How small are we in the scale of the universe? - Alex Hofeldt

Translator: P Ch Reviewer: Anton Hikov

In the winter of 1995,

През зимата на 1995

scientists pointed the Hubble Telescope at an area of the sky near the Big Dipper,

учените насочили телескопа "Хъбъл" към една област в небето

близо до съзвездието "Голямата мечка",

a spot that was dark and out of the way of light pollution from surrounding stars.

място, кoето било тъмно и нямало светлинно замърсяване от околните звезди.

Пространството излгеждало празно и цялото начинание било рисковано.

The location was apparently empty, and the whole endeavor was risky.

What, if anything, was going to show up?

Какво изобщо можело да се появи?

В продължение на десет поредни дена

Over ten consecutive days,

the telescope took close to 150 hours of exposure of that same area.

телескопът прекарал близо 150 часа в експонация на областта.

And what came back was nothing short of spectacular:

Резултатът бил грандиозен.

an image of over 1,500 distinct galaxies

Изображение на повече от 1 500 различни глактики,

glimmering in a tiny sliver of the universe.

бляскащи като малки тресчици във Вселената.

Now, let's take a step back to understand the scale of this image.

Сега нека направим крачка назад, за да осъзнаем мащаба на това изображение.

If you were to take a ballpoint pen

Ако вземете химикал

and hold it at arm's length in front of the night sky,

и го дължите с разпъната ръка пред нощното небе,

focusing on its very tip,

фокусирайки се на върха му,

that is what the Hubble Telescope captured in its first Deep Field image.

това е, каквото Хъбъл е заснел на първото си Deep Field изображение.

In other words,

С други думи,

those 3,000 galaxies were seen in just a tiny speck of the universe,

тези 3 000 галактики са били видяни като мъничко петънце във Вселената,

approximately one two-millionth of the night sky.

приблизително една двумилионна от нощното небе.

To put all this in perspective,

За да можете да си представите,

the average human measures about 1.7 meters.

средностатистическият човек е висок около 1,7 метра.

With Earth's diameter at 12,700 kilometers,

Диаметърът на Земята е 12 700 километра,

that's nearly 7.5 million humans lined up head to toe.

това прави почти 7,5 милиона човека, свързани от глава до пети.

The Apollo 8 astronauts flew a distance of 380,000 kilometers to the moon.

Астронавтите от Аполо 8 прелетяли 380 000 километра до Луната.

And our relatively small Sun has a diameter of about 1.4 million kilometers,

А нашето сравнително малко Слънце е с диаметър от 1,4 милиона километра,

or 110 times the Earth's diameter.

или 110 пъти диаметъра на Земята.

A step further,

След това,

the Milky Way holds somewhere between 100 to 400 billion stars,

Млечният път съдържа някъде от около 100 до 400 милиарда звезди,

including our Sun.

включително и Слънцето.

And each glowing dot of a galaxy captured in the Deep Field image

Всяка светеща точка в галактиката, заснета на Deep Field изображението,

contains billions of stars at the very least.

съдържа най-малко няколко милиарда звезди.

Almost a decade after taking the Deep Field image,

Десетилетие след заснемането на Deep Field изображението,

scientists adjusted the optics on the Hubble Telescope

учените настроили лещите на телескопа Хъбъл

and took another long exposure over a period of about four months.

и направили още една дълга експозиция за период от четири месеца.

This time, they observed 10,000 galaxies.

Този път видели 10 000 галактики.

Half of these galaxies have since been analyzed more clearly

Половината от тези галактики оттогава са били анализирани по-обстойно

in what's known as the eXtreme Deep Field image,

с така наречното eXtreme Deep Field изображение

or XDF.

или XDF.

By combining over ten years of photographs,

Чрез комбинирането на снимки от повече от десет години

the XDF shows galaxies so distant

XDF показва галактиките толкова далчени,

that they're only one ten-billionth the brightness

че те са само една десета милиардна от светлината,

that the human eye can perceive.

която човешкото око може да възприеме.

So, what can we learn about the universe from the Deep Field images?

И така, какво можем да научим за Вселената от Deep Field изображенията?

In a study of the universe, space and time are inextricably linked.

В проучване на Вселената, пространството и времето са взаимно съврзани.

That's because of the finite speed of light.

Това е заради пределната скорост на светлината.

So the Deep Field images are like time machines to the ancient universe.

Така че, Deep Field изображенията са като машина на времето към древната Вселена.

They reach so far into space and time

Те стигат толкова назад в пространството и времето,

that we can observe galaxies that existed over 13 billion years ago.

че ние можем да наблюдаваме галактики, съществували преди 13 милиарда години.

This means we're looking at the universe as it was

Това означва, че гледаме на Вселената както е била

less than a billion years after the Big Bang,

преди по-малко от милиард години след Големия взрив

and it allows scientists to research galaxies in their infancy.

и позволява на учените да проучват галактиките в тяхното детство.

The Deep Field images have also shown that the universe is homogeneous.

Deep Field изображенията също са показали, че Вселената е хомогенна.

That is, images taken at different spots in the sky look similar.

Това е, защото снимки, от различни места в небето, изглеждат подобни.

That's incredible when we think about how vast the universe is.

Това е невероятно само като си помислим колко необятна е Вселената.

Why would we expect it to be the same across such huge distances?

Защо би била еднаква на такива големи разстояния?

On the scale of a galaxy, let alone the universe,

На фона на глактиката, да не говорим за Вселената,

we're smaller than we can readily comprehend,

ние сме по-малки, отколкото можем да си представим,

but we do have the capacity to wonder,

но имаме възможността да се интересуваме,

to question,

да се питаме,

to explore,

да откриваме,

to investigate,

да изследваме,

and to imagine.

да си представяме.

So the next time you stand gazing up at the night sky,

Така че, следващия път, когато наблюдавате нощното небе,

take a moment to think about the enormity of what is beyond your vision,

за момент си помислете за безкрайността на това, което е отвъд погледа,

out in the dark spaces between the stars.

някъде в тъмните пространства между звездите.