How one tweet can ruin your life | Jon Ronson

Translator: Kameliya Skerleva Reviewer: Christiana Blagoeva

In the early days of Twitter, it was like a place of radical de-shaming.

Със зараждането си Туитър беше място за пълно отсрамване.

People would admit shameful secrets about themselves,

Хората си признаваха срамните тайни,

and other people would say, "Oh my God, I'm exactly the same."

а други отвръщаха "Боже, аз съм абсолютно същият."

Voiceless people realized that they had a voice,

Безгласните осъзнаха, че имат глас

and it was powerful and eloquent.

и той е силен и убедителен.

If a newspaper ran some racist or homophobic column,

Ако някой вестник публикуваше расистка или хомофобска статия,

we realized we could do something about it.

осъзнавахме, че можем да направим нещо по въпроса.

We could get them.

Можеше да ги сразим.

We could hit them with a weapon that we understood but they didn't --

Можеше да ги ударим с оръжие, което ние разбирахме, а те не -

a social media shaming.

порицаване в социалните медии.

Advertisers would withdraw their advertising.

Рекламодателите си оттгеляха рекламите.

When powerful people misused their privilege,

Koгато влиятелни личности злоупотребяваха с привилегиите си,

we were going to get them.

ние ги изобличавахме.

This was like the democratization of justice.

Беше като демократизация на справедливостта.

Hierarchies were being leveled out.

Йерархиите се изравняваха.

We were going to do things better.

Ние щяхме да направим света по-добър.

Soon after that, a disgraced pop science writer called Jonah Lehrer --

Скоро след това, един посрамен научнопопулярен писател - Джона Лерър -

he'd been caught plagiarizing and faking quotes,

бе хванат да плагиятства и фалшифицира цитати.

and he was drenched in shame and regret, he told me.

"Потънал съм в срам и съжаление" сподели ми той.

And he had the opportunity

Той имаше възможността

to publicly apologize at a foundation lunch.

да се извини публично по време на един обяд на фондация.

This was going to be the most important speech of his life.

Това щеше да бъде най-важната реч в живота му.

Maybe it would win him some salvation.

Може би щеше да му донесе малко спасение.

He knew before he arrived

Той знаеше предварително,

that the foundation was going to be live-streaming his event,

че фондацията ще излъчва на живо събитието.

but what he didn't know until he turned up,

Това, което не знаеше, докато не се пристигна,

was that they'd erected a giant screen Twitter feed right next to his head.

е, че гигантски екран с емисия от Туитър беше поставен над главата му.

(Laughter)

(Смях)

Another one in a monitor screen in his eye line.

И още един точно на нивото на очите му.

I don't think the foundation did this because they were monstrous.

Не мисля, че фондацията направи това от жестокост.

I think they were clueless: I think this was a unique moment

Мисля, че те нямаха идея. Мисля, че беше уникален момент,

when the beautiful naivety of Twitter

когато красивата наивност на Туитър

was hitting the increasingly horrific reality.

се сблъска с все по-ужасяващата реалност.

And here were some of the Tweets that were cascading into his eye line,

Ето някои от туитовете, които се изсипаха пред очите му,

as he was trying to apologize:

докато той се опитваше да се извини.

"Jonah Lehrer, boring us into forgiving him."

"Джона Лерър ни отегчава до прошка."

(Laughter)

(Смях)

And, "Jonah Lehrer has not proven that he is capable of feeling shame."

И, "Джона Лерър не е доказал, че е способен да изпитва срам."

That one must have been written by the best psychiatrist ever,

Сигурно е написано от най-добрия психиятър,

to know that about such a tiny figure behind a lectern.

тъй като знае това за тази малката фигура на трибуната.

And, "Jonah Lehrer is just a frigging sociopath."

И "Джона Лерър е просто един ужасяващ социопат".

That last word is a very human thing to do, to dehumanize the people we hurt.

Последната дума издава нещо много човешко-дехуманизираме, когато нараняваме.

It's because we want to destroy people but not feel bad about it.

Защото искаме да унищожаваме хората без да се чувстваме гузни от това.

Imagine if this was an actual court,

Представете си, че това беше истински съд.

and the accused was in the dark, begging for another chance,

Обвиняемият е в неведение, молейки се за още един шанс,

and the jury was yelling out,

а журито крещи

"Bored! Sociopath!"

"Скука! Социопат!"

(Laughter)

(Смях)

You know, when we watch courtroom dramas, we tend to identify

Когато гледаме съдебни сериали, се идентифицираме по-скоро

with the kindhearted defense attorney,

с добросърдечния адвокат на защитата.

but give us the power, and we become like hanging judges.

Дайте ни власт обаче и се превръщаме в жестоки съдии.

Power shifts fast.

Властта променя бързо.

We were getting Jonah because he was perceived to have misused his privilege,

Съсипахме Джона, защото приехме, че е злоупотребил с привилиегиите си.

but Jonah was on the floor then, and we were still kicking,

Но той вече беше на земята, а ние продължавахме да ритаме

and congratulating ourselves for punching up.

и да се поздравяваме за ударите.

And it began to feel weird and empty when there wasn't a powerful person

Стана странно и празно, когато нямаше влиятелен човек,

who had misused their privilege that we could get.

който да е злоупотребил с привилегиите си и не можем да хванем.

A day without a shaming began to feel like a day

Ден без порицаване се усещаше като ден

picking fingernails and treading water.

с гризене на нокти и тъпчене на едно място.

Let me tell you a story.

Нека да Ви разкажа нещо.

It's about a woman called Justine Sacco.

За една жена на име Джъстин Сако.

She was a PR woman from New York with 170 Twitter followers,

Тя беше пиар от Ню Йорк с 170 последователи в Туитър,

and she'd Tweet little acerbic jokes to them,

с които споделяше кисели шегички,

like this one on a plane from New York to London:

като тази по време на полет от Ню Йорк до Лондон.

[Weird German Dude: You're in first class. It's 2014. Get some deodorant."

"Към странния германец: в първа класа и в 2014 си. Сложи дезодорант."

-Inner monologue as inhale BO. Thank god for pharmaceuticals.]

"Монолог при вдишване на пот. Слава богу, че има фармацевтика."

So Justine chuckled to herself, and pressed send, and got no replies,

Джъстин се подсмихна, натисна "Изпрати" и не получи никакви отговори.

and felt that sad feeling that we all feel

Тя усети тъгата, която всички усещаме,

when the Internet doesn't congratulate us for being funny.

когато Интернет не ни поздравява за духовитостта.

(Laughter)

(Смях)

Black silence when the Internet doesn't talk back.

Черната тишина, когато мрежата не отвръща.

And then she got to Heathrow, and she had a little time to spare

Пристигна в Лондон и имаше малко време за губене

before her final leg, so she thought up another funny little acerbic joke:

преди последния полет. Затова измисли друга кисела шегичка.

[Going to Africa. Hope I don't get AIDS. Just kidding. I'm white!]

"На път за Африка. Дано не хвана СПИН. Майтапя се. Аз съм бяла."

And she chuckled to herself, pressed send, got on the plane, got no replies,

Подсмихна се, натисна "Изпрати", качи се на полета, не получи отговор,

turned off her phone, fell asleep,

изключи си телефона и заспа.

woke up 11 hours later,

Събуди се след 11 часа по-късно,

turned on her phone while the plane was taxiing on the runway,

когато включи телефона си, докато самолетът рулираше на пистата.

and straightaway there was a message from somebody

Веднага получи съобщение от някой,

that she hadn't spoken to since high school,

с когото не бе разговаряла от гимназията.

that said, "I am so sorry to see what's happening to you."

"Много съжалявам за това, което ти се случва."

And then another message from a best friend,

Последва съобщение от най-добрата и приятелка.

"You need to call me right now.

"Обади ми се веднага.

You are the worldwide number one trending topic on Twitter."

Ти си най-популярната тема на света в Туитър."

(Laughter)

(Смях)

What had happened is that one of her 170 followers had sent the Tweet

Един от нейните от 170-те последователи изпраил туита

to a Gawker journalist, and he retweeted it to his 15,000 followers:

на журналист, които го прератил на неговите 15,000 последователи.

[And now, a funny holiday joke from IAC's PR boss]

"И една ваканционна шега от пиар от Ню Йорк."

And then it was like a bolt of lightning.

Последвала светкавична реакция.

A few weeks later, I talked to the Gawker journalist.

Няколко седмици след това разговарях с журналиста.

I emailed him and asked him how it felt, and he said, "It felt delicious."

Писах му имейл и попитах как се е почувствал. Той отвърна "Сладко."

And then he said, "But I'm sure she's fine."

После добави "Сигурен съм, че тя е добре".

But she wasn't fine, because while she slept,

Но тя не беше добре, защото докато спеше,

Twitter took control of her life and dismantled it piece by piece.

Туитър пое контрол над нейния живот и го разглоби част по част.

First there were the philanthropists:

Първо бяха филантропите.

[If @JustineSacco's unfortunate words ... bother you,

"Ако думите на @ДжъстинСако Ви тревожат,

join me in supporting @CARE's work in Africa.]

нека да подкрепим @CARE в Африка."

[In light of ... disgusting, racist tweet, I'm donating to @care today]

"Заради отвратителния, расистки туит, днес дарявам средства на @Сare".

Then came the beyond horrified:

Последваха крайно ужасените.

[... no words for that horribly disgusting racist as fuck tweet from Justine Sacco.

"Нямам думи за този ужасно отвратителен, расистки туит на Джъстин Сако.

I am beyond horrified.]

Крайно ужасен съм."

Was anybody on Twitter that night? A few of you.

Някой беше ли в Туитър тогава? Малко от Вас.

Did Justine's joke overwhelm your Twitter feed the way it did mine?

И Вашият ли Туитър се претовари от шегата на Джъстин?

It did mine, and I thought what everybody thought that night,

Моят бе залят и си помислих онова, което всички мислеха

which was, "Wow, somebody's screwed!

"Леле някой се е прецакал!

Somebody's life is about to get terrible!"

Нечий живот ще стане кошмарен!"

And I sat up in my bed,

Седнах в леглото

and I put the pillow behind my head,

и сложих възглавницата зад главата си.

and then I thought, I'm not entirely sure that joke was intended to be racist.

Помислих си, че не съм напълно сигурен дали шегата е преднамерено расистка.

Maybe instead of gleefully flaunting her privilege,

Може би вместо радостно да парадира с привилегиите си,

she was mocking the gleeful flaunting of privilege.

тя се е подиграла с парадирането на привилегии.

There's a comedy tradition of this,

Подобна традиция съществува в комедии,

like South Park or Colbert or Randy Newman.

като Саут Парк, Колберт или Ранди Нюман.

Maybe Justine Sacco's crime was not being as good at it as Randy Newman.

Може би престъплението на Джъстин Сако е, че не е толкова добра колкото Ранди Нюман.

In fact, when I met Justine a couple of weeks later in a bar,

Всъщност, когато се запознах с нея по-късно в един бар,

she was just crushed,

тя просто беше смазана.

and I asked her to explain the joke,

Помолих я да ми обясни шегата,

and she said, "Living in America puts us in a bit of a bubble

а тя отговори "Животът в Америка те изолира

when it comes to what is going on in the Third World.

от това, което се случва в третия свят.

I was making of fun of that bubble."

Аз се писмях на тази изолация."

You know, another woman on Twitter that night, a New Statesman writer Helen Lewis,

Онази нощ една друга жена, писателката Хелън Люис,

she reviewed my book on public shaming and wrote that she Tweeted that night,

рецензент на книгата ми, сподели какво е написала в Туитър

"I'm not sure that her joke was intended to be racist,"

"Не съм сигурна дали шегата е преднамерено расистка."

and she said straightaway she got a fury of Tweets saying,

Веднага получила яростни отговори.

"Well, you're just a privileged bitch, too."

"Значи и ти си привилигирована кучка."

And so to her shame, she wrote,

За нейн срам, написа тя в рецензията,

she shut up and watched as Justine's life got torn apart.

тя замълчала, гледайки как живота на Джъстин е разкъсван.

It started to get darker:

Започна да става все по-тежко.

[Everyone go report this cunt @JustineSacco]

"Предайте мръсницата @ДжъстинСако."

Then came the calls for her to be fired.

Последваха призивите за нейното уволнение.

[Good luck with the job hunt in the new year. #GettingFired]

"Успех в търсенето на работа през новата година. #Уволнение"

Thousands of people around the world

Хиляди хора по света

decided it was their duty to get her fired.

решиха, че е техен дълг да я уволнят.

[@JustineSacco last tweet of your career. #SorryNotSorry

"Последният туит в кариерата @ДжъстинСако. #СъжалявамНеСъжалявам."

Corporations got involved, hoping to sell their products

Компаниите се включиха, надявайки се да продадат продуктите си

on the back of Justine's annihilation:

на гърба на Джъстин и нейното унищожение.

[Next time you plan to tweet something stupid before you take off,

"Другият път, когато решиш да туитнеш нещо тъпо преди да излетиш,

make sure you are getting on a @Gogo flight!]

увери се, че си на @GoGo полет".

(Laughter)

(Смях)

A lot of companies were making good money that night.

Много компании направиха добри пари тази вечер.

You know, Justine's name was normally Googled 40 times a month.

Името на Джъстин обикновено се е търсело в Гугъл 40 пъти в месеца.

That month, between December the 20th and the end of December,

Този месец между 20-то число и края на декември

her name was Googled 1,220,000 times.

името и е търсено 1,220,000 пъти в Гугъл.

And one Internet economist told me that that meant that Google made

Един Интернет икономист ми каза, че Гугъл са направили

somewhere between 120,000 dollars and 468,000 dollars

някъде между $ 120,000 и $ 468,000

from Justine's annihilation, whereas those of us doing the actual shaming --

от унищожението на Джъстин, докато ние, които реално я порицавахме,

we got nothing.

получихме нищо.

(Laughter)

(Смях)

We were like unpaid shaming interns for Google.

Ние бяхме като неплатени стажанти за Гугъл.

(Laughter)

(Смях)

And then came the trolls:

Тогава дойдоха и троловете.

[I'm actually kind of hoping Justine Sacco gets aids? lol]

"Донякъде се надявам Джъстин Сако да хване СПИН? Lol"

Somebody else on that wrote,

Някой друг написа

"Somebody HIV-positive should rape this bitch and then we'll find out

"Някой ХИВ-позитивен трябва да изнасили тази кучка, за да разберем

if her skin color protects her from AIDS."

дали цветът кожата и ще я спаси от СПИН".

And that person got a free pass.

Този човек получи свободен достъп.

Nobody went after that person.

Никой не тръгна срещу него.

We were all so excited about destroying Justine,

Всички бяхме толка разпалени да унищожаваме Джъстин,

and our shaming brains are so simple-minded,

и порицаващите ни умове бяха толкова лековерни,

that we couldn't also handle destroying somebody

че не успяхме да сразим онзи,

who was inappropriately destroying Justine.

който неуместно унищожаваше Джъстин.

Justine was really uniting a lot of disparate groups that night,

Джъстин обедини много различни групи онази вечер.

from philanthropists to "rape the bitch."

От филантропите до "изнасилете кучката."

[@JustineSacco I hope you get fired! You demented bitch...

"@ДжъстинСако надявам се да те уволнят! Ненормална мръсницо...

Just let the world know you're planning to ride bare back while in Africa.]

Само кажи на света, че искаш да яздиш с гол гръб докато си в Африка."

Women always have it worse than men.

Жените винаги го отнасят повече от мъжете.

When a man gets shamed, it's, "I'm going to get you fired."

Когато един мъж е порицан, то е "Ще те уволним."

When a woman gets shamed, it's,

Когато една жена е порицана, то е

"I'm going to get you fired and raped and cut out your uterus."

"Ще те уволним, изнасилим и отрежем матката."

And then Justine's employers got involved:

Работодателите на Джъстин също се включиха.

[IAC on @JustineSacco tweet: This is an outrageous, offensive comment.

"За туита на @ДжъстинСако: Скандален и обиден коментар."

Employee in question currently unreachable on an intl flight.]

Служителката е извънобхват на международен полет."

And that's when the anger turned to excitement:

Тогава гневът се превърна във вълнение.

[All I want for Christmas is to see @JustineSacco's face when her plane lands

"Всичко, което искам за Коледа е да видя лицето на @ДжъстинСако,

and she checks her inbox/voicemail. #fired]

когато си провери мейла/ гласовата поща. #Уволнена"

[Oh man, @justinesacco is going to have the most painful

"Човече, @ДжъстинСако ще преживее най-болезненото

phone-turning-on moment ever when her plane lands.]

включване на телефон, когато самолетът кацне."

[We are about to watch this @JustineSacco bitch get fired. In REAL time.

"Ще гледаме как тази кучка @ДжъстинСако я уволняват. В РЕАЛНО време.

Before she even KNOWS she's getting fired.]

Преди дори тя да ЗНАЕ, че я уволняват.

What we had was a delightful narrative arc.

Това беше възхитителна сюжетна арка.

We knew something that Justine didn't.

Знаехме нещо, което Джъстин не.

Can you think of anything less judicial than this?

Можете ли да се сетите за нещо по-съдебно от това?

Justine was asleep on a plane and unable to explain herself,

Джъстин спеше и беше неспособна да обясни.

and her inability was a huge part of the hilarity.

И това беше голяма част от веселието.

On Twitter that night, we were like toddlers crawling towards a gun.

Онази вечер в Туитър бяхме подрастващи, пълзящи към оръжие.

Somebody worked out exactly which plane she was on, so they linked

Някой откри кой е нейният полет и го свързаха

to a flight tracker website.

със сайт за проследяване на полети.

[British Airways Flight 43 On-time - arrives in 1 hour 34 minutes]

(British Airways, полет 43 - пристига след 1 час и 34 минути)

A hashtag began trending worldwide:

Този хаштаг се разпространи в световен мащаб:

# hasJustineLandedYet?

"#КацнаЛиВече?"

"Диво е да следиш как някой се самоунищожава,

[It is kinda wild to see someone self-destruct

without them even being aware of it. #hasJustineLandedYet]

без дори да го осъзнава #КацнаЛиВече."

"Сериозно. Искам само да се прибера и легна, но всички в бара

[Seriously. I just want to go home to go to bed, but everyone at the bar

is SO into #HasJustineLandedYet. Can't look away. Can't leave.]

са само #КацнаЛиВече. Не мога да обърна гръб."

[#HasJustineLandedYet may be the best thing to happen to my Friday night.]

"#КацнаЛиВече е най-доброто, което ми се случи в петък вечер."

"Никой ли няма да я посрещне в Кейптаун и да туитне при пристигането и?

[Is no one in Cape Town going to the airport to tweet her arrival?

Come on, twitter! I'd like pictures]

Хайде бе, Туитър! Искам снимки."

And guess what? Yes there was.

И познайте? Имаше кой.

[@JustineSacco HAS in fact landed at Cape Town international.

"@ДжъстинСако КАЦНА в Кейптаун."

And if you want to know what it looks like to discover

Ако искате да знаете как изглежда да откриеш,

that you've just been torn to shreds because of a misconstrued liberal joke,

че си разкъсан на парчета заради несъобразителна, либерална шега,

not by trolls, but by nice people like us,

но не от тролове, а от уж мили хора,

this is what it looks like:

ето така изглежда.

[... She's decided to wear sunnies as a disguise.]

"Решила е да носи слънчеви очила за маскиране."

So why did we do it?

Защо го направихме?

I think some people were genuinely upset,

Мисля, че някои хора наистина бяха разстроени,

but I think for other people,

но за други

it's because Twitter is basically a mutual approval machine.

Туитър е основно машина за взаимно одобрение.

We surround ourselves with people who feel the same way we do,

Обкръжаваме се с хора, които се чувстват като нас,

and we approve each other,

и се одобряваме взаимно.

and that's a really good feeling.

А това е много приятно чувство.

And if somebody gets in the way, we screen them out.

Ако някой ни се изпречи на пътя, го разкъсваме.

And do you know what that's the opposite of?

Знаете ли на какво е противоположно?

It's the opposite of democracy.

Противоположно е на демокрацията.

We wanted to show that we cared about people dying of AIDS in Africa.

Искахме да покажем, че ни пука за хората, умиращи от СПИН в Африка.

Our desire to be seen to be compassionate is what led us to commit

Желанието да бъдем сметнати за състрадателни ни доведе до

this profoundly un-compassionate act.

извършването на крайно несъстрадателно действие.

As Meghan O'Gieblyn wrote in the Boston Review,

Меган О'Гийблин написа в списанието Boston Review

"This isn't social justice. It's a cathartic alternative."

"Това не е социална справедливост. Това е очистителна алтернатива. "

For the past three years,

През последните три години,

I've been going around the world meeting people like Justine Sacco --

пътувах по света, срещайки се с хора като Джъстин Сако.

and believe me, there's a lot of people like Justine Sacco.

Повярвайте ми, има много хора като нея.

There's more every day.

Все повече всеки ден.

And we want to think they're fine, but they're not fine.

Ще ни се да мислим, че те са добре, но не са.

The people I met were mangled.

Хората, които срещнах, бяха смазани.

They talked to me about depression,

Говореха за депресия,

and anxiety and insomnia and suicidal thoughts.

безпокойство, безсъние и самоубийствени мисли.

One woman I talked to, who also told a joke that landed badly,

Една от жените, която също беше направила неуместна шега,

she stayed home for a year and a half.

се затворила вкъщи за година и половина.

Before that, she worked with adults with learning difficulties,

Преди това е работила с хора с трудности в обучението

and was apparently really good at her job.

и изглежда е била добра в работата си.

Justine was fired, of course, because social media demanded it.

Джъстин бе уволнена, разбира се, защото социалната мрежа го пожела.

But it was worse than that.

Но последва много по-лошо.

She was losing herself.

Тя изгубваше себе си.

She was waking up in the middle of the night, forgetting who she was.

Събуждаше се посред нощ, забравяйки коя е.

She was got because she was perceived to have misused her privilege.

Това и се случи, защото се смяташе, че е злоупотребила с привилегиите си.

And of course, that's a much better thing to get people for than the things

Разбира се, това е много по-добра причина, отколкото нещата,

we used to get people for, like having children out of wedlock.

за които атакувахме хората, като извънбрачните деца например.

But the phrase "misuse of privilege" is becoming a free pass

Изразът "злоупотреба с привилегии" се превръща в средство

to tear apart pretty much anybody we choose to.

за разкъсване на всеки, който изберем.

It's becoming a devalued term,

Обезценява се като смисъл,

and it's making us lose our capacity for empathy

кара ни да загубим способността си за емпатия

and for distinguishing between serious and unserious transgressions.

и да правим разлика между сериозно и несериозно нарушение.

Justine had 170 Twitter followers, and so to make it work,

Джъстин имаше 170 последователи в Туитър и за да проработи

she had to be fictionalized.

тя трябва да бъде измислена.

Word got around that she was the daughter the mining billionaire Desmond Sacco.

Говореше се, че е дъщеря на милиардер от мините "Дезмънд Сако".

[Let us not be fooled by #JustineSacco her father is a SA mining billionaire.

"Не се подвеждайте от @ДжъстинСако, баща и е минен милионер от ЮАР.

She's not sorry. And neither is her father.]

Тя не съжалява. Нито пък баща и."

Мислех, че това е истина,

I thought that was true about Justine,

докато не я срешнах в един бар и я попитах за баща и, милионера.

until I met her at a bar, and I asked her about her billionaire father,

Тя отговори "Баща ми продава килими."

and she said, "My father sells carpets."

And I think back on the early days of Twitter,

Сещам се за зората на Туитър,

when people would admit shameful secrets about themselves,

когато хората си признаваха срамните тайни,

and other people would say, "Oh my God, I'm exactly the same."

а други отвръщаха "Боже, аз съм същият."

These days, the hunt is on for people's shameful secrets.

Днес ловуваме срамните тайни на другите.

You can lead a good, ethical life,

Дори да водите хубав, етичен живот

but some bad phraseology in a Tweet can overwhelm it all,

само една кофти фраза в туита Ви може да преобърне всичко.

become a clue to your secret inner evil.

Да се превърне в ключа към тайното Ви, вътрешно зло.

Maybe there's two types of people in the world:

Навярно има два типа хора на света.

those people who favor humans over ideology,

Тези, които са за хората пред идеологиите

and those people who favor ideology over humans.

и тези, които са за идеологиите пред хората.

I favor humans over ideology,

Аз съм за хората преди идеологиите.

but right now, the ideologues are winning,

В момента обаче идеологиите водят

and they're creating a stage for constant artificial high dramas

и създават поле за постоянни, изкуствени, тежки драми,

where everybody's either a magnificent hero

където всеки е или велик герой

or a sickening villain,

или противен злодей,

even though we know that's not true about our fellow humans.

въпреки че знаем, че това не е истина за нашите събратя.

What's true is that we are clever and stupid;

Вярно е, че сме умни и глупави.

what's true is that we're grey areas.

Вярно е, че има сиви зони.

The great thing about social media was how it gave a voice

Великото на социалните медии беше даването на глас

to voiceless people,

на безгласните,

but we're now creating a surveillance society,

но сега създаваме обществен надзор,

where the smartest way to survive is to go back to being voiceless.

където най-умният начин да оцелееш е да станеш отново безгласен.

Let's not do that.

Нека да не правим това.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Bruno Giussani: Thank you, Jon.

Благодаря ти, Джон.

Jon Ronson: Thanks, Bruno.

Благодаря, Бруно.

BG: Don't go away.

Не си тръгвай.

What strikes me about Justine's story

Стряскащото в историята на Джъстин

is also the fact that if you Google her name today,

е фактът, че ако я потърсиш в Гугъл днес,

this story covers the first 100 pages of Google results --

тази случка покрива първите 100 страници с резултати.

there is nothing else about her.

Няма нищо друго за нея.

In your book, you mention another story

В твоята книга споменаваш друга история за

of another victim who actually got taken on by a reputation management firm,

друга жертва, която работи с фирма за контрол на репутацията.

and by creating blogs and posting nice, innocuous stories about her love for cats

Чрез блогове и мили публикации за нейната любов към котките,

and holidays and stuff, managed to get the story

ваканциите и други, тя успява да премахне случката и

off the first couple pages of Google results, but it didn't last long.

от първите страници в Гугъл. Това не продължава дълго.

A couple of weeks later, they started creeping back up to the top result.

След няколко седмици, нейната история се връща на първите страници.

Is this a totally lost battle?

Това напълно загубена битка ли е?

Jon Ronson: You know, I think the very best thing we can do,

Знаеш ли, мисля, че най-доброто, което можем да направим е,

if you see a kind of unfair or an ambiguous shaming,

ако срещнем нечестно или двусмислено порицаване,

is to speak up, because I think the worst thing that happened to Justine

да се намесим. Според мен най-лошото при Джъстин беше,

was that nobody supported her -- like, everyone was against her,

че никой не я подкрепи. Всички бяха против нея,

and that is profoundly traumatizing,

а това е дълбоко травмиращо.

to be told by tens of thousands of people that you need to get out.

Хиляди хора да ти кажат, че трябва да се махнеш.

But if a shaming happens and there's a babble of voices, like in a democracy,

Но ако порицаването се случва и се чуват различни мнения, както при демокрацията,

where people are discussing it, I think that's much less damaging.

има дискусия, тогава е по-малко вредно.

So I think that's the way forward,

Мисля, че това е пътят напред.

but it's hard, because if you do stand up for somebody,

Трудно е, защото ако се застъпиш за някой,

it's incredibly unpleasant.

става доста неприятно.

BG: So let's talk about your experience,

БГ: Нека говорим за твоите преживявания,

because you stood up by writing this book.

защото ти се противопостави с книгата си.

By the way, it's mandatory reading for everybody, okay?

Това е задължително четиво за всички. ОК?

You stood up because the book actually puts the spotlight on shamers.

Твоята книгата насочи вниманието към порицаващите.

And I assume you didn't only have friendly reactions on Twitter.

Предполагам че, не си получил само приятелски реакции в Туитър.

JR: It didn't go down that well with some people.

ДР: Не се понрави много на някои хора.

(Laughter)

(Смях)

I mean, you don't want to just concentrate --

Имам предвид, ти не искаш да конкретизираш,

because lots of people understood, and were really nice about the book.

защото много хора разбраха и бяха много мили за книгата.

But yeah, for 30 years I've been writing stories about abuses of power,

Вече 30 години пиша за злоупотребите с властта,

and when I say the powerful people over there in the military,

и когато става въпрос за влиятелни личности във въоръжените сили

or in the pharmaceutical industry, everybody applauds me.

или фармацевтичната индустрия, всички ме аплодират.

As soon as I say, "We are the powerful people abusing our power now,"

Когато кажа "Сега ние сме влиятелните, които злоупоребяват с власт",

I get people saying, "Well you must be a racist too."

хората отвръщат "Ами, значи и ти сигурно си расист."

BG: So the other night -- yesterday -- we were at dinner,

Снощи бяхме на вечеря

and there were two discussions going on.

и се водеха две дискусии.

On one side you were talking with people around the table --

От една страна ти разговаряше с хората на масата

and that was a nice, constructive discussion.

и това беше приятна, градивна дискусия.

On the other, every time you turned to your phone,

От друга, всеки път, когато си включеше телефона,

there is this deluge of insults.

се изливаше потоп от обиди.

JR: Yeah. This happened last night. We had like a TED dinner last night.

Да. Това се случи снощи. Бяхме на вечеря с ТЕД.

We were chatting and it was lovely and nice, and I decided to check Twitter.

Говорехме, беше чудесно и приятно. Реших да проверя Туитър.

Somebody said, "You are a white supremacist."

Някой каза "Ти си за надмощието на белите."

And then I went back and had a nice conversation with somebody,

Тогава отново се включих в приятен разговор с някой

and then I went back to Twitter,

и после се включих в Туитър.

somebody said my very existence made the world a worse place.

Някой каза, че самото ми съществуване прави светът по-лошо място.

My friend Adam Curtis says

Моят приятел Адам Къртис казва,

that maybe the Internet is like a John Carpenter movie from the 1980s,

че може би Интернет е като филм на Джон Карпентър от 80-те,

when eventually everyone will start screaming at each other

където накрая всички ще започнат да си крещят

and shooting each other, and then eventually everybody

и да се стрелят. Впоследствие всички

would flee to somewhere safer,

ще избягат някъде на по-безопасно.

and I'm starting to think of that as a really nice option.

Аз започнах да мисля, че тази възможност звучи доста добре.

BG: Jon, thank you. JR: Thank you, Bruno.

Джон, благодаря ти. Благодаря, Бруно.

(Applause)

(Аплодисменти)