Jacqueline Novogratz: Inspiring a life of immersion

Translator: Mike Ramm Reviewer: Dessislava Boshnakova

I've been spending a lot of time

Прекарала съм много време

traveling around the world these days,

пътувайки по света напоследък,

talking to groups of students and professionals,

разговаряйки с много студенти и професионалисти.

and everywhere I'm finding that I hear similar themes.

И навсякъде чувам едно и също.

On the one hand, people say,

От една страна хората казват:

"The time for change is now."

"Сега е времето за промяна."

They want to be part of it.

Те искат да бъдат част от нея.

They talk about wanting lives of purpose and greater meaning.

Казват, че искат живот, изпълнен със смисъл и цели.

But on the other hand,

Но от друга страна

I hear people talking about fear,

чувам хора да говорят за страх,

a sense of risk-aversion.

чувство на неохота от риск.

They say, "I really want to follow a life of purpose,

Те казват: "Аз наистина искам да водя пълноценен живот,

but I don't know where to start.

но не знам откъде да започна.

I don't want to disappoint my family or friends."

Не искам да разочаровам семейството или приятелите си."

I work in global poverty.

Аз работя за световната бедност.

And they say, "I want to work in global poverty,

И те казват: "Искам да работя за световната бедност,

but what will it mean about my career?

но как ще се отрази това на кариерата ми?

Will I be marginalized?

Няма ли да изпадна от играта?

Will I not make enough money?

Ще печеля ли достатъчно пари?

Will I never get married or have children?"

Ще мога ли да се оженя и да имам деца?"

And as a woman who didn't get married until I was a lot older --

И като жена, която не се омъжи, докато не станах прекалено стара --

and I'm glad I waited --

и съм доволна, че изчаках --

(Laughter)

(Смях)

-- and has no children,

-- и нямам деца,

I look at these young people

гледам тези млади хора

and I say, "Your job is not to be perfect.

и им казвам: "Вашата работа не е да бъдете перфектни.

Your job is only to be human.

Вашата работа е просто да бъдете хора.

And nothing important happens in life

А всичко важно, което се случва в живота,

without a cost."

си има цена."

These conversations really reflect what's happening

Тези разговори наистина се отразяват на това, което се случва

at the national and international level.

на национално и международно ниво.

Our leaders and ourselves

Нашите лидери и ние

want everything,

искаме всичко,

but we don't talk about the costs.

но не говорим за цената,

We don't talk about the sacrifice.

не говорим за жертвата.

One of my favorite quotes from literature

Един от любимите ми цитати

was written by Tillie Olsen,

е от Тили Олсън,

the great American writer from the South.

голямата американска писателка от Юга.

In a short story called "Oh Yes,"

В разказа си "О, да"

she talks about a white woman in the 1950s

тя говори за една бяла жена през 50-те,

who has a daughter

която има дъщеря,

who befriends a little African American girl,

която се сприятелява с малко афро-американско момиче.

and she looks at her child with a sense of pride,

Тя се гордее с детето си,

but she also wonders,

но също така се чуди

what price will she pay?

каква цена ще плати.

"Better immersion

"По-добре да се отдадеш,

than to live untouched."

отколкото не."

But the real question is,

Но истинският въпрос е:

what is the cost of not daring?

каква е цената, ако не посмееш?

What is the cost of not trying?

Каква е цената, ако не опиташ?

I've been so privileged in my life

Аз съм облагодетелствана в моя живот

to know extraordinary leaders

да познавам изключителни лидери,

who have chosen to live lives of immersion.

които са избрали да живеят живот на отдаденост.

One woman I knew who was a fellow

Познавах една жена, която участваше

at a program that I ran at the Rockefeller Foundation

в програма, която ръководех към фондация "Рокфелер"

was named Ingrid Washinawatok.

казваше се Ингрид Уашинауаток.

She was a leader of the Menominee tribe,

Тя беше лидер на племето меномини --

a Native American peoples.

от американските индианци.

And when we would gather as fellows,

И когато се присъедини към програмата,

she would push us to think about

тя ни подтикваше да мислим за това

how the elders in Native American culture

как възрастните в индианската култура

make decisions.

вземат решения.

And she said they would literally visualize

И тя каза, че те буквално визуализират

the faces of children

лицата на децата

for seven generations into the future,

седем поколения напред в бъдещето

looking at them from the Earth,

гледайки ги от Земята.

and they would look at them, holding them as stewards

И те гледат на тях като домакини

for that future.

на това бъдеще.

Ingrid understood that we are connected to each other,

Ингрид разбираше, че всички ние сме свързани един с друг,

not only as human beings,

не само към човешките същества,

but to every living thing on the planet.

но и към всяко живо същество на планетата.

And tragically, in 1999,

И за съжаление, през 1999 г.,

when she was in Colombia

когато тя беше в Колумбия,

working with the U'wa people,

да работи с народа на племето У'ва,

focused on preserving their culture and language,

фокусирана към запазването на техните език и култура,

she and two colleagues were abducted

тя и двама нейни колеги бяха отвлечени,

and tortured and killed by the FARC.

измъчвани и убити от Революционната армия на Колумбия.

And whenever we would gather the fellows after that,

И винаги, когато се събираме след това,

we would leave a chair empty for her spirit.

слагаме един празен стол за нейния дух.

And more than a decade later,

И повече от десетилетие по-късно,

when I talk to NGO fellows,

когато говоря с колеги от НПО,

whether in Trenton, New Jersey or the office of the White House,

дали в Трентън, Ню Джърси, или в офиса в Белия дом,

and we talk about Ingrid,

и когато говорим за Ингрид,

they all say that they're trying to integrate her wisdom

те всички казват, че се опитват да въплътят нейната мъдрост

and her spirit

и нейния дух

and really build on the unfulfilled work

и да надградят недовършената работа

of her life's mission.

и мисията на нейния живот.

And when we think about legacy,

И когато мислим за наследство,

I can think of no more powerful one,

не мога да се сетя за по-значимо от нейното,

despite how short her life was.

независимо колко кратък беше нейния живот.

And I've been touched by Cambodian women --

Бях силно трогната от едни камбоджански жени,

beautiful women,

красиви жени,

women who held the tradition of the classical dance in Cambodia.

които пазят традицията на класическия танц в Камбоджа.

And I met them in the early '90s.

Аз ги срещнах в началото на 90-те.

In the 1970s, under the Pol Pot regime,

През 70-те години, по време на режима на Пол Пот,

the Khmer Rouge killed over a million people,

Червените кхмери са избили над един милион души.

and they focused and targeted the elites and the intellectuals,

И са се целили в елита и интелектуалците,

the artists, the dancers.

в художниците, в танцьорите.

And at the end of the war,

В края на войната

there were only 30 of these classical dancers still living.

са останали живи само 30 от тези класически танцьори.

And the women, who I was so privileged to meet

И жените, с които имах привилегията да се запозная,

when there were three survivors,

бяха останали само три живи от тях,

told these stories about lying in their cots

ми разказаха тези истории, как са лежали в техните постелки

in the refugee camps.

в бежанските лагери.

They said they would try so hard

Те споделяха, че са се опитвали толкова силно

to remember the fragments of the dance,

да запомнят фрагментите от танца,

hoping that others were alive and doing the same.

с надеждата и другите живи да правят това.

And one woman stood there with this perfect carriage,

И една жена стоеше пред мен с перфектна стойка,

her hands at her side,

с прибрани отстрани ръце

and she talked about

и разказваше за

the reunion of the 30 after the war

събирането на 30-те след войната

and how extraordinary it was.

и колко забележително е било.

And these big tears fell down her face,

По лицето й се отронваха големи сълзи,

but she never lifted her hands to move them.

но тя не ги изтриваше с ръка.

And the women decided that they would train

Жените решили, че ще обучат

not the next generation of girls, because they had grown too old already,

не следващото поколение момичета, защото и те били вече остарели,

but the next generation.

а по-следващото поколение.

And I sat there in the studio

Аз седях там в студиото,

watching these women clapping their hands --

гледайки тези жени да пляскат с ръце --

beautiful rhythms --

красиви ритми --

as these little fairy pixies

докато тези малки приказни феи

were dancing around them,

танцуваха около тях,

wearing these beautiful silk colors.

облечени в тези красиви копринени цветове.

And I thought, after all this atrocity,

И си помислих, след всичката тази варварщина,

this is how human beings really pray.

това е начинът, по който човешките същества се молят.

Because they're focused on honoring

Защото те се фокусират върху онова,

what is most beautiful about our past

което е най-красиво от нашето минало

and building it into

и да го въплътят

the promise of our future.

в обещание за бъдещето.

And what these women understood

И онова, което тези жени са разбрали,

is sometimes the most important things that we do

е, че понякога най-важните неща, които правим,

and that we spend our time on

и за които отдаваме времето си,

are those things that we cannot measure.

са нещата, които не можем да измерим.

I also have been touched

Също така бях впечатлена

by the dark side of power and leadership.

и от тъмната страна на силата и лидерството.

And I have learned that power,

И научих, че властта,

particularly in its absolute form,

особено в абсолютната си форма,

is an equal opportunity provider.

е също такъв източник на възможности.

In 1986, I moved to Rwanda,

През 1986 г. се преместих в Руанда

and I worked with a very small group of Rwandan women

и работих с една много малка група руандийски жени

to start that country's first microfinance bank.

за създаване на банка за микрофинансиране.

And one of the women was Agnes --

Една от тези жени беше Агнес --

there on your extreme left --

най-вляво на снимката.

she was one of the first three

Тя беше една от трите първи

women parliamentarians in Rwanda,

жени-парламентаристи в Руанда

and her legacy should have been

и може да бъде наречена

to be one of the mothers of Rwanda.

една от майките на Руанда.

We built this institution based on social justice,

Ние основахме тази институция за социална справедливост,

gender equity,

полово равенство и

this idea of empowering women.

идеята да дадем власт на жените.

But Agnes cared more about the trappings of power

Но Агнес се вълнуваше повече от символите на властта,

than she did principle at the end.

отколкото от нейните принципи.

And though she had been part of building a liberal party,

И въпреки че беше част от либералната партия,

a political party

политическа партия,

that was focused on diversity and tolerance,

която се фокусираше върху разнообразието и толерантността,

about three months before the genocide, she switched parties

близо три месеца преди геноцида, тя я напусна

and joined the extremist party, Hutu Power,

и се присъедини към екстремистката партия - Хуту Пауър.

and she became the Minister of Justice

Стана министър на правосъдието

under the genocide regime

по време на режима на геноцида

and was known for inciting men to kill faster

и беше известна с подбуждането на мъжете да избиват по-бързо

and stop behaving like women.

и да спрат да се държат като жени.

She was convicted

Тя беше осъдена

of category one crimes of genocide.

в престъпления от първа степен - геноцид.

And I would visit her in the prisons,

Ходих да я посетя в затвора,

sitting side-by-side, knees touching,

седяхме една до друга и коленете ни се докосваха.

and I would have to admit to myself

И трябваше да призная пред себе си,

that monsters exist in all of us,

че във всеки един от нас живее чудовище.

but that maybe it's not monsters so much,

Може би не точно чудовище,

but the broken parts of ourselves,

а счупените парчета на нашата същност,

sadnesses, secret shame,

тъга, таен срам,

and that ultimately it's easy for demagogues

и че в крайна сметка за демагозите е лесно

to prey on those parts,

да хванат тези парчета,

those fragments, if you will,

тези отломки, ако щете,

and to make us look at other beings, human beings,

и да ни накарат да гледаме на другите човешки същества

as lesser than ourselves --

като на по-низши от нас.

and in the extreme, to do terrible things.

И в крайния си вид - да правим ужасни неща.

And there is no group

И няма друга група

more vulnerable to those kinds of manipulations

по-податлива на такива манипулации

than young men.

от младите мъже.

I've heard it said that the most dangerous animal on the planet

Чувала съм да казват, че най-опасното животно на планетата

is the adolescent male.

е младият мъжкар.

And so in a gathering

Затова, когато се срещахме

where we're focused on women,

се фокусирахме върху жените,

while it is so critical that we invest in our girls

до колко е критично това, че инвестираме в нашите момичета,

and we even the playing field

и поставяме равни условия в играта,

and we find ways to honor them,

и да намерим начини да ги почетем,

we have to remember that the girls and the women

не трябва да забравяме, че нашите момичета и жени

are most isolated and violated

са най-изолирани и насилвани,

and victimized and made invisible

измъчвани и превръщани в невидими

in those very societies

в същите тези общества,

where our men and our boys

където нашите мъже и момчета

feel disempowered,

се чувстват безсилни,

unable to provide.

неспособни да се грижат за близките си.

And that, when they sit on those street corners

И точно, когато седят на ъгъла на улицата

and all they can think of in the future

и си мислят, че за вбъдеще нямат

is no job, no education,

нито работа, нито образование,

no possibility,

нито възможности,

well then it's easy to understand

тогава е лесно да разбереш,

how the greatest source of status

че най-доброто, което може да направиш,

can come from a uniform

зависи от една униформа

and a gun.

и от една пушка.

Sometimes very small investments

Понякога много малки инвестиции

can release enormous, infinite potential

могат да отприщят огромен, безкраен потенциал,

that exists in all of us.

който съществува във всеки един от нас.

One of the Acumen Fund fellows at my organization,

Един от членовете на фонда Acumen в моята организация,

Suraj Sudhakar,

Сурадж Судакар,

has what we call moral imagination --

има онова, което наричаме морално въображение --

the ability to put yourself in another person's shoes

способността да се постави на мястото на другия

and lead from that perspective.

и да се ръководи от тази перспектива.

And he's been working with this young group of men

Той работеше с една група от млади хора,

who come from the largest slum in the world, Kibera.

които идваха от най-голямото гето в света - Кибера.

And they're incredible guys.

Те са невероятни хора.

And together they started a book club

Заедно основаха клуб на книгата

for a hundred people in the slums,

за стотици хора в гетото

and they're reading many TED authors and liking it.

и даже четат много от авторите в TED и ги харесват.

And then they created a business plan competition.

После създадоха конкурс за бизнес план.

Then they decided that they would do TEDx's.

После решиха да правят TEDx.

And I have learned so much

И аз научих толкова много

from Chris and Kevin

от Крис и Кевин

and Alex and Herbert

от Алекс и Хърбърт

and all of these young men.

и всички тези младежи.

Alex, in some ways, said it best.

Алекс, може би го каза най-добре:

He said, "We used to feel like nobodies,

"Бяхме свикнали да се чувстваме никой,

but now we feel like somebodies."

но сега е точно обратното."

And I think we have it all wrong

И аз мисля, че всички грешим,

when we think that income is the link.

когато си мислим, че приходите са връзката.

What we really yearn for as human beings

Това, за което всички копнеем като човешки същества,

is to be visible to each other.

е да бъдем видими един за друг.

And the reason these young guys

И причината, поради която тези млади момчета

told me that they're doing these TEDx's

правят TEDx,

is because they were sick and tired

е защото им е писнало

of the only workshops coming to the slums

единствените помощи, идващи в гетата,

being those workshops focused on HIV,

да са фокусирани върху HIV

or at best, microfinance.

или в най-добрия случай - микрофинансиране.

And they wanted to celebrate

А те искаха да прославят онова,

what's beautiful about Kibera and Mathare --

което е красиво в Кибера и Матаре --

the photojournalists and the creatives,

фотожурналистите, творците,

the graffiti artists, the teachers and the entrepreneurs.

рисувачите на графити, учителите и предприемачите.

And they're doing it.

И го правят.

And my hat's off to you in Kibera.

И моите почитания са за вас, в Кибера.

My own work focuses

Моята работа се фокусира върху това

on making philanthropy more effective

да направим благотворителността по-ефективна,

and capitalism more inclusive.

а капитализма - по-всеобхватен.

At Acumen Fund, we take philanthropic resources

Във фонда Acumen ние използваме благотворителни ресурси

and we invest what we call patient capital --

и ги инвестираме в това, което наричаме "упорит капитал" --

money that will invest in entrepreneurs who see the poor

пари, които инвестираме в предприемачи, които виждат бедните

not as passive recipients of charity,

не като пасивни получатели на благотворителност,

but as full-bodied agents of change

а като истински агенти на промяната,

who want to solve their own problems

които искат да решат техните собствени проблеми

and make their own decisions.

и да вземат собствени решения.

We leave our money for 10 to 15 years,

Ние даваме нашите пари за 10-15 години

and when we get it back, we invest in other innovations

и когато си ги вземем обратно, ги инвестираме в други иновации,

that focus on change.

които се фокусират върху промяната.

I know it works.

Знам, че това работи.

We've invested more than 50 million dollars in 50 companies,

Инвестирали сме над 50 милиона долара в 50 фирми.

and those companies have brought another 200 million dollars

И тези фирми са донесли още 200 милиона долара

into these forgotten markets.

от тези забравени пазари.

This year alone, they've delivered 40 million services

Само тази година те са доставили 40 милиона за услуги

like maternal health care and housing,

като майчинско здравеопазване и жилищно строителство,

emergency services, solar energy,

спешна помощ, слънчева енергия,

so that people can have more dignity

така че тези хора да имат повече достойнство

in solving their problems.

в решаването на своите проблеми.

Patient capital is uncomfortable

Упоритият капитал е неудобен

for people searching for simple solutions,

за хората, търсещи прости решения,

easy categories,

лесни категории,

because we don't see profit as a blunt instrument.

защото ние не гледаме на печалбата като тъп инструмент,

But we find those entrepreneurs

а намираме онези предприемачи,

who put people and the planet

които поставят хората и планетата

before profit.

преди печалбата.

And ultimately, we want to be part of a movement

И в крайна сметка искаме да бъдем част от движение,

that is about measuring impact,

което цели измерване на влиянието,

measuring what is most important to us.

измерване на онова, което е най-важно за нас.

And my dream is we'll have a world one day

И моята мечта е един ден да имаме свят,

where we don't just honor those who take money

в който няма просто да уважаваме онези, които правят пари

and make more money from it,

и продължават да правят още пари,

but we find those individuals who take our resources

а ще гледаме на тези личности, които използват нашите ресурси

and convert it into changing the world

и ги превъщат в промяна на света

in the most positive ways.

по най-добри начини.

And it's only when we honor them

И само когато ги почитаме,

and celebrate them and give them status

уважаваме и признаем тяхното обществено положение,

that the world will really change.

тогава светът наистина ще се промени.

Last May I had this extraordinary 24-hour period

Миналият май прекарах необичайни 24 часа

where I saw two visions of the world

в които видях две различни лица на света,

living side-by-side --

вървящи ръка за ръка --

one based on violence

едното, основано на насилието,

and the other on transcendence.

а другото - на превъзходството.

I happened to be in Lahore, Pakistan

Това се случи в Лахор, Пакистан,

on the day that two mosques were attacked

в деня, когато бяха атакувани две джамии

by suicide bombers.

от терористи-самоубийци.

And the reason these mosques were attacked

Причината, поради която бяха нападнати тези джамии,

is because the people praying inside

е че хората, които се молеха вътре,

were from a particular sect of Islam

бяха от определена ислямска секта,

who fundamentalists don't believe are fully Muslim.

които фундаменталистите не признават за истински мюсюлмани.

And not only did those suicide bombers

И не само това, че тези терористи-самоубийци

take a hundred lives,

взеха стотици жертви,

but they did more,

но те направиха повече,

because they created more hatred, more rage, more fear

създадоха още омраза, още гняв, още страх

and certainly despair.

и със сигурност и отчаяние.

But less than 24 hours,

Но след по-малко от 24 часа

I was 13 miles away from those mosques,

аз бях на 20 километра от джамиите,

visiting one of our Acumen investees,

на посещение при един от нашите партньори,

an incredible man, Jawad Aslam,

един невероятен човек - Джавад Аслам,

who dares to live a life of immersion.

който се е осмелил да живее живот на отдаденост.

Born and raised in Baltimore,

Роден и отраснал в Балтимор,

he studied real estate, worked in commercial real estate,

изучавал недвижими имоти, работил в агенции за недвижими имоти

and after 9/11 decided he was going to Pakistan to make a difference.

и след 11.09.2001 г. решил да отиде в Пакистан и да направи промяна.

For two years, he hardly made any money, a tiny stipend,

За две години едва успял да изкара някакви пари,

but he apprenticed with this incredible housing developer

чиракувайки при един невероятен строител,

named Tasneem Saddiqui.

Тасним Садики.

And he had a dream that he would build a housing community

И имал мечта да построи жилищен комплекс

on this barren piece of land

върху тази безплодна земя

using patient capital,

използвайки упорития капитал,

but he continued to pay a price.

но продължавал да плаща цена.

He stood on moral ground

Имал твърди морални позиции

and refused to pay bribes.

и отказал да плати подкуп.

It took almost two years just to register the land.

Отнело му почти две години да регистрира земята.

But I saw how the level of moral standard can rise

Но аз видях как може да се вдигне нивото на моралния стандарт

from one person's action.

от действията на един човек.

Today, 2,000 people live in 300 houses

Днес, 2000 човека живеят в 300 къщи

in this beautiful community.

в тази красива общност.

And there's schools and clinics and shops.

Там има училища, клиники и магазини.

But there's only one mosque.

Но има само една джамия.

And so I asked Jawad,

И аз попитах Джавад:

"How do you guys navigate? This is a really diverse community.

"Как се оправяте? Това е наистина една разнообразна общност.

Who gets to use the mosque on Fridays?"

Кой ползва джамията в петък?"

He said, "Long story.

Той отговори: "Дълга история.

It was hard, it was a difficult road,

Това беше, тежък и труден път,

but ultimately the leaders of the community came together,

но накрая водачите на общността се събраха заедно,

realizing we only have each other.

осъзнавайки, че имаме единствено себе си.

And we decided that we would elect

И решихме, че ще изберем

the three most respected imams,

тримата най-уважавани имами

and those imams would take turns,

и те ще се редуват

they would rotate who would say Friday prayer.

кой да чете петъчната молитва.

But the whole community,

Но цялото общество,

all the different sects, including Shi'a and Sunni,

всички различни секти, включително шиити и сунити,

would sit together and pray."

ще седят заедно и ще се молят."

We need that kind of moral leadership and courage

Ние имаме нужда точно от тези морални лидерство

in our worlds.

и смелост в нашия свят.

We face huge issues as a world --

Сблъскваме се с големи предизвикателства --

the financial crisis,

финансовата криза,

global warming

глобалното затопляне,

and this growing sense of fear and otherness.

и това растящо чувство на страх и различие.

And every day we have a choice.

И всеки ден ние имаме избор.

We can take the easier road,

Можем да изберем по-лесния път,

the more cynical road,

по-циничния път,

which is a road based on

който е основан на

sometimes dreams of a past that never really was,

мечти за едно несбъднато минало,

a fear of each other,

на страх от другите,

distancing and blame.

на дистанциране и вина,

Or we can take the much more difficult path

или пък да поемем по по-трудния път

of transformation, transcendence,

на трансформация, превъзходство,

compassion and love,

състрадание и любов,

but also accountability and justice.

но също и на отговорност и справедливост.

I had the great honor

Имах огромната чест

of working with the child psychologist Dr. Robert Coles,

да съм работила с детския психолог д-р Робърт Коулс,

who stood up for change

който отстояваше промяната

during the Civil Rights movement in the United States.

по време на движението за граждански права в САЩ.

And he tells this incredible story

И той разказа тази невероятна история

about working with a little six-year-old girl named Ruby Bridges,

за това как е работил с едно малко 6-годишно момиче, Руби Бриджис,

the first child to desegregate schools in the South --

първото дете, преборило сегрегацията в училищата на Юга --

in this case, New Orleans.

в този случай в Ню Орлийнс.

And he said that every day

И той разказваше как всеки ден

this six-year-old, dressed in her beautiful dress,

това шестгодишно дете, облечено в красивата си рокля,

would walk with real grace

преминава с истинска грация

through a phalanx of white people

през тълпи от бели хора,

screaming angrily, calling her a monster,

крещящи гневно, наричащи я чудовище,

threatening to poison her --

заплашващи да я отровят --

distorted faces.

изкривени лица.

And every day he would watch her,

И всеки ден той я наблюдавал

and it looked like she was talking to the people.

и му се струвало, че тя говори на хората.

And he would say, "Ruby, what are you saying?"

Той я попитал: "Руби, какво казваш?"

And she'd say, "I'm not talking."

А тя отговорила: "Аз не говоря."

And finally he said, "Ruby, I see that you're talking.

Накрая той казал: "Руби, виждам те, че говориш.

What are you saying?"

Какво казваш?"

And she said, "Dr. Coles, I am not talking;

А тя казала: "Д-р Коулс, аз не говоря,

I'm praying."

аз се моля."

And he said, "Well, what are you praying?"

Той казал: "Добре, за какво се молиш?"

And she said, "I'm praying, 'Father, forgive them,

А тя отговорила: "Моля се: Отче, прости им -

for they know not what they are doing.'"

те не знаят какво правят."

At age six,

На шест години

this child was living a life of immersion,

това дете е живеело живот на отдаденост

and her family paid a price for it.

и нейното семейство е платило цената за това.

But she became part of history

Но тя стана част от историята

and opened up this idea

и прокара идеята,

that all of us should have access to education.

че всички ние трябва да имаме достъп до образование.

My final story is about a young, beautiful man

Последната ми история е за един млад и красив мъж,

named Josephat Byaruhanga,

който се казва Джосефат Бяруанга,

who was another Acumen Fund fellow,

още един член на фонда Acumen,

who hails from Uganda, a farming community.

който ни поздравява от Уганда, една фермерска общност.

And we placed him in a company in Western Kenya,

Ние го изпратихме в една фирма в Западна Кения,

just 200 miles away.

на 300 километра.

And he said to me at the end of his year,

В края на годината той ми каза:

"Jacqueline, it was so humbling,

"Жаклин, това беше толкова унизително,

because I thought as a farmer and as an African

мислех си, че като фермер и като африканец

I would understand how to transcend culture.

ще разбера как да надрасна културата.

But especially when I was talking to the African women,

Но специално когато разговарях с тези африкански жени,

I sometimes made these mistakes --

понякога допусках грешки --

it was so hard for me to learn how to listen."

беше ми толкова трудно да се науча да слушам."

And he said, "So I conclude that, in many ways,

И каза още: "Мисля, че лидерството

leadership is like a panicle of rice.

много прилича на оризов клас.

Because at the height of the season,

Защото в разгара на сезона,

at the height of its powers,

в разцвета на силите му,

it's beautiful, it's green, it nourishes the world,

той е красив, зелен, изхранва света

it reaches to the heavens."

и достига до небесата."

And he said, "But right before the harvest,

"Но точно преди жътвата

it bends over

той се навежда

with great gratitude and humility

с огромна благодарност и смирение,

to touch the earth from where it came."

за да докосне земята, откъдето е дошъл."

We need leaders.

Ние се нуждаем от лидери.

We ourselves need to lead

Самите ние имаме нужда да водим

from a place that has the audacity

от място, което има дързостта

to believe we can, ourselves,

да повярва, че самите ние

extend the fundamental assumption

разширяваме основното предположение,

that all men are created equal

че всички хора са създадени равни

to every man, woman and child on this planet.

всеки мъж, жена и дете на тази планета.

And we need to have the humility to recognize

И ние се нуждаем от скромността да признаем,

that we cannot do it alone.

че не можем да го направим сами.

Robert Kennedy once said

Робърт Кенеди веднъж беше казал, че

that "few of us have the greatness to bend history itself,

"малцина от нас притежават величието да подчинят историята,

but each of us can work

но всеки от нас може да работи,

to change a small portion of events."

за да промени малка част от събитията.

And it is in the total of all those acts

И сборът от всички тези действия

that the history of this generation will be written.

представлява историята на това поколение."

Our lives are so short,

Животът ни е толкова кратък

and our time on this planet

и времето ни на тази планета

is so precious,

е толкова ценно,

and all we have is each other.

а всичко, което имаме, сме самите ние.

So may each of you

Затова нека всеки от вас

live lives of immersion.

живее живот на отдаденост.

They won't necessarily be easy lives,

Това няма да бъде лесен живот,

but in the end, it is all that will sustain us.

но накрая, това е всичко, което ще ни крепи.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)