Abha Dawesar: Life in the "digital now"

Translator: Luba Aleksandrova Reviewer: Yavor Ivanov

I was in New York during Hurricane Sandy,

Бях в Ню Йорк по време на урагана Санди

and this little white dog called Maui

и едно малко бяло кученце, на име Мауи,

was staying with me.

беше с мен.

Half the city was dark because of a power cut,

Половината град беше в мрак, заради прекъсване в захранването,

and I was living on the dark side.

а аз живеех в тъмната част.

Now, Maui was terrified of the dark,

Мауи се страхуваше от тъмното,

so I had to carry him up the stairs,

така че аз трябваше да го нося нагоре по стълбите,

actually down the stairs first, for his walk,

всъщност първо надолу по стълбите, за разходката му

and then bring him back up.

и след това да го нося обратно.

I was also hauling gallons of bottles of water

Също така влачех с литри бутилки вода

up to the seventh floor every day.

до седмия етаж всеки ден.

And through all of this,

И по време на всичко това,

I had to hold a torch between my teeth.

трябваше да нося факел между зъбите си.

The stores nearby were out of flashlights

Магазините наоколо бяха привършили фенерчетата,

and batteries and bread.

батериите и хляба.

For a shower, I walked 40 blocks

За да се изкъпя, трябваше да пресека пеша 40 улици,

to a branch of my gym.

за да стигна до фитнеса.

But these were not the major preoccupations of my day.

Но това не бяха основните тревоги на моето ежедневие.

It was just as critical for me to be the first person in

За мен беше от огромна важност да съм първия човек

at a cafe nearby with extension cords and chargers

в близките кафета с удължители и зарядни устройства,

to juice my multiple devices.

за да захраня многобройните ми апарати.

I started to prospect under the benches of bakeries

Започнах да се ровя под скамейките в пекарните

and the entrances of pastry shops for plug points.

и входовете на сладкарниците за контакти.

I wasn't the only one.

И не бях единствена.

Even in the rain, people stood between Madison and 5th Avenue

Дори под дъжда, хората стояха между Мадисън и Пето Авеню

under their umbrellas charging their cell phones

под чадърите си, зареждайки мобилните си телефони

from outlets on the street.

от контакти на улицата.

Nature had just reminded us

Природата току-що ни бе припомнила,

that it was stronger than all our technology,

че е по-силна от цялата ни технология

and yet here we were, obsessed about being wired.

и въпреки това, ето, че бяхме тук, с фикс-идеята да бъдем свързани със света.

I think there's nothing like a crisis

Мисля, че няма нищо по-добро от една криза,

to tell you what's really important and what's not,

за да разберем кое наистина е важно и кое не е

and Sandy made me realize that our devices

и Санди ме накара да проумея, че нашите апарати

and their connectivity matter to us

и тяхната свързаност са важни за нас,

right up there with food and shelter.

толкова, колкото и храната и подслонът.

The self as we once knew it no longer exists,

Личността, такава, каквато някога сме я познавали, вече не съществува

and I think that an abstract, digital universe

и мисля, че абстрактната, цифрова вселена,

has become a part of our identity,

е станала част от нашата идентичност

and I want to talk to you about what I think that means.

и ми се иска да ви разкажа какво, според мен, означава това.

I'm a novelist, and I'm interested in the self

Аз съм писателка и се интересувам от личността,

because the self and fiction have a lot in common.

защото личността и художествената литература имат много общо.

They're both stories, interpretations.

И двете са истории, интерпретации.

You and I can experience things without a story.

Вие и аз можем да изпитваме нещо без история.

We might run up the stairs too quickly

Можем да изтичаме по стълбите твърде бързо

and we might get breathless.

и да останем без дъх.

But the larger sense that we have of our lives,

Но по-големият смисъл, който виждаме в живота си,

the slightly more abstract one, is indirect.

малко по-абстрактнията, е индиректен.

Our story of our life is based on direct experience,

Историята на нашия живот се основава на директни преживявания,

but it's embellished.

но е украсен.

A novel needs scene after scene to build,

Романът се нуждае от изграждане на сцена след сцена,

and the story of our life needs an arc as well.

а историята на живота ни също се нуждае от дъга.

It needs months and years.

Нуждае се от месеци и години.

Discrete moments from our lives are its chapters.

Отделните моменти от нашия живот са неговите глави.

But the story is not about these chapters.

Но историята не е в главите.

It's the whole book.

А в цялата книга.

It's not only about the heartbreak and the happiness,

Не е само за разбитите сърца и щастието,

the victories and the disappointments,

победите и разочарованията,

but it's because how because of these,

а е за това, как заради всички тях

and sometimes, more importantly, in spite of these,

и понякога още по-важно, въпреки тях,

we find our place in the world

ние намираме мястото си в света

and we change it and we change ourselves.

и го променяме, както променяме и себе си.

Our story, therefore, needs two dimensions of time:

Нашата история, следователно, се нуждае от две времеви измерения:

a long arc of time that is our lifespan,

дълга времева дъга, която е продължителността на живота ни

and the timeframe of direct experience

и времевата рамка на директни преживявания,

that is the moment.

която е моментът.

Now the self that experiences directly

Личността, която изпитва преживявания директно

can only exist in the moment,

може да съществува само в момента,

but the one that narrates needs several moments,

но тази, която разказва, се нуждае от няколко месеца,

a whole sequence of them,

цяла предица от тях

and that's why our full sense of self

и това е причината, поради която, пълното ни себеусещане за личността ни

needs both immersive experience

се нуждае едновременно от поглъщащо изживяване

and the flow of time.

и поток от време.

Now, the flow of time is embedded in everything,

Потокът от времето е вграден във всичко,

in the erosion of a grain of sand,

в ерозията на песъчинките,

in the budding of a little bud into a rose.

в превръщането на розова пъпка в роза.

Without it, we would have no music.

Без него, нямаше да имаме музика.

Our own emotions and state of mind

Нашите емоции и душевни състояния,

often encode time,

често кодират времето,

regret or nostalgia about the past,

съжаленията и носталгията по миналото,

hope or dread about the future.

надеждата или страха за бъдещето.

I think that technology has altered that flow of time.

Мисля, че технологията промени потока на времето.

The overall time that we have for our narrative,

Общото време, което имаме за разказа си,

our lifespan, has been increasing,

продължителността на живота ни се удължава,

but the smallest measure, the moment, has shrunk.

но най-малката мярка, моментът, се смалява.

It has shrunk because our instruments enable us

Смалява се, защото инструментите ни, ни позволяват

in part to measure smaller and smaller units of time,

да мерим все по-малки и по-малки единици време,

and this in turn has given us a more granular understanding

а това ни дава по-зърнесто разбиране

of the material world,

за материалния свят.

and this granular understanding

Това зърнесто разбиране

has generated reams of data

произведе купища данни,

that our brains can no longer comprehend

които нашите мозъци не могат вече да разбират

and for which we need more and more complicated computers.

и за които се нуждаем от все по и по-сложни компютри.

All of this to say that the gap

Казвам всичко това, за да обясня, че несъответствието

between what we can perceive and what we can measure

между това, което можем да възприемем и това, което можем да измерим

is only going to widen.

само ще се увеличава.

Science can do things with and in a picosecond,

Науката може да прави неща с и за пикосекунда,

but you and I are never going to have the inner experience

но вие и аз никога няма да имаме вътрешното преживяване

of a millionth of a millionth of a second.

за милионна част от милионната на секундата.

You and I answer only to nature's rhythm and flow,

Вие и аз отговаряме само на ритъма и течението на природата,

to the sun, the moon and the seasons,

на слънцето, луната и сезоните

and this is why we need that long arc of time

и ето защо се нуждаем от тази дълга дъга от време

with the past, the present and the future

с миналото, настоящето и бъдещето,

to see things for what they are,

за да виждаме нещата такива, каквито наистина са,

to separate signal from noise

за да различаваме сигнала от шума

and the self from sensations.

и личността от усещанията.

We need time's arrow to understand cause and effect,

Нуждаем се от времева стрелка, за да разберем причина и последствие,

not just in the material world,

не само в материалния свят,

but in our own intentions and our motivations.

но и в нашите собствените намерения и мотивации.

What happens when that arrow goes awry?

Какво се случва, когато стрелката тръгне накриво?

What happens when time warps?

Какво се случва, когато времето се отклони?

So many of us today have the sensation

Толкова много от нас днес имат усещането,

that time's arrow is pointing everywhere

че времевата стрелка сочи навсякъде

and nowhere at once.

и никъде едновременно.

This is because time doesn't flow in the digital world

Това е, защото времето не тече в цифровия свят

in the same way that it does in the natural one.

по начина, по който го прави в естествения свят.

We all know that the Internet has shrunk space

Всички знаем, че Интернетът смали пространството

as well as time.

и времето.

Far away over there is now here.

Това, което беше много далеч, сега е тук.

News from India is a stream on my smartphone app

Новините от Индия могат да бъдат стриймвани с апликация на моя смартфон,

whether I'm in New York or New Delhi.

независимо дали съм в Ню Йорк или в Ню Делхи.

And that's not all.

И това не е всичко.

Your last job, your dinner reservations from last year,

Вашата последна работа, вашата резервация за вечеря от миналата година,

your former friends, lie on a flat plain with today's friends,

вашите бивши приятели лежат в същата равнина като сегашните ви приятели,

because the Internet also archives,

защото Интернетът също така архивира

and it warps the past.

и изкривява миналото.

With no distinction left between the past,

С премахването на разликата между миналото,

the present and the future, and the here or there,

настоящето и бъдещето, както и между тук и там,

we are left with this moment everywhere,

ние оставаме с "момента" навсякъде,

this moment that I'll call the digital now.

този момент, който аз наричам "цифровото настояще".

Just how can we prioritize

Как можем да приоритизираме

in the landscape of the digital now?

в пейзажа на "цифровото настояще"?

This digital now is not the present,

Това цифрово настояще не е настоящето,

because it's always a few seconds ahead,

защото винаги е с няколко секунди напред,

with Twitter streams that are already trending

със стриймове от "Туитър", които вече са на мода

and news from other time zones.

и новини от други времеви зони.

This isn't the now of a shooting pain in your foot

Това не е настоящето на режеща болка в крака ви

or the second that you bite into a pastry

или секундата, в която отхапвате от сладкарско изделие

or the three hours that you lose yourself in a great book.

или трите часа, през които се изгубвате в невероятна книга.

This now bears very little physical

Това настояще носи много малко физическа

or psychological reference to our own state.

или психологическа препратка към нашето състояние.

Its focus, instead, is to distract us

Неговият фокус, вместо това, е да ни разсейва

at every turn on the road.

на всеки ъгъл по пътя.

Every digital landmark is an invitation

Всяка цифрова забележителност е покана

to leave what you are doing now to go somewhere else

да изоставите това, което правите и да отидете другаде

and do something else.

и да правите нещо друго.

Are you reading an interview by an author?

Четете интервю на някой автор?

Why not buy his book? Tweet it. Share it.

Защо не си купиките книгата му? Туийтнете я. Споделете я.

Like it. Find other books exactly like his.

Харесайте я. Намерете други книги, точно като неговата.

Find other people reading those books.

Намерете други хора, които четат тези книги.

Travel can be liberating,

Пътуването може да бъде освобождаващо,

but when it is incessant, we become

но когато е безспирно, ние се превръщаме

permanent exiles without repose.

в постоянни изгнаници без почивка.

Choice is freedom, but not when it's constantly

Изборът е свобода, но не когато е постоянно

for its own sake.

в негов собствен интерес.

Not just is the digital now far from the present,

Не само, че цифровото настояще далеч не е в настоящето,

but it's in direct competition with it,

но е и в пряка конкуренция с него

and this is because not just am I absent from it,

и това е, защото не само аз отсъствам от него,

but so are you.

но също така отсъствате и вие.

Not just are we absent from it, but so is everyone else.

Не само ние отсъстваме, но и всички останали.

And therein lies its greatest convenience and horror.

И в това се състои неговото най-голямо удобство и ужас.

I can order foreign language books in the middle of the night,

Аз мога да поръчам учебник по чужд език по средата на нощта,

shop for Parisian macarons,

да пазарувам за парижки макарони

and leave video messages that get picked up later.

и да оставя видео съобщение, което ще бъде прочетено по-късно.

At all times, I can operate

По всяко време, мога да работя

at a different rhythm and pace from you,

с различен ритъм и скорост от вас,

while I sustain the illusion

докато поддържам илюзията,

that I'm tapped into you in real time.

че съм включена в реалното ви време.

Sandy was a reminder

Санди беше напомняне

of how such an illusion can shatter.

за това как една такава илюзия може да се разбие.

There were those with power and water,

Имаше хора с енергия и вода,

and those without.

имаше и такива без.

There are those who went back to their lives,

Има такива, които се върнаха към нормалния си живот

and those who are still displaced

и такива, които все още преместени на други места

after so many months.

след толкова много месеци.

For some reason, technology seems to perpetuate

Поради някаква причина, технологията изглежда да поддържа

the illusion for those who have it that everyone does,

илюзията за тези, които разполагат с нея, че всеки я има

and then, like an ironic slap in the face,

и тогава, като ироничен шамар по лицето,

it makes it true.

я превръща в истина.

For example, it's said that there are more people

Например, казват, че има повече хора

in India with access to cell phones than toilets.

в Индия с достъп до мобилни телефони, отколкото тоалетни.

Now if this rift, which is already so great

Ако тази цепнатина, която вече е толкова голяма

in many parts of the world,

в толкова много части на света,

between the lack of infrastructure and the spread of technology,

между липсата на инфраструктура и разпространението на технологии,

isn't somehow bridged,

не бъде затворена по някакъв начин,

there will be ruptures between the digital

ще има разкъсвания между цифровото

and the real.

и истинското.

For us as individuals who live in the digital now

За нас, индивидите, които живеят в цифровото настояще

and spend most of our waking moments in it,

и прекарват повечето от моментите, в които сме будни в него,

the challenge is to live in two streams of time

предизвикателството е да живеем в два потока от време,

that are parallel and almost simultaneous.

които са паралелни и почти едновременни.

How does one live inside distraction?

Как се живее в отличането на вниманието?

We might think that those younger than us,

Може да помислите, че по-младите от нас,

those who are born into this, will adapt more naturally.

които са родени с това, ще се адаптират много по-лесно.

Possibly, but I remember my childhood.

Възможно е, но аз помня моето детство.

I remember my grandfather revising

Помня как дядо ми преговаряше

the capitals of the world with me.

столиците на света с мен.

Buda and Pest were separated by the Danube,

Буда и Пеща бяха разделени от Дунава,

and Vienna had a Spanish riding school.

а Виена имаше испанско училище по езда.

If I were a child today, I could easily learn this information

Ако бях дете днес, щях да мога лесно да науча тази информация

with apps and hyperlinks,

с апликации и хиперлинкове,

but it really wouldn't be the same,

но не би било същото,

because much later, I went to Vienna,

защото много по-късно отидох до Виена

and I went to the Spanish riding school,

и посетих испанското училище по езда

and I could feel my grandfather right beside me.

и можех да почувствам дядо ми точно до мен.

Night after night, he took me up on the terrace,

Нощ след нощ, той ме взимаше със себе си на терасата,

on his shoulders, and pointed out Jupiter

на раменете си и ми показваше Юпитер

and Saturn and the Great Bear to me.

и Сатурн, и Голямата мечка.

And even here, when I look at the Great Bear,

И дори тук, когато поглеждам към Голямата мечка,

I get back that feeling of being a child,

получавам това усещане, че съм дете,

hanging onto his head and trying to balance myself

висящо на главата му и опитващо се да се закрепи

on his shoulder,

на раменете му

and I can get back that feeling of being a child again.

и се чувствам отново дете.

What I had with my grandfather was wrapped

Това, което имах с дядо ми, често е обвито

so often in information and knowledge and fact,

в информация и знание и факти,

but it was about so much more

но беше толкова много повече

than information or knowledge or fact.

от информация, познание или факт.

Time-warping technology challenges

Технологията, изкривяваща времето, е предизвикателство

our deepest core,

за най-дълбоката ни същност,

because we are able to archive the past

защото успяваме да архивираме миналото

and some of it becomes hard to forget,

и част от него става трудна за забравяне,

even as the current moment

дори докато настоящият момент

is increasingly unmemorable.

е все по-незапомнящ се.

We want to clutch, and we are left instead

Искаме да уловим, а вместо това оставаме

clutching at a series of static moments.

с уловени серия статични моменти.

They're like soap bubbles that disappear when we touch them.

Те са като сапунени балони, които изчезват, когато ги докосваме.

By archiving everything, we think that we can store it,

С архивирането на всичко, си мислим, че можем да го складираме,

but time is not data.

но времето не е данни.

It cannot be stored.

То не може да бъде складирано.

You and I know exactly what it means like

Вие и аз знаем точно какво означава

to be truly present in a moment.

да бъдем наистина присъстващи в момента.

It might have happened while we were

Може да ни се е случвало, докато

playing an instrument,

свирим на инструмент

or looking into the eyes of someone we've known

или се вглеждаме в очите на някого, когото познаваме

for a very long time.

от много време.

At such moments, our selves are complete.

В такива моменти, нашите личности са завършени.

The self that lives in the long narrative arc

Тази личност, която живее в дългата дъга на разказа

and the self that experiences the moment

и личността, която изпитва момента,

become one.

стават едно.

The present encapsulates the past

Настоящето обхваща миналото

and a promise for the future.

и обещанието за бъдещето.

The present joins a flow of time

Настоящето се свързва с течението на времето

from before and after.

от преди и след.

I first experienced these feelings with my grandmother.

За първи път изпитах това чувство с моята баба.

I wanted to learn to skip, and she found an old rope

Исках да се науча да скачам на въже и тя намери старо въже.

and she tucked up her sari

което нави около своето сари (бел. традиционна женска дреха, която се носи в Индия, Бангладеш и др.)

and she jumped over it.

и го прескочи.

I wanted to learn to cook, and she kept me in the kitchen,

Исках да се науча да готвя и тя ме държа в кухнята

cutting, cubing and chopping for a whole month.

да режа на парченца, филийки и кубчета цял месец.

My grandmother taught me that things happen

Моята баба ме научи, че нещата се случват

in the time they take, that time can't be fought,

за времето, от което се нуждаят, че това време не може да бъде победено

and because it will pass and it will move,

и тъй като то ще мине и ще излети,

we owe the present moment our full attention.

ние дължим на настоящия момент пълното си внимание.

Attention is time.

Вниманието е време.

One of my yoga instructors once said

Един от моите йога инструктори веднъж каза,

that love is attention,

че любовта е внимание

and definitely from my grandmother,

с със сигурност за моята баба,

love and attention were one and the same thing.

любовта и вниманието бяха едно и също нещо.

The digital world cannibalizes time,

Цифровият свят изяжда времето

and in doing so, I want to suggest

и правейки това, искам да спомена,

that what it threatens

той заплашва

is the completeness of ourselves.

пълнотата на личностите ни,

It threatens the flow of love.

заплашва потока на любовта.

But we don't need to let it.

Но не трябва да му позволяваме да го прави.

We can choose otherwise.

Можем да изберем нещо друго.

We've seen again and again

Виждали сме отново и отново

just how creative technology can be,

колко креативна може да бъде технологията

and in our lives and in our actions,

и в нашия живот, както и в нашите действия,

we can choose those solutions and those innovations

можем да изберем тези решения и тези нововъведения

and those moments that restore the flow of time

и тези моменти, които възстановяват потока на времето,

instead of fragmenting it.

вместо да го накъсват.

We can slow down and we can tune in

Можем да се забавим и да се настроим за

to the ebb and flow of time.

приливите и отливите на времето.

We can choose to take time back.

Можем да изберем да си върнем времето.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)