Leslie T. Chang: The voices of China's workers

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Iliyana Zlateva Reviewer: Darina Stoyanova

Hi. So I'd like to talk a little bit about the people

Здравейте. Искам малко да ви поговоря за хората,

who make the things we use every day:

изработващи продуктите, които използваме всеки ден:

our shoes, our handbags, our computers and cell phones.

обувки, чанти, компютри и мобилните ни телефони.

Now, this is a conversation that often calls up a lot of guilt.

Това е тема на разговор, която често поражда вина.

Imagine the teenage farm girl who makes less than

Представете си младото момиче, което изкарва по-малко от

a dollar an hour stitching your running shoes,

долар на час шиейки обувките ви за бягане,

or the young Chinese man who jumps off a rooftop

или младото китайско момче, което скача от покрива,

after working overtime assembling your iPad.

след като е работило извънредно, за да сглоби вашия Айпад.

We, the beneficiaries of globalization, seem to exploit

Изглежда, че ние, бенефициентите на глобализацията, се възползваме от

these victims with every purchase we make,

тези жертви, чрез всяка покупка, която правим,

and the injustice

а несправедливостта

feels embedded in the products themselves.

все едно е вградена в самите продукти.

After all, what's wrong with a world in which a worker

В края на краищата, какво не е наред със света, в който работник

on an iPhone assembly line can't even afford to buy one?

на поточна линия за Айфон дори не може да си позволи да купи за себе си?

It's taken for granted that Chinese factories are oppressive,

Приема се за даденост, че китайските фабрики са подтиснически,

and that it's our desire for cheap goods

и точно нашето желание за евтини стоки,

that makes them so.

ги прави такива.

So, this simple narrative equating Western demand

Този обикновен разказ сравняващ западните пазари

and Chinese suffering is appealing,

и китайското страдание освен трогателен,

especially at a time when many of us already feel guilty

особено в момент, когато много от нас вече се чувстват виновни

about our impact on the world,

за влиянието си върху света,

but it's also inaccurate and disrespectful.

той е неточен и неуважителен.

We must be peculiarly self-obsessed to imagine that we

Ние трябва да сме изключително себе обсебени, за да си представим, че ние

have the power to drive tens of millions of people

имаме силата да накараме десетки милиони хора

on the other side of the world to migrate and suffer

на другия край на света да мигрират и да страдат

in such terrible ways.

по такива ужасни начини.

In fact, China makes goods for markets all over the world,

В същност, Китай произвежда стоки за пазарите по цял свят,

including its own, thanks to a combination of factors:

включително своя собствен, благодарение на поредица от фактори:

its low costs, its large and educated workforce,

ниски цени, голяма и образована работна сила

and a flexible manufacturing system

и гъвкава система на производство,

that responds quickly to market demands.

която бързо откликва на пазарните изисквания.

By focusing so much on ourselves and our gadgets,

Фокусирайки се толкова много върху самите себе си и нашите приспособления,

we have rendered the individuals on the other end

ние превърнахме индивидите на другия край,

into invisibility, as tiny and interchangeable

в невидими, малки и взаимозаменяеми,

as the parts of a mobile phone.

като частите на мобилен телефон.

Chinese workers are not forced into factories

Китайските работници не са принуждавани във фабриките

because of our insatiable desire for iPods.

заради нашето неутолимо желание за Айподи.

They choose to leave their homes in order to earn money,

Те избират да напуснат домовете си, за да спечелят пари,

to learn new skills, and to see the world.

за да придобият нови умения и да видят света.

In the ongoing debate about globalization, what's

В настоящия дебат относно глобализацията, това което

been missing is the voices of the workers themselves.

липсва е гласа на самите работници.

Here are a few.

Ето някои от тях.

Bao Yongxiu: "My mother tells me to come home

Бао Йонгксиу: "Моята майка, ми казва да се прибирам в къщи

and get married, but if I marry now, before I have fully

и да се омъжа, но ако се омъжа сега, преди напълно да

developed myself, I can only marry an ordinary worker,

развия себе си, то мога да се оженя само за обикновен работник,

so I'm not in a rush."

така че не бързам."

Chen Ying: "When I went home for the new year,

Чен Йънг: "Когато се прибрах у дома за Нова година

everyone said I had changed. They asked me,

всички казаха, че съм се променила. Попитаха ме,

what did you do that you have changed so much?

какво си направила, че си се променила толкова много?

I told them that I studied and worked hard. If you tell them

Казах им, че съм учила и работила усърдно. Ако им кажете

more, they won't understand anyway."

повече, те просто няма да ви разберат."

Wu Chunming: "Even if I make a lot of money,

Уо Чунминг: "Дори да спечеля много пари,

it won't satisfy me.

няма да съм доволна.

Just to make money is not enough meaning in life."

Правенето на пари не придава достатъчно значение на живота."

Xiao Jin: "Now, after I get off work, I study English,

Ксиао Джин: "Сега, след работа, уча английски,

because in the future, our customers won't

защото в бъдеще нашите клиенти няма

be only Chinese, so we must learn more languages."

да бъдат само китайци, затова трябва да научим повече езици."

All of these speakers, by the way, are young women,

Между другото, всички тези говорители, са млади момичета

18 or 19 years old.

на 18 или 19 години.

So I spent two years getting to know assembly line workers

И така, аз прекарах две години в опознаване на работниците от поточната линия,

like these in the south China factory city called Dongguan.

като тези във индустриалния град Донггуан в южен Китай.

Certain subjects came up over and over:

Някои теми изскачаха отново и отново:

how much money they made,

колко пари изкарват,

what kind of husband they hoped to marry,

за какъв мъж се надяват да се омъжат,

whether they should jump to another factory

дали трябва да се преместят в друга фабрика

or stay where they were.

или да останат където са.

Other subjects came up almost never, including

Други теми почти никога не се засягаха, включително

living conditions that to me looked close to prison life:

условията на живот, които според мен бяха близки с тези в затвора,

10 or 15 workers in one room,

10 или 15 работника в една стая,

50 people sharing a single bathroom,

50 човека ползващи една баня,

days and nights ruled by the factory clock.

дните и нощите се управляваха от часовника във фабриката.

Everyone they knew lived in similar circumstances,

Всеки когото познаваха, живееше при подобни обстоятелства,

and it was still better than the dormitories and homes

и това все пак е по-добре от общежитията и домовете

of rural China.

в селските райони на Китай.

The workers rarely spoke about the products they made,

Работниците рядко говореха за продуктите, които правят

and they often had great difficulty explaining

и често им беше трудно да обяснят

what exactly they did.

какво точно са направили.

When I asked Lu Qingmin,

Когато попитах Лу Кингмин,

the young woman I got to know best,

младото момиче, което опознах най-добре,

what exactly she did on the factory floor,

какво точно е направила във фабриката,

she said something to me in Chinese that sounded like

тя ми каза нещо на китайски, което звучеше като

"qiu xi."

"кю кси."

Only much later did I realize that she had been saying

Едва много по-късно разбрах, че тя е казала

"QC," or quality control.

"КюСи" или контрол на качеството.

She couldn't even tell me what she did on the factory floor.

Тя дори не можа да ми каже какво прави във фабриката.

All she could do was parrot a garbled abbreviation

Всичко което можа да направи е да повтори прочетено съкращение

in a language she didn't even understand.

на език, който дори не разбира.

Karl Marx saw this as the tragedy of capitalism,

Карл Маркс, видя това като трагедия на капитализма,

the alienation of the worker from the product of his labor.

отчуждението на работника от продукта на труда си.

Unlike, say, a traditional maker of shoes or cabinets,

За разлика от, да речем, традиционен производител на обувки или шкафове,

the worker in an industrial factory has no control,

работникът в индустриална фабрика не контролира,

no pleasure, and no true satisfaction or understanding

не изпитва удоволствие и истинско удовлетворение или разбиране

in her own work.

на собствената си работа.

But like so many theories that Marx arrived at

Но подобно на толкова много теории, до които Маркс е достигнал

sitting in the reading room of the British Museum,

стоейки в читалнята на Британския музей,

he got this one wrong.

той е сбъркал с тази.

Just because a person spends her time

Само защото човек прекарва времето си

making a piece of something does not mean

правейки нещо не означава,

that she becomes that, a piece of something.

че той се превръща в него.

What she does with the money she earns,

Какво прави с парите, които печели,

what she learns in that place, and how it changes her,

какво научава на това място и как го променя,

these are the things that matter.

това са нещата, които имат значение.

What a factory makes is never the point, and

За работника е от значение какво произвежда фабриката и

the workers could not care less who buys their products.

не могат да се интересуват по-малко от това кой купува продуктите им.

Journalistic coverage of Chinese factories,

Журналистическо отразяване на китайските фабрики,

on the other hand, plays up this relationship

от друга страна, играе връзката

between the workers and the products they make.

между работниците и продуктите, които произвеждат.

Many articles calculate: How long would it take

Много статии изчисляват: Колко време ще трябва

for this worker to work in order to earn enough money

да работи този работник за да спечели достатъчно пари,

to buy what he's making?

за да си купи това което произвежда?

For example, an entry-level-line assembly line worker

Например, работник на входно ниво на поточната линия

in China in an iPhone plant would have to shell out

в завод за Айфон в Китай, ще трябва да плати

two and a half months' wages for an iPhone.

две заплати и половина, за да си купи Айфон.

But how meaningful is this calculation, really?

Но, наистина, колко значимо е всъщност това изчисление?

For example, I recently wrote an article

Например, скоро написах статия,

in The New Yorker magazine,

в списание Ню Йоркър,

but I can't afford to buy an ad in it.

но не мога да си позволя да си закупя място за реклама в него.

But, who cares? I don't want an ad in The New Yorker,

Но, кого го интересува? Аз не желая да рекламирам в Ню Йоркър

and most of these workers don't really want iPhones.

и повечето от тези работници не желаят Айфони.

Their calculations are different.

Техните изчисления са различни.

How long should I stay in this factory?

Колко време ще трябва да стоя в тази фабрика?

How much money can I save?

Колко пари мога да спестя?

How much will it take to buy an apartment or a car,

Колко ще ми струва, за да си купя апартамент или кола,

to get married, or to put my child through school?

да се омъжа, или да изпратя детето си на училище?

The workers I got to know had a curiously abstract

Работниците с които се запознах имаха странно абстрактна

relationship with the product of their labor.

връзка с продукта на техния труд.

About a year after I met Lu Qingmin, or Min,

Около година след като се запознах с Лу Кингмин, или Мин,

she invited me home to her family village

тя ме покани в дома си при семейството си на село

for the Chinese New Year.

за китайската Нова година.

On the train home, she gave me a present:

Във влака за вкъщи, тя ми даде подарък:

a Coach brand change purse with brown leather trim.

кожено малко портмоне на марката Коуч.

I thanked her, assuming it was fake,

Благодарих й, предполагайки, че е имитация,

like almost everything else for sale in Dongguan.

като почти всичко останало, което се продава в Донггуан.

After we got home, Min gave her mother another present:

След като пристигнахме в къщи, Мин даде на майка си друг подарък:

a pink Dooney & Bourke handbag,

розова чанта Дууни и Боурк,

and a few nights later, her sister was showing off

а няколко вечери по-късно, сестра й показваше,

a maroon LeSportsac shoulder bag.

кестенява чанта за през рамото на ЛеСпортсак.

Slowly it was dawning on me that these handbags

Постепенно ми стана ясно, че тези чанти

were made by their factory,

са произведени в тяхната фабрика

and every single one of them was authentic.

и всяка една от тях беше автентична.

Min's sister said to her parents,

Сестрата на Мин, каза на родителите си,

"In America, this bag sells for 320 dollars."

"В Америка, тази чанта се продава за 320 долара."

Her parents, who are both farmers, looked on, speechless.

Родителите й, и двамата фермери, погледнаха безмълвно.

"And that's not all -- Coach is coming out with a new line,

"И това не е всичко -- Коуч ще представят нова линия

2191," she said. "One bag will sell for 6,000."

2191," каза тя. "Една чанта ще струва 6,000."

She paused and said, "I don't know if that's 6,000 yuan or

Спря за момент и каза, "Не зная дали това са 6,000 юана или

6,000 American dollars, but anyway, it's 6,000." (Laughter)

6,000 американски долара, но няма значение, това са 6,000"

Min's sister's boyfriend, who had traveled home with her

Приятеля на сестрата на Мин, който е пътувал с нея,

for the new year, said,

за Нова година, каза,

"It doesn't look like it's worth that much."

"Не изглежда като да струва толкова много."

Min's sister turned to him and said, "Some people actually

Сестрата на Мин се обърна към него и каза, "Някои хора в действителност

understand these things. You don't understand shit."

разбират от тези неща. Ти не разбираш нищо."

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

In Min's world, the Coach bags had a curious currency.

В света на Мин, чантите Коуч имаха странна стойност.

They weren't exactly worthless, but they were nothing

Те не бяха точно без стойност, но не бяха изобщо

close to the actual value, because almost no one they knew

близо до действителната стойност, тъй като почти никой, който познаваха,

wanted to buy one, or knew how much it was worth.

искаше да си купи или знаеше колко точно струват.

Once, when Min's older sister's friend got married,

Веднъж, когато приятелка на по-голямата сестра на Мин се омъжи,

she brought a handbag along as a wedding present.

тя подари като сватбен подарък една чанта.

Another time, after Min had already left

Друг път, след като Мин напусна

the handbag factory, her younger sister came to visit,

фабриката за чанти, по-малката й сестра дойде на гости,

bringing two Coach Signature handbags as gifts.

носейки две чанти Коуч Сигничър като подарък.

I looked in the zippered pocket of one,

Погледнах в джоба на едната

and I found a printed card in English, which read,

и открих принтирана на английски картичка, на която пишеше

"An American classic.

"Американска класика.

In 1941, the burnished patina

През 1941, лъскавата патина

of an all-American baseball glove

от всяка една американска бейзболна ръкавица

inspired the founder of Coach to create

вдъхнови създателя на Коуч да създаде

a new collection of handbags from the same

нова колекция чанти от същата

luxuriously soft gloved-hand leather.

луксозна мека кожа за ръкавици.

Six skilled leatherworkers crafted 12 Signature handbags

Шест квалифицирани кожари изработиха 12 Сигничър чанти

with perfect proportions and a timeless flair.

с перфектни пропорции и вечен нюх.

They were fresh, functional, and women everywhere

Те бяха свежи, функционални и жените навсякъде

adored them. A new American classic was born."

им се възхищаваха. Нова американска класика бе родена."

I wonder what Karl Marx would have made of Min

Зачудих се какво щеше да каже Карл Маркс за Мин

and her sisters.

и нейните сестри.

Their relationship with the product of their labor

Тяхната връзка с продуктите на техния труд

was more complicated, surprising and funny

бе по-сложна, учудваща и забавна

than he could have imagined.

отколкото той би си представил.

And yet, his view of the world persists, and our tendency

И все пак, мнението му за света продължава, както и нашата тенденция

to see the workers as faceless masses,

да виждаме работниците като безлични маси,

to imagine that we can know what they're really thinking.

да си представяме, че знаем какво мислят.

The first time I met Min, she had just turned 18

Първият път, когато срещнах Мин, тя тъкмо бе навършила 18

and quit her first job on the assembly line

и напусна първата си работа на поточната линия

of an electronics factory.

във фабрика за електроника.

Over the next two years, I watched as she switched jobs

През следващите две години, я наблюдавах как смени работата си

five times, eventually landing a lucrative post

пет пъти, докато в крайна сметка стигна до доходен пост

in the purchasing department of a hardware factory.

в отдела за закупуване на хардуерна фабрика.

Later, she married a fellow migrant worker,

По-късно тя се омъжи за работник мигрант,

moved with him to his village,

преместиха се в неговото село,

gave birth to two daughters,

роди две дъщери,

and saved enough money to buy a secondhand Buick

и спести достатъчни пари, за да купи Буик втора ръка

for herself and an apartment for her parents.

за себе си и апартамент за родителите си.

She recently returned to Dongguan on her own

Наскоро се завърна сама в Донггуан,

to take a job in a factory that makes construction cranes,

за да започне работа във фабрика, която прави строителни кранове,

temporarily leaving her husband and children

временно оставяйки съпруга и децата си

back in the village.

в селото.

In a recent email to me, she explained,

В скорошен емейл до мен, тя ми обясни,

"A person should have some ambition while she is young

"Човек трябва да има амбиция докато е млад,

so that in old age she can look back on her life

така че когато остарее да може да погледне назад

and feel that it was not lived to no purpose."

и да не се почувства така сякаш е живял без причина."

Across China, there are 150 million workers like her,

В Китай има 150 милиона работници като нея,

one third of them women, who have left their villages

една трета от тях жени, които напускат селата си,

to work in the factories, the hotels, the restaurants

за да работят във фабрики, хотели, ресторанти

and the construction sites of the big cities.

и строителни обекти на големите градове.

Together, they make up the largest migration in history,

Заедно те образуват най-голямата миграция в историята

and it is globalization, this chain that begins

и това е глобализацията, която започва тази верига,

in a Chinese farming village

от китайско фермерско село

and ends with iPhones in our pockets and Nikes on our feet

и приключва с Айфони в нашите джобове, Найкове на краката ни,

and Coach handbags on our arms

и чанти Коуч в ръцете ни,

that has changed the way these millions of people

това е променило начина по който тези милиони хора

work and marry and live and think.

работят, женят се, живеят и мислят.

Very few of them would want to go back

Много малко от тях желаят да се върнат

to the way things used to be.

към начина по който са били нещата преди.

When I first went to Dongguan, I worried that

Когато за първи път отидох в Донггуан, се притеснявах, че

it would be depressing to spend so much time with workers.

ще бъде депресиращо да прекарам толкова много време с работници.

I also worried that nothing would ever happen to them,

Също така се притеснявах, че никога нищо няма да им се случи,

or that they would have nothing to say to me.

или че няма да имат какво да ми кажат.

Instead, I found young women who were smart and funny

Вместо това, аз открих млади момичета, които бяха умни и забавни,

and brave and generous.

смели и щедри.

By opening up their lives to me,

Разкривайки животите си,

they taught me so much about factories

те ме научиха толкова много за фабриките,

and about China and about how to live in the world.

за Китай и за това как да живеем в света.

This is the Coach purse that Min gave me

Това е портмонето Коуч, което Мин ми даде

on the train home to visit her family.

на влака за в къщи, посещавайки нейното семейство.

I keep it with me to remind me of the ties that tie me

Запазих го, за да ми напомня за връзките, които ме задържат,

to the young women I wrote about,

за младите момичета за които пиша,

ties that are not economic but personal in nature,

връзки които не са икономически, а лични,

measured not in money but in memories.

измерени не чрез пари, а чрез спомени

This purse is also a reminder that the things that you imagine,

Това портмоне, също така ми напомня, че нещата които си представяш,

sitting in your office or in the library,

стоейки в офиса си или в библиотеката,

are not how you find them when you actually go out

не са точно такива, когато ги откриеш, излизайки

into the world.

по света.

Thank you. (Applause)

Благодаря ви. (Аплодисменти)

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: Thank you, Leslie, that was an insight

Крис Андерсън: Благодаря ти, Лесли, това бе виждане

that a lot of us haven't had before.

каквото много от нас не са имали преди.

But I'm curious. If you had a minute, say,

Но се чудя. Ако имаше минутка, да речем,

with Apple's head of manufacturing,

с директора по производството на Ейпъл,

what would you say?

какво би му казала?

Leslie Chang: One minute?

Лесли Чанг: Една минута?

CA: One minute. (Laughter)

КА: Една минута. (Смях)

LC: You know, what really impressed me about the workers

ЛЧ: Знаеш ли, това което настина ме впечатли при работниците е

is how much they're self-motivated, self-driven,

колко са мотивирани, самостоятелни,

resourceful, and the thing that struck me,

производителни, и нещото което най-много ме порази

what they want most is education, to learn,

е че най-много от всичко искат образование, да се учат,

because most of them come from very poor backgrounds.

защото много от тях идват от много бедни семейства.

They usually left school when they were in 7th or 8th grade.

Обикновено напускат училище когато са 7 или 8 клас.

Their parents are often illiterate,

Техните родители често са неграмотни,

and then they come to the city, and they, on their own,

и те идват в града и те сами по себе си,

at night, during the weekends, they'll take a computer class,

вечер, през уикендите, ще вземат компютърни уроци,

they'll take an English class, and learn

ще вземат уроци по английски и ще учат,

really, really rudimentary things, you know,

наистина, наистина елементарен неща, нали знаеш,

like how to type a document in Word,

като например, как да създадеш документ в Уърд,

or how to say really simple things in English.

или как да кажеш прости неща на английски.

So, if you really want to help these workers,

Така че, ако наистина искате да помогнете на тези работници,

start these small, very focused, very pragmatic classes

започнете тези малки много фокусирани, много прагматични класове

in these schools, and what's going to happen is,

в тези училища и това което ще се случи е, че

all your workers are going to move on,

всички ваши служители ще продължат напред,

but hopefully they'll move on into higher jobs within Apple,

но се надяваме, че те ще се преместят на по-високи работни места в рамките на Ейпъл,

and you can help their social mobility

и вие може да помогне за тяхната социална мобилност

and their self-improvement.

и тяхното самоусъвършенстване.

When you talk to workers, that's what they want.

Когато говорите с работниците, точно това е което те искат.

They do not say, "I want better hot water in the showers.

Те не казват, "Искам по-добра топла вода в душовете.

I want a nicer room. I want a TV set."

Искам по-хубава стая. Искам телевизор."

I mean, it would be nice to have those things,

Искам да кажа, че би било хубаво да има тези неща,

but that's not why they're in the city,

но те не са за това в града

and that's not what they care about.

и не се интересуват от това.

CA: Was there a sense from them of a narrative that

КА: Усещаше ли, че за тях

things were kind of tough and bad, or was there a narrative

нещата са някак си трудни и лоши или имаше усещане

of some kind of level of growth, that things over time

за растеж, че след време нещата

were getting better?

ще станат по-добри?

LC: Oh definitely, definitely. I mean, you know,

ЛЧ: О, определено, определено. Имам предвид, както знаеш,

it was interesting, because I spent basically two years

беше интересно, тъй като аз прекарах две години

hanging out in this city, Dongguan,

в този град, Донггуан,

and over that time, you could see immense change

и през това време, може да се види огромна промяна

in every person's life: upward, downward, sideways,

в живота на всеки човек: нагоре, надолу, настрани,

but generally upward.

но като цяло нагоре.

If you spend enough time, it's upward, and I met people

Ако прекарвате достатъчно време, то е нагоре, и аз се срещнах с хора

who had moved to the city 10 years ago, and who are now

които са се преместили в града преди 10 години, и които сега са

basically urban middle class people,

основно градска средна класа,

so the trajectory is definitely upward.

така че траекторията определено е нагоре.

It's just hard to see when you're suddenly

Просто е трудно да се види, когато изведнъж си

sucked into the city. It looks like everyone's poor and

погълнат от града. Изглежда сякаш всички са бедни и

desperate, but that's not really how it is.

отчаяни, но това не е така.

Certainly, the factory conditions are really tough,

Определено, условията във фабриките са много тежки,

and it's nothing you or I would want to do,

и това е нищо вие или аз ще искате да правите,

but from their perspective, where they're coming from

но от тяхна гледна точка, от там от където идват

is much worse, and where they're going

е много по-зле, и там където отиват

is hopefully much better, and I just wanted to give

се надяват да бъде много по-добре, а аз просто исках да покажа,

that context of what's going on in their minds,

че в контекста на това, което става в техните умове,

not what necessarily is going on in yours.

не това, което непременно се случва във вашите.

CA: Thanks so much for your talk.

КА: Благодаря много, за разговора ти.

Thank you very much. (Applause)

Много ви благодаря. (Аплодисменти)