greatest composers, like Bach,

Сега някои от най-големите композитори, като например, Бах,

were combinations of these two things.

са били комбинация от тези две неща.

Bach was like a great improviser with a mind of a chess master.

Бах е бил голям импровизатор, с ум като на гросмайстор.

Mozart was the same way.

Моцарт е бил също такъв.

But every musician strikes a different balance

Но всеки музикант има различен баланс

between faith and reason, instinct and intelligence.

между вяра и разум, инстинкт и интелигентност.

And every musical era had different priorities of these things,

Всяка музикална ера е имала различни приоритети на тези неща,

different things to pass on, different 'whats' and 'hows'.

различни неща, които да предаде, различни "какво" и "как".

So in the first eight centuries or so of this tradition

През първите около осем века на тази традиция,

the big 'what' was to praise God.

голямото "какво" е било да се възхвалява бог.

And by the 1400s, music was being written

До 1400-те години, е била писана музика,

that tried to mirror God's mind

с която са се опитвали да отразят съзнанието на бога,

as could be seen in the design of the night sky.

както може да се види в проекта на нощното небе.

The 'how' was a style called polyphony,

"Как" е бил стилът, наречен полифония,

music of many independently moving voices

което е музика от много независими гласове,

that suggested the way the planets seemed to move

което е предполагало начина, по който планетите се движат

in Ptolemy's geocentric universe.

в геоцентричната вселена на Птолемей.

This was truly the music of the spheres.

Това е било наистина музика на планетите.

(Music)

(Музика)

This is the kind of music that Leonardo DaVinci would have known.

Това е типът музика, която Леонардо да Винчи е знаел.

And perhaps its tremendous intellectual perfection and serenity

Може би нейното огромно интелектуално съвършенство и сериозност

meant that something new had to happen --

са означавали, че нещо ново трябвало да се случи -

a radical new move, which in 1600 is what did happen.

радикално ново събитие, което се случило през 1600-те години.

(Music) Singer: Ah, bitter blow!

(Музика) Певец: О, страшен удар!

Ah, wicked, cruel fate!

О, злобна съдба!

Ah, baleful stars!

О, опасни звезди!

Ah, avaricious heaven!

О, алчни небеса!

MTT: This, of course, was the birth of opera,

МТТ: Това, разбира се, беше началото на операта

and its development put music on a radical new course.

и нейното развитие преобърна музиката.

The what now was not to mirror the mind of God,

"Какво" не отразяваше съзнанието на бога,

but to follow the emotion turbulence of man.

а следваше емоционалните турболенции на хората.

And the how was harmony,

"Как" беше хармония,

stacking up the pitches to form chords.

която натрупваше тонове да формира акордите.

And the chords, it turned out,

А акордите, на свой ред,

were capable of representing incredible varieties of emotions.

можеха да пресъздадат невероятни вариации от емоции.

And the basic chords were the ones we still have with us,

Основните акорди бяха тези, които все още имаме,

the triads,

триадите,

either the major one,

всички основни триади,

which we think is happy,

за които мислим, че отразяват щастливо настроение

or the minor one,

или минорната,

which we perceive as sad.

която създава тъжно настроение.

But what's the actual difference between these two chords?

Но каква е действителната разлика между тези два акорда?

It's just these two notes in the middle.

Това са тези две ноти в средата.

It's either E natural,

Това е Е естествено

and 659 vibrations per second,

и 659 вибрации за секунда

or E flat, at 622.

и Е равно, при 622 вибрации за секунда.

So the big difference between human happiness and sadness?

Каква е голямата разлика между човешко щастие и тъга?

37 freakin' vibrations.

37 дяволски вибрации.

So you can see in a system like this

Можете да видите от система като тази,

there was enormous subtle potential

че има огромен стаен потенциал

of representing human emotions.

за пресъздаване на човешките емоции.

And in fact, as man began to understand more

Всъщност, когато хората са започнали да разбират повече

his complex and ambivalent nature,

своята сложна и двусмислена същност,

harmony grew more complex to reflect it.

хармонията, която я пресъздава, станала по-сложна.

Turns out it was capable of expressing emotions

Оказва се, че тя може да пресъздава емоции

beyond the ability of words.

извън думите.

Now with all this possibility,

Сега, с всички тези възможности,

classical music really took off.

класическата музика наистина израсна.

It's the time in which the big forms began to arise.

Това е времето, когато започнаха да се създадават големи творения.

And the effects of technology began to be felt also,

Започнаха да се чувстват и ефектите от технологията,

because printing put music, the scores, the codebooks of music,

изразени в печатане на музика, резултати, кодекси за музика,

into the hands of performers everywhere.

които бяха на разположение на изпълнителите навсякъде.

And new and improved instruments

Нови и подобрени инструменти

made the age of the virtuoso possible.

направиха възможна ерата на виртуозните изпълнители.

This is when those big forms arose --

Това е, когато тези големи произведения бяха създани -

the symphonies, the sonatas, the concertos.

симфониите, сонатите, концертите.

And in these big architectures of time,

В тези големи архитектури на времето,

composers like Beethoven could share the insights of a lifetime.

композитори, като Бетховен, можеха да споделят съкровенията си.

A piece like Beethoven's Fifth

Произведение, като Петата симфония на Бетховен

basically witnessing how it was possible

основно свидетелства, как е възможно

for him to go from sorrow and anger,

той да премине от тъга към гняв

over the course of a half an hour,

за половин час,

step by exacting step of his route,

точно стъпка по стъпка в неговия живот,

to the moment when he could make it across to joy.

до момента, когато ги превъзмогва и преминава към радост.

(Music)

(Музика)

And it turned out the symphony could be used for more complex issues,

Това доказа, че симфонията може да се използва за по-сложни цели,

like gripping ones of culture,

като обхващане целите на културата,

such as nationalism or quest for freedom

като например национализъм или търсене на свобода,

or the frontiers of sensuality.

или границите на чувствеността.

But whatever direction the music took,

Но каквато и посока да поеме музиката,

one thing until recently was always the same,

едно нещо остава същото и до сега

and that was when the musicians stopped playing,

и това е, когато музикантите спрат да свирят,

the music stopped.

музиката спира.

Now this moment so fascinates me.

Сега толкова ме очарова този момент.

I find it such a profound one.

Намирам го за толкова задълбочен.

What happens when the music stops?

Какво става, когато музиката спира?

Where does it go? What's left?

Къде отива тя? Какво е останало?

What sticks with people in the audience at the end of a performance?

Какво остава в хората от публиката в края на едно представление?

Is it a melody or a rhythm

Мелодия или ритъм,

or a mood or an attitude?

или настроение, или отношение?

And how might that change their lives?

Как това би могло да промени живота на публиката?

To me this is the intimate, personal side of music.

За мен, това е интимната, лична страна на музиката.

It's the passing on part. It's the 'why' part of it.

Това е предаването и. "Защо" е част от него.

And to me that's the most essential of all.

За мен това е най-същественото.

Mostly it's been a person-to-person thing,

Основно, това е нещо, което се предава от човек на човек,

a teacher-student, performer-audience thing,

от учител на ученик, от изпълнител на публика,

and then around 1880 came this new technology

тогава, в около 1880 г. беше изобретена тази нова технология,

that first mechanically then through analogs then digitally

която първо механично, след това аналогово, след това цифрово

created a new and miraculous way of passing things on,

създаде нов чудотворен начин за предаване на нещата,

albeit an impersonal one.

въпреки, че са лични.

People could now hear music all the time,

Сега хората могат да слушат музика през цялото време,

even though it wasn't necessary

for them to play an instrument, read music or even go to concerts.

без дори да е необходимо

да свирят на инструмент, да четат музика или дори да ходят на концерти.

And technology democratized music by making everything available.

Технологията демократизира музиката, като направи всичко достъпно.

It spearheaded a cultural revolution

Тя донесе културна революция,

in which artists like Caruso and Bessie Smith were on the same footing.

при която певци като Карузо и Беси Смит бяха на същата база

And technology pushed composers to tremendous extremes,

Технологията доведе композиторите до големи крайности,

using computers and synthesizers

те могат, като използват компютри и синтезатори

to create works of intellectually impenetrable complexity

да създават произведения с интелектуално невъзможна сложност,

beyond the means of performers and audiences.

извън средствата на изпълнителите и публиката.

At the same time technology,

В същото време технологията,

by taking over the role that notation had always played,

приемайки ролята която тази нотация винаги е изпълнявала,

shifted the balance within music between instinct and intelligence

премести баланса в музиката между инстинкт и интелигентност

way over to the instinctive side.

доста към инстиктивната страна.

The culture in which we live now

Културата, в която живеем сега

is awash with music of improvisation

изобилства с импровизирана музика,

that's been sliced, diced, layered

която е нарязана, удвоена, разслоена

and, God knows, distributed and sold.

и за бога, дистрибутирана и продадена.

What's the long-term effect of this on us or on music?

Какъв е дълготрайният ефект от това за нас върху музиката?

Nobody knows.

Никай не знае.

The question remains: What happens when the music stops?

Остава въпросът: Какво става, когато музиката спре?

What sticks with people?

Какво остава в хората?

Now that we have unlimited access to music, what does stick with us?

Сега, когато имаме неограничен достъп до музика, какво остава в нас?

Well let me show you a story of what I mean

Нека да ви разкажа история, за това, което имам предвид

by "really sticking with us."

с "наистина остава в нас".

I was visiting a cousin of mine in an old age home,

Когато бях на посещение на мой братовчет в дом за възрастни хора,

and I spied a very shaky old man

проследих треперещ възрастен човек,

making his way across the room on a walker.

който преминаваше стаята с приспособление за ходене.

He came over to a piano that was there,

Той дойде до пианото, което беше там,

and he balanced himself and began playing something like this.

застана стабилно и започна да свири нещо ката това.

(Music)

(Музика)

And he said something like, "Me ... boy ... symphony ... Beethoven."

Той каза нещо като: "Аз ... момче ... симфония ... Бетховен."

And I suddenly got it,

Разбрах го

and I said, "Friend, by any chance are you trying to play this?"

и казах: "Приятелю, да не би да се опитваш да изсвириш това"?

(Music)

(Музика)

And he said, "Yes, yes. I was a little boy.

Той каза: "Да, да. Бях момче.

The symphony: Isaac Stern, the concerto, I heard it."

Тази симфония: Исак Стерн, концерта, чух я."

And I thought, my God,

Помислих си: "За бога,

how much must this music mean to this man

колко много означава тази музика за този човек,

that he would get himself out of his bed, across the room

че той да стане от леглото, да прекоси стаята,

to recover the memory of this music

да си спомни за тази музика,

that, after everything else in his life is sloughing away,

която, след като всичко друго в живота му си отива,

still means so much to him?

все още означава толкова много за него."

Well, that's why I take every performance so seriously,

Ето защо се отнасям към всяко представление толкова сериозно,

why it matters to me so much.

ето защо това означава много за мен.

I never know who might be there, who might be absorbing it

Никога не знам, кой може да присъства, кой може да възприеме музиката

and what will happen to it in their life.

и какво ще се случи с него/нея в неговия/нейния живот.

But now I'm excited that there's more chance than ever before possible

Но сега съм развълнуван, че има повече възможности, отколкото преди,

of sharing this music.

за споделяне на тази музика.

That's what drives my interest in projects

Това, което събужда интереса ми за проекти

like the TV series "Keeping Score" with the San Francisco Symphony

като телевизионния сериал "Поддържане на резултата" съвместно със Симфонията на Сан Франциско,

that looks at the backstories of music,

която разглежда задкулисните истории на музиката

and working with the young musicians at the New World Symphony

и да работя с млади музиканти в Ню Йоркската световна симфония

on projects that explore the potential

по проекти, които изследват потенциала

of the new performing arts centers

на нови центрове за изпълнителски изкуства

for both entertainment and education.

за едновременно забавление и образование.

And of course, the New World Symphony

Разбира се, Симфонията Нов свят

led to the YouTube Symphony and projects on the internet

доведе до Симфонията YouTube и проекти по интернет,

that reach out to musicians and audiences all over the world.

които достигат до музиканти и публика по целия свят.

And the exciting thing is all this is just a prototype.

Вълнуващото е, че всичко това е само прототип.

There's just a role here for so many people --

Има роли за толкова много хора -

teachers, parents, performers --

учители, родители, изпълнители -

to be explorers together.

които заедно да бъдат изследователи.

Sure, the big events attract a lot of attention,

Със сигурност, големите събития привличат много внимание,

but what really matters is what goes on every single day.

но това, което действително има значение, е това което се случва всеки ден.

We need your perspectives, your curiosity, your voices.

Нуждаем се от перспективите ви, от любопитството ви, от гласовете ви.

And it excites me now to meet people

Вълнувам се, да срещна хора,

who are hikers, chefs, code writers, taxi drivers,

които са автостопаджии, готвачи, писатели на кодекси, шофьори на такси,

people I never would have guessed who loved the music

хора, за които няма да позная, кои от тях са харесали музиката

and who are passing it on.

и на кого я предават.

You don't need to worry about knowing anything.

Не трябва да се безпокоите, че не знаете всичко.

If you're curious, if you have a capacity for wonder, if you're alive,

Ако сте любопитни, ако имате капацитет да се учудвате, ако сте живи,

you know all that you need to know.

знаете всичко, което трябва да знаете.

You can start anywhere. Ramble a bit.

Можее да започнете от всякъде. Помотайте се малко.

Follow traces. Get lost. Be surprised, amused inspired.

Следвайте следите. Изгубете се. Бъдете изненадани, забавлявайте се, бъдете въодушевени.

All that 'what', all that 'how' is out there

Всичи тези "какво", всички тези "как" са там,

waiting for you to discover its 'why',

чакайки ви да разберете тяхното "защо",

to dive in and pass it on.

да се гмурнете и да го предадете.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)