The art of the metaphor - Jane Hirshfield

Изкуството на метафората - Джейн Хършфилд

Translator: tom carter Reviewer: Bedirhan Cinar

Translator: Liana Kamenova Reviewer: Anton Hikov

When we talk, sometimes we say things directly.

Когато говорим, понякога казваме нещата директно.

"I'm going to the store, I'll be back in five minutes."

"Отивам до магазина, ще се върна до пет минути".

Other times though, we talk in a way that conjures up a small scene.

Друг път обаче, ние говорим по начин, който подтиква към малка случка.

"It's raining cats and dogs out," we say,

"Навън валят котки и кучета", казваме,

or "I was waiting for the other shoe to drop."

или "Чаках другата обувка да падне".

Metaphors are a way to talk about one thing

Метафорите са начин да се говори за едно нещо,

by describing something else.

като описваме нещо друго.

That may seem roundabout, but it's not.

Може да изглежда като заобикалка, но не е.

Seeing and hearing and tasting are how we know anything first.

Виждайки, слушайки и опитвайки, са начини първи да научим нещо.

The philosopher William James described the world of newborn infants

Философът Уилям Джеймс описва света на новородените

as a "buzzing and blooming confusion."

като "бръмчаща и цъфтяща обърканост".

Abstract ideas are pale things

Абстрактните идеи са бледи неща

compared to those first bees and blossoms.

в сравнение с тези първи пчели и цветове.

Metaphors think with the imagination and the senses.

Метафорите предполагат въображение и сетивност.

The hot chili peppers in them explode in the mouth and the mind.

Лютивите чушки в тях взривяват устата и ума.

They're also precise.

Също така са точни.

We don't really stop to think about a raindrop

Всъщност няма да се спираме, за да мислим за една капка вода

the size of an actual cat or dog,

размерът на една истинска котка или куче,

but as soon as I do,

но веднага щом го направя,

I realize that I'm quite certain the dog has to be a small one --

осъзнавам, че съм съвсем сигурна, че кучето трябва да е малко --

a cocker spaniel, or a dachshund --

кокер шпаньол или дакел --

and not a golden Lab or Newfoundland.

а не голдън ретривър или Нюфаундленд.

I think a beagle might be about right.

Мисля, че един бигъл би могъл да бъде правилен.

A metaphor isn't true or untrue in any ordinary sense.

Метафората не е вярна или невярна в какъвто и да е обикновен смисъл.

Metaphors are art, not science,

Метафорите са изкуство, а не наука,

but they can still feel right or wrong.

но все пак могат да се усещат като правилни или неправилни.

A metaphor that isn't good leaves you confused.

Една метафора, която не е добра, те оставя объркан.

You know what it means to feel like a square wheel,

Знаеш какво означава да се чувстваш, като квадратно колело,

but not what it's like to be tired as a whale.

но не и какво е да си изморен, като кит.

There's a paradox to metaphors.

Има парадокс в метафорите.

They almost always say things that aren't true.

Почти винаги казват неща, които не са истина.

If you say, "there's an elephant in the room,"

Ако кажете, "има слон в стаята",

there isn't an actual one,

там действително няма слон,

looking for the peanut dish on the table.

който гледа фъстъченото масло на масата.

Metaphors get under your skin by ghosting right past the logical mind.

Метафорите влизат под кожата ти, като минават през логичния ум.

Plus, we're used to thinking in images.

Освен това сме свикнали да мислим в образи.

Every night we dream impossible things.

Всяка вечер мечтаем за невъзможни неща.

And when we wake up, that way of thinking's still in us.

И когато се събудим, този начин на мислене е все още с нас.

We take off our dream shoes,

Сваляме обувките на нашите сънищата,

and button ourselves into our lives.

и се вкарваме в живота си.

Some metaphors include the words "like" or "as."

Някои метафори включват думи "като" или "както".

"Sweet as honey," "strong as a tree."

"Сладка като мед", "силен като дърво".

Those are called similes.

Наричат се сравнения.

A simile is a metaphor that admits it's making a comparison.

Сравнението е метафора, която допуска направата на сравнение.

Similes tend to make you think.

Сравненията ви насочват към мисловна дейност.

Metaphors let you feel things directly.

Метафорите ви позволяват да почувствате пряко нещата.

Take Shakespeare's famous metaphor,

Вземете известната метафора на Шекспир,

"All the world's a stage."

"Целият свят е сцена".

"The world is like a stage" just seems thinner, and more boring.

"Светът е като сцена" изглежда по-оскъдна и по-скучна.

Metaphors can also live in verbs.

Метафорите също така могат да живеят в глаголи.

Emily Dickinson begins a poem,

Емили Дикенс започва едно стихотворение,

"I saw no way -- the heavens were stitched --"

"Аз видях, че по някакъв начих небесата бяха зашити",

and we know instantly

и инстинктивно знаем,

what it would feel like if the sky were a fabric sewn shut.

че това, което се усеща е, че все едно небето е зашит затворен плат.

They can live in adjectives, too.

Метафорите могат да живеят също и в прилагателни.

"Still waters run deep," we say of someone quiet and thoughtful.

"Тихите води са най-дълбоки", казваме за някой тих и внимателен.

And the deep matters as much as the stillness and the water do.

И дълбоките въпроси са толкова дълбоки, колкото водата и спокойствието ги правят.

One of the clearest places to find good metaphors is in poems.

Едни от най-ярките места да намерите добри метафори, са в стихотворенията.

Take this haiku by the 18th-century Japanese poet Issa.

Вземете това хайку от 18-ти век от японския поет Исса.

"On a branch floating downriver, a cricket singing."

"На клон, плаващ по течението на реката, един щурец пее".

The first way to meet a metaphor is just to see the world through its eyes:

Първият начин да срещнете метафора е просто като погледнете света през очите й:

an insect sings from a branch passing by in the middle of the river.

едно насекомо пее от клон, който минава по средата на реката.

Even as you see that though,

Даже и да виждате, че макар

some part of you recognizes in the image

част от вас да разпознава на картинката

a small portrait of what it's like to live in this world of change and time,

малък портрет за това какво е да се живее в този свят на промяна и време,

our human fate is to vanish, as surely as that small cricket will,

нашата човешка съдба ще изчезне, толкова сигурно, колкото този малък щурец,

and still, we do what it does.

каквото и да правим.

We live, we sing.

Ние живеем, ние пеем.

Sometimes a poem takes a metaphor and extends it,

Понякога едно стихотворение взима метафора и я разширява,

building on one idea in many ways.

като изгражда една идея по много начини.

Here's the beginning of Langston Hughes' famous poem

Ето началото на известно стихотворение от Лангстън Хюз -

"Mother to Son."

"Майката на сина".

"Well, son, I'll tell you.

"Добре, синко, аз ще ти кажа.

Life for me ain't been no crystal stair.

Животът за мен не е бил никакво кристално стълбище.

It's had tacks in it, and splinters,

В него е имало гвоздеи и отломки,

and boards torn up,

и разкъсани дъски,

and places with no carpet on the floor."

и места без килим на пода".

Langston Hughes is making a metaphor that compares

Лангстън Хюз е направил метафора, която сравнява

a hard life to a wrecked house you still have to live in.

тежкия живот с разнебитена къща, който все пак трябва да преживееш.

Those splinters and tacks feel real,

Тези гвоздеи и отломки изглеждат истински,

they hurt your own feet and your own heart,

те нараняват краката ти и сърцето ти,

but the mother is describing her life here,

но тук майката описва живота си,

not her actual house.

а не сегашната си къща.

And hunger, and cold, exhausting work and poverty

И глад, и студ, изтощителен труд и бедност,

are what's also inside those splinters.

са също неща вътре в тези отломки.

Metaphors aren't always about our human lives and feelings.

Метафорите не винаги се отнасят до живота и чувствата ни.

The Chicago poet Carl Sandburg wrote,

Чикагският поет Карл Сандбърг пише,

"The fog comes on little cat feet.

"Мъглата идва от малки котешки лапи.

It sits looking over harbor and city on silent haunches,

Тя седи и наблюдава пристанището и града в тихата арка,

and then moves on."

след това продължава своя път".

The comparison here is simple.

Тук сравнението е простичко.

Fog is being described as a cat.

Мъглата е описана като котка.

But a good metaphor isn't a puzzle,

Но добрата метафора не е пъзел

or a way to convey hidden meanings,

или начин за предаване на скрити значения,

it's a way to let you feel and know something differently.

това е начин, който да ви накара да се чувствате и да знаете нещо по-различно.

No one who's heard this poem forgets it.

Всеки, който е чувал това стихотворение, няма да го забрави.

You see fog,

Виждате мъгла,

and there's a small grey cat nearby.

а наблизо има малка сива котка.

Metaphors give words a way to go beyond their own meaning.

Метафорите дават път на думите да излезнат извън рамките на значението си.

Те са дръжката на вратата към това, което можем да знаем,

They're handles on the door of what we can know,

and of what we can imagine.

и към това, което можем да си представим.

Each door leads to some new house,

Всяка врата води към някаква нова къща,

and some new world that only that one handle can open.

към един нов свят, който само една дръжка може да отвори.

What's amazing is this:

Колко прекрасно е това:

by making a handle,

като хванете дръжката,

you can make a world.

можете да създадете нов свят.