In search for the man who broke my neck | Joshua Prager

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ralitza Alexova Reviewer: Anton Hikov

One year ago, I rented a car in Jerusalem

Преди една година наех кола в Йерусалим,

to go find a man I'd never met

за да намеря един човек, когото не бях срещал дотогава,

but who had changed my life.

но който вече беше променил живота ми.

I didn't have a phone number to call to say I was coming.

Нямах телефон, на който да позвъня и да предупредя че идвам.

I didn't have an exact address,

Нямах точен адрес,

but I knew his name, Abed,

но знаех името му, Абед,

I knew that he lived in a town of 15,000, Kfar Kara,

знаех че живее в град с население 15 000 души, Кфар Кара,

and I knew that, 21 years before, just outside this holy city,

и знаех, че преди 21 години, в покрайнините на този свят град,

he broke my neck.

той счупи врата ми.

And so, on an overcast morning in January, I headed north

И така, в една облачна януарска сутрин се запътих на север

off in a silver Chevy to find a man and some peace.

в сребрист шевролет, за да намеря един човек и вътрешен мир.

The road dropped and I exited Jerusalem.

Пътят се спускаше надолу и аз излязох от Йерусалим

I then rounded the very bend where his blue truck,

и взех същия завой, където неговия син камион

heavy with four tons of floor tiles,

натоварен с четири тона плочки за под,

had borne down with great speed onto the back left corner

се заби със страшна скорост в задния ляв ъгъл

of the minibus where I sat.

на минибуса, в който седях аз.

I was then 19 years old.

Тогава бях на 19.

I'd grown five inches and done some 20,000 pushups

Бях порастнал с 5 инча и направил 20 000 лицеви

in eight months, and the night before the crash,

за осем месеца и в нощта преди катастрофата

I delighted in my new body,

се наслаждавах на новото си тяло,

playing basketball with friends

играх баскетбол с приятели

into the wee hours of a May morning.

в малките часове на една майска сутрин.

I palmed the ball in my large right hand,

Бях хванал топката в голямата си дясна ръка,

and when that hand reached the rim, I felt invincible.

и когато ръката ми се протегна към обръча се чувствах недосегаем.

I was off in the bus to get the pizza I'd won on the court.

Бях на буса, за да взема пицата, която бях спечелил на игрището.

I didn't see Abed coming.

Не видях как Абед идва.

From my seat, I was looking up at a stone town

От моето място гледах нагоре към каменен град

on a hilltop, bright in the noontime sun,

на хълма, искрящ под обедното слънце,

when from behind there was a great bang,

когато някъде зад мен се чу силен трясък,

as loud and violent as a bomb.

силен като бомба.

My head snapped back over my red seat.

Главата ми се люшна над червената ми седалка.

My eardrum blew. My shoes flew off.

Тъпанчето ми се спука. Обувките ми отлетяха.

I flew too, my head bobbing on broken bones,

Аз също летях, главата ми се клатеше закрепена на счупени кости,

and when I landed, I was a quadriplegic.

и когато се приземих, ръцете и краката ми бяха парализирани.

Over the coming months, I learned to breathe on my own,

През следващите месеци се научих да дишам сам,

then to sit and to stand and to walk,

да седя, и да стоя, и да ходя,

but my body was now divided vertically.

но сега тялото ми беше разделено вертикално.

I was a hemiplegic, and back home in New York,

Бях полу-парализиран, и обратно у дома в Ню Йорк,

I used a wheelchair for four years, all through college.

използвах инвалидна количка за четири години, през целият колеж.

College ended and I returned to Jerusalem for a year.

Свърших колежа и се върнах в Йерусалим за една година.

There I rose from my chair for good,

Там се изправих от инвалидния стол завинаги,

I leaned on my cane, and I looked back,

подпрях се на бастуна си, и погледнах назад,

finding all from my fellow passengers in the bus

намерих всички мои спътници в автобуса,

to photographs of the crash,

по снимки от катастрофата,

and when I saw this photograph,

и когато видях тази снимка,

I didn't see a bloody and unmoving body.

не видях окървавено неподвижно тяло.

I saw the healthy bulk of a left deltoid,

Видях рамо със здрави оформени мускули

and I mourned that it was lost,

и скърбях за загубата им,

mourned all I had not yet done,

скърбях за всичко, което още не бях направил,

but was now impossible.

но вече беше невъзможно.

It was then I read the testimony that Abed gave

И тогава прочетох показанията които Абед бе дал

the morning after the crash,

сутринта след катастрофата,

of driving down the right lane of a highway toward Jerusalem.

как е карал в дясното платно на магистралата в посока Йерусалим.

Reading his words, I welled with anger.

Четейки тези думи се изпълних с яд.

It was the first time I'd felt anger toward this man,

За първи път чувствах яд към този човек,

and it came from magical thinking.

и ядът ми дойде от въображаемите ми мисли.

On this xeroxed piece of paper,

На този фотокопиран лист хартия,

the crash had not yet happened.

катастрофата още не се беше случила.

Abed could still turn his wheel left

Абед можеше все още да обърне кормилото си наляво

so that I would see him whoosh by out my window

и през прозореца щях да го видя как отминава

and I would remain whole.

и аз щях да остана цял.

"Be careful, Abed, look out. Slow down."

"Внимавай, Абед, внимавай. Забави."

But Abed did not slow,

Но Абед не намали скоростта,

and on that xeroxed piece of paper, my neck again broke,

и на този лист прекопирана хартия, вратът ми се счупи отново,

and again, I was left without anger.

и отново, ядът ме напусна.

I decided to find Abed,

Реших да намеря Абед,

and when I finally did,

и когато най-после го открих,

he responded to my Hebrew hello which such nonchalance,

той отговори на моя поздрав на иврит с такова пренебрежение,

it seemed he'd been awaiting my phone call.

сякаш вече беше очаквал да се обадя.

And maybe he had.

И може би беше така.

I didn't mention to Abed his prior driving record --

Не напомних на Абед за предишните му шофьорски провинения -

27 violations by the age of 25,

27 нарушения преди да навърши 25,

the last, his not shifting his truck into a low gear on that May day —

и последното, да не превключи на по-бавна скорост в онзи майски ден -

and I didn't mention my prior record --

и не му напомних моето минало -

the quadriplegia and the catheters,

квадриплегията и катетрите,

the insecurity and the loss —

несигурността и загубата -

and when Abed went on about how hurt he was in the crash,

и когато Абед продължи да описва колко наранен е бил той в катастрофата,

I didn't say that I knew from the police report

не казах че от полицейското досие знам,

that he'd escaped serious injury.

че се е разминал без сериозни наранявания.

I said I wanted to meet.

Казах, че искам да се видим.

Abed said that I should call back in a few weeks,

Абед каза, че ще се обади след няколко седмици,

and when I did, and a recording told me

и когато аз го направих, записът от другата страна ми съобщи

that his number was disconnected,

че номерът на абоната е прекъснат,

I let Abed and the crash go.

и аз оставих Абед и катастрофата в миналото.

Many years passed.

Минаха години.

I walked with my cane and my ankle brace and a backpack

С бастуна си и шината на глезена, и една раница

on trips in six continents.

пътешествах из шест континента.

I pitched overhand in a weekly softball game

Хвърлях топката на ежеседмичната игра на софтбол,

that I started in Central Park,

която започнах в Сентръл Парк,

and home in New York, I became a journalist and an author,

и у дома в Ню Йорк станах журналист и писател,

typing hundreds of thousands of words with one finger.

печатайки стотици хиляди думи с един пръст.

A friend pointed out to me that all of my big stories

Един приятел ми обърна внимание, че всичките ми големи истории

mirrored my own, each centering on a life

бяха отражение на моята собствена, всяка фокусирана на живот,

that had changed in an instant,

който се е променил внезапно,

owing, if not to a crash, then to an inheritance,

ако не заради катастрофа, то заради наследство,

a swing of the bat, a click of the shutter, an arrest.

замах на бухалка, щракане на апарат, арест.

Each of us had a before and an after.

Всеки от нас има "преди" и "сега".

I'd been working through my lot after all.

Аз наистина все пак се бях опитвал да приема съдбата си.

Still, Abed was far from my mind, when last year,

И въпреки това, Абед беше далеч от ума ми, до миналата година,

I returned to Israel to write of the crash,

когато се върнах в Израел, за да опиша катастрофата,

and the book I then wrote, "Half-Life,"

и книгата, която написах тогава, "Полу-живот"

was nearly complete when I recognized

беше почти завършена, когато осъзнах,

that I still wanted to meet Abed,

че все още исках да се срещна с Абед,

and finally I understood why:

и най-накрая разбрах защо:

to hear this man say two words: "I'm sorry."

исках да чуя една дума от него: "Съжалявам."

People apologize for less.

Хората се извиняват и за по-малки неща.

And so I got a cop to confirm that Abed still lived

И така, свързах се с ченге, за да съм сигурен че Абед все още живееше

somewhere in his same town,

някъде в този град,

and I was now driving to it with a potted yellow rose in the back seat,

и сега шофирах бавно с жълта роза в саксия на задната седалка,

when suddenly flowers seemed a ridiculous offering.

когато изведнъж ми хрумна че цветето беше нелеп подарък.

But what to get the man who broke your fucking neck?

Но какво да вземеш на човека счупил шибания ти врат?

(Laughter)

(Смях)

I pulled into the town of Abu Ghosh,

Влязох в града Абу Гош,

and bought a brick of Turkish delight:

и купих кутия локум:

pistachios glued in rosewater. Better.

шам фъстък слепен с розова вода. По-добре.

Back on Highway 1, I envisioned what awaited.

Обратно на магистрала 1 се опитвах да си представя какво ме очакваше.

Abed would hug me. Abed would spit at me.

Абед щеше да ме прегърне. Абед щеше да ме заплюе.

Abed would say, "I'm sorry."

Абед щеше да каже "Съжалявам".

I then began to wonder, as I had many times before,

И след това започнах да се чудя както много пъти преди това

how my life would have been different

с какво щеше да бъде различен живота ми

had this man not injured me,

ако този мъж не ме беше наранил,

had my genes been fed a different helping of experience.

ако на гените ми беше отредена различна порция житейски опит.

Who was I?

Кой бях аз?

Was I who I had been before the crash,

Този който съм бил преди катастрофата,

before this road divided my life like the spine of an open book?

преди този път да раздели живота ми като гръбнака на разтворена книга?

Was I what had been done to me?

Или бях това което ми беше сторено?

Were all of us the results of things done to us, done for us,

Дали всички ние сме резултата от нещата, които са направени на нас, за нас,

the infidelity of a parent or spouse,

изневярата на родител или съпруг,

money inherited?

наследени пари?

Were we instead our bodies, their inborn endowments and deficits?

Дали вместо телата ни, ние сме техните вродени дарби или недостатъци?

It seemed that we could be nothing more than genes and experience,

Изглеждаше че не бихме могли да сме нещо повече от гени и опит,

but how to tease out the one from the other?

но как да разделим едното от другото?

As Yeats put that same universal question,

Както Йейтс е задал същия универсален въпрос,

"O body swayed to music, o brightening glance,

"О тяло завладяно в ритъм, о светъл поглед,

how can we know the dancer from the dance?"

къде свършва танцьора и започва танца?"

I'd been driving for an hour

Карах вече час

when I looked in my rearview mirror and saw my own brightening glance.

котаго погледнах в огледалото за обратно виждане и видях моя собствен светъл поглед.

The light my eyes had carried for as long as they had been blue.

Светлината, която очите ми носеха откакто са сини.

The predispositions and impulses that had propelled me

Импулсите които ме бяха накарали като прохождащо дете

as a toddler to try and slip over a boat into a Chicago lake,

да се опитам да се подхлъзна от лодка в Чикагското езеро,

that had propelled me as a teen

които ме бяха подбудили като тийнейджър

to jump into wild Cape Cod Bay after a hurricane.

да скоча в разбунения залив Кейп Код след ураган.

But I also saw in my reflection

Но и видях в своето отражение,

that, had Abed not injured me,

че ако Абед не ме беше наранил

I would now, in all likelihood, be a doctor

сега почти със сигурност щях да бъда доктор

and a husband and a father.

и съпруг, и баща.

I would be less mindful of time and of death,

Щях да не мисля толкова за времето и смъртта,

and, oh, I would not be disabled,

и нямаше да съм инвалид,

would not suffer the thousand slings and arrows of my fortune.

нямаше да трябва да понеса хилядите удари с прашки и стрели в моята съдба.

The frequent furl of five fingers, the chips in my teeth

Честото свиване на петте пръста, начупените ми зъби

come from biting at all the many things

заради нуждата да захапвам нещата,

a solitary hand cannot open.

които една-единствена ръка не може да отвори.

The dancer and the dance were hopelessly entwined.

Танцьорът и танцът бяха безнадеждно свързани.

It was approaching 11 when I exited right

Наближаваше 11 часа, когато завих вдясно

toward Afula, and passed a large quarry

към Афула, преминах голям изкоп

and was soon in Kfar Kara.

и скоро бях в Кфар Кара.

I felt a pang of nerves.

Усетих нервност.

But Chopin was on the radio, seven beautiful mazurkas,

Но Шопен свиреше по радиото, седем прекрасни мазурки,

and I pulled into a lot by a gas station

и аз спрях до една бензиностанция,

to listen and to calm.

за да послушам и да се успокоя.

I'd been told that in an Arab town,

Казвали са ми, че в арабски град

one need only mention the name of a local

е достатъчно да споменеш името на местен

and it will be recognized.

и ще го познаят.

And I was mentioning Abed and myself,

И аз споменавах Абед и себе си,

noting deliberately that I was here in peace,

и нарочно казвах на хората в града,

to the people in this town,

че съм дошъл с добро,

when I met Mohamed outside a post office at noon.

когато срещнах Мохамед пред пощата на обед.

He listened to me.

Той ме изслуша.

You know, it was most often when speaking to people

Знаете ли, най-често по време на разговорите ми с хора

that I wondered where I ended and my disability began,

ми се случваше да се замисля къде свършва моето аз и започва моят недъг,

for many people told me what they told no one else.

защото много хора ми признаваха неща, които не са казвали на никой друг.

Many cried.

Много плачеха.

And one day, after a woman I met on the street did the same

И един ден, след като една жена на улицата направи същото

and I later asked her why,

и по-късно я попитах защо,

she told me that, best she could tell, her tears

тя ми обясни възможно най-добре, че сълзите

had had something to do with my being happy and strong,

й имали нещо общо с факта, че аз съм щастлив и силен,

but vulnerable too.

но също и уязвим.

I listened to her words. I suppose they were true.

Слушах думите й, които предполагам бяха истина.

I was me,

Аз бях себе си,

but I was now me despite a limp,

но сега бях аз, въпреки накуцването,

and that, I suppose, was what now made me, me.

и предполагам, че това ме правеше човекът, който съм.

Anyway, Mohamed told me

Както и да е, Мохамед ми каза

what perhaps he would not have told another stranger.

неща които може би не би разказал на друг непознат.

He led me to a house of cream stucco, then drove off.

Заведе ме до къща измазана в бежово, и ме остави там.

And as I sat contemplating what to say,

И докато седях и обмислях какво да кажа,

a woman approached in a black shawl and black robe.

една жена в черен шал и черна рокля дойде до мен.

I stepped from my car and said "Shalom,"

Излязох от колата и казах "Шалом",

and identified myself,

и се представих,

and she told me that her husband Abed

а тя ми каза, че нейният съпруг Абед

would be home from work in four hours.

ще се прибере от работа след четири часа.

Her Hebrew was not good, and she later confessed

Нейният иврит не беше много добър, и по-късно ми призна,

that she thought that I had come to install the Internet.

че си е мислела че съм дошъл да инсталирам интернет.

(Laughter)

(Смях)

I drove off and returned at 4:30,

Аз се качих в колата и се върнах в 4:30,

thankful to the minaret up the road

благодарен за минарето по-нагоре на улицата,

that helped me find my way back.

което ми помогна да се ориентирам по пътя наобратно.

And as I approached the front door,

Когато се приближавах до входната врата,

Abed saw me, my jeans and flannel and cane,

Абед ме видя, дънките и фланелената ми риза и бастуна,

and I saw Abed, an average-looking man of average size.

и аз видях Абед, обикновен наглед мъж, среден по размер.

He wore black and white: slippers over socks,

Той беше облечен в бяло и черно: чехли върху чорапите,

pilling sweatpants, a piebald sweater,

захабен анцуг, шарен пуловер,

a striped ski cap pulled down to his forehead.

и скиорска шапка на черти, дръпната до челото му.

He'd been expecting me. Mohamed had phoned.

Той ме очакваше. Мохамед беше позвънил.

And so at once, we shook hands, and smiled,

И затова веднага се здрависахме, и се усмихнахме,

and I gave him my gift,

и аз му дадох моят подарък,

and he told me I was a guest in his home,

и той ми каза, че съм гост в дома му

and we sat beside one another on a fabric couch.

и седнахме един до друг на платненото канапе.

It was then that Abed resumed at once

И тогава Абед веднага продължи

the tale of woe he had begun over the phone

историята, която някога беше започнал по телефона

16 years before.

преди 16 години.

He'd just had surgery on his eyes, he said.

Току що бил претърпял очна операция, каза той.

He had problems with his side and his legs too,

Имал проблеми и с едната си страна и с краката си,

and, oh, he'd lost his teeth in the crash.

а, и в катастрофата изгубил зъбите си.

Did I wish to see him remove them?

Дали исках да видя как ги маха?

Abed then rose and turned on the TV

Абед стана и включи телевизора,

so that I wouldn't be alone when he left the room,

за да не бъда сам когато излезе от стаята,

and returned with polaroids of the crash

и се върна с полароидни снимки от катастрофата

and his old driver's license.

и със старата си шофьорска книжка.

"I was handsome," he said.

"Бях хубав", каза той.

We looked down at his laminated mug.

Погледнахме ламинираната му физиономия.

Abed had been less handsome than substantial,

Абед е бил далеч от хубав,

with thick black hair and a full face and a wide neck.

с плътна черна коса, кръгло лице и широк врат.

It was this youth who on May 16, 1990,

Това беше младежът, който на 16 май, 1990,

had broken two necks including mine,

счупи врата на двама души, включително и моя,

and bruised one brain and taken one life.

и причини мозъчен оток и взе един живот.

Twenty-one years later, he was now thinner than his wife,

Двадесет и една години по-късно беше по-слаб от жена си,

his skin slack on his face,

с кожа увиснала на лицето му,

and looking at Abed looking at his young self,

и когато гледах как Абед гледа своето по-младо аз,

I remembered looking at that photograph of my young self

си спомних как аз гледах снимката на моето младо аз

after the crash, and recognized his longing.

след катастрофата, и си припомних тази тъга.

"The crash changed both of our lives," I said.

"Катастрофата промени живота и на двама ни", казах аз.

Abed then showed me a picture of his mashed truck,

Абед ми показа снимка на потрошения му камион,

and said that the crash was the fault of a bus driver

и каза че катастрофата е станала по вина на шофьора на автобуса

in the left lane who did not let him pass.

в лявото платно, който не го пропуснал.

I did not want to recap the crash with Abed.

Не исках да си припомням катастрофата с Абед.

I'd hoped for something simpler:

Надявах се на нещо далеч по-просто:

to exchange a Turkish dessert for two words and be on my way.

да разменя турски десерт за една дума и да си тръгна.

And so I didn't point out that in his own testimony

И затова не му напомних, че в неговите собствени показания

the morning after the crash,

на сутринта след катастрофата,

Abed did not even mention the bus driver.

Абед дори не бе споменал шофьор на автобус.

No, I was quiet. I was quiet because I had not come for truth.

Не, замълчах си. Замълчах, защото не бях дошъл за истината.

I had come for remorse.

Бях дошъл за угризения.

And so I now went looking for remorse

И затова сега търсех угризения

and threw truth under the bus.

и захвърлих истината под гумите на автобуса.

"I understand," I said, "that the crash was not your fault,

"Разбирам," казах "че катастрофата не е била по твоя вина,

but does it make you sad that others suffered?"

но не те ли натъжава това, че други са страдали?"

Abed spoke three quick words.

Абед каза три бързи думи.

"Yes, I suffered."

"Да, аз страдах."

Abed then told me why he'd suffered.

След това Абед ми каза защо е страдал.

He'd lived an unholy life before the crash,

Преди катастрофата живял неправеден живот,

and so God had ordained the crash,

и затова Господ му отредил катастрофата,

but now, he said, he was religious, and God was pleased.

но сега, каза той, е станал религиозен и Господ е доволен.

It was then that God intervened:

Тогава Господ се намеси:

news on the TV of a car wreck that hours before

по телевизията даваха новини за катастрофа на север,

had killed three people up north.

в която преди часове били убити трима души.

We looked up at the wreckage.

Погледнахме към отломките.

"Strange," I said.

"Странно", казах аз.

"Strange," he agreed.

"Странно" съгласи се той.

I had the thought that there, on Route 804,

Помислих си, че там, на път 804,

there were perpetrators and victims,

има причинители и жертви,

dyads bound by a crash.

двойки свързани с катастрофа.

Some, as had Abed, would forget the date.

Някои, като Абед, щяха да забравят датата.

Some, as had I, would remember.

Други, като мен, щяха да помнят.

The report finished and Abed spoke.

Новините свършиха и Абед заговори.

"It is a pity," he said, "that the police

"Жалко" каза той "че полицията

in this country are not tough enough on bad drivers."

в тази страна не е дастатъчно строга за лошите шофьори."

I was baffled.

Аз бях изумен.

Abed had said something remarkable.

Абед беше казал нещо забележително.

Did it point up the degree to which he'd absolved himself of the crash?

Това беше ли показателно за степента, до която си беше намерил опрощение за катастрофата?

Was it evidence of guilt, an assertion

Беше ли свидетелство за вина, за опит

that he should have been put away longer?

да каже, че е трябвало да бъде затворен за по-дълго време?

He'd served six months in prison, lost his truck license for a decade.

Беше в затвора шест месеца, и лишен от книжка за камион за десет години.

I forgot my discretion.

Забравих обноските си.

"Um, Abed," I said,

"Абед," казах,

"I thought you had a few driving issues before the crash."

"мислех, че ти си имал проблеми с шофирането преди катастрофата."

"Well," he said, "I once went 60 in a 40."

"Е" каза той "веднъж карах със 60 в зона за 40."

And so 27 violations --

И така 27 нарушения -

driving through a red light, driving at excessive speed,

преминаване на червено, каране с превишена скорост,

driving on the wrong side of a barrier,

каране от грешната страна на бариерата,

and finally, riding his brakes down that hill --

и накрая, засилването надолу по този хълм -

reduced to one.

бяха сведени до едно.

And it was then I understood that no matter how stark the reality,

И тогава разбрах, че без значение колко страшна е реалността,

the human being fits it into a narrative that is palatable.

хората я наместват в история, която им е угодна.

The goat becomes the hero. The perpetrator becomes the victim.

Козата става героя. Извършителят се превръща в жертва.

It was then I understood that Abed would never apologize.

И тогава разбрах, че Абед никога няма да се извини.

Abed and I sat with our coffee.

Абед и аз седяхме с нашето кафе.

We'd spent 90 minutes together,

Бяхме прекарали 90 минути заедно

and he was now known to me.

и сега вече не беше непознат за мен.

He was not a particularly bad man

Не беше особено лош човек

or a particularly good man.

или особено добър.

He was a limited man

Беше ограничен човек,

who'd found it within himself to be kind to me.

който бе намерил в себе си милост към мен.

With a nod to Jewish custom,

Съобразно еврейските обичаи

he told me that I should live to be 120 years old.

ми пожела да живея 120 години.

But it was hard for me to relate to one who had

Но за мен беше трудно да намеря допирни точки

so completely washed his hands of his own calamitous doing,

с някой, който напълно си изми ръцете от собственото си катастрофично деяние,

to one whose life was so unexamined that he said

с някой, чийто живот беше толкова неизследван, че той каза

he thought two people had died in the crash.

че е мислел че двама души са починали в катастрофата.

There was much I wished to say to Abed.

Имаше много неща, които ми се искаше да кажа на Абед.

I wished to tell him that, were he to acknowledge my disability,

Исках да му кажа, че ако признае моят недъг,

it would be okay,

всичко ще е наред,

for people are wrong to marvel

защото е грешно, че хората се чудят

at those like me who smile as we limp.

на тези като мен, които се усмихват докато накуцват.

People don't know that they have lived through worse,

Хората не знаят, че те са преминали през по-лоши неща,

that problems of the heart hit with a force greater than a runaway truck,

че сърдечните терзания те удрят с по-голяма сила от камион излязъл от контрол,

that problems of the mind are greater still,

че проблемите на ума са способни да нанесат наранявания по-големи

more injurious, than a hundred broken necks.

от стотици счупени вратове.

I wished to tell him that what makes most of us who we are

Исках да му кажа, че това което ни прави хората, които сме

most of all

най-вече

is not our minds and not our bodies

не са нашите умове и не са телата ни,

and not what happens to us,

нито това, което ни се случва,

but how we respond to what happens to us.

а как реагираме на нещата, които ни се случват.

"This," wrote the psychiatrist Viktor Frankl,

"Това" пише психиатърът Виктор Франкл,

"is the last of the human freedoms:

"е последната от човешките свободи:

to choose one's attitude in any given set of circumstances."

да избереш своята нагласа към дадените обстоятелства."

I wished to tell him that not only paralyzers

Исках да му кажа, че не само парализиращите

and paralyzees must evolve, reconcile to reality,

и парализираните трябва да се променят, да свикнат отново с рееалноста

but we all must --

но на всички нас ни се налага -

the aging and the anxious and the divorced and the balding

и застаряващите, и притеснените, и разведените, и оплешивяващите

and the bankrupt and everyone.

и банкрутиралите, и всички.

I wished to tell him that one does not have to say

Исках да му кажа че не е нужно да наричаш

that a bad thing is good,

лошите неща добри,

that a crash is from God and so a crash is good,

че една катастрофа е дадена от Бог и следователно е нещо хубаво,

a broken neck is good.

и че счупен врат също е хубаво.

One can say that a bad thing sucks,

Може да кажеш, че лошото нещо е отвратително,

but that this natural world still has many glories.

но въпреки това в този свят има още много прекрасни неща.

I wished to tell him that, in the end, our mandate is clear:

Исках да му кажа, че накрая нашата задача е ясна,

We have to rise above bad fortune.

трябва да се изправим пред лошата съдба.

We have to be in the good and enjoy the good,

Трябва да сме в доброто, и да се радваме на доброто,

study and work and adventure and friendship -- oh, friendship --

на учението, работата, приключенията и приятелството - о, приятелството -

and community and love.

на общността и любовта.

But most of all, I wished to tell him

Но най-вече исках да му кажа

what Herman Melville wrote,

какво е написал Херман Мелвил,

that "truly to enjoy bodily warmth,

че "за да се насладиш на тленната топлина

some small part of you must be cold,

поне малка част от теб трябва да е студена,

for there is no quality in this world

защото няма качество на света,

that is not what it is merely by contrast."

което не е обратното на себе си просто заради контраста."

Yes, contrast.

Да, противоположностите.

If you are mindful of what you do not have,

Ако осъзнавате какво нямате,

you may be truly mindful of what you do have,

ще оцените наистина нещата, които имате,

and if the gods are kind, you may truly enjoy what you have.

и ако боговете са милостиви, може би наистина ще се насладите на това, което имате.

That is the one singular gift you may receive

Това е едничкия подарък, който може би ще получите

if you suffer in any existential way.

ако страдате по какъвто и да е екзистенциален начин.

You know death, and so may wake each morning

Познавате смъртта, и затова се събуждате всяка сутрин

pulsing with ready life.

пулсиращи с живот в готовност.

Some part of you is cold,

Част от вас е студена,

and so another part may truly enjoy what it is to be warm,

за да може друга част наистина да се наслади на топлината,

or even to be cold.

или дори на студа.

When one morning, years after the crash,

Една сутрин, години след катастрофата,

I stepped onto stone and the underside of my left foot

стъпих на камък и лявото ми ходило

felt the flash of cold, nerves at last awake,

усети студен проблясък, нервите най-после се пробудиха,

it was exhilarating, a gust of snow.

беше опияняващо, повей сняг.

But I didn't say these things to Abed.

Но не казах тези неща на Абед.

I told him only that he had killed one man, not two.

Казах му, че е убил един човек, не двама.

I told him the name of that man.

И му казах името на този човек.

And then I said, "Goodbye."

И след това казах "Сбогом."

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thanks a lot.

Благодаря много.

(Applause)

(Аплодисменти)