Stuart Firestein: The pursuit of ignorance

Translator: Galya Nikolova-Zankova Reviewer: Yavor Ivanov

There is an ancient proverb that says

Една древна поговорка казва,

it's very difficult to find a black cat in a dark room,

че е много трудно да намериш черна котка в тъмна стая,

especially when there is no cat.

особено когато няма котка.

I find this a particularly apt description of science

Намирам това за особено умело описание на науката

and how science works --

и начина, по който тя работи -

bumbling around in a dark room, bumping into things,

препъване в тъмна стая, блъскане в предмети,

trying to figure out what shape this might be,

опитване да се досетиш каква може да е формата,

what that might be,

какъв е предмета,

there are reports of a cat somewhere around,

има съобщения за котка наблизо,

they may not be reliable, they may be,

може да са надеждни, може да не са,

and so forth and so on.

и така нататък.

Now I know this is different than the way most people

Знам, че това не е начина, по който повечето хора

think about science.

мислят за науката.

Science, we generally are told,

Науката, обикновено ни казват,

is a very well-ordered mechanism for

е много добре смазан механизъм

understanding the world,

за разбиране на света,

for gaining facts, for gaining data,

за събиране на факти, за събиране на информация,

that it's rule-based,

което е основано на правила,

that scientists use this thing called the scientific method

че учените използват това, което се нарича научен метод

and we've been doing this for 14 generations or so now,

и правим това 14 поколения и повече досега,

and the scientific method is a set of rules

и научния метод е набор правила

for getting hard, cold facts out of the data.

за получаване на твърди, неоспорими факти от очевидното.

I'd like to tell you that's not the case.

Иска ми се да ви кажа, че това не е така.

So there's the scientific method,

Ето го научния метод,

but what's really going on is this. (Laughter)

но това, което в действителност се случва, е това. (Смях)

[The Scientific Method vs. Farting Around]

[Научния метод срещу изпускането на газове]

And it's going on kind of like that.

И то става горе-долу така.

[... in the dark] (Laughter)

[...в тъмното] (смях)

So what is the difference, then,

Та каква е разликата тогава

between the way I believe science is pursued

между начина, по който вярвам, че се развива науката

and the way it seems to be perceived?

и начина, по който, изглежда, е възприета?

So this difference first came to me in some ways

Тази разлика първо ми се показа по някои начини

in my dual role at Columbia University,

в двойната ми роля в Университета в Колумбия,

where I'm both a professor and run a laboratory in neuroscience

където едновременно съм порофесор, и завеждащ лаборатория по неврология,

where we try to figure out how the brain works.

където се опитваме да разберем как работи мозъка.

We do this by studying the sense of smell,

Правим това, като изследваме сетивата на мириса,

the sense of olfaction, and in the laboratory,

олфакторното сетиво, и в лабораторията

it's a great pleasure and fascinating work

това е голямо удоволствие и прекрасна работа,

and exciting to work with graduate students and post-docs

и е въодушевяващо да се работи със завършили студенти и докторанти

and think up cool experiments to understand how this

и да се измислят страхотни експерименти, за да разберем как

sense of smell works and how the brain might be working,

усещането за мирис работи и как мозъка работи,

and, well, frankly, it's kind of exhilarating.

и, честно, донякъде е опияняващо.

But at the same time, it's my responsibility

Но в същото време е моя отговорност

to teach a large course to undergraduates on the brain,

да преподавам на голям курс обучаващи се за мозъка,

and that's a big subject,

а това е голяма тема,

and it takes quite a while to organize that,

и отнема време да я организираш,

and it's quite challenging and it's quite interesting,

много е предизвикателно и много интересно,

but I have to say, it's not so exhilarating.

но трябва да кажа, че не е толкова опияняващо.

So what was the difference?

Та каква е разликата?

Well, the course I was and am teaching

Ами, курса, който преподавах и преподавам,

is called Cellular and Molecular Neuroscience - I. (Laughs)

се казва клетъчна и молекулярна неврология-1. (Смях)

It's 25 lectures full of all sorts of facts,

Това са 25 лекции пълни със всякакви факти,

it uses this giant book called "Principles of Neural Science"

и използвам тази гигантска книга наречена "Принципи на неврологията"

by three famous neuroscientists.

от трима известни невролози.

This book comes in at 1,414 pages,

Тази книга има 1414 страници,

it weighs a hefty seven and a half pounds.

тежи сериозните седем и половина паунда.

Just to put that in some perspective,

Само да ви дам перспектива,

that's the weight of two normal human brains.

това е теглото на два нормални човешки мозъка.

(Laughter)

(Смях)

So I began to realize, by the end of this course,

Така започнах да разбирам в течение на курса,

that the students maybe were getting the idea

че студентите сигурно имат идеята,

that we must know everything there is to know about the brain.

че сигурно трябва да знаем всичко, което има да се знае за мозъка.

That's clearly not true.

Това очевидно не е вярно.

And they must also have this idea, I suppose,

Те вероятно, предполагам, имат и идеята,

that what scientists do is collect data and collect facts

че това, което правят учените е да събират данни и да събират факти

and stick them in these big books.

и да ги подреждат в тези големи книги.

And that's not really the case either.

А това също не е онова, което се случва.

When I go to a meeting, after the meeting day is over

Когато отида на среща, след края на деня

and we collect in the bar over a couple of beers with my colleagues,

и се съберем в бара на по някоя и друга бира с колегите,

we never talk about what we know.

ние никога не говорим за това, което знаем.

We talk about what we don't know.

Ние говорим за онова, което не знаем.

We talk about what still has to get done,

Говорим за това, което предстои и трябва да се направи,

what's so critical to get done in the lab.

което е критично да се направи в лабораторията.

Indeed, this was, I think, best said by Marie Curie

Наистина, мисля, най-добре е казано от Мария Кюри,

who said that one never notices what has been done

която е казала, че човек никога не вижда това, което е направено,

but only what remains to be done.

а само това, което остава да се направи.

This was in a letter to her brother after obtaining

Това е в писмо до нейния брат след получаването

her second graduate degree, I should say.

на нейната втора научна степен, трябва да отбележа.

I have to point out this has always been one of my favorite pictures of Marie Curie,

Искам да изтъкна, че това е от моите любими снимки на Мария Кюри,

because I am convinced that that glow behind her

защото съм убеден,че този блясък зад нея

is not a photographic effect. (Laughter)

не е фотоефект. (Смях)

That's the real thing.

Това е действителността.

It is true that her papers are, to this day,

Вярно е, че нейните трудове продължават да бъдат до днес

stored in a basement room in the Bibliothèque Française

пазени в хранилищата на Френската библиотека

in a concrete room that's lead-lined,

в бетонна стая, облицована с олово,

and if you're a scholar and you want access to these notebooks,

и ако си учен и искаш достъп до тези бележки,

you have to put on a full radiation hazmat suit,

трявба да облечеш пълно антирадиационно облекло,

so it's pretty scary business.

така че си е доста страшно.

Nonetheless, this is what I think we were leaving out

Все пак това е, което мисля, че остава извън

of our courses

нашите курсове

and leaving out of the interaction that we have

и оставяме невключена комуникацията, която имаме

with the public as scientists, the what-remains-to-be-done.

с обществото като учени, това, което остава да се свърши.

This is the stuff that's exhilarating and interesting.

Това е частта, която е интересна и опияняваща.

It is, if you will, the ignorance.

Това е, ако щете, невежеството.

That's what was missing.

Това е, което липсваше.

So I thought, well, maybe I should teach a course

Тогава си помислих, добре, сигурно трябва да преподавам курс

on ignorance,

за невежеството,

something I can finally excel at, perhaps, for example.

нещо, в което най-сетне мога да изпъкна, например.

So I did start teaching this course on ignorance,

И така започнах да преподавам този курс по невежество,

and it's been quite interesting

и той е наистина интересен,

and I'd like to tell you to go to the website.

бих искал да ви кажа да отидете на уебсайта.

You can find all sorts of information there. It's wide open.

Ще намерите там всякаква информация. Той е широко отворен.

And it's been really quite an interesting time for me

Беше наистина интересно време за мен

to meet up with other scientists who come in and talk

да се срещна с други учени, които идват и говорят

about what it is they don't know.

за нещата, които те не знаят.

Now I use this word "ignorance," of course,

Разбира се, използвам думата "невежество",

to be at least in part intentionally provocative,

за да бъда поне частично целенасочено провокативен,

because ignorance has a lot of bad connotations

защото невежеството има много лоши конотации

and I clearly don't mean any of those.

и очевидно нямам предвид тях.

So I don't mean stupidity, I don't mean a callow indifference

Нямам предвид глупост, и нямам предвид безразличие

to fact or reason or data.

към фактите, разума или данните.

The ignorant are clearly unenlightened, unaware,

Невежите явно са непросветени, несъзнаващи,

uninformed, and present company today excepted,

неинформирани, и изключвайки днешното общество,

often occupy elected offices, it seems to me.

често заемат високи длъжности, струва ми се.

That's another story, perhaps.

Това вероятно е друга история.

I mean a different kind of ignorance.

Имам предвид друг вид невежество.

I mean a kind of ignorance that's less pejorative,

Имам предвид видът невежество, който е по-малко отрицателно оцветен,

a kind of ignorance that comes from a communal gap in our knowledge,

видът невежество, който идва от общата празнина в нашето знание,

something that's just not there to be known

нещо, което още не е изучено

or isn't known well enough yet or we can't make predictions from,

или не е достатъчно познато или още не можем на базата му да правим прогнози,

the kind of ignorance that's maybe best summed up

видът невежество което сигурно е най-добре обобщено

in a statement by James Clerk Maxwell,

в думите на Джеймс Кларк Максуел,

perhaps the greatest physicist between Newton and Einstein,

вероятно най-големият физик между Нютон и Айнщайн,

who said, "Thoroughly conscious ignorance

който казал "Пълното съзнателно невежество

is the prelude to every real advance in science."

е прелюдието на всеки действителен напредък в науката."

I think it's a wonderful idea:

Мисля, че това е прекрасна идея:

thoroughly conscious ignorance.

напълно съзнателно невежество.

So that's the kind of ignorance that I want to talk about today,

Това е видът невежество, за който искам да говоря днес,

but of course the first thing we have to clear up

но разбира се първото нещо, което трябва да изясним,

is what are we going to do with all those facts?

е какво ще правим с всички тези факти?

So it is true that science piles up at an alarming rate.

Вярно е, че науката се разраства с тревожни темпове.

We all have this sense that science is this mountain of facts,

Всички имаме чувството, че науката е планина от факти,

this accumulation model of science, as many have called it,

този модел на науката като акумулация, както много хора го наричат,

and it seems impregnable, it seems impossible.

и той изглежда невъзможен, непревземаем.

How can you ever know all of this?

Как можем да знаем всичко това?

And indeed, the scientific literature grows at an alarming rate.

И наистина, научната литература расте с тревожна скорост.

In 2006, there were 1.3 million papers published.

През 2006 имаше публикувани 1.3 милиона труда.

There's about a two-and-a-half-percent yearly growth rate,

Годишния ръст е около два и половина процента,

and so last year we saw over one and a half million papers being published.

и така миналата година видяхме повече от милион и половина труда публикувани.

Divide that by the number of minutes in a year,

Разделете това на броя на минутите в годината,

and you wind up with three new papers per minute.

и се оказва, че се публикуват три нови труда на минута.

So I've been up here a little over 10 minutes,

Аз говоря тук от около десет минути,

I've already lost three papers.

и вече съм изпуснал три труда.

I have to get out of here actually. I have to go read.

Всъщност трябва да тръгвам. Трябва да вървя да чета.

So what do we do about this? Well, the fact is

Какво правим по въпроса? Всъщност фактът е,

that what scientists do about it is a kind of a controlled neglect, if you will.

че това, което правят учените по въпроса е нещо като контролирано пренебрежение, ако ви харесва.

We just don't worry about it, in a way.

Просто не го мислим, някак си.

The facts are important. You have to know a lot of stuff

Фактите са важни. Трябва да знаем много неща,

to be a scientist. That's true.

за да бъдем учени. Вярно е.

But knowing a lot of stuff doesn't make you a scientist.

Но знаенето на много неща не те прави учен.

You need to know a lot of stuff to be a lawyer

Трябва да знаеш много неща, за да бъдеш адвокат

or an accountant or an electrician or a carpenter.

или счетоводител, или електротехник, или дърводелец.

But in science, knowing a lot of stuff is not the point.

Но в науката знаенето на много неща не е целта.

Knowing a lot of stuff is there to help you get

Знаенето на много неща е нужно да ти помогне да достигнеш

to more ignorance.

до по-голямо невежество.

So knowledge is a big subject, but I would say

И така знанието е голяма тема, но бих казал,

ignorance is a bigger one.

че невежеството е по-голяма.

So this leads us to maybe think about, a little bit

Това ни кара да мислим сигурно, по малко,

about, some of the models of science that we tend to use,

за някои модели на науката, които използваме

and I'd like to disabuse you of some of them.

и бих искал да ви освободя от злоупотребата с някои от тях.

So one of them, a popular one, is that scientists

Един от тях, много популярен, е, че учените

are patiently putting the pieces of a puzzle together

търпеливо сглобяват парчета от пъзел

to reveal some grand scheme or another.

и така стигат до една голяма схема или друга.

This is clearly not true. For one, with puzzles,

Това очевидно не е вярно. Първо, с пъзелите

the manufacturer has guaranteed that there's a solution.

производителя гарантира, че има решение.

We don't have any such guarantee.

Ние нямаме тази гаранция.

Indeed, there are many of us who aren't so sure about the manufacturer.

Наистина много от нас не са сигурни и в производителя.

(Laughter)

(Смях)

So I think the puzzle model doesn't work.

Така че не мисля, че модела с пъзела е удачен.

Another popular model is that science is busy unraveling things

Друг популярен модел е как науката разкрива неща

the way you unravel the peels of an onion.

така, както се свалят люспите на лука.

So peel by peel, you take away the layers of the onion

Една по една сваляме люспите

to get at some fundamental kernel of truth.

и стигаме до някаква фундаментална ядка на истина.

I don't think that's the way it works either.

Не мисля, че и това е начина, по който се случват нещата.

Another one, a kind of popular one, is the iceberg idea,

Друга популярна идея е тази за айсберга,

that we only see the tip of the iceberg but underneath

че виждаме само върха му, но отдолу

is where most of the iceberg is hidden.

е по-голямата му, скрита част.

But all of these models are based on the idea of a large body of facts

Но всички тези модели са базирани на идеята за голяма маса факти,

that we can somehow or another get completed.

която ние можем по един или друг начин да завършим.

We can chip away at this iceberg and figure out what it is,

Можем да чупим парченца от айсберга и да разберем какво е това,

or we could just wait for it to melt, I suppose, these days,

или просто да чакаме да се стопи, предполагам, някой ден,

but one way or another we could get to the whole iceberg. Right?

но по един или друг начин да стигнем до целия айсберг. Така ли е?

Or make it manageable. But I don't think that's the case.

Или да го направим по-просто.

I think what really happens in science

мисля, че наистина случващото се с науката

is a model more like the magic well,

е по-скоро модел като магически кладенец,

where no matter how many buckets you take out,

където без значение колко кофи си извадил,,

there's always another bucket of water to be had,

винаги има още една кофа за наливане,

or my particularly favorite one,

или моята особено любима,

with the effect and everything, the ripples on a pond.

за ефекта и всичко, вълните на езерото.

So if you think of knowledge being this ever-expanding ripple on a pond,

Така че ако мислите за знанието като за тази вечно разширяваща се вълна на езерото,

the important thing to realize is that our ignorance,

важното е да разберем, че нашето невежество-

the circumference of this knowledge, also grows with knowledge.

обиколката на това знание, също нараства със знанието.

So the knowledge generates ignorance.

Така знанието генерира невежество.

This is really well said, I thought, by George Bernard Shaw.

Това е наистина добре казано, помислих си, от Джордж Бърнард Шоу.

This is actually part of a toast that he delivered

Това всъщност е част от тост направен от него

to celebrate Einstein at a dinner celebrating Einstein's work,

в чест на Айнщайн по време на вечеря, отбелязваща неговия труд,

in which he claims that science

в който той заявява, че науката

just creates more questions than it answers. ["Science is always wrong. It never solves a problem without creating 10 more."]

просто задава повече въпроси, отколкото дава отговори. ["Науката винаги греши. Тя никога не решава проблем, без да създаде десет нови"]

I find that kind of glorious, and I think he's precisely right,

Намирам това за някак си велико, и мисля, че той е напълно прав,

plus it's a kind of job security.

освен това то е нещо като сигурност в работата.

As it turns out, he kind of cribbed that

Oказва се, че той малко е плагиатствал тези мисли

from the philosopher Immanuel Kant

от философа Имануел Кант,

who a hundred years earlier had come up with this idea

който стигнал преди сто години до тази идея

of question propagation, that every answer begets more questions.

за размножаването на въпросите, как всеки отговор поражда още въпроси.

I love that term, "question propagation,"

Обичам този термин, "размножаване на въпросите,"

this idea of questions propagating out there.

тази идея за въпросите, които постоянно се увеличават.

So I'd say the model we want to take is not

Бих казал, че моделът, който искаме, не е

that we start out kind of ignorant and we get some facts together

че в началото сме малко неуки и събираме фактите постепенно

and then we gain knowledge.

и така натрупваме знание.

It's rather kind of the other way around, really.

То е по-скоро по другия начин, в действителност.

What do we use this knowledge for?

За какво използваме знанието си?

What are we using this collection of facts for?

За какво използваме тази колекция от факти?

We're using it to make better ignorance,

Използваме я да създадем по-добро невежество,

to come up with, if you will, higher-quality ignorance.

да стигнем, ако щете, до невежество с по-високо качество.

Because, you know, there's low-quality ignorance

Защото, знаете, че има нискокачествено невежество

and there's high-quality ignorance. It's not all the same.

и има висококачествено невежество.

Scientists argue about this all the time.

Учените спорят за това непрекъснато.

Sometimes we call them bull sessions.

Понякога ги наричаме сесии на биковете.

Sometimes we call them grant proposals.

Понякога го наричаме предложения за грантове.

But nonetheless, it's what the argument is about.

И в двата случая за това е спорът.

It's the ignorance. It's the what we don't know.

Той е за невежеството. Той е за това, което не знаем.

It's what makes a good question.

То е, което задава добрите въпроси.

So how do we think about these questions?

И какво мислите за тези въпроси?

I'm going to show you a graph that shows up

Ще ви покажа графика, която показва

quite a bit on happy hour posters in various science departments.

доста голям брой плакати за "Щастливия час" в различни научни отдели.

This graph asks the relationship between what you know

Тази графика показва съотношението между това, което знаем,

and how much you know about it.

и колко знаем за него.

So what you know, you can know anywhere from nothing to everything, of course,

Това което знаем, и можем да знаем от нищо до всичко, разбира се,

and how much you know about it can be anywhere

и колко знаеш за него може да е всяка точка

from a little to a lot.

от малко до много.

So let's put a point on the graph. There's an undergraduate.

Нека сложим точка на графиката. Ето един нов студент.

Doesn't know much but they have a lot of interest.

Не знае много, но има голям интерес.

They're interested in almost everything.

Интересува се от почти всичко.

Now you look at a master's student, a little further along in their education,

Сега виже добрия студент, малко по-напред в образованието си

and you see they know a bit more,

и виждате, че той знае,малко повече,

but it's been narrowed somewhat.

но то е по-стеснено.

And finally you get your Ph.D., where it turns out

И накрая стигаш до доктората, където се оказва,

you know a tremendous amount about almost nothing. (Laughter)

че заеш страшно много за почти нищо.

What's really disturbing is the trend line that goes through that

Това, което е особено обезпокоително е, че тази тенденция преминава,

because, of course, when it dips below the zero axis, there,

защото разбира се, когато тя мине под нулевата ос, там,

it gets into a negative area.

тя попада в отрицателна територия.

That's where you find people like me, I'm afraid.

Тук ще намерите хора като мен, страхувам се.

So the important thing here is that this can all be changed.

Важното е,че всичко това може да се промени.

This whole view can be changed

Целият възглед може да се промени

by just changing the label on the x-axis.

само като сменим наименованието на оста Х.

So instead of how much you know about it,

Вместо колко много знаем за нещо,

we could say, "What can you ask about it?"

можем да кажем "Какво можем да попитаме за него?"

So yes, you do need to know a lot of stuff as a scientist,

Да, наистина трябва да знаеш много като учен,

but the purpose of knowing a lot of stuff

но целта на знаенето на много

is not just to know a lot of stuff. That just makes you a geek, right?

не е само да знаеш много. Това те прави особняк, нали?

Knowing a lot of stuff, the purpose is

При знаенето на много неща целта е

to be able to ask lots of questions,

да можеш да зададеш много въпроси,

to be able to frame thoughtful, interesting questions,

да можеш да формулираш смислени, интересни въпроси,

because that's where the real work is.

защото тук започва истинската работа.

Let me give you a quick idea of a couple of these sorts of questions.

Нека набързо ви покажа нещо за този вид въпроси.

I'm a neuroscientist, so how would we come up

Аз съм невролог, така че как може да зададем

with a question in neuroscience?

въпрос за неврологията?

Because it's not always quite so straightforward.

Защото не винаги е толкова очевидно.

So, for example, we could say, well what is it that the brain does?

Например, можем да попитаме, какво точно прави мозъкът?

Well, one thing the brain does, it moves us around.

Едно от нещата, които прави, е да ни движи наоколо.

We walk around on two legs.

Ние вървим на два крака.

That seems kind of simple, somehow or another.

Това изглежда просто, по един или друг начин.

I mean, virtually everybody over 10 months of age

Имам предвид, всеки на 10 месечна възраст

walks around on two legs, right?

върви на два крака, нали?

So that maybe is not that interesting.

Това едва ли е интересно.

So instead maybe we want to choose something a little more complicated to look at.

Вместо това може да изберем нещо по-сложно за разглеждане.

How about the visual system?

Какво ще кажете за визуалната система?

There it is, the visual system.

Ето я, визуалната система.

I mean, we love our visual systems. We do all kinds of cool stuff.

Искам да кажа, че всички обичаме визуалния си апарат. Правим всякакви хубави неща с него.

Indeed, there are over 12,000 neuroscientists

Наистина има повече от 12 000 невролози,

who work on the visual system,

които работят над зрителния апарат,

from the retina to the visual cortex,

от ретината до зрителния кортекс,

in an attempt to understand not just the visual system

опитвайки се да разберат не само зрителния апарат,

but to also understand how general principles

но също и общите принципи

of how the brain might work.

на работа на мозъка.

But now here's the thing:

Но ето какво:

Our technology has actually been pretty good

технологията ни всъщност е доста добра

at replicating what the visual system does.

в повтарянето на това, което прави визуалният апарат.

We have TV, we have movies,

Имаме телевизия, имаме кино,

we have animation, we have photography,

имаме анимация,имаме фотография,

we have pattern recognition, all of these sorts of things.

имаме разпознаване на модели, всичко от този род.

They work differently than our visual systems in some cases,

В някои случаи те работят различно от визуалния апарат,

but nonetheless we've been pretty good at

но все пак сме доста добри

making a technology work like our visual system.

в карането на технологиите да работят като нашия зрителен апарат.

Somehow or another, a hundred years of robotics,

По един или друг начин за сто години роботика

you never saw a robot walk on two legs,

никога не сте видели робот, който върви на два крака,

because robots don't walk on two legs

защото роботите не вървят на два крака,

because it's not such an easy thing to do.

защото то не е толкова лесно.

A hundred years of robotics,

За сто години роботика

and we can't get a robot that can move more than a couple steps one way or the other.

не можем да накараме робот да се придвижва по един или друг начин.

You ask them to go up an inclined plane, and they fall over.

Караш ги да вървят по налконена равнина, и те се търкулват.

Turn around, and they fall over. It's a serious problem.

Обърни се, и те падат. Това е сериозен проблем.

So what is it that's the most difficult thing for a brain to do?

И кое е най-трудното нещо, което прави мозъка?

What ought we to be studying?

Какво трябва да изучаваме?

Perhaps it ought to be walking on two legs, or the motor system.

Може би то е за вървенето на два крака, за двигателната система.

I'll give you an example from my own lab,

Ще ви дам пример от собствената ми лаборатория,

my own particularly smelly question,

моят собствен особено намирисващ въпрос,

since we work on the sense of smell.

тъй като ние работим върху усещането за мирис.

But here's a diagram of five molecules

Но ето ви диаграма на пет молекули

and sort of a chemical notation.

и нещо като химическа нотация.

These are just plain old molecules, but if you sniff those molecules

Това са само обикновени стари молекули, но ги усещаш

up these two little holes in the front of your face,

чрез двете малки дупки на лицето си,

you will have in your mind the distinct impression of a rose.

ще имаш в ума си ясното впечатление за роза.

If there's a real rose there, those molecules will be the ones,

Ако има роза там, тези молекули ще присъстват,

but even if there's no rose there,

но дори ако няма роза,

you'll have the memory of a molecule.

ще имаш спомените за молекулата.

How do we turn molecules into perceptions?

Как превръщаме молекулите в прецепция?

What's the process by which that could happen?

Какъв е процесът, чрез който това става?

Here's another example: two very simple molecules, again in this kind of chemical notation.

Ето друг пример: две много прости молекули, отново в тази химическа нотация.

It might be easier to visualize them this way,

Може да е по-лесно да ги визуализираме

so the gray circles are carbon atoms, the white ones

като изберем сивите молекули за въглеродни атоми, белите

are hydrogen atoms and the red ones are oxygen atoms.

за водородни атоми, и червените за кислородни атоми.

Now these two molecules differ by only one carbon atom

Тези две молекули се различават само по един въглероден атом

and two little hydrogen atoms that ride along with it,

и два малки водородни атома, които го придружават,

and yet one of them, heptyl acetate,

и все пак един от тях, хептил ацетат,

has the distinct odor of a pear,

има ясната миризма на круша,

and hexyl acetate is unmistakably banana.

а хексил ацетата е безпогрешно различим банан.

So there are two really interesting questions here, it seems to me.

Ето два наистина интересни въпроса, изглежда.

One is, how can a simple little molecule like that

Единия е как обикновена малка молекула като тази

create a perception in your brain that's so clear

създава в мозъка ти толкова ясна перцепция

as a pear or a banana?

за круша или банан?

And secondly, how the hell can we tell the difference

И второ, как можем да посочим разликата

between two molecules that differ by a single carbon atom?

между две молекули, които се различават по един въглероден атом?

I mean, that's remarkable to me,

Искам да кажа, забележителното за мен е,

clearly the best chemical detector on the face of the planet.

очевидно най-добрият химически детектор на лицето на земята.

And you don't even think about it, do you?

И дори не мислите за това, нали?

So this is a favorite quote of mine that takes us

Това е мой любим цитат, който ни отвежда

back to the ignorance and the idea of questions.

обратно при невежеството и идеята за въпросите.

I like to quote because I think dead people

Обичам цитатите, защото мисля, че мъртвите

shouldn't be excluded from the conversation.

не трябва да се изключват от разговора.

And I also think it's important to realize that

Също мисля, че е важно да разберем, че

the conversation's been going on for a while, by the way.

разговорът продължава от известно време, между другото.

So Erwin Schrodinger, a great quantum physicist

И така Ервин Шрьодингер, велик квантов физик,

and, I think, philosopher, points out how you have to

и, мисля, философ, изтъква как трябва

"abide by ignorance for an indefinite period" of time.

"да се придържаме към невежеството за неопределен период" от време.

And it's this abiding by ignorance

И това придържане към невежеството е,

that I think we have to learn how to do.

което мисля, че трябва да се научим да правим.

This is a tricky thing. This is not such an easy business.

Това е тънко нещо. Не е толкова лесна работа.

I guess it comes down to our education system,

Предполагам е свързано с образователната ни система,

so I'm going to talk a little bit about ignorance and education,

затова ще поговоря за малко за образованието и невежеството,

because I think that's where it really has to play out.

защото мисля, че тук то е от най-голямо значение.

So for one, let's face it,

Нека осъзнаем,

in the age of Google and Wikipedia,

че в ерата на Гугъл и Уикипедия,

the business model of the university

бизнес моделът на университета

and probably secondary schools is simply going to have to change.

и вероятно на средните училища просто ще се промени.

We just can't sell facts for a living anymore.

Ние просто не можем повече да продаваме факти, за да живеем.

They're available with a click of the mouse,

Те са на разположение с едно щракване на мишката,

or if you want to, you could probably just ask the wall

или ако искате, можете просто да попитате стената

one of these days, wherever they're going to hide the things

някой ден, където и да скрият нещата,

that tell us all this stuff.

които ни казват тези неща.

So what do we have to do? We have to give our students

И така какво трябва да направим? Трябва да дадем на студентите си

a taste for the boundaries, for what's outside that circumference,

усещане за границите, за това, което е отвъд обиколката,

for what's outside the facts, what's just beyond the facts.

за това, което е отвъд фактите.

How do we do that?

Как става това?

Well, one of the problems, of course,

Един от проблемите, разбира се,

turns out to be testing.

се оказва тестирането.

We currently have an educational system

Понастоящем имаме образователна система,

which is very efficient but is very efficient at a rather bad thing.

която е много ефикасна, но е ефикасна в едно по-скоро лошо нещо.

So in second grade, all the kids are interested in science,

Във втори клас всички деца са запалени по науките,

the girls and the boys.

момичетата и момчетата.

They like to take stuff apart. They have great curiosity.

Те обичат да разглобяват нещата. Много са любопитни.

They like to investigate things. They go to science museums.

Обичат да изследват. Обичат да ходят в музеите.

They like to play around. They're in second grade.

Обичат да си играят. Те са във втори клас.

They're interested.

Те са заинтересовани.

But by 11th or 12th grade, fewer than 10 percent

До 11 или 12 клас по-малко от 10 процента

of them have any interest in science whatsoever,

от тях имат интерес към науката от какъвто и да било вид,

let alone a desire to go into science as a career.

да не говорим за желание да изберат науката като кариера.

So we have this remarkably efficient system

Имаме тази изключително ефикасна система

for beating any interest in science out of everybody's head.

за избиване на интереса към науката от всяка глава.

Is this what we want?

Това ли е, което искаме?

I think this comes from what a teacher colleague of mine

Мисля, че това идва от това, което колега учител

calls "the bulimic method of education."

нарича "булимийния ефект на образованието".

You know. You can imagine what it is.

Вие знаете. Вие можете да си представите какво е това.

We just jam a whole bunch of facts down their throats over here

Само натъпкваме един куп факти в гърлата им

and then they puke it up on an exam over here

и те го избълват на изпитите

and everybody goes home with no added intellectual heft whatsoever.

и всички се прибират по домовете си без никаквa интелектуална тежест.

This can't possibly continue to go on.

Вероятно това не може да продължи.

So what do we do? Well the geneticists, I have to say,

И какво правим? Генетиците, трявба да кажа,

have an interesting maxim they live by.

имат една интересна максима, с която живеят.

Geneticists always say, you always get what you screen for.

Генетиците казват, че винаги получаваш това, което търсиш.

And that's meant as a warning.

И това служи за предупреждение.

So we always will get what we screen for,

Така ние винаги получаваме това, за което изследваме,

and part of what we screen for is in our testing methods.

и част от търсеното е в методите ни на търсене.

Well, we hear a lot about testing and evaluation,

Да, слушаме много за тестиране и оценяване,

and we have to think carefully when we're testing

и трявба да мислим внимателно когато тестираме

whether we're evaluating or whether we're weeding,

дали оценяваме или скубем плевели,

whether we're weeding people out,

дали изхвърляме хора,

whether we're making some cut.

дали орязваме.

Evaluation is one thing. You hear a lot about evaluation

Оценяването е едно нещо. Слушаме много за оценяване

in the literature these days, in the educational literature,

в литературата в днешно време,

but evaluation really amounts to feedback and it amounts

но оценяването всъщност се равнява на обратна връзка и се равнява

to an opportunity for trial and error.

на възможност за проба и грешка.

It amounts to a chance to work over a longer period of time

Равнява се на шанс да продължиш да работиш по-дълго време

with this kind of feedback.

с този вид обратна връзка.

That's different than weeding, and usually, I have to tell you,

Това е по-различно от изскубването на плевели, и обикновено, трябва да кажа,

when people talk about evaluation, evaluating students,

когато хората говорят за оценяване, оценяване на студенти,

evaluating teachers, evaluating schools,

оценяване на учители, оценяване на училища,

evaluating programs, that they're really talking about weeding.

оценяване на програми, те в действителност говорят за изскубване на плевели.

And that's a bad thing, because then you will get what you select for,

И това е лошо, защото тогава ще получим това, което селекционираме,

which is what we've gotten so far.

което е това, което сме получили досега.

So I'd say what we need is a test that says, "What is x?"

Така че бих казал, че се нуждаем от тест, който да каже "Какво е Х?"

and the answers are "I don't know, because no one does,"

и отговорите са "аз не знам, защото никой не знае",

or "What's the question?" Even better.

или "какъв е въпросът" още по-добре.

Or, "You know what, I'll look it up, I'll ask someone,

Или "знаеш ли какво, ще проверя, ще попитам някого,

I'll phone someone. I'll find out."

ще се обадя на някого. Ще разбера."

Because that's what we want people to do,

Защото това искаме ние от хората,

and that's how you evaluate them.

и така ги оценяваме.

And maybe for the advanced placement classes,

И може би за класовете за напреднали,

it could be, "Here's the answer. What's the next question?"

може да бъде "Ето отговора. Какъв е следващия въпрос?"

That's the one I like in particular.

Това е видът, който особено харесвам.

So let me end with a quote from William Butler Yeats,

Нека завърша с цитат на Уилям Бътлър Ийтс,

who said "Education is not about filling buckets;

който казал "Образованието не е пълнене на кофи;

it is lighting fires."

то е запалване на огньове."

So I'd say, let's get out the matches.

Искам да кажа, извадете кибритите.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. (Applause)

Благодаря. (Аплодисменти)