Your brain hallucinates your conscious reality | Anil Seth | TED

Translator: Tsvetoslav Shalev Reviewer: Darina Stoyanova

Just over a year ago,

Преди малко повече от година

for the third time in my life, I ceased to exist.

за трети път в живота си спрях да съществувам.

I was having a small operation, and my brain was filling with anesthetic.

По време на малка операция мозъкът ми се пълнеше с анестетик.

I remember a sense of detachment and falling apart

Спомням си чувство на откъсване и разпад

and a coldness.

и студенина.

And then I was back, drowsy and disoriented,

И после се завърнах, замаян и дизориентиран,

but definitely there.

но определено бях там.

Now, when you wake from a deep sleep,

Когато се събудите от дълбок сън,

you might feel confused about the time or anxious about oversleeping,

може да се почувствате объркани за часа, или разтревожени, че сте се успали,

but there's always a basic sense of time having passed,

но винаги има едно основно усещане, че време се е минало,

of a continuity between then and now.

на продължителност между тогава и сега.

Coming round from anesthesia is very different.

Когато се събудиш от анестеза е различно.

I could have been under for five minutes, five hours,

Може да съм бил под такава за 5 минути, пет часа,

five years or even 50 years.

пет години или дори петдесет.

I simply wasn't there.

Аз просто не бях там.

It was total oblivion.

Беше пълно забвение.

Anesthesia -- it's a modern kind of magic.

Анестезията -- модерно вълшебство е.

It turns people into objects,

Превръща хората в предмети

and then, we hope, back again into people.

и после, се надяваме, че те ще се събудят хора отново.

And in this process

И в този процес

is one of the greatest remaining mysteries in science and philosophy.

се крие една от най-големите мистерии в науката и философията.

How does consciousness happen?

Как се заформя съзнанието?

Somehow, within each of our brains,

По някакъв начин, във всеки наш мозък,

the combined activity of many billions of neurons,

комбинацията от дейността на милиярди неврони,

each one a tiny biological machine,

всеки от тях една малка биологична машина,

is generating a conscious experience.

създава едно съзнателно преживяване.

And not just any conscious experience --

И не какво да е съзнателно преживяване --

your conscious experience right here and right now.

твоето съзнателно преживяване, точно тук и точно в този момент.

How does this happen?

Как се случва това?

Answering this question is so important

Важно е да намерим отговор на този въпрос,

because consciousness for each of us is all there is.

защото съзнанието за всеки от нас е всичко.

Without it there's no world,

Без него, няма свят,

there's no self,

няма същност,

there's nothing at all.

няма нищо.

And when we suffer, we suffer consciously

И когато страдаме, страдаме съзнателно

whether it's through mental illness or pain.

независимо от това дали е умствено заболяване или болка.

And if we can experience joy and suffering,

И ако можем да изпитваме радост и страдание,

what about other animals?

дали това е така и за другите животни?

Might they be conscious, too?

Може ли и те да имат съзнание?

Do they also have a sense of self?

Имат ли и те усещане за същност?

And as computers get faster and smarter,

И тъй като компютрите стават все по-бързи и по - умни,

maybe there will come a point, maybe not too far away,

може би ще настъпи момент, може би не толкова далечен,

when my iPhone develops a sense of its own existence.

когато моят iPhone си развие усещане за собственото си съществуване.

I actually think the prospects for a conscious AI are pretty remote.

Всъщност, си мисля, че перспективите за съзнателен Изкуствен Интелект са доста далечни.

And I think this because my research is telling me

И си мисля така, защото моите научни изследвания ми подсказват,

that consciousness has less to do with pure intelligence

че съзнанието има по-малко общо с чистия интелект

and more to do with our nature as living and breathing organisms.

и повече с нашата природа на живи и дишащи организми.

Consciousness and intelligence are very different things.

Съзнанието и интелигентността са много различни неща.

You don't have to be smart to suffer, but you probably do have to be alive.

Няма нужда да си умен, за да страдаш, но може би трябва да си, за да живееш.

In the story I'm going to tell you,

В историята, която ще ви разкажа,

our conscious experiences of the world around us,

нашите съзнателни преживявания за света около нас

and of ourselves within it,

и този вътре в нас,

are kinds of controlled hallucinations

са вид контролирани халюцинации,

that happen with, through and because of our living bodies.

които се случват с, през и заради нашите живи тела.

Now, you might have heard that we know nothing

Може да сте чували, че не знаем нищо

about how the brain and body give rise to consciousness.

за това как мозъка и тялото пораждат съзнанието.

Some people even say it's beyond the reach of science altogether.

Някои хора дори твърдят, че това е отвъд науката изобщо.

But in fact,

Но в действителност,

the last 25 years have seen an explosion of scientific work in this area.

през последните 25 години имаше експлозия от научна работа в тази сфера.

If you come to my lab at the University of Sussex,

Ако дойдете в моята лаборатория в Университета в Съсекс,

you'll find scientists from all different disciplines

ще намерите учени от много различни дисциплини

and sometimes even philosophers.

и понякога дори философи.

All of us together trying to understand how consciousness happens

Всички заедно се опитваме да разберем как се заражда съзнанието

and what happens when it goes wrong.

и какво се случва, когато нещо се обърка.

And the strategy is very simple.

И стратегията е много простичка.

I'd like you to think about consciousness

Искам да мислите за съзнанието

in the way that we've come to think about life.

по същия начин, по който мислим за живота.

At one time, people thought the property of being alive

Имало е период от време, когато хората са си мислели, че това да си жив

could not be explained by physics and chemistry --

не можело да бъде обяснено с физика и химия --

that life had to be more than just mechanism.

че живота е трябвало да бъде повече от механизъм.

But people no longer think that.

Но хората вече не мислят така.

As biologists got on with the job

Когато биолозите се захванаха със задачата

of explaining the properties of living systems

да обяснят свойствата на живите организми

in terms of physics and chemistry --

от физична и химична гледна точка --

things like metabolism, reproduction, homeostasis --

неща като метаболизъм, репродуктивност, хомеостаза --

the basic mystery of what life is started to fade away,

основната мистерия за това, какво е живота започна да изчезва

and people didn't propose any more magical solutions,

и хората спряха да предлагат вълшебни решения,

like a force of life or an élan vital.

като жива сила или elan vital.

So as with life, so with consciousness.

Та, както със живота, така и със съзнанието.

Once we start explaining its properties

Веднъж започнем ли да обясняваме свойствата му

in terms of things happening inside brains and bodies,

по отношение на неща, които се случват вътре в нашите мозъци и тела,

the apparently insoluble mystery of what consciousness is

привидно неразрешимата мистерия за това, какво е съзнанието

should start to fade away.

би трябвало да започне да изчезва.

At least that's the plan.

Поне, такъв е планът.

So let's get started.

Да започнем тогава.

What are the properties of consciousness?

Какви са свойствата на съзнанието?

What should a science of consciousness try to explain?

Какво трябва да опита да обясни науката за съзнанието?

Well, for today I'd just like to think of consciousness in two different ways.

Е, за днес бих желал да помисля за съзнанието само по два различни начина.

There are experiences of the world around us,

Има преживявания от света, който ни заобикаля,

full of sights, sounds and smells,

изпълнен с гледки, звуци и миризми,

there's multisensory, panoramic, 3D, fully immersive inner movie.

има мултисензорен, панорамичен, 3D, напълно завладяващ вътрешен филм.

And then there's conscious self.

И има и осъзнаването за АЗът.

The specific experience of being you or being me.

Определеното усещане за това, че си ти, или за това, че съм аз.

The lead character in this inner movie,

Главният герой в този вътрешен филм

and probably the aspect of consciousness we all cling to most tightly.

и най-вероятно аспектът от съзнанието, към който всички ние се придържаме най-много.

Let's start with experiences of the world around us,

Да започнем с преживяванията за света около нас

and with the important idea of the brain as a prediction engine.

и с най-важната идея за мозъка като двигател за предсказване.

Imagine being a brain.

Представете си, че сте мозък.

You're locked inside a bony skull,

Заключени сте в кокалест череп

trying to figure what's out there in the world.

като се опитвате да разберете какво става навън по света.

There's no lights inside the skull. There's no sound either.

Няма светлина в черепа. Няма и звук.

All you've got to go on is streams of electrical impulses

Всичко, на което може да разчитате са потоци от електрически импулси,

which are only indirectly related to things in the world,

които са само недиректно свързани с неща в света,

whatever they may be.

каквито и да са те.

So perception -- figuring out what's there --

Та, възприятията -- откриването на това какво има там --

has to be a process of informed guesswork

трябва да е процес на информирано догатване,

in which the brain combines these sensory signals

в който мозъкът комбинира сетивни сигнали

with its prior expectations or beliefs about the way the world is

с неговите предходни очаквания и вярвания за това как е устроен света,

to form its best guess of what caused those signals.

за да направи най-доброто си предположение, за това какво е причинило тези сигнали.

The brain doesn't hear sound or see light.

Мозъкът не чува звук, не вижда светлина.

What we perceive is its best guess of what's out there in the world.

Това, което възприемаме е най-доброто му предположение за света отвън.

Let me give you a couple of examples of all this.

Позволете ми да ви дам два примера за всичко това.

You might have seen this illusion before,

Всички може би сте виждали тази илюзия преди,

but I'd like you to think about it in a new way.

но искам да помислите за нея по нов начин.

If you look at those two patches, A and B,

Ако погледнете двата правоъгълника, А и Б,

they should look to you to be very different shades of gray, right?

трябва да Ви изглеждат, че са в различен нюанс на сиво, нали?

But they are in fact exactly the same shade.

Но в действителност, те са еднакви.

And I can illustrate this.

И мога да илюстрирам това.

If I put up a second version of the image here

Ако сложа втора версия на картината тук

and join the two patches with a gray-colored bar,

и свържа двата правоъгълника със сива лента,

you can see there's no difference.

може да видите, че няма разлика.

It's exactly the same shade of gray.

Еднакъв нюанс сиво са.

And if you still don't believe me,

И ако още не ми вярвате,

I'll bring the bar across and join them up.

ще преместя лентата през тях и ще ги свържа.

It's a single colored block of gray, there's no difference at all.

Един квадрат в сиво е, няма никаква разлика.

This isn't any kind of magic trick.

Това не е вълшебен трик.

It's the same shade of gray,

Един и същ нюанс на сиво е,

but take it away again, and it looks different.

но ако го махнем, изглежда различно.

So what's happening here

Това, което се случва тук

is that the brain is using its prior expectations

е че мозъкът ни използва предварителни очаквания

built deeply into the circuits of the visual cortex

изградени дълбоко във веригите на визуалния кортекс,

that a cast shadow dims the appearance of a surface,

че сянка затъмнява това как изглежда повърхността

so that we see B as lighter than it really is.

и за това виждаме Б като по-светла повърхност отколкото всъщност е.

Here's one more example,

Ето и още един пример,

which shows just how quickly the brain can use new predictions

който показва колко бързо само мозъкът може да използва нови предположения,

to change what we consciously experience.

за да промени какво изпитваме съзнателно.

Have a listen to this.

Вслушайте се в това.

(Distorted voice)

(Изопачен глас)

Sounded strange, right?

Звучи странно, нали?

Have a listen again and see if you can get anything.

Вслушайте се отново и вижте дали можете да разберете нещо.

(Distorted voice)

(Изопачен глас)

Still strange.

Все още звучи странно.

Now listen to this.

Сега чуйте това.

(Recording) Anil Seth: I think Brexit is a really terrible idea.

(Запис) Анил Сет: Мисля си, че Брексит е наистина лоша идея.

(Laughter)

(Смях)

Which I do.

Което е вярно.

So you heard some words there, right?

Та, чухте някакви думи там, нали?

Now listen to the first sound again. I'm just going to replay it.

Сега слушайте първия звук отново. Ще го пусна отново.

(Distorted voice)

(Изопачен глас)

Yeah? So you can now hear words there.

Нали? Сега вече чувате думи там.

Once more for luck.

Още един път, за късмет.

(Distorted voice)

(Изопачен глас)

OK, so what's going on here?

Добре, какво се случва тук?

The remarkable thing is the sensory information coming into the brain

Невероятното нещо е, че сетивната информация, която достига до мозъка

hasn't changed at all.

не се е променила изобщо.

All that's changed is your brain's best guess

Всичко, което се е променило е най-доброто му предположение,

of the causes of that sensory information.

за причината за сетивната информация.

And that changes what you consciously hear.

И това променя какво чувате съзнателно.

All this puts the brain basis of perception

Всичко това поставя основата за това как мозъка възприема

in a bit of a different light.

в различна светлина.

Instead of perception depending largely on signals coming into the brain

Вместо възприятието да зависи най-вече на сигнали, които достигат до мозъка

from the outside world,

от външния свят,

it depends as much, if not more,

зависи толкова, ако не и повече,

on perceptual predictions flowing in the opposite direction.

на сетивни предположения, които текат в обратната посока.

We don't just passively perceive the world,

Ние не възприемаме света само пасивно,

we actively generate it.

ние активно го генерираме.

The world we experience comes as much, if not more,

Светът, който усещаме идва, колкото, ако не и повече,

from the inside out

от вътре - навън, както отвън - навътре.

as from the outside in.

Let me give you one more example of perception

Позволете ми да ви предложа още един пример за възприятието

as this active, constructive process.

като един активен, конструктивен процес.

Тук сме комбинирали завладяваща виртуална реалност с обработка на изображение,

Here we've combined immersive virtual reality with image processing

to simulate the effects of overly strong perceptual predictions

за да симулираме ефектите на много силни сетивни предположения

on experience.

върху преживяното.

In this panoramic video, we've transformed the world --

В това панорамично видео, ние превърнахме светът --

which is in this case Sussex campus --

който в този случай е района на университета в Съсекс --

into a psychedelic playground.

в психеделична детска площадка.

We've processed the footage using an algorithm based on Google's Deep Dream

Обработихме кадрите с алгоритъм, който се базира на Google Deep Dream (Дълбок Сън),

to simulate the effects of overly strong perceptual predictions.

за да симулираме ефектите на свръхсилни сетивни предсказания.

In this case, to see dogs.

В този случай, да виждаме кучета.

And you can see this is a very strange thing.

И както виждате, това е доста странно нещо.

When perceptual predictions are too strong,

Когато сетивните предположения са твърде силни,

as they are here,

както са в този случай тук,

the result looks very much like the kinds of hallucinations

резултатите наподобяват много халюцинациите,

people might report in altered states,

за които хората говорят, когато са в изменени състояния,

or perhaps even in psychosis.

или дори при психоза.

Now, think about this for a minute.

Сега, помислете за малко върху това.

If hallucination is a kind of uncontrolled perception,

Ако халюцинациите са вид неконтролируемо възприемане,

then perception right here and right now is also a kind of hallucination,

тогава това, което възприемаме тук и сега също е вид халюцинация,

but a controlled hallucination

но контролирана халюцинация,

in which the brain's predictions are being reined in

в която предположенията на мозъка са овладяни

by sensory information from the world.

от сетивна информация от света.

In fact, we're all hallucinating all the time,

Всъщност, ние всички халюцинираме през цялото време,

including right now.

включително и сега.

It's just that when we agree about our hallucinations,

Просто, когато се съгласим за нашите халюцинации,

we call that reality.

ние наричаме това - реалност.

(Laughter)

(Смях)

Now I'm going to tell you that your experience of being a self,

Сега ще ви кажа, че усещането ви за АЗът,

the specific experience of being you,

специфичното усещане, че сте себе си,

is also a controlled hallucination generated by the brain.

също е вид контролируема халюцинация, генерирана от мозъка.

This seems a very strange idea, right?

Изглежда като доста странна идея, нали?

Yes, visual illusions might deceive my eyes,

Да, визуални илюзии могат да заблудят очите ми,

but how could I be deceived about what it means to be me?

но как може да се заблудя за това какво означава да съм себе си?

For most of us,

За повечето от нас,

the experience of being a person

това усещане да бъдеш човек

is so familiar, so unified and so continuous

е толкова познато, толкова общо и толкова продължително,

that it's difficult not to take it for granted.

че е трудно да не го приемем за даденост.

Но ние не трябва да го правим.

But we shouldn't take it for granted.

В действителност има много различни начини, по които изпитваме себе си.

There are in fact many different ways we experience being a self.

There's the experience of having a body

Усещането да имаш тяло

and of being a body.

и да бъдеш тяло.

There are experiences of perceiving the world

Има усещания за възприемане на света

от първо лице.

from a first person point of view.

There are experiences of intending to do things

Има усещания за намерения да правим неща

and of being the cause of things that happen in the world.

и това, че сме причина за това неща да се случват по света.

And there are experiences

И има усещания

of being a continuous and distinctive person over time,

за това, че сме продължителна и различна личност във времето,

built from a rich set of memories and social interactions.

съградена от богат подбор от спомени и социални взаимодействия.

Много експерименти показват

Many experiments show,

and psychiatrists and neurologists know very well,

и психиятри и невролози знаят това много добре,

that these different ways in which we experience being a self

че тези различни начини, чрез които имаме усещане за себе си,

can all come apart.

могат да се разпаднат.

What this means is the basic background experience

Това означава, че основното фоново усещане

of being a unified self is a rather fragile construction of the brain.

за това че сме едно цяло е всъщност една деликатна конструкция на ума.

Another experience, which just like all others,

Друго преживяване, което като всички други

requires explanation.

се нуждае от обяснение.

So let's return to the bodily self.

Да се върнем на телесният АЗ.

How does the brain generate the experience of being a body

Как мозъкът генерира усещането за това, че сме тяло

and of having a body?

и че имаме тяло?

Well, just the same principles apply.

Е, същите принципи са приложими и тук.

The brain makes its best guess

Мозъкът прави най-добро предположение,

about what is and what is not part of its body.

за това какво е и какво не е част от тялото му.

And there's a beautiful experiment in neuroscience to illustrate this.

И има красив експеримент в неврологичната наука, който илюстрира това.

And unlike most neuroscience experiments,

И за разлика от повечето неврологични експерименти,

this is one you can do at home.

този може да направите у дома си.

All you need is one of these.

Всичко, от което се нуждаете е еднa от тези.

(Laughter)

(Смях)

And a couple of paintbrushes.

И няколко четки за боядисване.

In the rubber hand illusion,

В илюзията с гумената ръка

a person's real hand is hidden from view,

истинската ръка на човек е скрита от погледа му

and that fake rubber hand is placed in front of them.

и фалшивата гумена ръка е поставена пред тях.

Then both hands are simultaneously stroked with a paintbrush

Тогава двете ръце едновременно се галят с четка,

while the person stares at the fake hand.

докато човекът гледа към фалшивата ръка.

Now, for most people, after a while,

Сега, за повечето хора, след известно време,

this leads to the very uncanny sensation

това води до много необичайното усещане

that the fake hand is in fact part of their body.

че фалшивата ръка е всъщност част от тяхното тяло.

And the idea is that the congruence between seeing touch and feeling touch

И замисъла е, че съответствието между наблюдаване на допир и усещане на допир

on an object that looks like hand and is roughly where a hand should be,

върху предмет, който прилича на ръка и е горе долу там, където трябва да бъде една ръка

is enough evidence for the brain to make its best guess

е достатъчно доказателство за умът, да предположи,

that the fake hand is in fact part of the body.

че фалшивата ръка е всъщност част от тялото.

(Laughter)

(Смях)

So you can measure all kinds of clever things.

Така може да измерите най-различни хитри неща.

You can measure skin conductance and startle responses,

Може да измерите електропроводимост на кожата и реакции при стряскане,

but there's no need.

но няма нужда.

It's clear the guy in blue has assimilated the fake hand.

Ясно е че човекът в синьо е асимилирал изкуствената ръка.

This means that even experiences of what our body is

Това означава, че дори усещания за това какво е нашето тяло

is a kind of best guessing --

е вид предположение --

a kind of controlled hallucination by the brain.

вид контролирана халюцинация на мозъка.

There's one more thing.

Има и още едно нещо.

We don't just experience our bodies as objects in the world from the outside,

Ние не само изпитваме нашите тела като предмети в света отвън,

we also experience them from within.

но и ги изпитваме отвътре.

We all experience the sense of being a body from the inside.

Всички изпитваме усещането, че сме тяло, от вътре.

And sensory signals coming from the inside of the body

И сетивните сигнали, които идват от вътрешността на тялото

are continually telling the brain about the state of the internal organs,

постоянно казват на мозъка за състоянието на вътрешните органи,

how the heart is doing, what the blood pressure is like,

как е сърцето, какво е кръвното,

lots of things.

много неща.

This kind of perception, which we call interoception,

Типа усещане, което наричаме интероцепция

is rather overlooked.

бива пренебрегвано.

But it's critically important

Но е от огромно значение,

because perception and regulation of the internal state of the body --

защото усещането и регулирането на вътрешното състояние на тялото --

well, that's what keeps us alive.

това е, което ни държи живи.

Here's another version of the rubber hand illusion.

Ето и друга версия на илюзията с гумената ръка.

This is from our lab at Sussex.

Това е от нашата лаборатория в Съсекс.

And here, people see a virtual reality version of their hand,

И тук, хора виждат виртуална версия на тяхната ръка,

which flashes red and back

която свети червено и обратно

either in time or out of time with their heartbeat.

или навреме или не, с тяхното сърцебиене.

And when it's flashing in time with their heartbeat,

И когато премигва по едно и също време с тяхното сърцебиене,

people have a stronger sense that it's in fact part of their body.

хората имат по-силно усещане, че това в действителност е част от тяхното тяло.

So experiences of having a body are deeply grounded

За това, усещането, че имаме тяло има дълбоки корени

in perceiving our bodies from within.

във възприемането на нашите тела отвътре.

There's one last thing I want to draw your attention to,

Има едно последно нещо, на което искам да ви обърна внимание,

which is that experiences of the body from the inside are very different

което е, че усещанията за тялото от вътре са много различни

from experiences of the world around us.

от усещанията за света около нас.

When I look around me, the world seems full of objects --

Когато се огледам около мен, светът изглежда изпълнен с предмети --

tables, chairs, rubber hands,

маси, столове, гумени ръце,

people, you lot --

хора, всички вие --

even my own body in the world,

дори моето собствено тяло в света,

I can perceive it as an object from the outside.

мога да го усетя като предмет, от вън.

But my experiences of the body from within,

Но моите усещания за тялото от вътре,

they're not like that at all.

не са такива изобщо.

I don't perceive my kidneys here,

Не усещам бъбреците си тук,

my liver here,

черният дроб тук,

my spleen ...

моят далак...

I don't know where my spleen is,

Не знам къде е моят далак,

but it's somewhere.

но е някъде.

I don't perceive my insides as objects.

Не усещам вътрешностите си като предмети.

In fact, I don't experience them much at all unless they go wrong.

Всъщност, не ги усещам изобщо, освен ако нещо не се обърка с тях.

And this is important, I think.

И това е важно, си мисля аз.

Perception of the internal state of the body

Усещането за вътрешното състояние на тялото,

isn't about figuring out what's there,

не е за това да разберем какво има там,

it's about control and regulation --

а се отнася до контрол и регулация --

keeping the physiological variables within the tight bounds

да придържаме физиологичните променливи в тясни граници,

that are compatible with survival.

които са съвместими с оцеляване.

When the brain uses predictions to figure out what's there,

Когато мозъкът използва предположения, когато се опитва да разбере какво има,

we perceive objects as the causes of sensations.

ние възприемаме предмети като причините за усещания.

When the brain uses predictions to control and regulate things,

Когато мозъкът използва предположения, за да контролира и регулира неща,

we experience how well or how badly that control is going.

ние усещаме колко добре или колко зле е този контрол.

So our most basic experiences of being a self,

За това, нашите най-основни усещания за себе си,

of being an embodied organism,

за това, че сме организъм с тяло,

are deeply grounded in the biological mechanisms that keep us alive.

са дълбоко вкоренени в биологичните механизми, които ни държат живи.

And when we follow this idea all the way through,

И когато последваме тази идея до края,

we can start to see that all of our conscious experiences,

можем да започнем да виждаме, че всички наши съзнателни преживявания,

since they all depend on the same mechanisms of predictive perception,

тъй като всички зависят от същите механизми за предполагаема осезаемост,

all stem from this basic drive to stay alive.

всички водят началото си от основния подтик да останем живи.

We experience the world and ourselves

Изпитваме света и себе си

with, through and because of our living bodies.

с, през и заради нашите живи тела.

Let me bring things together step-by-step.

Позволете ми да събера нещата стъпка по стъпка.

What we consciously see depends

Това, което виждаме съзнателно зависи

on the brain's best guess of what's out there.

от най-доброто предположения на мозъка за това какво има там.

Our experienced world comes from the inside out,

Нашият преживян свят произлиза от вътре - навън,

not just the outside in.

не само отвън - навътре.

The rubber hand illusion shows that this applies to our experiences

Илюзията с гумената ръка демонстрира, че това е приложимо за усещанията ни

of what is and what is not our body.

за това какво е и какво не е нашето тяло.

And these self-related predictions depend critically on sensory signals

И тези самооценки зависят силно от сетивни сигнали,

coming from deep inside the body.

които идват от дълбоко в нашето тяло.

And finally,

И накрая,

experiences of being an embodied self are more about control and regulation

усещания за телесен АЗ се отнасят повече до контрол и регулация,

than figuring out what's there.

отколкото разбиране за това какво има там.

So our experiences of the world around us and ourselves within it --

За това нашите усещания за света около нас и ние в него --

well, they're kinds of controlled hallucinations

е, те са видове контролирани халюцинации,

that have been shaped over millions of years of evolution

които са се заформили в продължение на милиони години еволюция,

to keep us alive in worlds full of danger and opportunity.

за да ни поддържат живи, в светове изпълнени с опасности и възможности.

We predict ourselves into existence.

Ние предвиждаме себе си в съществувание.

Now, I leave you with three implications of all this.

Сега, искам да ви оставя с три последствия от всичко това.

First, just as we can misperceive the world,

Първо, също както можем да възприемем света погрешно,

we can misperceive ourselves

можем да възприемем и себе си погрешно,

when the mechanisms of prediction go wrong.

когато механизмите за предположения са увредени.

Understanding this opens many new opportunities in psychiatry and neurology,

Осъзнаването на това отваря много нови възможности в психиятрията и неврологията,

because we can finally get at the mechanisms

защото най-накрая можем да схванем механизмите,

rather than just treating the symptoms

вместо само да лекуваме симптомите

in conditions like depression and schizophrenia.

при състояния като депресия и шизофрения.

Second:

Второ:

what it means to be me cannot be reduced to or uploaded to

какво означава да съм аз не може да бъде сведено до или качено на

a software program running on a robot,

софтуерна програма, която върви в робот,

however smart or sophisticated.

независимо колко умна и сложна е тя.

We are biological, flesh-and-blood animals

Ние сме биологични животни от плът и кръв,

whose conscious experiences are shaped at all levels

чиито съзнателни преживявания се заформят при всички нива

by the biological mechanisms that keep us alive.

от биологичните механизми, които ни държат живи.

Just making computers smarter is not going to make them sentient.

Само защото правим компютрите по-умни, това няма да ги направи живи.

Finally,

Последното,

our own individual inner universe,

нашата индивидуална вътрешна вселена,

our way of being conscious,

нашият начин, по който сме съзнателни,

is just one possible way of being conscious.

е само един възможен начин, по който човек може да бъде съзнателен.

And even human consciousness generally --

И дори човешката съзнателност по принцип

it's just a tiny region in a vast space of possible consciousnesses.

е само един малък регион в обширно пространство от възможни съзнания.

Our individual self and worlds are unique to each of us,

Нашият личен АЗ и светове са единствени по рода си за всеки от нас,

but they're all grounded in biological mechanisms

но всички водят началото си от биологични механизми,

shared with many other living creatures.

споделени с много други живи организми.

Now, these are fundamental changes

Сега, това са основни промени

in how we understand ourselves,

в това как разбираме себе си,

but I think they should be celebrated,

но мисля, че трябва да им се радваме,

because as so often in science, from Copernicus --

защото, както често в науката, от Коперник

we're not at the center of the universe --

ние не сме център на Вселената --

to Darwin --

до Дарвин --

we're related to all other creatures --

свързани сме с всички други създания --

to the present day.

до ден днешен.

With a greater sense of understanding

С по-голямо усещане за разбиране

comes a greater sense of wonder,

идва и по-голямо усещане за учудване

and a greater realization

и по-добро осъзнаване,

that we are part of and not apart from the rest of nature.

че сме част от, а не отделни от, останалата част от природата.

And ...

И ...

when the end of consciousness comes,

когато настъпи краят на съзнанието,

there's nothing to be afraid of.

няма от какво да се страхуваме.

Nothing at all.

Няма от какво, изобщо.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)