Jacqueline Novogratz: Investing in Africa's own solutions

Translator: Mihail Stoychev Reviewer: MaYoMo com

I want to start with a story, a la Seth Godin,

Искам да започна с история, а-ла Сет Годин,

from when I was 12 years old.

тогава когато бях на 12 години.

My uncle Ed gave me a beautiful blue sweater --

Чичо ми Ед ми подари красив син пуловер -

at least I thought it was beautiful.

поне си мислих, че е красив.

And it had fuzzy zebras walking across the stomach,

Имаше мъхести зебри, които се разхождаха по стомаха,

and Mount Kilimanjaro and Mount Meru were kind of

а мъхестите връх Килиманджаро и връх Меру

right across the chest, that were also fuzzy.

попадаха почти върху гърдите.

And I wore it whenever I could,

И аз го носих при всеки един удобен момент,

thinking it was the most fabulous thing I owned.

мислейки си, че това е най-страхотното нещо, което имах.

Until one day in ninth grade,

До един ден в 9ти клас,

when I was standing with a number of the football players.

когато стоях с играчи от отбора по американски футбол.

And my body had clearly changed, and Matt,

Моето тяло вече се беше променило и Мат Мусолина

who was undeniably my nemesis in high school,

който без да отричам беше моето възмездие в гимназията,

said in a booming voice that

каза гръмогласно,

we no longer had to go far away to go on ski trips,

че няма нужда вече да ходим далече на ски пътувания,

but we could all ski on Mount Novogratz.

а всички можем да караме ски на връх Новогратц. (Говорителката от темата)

(Laughter)

(Смях)

And I was so humiliated and mortified

И бях толкова унижена и потъпкана,

that I immediately ran home to my mother and chastised her

че побегнах незабавно към къщи и нанесох телесно наказание на майка ми

for ever letting me wear the hideous sweater.

за това, че някога ми е позволила да нося този нелеп пуловер.

We drove to the Goodwill and we threw the sweater away

Отидохме до Гудуил и изхвърлихме пуловера

somewhat ceremoniously,

някак си церемониялно,

my idea being that I would never have to think about the sweater

с идеята, че никога повече няма да мисля за този пуловер,

nor see it ever again.

или да го видя.

Fast forward -- 11 years later, I'm a 25-year-old kid.

Съвсем набързо - 11 години по-късно, аз съм 25 годишно дете.

I'm working in Kigali, Rwanda, jogging through the steep slopes,

Работя в Кигали, Руанда, бягайки през стръмните склонове,

when I see, 10 feet in front of me, a little boy -- 11 years old --

когато видях на 10 фута пред мен, малко момче , на 11 години,

running toward me, wearing my sweater.

да бяга срещу мен, носейки моя пуловер.

And I'm thinking, no, this is not possible.

И си мисля, не , това е невъзможно.

But so, curious, I run up to the child -- of course

Но толкова , любопитна , побегнах към детето, разбира се,

scaring the living bejesus out of him --

изкарвайки му акъла,

grab him by the collar, turn it over, and there is my name

хванах го за яката, обърнах я и там беше моето име,

written on the collar of this sweater.

написано на яката на пуловера.

I tell that story, because it has served and continues to serve

Разказвам тази история, защото тя послужи и продължава да бъде

as a metaphor to me about the level of connectedness

като метафора за мен за нивото на свързаност,

that we all have on this Earth.

което всички имаме на тази Земя.

We so often don't realize what our action and our inaction

Често не си даваме сметка какво нашите действия и нашите бездействия

does to people we think we will never see and never know.

правят за хора, които си мислиме, че никога няма да видим или да познаваме.

I also tell it because it tells a larger contextual story

Разказвам това ,защото разкрива по-голяма контекстуална история

of what aid is and can be.

относно какво е помощ и каква може да бъде.

That this traveled into the Goodwill in Virginia,

Че това е пътувало от Гудуил във Вирджиния

and moved its way into the larger industry,

и се е преместило в по-голяма индустрия,

which at that point was giving millions of tons of secondhand clothing to Africa and Asia.

която по това време раздаваше милиони тонове дрехи втора ръка за Африка и Азия.

Which was a very good thing, providing low cost clothing.

Което беше много благородно нещо, дарявайки ниско стойностни дрехи.

And at the same time, certainly in Rwanda,

По същото време, най-вече в Руанда

it destroyed the local retailing industry.

то разби местната шивачна индустрия.

Not to say that it shouldn't have,

Не казвам, че не е трябвало,

but that we have to get better at answering the questions

но това, че трябва да станем по-добри в отговорите на въпросите,

that need to be considered when we think about consequences

които се нуждаят да бъдат взети под внимание, когато мислим за последствията

and responses.

и отговорите.

So, I'm going to stick in Rwanda, circa 1985, 1986,

И така, ще се съсредоточа върху Руанда, около 1985-1986,

where I was doing two things.

където правих две неща.

I had started a bakery with 20 unwed mothers.

Започнах бизнес, пекарна с 20 неомъжени майки.

We were called the "Bad News Bears," and our notion was

Наричаха ни Мечките, които носят лоши новини, и нашата цел беше

we were going to corner the snack food business in Kigali,

да контролираме бизнеса за бърза храна в Кигали,

which was not hard because there were no snacks before us.

което не беше трудно понеже нямаше такива преди нас.

And because we had a good business model, we actually did it,

И понеже имахме добър бизнес модел, всъщност го направихме

and I watched these women transform on a micro-level.

и тези жени се трансформираха на микро ниво пред очите ми.

But at the same time, I started a micro-finance bank,

Но по същото време, започнах банка, която финансира микро заеми

and tomorrow Iqbal Quadir is going to talk about Grameen,

утре Икюбал Куадир ще говори за Грамеен,

which is the grandfather of all micro-finance banks,

който е основоположника на всички микро финансиращи банки,

which now is a worldwide movement -- you talk about a meme --

което сега е световно движение - говорим за културен навик -

but then it was quite new, especially in an economy

но тогава беше доста ново, най-вече в икономика,

that was moving from barter into trade.

която беше в транзиция от бартер в търовия.

We got a lot of things right.

Наравихме доста от нещата правилно.

We focused on a business model; we insisted on skin in the game.

Фокусирахме се върху бизнес модела, настояхме за пласт в играта.

The women made their own decisions at the end of the day

Жените вземаха своите решения в края на деня

as to how they would use this access to credit

за това как ще използват този достъп до кредит,

to build their little businesses, earn more income

за да започнат своя малък бизнес, да печелят повече доходи,

so they could take care of their families better.

за да могат да се грижат по-добре за своите семейства.

What we didn't understand, what was happening all around us,

Това, което не разбрахме, беше какво се случва около нас,

with the confluence of fear, ethnic strife

със сливането на страх, етническа борба

and certainly an aid game, if you will, that was playing into

и определенo игра на помощи, ако щете, която вземаше участие

this invisible but certainly palpable movement inside Rwanda,

в това невидимо но осезаемо движение в Руанда,

that at that time, 30 percent of the budget was all foreign aid.

което по това време, 30 процента от бюджета се състоеше от чуждестранни помощи.

The genocide happened in 1994,

Геноцидът се случи през 1994 година,

seven years after these women all worked together

седем години, след като всички тези жени работиха заедно,

to build this dream.

за да построят тази мечта.

And the good news was that the institution,

И добрите новини бяха, че институцията,

the banking institution, lasted.

банковата институция оцеля.

In fact, it became the largest rehabilitation lender in the country.

Всъщност, тя стана най-големият заемодател в страната.

The bakery was completely wiped out,

Пекарната беше напълно заличена,

but the lessons for me were that accountability counts --

но уроците за мен бяха, че отговорността има значение,

got to build things with people on the ground,

успяла е да построи неща с хора от нулата,

using business models where, as Steven Levitt would say,

използвайки бизнес модели, там където Стивън Левит би казал,

the incentives matter.

стимулите имат значение.

Understand, however complex we may be, incentives matter.

Разберете, колкото и да е трудно, стимулите имат значение.

So when Chris raised to me how wonderful everything

И така когато Крис повдигна въпроса колко прекрасно бе всичко,

that was happening in the world,

което се случваше по света,

that we were seeing a shift in zeitgeist,

че виждахме промяна в призрака на времето,

on the one hand I absolutely agree with him,

и от една страна абсолютно съм съгласна с него

and I was so thrilled to see what happened with the G8 --

и бях толкова развълнувана да видя какво се случи с Г8,

that the world, because of people like Tony Blair and Bono

че светът, благодарение на хора като Тони Блеър и Боно

and Bob Geldof -- the world is talking about global poverty;

и Боб Гелдоф, светът говори за глобалната нищета,

the world is talking about Africa

светът говори за Африка

in ways I have never seen in my life.

по начини, които никога не съм виждала в живота си.

It's thrilling.

Вълнуващо е.

And at the same time, what keeps me up at night

И по същото време, това, което ме държи будна през нощта

is a fear that we'll look at the victories of the G8 --

е страхът, че ще погледнем към победите на Г8

50 billion dollars in increased aid to Africa,

50 милиарда долара увеличена помощ за Африка

40 billion in reduced debt -- as the victory,

40 милиарда долара намален дълг - като победа,

as more than chapter one, as our moral absolution.

повече като глава първа, като морално опрощаване на греховете ни.

And in fact, what we need to do is see that as chapter one,

И всъщност, това , което е нужно да направим е да погледнем на това като глава първа,

celebrate it, close it, and recognize that we need a chapter two

да я отпразнуваме, да я затворим и да осъзнаем, че имаме нужда от глава втора,

that is all about execution, all about the how-to.

която е изцяло за действия - изцяло за дела.

And if you remember one thing from what I want to talk about today,

И ако запомните едно нещо от това, за което искам да говоря днес,

it's that the only way to end poverty, to make it history,

е че единственият начин по-който можем да сложим край на бедността, да я превърнем в история,

is to build viable systems on the ground

е да изградим осъществима система на базата,

that deliver critical and affordable goods and services to the poor,

да доставя жизнено важни и достъпни стоки и услуги за бедните

in ways that are financially sustainable and scaleable.

по начини, които са финансово съпоставими и поддържащи се.

If we do that, we really can make poverty history.

Ако направим това, наистина можем да направим бедността история.

And it was that -- that whole philosophy --

И всъщност това беше - цялата философия,

that encouraged me to start my current endeavor

която ми даде кураж да започна сегашното ми усилие

called "Acumen Fund,"

наречено Фонда Акумен,

which is trying to build some mini-blueprints

който се опитва да създаде някои малки отпечатаци

for how we might do that in water, health and housing

за това как може да направим това със здравеопазването, снабдяването с вода и жилищното строителство

in Pakistan, India, Kenya, Tanzania and Egypt.

в Пакистан, Индия, Кения, Танзания и Египет.

And I want to talk a little bit about that, and some of the examples,

И искам да поговоря малко за това и да дам няколко примера,

so you can see what it is that we're doing.

за да може да видите какво правим.

But before I do this -- and this is another one of my pet peeves --

Но преди да го направя - това е още една от моите болки.

I want to talk a little bit about who the poor are.

Искам да говоря малко относно, кои са бедните.

Because we too often talk about them as these

Защото много често говорим за тях като тези

strong, huge masses of people yearning to be free,

силни, огромни мнозинства от хора, копнеейки да са свободни,

when in fact, it's quite an amazing story.

когато всъщност, това е една доста вълнуваща история.

On a macro level, four billion people on Earth make less than four dollars a day.

На макро ниво, 4 милиарда хора по света изкарват по малко от 4 долара на ден.

That's who we talk about when we think about "the poor."

Това са хората, които адресираме, когато говорим за бедните.

If you aggregate it, it's the third largest economy on Earth,

Ако се насложи, това е третата най-голяма икономика на света,

and yet most of these people go invisible.

и въпреки това, повече от тези хора остават невидими.

Where we typically work, there's people making between

Докато работиме, има хора които изкарват между

one and three dollars a day.

един и три долара на ден.

Who are these people?

Кои са тези хора?

They are farmers and factory workers.

Те са фермери и работници във фабрики.

They work in government offices. They're drivers.

Те работят в държавни офиси. Те са шофьори.

They are domestics.

Те са домашни работници.

They typically pay for critical goods and services like water,

Те също плащат за жизненоважните стоки и услуги като вода,

like healthcare, like housing, and they pay 30 to 40 times

като здравеопазване, като жилище, но плащат от 30 до 40 пъти

what their middleclass counterparts pay --

равностойността на това което хората от средната класа плащат,

certainly where we work in Karachi and Nairobi.

най-вече там където работиме в Карачи и Найроби.

The poor also are willing to make, and do make, smart decisions,

Бедните също искат да вземат и вземат, умни решения,

if you give them that opportunity.

ако им бъде дадена тази възможност.

So, two examples.

И така, два примера.

One is in India, where there are 240 million farmers,

Единият е от Индия, където има 240 милиона фермери,

most of whom make less than two dollars a day.

повечето, от които изкарват по-малко от 2 долара на ден.

Where we work in Aurangabad, the land is extraordinarily parched.

Там където ние работим, в Аурагабад, обработваемата земя е изключително засъхнала.

You see people on average making 60 cents to a dollar.

Виждате хората средно да изкарват между 60 цента и долар.

This guy in pink is a social entrepreneur named Ami Tabar.

Човекът в розово е социален предприемач, който се казва Ами Табар.

What he did was see what was happening in Israel, larger approaches,

Това, което той е направил е да почерпи опит от Израел,

and figure out how to do a drip irrigation,

и да намери начин как да направи капково напояване,

which is a way of bringing water directly to the plant stock.

което е начин да докараш вода директно до стъблото на растението.

But previously it's only been created for large-scale farms,

Но преди е било създадено само за по-мащабни ферми,

so Ami Tabar took this and modularized it down to an eighth of an acre.

и така Ами Табар взел подхода и го модулирал за 1/8 от акър.

A couple of principles:

Няколко принципа,

build small.

Създавай в малък размер.

Make it infinitely expandable and affordable to the poor.

Създай безкрайно и безпроблемно прогресираща среда и го направи достъпно за бедните.

This family, Sarita and her husband, bought a 15-dollar unit

Това семейство, Сарита и нейният съпруг, купили 15 доларово място,

when they were living in a -- literally a three-walled lean-to

където те живеели: буквално 3 стени наклонени

with a corrugated iron roof.

към вълнообразен железен покрив.

After one harvest, they had increased their income enough

След една реколта, те увеличили приходите си достатъчно,

to buy a second system to do their full quarter-acre.

за да си купят втора система и да използват целия си 1/4 акър.

A couple of years later, I meet them.

Няколко години след това, ги срещнах.

They now make four dollars a day, which is pretty much middle class for India,

Сега изкарват по 4 долара на ден, което ги прави част от средната класа в Индия.

and they showed me the concrete foundation they had just laid

Показаха ми бетонните основи, които са изляли,

to build their house.

за да построят къщата си.

And I swear, you could see the future in that woman's eyes.

Кълна се, можеш да видиш бъдещето в очите на тази жена.

Something I truly believe.

Нещо, което наистина вярвам.

You can't talk about poverty today without talking about malaria bed nets,

Не можеш да говориш днешно време за бедността без да захванеш темата за маларийните мрежи

and I again give Jeffrey Sachs of Harvard

и отново отдавам на Джефри Сакс от Харвард

huge kudos for bringing to the world

огромна почит за допринасянето му към света

this notion of his rage -- for five dollars you can save a life.

с идеята си, породена от гнева, че за 5 долара може да се спаси човешки живот.

Malaria is a disease that kills one to three million people a year.

Маларията е болест, която убива от един до три милиона хора на година.

300 to 500 million cases are reported.

300 до 500 милиона случаи се регистрират.

It's estimated that Africa loses

Изчислено е, че Африка губи

about 13 billion dollars a year to the disease.

около 13 милиарда долара на година от тази болест.

Five dollars can save a life.

Пет долара могат да спасят живот.

We can send people to the moon; we can see if there's life on Mars --

Можем да изпратим хора на луната, можем да проверим дали има живот на Марс,

why can't we get five-dollar nets to 500 million people?

защо не можем да доставим 5-доларови мрежи на 500 милиона хора?

The question, though, is not "Why can't we?"

Въпросът, всъщност, не е защо не можем,

The question is how can we help Africans do this for themselves?

въпросът е как можем да помогнем на африканците да направят това сами?

A lot of hurdles.

Доста пречки.

One: production is too low. Two: price is too high.

Първо, продукцията е доста ниска. Второ, цената е прекалено висока.

Three: this is a good road in -- right near where our factory is located.

Трето, това е добър път, точно където се намира нашата фабрика .

Distribution is a nightmare, but not impossible.

Дистрибуцията е кошмарна, но не невъзможна.

We started by making a 350,000-dollar loan

Започнахме като дадохме 350,000 долара заем

to the largest traditional bed net manufacturer in Africa

на най-големия производител на мрежи за легла в Африка,

so that they could transfer technology from Japan

за да могат да трансферират технология от Япония

and build these long-lasting, five-year nets.

и да създадът тези дълго-издръжливи, пет годишни мрежи.

Here are just some pictures of the factory.

Ето само няколко снимки от фабриката.

Today, three years later, the company has employed

Днес, три години след това, компанията е наела

another thousand women.

още хиляда жени.

It contributes about 600,000 dollars in wages to the economy of Tanzania.

Допринася с около 600 000 долара в заплати за икономиката на Танзания.

It's the largest company in Tanzania.

Това е най-голямата компания в Танзания.

The throughput rate right now is 1.5 million nets,

Производственият капацитет сега е 1.5 милиона мрежи,

three million by the end of the year.

три милиона до края на годината.

We hope to have seven million at the end of next year.

Надяваме се да имаме седем милиона до края на следващата година.

So the production side is working.

И така частта с продукцията работи.

On the distribution side, though,

С дистрибуцията обаче,

as a world, we have a lot of work to do.

глобално, имаме много работа за вършене.

Right now, 95 percent of these nets are being bought by the U.N.,

Точно сега, 95 процента от тежи мрежи се доставят чрез Обединените Нации,

and then given primarily to people around Africa.

и се предоставят главно на хора около Африка.

We're looking at building

Имаме за цел да създадем

on some of the most precious resources of Africa: people.

и в основата да са най-ценният ресурс на Африка - хората.

Their women.

Техните жени.

And so I want you to meet Jacqueline,

И също искам да ви срещна с Джаклин,

my namesake, 21 years old.

моята съименница на 21 години.

If she were born anywhere else but Tanzania,

Ако беше родена където и да е, но не в Танзания,

I'm telling you, she could run Wall Street.

казвам ви, можеше да управлява Уол Стрийт.

She runs two of the lines, and has already saved enough money

Тя ръководи две от линиите, и вече е спестила достатъчно пари

to put a down payment on her house.

за погасяването на дълга по заема за къщата й.

She makes about two dollars a day, is creating an education fund,

Изкарва по 2 долара на ден и създава фонд за образование

and told me she is not marrying nor having children

каза ми, че няма да се жени и да създаде деца,

until these things are completed.

докато тези неща не се завършат.

And so, when I told her about our idea --

И така като й казах за нашата идея,

that maybe we could take a Tupperware model from the United States,

че може би ще вземем модел на Тъперуейв (пластмасови съдове, с похлупак, които са използват за храна) от Щатите,

and find a way for the women themselves to go out

и да намерим начин за жените да излизат

and sell these nets to others --

и да продават тези мрежи на други,

she quickly started calculating what she herself could make

набързо започна да пресмята какво ще изкара от това

and signed up.

и се записа.

We took a lesson from IDEO, one of our favorite companies,

ИДЕО, една от нашите любими компании, ни даде урок

and quickly did a prototyping on this,

и бързо направи прототип на това,

and took Jacqueline into the area where she lives.

и заведе Джаклин в региона, в който тя живее.

She brought 10 of the women with whom she interacts

Тя взе със себе си 10 от жените, с които се събира

together to see if she could sell these nets, five dollars apiece,

заедно, за да види дали може да продаде тези мрежи, за по пет долара всяка,

despite the fact that people say nobody will buy one,

въпреки че повечето хора казват, че никой не би купил нито една

and we learned a lot about how you sell things.

и научихме много за това как се продават нещата.

Not coming in with our own notions,

Не започвайки с нашата нагласа,

because she didn't even talk about malaria until the very end.

защото тя даже не спомена малария до самия край.

First, she talked about comfort, status, beauty.

Първоначално тя говори за комфорт, статус, красота.

These nets, she said, you put them on the floor, bugs leave your house.

Тези мрежи, каза тя, слагат се на земята, а буболечките напускат къщата.

Children can sleep through the night;

Децата могат да спят през вечерта,

the house looks beautiful; you hang them in the window.

къщата изглежда красива, можеш да ги закачиш на прозореца.

And we've started making curtains,

И започнахме да правим завеси,

and not only is it beautiful, but people can see status --

и не само е красиво, но и хората могат да видят нейният статус

that you care about your children.

и също факта, че те е грижа за децата ти.

Only then did she talk about saving your children's lives.

Едва тогава тя говори за спасяването на живота на децата.

A lot of lessons to be learned in terms of how we sell

Доста уроци можем да научим въз основа на това как продаваме

goods and services to the poor.

стоки или услуги на бедните.

I want to end just by saying that there's enormous opportunity

Искам да завърша като кажа,че има огромна възможност

to make poverty history.

да превърнем бедността в история.

To do it right, we have to build business models that matter,

За да го направим правилно, трябва да създадем бизнес модели, които имат значение,

that are scaleable and that work with Africans, Indians,

които са измерими и които работят с африканци, индийци

people all over the developing world

и хора от целия развиващ се свят,

who fit in this category, to do it themselves.

които попадат в тази категория, да се справят сами.

Because at the end of the day, it's about engagement.

Защото накрая на деня, всичко е до съпричастност.

It's about understanding that people really don't want handouts,

Трябва да се разбере, че хората не искат подаяния,

that they want to make their own decisions;

а искат сами да вземат решенията си,

they want to solve their own problems;

искат да решават сами техните проблеми,

and that by engaging with them,

и със сътрудничеството с тях,

not only do we create much more dignity for them,

не само че създаваме много повече достойнство за тях,

but for us as well.

но също така и за нас.

And so I urge all of you to think next time

И затова приветствам всички да се замислите следващия път

as to how to engage with this notion and this opportunity

за това как да станете съпричастни с тази идея и възможност,

that we all have -- to make poverty history --

която всички имаме , да превърнем бедността в история

by really becoming part of the process

като наистина станем част от процеса

and moving away from an us-and-them world,

и се преместим от НИЕ-И-ТЕ света

and realizing that it's about all of us,

и осъзнаем, че става въпрос за всички нас

and the kind of world that we, together, want to live in and share.

и света, в който ние заедно искаме да живеем и споделяме.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)